понеделник, 28 август 2017 г.

Рак. Практика исцеления и профилактика: лечение ядами

л

Публикувано от в Няма коментари:

Целебный мед от Николай Даников



Публикувано от в Няма коментари:

Рак на гърдата -фитотерапевт Николай Даников





Публикувано от в Няма коментари:

Водно-електролитни нарушения: (Записки на терапевта)


Автор Никола Иванов Иванов

Съдържание

Публикувано от в Няма коментари:

Энциклопедия нераспознанных диагнозов. Современные методы диагностики ..., Том 1 от Ольга Елисеева


Энциклопедия нераспознанных диагнозов. Современные методы диагностики ..., Том 1

от Ольга Елисеева
Публикувано от в Няма коментари:

събота, 26 август 2017 г.

С комбинация от турта ,невен и бял равнец изсуших три миоматозни възела по-големи от орех!

Споделям една история от фб група за алтернативни методи за лечение с положителен резултат. (от  г-жа Добрева ) 

" Билките купих от билкова аптека! Накъсах на дребно, смесих ги и разбърках добре! Сложих ги в хартиен плик! Сутрин вземам с три пръста (по-голяма щипка) ,  слагам в еднолитрово канче ( алпака ) и заливам с 300 гр вряща вода! Захлупвам и запарвам за половин час! Махам капака и оставям да поистине и стане нормално за пиене!Прецеждам и пия на едри глътки на гладно. Вечерта слагам 2 щипки от същите билките и заливам с 600 гр.вряла вода! Половината изпивам 30 мин. преди ядене, а с останалото количество от запарката (внимателно прецедено)  правя промивки с дамски душ (преди лягане)! Така всеки ден без прекъсване два месеца! Късмет ! " 
===================================
Още една рецепта тук 
Г-жа Панайотова споделя следната изпитана рецепта : 

 " Аз с тутра (камшица) стопих миома колкото орех! Моята дъщеря - кисти. Изсушавате цветовете на цветето и заливате 3-4 цветчета с 400 мл. гореща вода и така да престои 20 мин. захлюпено. Пие се на малки глътки през целия ден. Така близо 2 месеца. После идете на преглед. "




Публикувано от в Няма коментари:

петък, 25 август 2017 г.

Живи ваксини и риск от заразяване на ваксинираният и околните



Ето факти от научни източници за заразяване от живи ваксини на ваксинираните и/или контактни с тях.

Описан в научната литература случай на предаване на морбилен ваксинален вирус от ваксинирано с МПР на контактно с него дете. 
4-годишно наскоро ваксинирано момче заразява с постваксинално морбили 8-месечната си сестричка. Двете деца - ваксинираното и контактното, са показали идентична клинична картина. 10 дни след ваксината здравото преди това момче показва типичните симптоми на постваксинално (и от див щам) морбили - температура, конюктивит (по-рядко проявяван при постваксиналното морбили), обрив, петната на Коплик. Няколко дни след това и малката му сестричка, контактна с него, проявява идентични симптоми. 
Авторът на статията съветва с оглед вероятното предаване на живия ваксинален щам, да се внимава при ваксиниране на деца, имащи в обкръжението си деца с нарушен имунитет (в статията не се споменава контактната сестричка да е така).
Millson DS. Brother-to-sister transmission of measles after measles, mumps, and rubella immunisation. Lancet. 1989 Feb 4;1(8632):271.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2563426

Тъй като МПР е жива ваксина, известно е, че рубеолният и морбилният вируси се екскретират от фаринкса между 7-ия и 28-ия ден след ваксинацията, с пикова екскреция на 11-ия ден (КХП на Приорикс). Научни публикации доказват отделянето на морбилния вирус с урината (което не е описано в КХП/листовката на препарата), като вирусната нуклеинова киселина е изолирана в проби до 14 дни след ваксинацията (Rota et al., 1995; Kaic et al., 2010). Документирано е предаване на ваксиналния рубеолен вирус чрез кърмата, както и трансплацентарно.

Вирусната РНК на ваксиналния паротитен щам се изолира в гърлото на ваксинирани (Nagai et al., 2001), урината, серума и ликвора при имунодефицит (Bakshi et al., 1996).
За паротитната ваксина има данни, че в редки случаи ваксиниран може да зарази контактни лица с живия ваксинален вирус (Sawada et al., 1993; Atrasheuskaya et al., 2006; Kaic et al., 2008; Tesović et al., 2008; Vukić et al., 2008; Atrasheuskaya et al., 2012).

Установено е предаване на ваксиналния вирус на жълта треска от ваксинирана майка на бебе чрез кърмата с последствия за бебетaта – менингоенцефалит. Също така, ваксиналният вирус се отделя с урината на ваксинираните и това може да продължи повече от половин година след ваксинацията.
https://www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/mm5905a2.htm
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21385635
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21461453 

Живият ваксинален вирус на варицелата се предава от ваксинирани на контактни с тях. 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9333170 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18419392 
12-месечно дете заразява бременната си майка с ваксинален вирус.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9255208

Ваксино-дериватни полиовируси се изолират от пациенти с първични (вродени) имунодефицитни заболявания, ваксинирани с живата полиоваксина. Ваксинираните могат да отделят вирусите месеци или години. Те са и с повишен риск за полио парализа. Често ваксиналните вируси мутират, рекомбинират се, има коинфекции, невровирулентни са като дивите вируси и могат да причинят парализи, а имодефицитните ваксинирани са постоянен източник на инфекцията. 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5468416/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25600519
https://www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/mm5637a4.htm
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23099333
https://www.researchgate.net/…/306267790_Poliovirus…
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10954543
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11783695
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15051119
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27760579

Доказано е заразяването и заболяване на ваксинирани и контактни с тях от ваксиналния вирус от вариолната ваксина, наречен "ваксиния". Установено е, че контактните имат същите тежки нежелани реакции и увреждания като ваксинираните. 
https://www.cdc.gov/mmwR/preview/mmwrhtml/rr5204a1.htm
https://www.cdc.gov/mmwr/preview/mmwrhtml/mm5619a4.htm

Доказано е заболяване на ваксинираните от самата ротавирусна ваксина, както и предаване на инфекцията от ваксинирани на контактни лица.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22872730 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20100758 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24326415 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22581224 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24188273

Снимка на Андрей Едрев.
Публикувано от в Няма коментари:

Еднократно подпомагане за инвалиди с % от комисия над 89,9

Членове на ФБ групата Алтернативно лечение на рак и  тежки заболявания дават важна информация във връзка с еднократно финансово обезщетение по линия на творото задължително пенсионно осигуряване .

 Над 89% инвалидност се полагат 50% от внесените пари, но... ако подадеш заявление, т.е. ако си ги поискаш!

 Тези пари са еднократни. Законът е Кодекс за социално осигуряване. Не е помощ, т.е. получавате 50% от собствените си пари - тези, които сте внасяли през годините. Което обаче ще ви намали сумата, от която ще ви изплащат пенсии, дай боже, когато имате право на такива.

 Vanya Grigorova  Това са осигуровките, които се отчисляват от заплатата на всички работещи, родени след декември 1959 г. За трета категория труд (най-масовата) се удържат по 5% от всяка заплата (част от тези 5% са за сметка на работника, друга - за сметка на работодателя). Тези пари са в една хипотетична лична партида. Защо е хипотетична е дълга тема.
Та хората с увреждания над 89,99% може, ако искат, да си изтеглят половината от натрупаните суми. Ако имате 6 000 лв., взимате 3 000 лв. Другите остават, за да гарантират някакви пенсионни плащания, когато дойде време да се пенсионирате. Чл. 139, ал. 2 от КСО http://www.lex.bg/laws/ldoc/1597824512
Вноските( предвид размера им, според СРЗ за предходните години ) НЕ  се приравняват. Това е разликата между държавния солидарен фонд и частния капиталов. При частния поверявате парите си на своеобразни "инвеститори". Ако инвестицията е печеливша, т.е. носи доходност, то парите ви ще се увеличат чисто пазарно. Ако инвестицията не е добра, на загуба, средствата не се увеличават.
На практика анализът на реалната доходност на частните пенсионни фондове за периода 2004-2014 г. показа, че са на загуба. Заради световната финансова криза. Сега вече са на малък плюс. Но сривът по време на кризата беше значителен.

 Vanya Grigorova Ако под "първа категория" имате предвид, че професията му е била в първа категория труд, би трябвало да има по-високи отчисления и съответно по-големи натрупани суми. Обаче не съм сигурна точно как стои въпросът, когато осигуреното лице вече е пенсионер. Ако срещнете трудности, пишете. Донякъде съм ангажирана професионално с темата.
Irena Boneva Това важи само за тези които имат втора пенсия родените след 1960г.Във фонда където вие втората пенсия ви изплащат 50% от сумата която имате до момента. За всички онкоболни важи.
Nilgun Mumun Всеки има някакви пари във Второто пенсионно осигуряване то е задължитено за наборите 1960 включително и нагоре.Тези пари са в фондовете Доверие,Съгласие,Родина,Алианц,Сила,Бъдеще,Топлина,ПОИ,Ен Ен УПФ.Трябва да научите в кой фонд са ви парите с лична карта,ТЕЛК овото решение и банкова сметка отивате и подавате заявление.Условието е инвалидизацията да е над 89.9 процента.
Публикувано от в Няма коментари:

петък, 18 август 2017 г.

Лекува ли химиотерапията

Според онколозите има излекувани болни от рак , но колко са в % ?

 Най -напред ще приложа научен труд , който ясно и категорично дава отговор . https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15630849

 Една реплика - цитат към изказване на лекар за успехите на конвенционалната медицина при рак.( БАТЕ БИНО ТОДИКАП- ФБ група Алтернативно лечение на рак и тежки заболявания ) 

