Често
си говорим, че ваксинирането на новородени е не само излишно, но и
много рисково. Не става въпрос само за възрастта и че веднага след
раждането болшинството от противопоказанията за ваксиниране не са се
проявили, за да знаят педиатрите, че дадено бебе не трябва да се
ваксинира в този момент или изобщо. Всички знаем защо в България е
наложено това ваксиниране в родилното. Ясно е, че противоречи на здравия
разум, освен за доказано рискови пациенти, например с положителна за
австралийски антиген майка (всички се изследват по време на
бременността), но и тогава не е казано, че детето ще се инфектира, а и
вече е установено, че хепатитната ваксина е доста по-неефективна,
отколкото се предполагаше.
Новородените се ваксинират задължително, защото всички в тази държава са жертви на страховете и неспособността на експерти и здравни власти да се справят с определени рискови групи. Само че родителите нямат вина за безсилието на едни чиновници, които считат, че ако не хванат някое бебе да го набодат в родилното, после може и да не го открият - да знаят, че са шибнали поне две ваксини, па след тях и потоп. Дреме му на някого дали ще има реакции, нали знаем, че в България заради прекрасния климат, въздух, бит, култура и безсмъртни гени (шега за неразбралите) ваксините не причиняват нежелани реакции, а всичко е "съвпадение" - любимата дума и спасение на класните ни специалисти, която пък е синоним и толкова често използвана, както "таковата" - любимата дума на голяма част от българския народ за всякакви случаи и излизане от ситуация.
По същество - в България процентът на нозокомиалните (вътреболнични) инфекции (ВБИ) е сравнително висок.
Има по-рискови отделения и родилните са едни от тях. При епидемични взривове от ВБИ има висока заболеваемост и немалка смъртност. Още по-голяма беля е, че доста от причинителите (бактерии) са резистентни към повечето антибиотици. Според различни автори от 2 до 10% от всички ВБИ се регистрират в рамките на епидемични взривове.
Рисковите отделения за възникване на взривове от ВБИ са: отделенията за новородени и недоносени деца, родилните отделения и отделенията за интензивни грижи.
За периода 2005-2012 г. в такива отделения са регистрирани 20,4% от всички вътреболнични взривове в страната.*
Много родители споделят, че въпреки някаква инфекция на новороденото, то е било ваксинирано. След напускане на родилното ходи, че доказвай кое какво е било - новият лекар на детето едва ли знае подробности, едва ли разпитва много дали е имало вътреболнична инфекция, за да предположи евентуално усложнение от ваксина, ако детето е проявило някакви симптоми. Друг е въпросът изрядни ли са всички документи на новородените и описано ли е всичко, както би трябвало.
Не съм чувала за случай, при който при епидемичен взрив в родилно отделение да са отменени всички ваксинации на децата, които са там в момента. А мисля, че това трябва да е регулярна практика. Да не говорим, че за някои инфекции инкубационният период е по-дълъг от престоя в отделението до изписването. Дали се изследват всички в отделението при наличие на инфекция и дали навреме е открита тя, също е актуален въпрос. Излишно е да коментираме и немалката немарливост и претупване на прегледи, изследвания...
Та, за чий по дяволите, в тая държава трябва да го има това ваксиниране на всички новородени, при положение че в Европа няма такава практика и първите ваксини започват от 2-3 месеца. И по-важното - ваксинирането в родилното е много рисково - непроявени инфекции и други противопоказания, незрял организъм, който изведнъж се натоварва с 2 ваксини - една рекомбинантна ДНК (с други думи ГМО) и една жива.
Не мисля, че за кефа на Кунчев и сие, новородените бебета трябва да стават заложници на възможна лоша комбинация от нозокомиални инфекции, претупани прегледи, къде открита, къде неоткрита инфекция, противопоказния, но да има масово ваксиниране на парче, че да се преизпълни плана и да се предадат нравещи се на чиновниците отчети и клинични пътеки за чудо и приказ. Защото престъпната небрежност не е екзотичност в България, а масово явление не само в здравната система на всички нива, а и по принцип. Пък знаем, че лекар лекару око не вади.
Просто някое дете взело, че пострадало тежко или се гътнало по стечение на обстоятелствата, но разбира се, всичко е "съвпадение" и никой "не" е виновен и не носи отговорност. Нито този, който е наредил да има задължително ваксиниране в родилните, нито изпълнителя на тази "свещена и хуманна" дейност.
