Източник А. - ФБ Група " За и против задължителните ваксини "
Защо ваксината е неефективна: "Епидемиологични данни от България и от региона показват наличие на серотипове, които не се покриват от PCV 10 (Синфлорикс), което означава, че може да очакваме развитие в бъдеще на по-висока заболяемост, свързана с неваксиналните серотипове S. pneumoniae. Нашият случай показва необходимостта от приложение на пневмокококова конюгирана ваксина с по-широк спектър на серотипово покритие.
Световният опит показва, че след въвеждането на пневмококовите конюгирани ваксини заболяванията, причинени от ваксиналните серотипове пневмококи намаляват, но се съобщава за нарастваща честота на изолиране на неваксинални S. pneumoniae серотипове, както и на антибактериалната резистентност при тях. - Streptococcus pneumoniae менингит серотип 6А при дете, имунизирано с 10-валентна пневмококова конюгирана ваксина - Д-р И. Боев, доц. д-р Л. Сечанова, проф. д-р М. Стойчева, д-р А. Петров - сп. Мединфо, бр.10/2012.
"Недостатък на конюгираните пневмококови ваксини е, че съдържат ограничен брой серотипове, а имунитетът, който се създава е серотипово специфичен. Освен това опитът на държавите, които проведоха рутинна имунизация със 7-PCV показа, че много скоро след ваксинация (2-3 години) се наблюдава феноменът на „смяна на серотиповете (най-често ваксинални серотипове при инвазивна пневмококова инфекция бяха заменени от други серотипове, невключени в PCV ваксината)." - Серотипове и резистентност към антибиотици на Streptococcus pneumoniae, доц. д-р Л. Сечанова, сп. Мединфо, бр. 12/2011 г.
В България изолирана в ликвори Стрептококус пневмоние на година преди въвеждане на ваксината, са средно около 45. Това не налага масово задължително ваксиниране с препарат, който осигурява единствено серотипово специфичен имунитет - само срещу 10 от съществуващи известни досега 93.
Дори и срещу част от серотиповете във ваксината пак не се постига добра защита - от листовката: "Подобно на всяка друга ваксина, Synflorix може да не защити всички ваксинирани лица срещу инвазивно пневмококово заболяване, пневмония или отит на средното ухо, причинявани от серотиповете във ваксината.
Функционалният имунен отговор към серотипове 1 и 5 е изразен в по-малка степен в сравнение с отговора срещу всички други серотипове на ваксината. Не е изяснено дали този по-слаб функционален имунен отговор срещу серотиповете 1 и 5 ще доведе до намалена защитна ефикасност срещу инвазивно заболяване, пневмония или отит на средното ухо, причинявани от тези серотипове."
Родители често съобщават за пневмония след ваксинацията.
Листовка (КХП): http://www.ema.europa.eu/docs/
За триваксината морбили-паротит-рубеола (МПР):
Извадки от текста на Европейската агенция по лекарства за предложени промени в КХП (листовката) на МПР ваксината Приорикс:
"Положителният за наличие на антитела резултат от ELISA тест не означава непременно защита, особено срещу заушка. (!)
През последното десетилетие са докладвани няколко огнища на заушка в силно ваксинирани популации (две дози). Направено е и предположение за по-ниска ефикасност на ваксината срещу паротит в условия на висока трансмисия (Brockhoff 2004)... Въпреки това, от нито едно от полевите (огнищни) проучвания, представени от ПРУ, не са получени конкретни данни за (ефикасността на) Priorix.
Докладвани са случаи на енцефалит с включвания от морбилни телца след имунизация с MMR ваксина при деца с първичен имунодефицит и дисгамаглобулинемия (виж Bitnun et al., 1999, Clin.Infect.Dis).
След ваксинация с живи ваксини срещу морбили, паротит и рубеола са съобщавани случаи на влошаване на тромбоцитопенията и на повторна поява на тромбоцитопения при лица, страдащи от тромбоцитопения след първата доза.
Известно е, че рубеолният и морбилният вируси се екскретират от фаринкса между 7-ия и 28-ия ден след ваксинацията, с пикова екскреция на 11-ия ден. Няма данни обаче екскретираните ваксинални вируси да се предават от ваксинираните на податливи контактни. Документирано е предаване на ваксиналния рубеолен вирус чрез кърмата, както и трансплацентарно, на деца без никакви доказателства за клинично заболяване."
http://www.ema.europa.eu/docs/
Заболяемост 2013 и имун. статус - Морбили - 14 случая - 7,14% са ваксинирани с 2 дози, 14,29% с една, 78,57% нямат ваксина. С уточнение, че болшинството от заболелите са от ромски произход, а уж за всички се знае имунизационния статус, което е съмнително.*
"От 1821 заболели (от паротит в област Плевен през 1993-2008 г.) с имунизация са 1205. Относителният дял на заболелите имунизирани лица за периода 1997-2008 г. е 66%. През всички години от проучвания период се регистрират заболели имунизирани лица, като през 2003 г. всички заболели (100%) са с проведена имунизация" - Eпидемиологичен анализ на имунизационната структура сред детското население в област Плевен по отношение на епидемичния паротит - М. Карчева, сп. Обща медицина, бр. 1/2011
“От 2249 заболели от морбили през 2009 година в 20% са били приложени 2 имунизации МПР, а в възрастовата група 13 месеца – 11 години имунизираните еднократно и разболели се деца са били 52%. Тези данни излизат от референтните 5% неефективност на продукта...” - Доклад за резултати от проучването за епидемията от морбили на БХК
Епидемии от морбили в България има през 1980-82 г., 1991-93 и 2009-10 г., независимо от типа на ваксината и ваксинационната схема, и при висок ваксинационен обхват.
Известно е, че някои заболявания имат цикличност, например епидемичния паротит, и това се случва въпреки високия обхват на ваксинираните и независимо от типа ваксини. Голям процент от ваксинираните боледуват, както и са разпространители на заболяването. Често ваксинирани се явяват понякога и безсимптомни заразоносители. Остава загадка как „пази” колективния имунитет, след като ваксинирани разпространяват инфекциите в силно ваксинирани популации и заразяват ваксинирани и неваксинирани.
Листовка: http://www.bda.bg/images/
За БЦЖ:
Жива ваксина. Оказва се, че в листовката/КХП за медицински специалисти на БЦЖ ваксината на българския производител Бул Био, не са описани всички странични реакции. Вместо тях, в секция 4.8, където се вписват нежеланите реакции е дописано „и др”.
Същевременно в държавен документ на американската Агенция по храни и лекарства (FDA) са описани странични реакции от БЦЖ ваксините (независимо от кой производител), които липсват в нашата листовка. Притеснително е, че в българската листовка не са вписани най-сериозните странични реакции и смърт. Също така, не се споменават и сроковете, в които може да настъпят тези реакции. Нашите здравни власти изобщо не признават, че нежелана реакция или смърт след ваксина може да настъпят повече от година след ваксинация, така както призовават от „Системата за докладване на неблагоприятни ефекти от ваксини” на САЩ:
"Най – сериозното усложнение от ваксинирането срещу туберкулоза е дисеминирана инфекция с вируса. Най – честата дисеминирана инфекция, в резултат на ваксината, е остеомиелит ( от 0.01 до 43 случая на милион инжектирания с ваксината), който обикновено се проявява от 4 месеца до 2 години след ваксинацията. Случаите на фатална дисеминирана инфекция са с честота от 0.06 до 1.56 на милион ваксинации, тези смъртни случаи са настъпили основно сред хора с компрометирана имунна система.
Всички подозрения за неблагоприятни реакции към ваксината трябва да се докладват... на „Системата за докладване на неблагоприятни ефекти от ваксини”. Тези реакции понякога могат да настъпят повече от година след ваксинацията.”
http://www.fda.gov/downloads/
„Въпреки, че над 2 милиарда души са били имунизирани с БЦЖ, и в момента тя е официално препоръчвана ваксина в повече от 180 страни, с изключение на САЩ, ефикасността на BCG като ваксина срещу туберкулоза остава спорна. Проучвания показват, че ефективността на BCG ваксината (различни щамове от различни производители) срещу туберкулоза е променлива, варираща 0-80%. Един скорошен мета-анализ на данните от 14 проучвания и 12 контролни изследвания заключават, че цялостния защитен ефект на BCG срещу туберкулозна инфекция е 50%.”
Вероятно точно това е обяснението, че въпреки няколкото реимунизации в България, сме на едно от челните места в Европа по заболеваемост от туберкулоза – ваксината не е достатъчно ефективна.
С основание питаме защо в страните, в които изобщо не се използва БЦЖ ваксина, в някои от 30 години, има в пъти по-ниска заболеваемост, отколкото в България? И дали ваксината и реваксинациите у нас не са именно виновниците за тази висока заболеваемост?
БЦЖ не се поставя от години в 9 държави – Австрия (от 20 г.), Белгия (30 г.), Дания (25 г.), Германия (30 г.), Исландия (30 г.), Италия (15 г.), Люксембург (5 г.), Холандия (30 г.), Испания (30 г.).
БЦЖ се поставя избирателно само на някои деца в 8 държави - Кипър, Финландия, Франция, Норвегия, Словакия, Словения, Швеция, Великобритания.
БЦЖ се поставя само веднъж в 20 държави - Кипър, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Литва, Малта, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Швеция, Великобритания, Хърватия и Чехия.
БЦЖ се поставя с основна доза + реимунизации в 1 държава – България (+4)
Заболели на 100 000 души население:
Австрия - 7.9; Белгия - 9.7; Дания - 7.4; Германия - 5.6; Исландия - 3.5; Италия - 6.7; Люксембург - 6.5; Холандия - 6.3; Испания - 14
Само в България - 32!
http://
http://apps.who.int/
http://www.hpa.org.uk/webc/
5 случая на туберкулозен менингит, всичките при ваксинирани деца. Две от тях са увредени за цял живот, третото умира. При него има и БЦЖ-ит като сериозна нежелана реакция. Заради ваксината случаите протичат атипично и диагнозата е затруднена и забавена, съответно и лечението, и резултатът е налице. А проба манту дава грешни резултати при всичките. - Трудности при диагнозата на туберкулозния менингит в детска възраст , Г. Михайлов, Б. Бойкинов, М. Клинканова, Т. Шмилев, М. Панова, И. Иванов, Е. Генев, сп. Педиатрия, бр.1/2001 г.
2 случая на туберкулозен менингоенцефалит - при момче на 1г. и месец и момиче на 6 години - и двете ваксинирани.
Живеят при лоши битови условия, с недобро хранене и лоша санитарна култура. По-малкото дете е било в контакт с туберкулозно болен, при другото не е установен такъв. Как точно и от какво "пази" БЦЖ ваксината, че не се става ясно от статистиката на заболелите в България? В повечето европейски страни и САЩ тази ваксина отдавна не се използва. При нас - 5 дози (4 след проба манту) и сме на челните места по заболеваемост от туберкулоза в Европа. Съвременни аспекти в протичането на туберкулозната невроинфекция в детска възраст, М. Димитрова, Л. Пекова, Г. Йосифова, Зл. Караславова
Листовка: http://www.bda.bg/images/
За полиомиелитните ваксини:
Здравните власти признават, че инактивираната ваксина не действа според очакванията им и не предпазва от полиомиелит, а живата ваксина заразява ваксинирания и околните, включително и ваксинирани с инактивирана ваксина.
В писмо на МЗ до Администрацията на Министерски съвет във връзка със запитване за живата полиомиелитна ваксина (№ 1842/13 от 28.11.2013 г.), се казва следното:
"За разлика от ОПВ, ИПВ предизвиква много слаб имунитет в чевния тракт. Когато имунизирано с ИПВ (инактивирана полио ваксина) лице се зарази с див или с циркулиращ произхождащ от ОПВ (живата ваксина) вирус, този вирус може да се размножи в чревния тракт и да се излъчва с изпражненията, като така продължава циркулацията си."
Съществуват данни, че в държавите, които са постигнали елиминиране на заболяването, но продължава използването на ОПВ, единствената причина за редките случаи на паралитичен полиомиелит е самата ваксина. Затова стратегията на СЗО за изкореняване на полиомиелита включва разработването на продукти, които потенциално да изведат живата ваксина от употреба. http://www.communitas-bg.org/
В настоящия момент само в 2 държави в света има случаи на полиомиелит – Афганистан и Пакистан, общо 24 случая. В държави, в които се използва живата ваксина се наблюдават епидемични взривове на ваксинални вируси, докато диви не се срещат от месеци, например в Нигерия, Мадагаскар.
В болшинството от случаите полиомиелитът протича безсимптомно и боледуващи дори не разбират, че са инфектирани, при друга част протича с грипоподобни симптоми – т.нар „малка болест”. Само 1% от заболелите от полиомиелит развиват паралитичната форма, като при по-голямата част от тях не остават последствия.
В България от 2007 г. се използва инактивирана полиомиелитна ваксина. Това решение се взема 10 години, след като живата ваксина е извадена от употреба в Европа и конкретно заради 3 случая на парализи на едно ваксинирано с живата ваксина и 2 контактни с него в Бургас през 2006 г. Последният случай у нас на инфектиран с див щам е от 2001 г.
Листовка на Пентаксим: http://www.bda.bg/images/
За хепатит Б ваксината:
"Други фактори, които са в състояние да предизвикат промени в генома, са контактът на вируса с имунната система на човешкия организъм при заразяване, провежданото лечение с различни препарати и масовите имунизационни програми. Най-големият проблем е появата на мутирали варианти на вируса, които са в състояние да се "изплъзнат" от имунния отговор, формиран при масовото прилагане на ваксини." - сп. Медицински преглед - 40, 2004, № 1, 22-32., Мутации в генома на хепатитния В-вирус и тяхното значение - А. Сакарев и П. Теохаров
Заболяемост за 2013 г. - Хепатит Б - 302 заболели, от 1-19 годишните 57,50% са ваксинирани и със завършена имунизационна схема, 1 с незавършена, 1 неваксинирано, за 15 случая няма данни.*
При ваксинирани в бебешка възраст тийнейджъри е установено инфектиране с хепатит Б. Първоначално предполагаемата защита и като ефективност, и като продължителност не се оправдава.
Родители споделят за стомашни проблеми след ваксината, които продължават с месеци. Други нежелани реакции са описани в листовката: http://www.bda.bg/images/
За коклюшната компонента (влиза в състава на различни ваксини):
Най-неефективната от всички ваксини – голям процент ваксинирани, включително и със завършена ваксинационна схема преболедуват:
Заболяемост от коклюш за 2013 и ваксинационен статус: регистрирани са 89 заболели - 59,55% са ваксинирани и са със завършена имунизационна схема, 10,11% имат една или две дози ваксина, за 11,94% няма данни, 19,10% не са ваксинирани.*
За периода 2007-2010 г. - 55,8% от заболелите от коклюш в България са ваксинирани с 3 дози - имат завършен имунизационен статус. С 1 доза са 5,93%, с 2 дози – 2,70%, с неизвестен имунен статус са 11,08%. Само 23,72% са без прием на ваксина. Лабораторно потвърдени са 94,34% от случаите. "Епидемиология и профилактика на коклюша в България - 1921-2010 г." - Български медицински журнал, 2/2011 г.
"Данните относно имунизационния статус на случаите на коклюш показват, че около 50% от всички съобщени случаи за последните 2 год. са при имунизирани с 3 и повече дози ДТК. Имунизационният статус на съобщените между 2006-2009 г. случаи показва, че 30% от заболелите под 1-годишна възраст и 72% от всички случаи над 1 година са ваксинирани и са със завършена имунизационна схема, т.е. получили са 3 дози ДТК ваксина." - Контрол на коклюшната инфекция в България, Н. Владимирова, Medinfo- бр.08/2010
"Значително увеличаване на случаите от коклюш се наблюдава в Европа и Съединените щати, както и в други страни с високо ваксинационно покритие. Това ни навежда на мисълта, че коклюшът продължава да циркулира в популацията, понякога безсимптомно при ваксинирани хора, които са здрави носители и разпространители на инфекцията." - Коклюш – има ли спасение, сп. МедикАрт, бр.4/2011, Кантарджиев, Бранкова, Левтерова, Панайотов
Една от причините за неефективност на ваксините са големите генетични различия между ваксиналните щамове и циркулиращите в популацията.
"С разработения и въведен от нас метод за типизиране установихме VNTR хомоложност между циркулиращите в обществото щамове от една страна, и от друга – техните VNTR различия от ваксиналния щам B.pertussis 358 vac, използван доскоро в нашата страна за производството на цялоклетъчната противококлюшна ваксина.
Тези щамове нямат нищо общо помежду си и са много отдалечени.
С тези наши резултати и изводи потвърждаваме наблюдаваната тенденция и в други страни с високо ваксинационно покритие за значителни различия между циркулиращите в обществата щамове и ваксиналните такива.
Това може да доведе до увеличена вирулентност на патогенната популация и по-силна имунна супресия, водеща до намаляване ефекта от ваксинациите (Van Gent et al. 2012).
В България този процес на адаптивна еволюция е започнал още с началото на масовата имунопрофилактика през 1957 г. с тривалентна целоклетъчна ДТК (дифтерия-тетанус-коклюш) ваксина. Наложително е да се разработват нови ваксинални щамове, които да са генетично и имуногенно максимално близки до актуално циркулиращите клинични щамове, така както се подхожда ежегодно с производството и прилагането на противогрипната ваксина. С помощта на приложените изследвания чрез MLVA метода ние доказваме, че циркулиращите в обществото щамове са VNTR различни от използвания до скоро ваксинален щам B.pertussis 358 vac." - Молекулярно-генетични проучвания върху етиологията на коклюша в България, Автореферат, Надя Боянова Бранкова
Известно е, че коклюшната компонента може да доведе до неврологични проблеми при ваксинираните. За другите нежелани реакции вижте листовката (Пентаксим): http://www.bda.bg/images/
За ваксината срещу хемофилус инфлуенце тип Б
Ваксината не предпазва от инфекции, причинявани от други типове Хемофилус инфлуенце, също и от инвазивни заболявания, причинени от други серотипове Хемофилус инфлуенце тип Б, нито от менингити с друг произход.
В България средно на година, преди въвеждането на ваксината, в около 12 ликвора е установено наличие на Х. Инфлуенце, като не се уточнява типа субтипа на бактерията. Това с нищо не налага масова задължителна ваксинация на всички деца у нас.
При такава ниска честота на заболели преди ваксината, след въвеждането и вероятно пострадалите от нея са доста повече, отколкото заболелите, преди да влезе в нашия календар.
От ваксината Пентаксим са установени най-много с нежелани реакции, в сравнение с други вакисни през последните години.
Листовка (Пентаксим): http://www.bda.bg/images/
За ротавирусната ваксина
Жива ваксина. Ротарикс съдържа само един ротавирусен тип - G1P[8], а РотаТек, която не се използва у нас - G1, G2, G3, G4 и P[8]. Щамовете във ваксините са с по-ниска циркулация у нас, а най-често срещаният го няма и в двете ваксини.
„Един от най-широко разпространените ротавирусни щамове в световен мащаб – G1P[8], у нас бе с по-слаба циркулация през изследвания период – в 25.82% (197/763) от тестваните проби, а типът G4P[8] бе регистриран едва в 5.24% (40/763) от случаите. Ротавируси с G3P[8] специфичност не бяха открити в нито един от изследваните материали. В България генотипът G9 (който го няма в нито една ваксина-бел.моя) се открива през всички ротавирусни сезони и установявайки се в 38.2% (348/912) от всички типирани ротавирусни изолати, се явява доминиращ тип за целия изследван период. Ротавирусите с G2 генотип са вторият най-разпространен тип през 4-годишния изследователски период (януари 2005 г.–август 2008 г.).” - Молекулярно-вирусологични проучвания на човешките ротавируси група А в България, З. Младенова - автореферат.
Една от нежеланите реакции от ваксината е чревна инвагинация – в повечето случаи единственото лечение е операция.
От листовката: „Прилагането на Rotarix при бебета с известна или предполагаема имунна недостатъчност трябва да се основава на внимателна преценка на потенциалните ползи и рискове.
Известно е, че след ваксинация ваксиналният вирус се отделя с изпражненията, като пиковата екскреция е около 7-мия ден. След прилагане на първата доза чрез ELISA са установени вирусни антигенни частици в 50% от изпражненията, а след прилагане на втората доза в 4% от изпражненията. При изследване на изпражненията за наличие на жив ваксинален щам само 17% са били положителни.
Наблюдавани са случаи на предаване на екскретирания ваксинален вирус на серонегативни контактни на ваксинираните, без това да води до поява на клинична симптоматика.
Rotarix трябва да се прилага с внимание на лица, които са в близък контакт с лица с имунен дефицит, например лица със злокачествени заболявания, имунокомпрометирани или лица на имуносупресивна терапия.
Лицата, които са контактни с наскоро ваксинираните, трябва да спазват лична хигиена (напр. да си мият ръцете след смяна на детските пелени).”
Листовка: http://www.ema.europa.eu/docs/
Източници:
* Остри заразни болести в България през 2013 г. (Основни епидемиологични показатели) - М. Кожухарова, А. Курчатова, К. Пармакова, Н. Владимирова, Л. Маринова,
Т. Георгиева, А. Минкова, Р.Филипова
.jpg)