 "Нещо май "не се връзва логически " ( освен ако под "излекува" нямаш предвид нещо друго..)　Чувам, че си лекар, затова за аудиторията би било много важно твоето мнение! ( много повече от моето) Ако нямаш нищо против, имам няколко въпросчета, не вярвам, че биха те затруднили :
---1. След като "това е начинът да се излекува човек" - (тоест - с хирургия ,химия и радиация), как коментираме факта , че 9 млн. души годишно! по света умират от тази болест? Почти всички от тях са "лекувани" ИМЕННО ПО ТОЗИ НАЧИН.. Защо тогава умират? 
.....2. Как коментираме публикацията в НАУЧНОТО МЕДИЦИНСКО ОНКОЛОГИЧНО СПИСАНИЕ " Clinical Oncoclogy" , че химията е ефективна средно при 2 % от случаите на онкология? И то за 5 годишна ПРЕЖИВЯЕМОСТ ( не излекуване, а преживяемост! ) ( а при 6 вида рак - панкреас, пикочен мехур, бъбреци, простата, меланома.. тя е ефективна точно 0.0% ?!! )https://www.chrisbeatcancer.com/wp-content/uploads/2011/12/contribution-of-chemotherapy-to-5-year-survival.pdf
----3. Защо няма НИТО ЕДНО научно изследване колко от "излекуваните" са живи след 10 г ? 
( и ако са - в какво здраве са? ) Аз може и да съм дилетант, но мисля, че това би било най-добрата реклама , а и гордост за конвенционалната онкология – публикуванет на данни за постигнатите успехи. ( нали така?)
----4. Можеш ли да ми покажеш ПОНЕ ЕДНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ , че химиотерапията ЛЕКУВА или ПОНЕ УДЪЛЖАВА живота на болните от рак? И особено - сравнена с други методики!?
----5. Как коментираш НАУЧНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ, че химията засилва раковият процес?
 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3677971/pdf/nihms468571.pdf
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3677971/  Рецидиви !
----6. А как коментираш НАУЧНАТА ПУБЛИКАЦИЯ , че болните , които не правят нищо, имат по-висока преживяемост, в сравнение с „лекуваните” с химия ? http://www.rethinkingcancer.org/resources/magazine-articles/8_11-12/the-untreated-live-longer.php  " В продължение на десетилетия в медицинската общност има много противоречия относно това, какъв вид медицинско лечение е най-ефикасно при лечението на рака. Последните констатации разкриват, че конвенционалното медицинско лечение за рак е почти безполезно.В статията си от 1955 г. д-р Джоунс демонстрира как се манипулират изследванията на рака (учтиво ги нарича "бази" и "грешки"), за да изглежда, че лекуваните раково болни живеят по-дълго от нелекуваните. Позовавайки се на едно специално проучване върху рака на гърдата, той казва: "Случаите, които умряха по време на лечението или непосредствено след лечението, бяха отхвърлени поради възможния ефект от тежестта на лечението."Общата преживяемост на пациентите с първичен рак на гърдата не се е подобрила през последните 10 години, въпреки нарастващата употреба на химиотерапия с множество лекарства за лечение на метастази. Освен това не е имало подобрение в преживяемостта от първите метастази, а оцеляването дори може да е било Съкратена при някои пациенти на химиотерапия "
----5. Защо ( при запитване ) 58 от всичките 64 онколози в МЦ "Макгил" ( Монреал) никога не биха се подложили на химиотерапия , както не биха подложили и близките си ?? 
----6. Защо Рейгън се отказа от химията и излекува рака си в алтернативна клиника в Германия?
----7. Защо главните онколози на Русия - акад. Блохин и акад. Трапезников умират от рак ? 
----8. Защо, след като химията е достатъчно ефективна , а носи и немалко пари.. ( в Сащ онколозите законно получават 6 % от изписаните лекарства ) все повече лекари избират алтернативите? Ето , напр. тези 60 лекари :
https://thetruthaboutcancer.com/experts-info-sheet/
----9. Защо есента при дядо Владо Бошнаков ,(лечителят, който 15 години лекуваше болни от рак и други тежки болести задължително безплатно! ) се записа за лечение Софийски онколог, болен от рак? (С дядо Владо бяхме приятели , и това го имам на запис. ) Не ми е удобно да споделям точно тук какво му е признал онкологът.. ( но мисля, че ще се сетите.. ) 
Надявам се , че отговорът ти няма да бъде насочен срещу моята личност , а конкретно върху зададените въпроси, без отклоняване на фокуса с помощта на силни думи и емоции, ( както оня ден например бях обявен за „зъл човек” ) Аз просто зададох някои лесни за един лекар въпроси, а според Уайлд „Въпросите никога не са неудобни. Такива са само понякога отговорите.. ”
Публикувано от в Няма коментари:

петък, 11 август 2017 г.

Колит, Крон,Раздразнено дебело черво

Пиша изпитана схема от няколко човека: 1. Активен въглен за 10 дни 3-4 пъти на ден по 2 табл. Масло от чесън Фитофарм 4 по 4 перли. Масло Бъзак перли Фитофарм - 2 пъти по 4 перли. Сутрин веднага след събуждане 3 зрънца Мастикс ( медицинска дъвка ) - 30 дни. Чесъна и бъзака за поне 2 месеца. Всичко е на гладно! Чай от огниче и червено подъбиче и бял пелин 1:1 :1 по 400 мл. дневно разделено на 3 6е запарва за 2 часа.

Публикувано от в Няма коментари:

сряда, 2 август 2017 г.

Причината за рак - по стъпките на Алфонс Вебер

МАШИНЕН ПРЕВОД ! ВЪЗМОЖНИ СА НЕТОЧНОСТИ ! МОЛЯ , ЧЕТЕТЕ В ОРИГИНАЛ ТУК http://www.j-lorber.de/krank/krebs/krebs-durch-mikroparasiten.htm .

Microparasites канцерогените

Извадки от "основа на причината за рак - по стъпките на Алфонс Вебер" от Робърт Picard в www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de (този адрес е за съжаление вече не се предлага, причините са неизвестни на автора на тази статия)

Съдържание:

Развитие на заболявания от микроорганизми

Д-р Алфонс Вебер, препоръчван от десетилетия изследвания на позицията: "Болестите на страдание на човечеството по същество са прояви на постоянна борба, която често е коварен и непризната проведе между патогените и най-силно развита организма . 
Независимо дали става въпрос за по-кратки, дълги, няколко симптоми или болестни процеси симптом-богат, зависи основно от броя, размера, формата, химия, Fermenteigenschaft от обмяната на веществата и жизнения цикъл на нахлуващите патогени и защитни сили на заразения организъм от . (От Робърт Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)
Ето защо е важно да се знае как тези микроорганизми (протозои) навлизат в организма, това, което правят там и как те се размножават.

Как microparasites влязат в тялото?

На първо място, трябва да се отбележи, че по принцип безкрайно разнообразие от едноклетъчни и многоклетъчни организми в човешкото тяло, са налице и всичко в него да има определена сума пари и трябва да изпълнява всякаква полезна задача.
Само когато огромни дисбаланси, породени от или извън излишък от един вид или прониква, започват реално здравословни проблеми .Ако човек (или животно), сега силно населена от някои микроорганизми, тя започва като посочи, че нещо не е излязъл от релси - било то духовно, умствено или органична, че силата да се предотврати недостатъчни или чужди влияния прекалено силен те. Тогава различни заболявания могат да бъдат причинени от изправен инвазия примера на микро-паразити - дори рак.
дясната ръкаД-р Алфонс Вебер доказано от десетилетия на изследвания от микрография-, че в почти всяка болест, вкл. Рак на специфични вируси голям протозои (известен. Протозои или плазмодий) да проникне голям брой на кръвните клетки и органи, се хранят, размножават там и метаболитни токсини, засегнатите клетки изчерпва, което води до преждевременно разделяне и може да унищожи. Тъй като те могат да бъдат причинители на рак в крайна сметка (с), се преименува това Са протозои "или" Са-Plasmodium "[Още S. Weber паразити доказателства ]
Те са група от биологично много тясно свързани протозои - има кръгла, овална, с форма на полумесец, прътовидния, филаментозен и amebic CA протозои - че като зает причина за рак трябва да се разглежда.
На жизнения цикъл на рак причиняващи протозои CA се извършва изцяло в кръвната тъкан от, а именно в червените кръвни клетки и плазма . Има вируси основни форми на развитие и огромен възрастни форми - разликата в размера е огромен.
Особено при рак назначава р Вебер като източници на инфекция за това, което той нарича "Ca плазмодий" наред с другите
  • Инфекции, причинени от комар, спирачка или кърлежи ухапване и други остри членестоноги, когато се добавя в съответния предходната плазмодии кръвно брашно. Чрез шевове на Plasmodium се под кожата, било за първи път в лимфата и от там в кръвния поток или директно в кръвта, когато се прави кръв капилярна. Тя формира пустули.
  • Пренос по Plasmodium-позитивни хора ": през плацентата може една майка да предават патогена на деца в утробата си, когато кръвта им плазма е много силно заразен (и http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, глава 2.3.3 .. )
  • от Plasmodium заразени кръвни продукти : чрез преливане на хомоложна кръв неизброим Са Protozoenstämme могат да бъдат наводнени и получателя на кръв продукт са по този начин решително отслабена. (Ите. Http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, гл. 2.3.2)
  • Ваксинирането с инфекциозен материал protozoär
  • заразеното куче "
  • Заразените добитъка ": от сурови говежди кръв или серум, както и сурово говеждо месо (Библията предупреждава всички, че е направен от животинска кръв, за храна, например кървавица, сурова пържола и т.н. Ето защо, всички животни са напълно обезкървени при клане!)
Тежестта на първичната инфекция зависи от възрастта, имунния статус, броят на патогенните и още други фактори.
[Съвет: Ако след ухапвания от насекоми кожата възможно най-скоро или дори ежедневно превантивна с макове масло се втрива или дори по-ефективно с камфор лек нефт, тя разрушава, равна на повечето, ако не всички, въведени microparasites, намалява сърбеж, намаляване или предотвратяване на възпаление и намалява отока! ]

Какви са микро-паразити в кръвните клетки и органи?

Кръв държи логистични задачи в службата на организма. защитата му са сравнително ниски. Червените кръвни клетки (еритроцити) е най-беззащитни клетката на целия организъм, защото на различните специфични задачи! Това ги прави лесно да се жертва за микро-паразити. 
вирус голям едноклетъчни протозои The (Plasmodium) имат способността да се прикрепя към устата си, за да клетъчните стени, за да от ензими на клетъчната стена пропускливи и след това да проникне в нея. Те се размножават преференциално в кръвни клетки (например, червени кръвни клетки, т.нар. Еритроцити). Затова кръв е силно заразен обикновено се дължи на много нахлуването плазмодий! (Библията: "В кръвта е смърт!")
Организмът се опитва да компенсира загубата на червените кръвни клетки за дълго време; един наистина успешен имунен отговор срещу паразита нахлулите не е основно. Ето защо, паразитите могат постоянно да се размножават.
Нахлуващите патогени смилат всички червени кръвни пигмент (хемоглобин) от гостоприемната клетка по време на юношеството (трофозоити).Те правят това, докато клетката е празна изяден и те са се превърнали в полова зрялост (гаметоцити).
Както постоянни паразити в кръвта се хранят също обичат им човешка клетка гостоприемник от настоящето има въглехидрати, протеини и мазнини молекули, като по този начин се поддържа жив и размножават. Доколкото се избяга от клетката гостоприемник заловен като конкурентите жизненоважни хранителни съставки, и по този начин да го отслаби.
Патогените произвеждат специфични за видовете вещества (токсини, ензими, и т.н.). Токсините използвани от паразита да смилат напълно клетъчната стена и вътрешността на червените кръвни клетки. Можете да проникне в сърцевината на тъканната клетка, те унищожи напълно .
Чрез техните отпадъчни продукти тровят клетките. За тази цел да отслаби и повреждане на клетките-домакини, или те могат да унищожат .Ръстът на паразит, тяхното делене на клетката, клетъчното дишане и закваска е животозастрашаващо в крайна сметка до клетката гостоприемник или на целия организъм гостоприемник.
Можете да оставите независимо инфектираните клетки или кръвния поток и да нападне стволови тъкан, където те се грижат за Zellgewebsneubildung, -wucherung и унищожение.
В Fermentwaffen патогена причинява първо индиректно, увеличен растеж на клетки и в крайна сметка унищожаване на важни функционални клетъчни функции, клетки и органи.
Д-р Вебер заяви, че Едноклетъчното той открил общо време голяма патогенен ефект, взети заедно, като бактерии и гъбички.
Ако се съди по предишния му преглед в реално време, не-amoeboid вътрешни паразити разрушават червените кръвни клетки, на първо място , на amoeboid протозои Ca-тромботична и червени кръвни клетки в кръвта тъкан .

Какво симптоми нахлуващите патогени могат да бъдат идентифицирани?

От лимфните или кръв микро паразити проникват до ставите, мускулите, нервите и органи и да предизвика симптоми. [ До повече ] 
Виж органичната разстройството във всички видове патогени в приблизително същото: Например, винаги се появява първият жлезиста подуване, секреция на серозен течност навън и навътре (обрив, енантем, екзема), дори е да тумор, коремен тиф, Това антракс, Лаймска болест или Luesspirochäten или пневмококи.

Както нахлуващите патогени възпроизвежда?

Едноклетъчното патогена възпроизвеждат полово или безполово продължи: 
Когато 2 зрели гаметоцити двойки, които произтичат от кръгла прозрачна майка клетката (ооцисти) или чрез безполово размножаване (мерозоита) десетки хиляди млади форми (така наречените Oozoiten, flaggellenbewehrte, само вируси големи микрофилми.). Те са много малки, но много устойчиви и се поддържа дори и при неблагоприятни условия.
Протозои размножават в извънредни ситуации - медикаментозен излагане на студени шок или топлинна стерилизация мерки или по-специално след смъртта на приемащата - изключително бързо на безполов начин (чрез разделяне на генетичен материал в много малки единици = мерозоити като програма биологична оцеляване). Така че генетичната информация в продължение на дълги периоди от време и при най-неблагоприятни условия на живот са оцелели. Това hypobiotische (очевидно неодушевен) фазов преход може да продължи години преди с мерозоита (които обикновено се считат за вируси) компенсира инфекциозен прах идва дълго след смъртта на организма на гостоприемника в белите дробове или стомашно-чревния тракт на нов хост, и това може да Месеци въпрос за подновяване на разпространението на протозои. 
От Color Atlas "Патогенните протозои", "етапи на овогенезата в кръг Са протозойни (Фигура 4)" и "етапи на развитие на оплодените бозайник"
Те пълзят навън и се залепи необитаеми червените кръвни клетки, смуче с устата си към стената на клетката, разбивка за това със средства на тяхно разположение ензимни оръжия.
Кръв намазка: Zell уста, клетъчна отдушник и се оттегля от Riesenprotozoon, черни, тъмно Zellexkrement са ясно видими; има морфологично сходство с патоген "пневмоцистна".
В него те ядат мазнини и кръгли (младежки форми, наречени трофозоити). Формулярите за възрастни (гаметоцити) са в червените кръвни клетки, или да гледат вече от червените кръвни клетки и да се премести в клетката чрез един вид пеша. Те черпят завладява клетка гостоприемник спираловидно зад него. Можете, без да напускат своя домакин клетка, да прибави към близките на еритроцитите и КОНСУЛТ това на себе си. Понякога гаметоцити плуват свободно в кръвната плазма, където започва женски чифтосва с мъжкото Gametozytenform и нов цикъл на развитие.
Той също така се случва, че гаметоцити на съответната завладява клетка - без да се налага да го напускат - двойка с друг, така че повече червени кръвни клетки изглежда, че се заварява и инхибират бучки кръвен поток (от Robert Picard: HTTP: //www.elektromedizinische-krebsprophylaxe .com, гл. 2.4, виж фиг. 16).
От цвета атлас "Патогенни протозои" Tablet № 237 :. "Донорът лежи все още в Ери-превозно средство, в голямата си част тече на генетичния материал млечен изглеждащи в обкръжението също все още на Ери-кожа рецептор.
Д-р Уебър е бил в състояние да снимам, че все още е освен що описах полово размножаване цикъл безполово размножаване са (т.нар. Мерозоит), където сви удължена влакнеста Plasmodienform под физиологичен стрес (например излагане на наркотици) малки заоблени форми за оцеляване от себе си, като по този начин се гарантира, размножаването и опазването на собствения си генетичен материал, с заплаха. Тази стратегия за оцеляване е изключително успешна, като почти всички микроорганизми, практикувани (безполово размножаване цикъл).
От трите езика Color Atlas "патогенни протозои в кръвта, органи и туморна тъкан" (1970): 
Фаза 1: Възрастни ооцисти, пълзящи Oozoiten (около 19 часа) 
Фаза 2: пробиване на Oozoiten в червените кръвни клетки (около 21 часа) 
фаза 3: В червените кръвни клетки юноша трофозоид (12 ч) 
етап 4: Конюгиране мъжки и женски .. Gametozytenform (около 14 часа) 
Фаза 5, 6, 7: стадии на развитие (протоплазма радиация, бластула, морула етап) (15-18 часа) 

Защо не имунните клетки да унищожат нашествениците?

Са проникнали в кръвни клетки microparasites крият дълги в червените кръвни клетки и могат да избягат при техния контрол и ограничаване от страна на белите кръвни клетки. В напреднала инфекция те образуват истински укрепления от умиране червените кръвни клетки се натрупват в които вече не могат да левкоцити. 
Юноша трофозоид е недостъпно за мобилните имунни клетки в кръвната плазма (лимфоцити и левкоцити), защото имунните клетки не са в състояние да ядат червени кръвни клетки, заедно с се там, съдържаща паразити. Имунната биологична защита е безсилен срещу по. 
Ако имунната активност в кръвната плазма все още е доста висока, младите възрастни форми (гаметоцити) не излязат извън завладените и защитно клетката гостоприемник навън, се чифтосват и да се възпроизвеждат най-вече в рамките на червените кръвни клетки. Но ако по-малък от броя левкоцити в брой и се претоварени, на възрастни екземпляри (гаметоцити) половинка извън червени кръвни клетки и док за млади, все още незаети червени кръвни клетки.
Например, ако сте наводнени кръвната плазма, на грижовна среда на microparasites с антималарийни, около плаващи паразити реагират незабавно на това чрез сключване на червените кръвни клетки и гледат там, преди защитата на химическа атака. (От Robert Picard. Http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, глава 3.2) постоянно пролифериращи патогените нахлуват в кръвната плазма, което подхранва съединителната тъкан и накрая различни стволови клетки асоциации.

Какво е имунната защита срещу нашествениците?

Белите кръвни клетки (левкоцити) в кръвната плазма се стремят да ядат нахлуването Plasmodium (те асимилира да погълне да се разтвори от ензими).
"Имаме ли потенциален карциноген вече в кръвта?" От книгата (1983), "подготовка на пациент левкемия Natural Living кръв. Три мобилни защита клетки (левкоцити) в клетъчното тяло предимно непрозрачен мембрана обградени храносмилателни вакуоли се съхраняват. В лявата половина четири изхвърлени храносмилателни вакуоли.
Поради размера на нашественици и в крайна сметка липсата на Fermentwaffen те не успеят да унищожи нашествениците напълно. Вместо това, те са пълни с патогени, които ги включват в специални мехурчета (улавяне, vakuolisieren) или просто държат само в тяхната цитоплазма. Но това отбранителни отслабват левкоцитите от решаващо значение. Смърт, приложените там опасни патогени се отделят отново. (От Робърт Пикард. Http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, глава 2.4)
Те се размножават в продължение на десетилетия в червените кръвни клетки и в кръвната плазма на засегнатите хора. Вашите Fermentwaffen (лизозоми) се разтварят стените на кръвоносните съдове. Инфекцията продължава в съединителната тъкан и паренхима орган на организма гостоприемник.
стволови клетки на съответната тъкан, орган за отговор на инфекцията чрез включване на първия (улавяне в вакуолизация клетки) на патогените и по-късно от прибързано клетъчно делене (митоза, което води до пролиферация).
След като доставката на хранителни вещества се суши, свръхрастеж (хиперплазия) връща до клетъчна смърт до (хипоплазия и аплазия), където по-рано включват паразити свободен отново.

Множество ефекти и симптоми на протозои

В зависимост от региона на органи, инфекцията се извършва и до каква степен е, симптоми, свързани с пустули (обриви), просмукване възникне (проникване) на серозен течност в тъканта (Enanthemen), гниене функционални клетъчни колонии образуване ниско възстановяване на тъкан (белег) и кавитация придружава. 
Последствията варират от леки, компенсируеми увреждане до фатален провал обезщетение. Д-р Вебер описва диференцирани, като например следните симптоми се развиват и да повлияят (цитиран в Робърт Picard в HTTP: //www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de; .. . Преди рак може да се диагностицира, има няколко от ефектите на протозойни изброени по-горе 
Макар от една страна, енергията и функционалните възможности на засегнатите клетки или органи постоянно намаляват, броят и патогенни свойства на нахлуващите протозои непрекъснато се увеличават.

Как може чрез microparasites предизвиква рак?

Поради оа доказателства определено д-р Вебер: " ! Ракът е - като всяка друга болест и - инфекциозно заболяване, причинено от различни оживени патогени (Plasmodium, протозои и едноклетъчни протозои, microparasites), причинено ли е. 
, Намерени във всички видове рак microparasites принадлежат към рода Plasmodium д-р Вебер. се наричат CA-плазмодий (т.е. Karzinomplasmodien). 
Тъй като изследванията на Вебер и работа знаем, че ракът не е местен, но като цяло инфекция с определени в кръв орган предпочита отседнал, хостът не се променя microparasites са plasmodialer природата .

Д-р рак на определение на Вебер

Рак (= раковия тумор) е (...) крайна, маркиран със силна Zellgewebsneubildung, Zellgewebswucherung и Zellgewebszerstörung заболяване характеристика на съществуваща обща инфекция . Това точно се открива обща инфекция, причинена от поразително хронична и много бавен прогресивен ход е в (...) е отвратително животински microparasites Дава "(д-р А. Вебер:" (малки паразити, наречени протозои.). Имаме ли потенциален карциноген ? вече в кръвта ", 1983 г., стр 7-8, цитиран от Робърт Picard .. http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de).

Рак = последния от четирите стадии на заболяването

Най- раков тумор е последният от четирите стадии на заболяването:
  1. Тя започва с скритата, първоначално компенсирани Plasmodieninfektion в кръвта
  2. проходи вече не се компенсират инфекция в кръвта (вътресъдова, декомпенсирана)
  3. (Компенсация екстраваскуларно) за компенсирано инфекция в тъкан на орган,
  4. накрая (декомпенсирано екстраваскуларно) конгестивна инфекция в тъканите на органи. (От Робърт Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)
Туморът може да възникне само в стволови клетки асоциации, които имат огромен способност да се размножава. 
В безнадежден защитата в кръвната плазма, в които са включени главно на белите кръвни клетки (левкоцити) и тромбоцити (тромбоцити), през много години от незабелязано, тъй като силни загуби в бели и червени кръвни клетки и тромбоцити дълги от огромен пролиферация мощността на най хематопоеза участват (хематопоетични) стволови клетки тъкан може да бъде напълно компенсирани. 
В пациенти с ракови заболявания, процентът на заразените червени кръвни клетки е изключително високо ... нахлуващите патогени щам, стволови клетки асоциации до изтощение и падането им на . Феноменът на клетъчната пролиферация в този случай представлява само преходна фаза, която се извършва само докато всички енергия и растеж ресурси са в изобилие. 
В стволови клетки, а Oozoit никога не може да пробия в него, какъвто е случаят с червените кръвни клетки. По-скоро, за да се яде Oozoiten от стволовите клетки (фагоцитозни), за да се евакуират от извънклетъчното пространство жизнено далеч. Докато стволови клетки е все още непокътната и е оборудвана с отбранителна ферментира богат, а в капан (фагоцитозиртани) Oozoit е включена в т.нар. Храносмилателната вакуола и неутрализиран по този начин. В Fermentwaffen на Oozoiten не може да дойде за да се осъществи това, метаболизма му е в застой, така че тя попада в състоянието на Hypobiose (минимум състояние на живота), което не е вредно за стволови клетки. Но с предварително премахване на еднократна микро-паразити чрез фагоцитоза и вакуолизация не е достатъчно; Той идва безброй микро-паразити на стволови клетки и с всеки процес неутрализация Защитата ферменти на стволови клетки, тяхната способност да погълне и да образуват вакуоли ниска. стволови клетка е заразен, въпреки че по този начин започва това да се случи, но не значително ограничени в техните функции. И докато междуклетъчните пътища са блокирани около тях все още с Oozoiten, тя е посветена основно почистване; само ако те са свободни, те се връща към специфичните си задачи - формирането на крайните клетки - т.е. посадъчен назад и диференциация активен. Доколкото енергията microparasites, материали и отнема време на стволовите клетки, което ги отслабва и да ги предпазва от тяхната действителна задача.
А стволови клетки, за разлика от левкоцити, които могат да се движат с патоген независимо улови, а само тези, които идват Oozoiten в непосредствена близост до тях. В нея работят специална клетка плазма проекция (Mikrovillus), който разширява насочите възприеманите microparasites навън "арестуван" го и след това инфилтрации свързан с стволови клетки.
В 20 до 25 фагоцитозиртани и вакуоли MERO и Oozoiten е все още никакви признаци на слабост в зависимост от клетката да признае; но веднага след като броят на инжектира патоген, надвишава този брой, клетката започва да се провали. Но тя не престава да продължи след Oozoiten да гледам в междуклетъчните пътеки - това е като пристрастяване - и постепенно патогените не може да бъде напълно или изобщо не вакуолизирани и да се движат свободно в цитоплазмата наоколо. Това се дължи на факта, че стволови клетки е недостатъчно снабдяване с хранителни вещества и кислород; също са едва Fermentwaffen разположение. Сега microparasites свободно присъстват в цитоплазмата може напълно да развият вирулентност: патогени специфичен токсини (екзотоксини) ускори първоначално от съображения за защита, метаболитните процеси в важни клетъчни функции на клетката и. По-късно обаче, те го ограничи. Така броят на капан, затворник microparasites и все по-лошо хранителния статус на заразената клетка реши в кой момент тази борба действие се превръща в обща неспособност да функционира в клетъчните процеси. (От Робърт Пикард. Http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, раздел 3.5)
В лека инфекция , малкото изядени microparasites всички са в капан в рамките на непрозрачни храносмилателни вакуоли ... Взема инфекциятаслед това някои от тях, а по-късно много патогени в прозрачни вакуоли или свободно в цитоплазмата и се развиват там без задръжки вирулентност.
Колкото по-вълнуващо без задръжки ярост в клетката, толкова по-бързо ще върви под. Патогенът стриване с тяхната протеолитично Fermentwaffen стените на богатите разклонена Kanälchensystem клетката и да причини сериозни промени в клетъчната тяло, ядрото и хромозомите . Но това вреди в клетката започне още през жизненоважна фаза, където клетката, докато го смила на паразита, паразитът на токсични вещества (екзотоксини), е направено. По този стимул в ранната фаза на протозойна инфекция води до разделения и подразделения ускорени клетъчни - т.е. образуването на тумор ... 

Различно натоварване на инфектираните клетки

Степента на инфекция на отделните клетки е много различна, в зависимост от това дали няколко (например 2, 4, 8) или множество патогени (например, 40, 50, 80) са въведени. Следователно, вътреклетъчен mikroparasitäre токсин доза е различно високо. 
Често патогените са числено сравнение с циркулиращите кръвни клетки и тромбоцити много пъти в горната страна, с най-малките форми mikroparasitären оцеляване него съставляват около 90%. (От Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, глава 3.6.) 
В почти могат да бъдат открити на всеки бели кръвни клетки и тромбоцити живи микроорганизми паразити. В белите кръвни клетки са влатентно заразена кръв до около 40 микро-паразити, всеки хванат в храносмилателната вакуола. 
В вирулентен, фатални етап , съотношението на тези инфектирани имунни клетки, е до 20% и след това с 100 микро-паразити в техните клетки вакуолизирани частично да се намери плаващи и частично свободни в цитоплазмата. 
Тя е преди всички останали свободни микро-паразити, които са защита на клетките да се развали. Колкото по-голям брой съществуващи, но много по-малки тромбоцитите до осем microparasites могат да бъдат намерени в смъртоносна заразената клетка.
Поради тези причини се отнася до зашеметяващо разнообразие от патологични изменения, които имат ракови клетки в тяхната клетка на тялото, ядро ​​и хромозоми. Следователно разнообразието с раковите клетки е: Всеки рак и левкемия всеки има същия колан клетъчна пролиферация и клетъчна унищожаване.

метастаза

В последния етап на рак, когато съдовете кръвта и лимфните решени преодоляване на подхранващ съединителната тъкан и стволови клетки колонии са инфектирани (т.нар. Четвърто неопластично състояние), ще се повтори изчезване на стволови клетки колонии и по този начин се съдържа в него канцерогени. На кръвоносните или лимфните съдове транспортират туморни клетки асоциации могат да влязат и да е орган, но за предпочитане в белите дробове, черния дроб или бъбреците, тъй като те са най-циркулация.
Имплантирането може да се осъществи само когато тъканта, на които метастазирал инцидента клетъчната колония, вече страда самозащита слаб и с патогени (трети етап). С силна защитна позиция, новопристигналите туморните клетки са именно фагоцитоза и обезопасени. Но ситуацията е обикновено бедни в много части на организма, така че вероятността за укриването чуждестранен орган, инфектирани клетки е висока.
В видно нееднакво разпределение на метастази се обясни с факта, че имунния статус варира в широки граници. Само ако входящата туморната клетка може да се придържат с помощта на клетъчна Плазмените издатини (Mikrovillii) да се вземат в добре запазена способността да се разделят, и не на последно място способност хранителни вещества от извънклетъчното пространство за себе си, филиал на тумора може да възникне. 
Д-р Weber е показано на вторични тумори винаги същия Са-Protozoenstämme като в тумор на гърдата. Освен това, степента на инфекция е същият и в двете туморни типове. 
(От Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, глава 3.7.) На микро-паразити, задвижвани от кислород и хранителни вещества лишаване, унищожаването на органа на кръв, запушване на стволови клетки интерстициални пътеки и протеолитични защитни ферменти на заразените клетки на високи несъгласувани ползи и в крайна сметка доведе до смъртоносен край на организма на гостоприемника. но патогените продължат да съществуват дори в мъртва тъкан.

Защо Oozoiten и мерозоита са изключително надеждни?

Вирусният голям едноклетъчен Oozoiten и мерозоитите са както устойчиви спрямо сушене до високи температури, силен студ, ултравиолетови и йонизиращо лъчение, на дезинфектанти, и антибиотици ; патогените не само да оцелеят в мъртва тъкан рак, но също и в кръвните проби се съхраняват в стерилни условия в продължение на много месеци. И ако венозната кръв на пациент с рак с висока средна температура (+56 градуса = температура инкубатор) е "инкубират" в продължение на 6 часа, има огромно увеличаване на микро-паразити от безполово размножаване. 
Същото е вярно с krebsigem тъкан, която е механично раздробява и се разрежда в стерилен разтвор на Рингер. При готвене приготвената венозна кръв след инкубиране във водна баня, докато клетките гостоприемници излизат под, но оцеляват паразитите. 
заразената mikroparasitär кръв нагрява е при температура от 160 до 180 градуса по Целзий в стерилизатор, тъй като много от тези патогени оцелее време на стерилизация: Не може да се убити всички microparasites от един час действие на топлина от 160 градуса по Целзий. 
Забележителна е също огромна устойчивостта на CA-плазмодии на ултравиолетови лъчи и радиоактивни: Дори и след 60 минути игра на ултравиолетово облъчване, те в голямата си част са все още живи. Това съпротивление е така, защото в част че разпада и einschmelzende протеин на тъканта гостоприемник околната микро-паразити като палто и защита срещу враждебни фактори на околната среда. (От Робърт Пикард. Http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, глава 3.4)

Положителни провокира терапевтични последствия от тези констатации

Има, според д-р доказателства Вебер mikroparasitäre едноклетъчни организми, които причиняват рак и много други болести - това не е "изродени, зли клетки", или в много токсините на околната среда. Следователно, хирургия, химиотерапия и радиация не е необходимо . 
Вместо това, той трябва да се гарантира, че във всеки случай на статута на енергия на клетките (клетка напрежение) или увеличенията на целия организъм ще (което също означава, че ние трябва да се намали отнема енергийни влияния!), От друга страна, едноклетъчни микро-паразити трябва да бъдат категорично против. И двете могат да бъдат относително сигурен в рамките на няколко месеца, са много евтини и прави необходимо сами, освен ако не е компетентен лекар или лекар, е да се намери алтернативен метод на лечение.
За предпочитане следва да се считат тези терапевтични мерки, че превозното разпространението на патогена идентифицирани иедновременно повишаване на виталността на организма гостоприемник.  [Именно тези изисквания отговарят на камфор мляко на прах от вътрешността и камфор леко масло от външната страна. В Lichtglobuli грижи в допълнение към камфор светлина петрол, тъй като дълго време на експозиция, особено за съживяването!]
Това е важно, че plasmodial инфекция на ранен етап, това е, когато инфекцията все още е ограничено до кръв единица (първи етап), или най-късно, когато инфекцията извън кръвния поток ще бъде компенсирано (втори етап), се третира . Тогава именно хемопоетични стволови клетки тъкан и защитата на институциите все още са непокътнати разумно и функционален. А лечение в третия етап, а именно, когато подхранващ тъкан вече angegeriffen или в четвъртия етап, когато базалната мембрана разбити и патогените са нахлули клетъчни колонии стволови очаква с нетърпение сериозни или почти непреодолими препятствия. 
Трябва да се помни, че имунната-биологична защита на организма - например чрез нерешен Biol. Не е успял - конфликтни шокове ; чеформите mikroparasitären оцеляване и пролиферация имат огромно съпротивление , защото те имат изключително трудно капсула, която може да бъде нито смила нито усвоява от защита, клетки; на единствената спрямо неутрализацията е вакуолизация (камерата, камерата) на тези микро-форми. 
От друга страна са възрастни Ca Protozoenformen (Gametozoiten) много добре eindämmbar от antiplasmodial мерки . Тук терапевтична възможност се има предвид, че редовен прием на антималарийни (например MMS ) или кръв електрифициране (или органична светлина концентрати предимно камфор мляко на прах ) оферта: за да се разграничат паразитни в червените кръвни клетки млади форми (трофозоити) за възрастни форми (Gametozoiten) поради на антиинфекциозни ефект вече не се осъществи. За производството на допълнителни оцеляване и пролиферация форми (мерозоити и Oozoiten) е спрян. 
Ако Biol. Са били идентифицирани и решени конфликтни шокове и след това евентуално и все още цялата microparasites население от беззащитна кръв орган третира в продължение на месеци е имало, има устойчиво шанс за успех. Особено кръв електрифицирането иLichtglobuli - и прилагането камфор светлина масло е за разлика от химическите антималарийни предназначени да бъдат използвани за месеца без колебание. В допълнение към бъде анти-инфекциозен ефект на на електроотрицателните отблъскващи сили на червените и бели кръвни клетки и тромбоцити увеличава и по този начин техните свойства на течливост подобрени в кръвната плазма; на жизнеността и гъвкавостта на крайните клетки в кръвната плазма подобрява значително.   [ Камфор мляко на прах вътре и камфор леко масло от външната страна, и електростатично зареждане на енергията Lichtglobuli показва сходни ефекти! - странични ефекти дори при продължително използване]
(От Робърт Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)

Средствата, чрез които микро-паразити могат да бъдат изключени?

Вебер: "Броят на вътрешни паразити е много по-голям от първоначално мислех, че ... Открих, Ca протозои, които не (само) са принадлежат към вида Sporozoa но Mastigophora, Ciliophora и Sarcodina ... това е така, се очаква, че броят на патогенна протозоа е по-голям от този на коки и пръти ... но всички са протозойни ендопаразити, които вредят на засегнатата кръв и орган тъкан и унищожават като първата е описано, кръгли, овални, и с форма на полумесец и прът-Ca -Protozoen ".
Ето защо, смесени инфекции и Protozoendauerformen да бъдат взети предвид при Therpaie.
И за да се предотврати разпространението на едноклетъчни микроорганизми паразити в кръвните клетки и от тези, получени недостиг на енергия и системни заболявания - ефективно или в комбинация - - например рак - както и наличието на съществуващо заболяване, следните агенти са поотделно доказани досега:
За целево микро контрол паразити :
  • Не са открити хинин (хлорохин, хлорохин или Atebrin), първоначално във високи дози, последвани от редовни дози, приемани в дългосрочен план (3 до 4 месеца), за да бъде обещаващ: антималарийни (р A. Weber терапевтично anwandte). MMS се очаква да бъде по-добре и без странични ефекти!
  • Кръв електрифициране (. Д-р Robert C. Бек) Посредством таза кръв Zapper (тъмно поле микроскопия е доказано, че Beck'sche електрифицирането кръв има Resochin подобни или дори по-оптимален ефект: а HTTP: //www.elektromedizinische-krebsprophylaxe. де)
  • Колоидно сребро (сребърна вода)
  • магнитен пулсар
  • Камфор мляко на прах
  • Камфорово масло светлина
за Увеличение на напрежение на клетката , общите нива на енергия и подкрепа в Giftausleitung :
Това са общи мерки за укрепване на имунната система, е важно да се избегнат рецидиви и някои промени в диетата и начина на живот важно.
С много здраво финансов бюджет (в брой заплащане за тези мерки да помогне нещо ...) богат и евтин собствено производство или търговска накамфор мляко на прах , масло камфор светлина или мак цвете масло и Lichtglobuli (ите. Доклад на случай при рак на гърдата )
Ако все още устройствата евтино на разположение за самостоятелно производство на колоидно сребро (Silver вода) и озонирана вода се придобиват, всяка цена продължило месеци (само) са включени лечение с около 200-400 € на разходите ...
Всяка от тези гореспоменатите мерки и по-добре чрез комбиниране на клетка напрежението се увеличава до нормални нива (50-70 MV) в продължение на няколко дни. В хода на няколко месеца, след като инфектираните кръвни клетки могат да бъдат освободени от нахлулите микро-паразити.
Д-р Weber, "The непрекъснато наблюдение на ендопаразити време на лечението позволява обективна преценка дали сме прилага като терапевти ефективно антипротозойни средство или плацебо и че реакции, проявяващи се на болен организъм полезен (т.е., причинена от Protozoenleichen) или вредни (dhvon" антипротозойни "причини) са (от Робърт Пикард. http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)

Книги от д-р А. Вебер



  • На причина за рака "(1969)
  • "Имаме ли потенциален карциноген вече в кръвта?"; 1983)
  • "Century рак скандал" (1987 г., до 2003 г., запазен)
  • ТРИЕЗИЧНА цветни атлас "патогени протозои в кръвта, органи и туморната тъкан" (1970)
  • "Рак несъстоятелност" (2003) от Ernst Wollenberg и Томас Blasig
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
ТЕКСТ АНГЛИЙСКИ :

Mikroparasiten als Krebsauslöser

Auszüge aus 'Über die Ursache der Krebskrankheit - Auf den Spuren von Alfons Weber' von Robert Picard in www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de (diese URL ist leider nicht mehr abrufbar, Gründe sind dem Autor dieses Artikels unbekannt)

Inhaltsübersicht:

Entstehung von Krankheiten durch Mikroorganismen

Dr. Alfons Weber vertrat nach jahrzehntelanger Forschung den Standpunkt: "Die Krankheiten der leidenden Menschheit sind im wesentlichen Offenbarungen eines dauernden Kampfes, der oft schleichend und unerkannt zwischen den pathogenen Mikroorganismen und dem am höchsten entwickelten Organismus ausgetragen wird. 
Ob es dabei zu einem kurzen, langen, symptomarmen oder symptomreichen Krankheitsgeschehen kommt, hängt im wesentlichen von der Zahl, Größe, Form, Chemie, Fermenteigenschaft, vom Stoffwechsel und Lebenszyklus der eingedrungenen Krankheitserreger sowie von den Abwehrmöglichkeiten des infizierten Organismus ab.  (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)
Daher ist es wichtig, zu wissen, wie solche Kleinstorganismen (Einzeller) in den Körper gelangen, was sie dort bewirken und wie sie sich vermehren.

Wie kommen Mikroparasiten in den Körper?

Zunächst sollte man beachten, daß grundsätzlich eine unendliche Vielfalt von einzelligen und mehrzelligen Lebewesen in einem menschlichen Körper vorhanden sind und alle darin ein bestimmtes Mengenverhältnis aufweisen und irgendeine nützliche Aufgabe zu erfüllen haben.
Erst wenn massive Ungleichgewichte entstehen und von innen oder außen ein Zuviel von einer Art entsteht oder eindringt, beginnen wirkliche Gesundheitsprobleme. Wird ein Mensch (oder auch Tier) nun von bestimmten Kleinstlebewesen zu stark bevölkert, weist dies zunächst darauf hin, daß etwas aus dem Gleichgewicht geraten ist - sei es geistig, psychisch oder organisch, dass die Energie zur Abwehr nicht ausreicht oder Fremdeinflüsse einfach zu stark sind. Dann können durch das überhand nehmende Eindringen z.B. von Mikroparasiten verschiedenste Krankheiten entstehen - auch Krebs.
Hand nach rechtsDr. Alfons Weber hat nach jahrzehntelanger Forschung durch Mikroskopaufnahmen bewiesen, daß bei nahezu jeder Krankheit incl. Krebs bestimmte virengroße Einzeller (sog. Protozoen oder Plasmodien) in zu großer Anzahl in Blutzellen und in Organen eindringen, sich dort ernähren, vermehren und durch Stoffwechselgifte die befallenen Zellen erschöpfen, zur vorzeitigen Teilung veranlassen und sie zerstören können. Weil sie letztlich (Mit)Auslöser von Krebs sein können, benannte er sie 'Ca-Protozoen' oder 'Ca-Plasmodien' [mehr dazu s. Webers Parasitennachweise]
Dabei handelt es sich um eine Gruppe biologisch sehr nahe verwandter Protozoen - es gibt runde, ovale, sichelförmige, stabförmige, fadenförmige  und amöbenartige CA-Protozoen - , die als belebte Ursache der Krebskrankheit anzusehen sind.
Der Lebenskreislauf der krebsverursachenden CA-Protozoen spielt sich vollständig im Blutgewebe ab, nämlich in den roten Blutkörperchen und im Blutplasma. Dabei gibt es virengroße Entwicklungsformen und riesengroße Erwachsenenformen - der Größenunterschied ist enorm.
Speziell bei Krebs benennt Dr. Weber als Infektionsquellen für die von ihm so genannten 'Ca-Plasmodien' u.a.
  • Infektionen durch Mücken-, Bremsen- oder Zeckenstiche und andere stechenden Gliederfüßler, wenn sie bei der jeweils vorhergehenden Blutmahlzeit Plasmodien aufgenommen haben. Durch die Stiche gelangen die Plasmodien unter die Haut, entweder zunächst in die Lymphe und von dort ins Blut oder direkt ins Blut, wenn eine Blutkapillare getroffen wird. Es bilden sich Pusteln.
  • Übertragung durch ‚plasmodien-infizierte Menschen’: durch die Plazenta kann eine Mutter die Erreger aufs Kind im Mutterleib übertragen, wenn ihr Blutplasma sehr stark infiziert ist (s. http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 2.3.3)
  • durch Plasmodien verseuchte Blutkonserven: durch eine Transfusion von Fremdblut können ungezählte Ca-Protozoenstämme eingeschwemmt werden und der Empfänger der Blutkonserve dadurch entscheidend geschwächt werden. (s. http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 2.3.2)
  • Impfungen mit protozoär infektiösem Material
  • den ‚infizierten Hund’
  • das ‚infizierte Rind’: durch rohes Rinderblut oder –serum sowie durch rohes Rindfleisch (Die Bibel warnt vor allem, was aus Tierblut zur Ernährung hergestellt wird, also z.B. Blutwurst, rohes Steak etc. Daher sollen alle Tiere beim Schlachten völlig ausbluten!) 
Die Schwere des Primärinfektes hängt vom Alter, der Abwehrlage, der Zahl der eingedrungenen Krankheitserreger und noch weiteren Faktoren ab.
[Tipp: Wenn nach Insektenstichen die Haut möglichst bald oder auch täglich vorbeugend mit Mohnblütenöl oder noch effektiver mit Kampfer-Lichtöl eingerieben wird, vernichtet dies gleich die meisten oder gar alle eingebrachten Mikroparasiten, mindert den Juckreiz, reduziert oder verhindert Entzündungen und nimmt die Schwellung!]

Was machen Mikroparasiten in Blutzellen und Organen?

Blut hat logistische Aufgaben im Dienste des Organismus inne. Seine Abwehrfunktionen sind relativ gering. Das rote Blutkörperchen (Erythrozyt) ist wegen seiner verschiedenen spezifischen Aufgaben die wehrloseste Zelle des gesamten Organismus! Das macht sie zum leichten Opfer für Mikroparasiten. 
Die virengroßen einzelligen Protozoen (Plasmodien) besitzen die Fähigkeit, sich mit ihrem Mund an den Zellwänden festzusaugen, durch Enzyme die Zellwand durchlässig zu machen und dann in sie einzudringen. Sie vermehren sich bevorzugt in Blutzellen (z.B. den roten Blutkörperchen, den sog. Erythrozyten). Blut ist daher in der Regel aufgrund der vielen eingedrungenen Plasmodien hochinfektiös! (Bibel: "Im Blut ist der Tod!")
Der Organismus versucht, den Verlust an roten Blutkörperchen lange Zeit auszugleichen; eine wirklich erfolgreiche Immunreaktion gegenüber den eingedrungenen Parasiten ist das im Grunde nicht. Daher können sich die Parasiten ständig vermehren.
Die eingedrungenen Erreger verdauen während ihrer Jugendphase (Trophozoiten) den gesamten roten Blutfarbstoff (Hämoglobin) der Wirtszelle. Das tun sie, bis die Zelle leergefressen ist und sie inzwischen geschlechtsreif geworden sind (Gametozyten).
Als ständige Schmarotzer im Blut ernähren sie sich überdies wie ihre menschliche Wirtszelle von den dort befindlichen Kohlehydrat-, Eiweiß- und Fettmolekülen, um sich dadurch am Leben zu erhalten und zu vermehren. Insofern entziehen sie der eroberten Wirtszelle als Konkurrenten lebensnotwendige Nahrungsbestandteile und schwächen sie dadurch.
Die Erreger produzieren arteigene Stoffe (Toxine, Fermente, u.a.). Die von den Parasiten eingesetzten Giftstoffe können die Zellwand und das Innere der roten Blutkörperchen restlos verdauen. Sie können bis in den Kern der Gewebszelle vordringen, den sie restlos zerstören.
Durch ihre Ausscheidungsprodukte vergiften sie die Zellen. Insofern schwächen und schädigen sie die Wirtszellen oder können sie zerstören. Das Parasitenwachstum, ihre Zellteilung, Zellatmung und Fermentbildung ist letztlich für die Wirtszelle bzw. den gesamten Wirtsorganismus lebensbedrohlich.
Sie können eigenständig die befallenen Zellen oder die Blutbahn verlassen und in Stammzellengewebe eindringen, wo sie zur Zellgewebsneubildung, -wucherung und -zerstörung sorgen.
Die Fermentwaffen der Erreger bewirken anfangs ein ungerichtetes, vermehrtes Zellwachstum und letztlich den Untergang wichtiger, funktionaler Zellfunktionen, Zellen und Organen.
Dr. Weber meinte, daß die von ihm entdeckten Protozoen insgesamt eine größere krankmachende Wirkung zeitigen, als Bakterien und Pilze zusammengenommen.
Nach seinen bisherigen Lebendbeobachtungen zu urteilen, zerstören die nicht-amöboiden Endoparasiten in erster Linie das erythrozytäre, die amöboiden Ca-Protozoen das thrombo- und erythrozytäre Blutgewebe.

An welchen Symptomen sind eingedrungene Erreger zu erkennen?

Aus der Lymphe oder dem Blut dringen die Mikroparasiten bis an die Gelenke, Muskeln, Nerven und Organe vor und rufen Symptome hervor. [Mehr dazu] 
Die Organstörungen sehen bei allen Erregerarten in etwa gleich aus: Zum Beispiel tauchen anfangs immer Drüsenschwellungen, Austritt seröser Flüssigkeit nach außen und nach innen (Exantheme, Enantheme, Exzeme) auf, ob es sich nun um Tuberkel-, Typhus-, Milzbrandbazillen, Borreliose- oder Luesspirochäten oder um Pneumokokken handelt. 

Wie pflanzen sich die eingedrungenen Erreger fort?

Die einzelligen Erreger pflanzen sich geschlechtlich oder ungeschlechtlich fort: 
Wenn sich 2 reife Gametozyten paaren, entstehen aus der runden, durchsichtigen Mutterzelle (Oozyste) oder auch durch ungeschlechtliche Vermehrung (Merozoiten) Myriaden von Jungformen (sog. Oozoiten, flaggellenbewehrte, nur virengroße Mikroformen). Sie sind sehr klein, aber sehr widerstandsfähig und sichern ihren Bestand auch unter widrigsten Umständen.
Protozoenarten vermehren sich in Notfällen - unter medikamentöser Einwirkung, bei Kälteschocks oder Hitzesterilisierungsmaßnahmen oder vor allem beim Ableben des Wirtes - extrem schnell auf ungeschlechtliche Weise (durch Aufteilung genetischen Materials in viele kleinste Einheiten = Merozoitenbildung als biologisches Überlebensprogramm ). So überlebt die genetische Information über lange Zeiträume und unter widrigsten Lebensbedingungen. Diese hypobiotische (scheinbar unbelebte) Übergangsphase kann unter Umständen Monate bis Jahre überdauern, bis ein mit Merozoiten (die meist als Viren angesehen werden) versetzter infektiöser Staub lange nach dem Ableben des Wirtsorganismus in die Lunge oder den Intestinaltrakt eines neuen Wirtsorganismus gerät und es in diesem zu einer erneuten Vermehrung der Protozoenart kommt. 
Aus dem Farbatlas „Pathogene Protozoen“: „Stadien der Oogenese beim runden Ca-Protozoon (Figur 4)“ und „Entwicklungsstadien des befruchteten Säugetiers“
Sie schwärmen aus und docken an noch unbewohnten roten Blutkörperchen an, saugen sich mit ihrem Mund an der Zellwand an, bohren sich mit den ihnen zur Verfügung stehenden Enzymwaffen hinein.
Blutausstrich: Zellmund, Zellafter und das vom Riesenprotozoon ausgeschiedene, eisenhaltige, dunkle Zellexkrement sind deutlich zu erkennen; es besteht eine morphologische Ähnlichkeit mit dem Erreger „Pneumocystis carinii“.
Darin fressen sie sich dick und rund (die Jugendformen werden Trophozoiten genannt). Die Erwachsenenformen (Gametozyten) sind im roten Blutkörperchen oder schauen bereits aus dem roten Blutkörperchen heraus und bewegen sich mit der Zelle durch eine Art Fuß fort. Sie ziehen ihre eroberte Wirtszelle schneckenartig hinter sich her. Sie können sich, ohne ihre Wirtszelle zu verlassen, an einem nahe gelegenen Erythrozyten anheften, und diesen zu sich heran ziehen. Manchmal schwimmen die Gametozyten frei im Blutplasma herum, wo sich die weibliche mit der männlichen Gametozytenform paart und ein neuer Entwicklungszyklus beginnt.
Es kommt auch vor, daß Gametozyten von ihrer jeweils eroberten Zelle aus - ohne sie verlassen zu müssen - miteinander paaren, so daß mehrere rote Blutkörperchen wie verschweißt erscheinen und klumpig den Blutfluß hemmen (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 2.4 , siehe Abb. 16).
Aus dem Farbatlas „Pathogene Protozoen“ Tafel Nr. 237: „Der zum größten Teil noch im Ery-Vehikel liegende Donator führt in den ebenfalls noch von Ery-Haut umgebenen Rezeptor das milchig aussehende genetische Material.
Dr. Weber konnte fotografieren, daß es außer dem eben beschriebenen geschlechtlichen Vermehrungszyklus noch eine ungeschlechtliche Vermehrung gibt (sog. Merozoitenbildung) Dabei schnürt eine längliche filamentöse Plasmodienform unter physiologischem Stress (z.B. Medikamenteneinwirkung) kleine, rundliche Überlebensformen von sich ab, sorgt somit für die Vervielfachung und Erhaltung des eigenen genetischen Materials bei Bedrohung. Diese Überlebensstrategie wird höchst erfolgreich von fast allen Mikroorganismen praktiziert (ungeschlechtlicher Vermehrungszyklus).
Aus dem dreisprachigen Farbatlas "Pathogene Protozoen im Blut-, Organ-, und Tumorgewebe" (1970):
Phase 1: Reife Oozyste, Ausschwärmende Oozoiten (ca. 19 Uhr)
Phase 2: Einbohren des Oozoiten in rotes Blutkörperchen (ca. 21 Uhr)
Phase 3: Im roten Blutkörperchen Heranwachsender Trophozoit (12 Uhr)
Phase 4: Konjugation männl. und weibl. Gametozytenform (ca. 14 Uhr)
Phase 5, 6, 7: Entwickungsstadien (Protoplasmastrahlung, Blastula-, Morulastadium) (15-18 Uhr) 

Warum vernichten die Immunabwehrzellen die Eindringlinge nicht?

Die in eine Blutzelle eingedrungenen Mikroparasiten verstecken sich lange in den roten Blutkörperchen und können sich so ihrer Bekämpfung und Einschließung durch die weißen Blutkörperchen entziehen. Bei fortgeschrittener Infektion bilden sie regelrechte Trutzburgen aus absterbenden Erythrozytenhaufen, in die kein Leukozyt mehr hineinkann. 
Ein heranwachsender Trophozoit ist für die mobilen Abwehrzellen im Blutplasma (Lymphozyten und Leukozyten) unerreichbar, denn die Abwehrzellen sind nicht imstande, ein rotes Blutkörperchen zusammen mit den darin enthaltenen Parasiten zu fressen. Auch die immunbiologische Abwehr ist dem gegenüber machtlos. 
Ist die Immunaktivität im Blutplasma noch recht hoch, wagen sich die jungen Erwachsenenformen (Gametozyten) nicht aus der eroberten und sie schützenden Wirtszelle heraus, paaren und vermehren sich vorwiegend innerhalb der roten Blutkörperchen. Wenn aber die Anzahl Leukozyten anzahlmäßig unterlegen und überfordert ist, paaren sich die Erwachsenenformen (Gametozyten) auch außerhalb der roten Blutkörperchen und docken an junge, noch unbesetzte rote Blutkörperchen an.
Wenn man das Blutplasma, die ernährende Umwelt der Mikroparasiten z.B. mit Mitteln gegen Malaria überschwemmt, reagieren herumschwimmende Parasiten sofort darauf, indem sie in rote Blutkörperchen eindringen und dort vor dem chemischen Angriff Schutz suchen. (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 3.2) Die sich ständig vermehrenden Erreger erobern das Blutplasma, das ernährende Bindegewebe und schließlich die unterschiedlichen Stammzellenverbände.

Was unternimmt die Immunabwehr gegen die Eindringlinge?

Die weißen Blutkörperchen (Leukozyten) im Blutplasma bemühen sich, die eingedrungenen Plasmodien zu fressen (sie sich einverleiben, zu phagozytieren, um sie durch Fermente aufzulösen).
Aus dem Buch „Haben wir potentielle Krebserreger schon im Blut?“ (1983): „Natürliches Lebendblutpräparat eines Leukämiekranken. Drei mobile Abwehrzellen (Leukozyten), in deren Zelleib überwiegend undurchsichtige, membranbegrenzte Verdauungsvakuolen gespeichert sind. In der linken Bildhälfte liegen vier ausgestoßene Verdauungsvakuolen.
Wegen der Menge von Eindringlingen und letztlich einem Mangel an Fermentwaffen gelingt es ihnen nicht, die Eindringlinge ganz zu zerstören. Stattdessen füllen sie sich mit Erregern an, die sie in speziellen Bläschen einschließen (gefangen nehmen, vakuolisieren) oder einfach nur in ihrem Zellplasma festhalten. Diese Abwehrbemühungen schwächen aber die Leukozyten entscheidend. Sterben sie, werden die darin eingeschlossenen gefährlichen Erreger erneut freigesetzt. (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 2.4)
Sie pflanzen sich über Jahrzehnte in den roten Blutkörperchen und im Blutplasma des befallenen Menschen fort. Ihre Fermentwaffen (Lysosome) lösen die Blutgefäßwände auf. Die Infektion setzt sich in das Bindegewebe und das Organparenchym des Wirtsorganimus fort.
Die Stammzellen des jeweiligen Organgewebes reagieren auf die Infektion zunächst durch Einschließen (Gefangennahme in der Zelle, Vakuolisierung) der Erreger und später durch überstürzte Zellteilung (Mitose, die zu Wucherungen führt).
Sobald der Nachschub an Nährstoffen versiegt, kehrt sich die Wucherung (Hyperplasie) in ein Zellsterben (Hypoplasie und Aplasie) um, wobei die vormals gefangenen Parasiten wieder freikommen. 

Vielfältige Auswirkungen und Symptome der Protozoeninfektionen

Je nachdem in welchem Organbereich die Infektion stattfindet und wie stark sie ist, entstehen Symptome, die mit Pusteln (Exanthemen), Einsickern (Infiltrationen) seröser Flüssigkeit ins Gewebe (Enanthemen), Verfall funktionaler Zellkolonien, Bildung minderwertigen Reparaturgewebes (Narben) und Hohlraumbildung einhergehen. 
Die Folgen reichen von leichter, kompensierbarer Funktionseinschränkung bis zu tödlichem Kompensationsversagen. Dr. Weber beschreibt differenziert, wie z.B. folgende Symptome sich bilden und auswirken (zit. n. Robert Picard in http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de; Bevor eine Krebserkrankung diagnostiziert werden kann, gibt es mehrere der oben aufgeführten Folgen einer Protozoeninfektion. 
Während einerseits die Energie und die Funktionfähigkeiten der befallenen Zellen bzw. Organe stetig abnehmen, nehmen die Zahl und die krankmachenden Eigenschaften der eingedrungenen Einzeller stetig zu.

Wie kann durch Mikroparasiten Krebs entstehen?

Aufgrund o.a. Beweise definiert Dr. Weber: "Krebs ist - wie jede andere Seuche auch! - eine Infektionskrankheit, die von unterschiedlichen belebten Krankheitserregern (Plasmodienarten, Einzellern bzw. einzelligen Urtierchen, Mikroparasiten) hervorgerufen wird. 
Die in allen Krebsarten gefundenen Mikroparasiten gehören zur Gattung der Plasmodien. Dr. Weber nennt sie CA-Plasmodien (d.h. Karzinomplasmodien).
Seit Weber’s Forschungen und Wirken wissen wir, daß die Krebskrankheit keine lokale, sondern eine generelle Infektionskrankheit mit bestimmten sich im Blutorgan bevorzugt aufhaltenden, den Wirt nicht wechselnden Mikroparasiten plasmodialer Natur sind.

Dr. Webers Krebsdefinition

Krebs ( = die Krebsgeschwulst) ist (...) ein finales, durch starke Zellgewebsneubildung, Zellgewebswucherung und Zellgewebszerstörung gekennzeichnetes Krankheitsmerkmal einer bestehenden Allgemeininfektion. Diese exakt nachweisbare Allgemeininfektion, die durch einen auffallend chronischen und sehr langsamen fortschreitenden Verlauf gekennzeichnet ist, (...) wird durch krankmachende tierische Mikroparasiten (Kleinstparasiten, sog. Protozoen) verursacht.“ (Dr. A. Weber: "Haben wir potentielle Krebserreger schon im Blut?", 1983, S. 7-8, zit. n. Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de).

Krebs = das letzte von 4 Krankheitsstadien

Die Krebsgeschwulst ist das letzte von vier Krankheitsstadien:
  1. Es beginnt mit der versteckten, zunächst kompensierten Plasmodieninfektion im Blut
  2. geht über die nicht mehr kompensierte Infektion im Blut (intravasal, dekompensiert),
  3. zur kompensierten Infektion im Organgewebe (extravasal kompensiert),
  4. schließlich dekompensierten Infektion im Organgewebe (extravasal dekompensiert). (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)
Eine Geschwulst kann nur in Stammzellenverbänden entstehen, die an sich eine enorme Vermehrungsfähigkeit besitzen. 
Die aussichtslose Abwehr im Blutplasma, an dem hauptsächlich die weißen Blutkörperchen (Leukozyten) und die Blutplättchen (Thrombozyten) beteiligt sind, läuft viele Jahre unbemerkt ab, weil die starken Verluste an roten und weißen Blutkörperchen sowie Blutplättchen lange durch die enorme Vermehrungspotenz der an der Blutbildung beteiligten (hämatopoetischen) Stammzellengewebe vollständig kompensiert werden können.
Bei Krebspatienten ist der prozentuale Anteil befallener roter Blutkörperchen immens hoch... Die eingedrungenen Erreger belasten die Stammzellenverbände bis zur völligen Erschöpfung und deren Untergang. Das Phänomen der Zellwucherungen stellt dabei nur eine Übergangsphase dar, das nur solange statt findet, als noch ausreichend Energie und Wachstumsressourcen vorhanden sind. 
In eine Stammzelle kann sich ein Oozoit niemals hineinbohren, wie es bei den roten Blutkörperchen der Fall ist. Vielmehr werden die Oozoiten von den Stammzellen gefressen (phagozytiert), um sie aus dem lebenswichtigen Extrazellularraum weg zu räumen. Solange die Stammzelle noch intakt und mit Abwehrfermenten reich ausgestattet ist, wird der eingeschlossene (phagozytierte) Oozoit in einer sog. Verdauungsvakuole eingeschlossen und auf diese Weise neutralisiert. Die Fermentwaffen des Oozoiten können dabei nicht zu Wirkung kommen, sein Stoffwechsel ist abgewürgt, so daß er in den Zustand der Hypobiose (minimaler Lebenszustand) gerät, der für die Stammzelle ungefährlich ist. Aber mit der vorläufigen Ausschaltung eines einzigen Mikroparasiten durch Phagozytose und Vakuolisierung ist es nicht getan; es kommt eine Unzahl von Mikroparasiten an die Stammzelle heran und mit jedem Neutralisierungsvorgang werden die Abwehrfermente der Stammzelle, ihre Fähigkeit zu phagozytieren und Vakuolen zu bilden geringer. Die Stammzelle ist also zu Beginn dieses Geschehens zwar infiziert, aber in ihren Funktionen noch nicht wesentlich eingeschränkt. Und solange die Zellzwischenwege um sie herum noch mit Oozoiten verstopft sind, widmet sie sich vorwiegend den Aufräumarbeiten; erst wenn diese frei sind, widmet sie sich wieder ihren eigentlichen Aufgaben - der Bildung von Endzellen - d.h. sie wird wieder vermehrungs- und differenzierungsaktiv. Insofern verbrauchen die Mikroparasiten Energie, Stoffe und Zeit der Stammzellen, was sie schwächt und von ihrer eigentlichen Aufgabe abhält.
Eine Stammzelle kann im Gegensatz zu Leukozyten, die sich eigenständig auf einen Erreger zu bewegen können, nur jene Oozoiten einfangen, die in ihre unmittelbare Nähe kommen. Dazu setzt sie einen besonderen Zellplasmafortsatz ein (Mikrovillus), der sich gezielt auf den wahrgenommenen Mikroparasiten hin ausdehnt, ihn „verhaftet“ und dann in die Stammzelle gebunden einschleust.
Bei 20 bis 25 phagozytierten und vakuolisierten Mero- und Oozoiten ist noch kein Anzeichen einer Funktionsschwäche bei der Zelle zu erkennen; aber sobald die Anzahl eingeschleuster Erreger diese Anzahl übersteigt, fängt die Zelle an zu schwächeln. Sie hört aber nicht auf, fortgesetzt nach Oozoiten in den Zellzwischenwegen zu suchen - es ist wie eine Sucht - und allmählich können die Erreger nicht mehr vollständig oder gar nicht mehr vakuolisiert werden und bewegen sich frei im Zellplasma herum. Dies ist dadurch bedingt, daß die Stammzelle mit Nährstoffen und Sauerstoff unzureichend versorgt ist; auch stehen kaum noch Fermentwaffen zur Verfügung. Nun können die frei im Zellplasma befindlichen Mikroparasiten ihre Virulenz voll entfalten: Erregerspezifische Gifte (Exotoxine) beschleunigen zunächst aus Abwehrgründen die Stoffwechselvorgänge in der Zelle und wichtigen Zellfunktionen. Später drosseln sie sie jedoch. Die Anzahl eingeschlossener, gefangener Mikroparasiten und die zunehmend schlechtere Ernährungslage der betroffenen Zelle entscheiden also darüber, ab wann dieses Kampfgeschehen zu allgemeiner Funktionsunfähigkeit der Zellvorgänge umschlägt. (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 3.5 )
Bei einer leichten Infektion sind die wenigen gefressenen Mikroparasiten alle innerhalb von undurchsichtigen Verdauungsvakuolen gefangen... Nimmt die Infektion zu, sind dann einige und später sehr viele Erreger in durchsichtigen Vakuolen oder frei im Zellplasma und entfalten dort ungehemmt ihre Virulenzeigenschaften.
Je mehr Erreger ungehemmt in der Zelle wüten, desto schneller geht sie unter. Dabei dauen die Erreger mit ihren proteolytischen Fermentwaffen die Wände des reichverzweigten Kanälchensystem der Zelle an und verursachen schwere Veränderungen am Zelleib, Zellkern und im Chromosomensatz. Diese Schädigungen in der Zelle beginnen aber schon in der vitalen Phase, wo die Zelle, während sie den Parasiten verdaut, von giftigen Stoffen des Parasiten (Exotoxine), getroffen wird. Durch diesen Reiz in der Frühphase der protozoären Infektion kommt es zu beschleunigten Zellteilungen und -differenzierungen - d.h. zur Entstehung einer Geschwulst... 

Unterschiedliche Belastung befallener Zellen

Der Infektionsgrad der einzelnen Zellen ist sehr unterschiedlich, je nach dem ob wenige (z.B. 2, 4, 8) oder viele Erreger (z.B. 40, 50, 80) eingeschleust wurden. Folglich ist auch die intrazelluläre mikroparasitäre Giftstoffdosis unterschiedlich hoch.
Oft sind die Erreger zahlenmäßig gegenüber den zirkulierenden Blutzellen und Blutplättchen um ein Vielfaches in der Überhand, wobei die kleinsten mikroparasitären Überlebensformen davon ca. 90 Prozent ausmachen. (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 3.6 )
In fast jedem weißen Blutkörperchen und Blutplättchen können überlebende Mikroparasiten entdeckt werden. In den weißen Blutkörperchen befinden sich im latent infizierten Blut bis zu ca. 40 Mikroparasiten, die jeweils in einer Verdauungsvakuole gefangen sind. 
Im virulenten, tödlichen Stadium beträgt das Verhältnis solch infizierter Abwehrzellen bis zu 20 Prozent und in ihren Zellen sind dann an die 100 Mikroparasiten zum Teil vakuolisiert und zum Teil frei im Zellplasma schwimmend vorzufinden.
Es sind vor allem die frei gebliebenen Mikroparasiten, die der Abwehrzelle zum Verhängnis werden. Bei den zahlenmäßig stärker vorhandenen, aber viel kleineren Blutplättchen sind bei der tödlich infizierten Zelle bis zu acht Mikroparasiten vorzufinden.
Aus obigen Gründen kommt es zur verwirrenden Vielfalt von krankhaften Veränderungen, die krebskranke Zellen in ihrem Zelleib, Zellkern und Chromosomensatz aufweisen. Daher kommt auch die Vielgestaltigkeit krebskranker Zellen: Bei jedem Krebsgeschwür und jeder Leukämie gibt es gleichzeitig ungehemmte Zellwucherungen und Zellzerstörungen.

Metastasierung

Im letzten Stadium der Krebskrankheit, wenn die Blut- und Lymphgefäße aufgelöst, das ernährende Bindegewebe überwunden und die Stammzellenkolonien infiziert sind (sog. viertes neoplastisches Stadium), kommt es zu wiederholten Verschleppungen von Stammzellenkolonien und damit auch von darin enthaltenen Krebserregern. Auf dem Blut- oder Lymphwege transportierte Tumorzellen-Verbände können in jedes Organ gelangen, vorzugsweise aber in die Lunge, Leber oder Niere, weil sie am stärksten durchblutet sind.
Eine Einnistung kann nur dann statt finden, wenn das Gewebe, auf das die metastasierende Zellkolonie auftrifft, selbst abwehrschwach und mit Erregern bereits verseucht ist (3. Stadium). Bei starker Abwehrlage werden die frisch eingetroffenen Tumorzellen nämlich phagozytiert und unschädlich gemacht. Aber die Situation ist in der Regel an vielen Stellen des Organismus eher schlecht, so daß die Wahrscheinlichkeit einer Einnistung organfremder, infizierter Zellen hoch ist.
Die auffallend ungleichmäßige Verteilung von Metastasen erklärt sich dadurch, daß die Abwehrlage stark variiert. Nur wenn sich die ankommende Tumorzelle mittels Zellplasmafortsätzen (Mikrovillii) anhaften kann, bei gut erhaltener Teilungsfähigkeit und nicht zuletzt der Fähigkeit, Nahrungsstoffe aus dem extrazellulären Raum für sich zu beanspruchen, kann eine Tochtergeschwulst entstehen. 
Dr. Weber hat in den Tochtergeschwülsten stets diesselben Ca-Protozoenstämme wie in der Muttergeschwulst nachgewiesen. Auch der Infektionsgrad ist in beiden Geschwulstarten gleich hoch. 
(aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 3.7) Die Mikroparasiten treiben durch Sauerstoff- und Nährstoffentzug, die Zerstörung des Blutorgans, Verstopfung der Stammzellen-Zwischenzellwege und proteolytische Abwehrfermente die befallenen Zellen zu unkoordinierten Hochleistungen an und führen letztlich das tödliche Ende des Wirtsorganismus herbei. Die Erreger existieren aber auch in abgestorbenem Gewebe weiter.

Wieso sind Oozoiten und Merozoiten so extrem überlebensfähig?

Die virusgroßen, einzelligen Oozoiten und Merozoiten sind gegen hohe Temperaturen, große Kälte, ultraviolette und ionisierende Strahlen, gegen Desinfektionsmittel und Antibiotika ebenso resistent wie gegenüber Austrocknung; die Erreger überleben nicht nur im toten Krebsgewebe sondern auch in Blutproben, die viele Monate lang unter sterilen Bedingungen gelagert werden. Und wenn das Venenblut eines Krebskranken bei hoher mittlerer Temperatur (+56 Grad = Brutschranktemperatur) 6 Stunden lang „bebrütet“ wird, kommt es zu einer enormen Vermehrung der Mikroparasiten durch ungeschlechtliche Vermehrung.
Ebenso verhält es sich mit krebsigem Gewebe, das mechanisch zerkleinert und in steriler Ringerlösung verdünnt wird. Wenn man das präparierte Venenblut nach der Bebrütung in einem Wasserbad kocht, gehen zwar die Wirtszellen unter, die Parasiten aber überleben. 
Wird mikroparasitär infiziertes Blut bei einer Temperatur von 160 bis 180 Grad Celsius in einem Sterilisator erhitzt, so überleben viele dieser Erreger die Sterilisationszeit: Es können durch eine einstündige Hitzeeinwirkung von 160 Grad Celsius nicht alle Mikroparasiten abgetötet werden. 
Bemerkenswert ist auch die enorme Widerstandskraft der CA-Plasmodien gegenüber ultravioletten und radioaktiven Strahlen: Auch nach 60 Minuten Ultraviolett-Bestrahlung sind diese zum größten Teil noch lebendig. Diese Resistenz ist zum Teil darin begründet, daß das zerfallende und einschmelzende Eiweiß des Wirtsgewebes die Mikroparasiten wie ein Mantel umgibt und gegen lebensfeindliche Umweltfaktoren schützt. (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de, Kap. 3.4)

Positiv stimmende therapeutische Konsequenzen dieser Erkenntnisse

Es sind nach Dr. Webers Beweisen mikroparasitäre Einzeller, die Krebs und viele andere Krankheiten erzeugen - also keinesfalls 'entartete, böse Zellen' oder die vielen Umweltgifte. Folglich sind Operation, Chemotherapie und Bestrahlung nicht erforderlich. 
Stattdessen sollte dafür gesorgt werden, daß auf jeden Fall der Energiestatus der Zellen (Zellspannung) bzw. des ganzen Organismus erhöht wird (was auch bedeutet, daß man energieraubende Einflüsse reduzieren muß!), andererseits sollten die einzelligen Mikroparasiten gezielt bekämpft werden. Beides kann relativ sicher, in wenigen Monaten, sehr preiswert und notfalls in Eigenregie vorgenommen werden, sofern kein kompetenter Arzt oder Heilpraktiker für alternative Behandlungsmethode zu finden ist.
Vorzugsweise sollten diejenigen therapeutischen Maßnahmen bedacht werden, die die Ausbreitung des identifizierten Erregers eindämmen und gleichzeitig die Vitalität des Wirtsorganismus anheben. [Genau diese Anforderungen erfüllen die Kampfermilchpulver von innen und Kampfer-Lichtöl von außen. DieLichtglobuli sorgen ergänzend zum Kampfer-Lichtöl durch die lange Besonnungszeit vor allem für die Vitalisierung!]
Dabei ist es wichtig, die plasmodiale Infektion frühzeitig, d.h. dann, wenn die Infektion sich noch auf das Blutorgan beschränkt (erstes Stadium) oder spätestens dann, wenn die Infektion jenseits der Blutbahn noch kompensiert wird (zweites Stadium), behandelt wird. Dann sind nämlich die hämatopoetischen Stammzellengewebe und die Abwehr der Organe noch einigermaßen intakt und funktionstüchtig. Eine Behandlung im dritten Stadium, nämlich dann, wenn das nährende Bindegewebe bereits angegeriffen, oder im vierten Stadium, wenn die Basalmembranen durchbrochen und die Erreger in Stammzellenkolonien eingedrungen sind, sieht schweren oder kaum überwindbaren Hindernissen entgegen. 
Dabei ist zu bedenken, daß die immunbiologische Abwehr des Organismus - z.B. durch ungelöste biol. Konfliktschocks - versagt hat; daß diemikroparasitären Überlebens- und Verbreitungsformen eine ungeheure Resistenz haben, denn sie haben eine äußerst widerstandsfähige Kapsel, die von jeglichen Abwehrzellen weder angedaut noch verdaut werden können; die einzig verbleibende, relative Unschädlichmachung ist die Vakuolisierung (Einschließung, Umhüllung) dieser Kleinstformen. 
Hingegen sind die erwachsenen Ca-Protozoenformen (Gametozoiten) sehr wohl durch antiplasmodiale Maßnahmen eindämmbar. Hier ist die therapeutische Chance gegeben, die die regelmäßige Einnahme von Antimalariamitteln (z.B. MMS) oder die Blutelektrifizierung (oder Bio-Lichtkonzentrate, vor allem Kampfermilchpulver) bieten: Die Differenzierung der in roten Blutkörperchen schmarotzenden Jugendformen (Trophozoiten) zu Erwachsenenformen (Gametozoiten) kann aufgrund der antiinfektiven Wirkung nicht mehr erfolgen. Damit ist die Produktion von weiteren Überlebens- und Verbreitungsformen (Oozoiten und Merozoiten) gestoppt. 
Wenn die biol. Konfliktschocks erkannt und gelöst worden sind und dann evtl. zusätzlich noch die gesamte Mikroparasitenpopulation des wehrlosen Blutorgans monatelang behandelt wurde, besteht die nachhaltigste Aussicht auf Erfolg. Gerade die Blutelektrifizierung und Lichtglobuli- und Kampfer-Lichtöl-Anwendung ist im Gegensatz zu chemischen Antimalariamitteln darauf ausgelegt, monatelang bedenkenlos angewendet zu werden. Dabei werden neben derantiinfektiven Wirkung die elektronegativen Abstoßungskräfte der roten und weißen Blutkörperchen sowie der Blutplättchen erhöht und damit derenFließeigenschaften im Blutplasma verbessert; die Vitalität und Agilität der im Blutplasma befindlichen Endzellen verbessert sich erheblich.  [Kampfermilchpulver von innen und Kampfer-Lichtöl von außen, sowie die elektroenergetische Aufladung der Lichtglobuli zeigt vergleichbare Effekte! - nebenwirkungsfrei auch bei längerer Anwendung]
(aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)

Mit welchen Mitteln können die Mikroparasiten ausgeschaltet werden?

Weber: "Die Zahl der Endoparasiten ist viel größer als von mir anfangs angenommen wurde... Ich habe Ca-Protozoen gefunden, die nicht (nur) zur Species der Sporozoa gehören, sondern Mastigophora, Ciliophora und Sarcodina sind... es ist damit zu rechnen, daß die Zahl der pathogenen Protozoen so groß ist wie die der Kokken und Stäbchen... Alle Protozoen aber sind Endoparasiten, die das befallene Blut- und Organgewebe schädigen und zerstören wie die erstbeschriebenen, runden, ovalen und sichel- und stabförmigen Ca-Protozoen."
Daher sind bei der Therpaie auch Mischinfektionen und Protozoendauerformen zu berücksichtigen.
Sowohl zur Vorbeugung gegen das Überhandnehmen von einzelligen Mikroparasiten in den Blutzellen und daraus entstehenden Energiemangel und systemischen Krankheiten - z.B. Krebs - als auch zur Behandlung bereits eingetretener Erkrankungen haben sich folgende Mittel einzeln - bzw. effektiver in Kombination - bisher bewährt:
Zur gezielten Mikroparasitenbekämpfung:
  • Antimalariamittel (die Dr. A. Weber therapeutisch anwandte): Chininderivate (Chloroquin, Resochin oder Atebrin), anfangs hochdosiert, danach regeldosiert langfristig eingenommen (3 bis 4 Monate) erwiesen sich als vielversprechend. MMS dürfte besser und nebenwirkungsfreier sein!
  • Blutelektrifizierung (nach. Dr. Robert C. Beck) mittels Beck-Blutzapper (Dunkelfeld-mikroskopisch konnte nachgewiesen werden, daß die Beck’sche Blutelektrifizierung eine dem Resochin ähnliche oder gar optimalere Wirkung hat: s http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)
  • Kolloidales Silber (Silberwasser)
  • Magnetpulser
  • Kampfermilchpulver
  • Kampfer-Lichtöl
Zur Anhebung der Zellspannung, des gesamten Energieniveaus und Unterstützung bei der Giftausleitung: Dazu sind allgemeine Maßnahmen zur Stärkung des Immunsystems wichtig, um Rückfälle zu vermeiden und einige Umstellungen in Ernährung und Lebensführungwichtig.
Bei sehr knappem Finanzbudget (Kassen zahlen für o.g. Maßnahmen nichts...) reichen auch die preiswert selbst herstellbaren oder käuflichen Kampfermilchpulver,Kampfer-Lichtöl bzw. Mohnblütenöl und Lichtglobuli (s. Fallbericht bei Brustkrebs)
Sofern noch die preiswert erhältlichen Geräte für die Selbstherstellung von kolloidalem Silber (Silberwasser) und ozonisiertem Wasser erworben werden, sind mit ca. 200-400 € Anschaffungskosten alle Kosten einer monatelangen (Selbst)Behandlung erfasst...
Durch jede dieser o.g. Maßnahmen bzw. besser durch ihre Kombination werden im Verlaufe weniger Tage die Zellspannung auf normales Niveau (50-70 mV) erhöht. Im Verlaufe weniger Monate können die befallenen Blutzellen von den eingedrungenen Mikroparasiten befreit werden.
Dr. Weber: "Die laufende Beobachtung der Endoparasiten während der Behandlung ermöglicht ein objektives Urteil darüber, ob wir als Therapeuten ein wirksames Antiprotozoenmittel oder ein Placebo verabfolgt haben und ob die am kranken Organismus auftretenden Reaktionen nützlich (d.h. durch Protozoenleichen hervorgerufen) oder schädlich (d.h.von „Antiprotozoenmitteln“ verursacht) sind.  (aus Robert Picard: http://www.elektromedizinische-krebsprophylaxe.de)

Bücher von Dr. A. Weber

  • Über die Ursache der Krebskrankheit“ (1969)
  • „Haben wir potentielle Krebserreger schon im Blut?“; 1983)
  • „Jahrhundertskandal Krebs“ (1987, bis zum Jahr 2003 zurückgehalten)
  • Dreisprachiger Farbatlas „Pathogene Protozoen im Blut-, Organ- und Tumorgewebe“ (1970)
  • „Krebsbankrott“ (2003) von Ernst Wollenberg und Thomas Blasig
Home |  Gesundheit |   Krankheit |  Zurück zum Thema Krebs Krebs
 














Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)

Нашата страница във Фейсбук

Лек За Нас - От Природата За Здравето

УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА

УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА
УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА