вторник, 5 май 2015 г.

Анетол – естествен убиец и терминатор на рака

Анетол – естествен убиец и терминатор на рака

 15 септември 2014 0 коментара

Анасонът е източник на анетол
 

Анетол с доста странен вкус, но чудодейно действие

Анетол е наричан още терминатор на рака. Всъщност анетол е органично вещество, което притежава антимикробни свойства. Направени са няколко изследвания, които категорично доказват, че веществото е мощно средство срещу рак. Установено е, че анетолът директно спира растежа на рак на гърдата по удивителен начин.Анасонът е източник на анетол
Няма вероятност след употреба на анетол раковите клетки да оцелеят. Мощното средство не позволява тяхното развитие и оцеляване във времето. Според изследванията, анетол е в състояние да накара всички клетки на рак на гърдата да стигнат до „самоубийство”. Дори при определени пациенти да не се стигне до пълното излекувани, бъдете сигурни, че средството няма да позволи разпространение на болестта.
Също така то забавя растежа на най-смъртоносната болест на 21 век. Доказано е, че анетол се бори с цитокините и по този начин успешно се справя с болестта. У нас познат източник на анетол е фенелът. Вкусът му е доста необичаен и хората се притесняват първоначално да го консумират, но след като се убедят във вълшебните му свойства, всички смущения остават в миналото.
Фенелът би могъл да се добавя към абсолютно всички ястия, които консумирате дневно. В аптеките в страната лесно се намират семена от фенел. Екстракта, който се продава, е под формата на хранителна добавка. Също така можете да го намерите на щанда за здравословни храни, той се продава и онлайн.
Друг популярен източник на анетол е анасонът. Той се използва за сладки храни, а вкусът му е чудесен. По-лесно се усвоява от организма, тъй като не дразни стомаха и най-важното – сладък е. Анасон можете да добавяте към храната си 3 пъти на ден или да го приемате под формата на напитка, която ще намерите в магазините.
Най-добрият начин да се избавите от коварната болест рак е да се ориентирате към вещества, които по един невероятен начин се борят с болестта. Анетол е точно такова вещество и оказва силно въздействие върху организма.
ИЗТОЧНИК : http://zdrave.ws


==============================================================

Анетол - естественият убиец на рака, за който никой не иска да знаете
Това съединение със странен вкус наистина е терминатор на рака!
Може да не си падате по фенела или див копър (познат още като резене), както и да не харесвате вкуса на женското биле. Но след като прочетете тази статия може би ще решите да премислите отношението си…
Тези храни съдържат мощен фитонутриент, който им придава характерните вкусове и аромати.
Но съединението прави много повече от това да придава миризма и вкус. То също така мощно се бори с възпалението. Колко мощно?
То може всъщност да предотврати формирането на рак в тялото. И ако вече имате рак, то е достатъчно силно, за да го спре да не се разпространява и да не се влошава.
То може дори да е достатъчно силно да го убие напълно.
Говорим за анетол, органичното вещество, известно заради антимикробните и противогъбичните му свойства. Сега изследванията доказват точно колко мощно е то в битката с рака.
Изследванията показват, че анетолът спира растежа на рака на гърдата. И не само това. Той също така не позволява оцеляването на тези клетки. Всъщност, в някои случаи анетолът може да накара клетките на рака на гърдата тотално да се самоубиват. Това означава, че най-малкото което той може да направи е да забави растежа и разпространението на рака на гърдата.
Друго изследване откри, че това съединение ефикасно спира възпалението и дори развитието на рак.То прави това като се бори с цитокините, познати като тумор некрозни фактори. Тумор некрозните фактори се считат за причина за хронично възпаление. Ако се оставят нелекувани, това може да доведе до заболяване.
Фенелът е добър източник на анетол. Макар че той придава странни вкусове, можете да добавяте фенел в почти всички храни, които ядете. Не ви харесва вкуса? Не се притеснявайте. Можете да намерите екстракт от семена на фенел под формата на хранителна добавка в повечето магазини за здравословни храни или онлайн.
Друг източник на анетол е анасонът. Неговият сладък, но силен вкус го прави популярен в тестените сладкарски изделия и в спиртните напитки в целия свят. Като фенела, можете да добавяте анасон в храната за вкус или да го пиете под формата на екстракт.
Без значение откъде решите да си набавяте анетол, добавянето му в храната ви е добра идея. Той ще ви помогне да снижите хроничното възпаление и може да предотврати формирането на рак в тялото ви, причинен цитокини – опасните тумор некрозни фактори.
И ако наистина искате да победите рака, не можете да пропуснете този шанс.
Според доклад, водещ лекар от Sloan‐Kettering Cancer Center открил, че има рак в напреднал стадий.
Но незабавно казал на колегите си, „Правете каквото искате - с изключение на химиотерапия”!
Това е защото лекарите знаят по-добре от всички колко опустошителна може да бъде химиотерапията. Да се чуди човек защо повече лекари не използват тази естествена алтернатива, изследвана от учен, получил Нобелова награда?!?

ИЗТОЧНИК : http://interpharma.eu/blog/
========================================
 Резене или див копър (Foeniculum vulgare), наричано още копрец, полски копър, аптекарски копър, морач, фенел, фенхел, сминд, лъжлив сминдух) е растение от рода Foeniculum (смятано за единствен вид от много ботаници) и расте в южна Европа (особено по Средиземноморието) и югозападна Азия.
bg.wikipedia.org 

Разкриха тайната на свещения тамян

Руски учени удивени от лечебните свойства на благовонната смес
Оригиналната рецепта е описана в Стария завет

Благовонната смес е неизменна част от всеки църковен ритуал.
МИЛА КУДРИНА, МОСКВА
26.11.2011

