Някои от тези растения са ефективни за унищожение на раковите клетки .

Растителни отвари и настойки, ограничаващи развитието на неприятелите по растенията – II част

публикувано на юли 5, 2010 от TrayanaBio

Mentha sylvestris

Мента (Mentha sylvestris). Проявява   репелентно действие по отношение на мравки. Половин чаша листа от мента и 1 чаша сафроново, шафраново (Carthamus tinctorius)

Carthamus tinctorius

масло се смесват в смесител. Сместа се бутилира и се оставя за един ден на горещо място. Поливат се следите и гнездата на мравките.

Елша (Аlnus sp.)

Alnus(Елша)

Прилага се срещу листни въшки и акари по карамфил, шипка, ябълка и други.Използва се настойка от 1 kg сухи или 2 kg свежи листа, накиснати за 24 часа в 10 1 вода.Може да се приготви и отвара, като след 12-часово киснене получената настойка се вари в продължение на 30-40 минути.

Гъсениците на гьботворката не се хранят с листата на дъба, ако са нап­ръскани с настойка от елша. Старо народно средство за унищожаване на поповото прасе е заравянето в почвата на клонки от елша.

Жаблек, конски ребра Galega orientalis.).Проявява висок акарициден ефект. Използва се настойка, приготвена от 1 kg смлени сухи растения, които са киснали 24 часа в 10 1 вода.

(

Змийско мляко (Chelidonium majus).

Проявява ефект срещу листни въшки, листни бълхи, щитоносни въшки, трипсове и гъсеници на зелевите пеперуди.Използва се настойка, приготвена от 3-4 kg свежа или 1 kg сушена расти­телна маса, която се кисне 36 часа в 10 1 вода. Сушените и смлени растения се използват за прашене срещу къщни неприятели или след запалване за опушване на овощни дървета и зеленчукови растения срещу листни въшки.

Киселец (Rumex acetosa).

 Проявява лекуващо действие спрямо меха­нично повредени дървесни видове.Образуваните рани трябва да се натриват 2-3 пъти дневно с листа или корени. По-висока ефективност се наблюдава, ако листа от киселец се поставят върху раните като пластир на пласт от 1-1,5 cm, след което се притискат с подходящ материал. Пластирът трябва да се смени няколко пъти през лятото.

Картофи (Solanum tuberosum).Solanaceae е относително по-слаба и предизвиква едва 30-50% смъртност.

Във всички части на растението и особено в недозрелите клубени се съдържа отровният алкалоид соланин. Препоръчва се за опазване на краставици от листни въшки. Освен това с успех може да се използва срещу овощни акари, земни бълхи, кърлежи, дървеници и други. Използва се под формата на настойка, приготвена от 1,2 kg добре смлян свежа маса или 60-80 g нарязани сухи картофени стъбла, заляти с 10 l вода, в която престояват 3  часа (по-концентрираните разтвори може предизвикат пригори по растенията). Ефективността на настойката от картофи в сравнение с растителните ек­стракти от другите видове на сем.

Квасия (Quassia amara).

Има добре изразен инсектициден ефект срещу листни и коренови въшки, листогризещи гъсеници и мравки.Използва се настойка от 150 g суха листна маса на 10 1 вода.

Коноп (Cannabis sativa). Има инсектициден ефект срещу ларвите на бялата зелева пеперуда, ларвите на майските бръмбари, колорадския бръм­бар и много други вредители по цвеклото, овощните дървета и цветята. Използва се настойка, приготвена от 100 g свежи цъфтящи растения, които се нарязват, заливат се с 2 1 вода и се варят 5-10 минути. За пръскане от така получения концентриран извлек се взимат 200 ml, които се разреждат в 10 1 вода.

Кромид (Allium cepa). Препоръчва се за борба срещу паяжи-нообразуващи акари, листни въшки, млади гъсеници, за отпъждане на пти­ците, хранещи се с ягоди или плодове, срещу голи охлюви и за предпазване от неприятели в периода на съхранение.Използва се водна настойка, приготвена в съотношение 200 g сухи обвивни люспи от лютиви сортове лук на 10 1 гореща вода, в която киснат 15 часа. Трикратното третиране на нападнатите растения през 4-5 дни намалява числеността на паяжинообразуващите акари с 95%.

