Заушката предпазва от рак на яйчниците, a Ваксината краде защитата

Заушката предпазва от рак на яйчниците, a Ваксината краде защитата, 9 октомври, 2012
Ракът на яйчниците е сред най-смъртоносните. Отдавна е известно, че заушката (паротит) осигурява защита срещу него. Сега Ви посочваме проучване, показващо как ваксината за паротит може да води до смърт на жените, заболели от рак на яйчниците.

от Хайди Стивънсън

Заушката никога не е била ужасяващо заболяване. Най-добрият начин възрастен да избегне стерилитет от паротит е да е карал паротит като дете. Сега, обаче, паротитните ваксинации са рутинни – и процентът на ракови заболявания нa яйчниците се увеличава.

Сега, вече мога да чуя скептикът там накъде да крещи: "Но това не доказва причинно-следствената връзка!" Това е вярно, но аз няма да изказвам твърдението, че ваксината срещу паротит причинява рак на яйчниците. Това, което ваксината за паротит прави е да попречи на естествено превантивната функция на болестта паротит да съдейства за предотвратяването на рака, обосновка, която вече е документирана в областта на науката.

Отдавна се подозираше, че има връзка между наличието на ваксинацията паротит и развитието на рак на яйчниците. Ново проучване, публикувано в «Рак - причини и контрол» [1] започва статията си със следното твърдение:

«Епидемиологични изследвания удостоверяват, че чрез заушката от детството може да се предпазите от рак на яйчниците. За да обясним тази взаимовръзка, ние изследвахме дали паротитът може да поражда имунитет към рак на яйчниците чрез антитела срещу асоцииран с рак антиген MUC1, необичайно изразен във възпалената паротидна жлеза.»

С други думи, вече е добре приета в научните среди истина, че след като са прекарали паротит жените се подсигуряват със защита срещу развитие на рак на яйчниците. Това не е абсолютна защита, но е факт, че наблюдението е отдавна известно, показано че е истина чрез публикуването на доказателства в рубриките «очевидно-невероятно».

Проучване идентифицира защитен фактор срещу рак на яйчниците

Това проучване изследва гликопротеин MUC1, съставна част на незначителна слуз, която се оказва, че е един от най-значимите фактори на имунната система. Ето мотивите, които са довели до това изследване:

- Силни възпалителни реакции, свързани с лигиране на тръбите и мастит, предпазват от рак на яйчниците. (Същите изследователи са доказали това в по-ранно проучване.)
- Тъканите от лигатирания в тръбите и маститът обикновено отделят MUC1.
- Силните възпалителни процеси от лигиране в тръбите и маститът предизвикват свръхсекреция на MUC1.
- Свръхсекрецията на MUC1, която предизвиква анти-MUC1 антитела, може да е причина, лигатиранията във фалопиевите тръби и маститът да спомагат в защитата срещу рак на яйчниците.
- Ако свръхсекрецията на MUC1 съществува и при паротит, то това трябва да бъде причината, паротитът да осигурява защита срещу рак на яйчниците.

Учените взимат проби от серуми (течност от кръвни проби) от 161 души, които са карали паротит и 194, които не са боледували. Всички тестови проби се извършват «на сляпо». Това означава, че анализите на кръвните тестове са били извършени от хора, които не знаят дали пробите са били извадки от хора с или без паротит.

Изводите на изследователите

Проучването установи, че хората с активен паротит и хората, които наскоро са имали паротит имат значително по-високо ниво на анти-MUC1 антитела, отколкото тези, които не карат, или не са карали наскоро паротит. Те стигат до извода:

«Ясно е, че паротитната ваксинация създава само анти-вирусни антитела и няма да доведе до анти-MUC1 антитела, за които показваме тук, че се изисква да протича активен паротит. Ако е вярно, че симптоматичният паротит защитава срещу рак на яйчниците чрез имунна реакция, логичната последица е, че можем да очакваме повишена честота на рак на яйчниците когато симптоматичният паротит, т.е. инфекциите от заушка, са намалели чрез ваксиниране.»

С други думи, изследователите са открили, че като караме паротит, това води до антитела срещу MUC1 и че тези антитела спомагат за защита срещу рак на яйчниците. Те също така посочват, че това е просто логично: ваксинация срещу заушка няма да предпази от рак на яйчниците, тъй като ваксинацията не създава анти-MUC1 антитела.

Изследователите използват изключително силен език в заключението си за ефекта от ваксината срещу паротит и относно благоприятния характер на самото заболяване:

«Преди ваксинацията, паротитът обикновено е бил леко заболяване, но може да има сериозни последици, включително орхит и стерилитет, менингит и глухота, или панкреатит. Независимо от това, нашето проучване показва, че болестта също може да води до неочаквани дългосрочни противоракови ползи от инфекцията от заушка, както сме ги описали в тази статия.»

Можем да обобщим резултатите по този начин:

- Паротитът (заушката) е леко заболяване.
- Заушката рядко произвежда трайно увреждане.
- Заушката осигурява дългосрочна противоракова полза.

Ние знаем, че много видове рак се увеличават сред хората. Каква част от това увеличение, освен рак на яйчниците, може да се дължи на ваксината за заушка?

За съжаление, обаче, учените изглежда пропускат истинския проблем в останалата част от тяхното заключение:

«Разбирането за обхвата и базата за потенциалните ползи от инфекции в детството могат да позволят на имунолозите да дублират полезните ефекти в същото време, когато ваксинацията е средство за избягване на естествена инфекция и нейните възможни незабавни последици. По-нататъшно проучване на физическите лица преминаващи през паротитната инфекция, особено с акцент върху муциновия имунитет, може да предостави насоки към механизмите за дублиране на полезния ефект от заушка (паротит), предложен от това проучване.»

Вместо дори разгледат възможността, че ваксината срещу паротит може да предизвика повече вреда, отколкото полза, авторите приемат подхода двойно по-бързо надолу. Те предлагат да се опитва изкуствено да се предоставя същата полза, която паротитът прави естествено. Вместо да съобразят, че от това може да възникне още една "непредвидима" неблагоприятна реакция – и вероятно ЩЕ се случи – те предлагат да се следва същия онзи стар подход да се опитват да заобиколят природата.

Вместо се постави под съмнение дали самата ваксинация за паротит е грешка, те предлагат да се опитва да се заобиколи един недостатък, който те са забелязали. Те не смятат, че може би това е само един от многото недостатъци. Те разглеждат варианта дали не са тръгнали по грешен път, въпреки че признават, че ваксината, която току-що са разобличили, би могла да предизвика повече вреда, отколкото полза, и не поставят под въпрос самата ваксина.

Дали няма да дойде време, когато <учените разработващи ваксини> ще се върнат малко назад и ще осъзнаят, че това, което са открили не е извинение да се продължи по същия път, който тъне в невежество, а е информация, която показва, че е време да се направи стъпка назад и да се попита дали техните основни допускания не могат да се объркани?

Източници:
1. Mumps and ovarian cancer: modern interpretation of an historic association - http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2951028/
2. Ovarian cancer incidence statistics - http://www.cancerresearchuk.org/…/…/ovarian-cancer/incidence
3. Possible role of mumps virus in the etiology of ovarian cancer. -http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/445337

публикация на Zara Daneva превод на Кристиян Симеонов от http://gaia-health.com/gaia-blog/2012-10-09/mumps-protects-against-ovarian-cancer-vaccine-steals-the-protection