В древността го смятали за лекарство, изцеляващо редица болежки.
Тамянът се споменава още в Стария завет.
Наричат го Аромата на слънцето, символизиращ вселенската благодат. Става дума за известния на всички църковен тамян - древна благовонна смес, споменавана нееднократно в Стария завет. За нея се говори и в евангелските предания: един от тримата библейски влъхви дарява младенеца Исус Христос със смола в знак на признание на неговото божество, а от нея се изготвя тамян. Според християнските литургични традиции именно споменатото благоухание се разнася по време на всяко богослужение. Учените обърнали внимание, че от древни времена тамянът се е смятал и за лекарство, изцеляващо редица недъзи и болежки.
Провокирани от старите предания, специалистите от Института за химическа физика на Руската академия на науките решиха да разгадаят тайната на тамяна и неговите лечебни свойства, съобщи сп. „Профил”. В многобройните рецепти за приготвяне на Аромата на слънцето винаги присъства смола от дървото от рода Boswellia, което расте в Арабия,  Африка и Индия.
„Интересен е фактът, че не съществува официално признат метод за приготвяне на благовонието. Намерихме информация в интернет форумите, където
свещениците споделят своите рецепти
в тях освен смола присъства и цветен прашец”, разказва пред „Профил” ръководителят на изследователската група Сергей Стовбун. За да разберат коя рецепта е истинно библейска и оригинална, руските учени препрочели Стария завет. Каноничният текст гласи: „И каза Господ на Мойсей: намери следните благовонни вещества ­ стакта (или смирна), ониха, ароматен галван (смола) и чист ливан. Вземи от всичко по равни части и направи чиста и свята смес, която пали пред ковчега на откровението в скинията, където аз ще ти се откривам и това ще бъде велика светиня за вас...” Тоест свещеният тамян се състои не от един, а от четири компонента, обясни Стовбун. Пред учените първо стояла задачата да разберат какво именно се крие зад наименованията „стакта”, „ониха” и „ароматен галван” и „чист ливан”.
Основната трудност произтичала от факта, че заради езиковите разминавания и несъответствия в значенията, всяко наименование можело да означава съвършено различни вещества.
„Отне ни цяла година, докато изучим този въпрос, преровихме тонове медицинска литература и древни лекарски записки”, обясниха от Руската академия на науките. В крайна сметка се оказало, че чистият ливан е именно смола от тамяново дърво. Стакта е гръцкото название на благовонната смирна, която тече от стираксовото дърво, срещащо се предимно на Арабския полуостров и в Етиопия. Тя се състои от смола и дървесно лепило, което се появява в прорезите на дървесната кора. Ароматният галван представлявал гранули от застинал млечен сок от стъблата и корените на многолетните растения от семейство Ferula gummosa и Ferula rubricaulis.
Освен в Стария завет галванът се споменава и в египетските папируси. Древните лекари признавали неговите болкоуспокояващи, спазматични и диуретични свойства.
Най-много главоболия на руските физици създало веществото ониха, което в превод от гръцки означава „нокът”. „Проблемът беше в това, че тази дума има няколко тълкувания и ни се наложи да проведем сериозно лингвистично изследване, за да установим единствено вярното”, сподели Сергей Стовбун. Учените достигнали до извода, че ониха е
черупка от спираловидна раковина
на особен вид мекотело, което обитава Червено море. При изготвянето на библейския тамян черупките се стриват в дребен прашец.
Учените взели равни части от четирите компонента и пристъпили към изготвянето на чудодейното благовоние. Всички съставки били доставени от ареалите на техния исторически произход. Получената смес била изпробвана върху животни.
Физиците заразили плъхове с перитонит
и ги разделили на две групи по 10. Първата била окадявана 15 минути с тамяна и 9 от животните оцелели. Гризачите от втората група, която не получила от благовонната смес, умрели до един. Резултатът поразил учените – библейското благоухание се оказало мощен имуномодулатор.
Физиците се заели с разгадаването на чудесните свойства на тамяна. Оказало се, че в нагара от получената смес се съдържат частици, всяка от които с размер един или по-малко микрона. Когато обаче учените разгледали под микроскоп всеки един от компонентите на благовонието, установили, че там няма толкова малки частици. Това означавало, че тайната на лековитото действие на тамяна се крие в неговата рецепта – при смесването на отделните вещества се получавала еднородна маса със съвършено различни свойства. Именно в тях са заложени два фундаментални принципа, обясняващи необикновените качества на тамяна.
Първият принцип е физичният. Според него аерозолите и димът, състоящи се от частици с размер от микрон или по-малко, могат много дълго време (цяло денонощие) да „висят” във въздуха. Така се създава
режим на постоянна инхалация
която има лечебен за организма ефект. Вторият принцип – медико-биологичният, гласи, че споменатите миниатюрни частици притежават способността безпроблемно да проникват в алвеолите на белите дробове, за сравнение по-крупните частици просто се сблъскват със стената на трахеята. Веществата попадат в кръвта именно чрез алвеолите, така че вдишването на свещения тамян е равносилно на венозна инжекция, при която лечебното вещество мигновено започва да действа.
Как в древни времена са получили толкова високотехнологично вещество? Та биологическите свойства на аерозолите със субмикронни размери на частиците бяха открити едва в края на миналия век, а Старият завет е писан между XIII и I век Пр. Хр. Руските учени са категорични, че подборът на компонентите на свещения тамян не е случаен и е дело на хора с непостижими знания в областта на биологията, физиката и химията.
В наши дни

 
Добавят лавандула и розово масло

В наши дни почти никой не спазва оригиналната рецепта на тамяна, описана в Стария завет. В благовонната смес за кадене свещениците добавят по своя преценка най-различни смеси и съставки. Те могат да съдържат както смоли, така и благовонни масла като розово и лавандулово. Тамянът може да се ароматизира и със синтетични вещества. Качеството на благоуханната смес определя продължителността на действието є. Всеобща заблуда е, че при каденето тамянът трябва да гори, доказано е, че най-наситен аромат се получава, когато сместа се топи.

ИЗТОЧНИК  : http://www.monitor.bg

четвъртък, 30 април 2015 г.

„Всеки трябва да знае, че „войната с рака“ е една голяма лъжа.“

ИСТИНАТА ЗА РАКА – ФАРМАЦЕФТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ ПРЕЧИ ДА СЕ ОТКРИЕ ЛЕКАРСТВО

„Всеки трябва да знае, че „войната с рака“ е една голяма лъжа.“ – 

Д-р Лайнъс Полина – Двукратен лауреат на Нобелова награда
phПонастоящем всеки десети жител на планетата умира от рак, а ако тези тенденции се запазят, до края на века всеки пети или шести човек ще умира от тези истински социално значими заболявания… 
В тази подробна и изчерпателна статия на д-р Гълъбов са изложени факти, които доказват, че умишлено раковите болести биват култивирани, а „войната“, която се води срещу тях всъщност носи милярди печалби на конвенционалната медицина и фармацефтичната мафия.
В нашата страна годишно заболяват около 24 000 души от рак, 15 000 умират, а общият брой на болните е над 150 000. Общата заболеваемост от злокачествени новообразувания у нас през последните години нараства с около 1,5% годишно, а смъртността се увеличава с около 3%… Голямо здравно и социално значение за нашата страна има фактът, че ракът е много честа причина за смъртността и инвалидизирането на хора в работоспособна възраст…
 Вече се знае, че 80-90% от злокачествените тумори се причиняват от известни фактори на околната среда, свързани с начина на живот на съвременния човек. Според обобщените данни на Световната Здравна Организация (СЗО) най-голям относителен дял заема начинът на хранене, следван от тютюнопушенето (общо обуславят около 60-70% от смъртността от рак), репродуктивното и сексуалното поведение, алкохолизма, професионалните фактори, замърсяването на околната среда, прекомерната употреба на лекарства и др
Смъртността от белодробен рак: се е увеличила 25 пъти от 1930 г. до сега, като 5-годишният период на преживяване за времето от 1977 до 1985 е обхващал само 11% от заболелите. Пушачите и месоядните по-често заболяват от белодробен рак.
  

„Войната“ на конвенционалната медицина с рака очевидно е пълен провал. А лечението, което се предлага, много често убива по-бързо болния или му причинява допълнителни страдания.

 Затова официалните институции непрекъснато се опитват да прикрият тези истини. Джон Бейлар, бивш редактор на „Ю Ес джърнъл ъф дъ нешънъл кенсър инститют“, работил за изданието 25 години, съобщава през 1985 г. на годишната среща на Американската асоциация за напредък в медицината, че понастоящем все повече хора с доброкачествени или леки заболявания се включват неправомерно в статистиките на излекуваните от рак. Това става, за да се оправдае официалната политика, която се води. Друга тактика, която се прилага, за да се убеди обществото в напредъка на антираковата индустрия, е да се обяви пациентът за излекуван, ако е преживял 5 г. след поставянето на диагнозата и терапията, независимо че скоро след това може да е починал.
Според Франк Вийвел, директор на „Хора срещу рака“, в САЩ разходите свързани с това заболяване, са повече от 100 млрд. годишно „за лечения, които са едновременно неефективни и нехуманни„. Броят на заболелите и на починалите продължава да расте въпреки влаганите огромни и непрекъснато увеличаващи се финансови средства за изследване и лечение. 
  

За да добиете представа за манипулацията в тази област на медицината от страна на здравните власти и индустрията, бих искал да ви запозная с изследванията и лечебните постижения на някои учени и лекари и натиска оказван върху тях.  

Д-р Райф заедно с д-р Милбанк Джонсън от Университета в Южна Каролина и под наблюдението на специално назначен медицински научноизследователски комитет провел успешен експеримент с хора през лятото на 1934 г. За период от 4 месеца всичките 16 пациенти с различни ракови заболявания, диагностицирани като терминално болни, били излекувани с този безболезнен и без странични ефекти метод. Последвалите опити между 1935 и 1938 г. затвърдили първоначалния успех и същевременно предизвикали силното безпокойство на медицинската индустрия.
И така Морис Фишбейн, който по това време контролирал Американската медицинска асоциация (АМА), изпратил при Райф адвокат с предложение, на което „не можеш да откажеш“. Но Райф го отхвърлил. Не се знае точно това, което Фишбейн е искал от учения, но можем да се досетим, имайки предвид подобни предложения, правени на други учени. А именно АМА да придобие изключителни права над съответния метод, като реши как да го използва (или да не го използва под различни предлози).
През 1939 г. АМА се възползвала от всички средства и цялата власт, с която разполагала, за да спре изследванията и работата с уреда на Райф. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. В същото време лабораторията „Бърнет Лаб“ в Ню Джърси, в която учени се канели да потвърдят изследванията на Райф, била опожарена.
Лекарите, прилагащи неговия метод, били заплашени с отнемане на правото да практикуват и дори с затвор, а тези, които се опитали да го защитят, били подложени на финансови репресии. Артър Кендал, директор на „Нортуестърн скул ъв медисин“, Който работел известно време с Райф върху раковия вирус, приел предложението срещу 200 000 USD, които за онова време представлявали значителна сума, „да се оттегли в пенсия“ и заминал за Мексико. 
    Преследванията изпълнили Райф с горчивина и го довели постепенно до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971 г. – годината, в която правителството в лицето на президента Никсън обявило „война на рака“.    
Пораженията, нанесени на човечеството от лакомията на фармацевтичните концерни и корумпираността на политиците, са на път да засенчат всички масови убийства досега в историята на човечеството.
За да разберете за какви пари става въпрос и чии „права“ се защитават от властите, бих искал да уточня, че лечението само на един човек, болен от рак, в САЩ струва средно около 300 000 USD! И ако това не е добър бизнес!
Продан Христов се опитва неколкократно да регистрира откритието си в България още през 80-те години, по времето на управлението на Тодор Живков, както и по-късно през 90-те, като се обръща към МНЗ, но без резултат. Очевидно отговорните висши чиновници в медицинските и правителствените инстанции, от които зависи изпитанието и приложението на лекарството, служат на чужди интереси и на собствения си егоизъм, а не на народа и на страната си. 
Ако бъде открито и въведено такова лекарство, което помага на организма да се справи с раковите заболявания, това означава край на милиарди долари годишна печалба от химиотерапия, облъчване, хирургически операции и всичко, което обслужва цялата тази индустрия, защитаваща болестта.   
Както става ясно по целия свят броят на болните и умиращите от злокачествени заболявания непрекъснато се увеличава.
В обявената от медицинските институции „война на рака“ милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една кауза, която предварително е обречена на провал. Двукратният лауреат на Нобелова награда и „баща“ на ортомолекулярната медицина д-р Лайнъс Полина, казва:

„Всеки трябва да знае, че „войната с рака“ е една голяма лъжа.“ 

понеделник, 27 април 2015 г.

ИМУНОЛОГИЯ ПРИ ТУМОРИ

ИЗТОЧНИК : http://jeeves.mmg.uci.edu/immunology/CoreNotes/Chap23.pdf
Page 1
169
ГЛАВА 23
ТУМОР IMMUNOLOGY
Въпреки важността на ролята на имунната система в нормално възпре
развитие на тумори е под въпрос най-добрия случай е ясно, че имунни отговори срещу
тумори често се развиват, и могат да бъдат открити и изследвани в експериментални и
клинични ситуации. Тази глава представя някои от концепциите, необходими, за да се разбере
сложната връзка между имунната система и развитието на тумора, както и
избор на сложната терминология, която характеризираше тази област. Три ключови точки
са: (1) туморни клетки често експресират нови антигени ("нео-антигени"), които са потенциални или
действителните цели за имунната признаване. (2) Независимо от това, имунната система е често
неефективни при елиминиране на тумори или предотвратяване на растежа им. (3) Различни средства могат да бъдат
възможно за модифициране антитуморни имунни отговори да ги направят по-ефективни, и
използването на имунологични подходи за двете диагностика и лечение.
Неоплазия:
Външен вид на тумор (от латинската дума за "подуване") води до повишена
Разрастването на клетките, чрез нарушаване или изменение на нормалното управление на растежа. Cells
които обикновено не се делят (напр. мускулни или бъбречни клетки) може да започне пролифериращи клетки, или
които обикновено правя размножават (напр. базалната епителни клетки или hemopoeitic клетки) може да започне
разделяне по неконтролируем начин.
Ако растежа на тумора остава локализирано, често могат да бъдат отстранени по хирургичен път (ако е
достъпен), и следователно е относително безвредни; или "доброкачествени". В някои случаи обаче, клетки
от нарастващ тумор може да бъде в състояние да прониква в съседните нормални тъкани ("инвазивен
растеж "), и може да напусне оригиналния сайт и да започнете да се размножават на ново място
(Метастаза),. Тези свойства правят разлика "злокачествени" тумори от доброкачествени такива.
Важно е да се разбере и да се съгласуват две противоречиви свойства на тумори
а именно тяхната МОНОКЛОНАЛНО ПРОИЗХОД спрямо тяхната хетерогенност. Докато тумори
почти винаги на моноклонално произход, мутация и хромозомна нестабилност често
генерират значителна степен на хетерогенност в туморните популации (вж
Имуномодулация и IMMUNOSELECTION, по-долу). Този факт е важен
последствия както диагностика и лечение на ракови заболявания.
Произходът на неоплазия:
Известни са поне три основни фактори за започване развитието на тумора; независимо от това коя от
тримата е причината (или, ако причината е неизвестна), последствието е неконтролируем растеж,
Получената или от необичайно висока експресия на гени, които стимулират клетъчната
пролиферация (онкогени), или дефектен експресия на гени, които обикновено се контролират
пролиферация (туморните супресорни гени):
170
1) канцерогенни химикали: Много природни, както и причинени от човека съединения
Настоящото в нашите храни и околната среда са известни, че са способни да индуцират тумори, т.е.
те са канцерогенни (тютюнев дим и Чар-печена пържоли, например, както
съдържат сложни смеси от канцерогени).
2) йонизиращи лъчения: рентгенови лъчи, гама-лъчи и ултравиолетова (UV) радиация може всичко
индуцира появата на рак чрез тяхната способност да предизвика промени в генната експресия;
Ние сме изложени на тези предизвикателства чрез слънчева светлина (UV), нормално фоново лъчение (гама
лъчи) и клинични източници (гама-лъчи и рентгенови лъчи).
3) вируси: Много вируси носят собствените си онкогени, т.е. гени, чиито продукти могат да
стимулиране на неопластично трансформация на заразената клетка; тези гени могат да бъдат експресирани
по време на вирусна инфекция, и в някои случаи може да се интегрира в генома на
инфектирана клетка и да се изрази по-късно.
Тумор-специфични антигени (TSA) и
Тумор-асоциирани антигени (ТАА):
Както бе споменато по-горе, много тумори може да бъде показано, че експресират антигени на клетъчната повърхност, които са
не изразява в нормалните прогениторни клетки преди неопластични трансформации.
Тези антигени са категоризирани въз основа на техния характер и разпределение, в резултат на
комплекс колекция от съкращения, някои от които са дефинирани тук:
1) Химическа или предизвикани от радиация тумори всеки обикновено изразяват уникален нео-антиген,
различно от други тумори, индуцирани от същия или различен средство. Те са били
означени тумор-специфични антигени трансплантация, или TSTA.
2) тумори, индуцирани от същите вирусни антигени експрес споделени между различни тумори.
Те се състоят от мембранно-изразено вирусно кодирани антигени, и са наречени
Тумор-асоциирани антигени трансплантация, или TATA (тъй като те не са строго
говорене, тумор "специфична").
3) онкофетален антигени: Това са TATAs които са повече или по-малко избирателно, изразено на
тумори, но също така се споделят с някои нормални плода или ембрионални тъкани. Примери
включва карциноембрионален антиген (CEA, споделена с здравословна фетална чревната тъкан), както и
алфа-фетопротеин (AFP, също присъства в серума на здрави бебета, но намалява с
навършване на една година). Израз на тези антигени от тумори се смята, че да отразява тяхната
връщане към една по-малко напълно диференцирани състояние.
ИМУНОЛОГИЧНИ наблюдение:
В класическата си форма, този термин се отнася до идеята, че важна роля на адаптивния неподатлив
система, по-специално клетъчно междинен имунитет (CMI), е да унищожи новопоявили се неопластично
клетки в резултат на нови антигени, те са склонни да изразят. Въпреки това, значителни
експериментални доказателства, не е успял да подкрепи тази идея, поне в най-простата си форма. Най-
важното е, имуносупресирани домакини по принцип не проявяват очакваната висока честота на
туморите предсказано от тази теория, едно явление, което е най-удивително е показано на
Nu / Nu тимус-дефицитен модел на мишката, изучава интензивно Именно поради тази причина. Тези
171
тумори, които са открити по-често при имуносупресирани домакини обикновено са тези,
индуциран от вируси, и най-добре се разбира само като дефектната имунната система
неспособност за контрол на вирусната инфекция, както обикновено. Значението на адаптивния
Следователно имунната система в осигуряването на естествена защита срещу неоплазия е силно
Спорна в най-добрия, макар NK ("естествени клетки убийци") клетки все още се считат като вероятно
играе подобна роля. Независимо от това, както ще видим, е налице значителен интерес
използване на тези антитуморни имунни отговори, които са известни да се случи, и ги насочва
към по-ефективно лечение на рак.
ФАКТОРИ, които ограничават антитуморни имунни отговори:
Ако тумори експресират антигени, които могат да бъдат разпознати от имунната система, затова те не са
обикновено елиминира, като че ли са на присадката чужда тъкан? Няколко повече или по-малко добре
характеризирани процеси са показали, че допринася за способността на тумори да продължи
растат въпреки възможната или доказано наличие на потенциално разрушителни имунната
отговор.
ТОЛЕРАНТНОСТ: A състояние на имунологична толерантност може да бъде подпомогнато от присъствието
на много високи нива на туморни антигени, особено разтворими форми, които могат да се проливат
в серума от туморните клетки (виж също Блокиране Factor, по-долу).
Имуномодулация / IMMUNOSELECTION:
Имуномодулация: антитяло свързване към мембранен антиген на нормални или
неопластични клетки могат да доведат до изчезването на този антиген от клетъчната повърхност
или чрез ендоцитоза (интернализация) или чрез проливането. След като туморна клетка е загубил своята
неоантиген, става невидима за имунната система.
Immunoselection: Вариант клетки могат да се появят при население на тумора, които са загубили
специално TATA или TSTA чрез мутационен събитие; такъв вариант ще има по-
селективно предимство в лицето на още по-малко ефективен имунен отговор (или
хуморален или клетъчен), и клетки с антиген-негативен фенотип следователно ще
са склонни да предприемат постепенно над населението. Забележете, че такъв процес зависи от
присъствието на хетерогенност в туморна клетъчна популация.
ПОВИШАВАНЕ антитела, имуностимулиране.
Засилване на антитела:
Не забравяйте, че най-ядрени клетки (различни от
лимфоцити, които представляват важен изключение) са сравнително устойчиви на
комплемент-медиирана лиза, и унищожаване на присадена тъкан е до голяма степен ролята на
клетъчно-медииран имунитет. Въпреки това, ако са налични антитела, които могат да се свързват към нео-
антигени, които могат ефективно да "скрият" тези антигени, които иначе биха могли да служат като
цели за Т-клетъчно-медиирано убийство, и по този начин "повишаване" оцеляването на тези клетки.
Имуностимулиране: Антителата се свързват с туморни клетки могат също така, в някои случаи,
всъщност стимулира клетъчния растеж, вероятно чрез генериране на рецептор-
медиирани пролиферативни сигнали. Ние преди това обсъдихме факта, че антитяло
насочено срещу рецептор на клетъчната повърхност, може да действа като агонист по отношение на
нормалната сигнален път за този рецептор (виж глава 19, автоимунитет).
172
БЛОКИРАЩ фактори: разтворими фактори са описани в серума на тумор
лагер животни, както и при пациенти, които могат да инхибират съществуващ имунен отговор
засегне тумора. Най-добрият характеризира "блокиращи фактори" се оказаха
да се състои от циркулиращи антиген-антитяло комплекси, съдържащи туморни антигени,
които могат да заслепява или отклоняване на имунния отговор по начини, които са все още слабо
разбрано.
Имуносупресия: тумор-носещите животни и човешки туморни пациенти често
показват значителна степен на генерализирана имуносупресия, породено пряко или
косвено от инхибиторни цитокини и други вещества, отделяни от тумора
(Лимфом на Ходжкин е един забележителен пример).
Едновременното имунитета: мишка, която носи прогресивно нарастващ тумор може
отхвърли нова ваксина с същия тумор на друго място; този отказ е
проява на "едновременното имунитет", имунна реакция на отхвърляне, настъпваща на
един сайт, който действа паралелно с постепенното растежа на антигенно идентичен тумор
другаде в организма. Това явление илюстрира важността на тумор
маса при определянето на крайния резултат от битка между тумор и
имунна система; малък фокус на туморните клетки е по-податливи на имунната умъртвяване
от голям и добре васкуларизирана тумор.
Фактически и потенциални приложения на имунологични
Принципи, които ракът проблема:
Имунодиагностика
1) тумор-асоциирани антигени в серума. Откриване на TSTA / TATA в серум за откриване на
наличие на тумори, които са неоткриваеми чрез конвенционални методи, или да се измери
цялата туморна маса и нейния отговор към терапията. Анализи за определяне на серумните нива на
СЕА и PSA ("простатен специфичен антиген"), например, са широко използвани за двете
скрининг и оценка на успеха на терапията.
2) антитяло-базирана терапия. Използването на радиоактивно белязани антитела да TSTA, за да се даде възможност
откриване и локализиране на друго невидими метастази. Докато използването на
радиомаркирани антитела за тези цели са предложени и изследвани за десетилетия, тя
все още не е разширено до рутинно клинично приложение.
Имунотерапия
1) Хуморален: Редица моноклонални антитела, които са насочени към туморни антигени са били
FDA одобрени за терапията, които понастоящем представляват най-широко използваната форма на
имунотерапия. Много от тях се използва като "голи" неконюгирани антитела, както и тяхната
ефикасност се дължи или от тяхната способност да се насочите туморни клетки за унищожаване от
фиксиране на комплемента и опсонизация, или като служат като антагонисти на клетъчната повърхност
рецептори важно за клетъчната пролиферация или ангиогенеза (растеж на кръвоносни съдове).
173
Няколко десетилетия изследвания са посветени на потенциалното използване на анти-туморен
антитела, конюгирани с токсини (напр. дифтериен токсин, или растителен токсин рицин на), или
силно радиоактивни изотопи, като по този начин, служеща като средства предназначени да доставят тези токсични
молекули на туморни клетки. Само две конюгирани моноклонални антитела, както радиоактивно белязан, имат
до този момент са одобрени за употреба от човека като терапевтични средства, и са обект на проучване за използване в
томография (за откриване на невидима центрове на растеж). Известен брой други
радиоактивни моноклонално антитяло конюгати са в различни етапи на развитие.
2) клетъчно-медиирана (лимфокин-активирани Killer [LAK] клетки). Лимфоцитите отстраняват
от тумор-носещи пациенти могат да бъдат лекувани ин витро с лимфокини (напр. IL-2), и
произтичащите "активирани" клетки инжектира отново на пациента, с надеждата, че туморът
клетки ще бъдат убити от тумор-специфични Т-клетки убийци присъстват в клетката прелята
популация. Тези лимфоцити могат да бъдат или получени от кръвта на пациента (което
надяваме съдържа някои тумор-специфични Т-клетки), или друг екстрахира от хирургично
изрязва тумор ("тумор-инфилтриращи левкоцити" или "TILs"), вероятно, състоящи се от
по-високо обогатен тумор-специфичен население. Резултати при хора не са били като
положително както върху експериментални животни, но опитите продължават да развива този подход
в ефективно терапевтично.
Глава 23, проучване въпроси:
1.
Определение на понятието "Имунна надзор". Какво е най-силното доказателство
по отношение на неговата валидност?
2.
Дефиниране и даде примери за термините "тумор-специфичен антиген" и "тумор
Асоцииран антиген ".
3.
Описва най-малко три механизми, чрез които са известни тумори да се избегне имунната
унищожение.
4.
Описва два възможни подходи за използване на антитела за анти-туморна терапия.