Половин кофа люспи се заливат с гореща вода (60-70°С). След един ден екстрактът се филтрува и се разрежда в съотношение 1:2. Така приготвената настойка има висок ефект срещу паяжинообразуващите акари.

100-150 g обелен лук се залива с 10 1 вода и се екстрахира 4-5 дни. Филтрува се и растенията се третират веднага.

Тяколко глави лук, поставени в съдове, където се съхранява зрял фасул, го предпазват от фасулев зърнояд.

За отпъждане на птици на различни места в короната на овощните дърве­та се поставят срязани луковици. След изсъхването им, те се сменят с нови.

Кориандър (Coriandrum sarivum). Действа срещу молци и листни въшки. Използва се отвара от равни части кориандър и вода, които се варят 10 минути. Разтворът се прецежда и се пръска.

Кукуряк (Heleborus odorum).  Във всички части на растението се съдържат отровни гликозиди – хелеборин, хелабороин и други. Действа много ефективно срещу младите ларви на колорадския бръмбар, нощенките, листните въшки по зеленчуковите култури и други открито живеещи насекоми

Използва се под формата на отвара, като 500 g свежа маса се вари 20-30 минути в 10 1 вода.

Лайка (Chamomilla recutita, Matricaria chamomilla). Съцветията на лайката проявяват висок инсектициден ефект срещу листни въшки, кръвна въшка, листни бълхи, листозавивачки и т.н.Използват се водни разтвори от изсушени и стрити на прах съцветия в доза 200 g прах за 10 1 вода. Възможно е да се прилагат и водни екстракти, получени след накисване на 200 g съцветия в 10 1 вода за 24 часа. Този екстракт може да се прилага и непосредствено преди прибирането на реколтата, тъй като токсичността му бързо се губи под влияние на слънчевата радиация.

Мелия (Melia azedarachta). Проявява акарицидно действие. Използват се водни настойки, приготвени от 1 част суха растителна маса на 20 части вода.

Мечи лук (Allium ursinum). Предпазва доматите от нападение на листни въшки и повишава продуктивността на картофите при третиране преди засаждането на рътените клубени, които ще се използват за семе. Приготвя се настойка от листа, цветоноси и луковици. Смачканата расти­телна маса се залива с вода в съотношение 1 к§ на 30 1 и кисне 12 дни. Прилага се двукратно през вегетационния период.

Млечка (Euphorbia virgata). Сокът на млечката съдържа отров­ни вещества, поради което при работа трябва да се вземат всички предпазни мерки. Препоръчва се срещу гъсеници на пеперуди. Особено отровни са отварите от прецъфтели растения. Обикновено 4 kg свежи стъбла и листа се заливат с вода и се варят 2-3 часа, след което се разреждат до 10 1 с вода.

Мъжка папрат (Dryopteris felix mas). Използва се за огра­ничаване плътността на листни и щитоносни въшки и фитонематоди под формата на настойки. В миналото от коренищата на мъжката папрат се е приготвяла отвара, която е използвана срещу паразитните хелминти по човека и домашните животни, поради което тя е известна и с името противоглистна папрат. За приготовяне на настойка 1 kg свежи растителни части се накисват за 18 часа в 10 1 вода. След прецеждане се използват за третиране в неразредено състояние. Същата настойка се препоръчва и за поливане на цикламени растения, наднати от нематоди (по 200 ml разтвор). Четири поливки забележимо ускоряват развитието на цикламите и намаляват вредата от нематодите, без обаче да ги унищожават.

Олеандър (Nerium oleander). Образува гликозиди, високо токсични по отношение на голям брой насекоми-фитофаги. Използува се под формата на отвари.

Пащернак (Pastinacia sativa). От корените е отделено инсектицидно действащо вещество, наречено тирастицин. То е токсично срещу ларви на мухи, комари, грахова листна въшка и др.

Пипер (Capsicum annuum). Лютивите сортове се препоръчват за борба с листните въшки, листните бълхи, гъсениците и голите охлюви под форматана отвари и настойки. Използват се отвари от 1 kg свежи или 0,5 kg сушени нарязани червени плодове които се варят 1 час в 10 литра вода. Престояват две денонощия, след което се стриват, прецеждат и се наливат в плътно затворени емай­лирани или стъклени съдове, съхранявани на тъмно и хладно. За приготвяне на работния разтвор, 0,5 1 от получения концентрат се разрежда в 10 литра вода, към която се прибавя 40 g сапун. По същия начин може да се използва и прах от сухи стрити пиперки. Настойки се приготвят чрез нарязване на 1 kg зелени или 0,5 kg сухи пи­перки, които се заливат с 10 1 вода и се екстрахират в затворен съд в про­дължение на 10 дни, а след това се филтруват. За пръскане се използва разтвор, получен след разреждане на 150 ml от екстракта в 10 1 вода. Да се внимава разтворът да не попадне в очите!

Пелин (Artemisia absinthum). Отвара  от  пелин  се   използва  във етеринарната медицина за измиване на животните срещу външни паразити и кръвосмучещи видове. В растителната защита се прилага за борба със смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи, трипсове, листогризещи насекоми, миниращи молци и други. Прилага се под формата на отвара. За целта 1 kg нарязана суха надземна маса, залята с вода, се вари 15 минути, след което отварата се прецежда и долива до 10 l. За усилване действието на отварата към нея се добавя разтвор от сух птичи тор. Приготвя се като 1 kg сух тор се разтваря за 1-2 денонощия в малко количество вода. След това се смесва с отварата от пелин, прецежда се и се долива до 10 l. Първоначално се извършват по две, а след това по едно третиране седмично.

Пелинът притежава силен репелентен ефект срещу дрешния молец, поради което стръкове от пелин се поставят в шкафове и гардероби.

Песъкиня (Padus avium, P. Racemosa). Синтезира токсични съединения, съдържащи циановодородна киселина, бензалдехид и някои още неизвестни вещества. Действа токсично на къщната муха, листни въшки, акари, ларви на мухи и бръмбари, срещу листогризещи гъсеници и др. Използват се отвари, приготвени от 200-300 g свежи или сухи клонки заедно с листата, които се кипват в 10 1 вода. Прилага се за пръскане на овощни дървета или ягодоплодни храсти през пролетта и лятото. Клонките на песъкинята, потопени в съдове със застояла вода за 2-3 минути, унищожават всички патогенни микроорганизми, при което водата става ароматна, свежа и годна за пиене.

Повет (Clematis vitalba). Растението е особено токсично в свежо състояние. Използва се за борба срещу смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи и трипсове. Прилага се под формата на настойка, получена от 1,5 kg неотворени пъпки или цветове, които се накисват за 1-2 часа в 10 1 вода.

Портокал (Citrus aurantium). Проявява висока ефективност срещу па­муковата листна въшка. Използва се под формата на настойка от 200 g сухи портокалови кори, които се екстрахират в 1 1 вода в продължение на 5 дни. През това време съдът се съхранява на тъмно. Течността над утайката се отлива и се пре­цежда. За приготвянето на работен разтвор 1 чаша от този концентрат се разрежда в 5 1 вода.

Ревен (Rheum rhabarbarum). Има добър инсектициден ефект срещу луковата муха и бобовата листна въшка. Използва се отвара от 1 kg свежи филизи и листа на 10 1 вода, които се варят в продължение на 30 минути.

Ралица (Delphinium elatum). Всички части на растението съдържат токсични алкалоиди, но най-големи количества се намират в коренището и корените, в цветовете и в семената. Настойката и прахът от сухи растителни части на ралицата имат контактно и стомашно действие срещу гъсеници на пръстенотворката, бялата овощна пеперуда, златозадката, ябълковия ме лец, бялата зелева пеперуда, репните пеперуди, ларвите на люцернови тояд, лъжегьсениците на листните оси, листни въшки, бълхи и открито веещите ларви на листогризещите бръмбари. Инсектицидни свойства имат и декоративните форми на ралицата. Използва се цялото растение, което се прибира преди бутонизацията и се суши на сянка. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойката се приготвя в съотношение 10 1 вода на 1 kg грубо нарязана суха маса, която кисне 2 дни. Отварата се приготвя в същото съотношение, като се вари в продъл на 1-2 часа.

Репей (Arctium lappa). Ефективен е срещу ларвите на зелеви руди, нощенки, миниращи молци и листоядни вредители по зелето, ряпата, репичките и други зеленчукови култури. Използва се за третиране на растенията в периода на яйцеснасяне на вредителите. Прилага се като настойка, приготвена от 3 kg нарязани листа, които кис­нат 3 денонощия в 10 1 вода. Необходимо е да се извършат 3-4 пръскания.

Самакитка (Aconitum sp.). Проявява ефективност срещу зелената ябъл­кова листна въшка, срещу ларвите на малиновия бръмбар, дребни листогризещи гъсеници, ларвите на рапичната листна оса и други. Използва се настойка, получена от kg суха стрита надземна растителна маса, която се екстрахира 48 часа в 10 1 вода. По-висок ефект има настойка, приготвена от 350 g цветове, семена и ко­рени в същото количество вода. Срещу паяжинообразуващите акари се прилага спиртна (70%) настойка от корени, клубени и надземни части на растението, събрани в периода на бутонизацията, която преди употреба се разрежда с вода в съотношение 1:10. Може да се приготви и прах от самакитка, като 10 kg хидратна вар се навлажнява в 1,5-2 1 концентриран екстракт, след което се изсушава, стрива се добре и се прибавят 3 части дървесна пепел или уличен прах.

Софора (Sophora japonica). Надземната част на растението е много отровна, особено в началото на цъфтежа, когато тя трябва да се прибира. Възрастни пчели при кацане върху цветовете на софората изпадат в състояние на вцепенение и дори умират под влияние на съдържащия се в нея алкалоид пахикарпин. Прилага се срещу листни въшки и бълхи, ларви на дървеници и особено срещу ябълковия молец. Използва се настойка, приготвена от 1,2 kg суха маса, накисната в 10 1 вода за 24 часа.

Татул (Datura stramonium). Всички части на растението са силно отровни поради присъствието на алкалоидите хиосциамин, скополамин и атропин. Проявява висока ефективност спрямо зелевата и цвекловата въшка. Събират се всички растителни части или само листата с цветовете и буто­ните. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойките се приготвят в съотношение 1 kg суха или 2 kg свежа маса на 2 1 вода, в която се оставят да престоят около 12 часа. Отварите се приготвят в същото съотношение и се варят в емайлирани продължение на 2-3 часа. След това се охлаждат и преди третиране се разреждат с вода в съотношение 1:5.

Термопсис (Thermopsis lanceolata). Проявява  инсектициден  ефект срещу ларви на зелеви нощенки и дървеници. Използва се настойка, приготвена от 350 g зрели семена или 1 kg суха нарязана надземна част, които се екстрахират в 10 1 вода в продължение на 1-2 дни.

Тревист бъз (Sambucus ebulus). Водните настойки от свежи листа и цветове, събрани в периода на цъфтеж, унищожават при пръскане листните въшки и други дребни смучещи насекоми. За целта 500 g листа от бъз се заливат с 3,5 1 вода и се варят 30 минути. Долива се изпареното количество вода. Прецежда се и се пръска.

Тютюн (Nicotiana tabacum). Съдържа няколко вида алкалоиди, от които най-токсичен е никотинът. Инсектицидните му свойства са познати още от древността. Прилага се срещу листни въшки, листни бълхи, трипсове, гъсеници на листозавивачки, зелев молец, зелева и лукова муха и други. Използват се цели растения или растителни части и отпадъци – връхни части (при кършенето) и начупени листа или прах (при сушенето и мани­пулацията). Прилага се под формата на настойки, отвари или димки: За приготвяне на настойки се използват 400 g изсушени или 1 kg свежи растителни части, които се киснат две денонощия в 10 1 вода, след което се прецеждат. Преди пръскане в работния разтвор задължително се добавя 40 g сапун на всеки 10 1 разтвор. Отварите се приготвят в същите съотношения, като се варят 2 часа. Прах за прашене се прилага срещу листни бълхи, като се смесва в съот­ношение 1:1 с пепел или вар.

Димки се използват срещу възрастните на листните бълхи по овощните култури и при третиране на оранжерии срещу листни въшки. В между­редията на насажденията се правят купчини от слама или друг горящ растителен материал, а върху тях се посипва по 2 kg тютюн. Опушването трябва да продължи поне 30 минути. То трябва да се извършва в тихо, безветрено време, вечер или в началото на нощта.

За отблъскване на зелеви и лукови мухи около растенията се посипва тю­тюнев прах, размесен с пясък или почва.

Чай (Thea sinensis). Проявява висок ефект срещу ериофидните акар по касиса. Използват се отвари, получени от 1 g чай, който се залива с 0,5 1 горе вода и се екстрахира в продължение на 1 час. В така приготвената отварг резниците, предназначени за вегетативно размножаване, се накисва дължение на 3 часа. След това се засаждат в добре навлажнена почва. Не трябва да се поливат в продължение на 24 часа.

Червен бъз (Sambucus racemosa). Проявява   висок   ефект огневките по цариградското грозде и касиса. Използва се под формата на настойка от 200-300 g нарязани стъбла и цветове, които се екстрахират в 10 1 вода в продължение на 24 часа. Достатъчно е дори да се поставят клонки от червен бъз в храстите, за да се отпъдят пеперудите на огневките,

Червено куче грозде (Solanum dulcamara). Силно отровно растение, съдържащо гликоалкалоида соланин. Използва се за третиране срещу листогризещи гъсеници в млада възраст, срещу листни въшки, трипсове и други вредители по зелето. Прилага се под формата на отвари, приготвени от стъблата и листата, като 5-6 kg свежи нарязани растителни части се накисват във вода за няколко часа, а след това се варят около 3 часа на слаб огън. Отварата се съхранява на тъмно и хладно място до няколко месеца. Преди употреба се разрежда в съотношение 1:2.

Черно куче грозде (Solanum nigrum). Проявява добър ефект срещу зелевите молци и нощенки. Използва се под формата на отвара от 450 g зелена маса, която се залива с 101 вода и се вари 30 минути на слаб огън.

Чесън (Аllium sativum). На санскритски името му означава “убиец на чудовища”. Има отличен ефект срещу паяжинообразуващите акари по сли­вата, цариградското грозде и други трайни култури. С добър резултат може да се използва и за защита на съхраняваните продукти. Използва се под формата на воден екстракт или като цели скилидки. Воден екстракт се получава, като 0,5 kg чесън, смачкан в хаван, се разрежда в 3-5 1 вода, промива се и прецежда двукратно, след което се разрежда до 10 1 с вода. За третиране на нападнатите от акари растения се използва работен разтвор, получен от разтварянето на 500 ml екстракт в 10 1 вода. Пръскането се повтаря два пъти през 5-6 дни. При това не е необходимо да се третира всяка клонка, тъй като акарите загиват и на необработените клонки. 150-200 g чесън се счуква в хаван, залива се с малко вода и се екстрахира 1-2 дни, след което се прецежда и се разрежда в 10 1 вода. С получения разтвор нападнатите растителни части се третират 2-3 пъти дневно на всеки 10-15 дни.

Цели скилидки чесън се използват за предпазване на съхраняваните продукти. 200 g чесън на 1 t пшенично зърно предизвиква изкачване на складовите хоботници по стените на помещенията, откъдето след това се събират. В Китай чесънът се използва при съхранение на ориз и брашно. В Белгия той се прилага при съхранение на ленено семе.

Мравките не понасят миризмата на чесън. Достатъчно е да се поставят скилидки от чесън между пътеките, за да напуснат съответното място.

Съществуват и голям брой многокомпонентни рецепти, които включват телен брой растителни видове, като например:

Лют пипер и пелин. Проявяват репелентен ефект по отношение на зай­ци, охлюви и голи охлюви, унищожават листни въшки и белокрилки.Приготвя се отвара от 1 чаша люти чушки, 1 чаша пелинови листа и 5 ча­ши вода, които се варят до кипване. Сместа престоява 1 час, след което се прецежда и се използва за пръскане.

проф.д.с.н Йорданка Станчева и Колектив

www.trayanabio.com/ 

Растителни отвари и настойки, ограничаващи развитието на неприятелите по растенията – I част

публикувано на май 17, 2010 от TrayanaBio

Броят на растителните видове, които проявяват инсектицидни свойства, е значително по-голям. Сравнително по-широко използвани са следните видове:

Анабазис (Anabasis aphylla). Проявява високо инсектицидно действие срещу младите ларви на зелевите пеперуди, зелевите молци, ябълковия молец, листни бълхи, ларви на дървеници, листни въшки и други насекомни видове.

Използват се водни настойки, приготвени от 80 g суха маса за 1 1 вода, които се екстрахират в продължение на 24 h.

Могат да се приготвят и отвари, като след 12-часово екстрахиране на настойката, тя се кипва в продължение на 60 min.

Възможно е да се използва и под формата на прах, получен от ситно смлян сух анабазис, който се смесва в съотношение 1:5 с пълнител – уличен прах, пресята пепел или вар.

Аир (Acorus calamus). Той е високотоксичен за гъсениците на зла-тозадката, проявявайки контактно и стомашно действие. Има силен репелентен ефект спрямо мухи и комари. Прилага се под формата на прах, полу­чен от стрити изсушени корени.

Използването на аира като инсектицидно средство е особено целе­съобразно поради неговата безвредност за човека. В Белорусия децата ядат коренището на аира като лакомство, а жените постилат с листата му пода на пещите.

Ароматно еньовче (Galium odoratum). Има силно изразен репелентен ефект по отношение на дрешния молец и токсично действие спрямо голям брой листни въшки.

Използват се настойки, приготвени от 5 kg свежа или 500 g суха растителна маса и 5 1 вода. Сместа престоява, докато започне да ферментира (обикновено около 2 седмици). Получената настойка се разрежда в съот­ношение 1 1 на 10 1 вода, след което се използва за третиране на растенията.

Беладона (Hyoscyamus niger). Цялото растение е силно отровно, особено листата и корените в първата година от развитието му. Събират се рано напролет или късно наесен. Използват се против листни въшки, паяжинообразуващи акари и растителноядни дървеници. Освен това имат добър ефект и срещу гъсениците на бялата овощна пеперуда, златозадката, зелевия молец и други.

Прилага се под формата на настойки и отвари.

Настойките се приготвят от 1 kg растителна маса на 10 1 вода, в коятокисне 12 часа.

За приготвяне на отварата се използват 3 kg свежа маса, която се залива с вода и се вари 2-3 часа, а след това се долива до 10 1 с вода.

Бял бор (Pinus alba). Прилага се срещу листни въшки, листни бълхи, гъсеници на пеперуди и други вредители.

Използват се настойки, приготвени от 1 kg едногодишни иглици, които киснат 7 дни на тъмно в 8 1 вода, при ежедневно разбъркване. Преди упо­треба концентратът се разрежда с вода в съотношение 1:10.

Понякога иглолистните екстракти се комбинират с минерални торове за листно подхранване.

Босилек (Ocimum basilicum). Има токсичен ефект по отношение на листни въшки и акари. Използва се широко за пропъждане на комарите. В състояние е да привлича мъжките екземпляри на източната плодова муха и някои други видове. Високата му активност най-вероято се дължи на специ­фичната съставка метилекванол, който се съдържа в етеричното му масло.

За целите на растителната защита могат да се използват водни, етанолови и метанолови екстракти.

За приготвяне на настойка е необходима 500 g суровина, която се кисне в 10 1 вода в продължение на 24 часа. Преди третиране настойката се разрежда с вода в съотношение 1:2.

Бучиниш (Conium maculatum). Прилага се срещу дребни ларви на пеперуди, които нападат зелето, репичките и други кръстоцветни видове.

Използва се настойка, приготвена от листа и съцветия, събрани по време на узряването на семената. Те се нарязват ситно и се заливат с вода в съот­ношение 5:100, където киснат в продължение на 5-6 часа. Растителната маса се изцежда и счуква добре, залива се с 15 части вода и кисне още 7-8 часа, след което се прецежда. Двете течности се смесват и с получения разтвор се пръскат нападнатите растения.

Бял равнец (Achilleal Millefolium). Вероятно инсектицидните му свой­ства се дължат на комплексното действие на алкалоидите цинеол, карлофилен, редица киселини, алкохоли и други вещества. Има добър ефект както срещу смучещи насекоми – въшки, листни бълхи, дървеници, листни молци шсове и паяжинообразуващи акари, така и срещу дребни гъсеници хра­нещи се на открито. Използват се надземните части с прикореновата розетка За приготовянето на настойка 800 g добре изсушени растения се смилат и запарват за 30-40 минути, след което се доливат с вода до 10 1 и киснат в продължение на 36-48 часа. Сухата растителна маса може също да се залее с 2 1 вряла вода и след екстрахиране за 1 час да се разреди с 8 1 гореща вода.

В същото тегловно съотношение може да се приготвя и отвара, която трябва да ври 30 минути. Отвара може да се приготви и от 2,5 kg свежа маса (или 800 g нарязана суха), която се залива с 10 1 вода, вари се 20 min, а екстрахирането продължава още 2 дни.

Получените разтвори се филтрират и към тях се добавят 20 g сапун на 10 1 течност.

Бял имел (Viscum album). Използва се за приготвяне на незасъхващи лепила за улавяне на насекоми.

Лепилото се приготвя от плодовете, които се заливат с вода и се варят на бавен огън при постоянно разбъркване до превръщането им в бяла кашица. След това се прибавя 1 супена лъжица растителна мазнина и продуктът се съхранява в закрит съд. С тази високовискозна течност кръгово се намазва ствола на дърветата. Върху нея започват да се лепят насекоми. Поясът действа, докато не се покрие напълно с насекоми, тъй като е устойчив на всякакви атмосферни влияния.

Бял синап (Sinapis alba).  Използва се срещу червения овощен акар по ябълката под формата на настойка. Тя се приготвя от 50-60 g суха маса от синап на 10 литра вода, където кисне в продължение на 24 часа.

Бяла акация (Robinia pseudoacacia). Използва се като отрова за мухи в много селски области на САЩ под формата на настойка, приготвена от листата.

Вратига (Tanacetum vulgare). Прилага се  срещу  растителноядни насекоми, кърлежи, срещу ягодов акар, морковена муха, листозавива1 гъсеници на зелевите пеперуди.

Използват се настойки, приготвени от 200 g ситно смлени рас които се накисват в 10 1 вода или се смесват с 200 g минерално масло, 40 g течен сапун и 10 1 вода.

Използва се и под формата на отвара от 300 g свежа или растителна маса за 10 1 вода, която ври в продължение на 30 min. Прил за пръскане на растенията в неразредено състояние.

Може да се използва и за дезинфекция на затворени помещения чрез изгаряне (опушване) на 5-6 g суха растителна маса на 1 m³.

Глухарче (Taraxacum officinale). Използва се   за   пръскане   на овошни дръвчета срещу листни въшки, листни бълхи и акари под формата на настойка. Настойката се приготвя като 200-300 g смлени корени или 400 g свежи листа се накисват за 1-2 часа в 10 1 топла вода (не повече от 40°С). След прецеждане настойката се използва за третиране.

Дървесната пепел притежава не само фунгицидни, но и инсектицидни свойства. Използва се за ограничаване развитието на листни въшки, акари и трипсове. Прилага се под формата на настойка или като прах за прашене. Настойката се приготвя от три супени лъжици дървесна пепел, която се разтваря в 10 1 вода. Използва се за пръскане, след като престои едноде нонощие.

Смес от дървесна пепел и счукани яйчни черупки се използва за направа на охранителен пояс за предпазване на някои силно чувствителни култури (марули, ягоди и т. н.) от голи охлюви.

Дивисил (Heracleum dissectum). Прилага се срещу листни въшки и други смучещи вредители.

Използва се водна настойка, приготвена от 1 kg сухи листа, стъбла и корени, киснали 24 часа в 10 1 вода.

Домати (Lycopersicum esculentum). Имат високо инсектицидно действие срещу листни въшки, ларви на рапичния цветояд, гъсеници на зе­левата нощенка, на репните пеперуди, на ябълковия плодов червей и други. Използват се под формата на различно приготвени отвари от зелените растителни части:

В 10 1 вода се поставят около 4 kg нарязана зелена маса, която се вари 30 min на бавен огън. След прецеждане разтворът се разрежда в съотношение 1:3  и се използва за пръскане;

В 10 1 вода се добавя 1 kg нарязана зелена маса и се оставя да кисне 4-5 часа. След това сместа се вари на тих огън в продължение на 2-3 часа, прецежда се и се разрежда с вода в съотношение 1:2. В 10 1 вода се добавят 2 kg нарязани сухи стъбла и се оставят да киснат 4-5 часа. Всеки 2 1 от извлека се разреждат с вода до 10 1. Преди пръскането на всеки 10 l работен разтвор се добавят 40 g течен сапун.

проф.д.с.н Йорданка Станчева и Колектив