Проверка на pH равновесието

рН на тялото и рН на кръвта, като показатели за здраве

Посоченото по-долу дава информация за това, що е рН и как то може да се провери. Има различни мнения, кое рН е оптимално. Тук е дадено едно от тях.

От друга страна, хората, като цяло, все повече приемат, че са прекалено киселинни и, че прекалено високата киселинност е основна причина за повечето (ако не и за всички) т.нар. болести на стареенето. 

Забележка: Ако не ви интересува теорията за равновесието на рН, а искате просто да разберете, как да проверите рН на урината и рН на слюнката си, просто отидете на този раздел в края на текста.

“Когато пиете алкална вода, пиете вода с по-голямо количество кислород, при това не под формата на O₂, а под формата на ОН-. Вторият е много стабилен, защото е свързан с положително йонизирани алкални минерали. Два такива йона хидроксил могат да съставят водна молекула (Н₂O) и да отделят един атом кислород. Алкалните минерали се използват за компенсиране на киселинните съставни. При тази реакция допълнителният атом кислород се отделя и доставя кислород на клетките.”

“Обратимост на стареенето”, Санг Уонг, 1990 г., стр. 51

Важността на равновесието на рН за поддържане на здравето

“Така рН на слюнката съответства на извънклетъчната течност... Хартиения тест за рН, направен със слюнка е най-последователния и най-категоричния физически знак за синдрома на липсващ йонен калций... рН на слюнката на здрав човек, на когото не му липсва йонен калций, е леко алкална, между 7.1 и 7.5. Слюнката с рН от 6.5 (леко киселинна) до 4.5 (силно киселинна) показва състояния съответно на слаба до силна липса.

Повечето деца са тъмно сини, т.е. с рН от 7.5. Повече от половината възрастни са зелено-жълти – рН 6.5 или по-ниска, което отразява липсата на калций поради стареене и грешки в начина на живот. Пациентите с рак обикновено са ярко жълти, т.е. с рН 4.5, особено когато са в последна фаза.”

“Факторът калций – научната тайна на здравето и младостта”:

д-р Карл Дж. Райх, “Джилиланд Принтинг Инкорпорейтед”, Арканзас, Канзас, 1996 г.

Равновесието на рН: Какви са границите на здравословното рН?

Скалата на рН започва от 0 (най-висока киселинност) и стига до 14 (най-висока алкалност). Разтвор с рН 7 е неутрален. При рН 7 водата съдържа равни количества Н+ и ОН- йони. Веществата с рН по-високо от 7 са алкални, защото съдържат по-висока концентрация на ОН-. Скалата на рН от 0 до 14 е логаритмична, което означава, че всяка следваща стъпка е десет пъти по-голяма от предишната. С други думи, рН 5 е десет пъти по-киселинно от рН 6, сто пъти по-киселинно от рН 7 и 1000 пъти по-киселинно от рН 8. Така лесно можете да видите, как една лека промяна на стойността на вашето рН може да има сериозно отражение върху вътрешната ви среда и следователно, върху вашето здраве.

При здравия човек рН на кръвта е 7.365, рН на гръбначната течност и на слюнката е 7.4. Идеалните показатели на кръвта показват, че тя е повече алкална, отколкото киселинна.

“Хартиените тест лентички за измерване на рН равновесието трябва да присъстват в домашната аптечка на всяко семейство заедно с термометъра и бинта.” – д-р Р. Дюн.

Накратко за телесното рН

Н+ йонът привлича минералите с отрицателен електрически заряд. Тези минерали се наричат киселинни. Те са: хлор (Сl-), сяра (S-), фосфор (P-) и образуват съответно солна киселина (HCl), сярна киселина (H₂SO₄ ) и метафосфорна киселина (H3PO4). Отрицателно зареденият ОН- йон привлича минералите с положителен електрически заряд. Те се наричат алкални минерали. По-важните хранителни алкални минерали са: калций (Ca+), калий (K+), магнезий (Mg+) и натрий (Na+). Пациентите с рак показват тенденция към излишък от натрий.  За да се определи, дали едно ястие е киселинно или алкално, то трябва да се изгори и пепелта му да се разтвори във вода. Ако разтворът е киселинен или, съответно, алкален, ястието се нарича киселинно или алкално. Пепелта е минералното съдържание на храната.

Общоприето е да се смята, че тялото има нужда от калций за изграждане на костите. Но е малко известно, че костите са сложно вещество, съставено от различни минерали. Ако някои от необходимите минерали липсват, силни кости не могат да се изградят. За здрави кости са необходими поне 18 основни хранителни елемента. Следователно, много по-лесно е, костите да бъдат разрушени чрез излишната киселинност в тялото, отколкото да се възстановят.

Освен това, тъй като микроелементите в земеделските земи постепенно се изчерпват, културите, отглеждани върху тези земи съдържат все по-малко необходими хранителни вещества. За да бъде здраво, човешкото тяло трябва да получава 90 различни хранителни вещества. Списъкът им обаче с всяка година расте.

Каква е връзката с обмяната на веществата? Като цяло, ако телесните течности са киселинни, те търсят алкални минерали, с които да реагират, като натрий, калий, цинк, желязо и калций. Ако в тялото липсват тези минерали, то си ги набавя от черния дроб, мускулите, сухожилията и костите. Защо става така? По принцип, всички телесни течности, като междуклетъчната течност, мозъчно-гръбначната и лимфната течност, жлъчната течност и т.н., трябва да бъдат леко алкални. Единственото изключение е солната киселина, произвеждана в стомаха.

Очевидно е предвидено, телата ни да са алкални. Клетките обаче произвеждат киселина, като вторичен продукт от естествената си дейност. Така образувания киселинен отпадък се преработва до въглероден диоксид и вода, и безвредно се изхвърля от тялото.

Когато поемаме и преработваме храна, не всичко от нея се използва. Този остатък се нарича пепел. Може би, най-голямо несъгласие по темата предизвиква класификацията на храните, като киселинно-пепелни и алкално-пепелни. При храносмилането храната се окислява по същия начин, както при изгаряне, но при храносмилането се намесват ензими, които действат при ниски температури. Например, лимонът се разтваря на въглехидрати, а след това се превръща във въглероден двуокис, а водата образува остатъчна алкална пепел с минерални соли, като натрий, калий, калций и т.н. Независимо, че в сурово състояние лимонът има кисел вкус и кисело рН, пепелта му е алкална и има алкален ефект върху тялото.

От друга страна, белтъчините оставят пепел от фосфати, сулфати и нитрати, които се образуват от фосфора, сярата и азота в белтъците. Те всички са киселинни. Чистият ефект от консумацията на белтъчини, независимо дали източникът е животински или растителен, е увеличаване на киселинността.

Тялото трябва да се освобождава от киселинните си отпадъци. Киселинната пепел не може да се изхвърли през белите дробове във вид на въглероден двуокис и вода, както при обмяната веществата в клетките. Налага се, тялото да я обгражда с алкални вещества, за да я неутрализира. Обграждането става както вътре, така и извън клетката, най-вече в кръвта.
          Клинично изследване на д-р М.Т. Мортър (Арканзас, САЩ) показва, че ако анаболичното рН в урината и в слюнката, измерено при събуждане е под 6.8, можем да сме почти сигурни, че храносмилането трябва да се подпомогне. Контролираните клинични проучвания на д-р Пол Яник (Пасадена, САЩ) потвърждават откритията на

д-р Мортър и напомнят, че вътрешноклетъчното усвояване на хранителните вещества значително намалява, когато анаболичното рН е под 6.8.

Както показват изследванията на двамата учени, допълването на храната с подходящи алкализиращи вещества влияе изключително благотворно за покачване на рН в системата, защото попълва запасите от алкални минерали и ензими. Липсите в системата се проявяват в храносмилателния тракт в последния момент, затова лекарите не трябва да чакат, признаците и симптомите на лошото храносмилане да станат очевидни. От гледна точка на профилактиката, компенсирането трябва да започне, когато симптомите са минимални, т.е. ако при проверка на нивото на алкалността (вж. “Съотносителен анализ на урината” от М.Т. Мортър) анаболичното рН е под 7.4. Диетите, богати на белтъчини, мазнини и въглехидрати и едновременно бедни на зеленчуци и сурови храни, претоварват храносмилателните механизми. Това възпрепятства правилното храносмилане и претоварва имунната система с ненапълно разградени макромолекули и токсини. Храносмилателните разстройства на свой ред се утежняват от високото съдържание на хранителни добавки, пестициди и стимулиращи храни, използвани много често в различните диети.

Към това се прибавя и пиенето на вода от пластмасови бутилки в опит да се реши проблемът с влошеното качество на водата в обществената водопреносна мрежа. Не е много известно обаче, че практически всичката ботилирана вода е с висока киселинност и без основни алкализиращи минерали.

Примери за видовете обичайна храна със силно кисело pH (да се избягват)	Примери за видовете обичайна храна с лека киселинност	Примери за видовете обичайна храна с лека алкалност	Примери за видовете обичайна храна със силна алкалност (най-добрите)
кърваво месо	зърнени храни	тофу	соя
алкохол	бобови храни	зеленчуци	зеленчуци
яйца	повечето ядки	зехтин	истинска сол
сушени плодове	олио от канола	козе мляко	кълнове
захари	плодов сок	бадеми	чесън
твърд кашкавал	мляко, ориз/ соево мляко	елда	алкална вода

    

Проверка рН на вашата слюнка

За този прост тест ви трябва тест лента, пластмасова лъжичка и прясна слюнка. Лентите, които предлагаме с рН от 4.5 до 9.0 са подходящи за проверка на слюнката. рН на слюнката на здравите хора, които се стремят да станат по-алкални, е в тези рамки. Хартиената тест лента е рН чувствителна и е с двоен цветен код, който показва нивото на равновесието на рН във вашето тяло. За да направите теста е необходимо:

-          не яжте, не пийте и не си мийте зъбите 30 мин. преди теста;

-       преглътнете няколко пъти, за да си прочистите устата и да предизвикате отделянето на нова слюнка;

-          изплюйте малко слюнка в пластмасовата лъжичка;

-          НЕ допирайте рН хартията до езика си, защото в нея има химикали;

-          потопете тест лентата в слюнката за около 15 секунди

-          сравнете цвета й с цветовата таблица върху опаковката.

Колкото стойността на вашето рН е по-ниска от 7.0, толкова по-висока е степента на киселинното претоварване. Проверявайте и записвайте своето рН в продължение на няколко седмици – сутрин, веднага щом станете, след обяд и вечер, преди лягане. Така ще видите, как се променя кривата на вашата рН.

По принцип, в слюнката има повече киселина отколкото в кръвта, но тя е огледало на кръвта, като изключим моментите около храненето, и е доста добър показател за състоянието на организма. Тя показва, какво се задържа в нашето тяло. Оптималната рН на слюнката е над 7. Ако вашият показател постоянно е под 6.8, значи е възможно, алкалните ви резерви да са недостатъчни. След хранене рН на слюнката трябва да се покачи на 7.8 или повече. Ако това не стане, значи тялото ви страда от липса на алкални минерали, главно калций и магнезий и няма да усвои храната както трябва. Продължителното отклонение от нормалното рН предизвиква заболяване. Ако през целия ден рН на слюнката ви е между 6.8 и 7.2+, значи тялото ви работи в рамките на нормалното за здравето. Ако рано сутрин рН на слюнката е над 6.8, значи много от здравните ви оплаквания ще изчезнат.

Проверка рН на урината

рН на урината показва, как тялото поддържа правилното рН на кръвта. Урината разкрива алкалният (анаболният) строеж и катаболните цикли на изхвърляне на киселината. рН на урината показва усилията на тялото да регулира равновесието на рН чрез обграждащи соли и хормони от бъбреците, надбъбречната жлеза, белите дробове и гонадите. Урината дава добра картина на химичните процеси в тялото, защото бъбреците филтрират и изхвърлят солите, служещи за регулиране на рН. Така, въз основа на отпадъците от дейността на тялото се получават съответни стойности. рН на урината може да се движи от около 4.5 до 9.0, като крайност. Най-добрите показатели обаче са в интервала 6.5 -7.0. Сутрин рН на урината обикновено е по-ниско, а вечер – по-високо.

Рамките, в които варира рН на урината, са доста широки. То се влияе и от биохимичните отпадъци на тялото, като минерали, витамини, продукти от обмяната на веществата, лекарства и токсини.

Храносмилателните ензими влияят повече на рН на слюнката, отколкото на рН на урината. рН на урината обаче се влияе от:

-          консервантите, които поглъщате;

-          замърсителите, които вдишвате;

-          натоварванията, които понасяте;

-          храната;

-          количеството вода, която изпивате;

-          количеството болестотворни микроорганизми във вашия организъм;

-          количеството почивка;

-          всички биохимични дейности на вашето тяло.

Източник : www.freshbul.com