Продан Христов от Виена: Отказах се от битката за лекарството срещу рак - 24 ЧАСА

Продан Христов от Виена: Отказах се от битката за лекарството срещу рак

2013 г. Продан Христов във виенския си дом. СНИМКИ: АВТОРЪТ И “24 ЧАСА”
Ако е рекъл господ, на 3 декември т.г. Продан Христов ще навърши 90 г.
Който не помни - това е българинът, живеещ във Виена, за който преди време се писа, че е измислил препарат срещу рак, наречен “Антималигноцит”.
Набирам телефона без особена надежда, че ще се съгласи на интервю. Българи, живеещи в Австрия, споделят, че отказва разговори за препарата, с който се прочу в България и по света.
Вдига сестра му Ненка. Няколко часа по-късно съм на четвъртия етаж в стара кооперация в центъра на Виена. “Тук беше работилница за бронзови изделия - 220 км. м. Каквото можах, оправих. По онова време нямаше строителен материал. Брат ми ходеше по строежите, където продават паркет от стари къщи”, казва любезният домакин.
Годините не му личат - походката му е енергична, умът - бистър. В края на 2-часовия ни разговор признава, че от време на време пие от препарата, който е измислил. Изрично подчертава няколко пъти, че го произвежда само за себе си и не прави никакви изключения. “Никакви”, повтаря няколко пъти.
За кратко при нас сяда и 91-годишната му сестра. “Идвам през зимата при него. Повече от 10 г. му помагах. Справях се с шишета, с опаковане, с пращане. Сега всичко спря. Като идвах тук, брат ми ми казваше: “Вземи малко да пиеш" и ми сипваше по едно шишенце от 5 кубика. Като си отивах през лятото в България, всички ме питаха: "Какво правиш, че си толкова подмладена?” Истина е, че нищо не ме боли и съм бомба. От 9-10 г. не съм ходила на лекар”, казва жената и скача да направи кафе.
А ние близо 2 часа говорим за сагата на “Антималигноцит”, измислен от българина.
-Докъде стигна битката ви за “Антималигноцит”, г-н Христов?
- Доникъде. Вече съм се отказал. С българи не можеш да правиш орталък. Те са завистливи и заядливи. Чух, че някой казал: “Той иска да му помогнем да забогатее.” Абе аланкоолу, четеш ли статистика - на година от рак умират по 25 млн. души в целия свят. За България също има статистика - по 35 000 нови заболявания на година. Няма обаче статистика колко са излекувани. Защото излекувани няма. Тези, на които правят химиотерапия, лъчетерапия и операция, задържат процеса за известно време, но след това ракът експлодира отново и са безпомощни - умират. Аз, като съм си жертвал живота, не съм го жертвал, за да забогатявам, а за да помогна на хората(гласът му се разтреперва).Но не могат да го разберат. Те мислят: “Ами ако забогатее?” Дори да забогатея, какво от това - мога да спася живота на милиони хора...
- Кога започнахте да водите тази титанична битка?
- Отдавна. Още от времето, когато бях в Германия и после дойдох в Австрия, ми извадиха душата. 5-6 г. ме гониха да им дам технологията за производство. Казвах им, че такова нещо по закон не се иска. По закон се иска само съставът.
- Дадохте ли състава?
- Да, разбира се, пише го и в упътването - всичко с подробности и в милиграми, но те искат да знаят и как се произвежда.
6 г. по-късно трябваше да ги дам под съд, за да вземат решение. Тогава представих писмо, че по закон технологията не се иска.
- Коя година беше това?
- Ами, като дойдох от Германия в Австрия, през 1968 г.
- Защо не опитахте да регистрирате препарата в Германия?
- Бях политически емигрант там. Имах син паспорт. Всеки месец трябваше да ходя в полицията, за да ми продължат оставането.Това продължи години. Лекарската камара започна да “стреля” по мен, понеже виждаха резултата. Маса хора се излекуваха и протестираха защо не го направят достъпно за всички болни. Тогава ми се обадиха от агенцията в Берлин и ми казаха: “Господин Христов, дайте да го регистрираме и да го направим достъпно за всички болни, а не само за тези, които се лекуват във вашата клиника.” Но искаха още повече доказателства. Така се затегна обръчът. Какво ли не направиха, за да се затвори клиниката! Тя беше малка - 46 легла, но имаше и около 400 души, които идваха амбулаторно.
- Това беше клиника за лекуване на рак ли?
- Да, само за рак. Това беше през 1967-1968 г. в Бадрайхенхал, на 17 км от Залцбург. Но срещу лекарската камара или срещу правителството не може да се бори човек - те винаги са победители. Отказаха да ми подновят визата за оставане и трябваше да напусна. За да напусна, трябваше да се ликвидира клиниката. Дадоха ми 24 часа. Клиниката остана на орли и гарвани. Това бе организирана кампания против лекарството. Имаше много хора, които ходеха да правят демонстрации в Мюнхен, пред министерството, с плакати, протестираха болни и техните близки. Но всичко минава и заминава и се забравя след това. Тогава се върнах пак в Австрия, където бях пристигнал, след като напуснах България, и бях поискал политическо убежище.
- Кога напуснахте България?
- През 1955 г., когато бях на 32 г. Когато завърших гимназия, ме приеха в университета в Пловдив да следвам медицина. Загубих доста време, докато се боря против комунистите. Затова търсих начин да изляза от България и го намерих - дойдох в Австрия.
- Защо не опитахте да регистрирате лекарството в Австрия?
- Защото и тук имах проблеми. Два пъти подаваха жалби в българската прокуратурата, че правя лекарство и го продавам. Имах разправии с прокуратура в Австрия - трябваше да наема адвокат да ме защитава. Всичко мина и замина.
- Кой пращаше жалби?
- Нашенци го правеха, българи.
- Кои?
- Не знам.
- Казвате, че сте дали състава. Пак ли не бяха склонни да го регистрират?
- Не, те искат технологията на производство. Фармацевтичната индустрия има пръст в цялата работа. Отначало давах лекарството без пари. Но пациентите ставаха все повече и повече. Бюджетът ми е много малък. Не като тези, които имат милиарди... После вземах по 20 марки, но разноските ми се увеличаваха. За да ги покрия, трябваше да вземам пари. Откъде, освен от болните? На практика те сами финансираха клиничното изпробване...
Продан Христов с българската си адвокатка Стефани Атанасова във Виена.

