ОЦЕЛЕЛИ ЛЕЧЕБНИ ПРАКТИКИ - Марияна Ибришимова-Петрова

                               

         *********
   Според народните представи, за всяка болест има и билки, които могат да я лекуват. Опи- тът научава хората да познават и избират билките, необходи- ми им за храна или лек, и да отбягват опасните. Казанлъшкият край е известен с народни лечители – билкари. Такъв е Мартин Палешников от с. Едрево. Цери „вънкашна болест“ (епилепсия), нощно напикаване, „чере- клемя“ (тежка бронхопневмония), млади булки кърмачки, стъпили на „лоша стъпка“ (мастит). Лечебните му спосо- би са пропити с мистицизъм – полива се болния с билки, в които се хвърлят нагорещени камъни
                     ************
 През втората по- ловина на ХІХ век известен род лечители са Атанасови от с. Копринка – лекуват болки в корема, изстинка, преумо- ра и други болести. Практикуват лечение чрез масаж. Из- вестен лечител от с. Крън е Цвятко Ненов Давдов, роден в 1860 г. в с. Нова махала, Габровско, преселва се след Осво- бождението в Крън. Лекува бяс с барут, син камък и чесън. С тази смес превързва раната от ухапването. Проверява дали се е развила болестта, като пред ухапания поставя съд с вода, бяга ли от вода – значи е заразен. В с. Търничане са известни майка и дъщеря билкарки: Пена Кузунова и Лала Делиганова – познават отлично множество билки, от които приготвят лекарства: за болки в корема – равнец и бръш- лян, синя пъпка налагат с чесън и барут, инфектирани рани лекуват със смес от дива коприва, якмавиче, захар и ниша- дър. Известен билкар от с. Милево е Петър Влахов, прочул се с лекуване на болни гърла. В с. Кънчево има потомствени народни лечители, произлезли от рода Бузунови. Предават умението по женска линия. При болки в корема дават по- дъбиче и равнец, за кашлица – меча стъпка и дива ружа. В Николаево след Освобождението успешно цери гърла Таня Петрова чрез смесване на 7-8 билки: индийско орехче, черен пипер, бахар, карамфил, стипца, канела, нишадър и ня- какви корени. След нея като народна лечителка се помни Пена Колева. (Бойчев 1968, 21)

                        ***********
Опитът научава мнозина мъже и жени да лекуват и по- магат. Появяват се лечители, станали прочути. В Шипка е запомнен даскал Иван Станев Чомаков. За него се знае, че е познавач на народната медицина. Служи си с „чарк“, с кой- то пуща на челото кръв против жълтеница. Събира „испан- ски мухи“, с които отваря „якия“ против треска. В средата на ХІХ в. той ваксинира („присажда“) децата против едра шарка с „мая“ (ваксина), която взема пак от тях и запазва в кухината на пачи или пуйчи пера. В планината събира лековити билки. (Чомаков 1948, 132) В Казанлък се практикува и друг способ на лечение – як- маджийство. Упражнява се само от жени туркини (кадъни). Тайната на лечението е донесена от Мека в края на ХVІІІ век. Умението се предава от майка на дъщеря, или в краен случай от баба на внучка. Първата якмаджийка в Казанлък е Ше- риф, известност добива Зехра, а най-прочута е нейната дъ- щеря Юкрие. Якмаджийките лекуват главно ангини, екземи, синя пъпка, червен вятър, циреи. (Бойчев 1968, 8-9) Използ- ват някакъв бял прах за намазване на сливиците, мирисът на който показва прибавен карамфил. При по-упорити случаи се прибягва до „якма“ (изгорено), от тази дума произлиза и названието на лечителките. От вътрешната страна на китка- та на болния, където се напипва пулсът, се завързва топче тесто замесено с негасена вар. След 24 часа на мястото се об- разува раничка от изгорено, която се поддържа няколко дни. (Бозвелиев 1927, 8) С изгарянето якмаджийките смятали, че 159 подпомагат дишането при тежка форма на дифтерия.

                                *********
В Казанлъшка околия лечителите на изкълчено, навяхване, счупване на ръка или крак се назовават чикакчии.Най-изкусни в наместването са лечителите от с. Крън. Пръв
представител е Нона Чикакчиев. Лекуват и разтегнати сухожилия с компреси и ежедневна разтривка със зехтин.
Отоците премахват с бани и лапи от житни трици. 
                                  ********
Чудомир съобщава за запазени езически поверия, преминали по-късно в християнството, свързани с лечението на различни болести. На определени „свети места“ във фиксирано време от годината се извършват ритуали, свързани с идването на Спасителя, който цери болните. Такова място е полянката „Росенът“, на север от с. Габарево. През „Русалска- та неделя“ (40 дни след Възкресение Христово) там се стичат болни от епилепсия, ревматизъм, парализа, рахит (от Пловдивско, Старозагорско, Троянско, Габровско и Казанлъшко). Берат билки – богородиче и „мариината тревица“, изкъпват се в реката и се кадят с билките. Пренощуват до росена, на който връзват червени конци и сребърни парички. Задължително прекарват нощта в бели постели, със запалени свещи и кандило. До росена оставят медени питки на бели кърпи. (Бойчев 1968, 23)
                             *********
Запазени са спомени за чешма в Шипка – „Светишката чешма“ в местността „Светица“. За нея има поверие, че Света Богородица ходила там с младенеца Христа да го лекува. Там ходят жените да къпят малки деца, които страдат от „мундарлък“ (пъпки по кожата). За да остане там болестта, всяка жена оставяла като жертва по нещо: хляб, пари във вира на чешмата, пускала в храстите пиле или петле, окачвала обезателно парцали от дрехи по габрака. Габракът на „Светица“ е бил накачен с много и разни парцали, ето защо в Шипка е останала поговорката: „Накичил се като Светишки габър“. (Чомаков 1948, 134)
                               *********
Голяма част от болестите в народните представи имат митични образи – някои се дължат на „лоши очи“, „лоша вода“, „дертове“, „нагазване“ на места, обитавани от зли духове. За да се помогне, в Шипка се поръсва чернокос (бял оман) върху жарава и с дима се накадява болния. Счита се, че дим от чернокос изпъжда всички злини от къщата.
                                **********
През втората половина на ХІХ век казанлъчани са леку- вани от евреина Чилибон. Той е единствен „хекимин“ (лечител) и по време на холерната епидемия в града през 1848 г. Методът му на лечение се изразява в пущане на кръв на болния. Освен него, в града се явявал и друг лекар-практик, също евреин – д-р Хаимчо от Стара Загора. Него смятат за по-вещ и го викат за тежките случаи. В годините 1867-1877 в Казанлък се установява на свободна практика лекар с претенции за академично образование – полякът емигрант д-р Зачински. Бързо спечелва голяма клиентела, става домашен лекар на богати семейства, открива и първата „спицария“ (аптека) в града. (Бозвелиев 1927, 2-7)
                            *********
След Освобождението, въпреки появата на дипломирани лекари, казанлъчани рядко ползват постиженията на официалната медицина. В повечето случаи се самолекуват или прибягват до помощта на народните лечители. Сами лекуват настинката (чрез загряване на краката в гореща вода, а тялото с хардал), при нараняване посипват раната с тютюн и сол, дезинфекцират с урина. Около 1900 г. са известни народните лечителки Таня Паликарка и Зоица Танева. (Бойчев 1968, 10)

                             **********
В Шипка билколечението оцелява и се прилага и до днес: за главоболие – взема се по равни количества оцет и ракия, в разтвора се слага аспирин, разбива се добре и се втрива в слепоочието; при проблеми с бъбреците се смесват корени от магданоз, царевична „коса“, дръжки на вишни, кочо грозде и бяла бреза; против температура – с разтвор от равни количества оцет и ракия се прави компрес на челото; при простудяване – краката се потапят в гореща вода, в която е сложена сол; за облекчаване на кашлица се пие чай от босилек и цвета на дървесен бъз; болна жлъчка се лекува с чай от царевична „коса“, липов цвят, плод на шипка и синя жлъчка; при натъртено – на удареното място се слага компрес с лук и сол; при кръвоизливи народът от незапомнени времена употребява корените на черния оман (зарасличе), сваряват се корените на черния оман и се пие отварата; при хипертония – слагат се последователно няколко пъти в денонощието краката във вряла вода (до търпимост), помага и пакетче карамфил, на- киснат в 1 л вода; алергиите се лекуват със семе от едра коприва, забъркано в мед; за зъбобол помага компрес със сварена лайка, с който се маже венеца около болния зъб; простата се лекува с отвара от мечо грозде, троскот, леска, къпинено семе и изсипливче, приема се преди ядене.1
                         ***********
Един български лечител обаче получава световна известност – Иван Раев от село Шипка открива лек за „сънна болест“ (енцефалитис летаргика). През 1934 г. кралица Еле- онора изисква специално от българския дворец да изпратят Иван Раев да лекува в нейна болница. Италианската преса пише: „Новият способ за лекуване на една страшна болест означава благодат за човечеството, която му дари един български овчар, без сам да подозира голямото дело и заслуги към човечеството, особено след като неговият способ даде такива удивителни резултати.“ Изпратен е с почести, на- гради и диплом за билколечение като кавалер на Ордена на кралската корона на Италия. Лечението му с екстракт от корените на беладона се приема от официалната медицина и е наречено „лечение на Иван Раев“. (Бойчев 1968, 35)

Из ЕТНОМЕДИЦИНА – ОЦЕЛЕЛИ ЛЕЧЕБНИ ПРАКТИКИ Марияна Ибришимова-Петрова

Източник онлайн за преглед и изтегляне: https://www.etar.org/izdania/nb2014-10-pdf/nb2014-155_164.pdf