------------
*Характеристика на епидемичния процес при епидемичните взривове от вътреболнични инфекции в България за периода 2005-2012 г. - Детски и инфекциозни болести, 7, 2015, №1, с. 18 - 23., С. Ангелова, Й. Митова и В. Дойчева
Автор : А. (ФБ група " ЗА ИЛИ ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ВАКСИНИ " )
Новородените се ваксинират задължително, защото всички в тази държава са жертви на страховете и неспособността на експерти и здравни власти да се справят с определени рискови групи. Само че родителите нямат вина за безсилието на едни чиновници, които считат, че ако не хванат някое бебе да го набодат в родилното, после може и да не го открият - да знаят, че са шибнали поне две ваксини, па след тях и потоп. Дреме му на някого дали ще има реакции, нали знаем, че в България заради прекрасния климат, въздух, бит, култура и безсмъртни гени (шега за неразбралите) ваксините не причиняват нежелани реакции, а всичко е "съвпадение" - любимата дума и спасение на класните ни специалисти, която пък е синоним и толкова често използвана, както "таковата" - любимата дума на голяма част от българския народ за всякакви случаи и излизане от ситуация.
По същество - в България процентът на нозокомиалните (вътреболнични) инфекции (ВБИ) е сравнително висок.
Има по-рискови отделения и родилните са едни от тях. При епидемични взривове от ВБИ има висока заболеваемост и немалка смъртност. Още по-голяма беля е, че доста от причинителите (бактерии) са резистентни към повечето антибиотици. Според различни автори от 2 до 10% от всички ВБИ се регистрират в рамките на епидемични взривове.
Рисковите отделения за възникване на взривове от ВБИ са: отделенията за новородени и недоносени деца, родилните отделения и отделенията за интензивни грижи.
За периода 2005-2012 г. в такива отделения са регистрирани 20,4% от всички вътреболнични взривове в страната.*
Много родители споделят, че въпреки някаква инфекция на новороденото, то е било ваксинирано. След напускане на родилното ходи, че доказвай кое какво е било - новият лекар на детето едва ли знае подробности, едва ли разпитва много дали е имало вътреболнична инфекция, за да предположи евентуално усложнение от ваксина, ако детето е проявило някакви симптоми. Друг е въпросът изрядни ли са всички документи на новородените и описано ли е всичко, както би трябвало.
Не съм чувала за случай, при който при епидемичен взрив в родилно отделение да са отменени всички ваксинации на децата, които са там в момента. А мисля, че това трябва да е регулярна практика. Да не говорим, че за някои инфекции инкубационният период е по-дълъг от престоя в отделението до изписването. Дали се изследват всички в отделението при наличие на инфекция и дали навреме е открита тя, също е актуален въпрос. Излишно е да коментираме и немалката немарливост и претупване на прегледи, изследвания...
Та, за чий по дяволите, в тая държава трябва да го има това ваксиниране на всички новородени, при положение че в Европа няма такава практика и първите ваксини започват от 2-3 месеца. И по-важното - ваксинирането в родилното е много рисково - непроявени инфекции и други противопоказания, незрял организъм, който изведнъж се натоварва с 2 ваксини - една рекомбинантна ДНК (с други думи ГМО) и една жива.
Не мисля, че за кефа на Кунчев и сие, новородените бебета трябва да стават заложници на възможна лоша комбинация от нозокомиални инфекции, претупани прегледи, къде открита, къде неоткрита инфекция, противопоказния, но да има масово ваксиниране на парче, че да се преизпълни плана и да се предадат нравещи се на чиновниците отчети и клинични пътеки за чудо и приказ. Защото престъпната небрежност не е екзотичност в България, а масово явление не само в здравната система на всички нива, а и по принцип. Пък знаем, че лекар лекару око не вади.
Просто някое дете взело, че пострадало тежко или се гътнало по стечение на обстоятелствата, но разбира се, всичко е "съвпадение" и никой "не" е виновен и не носи отговорност. Нито този, който е наредил да има задължително ваксиниране в родилните, нито изпълнителя на тази "свещена и хуманна" дейност.
------------
*Характеристика на епидемичния процес при епидемичните взривове от вътреболнични инфекции в България за периода 2005-2012 г. - Детски и инфекциозни болести, 7, 2015, №1, с. 18 - 23., С. Ангелова, Й. Митова и В. Дойчева
Автор : А. (ФБ група " ЗА ИЛИ ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ВАКСИНИ " )