- Затова ли не ви позволиха да останете в Германия?
- Чак после научих, че в Женева има организация за защита на политическите емигранти. Ако знаех, щях да наема адвокат да ме защитава в Германия.
- Търсихте ли начин да регистрирате препарата в Австрия?
- Не ме интересуват австрийците вече. Аз и на българите казвам, като отивам в министерството - дори да го регистрират в България, ще им върна регистрацията. Имах планове за създаване на онкологичен център в България. Даже говорих с кмета и с шефа на здравната служба в Пловдив. Казах им, че ако има една клиника от стотина легла, на половината ще лекувам чужденци, на половината - българи. Чужденците ще плащат, а българите ще се лекуват безплатно. Те се зарадваха. Казаха: “Много добре”, но като излезе човек, забравят всичко.
- С кой кмет се срещнахте?
- Не му помня името. След тази среща ми се обади един народен представител, който казва: “Искали сте да отворите клиника. Тръгнали сте по грешния път. Трябва най-напред общинският съвет в Пловдив да се събере и да даде съгласие за отваряне на клиника и с това решение да се отиде в Министерството на здравеопазването.” Това мина и замина - времето си тече, годините си минават...
- Този път не го ли извървяхте?
- Не водя статистика. В Пловдив трябва да знаят кога е било това и какво е станало после.
- Кой според вас пречи?
- Зад кулисите е фармацевтичната индустрия. Така беше и в Германия. Пресата пишеше всеки ден, по телевизията имаше интервюта, лекарската камара се опита да разпространява неща, които не са истина. Наех адвокат, който забрани на лекарската камара да разпростнява лъжи. Два дни по-късно се обади фармацевтичната индустрия и започна със същите обвинения, които бяха забранени на лекарската камара. Това е без край.
- Отказахте ли се да се борите?
- Отдавна съм се отказал вече. Не ме интересува. За кога? Тук дойде един ваш колега и казва: “Бай Продане, подари го на нас?” И аз му казвам: “Вие нормален ли сте? Вие имате семейство, жена, деца, а аз съм жертвал всичко и съм сам. На мен това ми е животът.” Трябва да бъдат притиснати хората, които отговарят за тези неща. Има една организация в Пловдив от благодарни пациенти, но нищо не стана. Тук един австриец искаше да ме свърже с едни араби от Катар, но настояваше всичко да мине през него... Приключил съм - повече не искам да чувам за лекарството.
- Вие сега австрийски гражданин ли сте?
- Независимо какво пише в паспорта ми, корените ми са в България. Австрийски гражданин съм - иначе не можеш да се придвижиш и един метър напред. Когато германците отказаха да ми продължат паспорта, отидох в Швейцария, оттам отидох в Лихтенщайн. Стоях 2-3 месеца, но после пак сe върнах в Австрия. В самото начало, като дойдох за първи път в Австрия, тук в държавната болница се изпробваше лекарството. Подадох молба за поданство. Бях забравил това, но след като се случиха тези проблеми, брат ми, който беше приятел с министър-председател на Долна Австрия, предложи да ми помогне. Така за кратко време ми дадоха австрийски паспорт, за да мога да се върна, защото швейцарците не ме искаха. Австрийците ми помогнаха.
- Казвате, че в Австрия е започнал да се изпробва препаратът. Защо не продължи това?
- Това ставаше с 4-5 души в един старчески дом. В една експериментална патология в университетски институт го изпробваха дали не е токсично.
Доказа се, че не е. Приятел на проф. Линднер, който беше шеф на този институт, се запали. Та там, в този старчески дом, имаше една възрастна жена с рак на дебелото черво. Разбрахме се, че аз искам да присъствам при даването на лекарството. По-късно жената почина от пневмония и при аутопсията взеха 1600 хистологични проби от всички органи. Проф. Хартман от болницата “Елизабет” - имам неговите изследвания - казва, че всичко е нормално, че няма увреждане на здравите клетки. Това даде повод на един друг лекар - Доберау, да предложи да продължим по-нататък. Той каза: “Аз ще уредя среща с фирмата “Мерк” в Германия, те са мои приятели.” Три пъти идваха трима души от фирмата в Дармщат да водят преговори. Предложиха да изпробваме лекарството във фирмата при опити с животни.
Казах, че съм съгласен, но искам да присъствам
Те отговориха: “А, така не става.” “Кажете тогава как става.” “Вие ще ни дадете технологията на производство, а ние ще го произведем. Само 1 професор от фирмата ще знае как става това. Технологията е затворена в един трезор до тавана, никой не може да влезе там. Като изпробваме и видим резултата, ще ви пишем едно писмо да се срещнем и да ви питаме колко ще искате.” Отговорих им, че това няма да стане. Те винаги могат да пробват и да кажат, че няма нищо. Това се е случвало и друг път в научния свят. Има много лекарства, които са откритие на някой студент, но някой професор го взема, всичко се забравя и излиза, че е негово откритие. Аз съм доверчив, но до известна граница. Така отказаха да го регистрират, защото не им давам технологията за производство.
После се свързах със САЩ. Оттам ми казаха: “Дайте 10 л от медикамента, ние ще направим всичко възможно да изолираме активната субстанция и по химичен път да го произвеждаме.” Не се съгласих. Успял съм да го запазя до този момент да не падне в чужди ръце.
Когато работих в Германия, при мен в клиниката работеше един лекар, чийто баща бе член на Бундестага. Принудих го да напусне, защото не бях съгласен с някои неща в поведението му. С него напуснаха един болногледач и една медицинска сестра. 5-6 г. по-късно те дойдоха във Виена и поискаха да ги приема. Тогава се оплакаха, че той ги накарал да вземат от препарата, а той обещал да им даде пари, но не им дал нищо и те изплюха камъчето. Той дал препарата на една фирма, която изкара една от субстанциите и я регистрира като лекарство, което и до ден днешен е на пазара. Но това не е истинското лекарство.
За да влезе лекарството в раковата клетка, трябва да има друга субстанция, която да го пренесе. Аспарагиновата киселина е една от 6-те аминокиселини, които са носители на лекарството. Те нямат лекарствени свойства, но пренясат лекарството в здравата и болната клетка. Здравата клетка се справя сама, а болната клетка преработва и разгражда тези аминокиселини. В Германия и до днес действат клиники, които провеждат имунотерапия за раковите клетки. Когато един тумор или метастазите умират, това е мъртва тъкан, която малко или много е токсична. Раковата клетка не може да се доразгражда както здравата, остават недоразградени вещества, които се натрупват около клетката и предизвикват възпаление на здравата клетка. Като се прави рентгенова снимка, туморът изглежда по-голям. Когато се прави имунотепария, това неутрализира отровите, но това не значи, че туморът е изчезнал.
Така че препаратът, изграден на основата на аспарагиновата киселина, катализира определени процеси, но той няма активната субстанция от моя препат. Освен това активната субстанция в моя препарат се носи не от една, а от шест аминокиселини.
Книгата за рака на Продан Христов, представена през 2009 г.

- Каква е активната субстанция във вашия препарат?
- Изолирана е от билката див божур. Много хора казват, че дивият божур е отровен. Разбира се, че е отровен. Но аз не вземам отровата, вземам това, което има лечебни свойства. Вземам и други билки, от които вземам активна субстанция. Една от тях е овча опашка. Тези билки са богати на една субстанция, която е в по-голям процент, отколкото в други билки.
- Колко време ви отне създаването на препарата?
- Около 3 месеца.
- Целенасочено ли го търсехте, или стана случайно?
- Напълно целенасочено. Като дойдох тук, не знаех и една дума немски. Записах медицина и изкарах 7 семестъра. Но видях, че това не е нещото, което искам - да ходя с чантата от болен на болен. Прехвърлих се да уча химия. По онова време в пресата много пишеше за ракови заболявания и брат ми каза: “Нали искаш да се занимаваш с това - пробвай, аз ще те финансирам.”
- Какво работеше брат ви?
- Беше търговец в Австрия. Тогава знаех за раковите заболявания толкова, колкото знае всеки от улицата. Обикалях книжарниците и четях най-новите томове. Бях упорит и постоянен. Изработих си план. Трябва да имаш целта и да търсиш път, за да идеш до нея.
- Защо избрахте да вземете субстанция от див божур, а не например, от невен, от лале или от карамфил, да речем?
- Защото съм билкар от памтивека Знам билките добре и коя какво може.
- Откъде имате това знание за билките?
- От баба ми и дядо ми - те са селяни и като всички селяни, имаха общи познания за билките. Но аз имах известна подготовка и действието им не ми е напълно чуждо.
АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

- Да се върнем към пречките, които срещате няколко десетилетия...
- На доцент, на професор вратите им са отворени навсякъде - освен титли имат и власт. В света има два типа хора - такива, които имат власт, и такива, които имат дарба. По една или друга причина първите не дават на вторите да изпъкнат, не ги пускат напред. Излиза, че този, който цял живот е работил, не може да направи една крачка без бюрократите. Затова бюрократите трябва да изчезнат. Може някой да е 10 пъти професор, но това не значи, че той има дарба да открие нещо. В магазина има платна и бои, има и човек, който ги продава. Но само този, който има дарба да твори, може да ги използва.
- Какво ще стане сега с вашия препарат?
- Нищо.
- Ще си го отнесете с вас?
- Ами така ще стане.
- Защо не го оставите на сестра си, на племениците си?
- Нито сестра ми, нито на брат ми децата имат хабер от тия работи. Като им казвах да следват биология, химия, фармация, те не искаха. Те трябва да дадат на някого да го произведе. Но този някой, като знае технологията за производство, ще им бие дузпата на втория ден. По-добре е да го дам на някого, който ми е симпатичен, отколкото на някого, който ще ме излъже. Затова по-добре да го отнеса със себе си. Предложих го на България, защото съм българин. Има запазена документация за десетки излекувани, черно на бяло.
- Къде е тя?
- Тя е дадена - над 400 стр. дадох в министерството и в Агенцията по лекарствата. Шансовете са нула. Как да се боря с концерни, които разполагат с милиарди?
Имах време, но времето ми свършва. Бях идеалист, но с времето човек поумнява и се изморява. Давам им доказателства за излекувани хора, документи, че не е отровно. Една формалност е да се подпише. Аз им казах: “Сега и да го регистрирате, ще ви върна регистрацията.” Даваш им в ръцете нещо, а те ритат - искат да умрат. От жажда за власт и пари жертват милиони хора. Аз не бих могъл да спя, ако знам, че някой е умрял заради мен. Тези хора трябва да бъдат съдени, защото оставят милиони да умират. Един стои на крана и не пуска, а друг оттатък пищи, защото умира, но онзи не му дава. Това не е ли престъпление?
- Сега докъде са стигнали нещата?
- Питайте адвокатката! (Интервю с адвокат Стефани Атанасова четете в следващ брой.) Бойко Борисов даде правомощия на министъра на здравеопазването да събере комисия, която да вземе решение. Каза му - за една седмица да се регистрира това лекарство. Но после този министър бе отстранен и нещата останаха в застой. Комисията се е събирала, взела е решение, но не го дават. Адвокатката казва, че е направила искане, но не й дават решението. Казах й: “Остави го!” Всичко удря на камък. Камъкът е индустрията. Фармаиндустрията има споразумение никой на никого да не прави конкуренция. Затова никой не рискува да произвежда лекарството, защото ще има проблеми с конкуренцията.
- Но нали едно лекаство първо трябва да се изпита, преди да се произвежда?
- То е изпитано. 5 европейски институции казват, че не е токсично, има документация за това... Знаете ли колко хора се обаждат - народни представители казват, че познават министри. Аз пък, казвам, познавам шефа на министрите.
- С Бойко Борисов къде сте се виждали?
- По телефона само сме се чували. И с тогавашния министър Нанев сме говорили половин час по телефона. Той вика: “Елате тук, ще ви посрещнем.” Показаха
Бойко Борисов като удари с юмрук и каза: “За 1 седмица да се регистрира.” Но той не е лекар - затова даде случая на хора, които са лекари. Всичко необходимо, е дадено.
- Дали сте съставките, но искат и начина на производството?
- Българите не са стигнали дотам. Това беше при австрийците. Дал съм 5-те документа, които доказват, че лекарството не е токсично, но излезе някаква жена и казва: “Ами ако е токсично?”
- Вие пиете ли от лекарството?
- От дъжд на вятър. Но то дава сили на целия организъм.
- Наистина изглеждате завидно бодър за 90-те си години. Значи произвеждате поне малки количества?
- Нищо не произвеждам. Ако правя нещо, го правя за себе си. Аз съм си жертвал живота, останах без семейство. БАН можеше да се заеме - това все пак е българско откритие. Аз съм си изпълнил човешкия дълг и дълга като българин и спя спокойно. Уж всички имат добро желание, но има един-двама, които спират работата. Аз не съм лаком - стига ми да си покрия разноските.
- Кога планирате да дойдете в България?
- И да дойда, какво да правя? Последният ми приятел, който пребиха по лагерите, и той почина. В Карлово съм като чужденец - никого не познавам. Ама и тук е така - не познавам комшиите дори.
- А като ставаха пред дома ви във Виена опашки за лекарството, комшиите дразнеха ли се?
- Те не идваха тук. Тук не е като в България - комшиите да знаят всичко един за друг и постоянно да се питат: “Как си, какво правиш?”
- Според вас как ще завърши битката на човечеството с рака?
- Още 50 г. може да минат, без да има лекарство. Защото всички са тръгнали по грешния път. Те няма да стигнат никога до целта, защото затъват все по-дълбоко. Те не търсят там, където трябва. Какви ли не изследвания правят, но се объркват още повече. Генетиката е лабиринт...
А на моето лекарство така му е било писано. На мен съвестта ми е чиста. Аз предлагам, а те, като не го искат, насила хубост не става. Болните го искат и протестират, но има един отгоре, който вика: “Не!” Жалко за времето.
На изпроводяк Продан Христов казва отново: “Няма смисъл да давате телефона и адреса ми - вече не правя лекарството, нека хората да не ми звънят.”

Нашата страница във Фейсбук

УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА

УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА
УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА