Проверка на pH равновесието

рН на тялото и рН на кръвта, като показатели за здраве

Посоченото по-долу дава информация за това, що е рН и как то може да се провери. Има различни мнения, кое рН е оптимално. Тук е дадено едно от тях.

От друга страна, хората, като цяло, все повече приемат, че са прекалено киселинни и, че прекалено високата киселинност е основна причина за повечето (ако не и за всички) т.нар. болести на стареенето. 

Забележка: Ако не ви интересува теорията за равновесието на рН, а искате просто да разберете, как да проверите рН на урината и рН на слюнката си, просто отидете на този раздел в края на текста.

“Когато пиете алкална вода, пиете вода с по-голямо количество кислород, при това не под формата на O₂, а под формата на ОН-. Вторият е много стабилен, защото е свързан с положително йонизирани алкални минерали. Два такива йона хидроксил могат да съставят водна молекула (Н₂O) и да отделят един атом кислород. Алкалните минерали се използват за компенсиране на киселинните съставни. При тази реакция допълнителният атом кислород се отделя и доставя кислород на клетките.”

“Обратимост на стареенето”, Санг Уонг, 1990 г., стр. 51

Важността на равновесието на рН за поддържане на здравето

“Така рН на слюнката съответства на извънклетъчната течност... Хартиения тест за рН, направен със слюнка е най-последователния и най-категоричния физически знак за синдрома на липсващ йонен калций... рН на слюнката на здрав човек, на когото не му липсва йонен калций, е леко алкална, между 7.1 и 7.5. Слюнката с рН от 6.5 (леко киселинна) до 4.5 (силно киселинна) показва състояния съответно на слаба до силна липса.

Повечето деца са тъмно сини, т.е. с рН от 7.5. Повече от половината възрастни са зелено-жълти – рН 6.5 или по-ниска, което отразява липсата на калций поради стареене и грешки в начина на живот. Пациентите с рак обикновено са ярко жълти, т.е. с рН 4.5, особено когато са в последна фаза.”

“Факторът калций – научната тайна на здравето и младостта”:

д-р Карл Дж. Райх, “Джилиланд Принтинг Инкорпорейтед”, Арканзас, Канзас, 1996 г.

Равновесието на рН: Какви са границите на здравословното рН?

Скалата на рН започва от 0 (най-висока киселинност) и стига до 14 (най-висока алкалност). Разтвор с рН 7 е неутрален. При рН 7 водата съдържа равни количества Н+ и ОН- йони. Веществата с рН по-високо от 7 са алкални, защото съдържат по-висока концентрация на ОН-. Скалата на рН от 0 до 14 е логаритмична, което означава, че всяка следваща стъпка е десет пъти по-голяма от предишната. С други думи, рН 5 е десет пъти по-киселинно от рН 6, сто пъти по-киселинно от рН 7 и 1000 пъти по-киселинно от рН 8. Така лесно можете да видите, как една лека промяна на стойността на вашето рН може да има сериозно отражение върху вътрешната ви среда и следователно, върху вашето здраве.

При здравия човек рН на кръвта е 7.365, рН на гръбначната течност и на слюнката е 7.4. Идеалните показатели на кръвта показват, че тя е повече алкална, отколкото киселинна.

“Хартиените тест лентички за измерване на рН равновесието трябва да присъстват в домашната аптечка на всяко семейство заедно с термометъра и бинта.” – д-р Р. Дюн.

Накратко за телесното рН

Н+ йонът привлича минералите с отрицателен електрически заряд. Тези минерали се наричат киселинни. Те са: хлор (Сl-), сяра (S-), фосфор (P-) и образуват съответно солна киселина (HCl), сярна киселина (H₂SO₄ ) и метафосфорна киселина (H3PO4). Отрицателно зареденият ОН- йон привлича минералите с положителен електрически заряд. Те се наричат алкални минерали. По-важните хранителни алкални минерали са: калций (Ca+), калий (K+), магнезий (Mg+) и натрий (Na+). Пациентите с рак показват тенденция към излишък от натрий.  За да се определи, дали едно ястие е киселинно или алкално, то трябва да се изгори и пепелта му да се разтвори във вода. Ако разтворът е киселинен или, съответно, алкален, ястието се нарича киселинно или алкално. Пепелта е минералното съдържание на храната.

Общоприето е да се смята, че тялото има нужда от калций за изграждане на костите. Но е малко известно, че костите са сложно вещество, съставено от различни минерали. Ако някои от необходимите минерали липсват, силни кости не могат да се изградят. За здрави кости са необходими поне 18 основни хранителни елемента. Следователно, много по-лесно е, костите да бъдат разрушени чрез излишната киселинност в тялото, отколкото да се възстановят.

Освен това, тъй като микроелементите в земеделските земи постепенно се изчерпват, културите, отглеждани върху тези земи съдържат все по-малко необходими хранителни вещества. За да бъде здраво, човешкото тяло трябва да получава 90 различни хранителни вещества. Списъкът им обаче с всяка година расте.

Каква е връзката с обмяната на веществата? Като цяло, ако телесните течности са киселинни, те търсят алкални минерали, с които да реагират, като натрий, калий, цинк, желязо и калций. Ако в тялото липсват тези минерали, то си ги набавя от черния дроб, мускулите, сухожилията и костите. Защо става така? По принцип, всички телесни течности, като междуклетъчната течност, мозъчно-гръбначната и лимфната течност, жлъчната течност и т.н., трябва да бъдат леко алкални. Единственото изключение е солната киселина, произвеждана в стомаха.

Очевидно е предвидено, телата ни да са алкални. Клетките обаче произвеждат киселина, като вторичен продукт от естествената си дейност. Така образувания киселинен отпадък се преработва до въглероден диоксид и вода, и безвредно се изхвърля от тялото.

Когато поемаме и преработваме храна, не всичко от нея се използва. Този остатък се нарича пепел. Може би, най-голямо несъгласие по темата предизвиква класификацията на храните, като киселинно-пепелни и алкално-пепелни. При храносмилането храната се окислява по същия начин, както при изгаряне, но при храносмилането се намесват ензими, които действат при ниски температури. Например, лимонът се разтваря на въглехидрати, а след това се превръща във въглероден двуокис, а водата образува остатъчна алкална пепел с минерални соли, като натрий, калий, калций и т.н. Независимо, че в сурово състояние лимонът има кисел вкус и кисело рН, пепелта му е алкална и има алкален ефект върху тялото.

От друга страна, белтъчините оставят пепел от фосфати, сулфати и нитрати, които се образуват от фосфора, сярата и азота в белтъците. Те всички са киселинни. Чистият ефект от консумацията на белтъчини, независимо дали източникът е животински или растителен, е увеличаване на киселинността.

Тялото трябва да се освобождава от киселинните си отпадъци. Киселинната пепел не може да се изхвърли през белите дробове във вид на въглероден двуокис и вода, както при обмяната веществата в клетките. Налага се, тялото да я обгражда с алкални вещества, за да я неутрализира. Обграждането става както вътре, така и извън клетката, най-вече в кръвта.
          Клинично изследване на д-р М.Т. Мортър (Арканзас, САЩ) показва, че ако анаболичното рН в урината и в слюнката, измерено при събуждане е под 6.8, можем да сме почти сигурни, че храносмилането трябва да се подпомогне. Контролираните клинични проучвания на д-р Пол Яник (Пасадена, САЩ) потвърждават откритията на

д-р Мортър и напомнят, че вътрешноклетъчното усвояване на хранителните вещества значително намалява, когато анаболичното рН е под 6.8.

Както показват изследванията на двамата учени, допълването на храната с подходящи алкализиращи вещества влияе изключително благотворно за покачване на рН в системата, защото попълва запасите от алкални минерали и ензими. Липсите в системата се проявяват в храносмилателния тракт в последния момент, затова лекарите не трябва да чакат, признаците и симптомите на лошото храносмилане да станат очевидни. От гледна точка на профилактиката, компенсирането трябва да започне, когато симптомите са минимални, т.е. ако при проверка на нивото на алкалността (вж. “Съотносителен анализ на урината” от М.Т. Мортър) анаболичното рН е под 7.4. Диетите, богати на белтъчини, мазнини и въглехидрати и едновременно бедни на зеленчуци и сурови храни, претоварват храносмилателните механизми. Това възпрепятства правилното храносмилане и претоварва имунната система с ненапълно разградени макромолекули и токсини. Храносмилателните разстройства на свой ред се утежняват от високото съдържание на хранителни добавки, пестициди и стимулиращи храни, използвани много често в различните диети.

Към това се прибавя и пиенето на вода от пластмасови бутилки в опит да се реши проблемът с влошеното качество на водата в обществената водопреносна мрежа. Не е много известно обаче, че практически всичката ботилирана вода е с висока киселинност и без основни алкализиращи минерали.

Примери за видовете обичайна храна със силно кисело pH (да се избягват)	Примери за видовете обичайна храна с лека киселинност	Примери за видовете обичайна храна с лека алкалност	Примери за видовете обичайна храна със силна алкалност (най-добрите)
кърваво месо	зърнени храни	тофу	соя
алкохол	бобови храни	зеленчуци	зеленчуци
яйца	повечето ядки	зехтин	истинска сол
сушени плодове	олио от канола	козе мляко	кълнове
захари	плодов сок	бадеми	чесън
твърд кашкавал	мляко, ориз/ соево мляко	елда	алкална вода

    

Проверка рН на вашата слюнка

За този прост тест ви трябва тест лента, пластмасова лъжичка и прясна слюнка. Лентите, които предлагаме с рН от 4.5 до 9.0 са подходящи за проверка на слюнката. рН на слюнката на здравите хора, които се стремят да станат по-алкални, е в тези рамки. Хартиената тест лента е рН чувствителна и е с двоен цветен код, който показва нивото на равновесието на рН във вашето тяло. За да направите теста е необходимо:

-          не яжте, не пийте и не си мийте зъбите 30 мин. преди теста;

-       преглътнете няколко пъти, за да си прочистите устата и да предизвикате отделянето на нова слюнка;

-          изплюйте малко слюнка в пластмасовата лъжичка;

-          НЕ допирайте рН хартията до езика си, защото в нея има химикали;

-          потопете тест лентата в слюнката за около 15 секунди

-          сравнете цвета й с цветовата таблица върху опаковката.

Колкото стойността на вашето рН е по-ниска от 7.0, толкова по-висока е степента на киселинното претоварване. Проверявайте и записвайте своето рН в продължение на няколко седмици – сутрин, веднага щом станете, след обяд и вечер, преди лягане. Така ще видите, как се променя кривата на вашата рН.

По принцип, в слюнката има повече киселина отколкото в кръвта, но тя е огледало на кръвта, като изключим моментите около храненето, и е доста добър показател за състоянието на организма. Тя показва, какво се задържа в нашето тяло. Оптималната рН на слюнката е над 7. Ако вашият показател постоянно е под 6.8, значи е възможно, алкалните ви резерви да са недостатъчни. След хранене рН на слюнката трябва да се покачи на 7.8 или повече. Ако това не стане, значи тялото ви страда от липса на алкални минерали, главно калций и магнезий и няма да усвои храната както трябва. Продължителното отклонение от нормалното рН предизвиква заболяване. Ако през целия ден рН на слюнката ви е между 6.8 и 7.2+, значи тялото ви работи в рамките на нормалното за здравето. Ако рано сутрин рН на слюнката е над 6.8, значи много от здравните ви оплаквания ще изчезнат.

Проверка рН на урината

рН на урината показва, как тялото поддържа правилното рН на кръвта. Урината разкрива алкалният (анаболният) строеж и катаболните цикли на изхвърляне на киселината. рН на урината показва усилията на тялото да регулира равновесието на рН чрез обграждащи соли и хормони от бъбреците, надбъбречната жлеза, белите дробове и гонадите. Урината дава добра картина на химичните процеси в тялото, защото бъбреците филтрират и изхвърлят солите, служещи за регулиране на рН. Така, въз основа на отпадъците от дейността на тялото се получават съответни стойности. рН на урината може да се движи от около 4.5 до 9.0, като крайност. Най-добрите показатели обаче са в интервала 6.5 -7.0. Сутрин рН на урината обикновено е по-ниско, а вечер – по-високо.

Рамките, в които варира рН на урината, са доста широки. То се влияе и от биохимичните отпадъци на тялото, като минерали, витамини, продукти от обмяната на веществата, лекарства и токсини.

Храносмилателните ензими влияят повече на рН на слюнката, отколкото на рН на урината. рН на урината обаче се влияе от:

-          консервантите, които поглъщате;

-          замърсителите, които вдишвате;

-          натоварванията, които понасяте;

-          храната;

-          количеството вода, която изпивате;

-          количеството болестотворни микроорганизми във вашия организъм;

-          количеството почивка;

-          всички биохимични дейности на вашето тяло.

Източник : www.freshbul.com

Инж. Славка Пенева - радиестезия

Българската Хулда Кларк: С кичур коса Ви лекувам от разстояние


. Здравият човек хвърля енергийна сянка в радиус от 8 метра, казва народната лечителка Славка Пенева
. Всеки наш орган или болест си имат енергиен код, казва гуруто на медицинската радиестезия
Инж. Славка Пенева е сред доайените на медицинската радиестезията и полевата терапия у нас. Родената във Франция лечителка работи дълги години и в БНТ и участва в пуска на първата цветна телевизия в България. След пенсионирането си се отдава на страстта си по алтернативната медицина и диагностиката с радиестезични махала, генератори и микровълнови еталони. От 2001 г. народната лечителка използва полевата терапия, която разглежда човека и болестите на по-високо вибрационно ниво. Чрез своите уреди инж. Пенева постига забележителни резултати при диагностиката и лечението. Тя успява да повлияе здравето на човек, който се намира на стотици километри, само ако притежава един негов кичур коса. Всяка болест си има вибрационен код. Ако се обърне поляритета му, то болестта може да се изтрие от тялото, убедена е лечителката. Магия или квантова физика, попитахме Славка Пенева, наричана още българската Хулда Кларк.
-Г-жо, Пенева вие сте сред най-големите експерти на полевата терапия в Източна Европа. Какво представлява този метод?
-Нека първо да кажем, че този алтернативен метод е създаден от американски учен през 1933 г. Той е създал лаборатории, в които е изработил генератори на полета, провокиращи оздравителни процеси. Лекарската гилдия по онова време била изумена от постигнатите резултати. В сводките пишело, че се лекува дори рак. Този човек първо е поканен на банкет, а на другия ден е хвърлен в затвора за 10 години. Неговите лаборатории са унищожени, а персоналът бил разпръснат. Нашумялата напоследък д-р Хулда Кларк (1928-2009 г.) е следовник на този метод. На Европейска почва полевата терапия разви свои клонове в Германия и в Русия. Там се произвеждат генератори, които са неизменна част от полевата терапия. Самата Кларк е гонена от САЩ, отива в Канада , а от там завърши живота си в Швейцария.
-Какво представляват тези митични генератори?
-Това са уреди, които произвеждат импулси с определена честота. Идеята е, че всичко в нас е енергия, както здравето така и болестите имат полева структура върху която може да се влияе без лекарства. Генераторите се делят на три групи. Първата се бори с патогенните организми в тялото ни, които са отговорни за много болести. Това са вируси, бактерии, гъбички и т.н. Втората група се стреми да блокира изражданията на клетките и развитието на туморни процеси. Третата, пък стимулира нормалната функция на всеки орган и система на нашия организъм чрез т. нар. работни честоти.
-Работни честоти?!
-Това е енергийните вибрация, вълните, по които нашия Създател е устроил нашето тяло да работи. За сърцето имаме една вълна, за стомаха друга, за бъбреците трета. Когато има нарушен орган, стремежът ни е да подадем тази първична честота и да заставим органа да влезе в своята здравословна работна честота. Включваме я в генератора и човекът се чувства по-добре.
Тези вълни до ден днешен не могат да бъдат измерени. Засичат се само с радиестезични уреди. Но това, че официалната наука все още не може да ги улови не значи, че не съществуват. Всъщност радиестезията се ползвала хиляди години назад. С идването на петата раса, която е технократска, това познание, е изоставено, но то си е в природата и работи. И ден днешен старите хора по селата така си откриват вода по невидимите вълни, които излъчва водата. Тези вълни излъчваме ние, планетата и цялата Вселена.
-Ето идва някой човек, който не се чувства добре поради една или друга причина. Как става въздействието ?
-Това, което за мен е голям плюс е, че методът не се прилага върху самия пациент, а върху негов личен свидетел. Така се нарича биологичен продукт – кичур коса. Косата на всеки човек е уникална и съдържа неговия ДНК-код, който е уникален за всеки човек. Не случайно Петър Дънов не си е рязал косата, а когато го е правил я е прибирал , за да не попадне в лоши ръце. Аз  слагам вашата коса в генератора и чрез невидимите вълни (торсионните полета) лечебното
Вълшебен шампоан с китайски билки срещу побеляване на косатаshampoan_pobelqvane_shamoo_grey_lossвъздействие ви намира на мига защото се получава резнонанс с ДНК на вашето тяло. Сетне през хромозомния апарат се задвижват много механизми в това число и имунната система да започне оздравителен процес.
-Искате да кажете, че ако един човек се намира в Париж или Монреал например, не е проблем да му се помогне?
- В която и да е точка на планетата принципът на торсионната теория работи безотказно. Косата и индивидът излъчват на една и съща енергийна вълна. Така посредством косата можем от разстояние да повишим здравния статус на индивида. Това, всъщност аз правя вече повече от 20 години.
-Може би малко в страни от темата, но поне на теория така би трябвало да действат и магиите. Нали и правачите на ритуали твърдят, че се нуждаят от коса, нокът или друг биологичен материал на човека, на когото ще се прави магия за лошо или добро?
-Това е много голяма тема. Тука знаят или не, но тези хора работят с отрицателни торсионни вълни (ако ще се вреди) и принципа на подобието. Аз самата не варя яйца, не топя олово. Използвам математиката, за да чистя енергийните полетата. Здравият човек по презумпция трябва да има положителни торсионни вълни. Но ние сме една енергийна система, която не е статична. Всеки ден се движим в пространството и се влияем от много негативни фактори. От гледна точка на радиестезията източник на отрицателни полета са геопатогенните зони, радиацията, местата, където се пресичат магнитните линии на планетата. Ако на такова място спите, например, или пребивавате през деня, не очаквайте да сте здрави. Аз подавам същата честота , но с обратен знак. Чиста математика плюс на минус дава нула. Същото е и с различните видове болести, просто ги неутрализираме на едно по-високо полево ниво.
-Бихте ли дала пример?
-Тази зима вирусолозите очакват да се вихри хонконгския вирус АH3N2. Веднага слагам антивирусна програма в генератора. Може да направим експеримент, един човек да се лекува с препарат, а друг чрез полевата терапия. Ще видим ефекта.
-Напоследък много нашумяха антипаразитните програми, които дават отговор на куп болести. Какво може да се направи срещу телесните паразити?
Да речем, че човек има кучешка тения. Посредством полевата терапия аз правя връзка с ДНК-на човек и влизам в неговия вибрационен модул. След това атакувам ехинококите в черния дроб, който най-често тенята поразява. После включвам честоти, за извеждане на вредността, чрез допълнително стимулиране лимфата да работи. Така по линията кръв-лимфа, отделителна система, извеждаме дезактивираните паразити от организма.
- Вие от кога се занимавате с радиестезия?
-О, връщатеме много назад. Чак от 1991 г. В Началото всичко беше като хоби, а то ето, че ми стана професия. Разбира се всеки алтернативен лечител би трябвало да е наясно с Анатомия, Физиология, както нас ни учеха навремето. През годините аз съм изчела много медицински книги. Владея медицинския език до съвършенство и спокойно могат да водя разговор, с който и да е от медицинското съсловие.
Детокс на Шлаки и Отрови с вълшебните бамбукови пластири
foot_detox

-Кои заболявания могат да се повлияят с вашия метод?
-Всичко с изключение на някои психични разстройства и вродени аномалии. Тук от голяма помощ е и диагностиката. Родината на физикалната радиестезия е Франция, а нейн баща е Луи Тюрен. Той е работил с лекари и е бил в тяхна голяма помощ. В последствие в Сорбоната в последния курс медиците са можели да изучават радиестезия, за да бъдат по-добри диагностици и лечители. Казвам всичко това на фона на онова, с което се сблъсквам всеки ден. Няма да кажа нещо ново, но  сгрешените диагнози са ахилесовата пета на родното здравеопазване. Хората идват, лутали се от болница в болница , лекували ги за едно, второ трето, а при мен се установява причината.
-Наистина, не е безгрешна т. нар. традиционана медицина, но хиляди разчитат на нея , а много хора дължат живота си и на нея.
-Дисонансът за мен идва от факта, че традиционнатата медицина работи на принципа да види всичко на екран, да пипне и да чуе. Другото, което е, че се работи на парче. Тук интуицията рядкост и е привилегия само при най-талантливите медици. Ако ви боли даден орган ви приема един специалист и го лекува само него. Ако ви заболи нещо друго, отивате при втори. Това не рядко е лечение на парче, а причината вероятно остава скрита. Това, което с алтернативния метод може да се постигне е да се премери енергията на самите клетки. И те дават отговор , има ли инфекция, туморно заболяване или за каква болест се касае.
-Факт е конвенционалната медицина лекува симптомите, а холистичната търси причината. Ако двата клона на медицината работят в синхрон, както препоръчва и Световната здравна организация, би било прекрасно, нали?
-Преди години бях в комисия, която искаше да въведе в Закона за здравето у нас радиестезията като помощно средство при изследване на човешкия организъм. Документите обаче потънаха в някое бюро и нищо не се случи. В Германия, в Унгария, в Полша успешно се използва инструментариума на радиестезията и други алтернативни подходи без никакви скрупули. У нас хулят алтернативната медицина или я взимат на подбив. С какво основание питам аз. Наистина не може да се помогне на всеки, но аз мога да ви кажа, че имам оздравели хора, които са били отписани от докторите. Имам пациенти от цял свят. Ходили по САЩ, при лечители във Филипините, и пак се връщат при мен т.е. при радиестезията за съвет или помощ.
picture-737-Вече стана дума, че при диагностиката си използвате т. нар. енергийни еталони. Може ли да поясните какво представляват? (Ето да вземем този на който пише бъбреци)
-Това са еталони за органите и системите на тялото. Върху тях има цифров код, който съответства на дължината на енергийната вълна, на която вибрира бъбрека. Ако човек има проблем с нормалното функциониране на този орган аз ще отчетат дисонанс. Например друг го боли главата – проверявам вегетативната нервна система, която предизвиква спазъм на капилярите в мозъка и спад в оросяването. На практика се получава миниероподобен синдром. Доста често това се случва от отрицателните полета на геопатогенните зони или негативно енергийно влияние. Трети може да има инфекция, менингит или недай си Боже нещо онкологично. Тогава веднага включвам полева терапия, за да се боря с разрастването на проблема.
-Напоследък имам наблюдения, че човек може необяснимо да го боли глава или да губи съзнание, а изследванията му да са нормални. Причината обаче се крие в ошипяване-шип в областта на гръбначния стълб?
-Наистина шиповете са коварни. Не случайно в миналото са секли главата на човека, за да си отиде от света, защото там има страшно много кръвоносни съдове. Ако един шип се появи в областта на врата, например, и започне да пристиска се получава една исхемия, недостатъчно оросяване. Именно чрез болката мозъкът ни дава сигнал, че има недостиг на енергия (кръв).
-Зная, че медицинската радиестезия мери вълни, колко трябва да бъде вълната на един клинично здрав човек?
-Вълната на абсолютно здравия човек е точно 8 метра. Това означава, че вие стоите тук и ако сте напълно здрав т.е. нищо не подяжда енергийния ви стълб, аз мога да уловя вашата вълна на 8 метра разстояние във всички посоки. Представете си, че все едно, че сте в центъра на една сфера и излъчвате лъчи във всички посоки 8-8-8-8-8-8-8. Такъв човек до ден днешен аз не съм срещала. Ако се лекувате с лекарство или билка, то нейната вълна трябва да е 9 метра, за да покрие разликите. Има едно планинско племе Хунза. Мои колеги са ги замервали и тяхното полево излъчване е било на абсолютно здрав човек. Точно осем метра.
-С какви заболявания идват напоследък българите?
-С онкологични проблеми и все по-често със скрити инфекции в областта на устната кухина и зъбите. Искам тук да наблегна, че инфекциите са в основата на развитието на туморните заболявания, защото те провокират промени програмата на делене на клетката. Не случайно в Германия напоследък изследването на един индивид започва от статуса на неговите зъби. А те са най-честия източник на инфекции в организма. В устата има страшни много бактерии, както полезни, така и вредни.
-Има резон в това, което казвате, защото преди 1989 г. имаше някаква профилактика в сектора. Днес заради ниския стандарт на живот у нас стоматологичните услуги масово се свеждат до вадене на изгнили до неузнаваемост зъби и корени?
Чисти природни продукти за здраве и красота – мехлеми, чайове, тинктури за имунитет, кожа, коса, нерви, тонус и др.



-Честно да ви кажа от около една година първото нещо, на което правя радиестезична диагностика са зъбите. Коронки, лекувани неодоизлекувани зъби, поддали пломби, гнойни торбички в корените – грануломи. Никъде няма да ви кажат, но тези бактерии по кръвен и лимфен път атакуват сърцето – тук рискувате порок, атакуват черния дроб – скрит хепатит, атакуват белия дроб – появяват се пневмония, а може и бъбреците да ударят с пиолонефрити. За това аз най-напред правя диагностика на зъби. Когато установя проблема, мога да туширам инфекцията чрез полевата терапия, мога да посоча дори зъба, от който идва проблема, но аз не съм зъболекар. Щом има такова нещо е хубаво човек да си направи панорамна снимка и да се лекува при качествен дентист. За съжаление до там са ни докарали, че хората за елементарни здравни услуги нямат средства. Гледах по телевизията един човек, който казва така – „Е, ние на този свят сме дошли без зъби и без зъби ще си отидем“. Тъжна, много тъжна житейска философия в европейска България. Последвайте ни във Фейсбук!
Любомир Старидолски,
Лечители.бг

ВСИЧКО ЗА ВИТАМИН Ц И РАК

http://vitamincfoundation.org/alerts.php

Биологично активни вещества в лечебните растени

СЪДЪРЖАНИЕ:

• Гликозиди
• Алкалоиди
• Танини (дъбилни вещества)
• Етерични масла
• Полизахариди

В растенията наред с първичните съединения, които пряко участват в обмяната на веществата, се синтезират и много други органични съединения, разглеждани най-често като вторични вещества. Някои от тези вещества имат ясно изразена биологична активност и се използват за лечение на различни заболявания. В билките се съдържат най-често сложни комплекси от вещества с различна химична природа.

Лечебното действие на билките се дължи па съдържащите се в тях химични съединения. През последните години в резултат на интензивни проучвания познанията за химичния състав на растенията нараснаха многократно. Така например преди около 25 години броят на познатите алкалоиди беше не повече от 500, а днес вече са установени над 5000 различни алкалоиди. Заедно с химичното изучаване на лечебните растения и изолирането на нови субстанции са проведени и обширни фармакологични изследвания за определяне биологичната активност на много природни съединения.

Гликозиди

Гликозидите са една от най-големите групи биологично активни съединения с твърде разнообразна структура и много широко разпространение в растителния свят. Молекулата им е изградена от две части: захарна част, наречена гликон, и нeзахарна част – агликон или генин. Трудно разтворимите във водата агликони при свързване със захарите стават много по-разтворими.

От химично гледище се различават няколко типа гликозиди:

1. О-гликозиди, в които захарният компонент е свързан с хидроксилната група на агликона.
2. С-гликозиди, в които връзката между агликона и захарта е чрез въглеродни атоми. Този тип гликозиди много трудно се хидролизират. Такива са някои флавонови гликозиди, например витексин, който се съдържа в плодовете на глога и има доказано кардиотонично действие.

Освен посочените две групи О- и С-гликозиди в растенията се срещат и S- и М-гликозиди.

Химичният характер на агликоните е твърде различен. Те могат да бъдат алкохоли, феноли, киселини, полифеноли, лактони, отнасящи се към различни химични групи, например терпени, стероиди, хинони, иридоиди и др. В последно време са установени и гликозиди с алкалоиди и сесквитерпенови лактони.

Захарната част може да бъде от една или повече монозахаридни молекули и в зависимост от това се различават монозиди, биозиди, триозиди и т.н. Номенклатурата на гликозидите не е еднаква, но често се използва окончанието „-озид“. Наред с това се употребяват и традиционни названия, като например рутин вместо рутозид (флавонолов гликозид с алгикон кверцетин и захарен компонент биозата рутиноза, която е изградена от глюкоза и рамноза). В растенията най-често се срещат β-гликозиди, които са много по-трайни от α-гликозидите.

Гликозидите, които се съдържат в лечебните растения, в зависимост от химичната природа на агликона се разделят на следните основни групи:

Фенолни гликозиди

Агликоните на тези гликозиди са феноли или фенолни киселини. От групата на фенолите най-често се срещат гликозиди на хидрохинона и флороглуцина. В някои семейства, като например Върбовите (Salicaceae) и Пиреновите (Ericaceae), тези гликозиди са твърде широко разпространени. Към семейство Пиренови принадлежат мечото грозде и червената боровинка, в листата на които се съдържат гликозидите арбутин и метиларбутин с дезинфекциращо пикочните пътища действие. От групата на фенолните киселини с най-голямо значение са производните на бензоената и хидроксиканелената киселина, като например р-кумарова, кафена, ферулова, салицилова, галова и др. Някои от тях, като например феруловата, са с доказано жлъчетворно и жлъчегонно действие. Освен гликозидно свързани, фенолните киселини често се срещат свободни или под форма на депсиди. Елаговата киселина, която влиза в състава на някои хидролизиращи се танини, е депсид на галовата киселина. Тя има силно кръвоспиращо действие. Широко разпространена в растенията е и хлорогеновата киселина, която е депсид между кафена и хининова киселина. Тя е с жлъчегонно действие. В много представители на семейство Устноцветни (Lamiaceae) се съдържа и депсидната розмаринова киселина.

Флавоноидни гликозиди

Агликоните им са флавони, флавоноли, халкони, изофлавони и др. Названието на тези съединения идва от „флавус“ – 'жълт', тъй като са оцветени от бледожълто до жълто-оранжево. Тези пигменти са широко разпространени и се срещат почти във всички растения и растителни части. Придават жълтия цвят на много цветове, но се съдържат и в листата, корените и плодовете. Биологичната активност на флавоноидите се проявява в различни насоки:

1. повишават устойчивостта на капилярните кръвоносни съдове, увеличават тяхната еластичност и затова се прилагат при кръвоизливи от различен произход, а също и като профилактично средство при начална склероза на кръвоносните съдове;
2. доказано е, че диуретичното действие на някои билки се дължи на съдържащите се в тях флавоноиди, като например хвойна, хвощ, изсипливче, листа от бяла бреза, цвят от бъз и др.;
3. стимулират сърдечната дейност и понижават високото артериално налягане (хипотензивно действие), например някои от съединенията, съдържащи се в глога;
4. установено е, че някои флавоноиди имат и спазмолитично действие, например съдържащите се в лайката гликозиди на апигенина, лутеолина и кверцетина;
5. флавоноидите имат значение и като естествени противоокислители, например предпазват витамин С от окисляване.

Антоцианови гликозиди

Тази група обхваща червени, сини и виолетови багрила, които се съдържат в плодовете и цветовете на много растения. По химична структура са твърде близки до флавоноидите, към които често се отнасят. Познати са над 300 антоцианови гликозида, но те са производни само на около 15 агликона (антоцианидини). Действието им е подобно на флавоноидите, като влияят върху пропускливостта на капилярите. Освен това имат противовъзпалително действие и се използват при някои очни заболявания. Повишават остротата на зрението даже при недостатъчно осветление. С подчертана активност в това отношение са антоциановите гликозиди, съдържащи се в плодовете на черната боровинка.

Антрагликозиди

Агликоните им са производни на антрацена и в зависимост от степента на окисленост биват антрахинони, антрони и антраноли. Антрахиноновите гликозиди се срещат главно в представители на семействата Лападови, Зърнастецови, Брошови, Бобови и Кремови. Антрахиноните отдавна са познати като слабителни или пургативни средства при хроничен запек. По-често срещаните антрахинонови гликозиди са производни на агликоните хризофанол, алосемодин, франгулаемодин, реин, фисцион и др. Те се съдържат в корените на ревена, в корите на зърнастеца, в листата и плодовете на сената и др.

Кумаринови гликозиди

Те са производни на α-пирона, но могат да се разглеждат и като лактони на о-хидроксиканелената киселина или по-общо като фенилпропанови производни. Основен представител е кумаринът, ядрото на който взема участие в структурата на всички кумаринови съединения от този тип. Различават се няколко основни групи – кумарини, изокумарини, фурокумарини и пиранокумарини. Разпространени са главно в семействата Сенникоцветни, Седефчеви, Розоцветни, Бобови, Сложноцветни, Картофови и др. От тази група са познати около 200 съединения. Някои от техните производни притежават спазмолитично и диуретично действие, а други разширяват коронарните съдове. Фурокумарините абсорбират силно ултравиолетовата светлина и във връзка с това влизат в състава на препарати против слънчево изгаряне. За някои съединения от тази група е установено, че имат и слабо седативно действие. Дикумаролът е субстанция с антикоагулантно действие. Всред кумарините се срещат и токсични вещества. Например гъбата Aspergillus flavus продуцира токсин със силно канцерогенно действие. Този тип съединения се съдържат в хранителни продукти, поразени от плесенни гъби.

Сърдечно действащи гликозиди

Названието на тези гликозиди идва от тяхното специфично действие върху сърдечния мускул. Както по действие и терапевтично приложение, така също и по строеж на агликоните те са много добре обособена група. Агликоните им имат стероидна структура и са подобни на половите хормони, жлъчните киселини и витамин D. По строеж се отнасят към две основни групи:

1. карденолиди – в листата на червения и вълнестия напръстник, горицвета, боянката, зокума, момината сълза и др.;
2. буфадиенолиди — в кукуряка, морския лук и дяволската уста.

Наред с терапевтичното си действие при сърдечна недостатъчност тези съединения са силно токсични, поради което използването им трябва да бъде винаги под лекарски контрол. Лечебните растения, които съдържат сърдечно действащи гликозиди, се използват главно като суровина за производство на лекарствени препарати от химико-фармацевтичната промишленост.

Сапонини

Названието на тази голяма група природни съединения идва от латинската дума „сапо“ – 'сапун', поради това, че техните водни разтвори при разклащане силно се пенят и образуват стабилна, дълго неизчезваща пяна. Те са безцветни вещества, най-често с добра разтворимост във вода и характерното свойство да лизират (разрушават) червените кръвни клетки, т.е. да проявяват хемолитична активност.

Агликоните на сапонините носят специфичното название сапогенини. В зависимост от химичната структура на сапогенините се различават две основни групи:

1. стероидни сапонини,
2. тритерпенови сапонини.

Стероидни сапонини

По химична структура те са близки с половите хормони, сърдечните гликозиди, стеролите и имат еднакъв основен скелет с тях. Стероидните сапонини се срещат главно във видове от следните семейства: Кремови, Диоскорееви, Агавови, Картофови, Бобови, Живеничеви и др. Те имат голямо значение като изходна суровина за синтез на стероидни хормони и производни на кортизона. Най-подходящ за тази цел е сапогенина диосгенин, който се получава главно от представители на Диоскореевите, но също от някои видове Картофови и Бобови, например от семената на сминдуха. Някои стероидни сапонини имат антибактериално и противогъбно действие.

Тритерпенови сапонини

Сапогенините на тези гликозиди са тритерпени. Според броя на бензолните ядра, които изграждат тяхната молекула, те се делят главно на пентациклични и тетрациклични. По-широко са разпространени пентацикличните и повечето от сапонините, които се съдържат в лечебните растения, са от β-амиринов тип. Най-важните тритерпенови сапонини са есцинът в конския кестен, сапорубинът в сапунчето, глициризинът в сладника, примуласапонинът в игликата, хедерасапонинът в бръшляна и др.

Тритерпеновите сапонини намират приложение в терапията предимно като отхрачващи средства – експекторанти, подпомагащи отделянето и изхвърлянето на храчките от дихателните пътища. Те дават добър ефект само в подходящи дози, а при приемане на по-голямо количество предизвикват гадене и дори повръщане. Освен това сапонините активират слюнчените жлези и секрецията на стомашно-чревната лигавица, с което благоприятстват храносмилането. Притежават интересното свойство да улесняват резорбцията на веществата в храносмилателната система. Сапонините се използват и като емулгатори. Най-силният цитостатик от растителен произход засега се смята тритерпеновият сапонин, изолиран от цикламата, но не се прилага поради силна токсичност.

Иридоидни гликозиди

Агликоните им най-често имат основен скелет, изграден от циклопентанов пръстен, кондензиран с α-пирон. Тези съединения обикновено са със силно горчив вкус. Разпространени са изключително в двусемеделните растения. Особено често се срещат в семейство Живеничеви (аукубинов тип), семейство Устноцветни (харпагозид), семейство Брошови (асперулозид), семейство Тинтявови (секоиридоиди) и семейство Дилянкови (валепотриати). Някои от иридоидите са антибиотици с антибактериално и противогъбично действие. Валепотриатите, съдържащи се в дилянката и други видове от семейство Дилянкови, имат ясно изразено седативно действие. Секоиридоидите на семейство Тинтявови са горчиви вещества, отдавна познати като апетитовъзбуждащи средства. Някои иридоиди имат освен това хипотензивно и противовъзпалително действие.

Цианогенни гликозиди

При разпадането си под действието на специфични ферменти тези гликозиди отделят циановодород. Разпространени са най-често в представители на семейство Розоцветни (амигдалин в горчивите бадеми), а също в семейство Живеничеви (пруназин), в семейство Бъзови (самбунигрин) и в семейство Ленови (линамарин). Цианогенните гликозиди се намират в семената, но също в листата и корените.

Тиогликозиди

Това са гликозиди, съдържащи сяра. Под действието на ферменти те се разпадат и отделят етерично масло, което силно дразни кожата и лигавиците. Най-богати на тиогликозиди са растенията от семейство Кръстоцветни, между които черният синап, съдържащ синигрин. Освен това те се срещат в латинката, резедата, в някои видове млечки и във видовете лук. Тиогликозидите имат бактериостатично и противогъбно действие, а някои са с жлъчегонно действие (например съдържащите се в ряпата).

Съдържание

Алкалоиди

Алкалоидите са природни съединения с основен характер, в молекулата на които винаги има азот и се отличават със специфично физиологично действие. Повечето от алкалоидите са силно токсични съединения и само в терапевтични дози се използват като лечебни средства. Алкалоидоносните растения най-често намират приложение като суровина за производство на лечебни препарати и много по-ограничено се употребяват направо като билки.

Към типичните алкалоиди се отнасят главно хетероциклени съединения. Класификацията на алкалоидите е в зависимост от хетероциклената система, която изгражда основното ядро.

По-важните групи са следните:

Пиридинови и пиперидинови алкалоиди

Към тази група се отнасят никотинът, който се съдържа в листата на тютюна; изопелетиеринът, основна съставка на наровите кори, а също е намерен и в жълтата тлъстига заедно с алкалоида седамин; силно отровният кониин, който се съдържа в бучиниша.

Хинолизидинови алкалоиди

Съдържат се предимно в представители на семейство Бобови. Важни алкалоиди от тази група са цитизинът, съдържащ се в листата на жълтата акация и в някои видове жълтуга; спартеинът, изолиран от различни видове бобови растения, а също от представители на семейство Лютикови, семейство Лободови и др.

Тропанови алкалоиди

Те са характерни главно за видовете от семейство Картофови. Основни алкалоиди от тази група са атропинът, L-хиосциаминът, скополаминът. Те се съдържат в лудото биле, татула, бляна и др. Препаратите, получени от лудо биле, намират широко приложение като спазмолитични и болкоуспокояващи средства при стомашни и чревни колики, язви, жлъчни и бъбречни камъни, спазми на пикочните пътища и др.

Хинолинови алкалоиди

Главен алкалоид от тази група е хининът, който се добива от кората на хиновото дърво. Хининът е специфично противомаларийно средство, но притежава и антипиретично действие. В хиновата кора се съдържат още към 25 други алкалоида, от които приложение намира само хинидинът за лечение на сърдечна аритмия. Хиновите кори се използват за получаване на препарати с апетитовъзбуждащо действие, като например хиновото вино и хиновата тинктура.

Изохинолинови алкалоиди

Тук се отнасят алкалоидите на опия, който представлява засъхнал и изсушен млечен сок, получен от нарязаните неузрели плодове на сънотворния мак. Опият съдържа до 25% алкалоиди. От него са изолирани около 30 алкалоида, от които по-важни са следните: морфин, наркотин, папаверин, тебаин, кодеин, нарцеин и др. В медицината широко се използват морфинът, кодеинът и папаверинът. Изохинолинови алкалоиди се съдържат също така в змийското мляко, росопаса, киселия трън и др.

Индолни алкалоиди

От тази група са алкалоидите, които се съдържат в моравото рогче. Препарати от него намират приложение в акушеро-гинекологичната практика като тонизиращо матката средство при маточни кръвотечения. Индолни алкалоиди се съдържат освен това в листата на зимзелена, в семената от стрихноса и др. От корените на индийското растение рауволфия се добива алкалоидът резерпин, който намира широко приложение като понижаващ артериалното налягане препарат.

Пуринови алкалоиди

Пуриновите алкалоиди се съдържат главно в кафето, чая и какаото. Основни алкалоиди от тази група са кофеинът, теоброминът и теофилинът.

Съдържание

Танини (дъбилни вещества)

Танините са полимерни фенолни съединения с молекулно тегло от 1000 до 5000. Те са широко разпространени в растенията, но особено богати на тези вещества са представителите на семействата Върбови, Букови, Лападови, Розоцветни, Здравецови, Бобови, Устноцветни, Ерикови и др. Танините са главна действаща съставка на лечебните растения от родовете Дъб, Очиболец, Кървавиче, Смрадлика и др. Най-често се натрупват в кората на ствола при дървесните видове, но също се съдържат в корените и коренищата, листата и стъблата на тревистите растения.

Природните дъбилни вещества се разделят на две големи групи: 1) кондензирани и 2) хидролизиращи се.

Кондензирани танини

Те са полимери на катехините (флаванол-3) и лейкоцианидините (флавандиоли-3,4) или съполимери на тези два типа флавоноидни съединения. Тук се отнасят танините, които се съдържат в кората на дъба, коренището на очиболеца, плодовете на черната боровинка, стръковете на камшика и др.

Хидролизиращи се танини

Под действието на киселини те се хидролизират до по-прости фенолни съединения, като галова и елагова киселина и в зависимост от това се разделят на: а) галотанини и б) елаготанини. Галотанините са естери на галовата или дигаловата киселина с глюкоза, при което към една молекула глюкоза могат да се присъединят до 5 молекули галова или дигалова киселина. В елаготанините захарите са гликозидно свързани с елаговата киселина, която няма свободна карбоксилна група и свързването е чрез фенолните хидроксилни групи. Богати на елаготанини са шикалките, листата на смрадликата, коренището на динката и др.

Танините се прилагат главно като затягащи (адстрингентни) средства поради тяхното уплътняващо действие върху тъканите и кръвоносните съдове. Те образуват върху външния пласт на лигавиците или кожата коагулационна мембрана, която предпазва тъканите и окончанията на сетивните нерви от дразненето на различни агенти. В резултат на това при възпаление на лигавицата на устата и храносмилателния тракт възпалението и болките намаляват, разширените кръвоносни съдове се свиват и лигавицата става непропусклива за токсични вещества. Билките, съдържащи танини, се прилагат при диарии, дължащи се на възпаление на чревната лигавица от неинфекциозен и инфекциозен произход. Танините, от една страна, обезвреждат микроорганизмите, като коагулират протоплазмата им, а, от друга, адсорбират отделените от тях токсини. За перорално (през устата) приложение се предпочитат билки, съдържащи предимно катехинови танини, тъй като те имат по-меко адстрингентно действие. За външна употреба при кожни заболявания (екземи, дерматити), потене на краката, хемороиди, а също и при възпаление на лигавицата на устната кухина се употребяват предимно билки, богати на галотанини.

Съдържание

Етерични масла

Етеричните масла са сложни смеси от различни органични съединения. Притежават характерна миризма и са летливи. Те са твърде различни от тлъстите масла (мазнините), с които нямат нищо общо в химично отношение. Основната част от съединенията, които влизат в състава на етеричните масла, са от групата на терпените, които имат изопреноидна структура. В етеричните масла са установени само два класа терпеноиди – монотерпени и сесквитерпени. Наред с терпените в много етерични масла се съдържат и други алифатни и ароматни съединения – най-често производни на фенилпропана. Терпеноидите в етеричните масла са въглеводороди или техни кислородни производни – алкохоли, алдехиди, кетони, киселини, феноли, естери и лактони. Повечето от терпените са течности, но сред тях има и кристални вещества, които са разтворени в етеричното масло. Терпените могат да бъдат ациклични (алифатни) и циклични (хидроароматни) съединения.

В състава на едно етерично масло обикновено влизат десетки различни съединения, но най-често едно от тях е основно и се съдържа в по-значително количество – понякога и над 50%. Например в ментовото масло основно съединение с ментолът, в анасоновото – анатолът, и т.н. От етеричните масла досега са изолирани над 500 различни съединения.

Етеричните масла са много широко разпространени в растенията. То са характерни за редица родове и за някои семейства, например Борови, Хвойнови, Лаврови, Седефчеви, Сенникоцветни, Устноцветни, Сложноцветни и др. В растителните тъкани етеричните масла са разположени в специални етеричномаслени клетки (семейство Лаврови) или в междуклетъчни вместилища от различен тип (семейство Борови, семейство Сенникоцветни и семейство Седефчеви). В представителите на семейство Устноцветни и семейство Сложноцветни етеричното масло се продуцира от външни епидермални жлези и се натрупва между клетъчната обвивка и кутикулата. Различните органи на едно и също растение най-често съдържат етерично масло с еднакъв състав, но са познати и някои изключения.

В етеричните масла се съдържат вещества с твърде разнообразно фармакологично действие, но лечебният ефект най-често зависи от основните съставки.

Етеричномаслените растения и етеричните масла, които се съдържат в тях, намират приложение при лечението на различни заболявания. От твърде широкия спектър на действие, което имат етеричните масла, ще бъдат посочени само най-основните типове:

1. Противовъзпалителното действие е характерно главно за етеричните масла, съдържащи азулени, като например етеричното масло на лайката, белия равнец, белия пелин и др.
2. Отхрачващото действие е характерно за етеричните масла, които се съдържат в плодовете на някои растения от семейство Сенникоцветни, например анасон, резене и др., а също и в представители на семейство Устноцветни, например мащерка, риган и др. С отхрачващо действие са и етеричните масла, съдържащи цинеол, например евкалиптовото масло. Те имат пряко действие върху лигавицата на дихателните пътища, тъй като се излъчват през белите дробове, като увеличават бронхиалната секреция и облекчават отхрачването. Освен това фенолните съставки проявяват и антисептичен ефект.
3. Диуретичното действие е характерно за някои етерични масла, които дразнят бъбречните каналчета и предизвикват увеличаване на отделената урина. С такъв ефект е етеричното масло на хвойновите шишарки и плодовете на магданоза. Трябва да се има предвид, че по-големи дози могат да предизвикат хематурия или анурия.
4. Спазмолитично действие имат етеричните масла от много растения, например цветовете на лайката, плодовете на кима, кориандъра и резенето, коренищата на акоруса и др. На това действие се дължи благоприятният ефект при стомашно-чревни заболявания, придружени с колики и болки.
5. Антисептичното действие е характерно за етеричните масла, съдържащи в по-големи количества фенолни съединения, като например евгенол в карамфиловото масло, тимол в мащерката и много др. Дезинфекционното действие на разтвори от тези етерични масла е еднакво по сила с разтвор на фенол, имащ същата концентрация.
6. Жлъчегонно действие е установено за етеричните масла на ментата, ряпата и др. За някои съставки на етеричните масла, като борнеол, фенхон, пинен и терпинеол, също е доказано жлъчегонно действие.
7. Карминативното действие е присъщо на редица етеричномаслени растения от семейство Сенникоцветни, например кимион, анасон, резене, кориандър, копър и др.
8. Успокояващото действие е характерно за етеричното масло на дилянката, маточината, лавандулата, лайката и др.
9. Противоглистното действие е характерно за етеричното масло на сантониновия пелин и противоглистния хеноподий, а също и за етерични масла, съдържащи туйон, като например от вратига и др. Туйонът е силно токсичен и затова приложението при деца на етеричномаслени растения, съдържащи туйон, трябва да се избягва.
10. Дразнещи кожата и предизвикващи зачервяване са етеричните масла, които съдържат като главни съставки пинен и лимонен (терпентиново масло) или камфора, борнеол и цинеол. Зачервяване на кожата предизвиква и етеричното масло на синаповото семе. Тези етерични масла се предписват за външна употреба при ревматизъм, невралгии.
11. Дразнещото действие на някои етерични масла върху лигавицата на устата и храносмилателния тракт засилва слюнчената и стомашната секреция, с което се подобрява храносмилането. На това действие се дължи употребата на редица етеричномаслени растения като подправки (канела, карамфил, джоджен и др.).

Етеричните масла намират голямо приложение и като ароматизиращи средства за подобряване вкуса и аромата на лекарствени препарати и хранителни продукти. Някои етерични масла, като лавандуловото, розовото, лайкового, ментовото, здравецовото и др., имат много голямо значение за парфюмерията и козметиката.

Съдържание

Полизахариди

Полизахаридите са високомолекулни полимери, в състава на които влизат разнообразии монозахаридни компоненти в различни съчетания и количества. Те се съдържат във всички растителни части, но в най-голямо количество като резервни вещества се натрупват в подземните органи.

Разделят се на две основни групп: хомополизахариди и хетерополизахариди.

Хомополизахариди

Те са изградени от едни и същи захарни единици. Към тази група се отнасят амплопектинът – главна съставка на повечето нишестета, инулинът – водноразтворим полизахарид, характерен за представителите на семейство Сложноцветни, целулозата – главен структурен материал на клетъчните обвивки, лихенинът – характерен за лишеите, и др.

Хетерополизахариди

Те се образуват от две или повече разнородни захарни единици. Към тях се отнасят пектините, гумите и слузните вещества, а също агарът и алгиновата киселина, които се съдържат във водораслите. Тук спадат и различните видове хемицелулоза.

От групата па хетерополизахаридите с най-изразено лечебно действие са слузните вещества. Те са основна съставка на редица билки, като например лененото семе, грудките от салеп, корените на ружата, листата на подбела и др. Намират приложение при стомашни и чревни възпаления (гастрити и ентероколити), а също като смекчаващо средство при възпаление на дихателните пътища. Върху възпалената лигавица те образуват защитна покривка, предпазваща сетивните нервни окончания от дразнещите вещества, с което подпомагат оздравителния процес. Слузните вещества имат свойството да набъбват във вода и да образуват вискозни разтвори. Приети през устата, те са едно от най-добрите средства за активиране перисталтиката на червата при хроничен запек. Трябва да се знае обаче, че приети в малки дози могат да покажат и обратен ефект – като затягащо средство, поради свойството им да поглъщат течности.

Слузните вещества на видовете от род Жиловлек притежават антибактериално и антивирусно действие. Някои слузни вещества и гуми намират приложение и като добри емулгатори и свързващи средства във фармацевтичната технология.

Източник : проф. Душка Станева, к.м.н., доц. Диана Панова, к.ф.н., н.с.I ст. д-р Лиляна Райнова, Иван Асенов, к.ф.н. – Билките във всеки дом – Медицина и физкултура, София, 1982

Рецепти за рак с метастази

Смесват се 2 части корен бърдуче, 2 части корен динка, 2 части шишарки хмел, 2 части пъпки от топола, 3 части вълча ябълка, 2 части кора трепетлика, 3 части корен обикновен пелин, 3 части бял имел, 3 части орехови листа и 3 части плод шипка. 3 супени лъжици от билковата смес вечерта се поставят в термос и се залива с 3 чаени чаши вряла вода. На сутринта се прецежда, разделя се на 4 части. Пие се 1 час преди ядене. Б17 ЛЕКУВА Смесват се 100 грама исоп обикновен, 75 грама корен бърдуче, 75 грама корен водна лилия, 100 грама жълто прозориче, 75 грама невен, 75 грама змийско мляко и 100 грама бял имел. 2 супени лъжици от билковата смес се поставят вечерта в термос и се залива с 2 чаени чаши вряла вода. На сутринта се прецежда. Пие се по 100 грама 4 пъти на ден 30 минути преди ядене.

Източник : Админ на Народна медицина, Ракови заболявания

Схема за чревно прочистване от паразити от Пламен Бенински (изпробвано)