Иван Павлович Неумивакин - кислородна вода

Иван Павлович Неумивакин - доктор на ме­дицинските науки, професор, Действителен член на Международните академии по информатизация и енергоинформатизационни науки на Руската акаде­мия по естествени и медицинскотехнически науки, заслужил изобретател на Русия, лауреат на държав­на премия, член на президиума на Общоруската ме­дици нека асоциация на специалистите потрадиционна народна медицина и лечители, водещ наро­ден лечител на Русия, удостоен с висши награди в тази област-„Кехлибарена звезда на магистъра", както и много други отличия.

От 1959 г. в продължение на 30 години Неумива­кин се занимава с космическа медицина: разработка на методи и средства за медицинска помощ на кос­монавтите при полети с различна продължителност.

На основата на комплексните изследвания, про­ведени с водещи специалисти в различни области е създадена оздравителна система, която включва из­ползването на кислородната вода.Този метод поз­волява не само да се избавим от много болести без ползването на синтетични лекарствени средства, а и служи като превантивна мярка за проявяването им.

В книгата има много отзиви на болни,страдащи от различни заболявания, много разкази за резул­тати от лекуването с кислородна вода. Дадени са и подробни препоръки за използването на кислород­ната вода.

Опитайте и вие!

Иван Павлович Неумивакин

Кислородната вода страж на здравето

Свободните радикали

Свободни радикали винаги има в организма и ро­лята им се състои в това да изяждат патологичните клетки, но тъй като са много лакоми, то при увелича­ване на количеството им започват да изяждат и здра­вите. При дълбокото дишане в организма кислородът става повече отколкото трябва и той, измествайки от кръвта въглеродния диоксид, не само нарушава рав­новесието в посока към намаляването му, което води до спазъм на съдовете - основа на всякакво заболява­не, но и до образуване на още по-голямо количество свободни радикали, от своя страна задълбочаващи със­тоянието на организма. Именно затова в организма съществува още една система, свързана с кислорода -това е кислородната вода, образуваща се от клетките на имунната система и от озона, която при разлагане­то си отделя атомарен кислород и вода.

Атомарният кислород е един от най-силните антиоксиданти, отстраняващи кислородния глад на тъ­каните, но и не е по-малко важно, унищожава всяка патогенна микрофлора (вируси, гъби, бактерии и пр.), а също така излишъка свободни радикали.

***

ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА В ОРГАНИЗМА И НЕЙНАТА НОРМАЛИЗАЦИЯ

При писането на данните и следващите раздели, участва видният биофизик и един от авторите на улт­равиолетовия облъчвател „Хелиос-1"Иван Иванович Кондратиев.

Нарушаването на обменните процеси - начало на заболяването

Какво се случва в организма при нарушаване на об­менните процеси, основополагащо началото на забо­ляванията; в каква посока се измества кисело-алкалното равновесие, при норма в границите на 7,4 ±0,15?

Благодарение на Слънцето, чрез излъчването на двата действащи потока - фотони и електрони, въз­никва животът на Земята в два вида: растителен (фло­ра) и животински (фауна). Разликата се състои в това, че растителните клетки живеят от фотосинтеза, а жи­вотинските - от бета-синтеза, отнасящ се към ядре­ните процеси, но с малък енергообмен и отделяне на топлина. И двете явления на синтез се основават на способността нагретите тела да излъчват преди всич­ко фотони или електрони.

При бета-синтеза електроните, въздействайки на клетъчните структури, където азотът също се включва в ядрената реакция, образуват собствен кислород, в това число и атомарен, способстващ образуването на нужните на организма предимно кисели аминокисе­лини, захари, белтъци, мазнини и др., които обезпе­чават нормалната работа на клетките, окисляването и изхвърлянето на отработените продукти.

При това растителният живот е възможен само в алкална среда, т.е. в оная, която той самият и възпро­извежда. Животинският живот - напротив - произвежда кисела среда и е способен да съществува естес­твено в кисела среда. Възниква въпросът: в каква сре­да има повече възможности за възникването на болни клетки? Та нали човешкият организъм, използвайки продукти от животински и растителен произход, пред­ставлява система, в която всичко се е объркало.

Понастоящем е неоспоримо доказано, че ако онко­логичният тумор се постави в кисела среда, то той про­дължава да се развива, а в алкална бързо загива. Ето защо киселинно-алкалният баланс на организма тряб­ва винаги да бъде в границата на 7,35-7,45, което се регулира преди всичко от калция, благодарение на който се неутрализира излишната киселинност. Ако рН е по-ниско от указаната граница и се приближава към 6, въз­никва значително окисляване на организма, още повече на фона на недостига на кислород, без който про­цъфтяват както онкологичните клетки, така и различ­ните патогенни вируси и гъби. При такова състояние човек даже може да умре. Значи вие трябва да употре­бявате повече храна с нормален рН. Ако показателят на продукта е по-нисък, означава, че такава храна, окис­лявайки организма, само вреди на здравето ни.

Погледнете как се отличават по кисело-алкален по­казател различните продукти от животински и рас­тителен произход.

Месо              3,98

Риба              3,76-5,78

Птици              4,34

Яйца              6,45

Зърнени изделия              5,52

Кашкавал              5,92

Бял хляб              5,63

Пшеничен (типов, пълнозърнест) хляб              4,89

Кафе              5,59

Чай              4,26

Бира              6,12

Жива ( не от водопровода) вода              9,5

Царевично олио              8,4

Соево олио              7,9

Зехтин              7,5

Зеле              7,5

Картофи              7,5

Мед, райска ябълка              7,5

Прорасла пшеница, пъпеш, авокадо              7,4

Моркови              7,2

Цвекло              7,0

Диня              7,0

Салата (маруля)              7,0

Ако в организма няма достатъчно алкални елемен­ти като калций, кремний, магнезий, както и голямо количество органични киселини, то киселинно-алкалното равновесие се отмества в страната на киселинността. Както А. Г. Сушанский и съавтори пока­за в изследванията си, организмът се окислява и алкализира примерно 60-80%. Цялата работа е там, че животинската храна, употребявана в непресен вид - преварен, консервиран (значи - лишен от кислород), лошо сдъвкана, но преработена с разредения от теч­ност стомашен сок (който губи своята концентрация, ако вие пиете вода по време на ядене или пиете чай, кафе веднага след хранене) - окислява организма, съз­дава напрежение в течностния „конвейер", намаля­вайки неговата „течливост" и всмукваемостта на не­обходимите на клетките вещества.

В растителната храна пък се съдържат много ал­кални елементи и органични киселини, които, разла­гайки се, образуват слаби киселини и силни основи (алкали), и отделят допълнителна енергия (4 ккал). Ки­селините, благодарение на калция, се разрушават при образуването на въглероден диоксид и вода, с помощ­та на която се изхвърлят шлаките и излишъците, из­ползваната вода, което намалява отоците.

Останалите в организма алкални елементи, като со­лите на калия, калция, натрия, магнезия преместват киселинно-алкалното равновесие в алкалната страна. Следователно даже окислената растителна храна, ко­ято например препоръчва Б. В. Болотов, винаги ще подпомага алкализирането на организма, а всяка животин­ска храна го окислява, което съдейства за появяването на различни нарушения и болести. Ненапразно При­родата разумно е разпоредила 3/4 от всички нейни про­дукти да имат алкални свойства и само 1/4 - киселин­ни, към което всички ние сме длъжни да се придържа­ме при порциона си, ако искаме да сме здрави. Това е особено важно за лицата в напреднала възраст.

При това трябва да се отчита, че водата има ог­ромно значение за поддържането на киселинно-алкалния баланс на нужното физиологично равнище. Та нали организмът - това е своего рода киселинно-алкален акумулатор, т.е. вода, заредена с електрони, а микроелементите, разтворени в между- и вътрешноклетъчната течност, пренасят електроните (квантите на енергията) от клетка към клетка, благодарение на което и ние живеем. Организмът на новороденото е наситен 90% с вода и едва по-късно, с възрастта, ко­личеството вода в организма се намалява до 70% и по­вече, което създава определени условия за заболява­ния на сърдечно-съдовата система и за нарушаване в обмяната на веществата. Ето защо, губейки 1,5-2 литра течност в денонощие, трябва това количество непре­менно да се попълни за сметка също и на растителната храна, в която се съдържа много кластерна (жива) вода и целулоза, сърбираща и отделяща отработените вещес­тва.

Да разгледаме възникването на главоболие чрез примера на поемане на алкохол.40-градусовата водка има алкална реакция 7,4. Опиянението от спирта уд­ря главата и създава приятно усещане, защото закислената вътрешна среда получава приток от основа, практически равен на кръвните показатели. След из­вестно време спиртът в организма се преобразува в оцетна киселина, рН на която е 2,9, което въздейства отрицателно на мозъка, откъдето и се появява главо­болието. Трябва да се каже, че всяко главоболие се обяснява с окисляването на течността, в това число и на мозъка, за нормалната работа на който се използ­ва до 20% от цялата течност в организма.Затова, за да се отстрани главоболието, не трябва да се гълтат ха­пове, а да се изпие едва подсолена вода (защо подсолена - ще разберете по-нататък).

Ако се разглежда организмът от гледна точка на киселинно-алкалното равновесие, то всяко изместване в кисела посока трябва да се разглежда като начало на гниене, окисляване и възникване на заболяване. И ролята на кислорода в тези процеси е огромна.

Ролята на кислородната вода

От многочислената поща ще цитирам две писма:

 Драга редакция на вестник „Здрав начин на живот"!

Професор И.П.Неумивакин съветва да се взима вътрешно кислородна вода, а доктор Дюк мотиви­рано възразява (като химик съм съгласна с доводите му). Е „накъде да потегли християнина”? Да пие или да не пие? Огромната молба към професор И. П. Не-умивакин е да разясни това противоречие. Възмож­но е, като си се опарил от млякото, да духаш сега и водата, но аз имам случаи и на несполучливо прила­гане на съвети на „ЗОЖ". Може би има неизвестни ни тънкости при прилагането на този оздравителен начин?

В. В. Митина

 Уважаеми Иван Павлович!

Безпокоим Ви от областната клиническа бол­ница на г.N. Един наш пациент страда от нискодиференциран аденокарценом на стомаха в IV стадий. Лежал е в Московския онкологичен център, където е провеждано съответното лечение и от там е бил из­писан с прогнозен жизнен срок един месец, за което е казано на роднините. При нас в клиниката с болния са проведени два курса химиотерапевтични вливания на флуорорацил и рондолейкин. В комплекса на това лече­ние ние въведохме и препоръчвания от Вас метод вътрешновенозно вливане на кислородна вода в концент­рация 0,003%, в съчетание с ултравиолетово облъч­ване на кръвта. Кислородната вода въвеждахме ежед­невно в количество 200.0 физиологичен разтвор № 10, и провеждахме облъчване на кръвта с помощта на апарата „Изолда", тъй като нямаме разработено­то от Вас устройство „Хелиос-1".

След проведеното от нас лечение минаха вече 11 месеца, пациентът е жив, работи. За съжаление, ние се сблъсквахме с публикации за използването на кис­лородната вода в онкологията, но само в популярна­та литература и във Вашите статии-интервюта във вестник „ЗОЖ". Ако е възможно не бихте ли мог­ли да ни дадете по-подробна информация за употре­бата на кислородната вода. Има ли медицински ста­тии на тази тема?

Уважаеми колеги! Трябва да ви огорча. Официал­ната медицина прави всичко, за да не вижда и да не слуша, че има някакви алтернативни методи и сред­ства на лечение, в това число и на онкологичните болни. Нали тогава би се наложило да се откаже от много от узаконените, но не просто безперспектив­ни, но и вредни, методи на лечение, каквито в случая с онкологията са например химио- и радиотерапията (лъчетерапията - б.пр.). На Виктория Вячеславовна (автор на първото от цитираните писма) може да се каже, че отдавна би следвало да разбере, че всички”човеци" са различни, на един помага едно, на друг - друго, което главният редактор на „ЗОЖ" А. М. Коршунов не се уморява да напомня на читателите си. Универсално средство за лечение на всички, както не е имало, така и няма ... ако не се смята кислородната вода, особено в съчетание с ултравиолетово облъч­ване на кръвта с помощта на апарата от моята собст­вена модификация, за което и ще стане дума.

Природата се е погрижила в нашия организъм да съществува защитен механизъм, наречен имунна сис­тема. Нейните клетки - левкоцити и гранулоцити (разновидност на левкоцитите) изработват кислородна вода, която при разлагането образува атомарния кис­лород, без който не се осъществява нито една био- и енергетична реакция. В същото време, явявайки се най-силният окислител, тя унищожава всяка патогенна мик­рофлора, била тя гъби, вируси, бактерии. Ако не съ­ществуваше този механизъм, всичките тези паразити отдавна да са ни изяли по най-естествен начин.

Трябва да се отбележи, че 3/4 от клетките на имун­ната система се намират в стомашно-чревния тракт, а 1/4 - в подкожната съединителна тъкан, където е раз­положена лимфатичната система. Много от вас зна­ят, че клетките се снабдяват с кръв, където храненето постъпва от чревната система - от този сложен ме­ханизъм за преработка и синтез на необходимите на организма вещества, а също и на изхвърлянето на от­падъците. Но малко знаят,че ако червата са замърсени (което практически е при всички болни, и не само бо­лни), то се замърсява и кръвта, а следователно и клет­ките на целия организъм. При това клетките на имун­ната система, „задъхвайки се" в тази замърсена среда, не само не могат да спасят организма от недоокислените токсични продукти, но и да произведат необхо­димото количество кислородна вода за защита от па­тогенната микрофлора. Е какво става в стомашно-чревния тракт (СЧТ), от който в пълния смисъл на думата зависи животът ни?

За да се провери изцяло работата на СЧТ същест­вува проста проба:

Приемете 1-2 супени лъжици сок от червено цвек­ло (нека той предварително да е постоял 1,5-2 часа). Ако след това урината се оцвети в цвета на цвекло­то, то това означава, че вашите черва и черен дроб са престанали да изпълняват своите детоксикационни функции, и продуктите от разпада - токсини­те попадат в кръвта, в бъбреците, отравяйки целия организъм.

Моят повече от двадесет и пет годишен опит в народното лечителство ми позволява да направя из­вод, че организмът - това е съвършена саморегулираща се енергоинформационна система, в която всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, а запа­сът на здравина е винаги повече от всеки увреждащ фактор. Основопалагащата причина на всички за­болявания на практика е нарушението в работата на стомашно-чревния тракт, тъй като това е сложно „производство" по раздробяване, преработване, син­тез, всмукване на необходимите на организма ве­щества и изхвърляне на продуктите на метаболизма. И във всеки негов цех (уста, стомах и т.н.) процесът на преработване на храната трябва да бъде доведен докрай.

И така, да направим равносметка: Стомашно-чревният тракт - това е мястото на дислокация на:

         3/4 от всички елементи на имунната система, от­говорна за „въвеждането на ред" в организма;

         повече от 20 собствени хормона, от които зависи работата на цялата хормонална система;

         стомашният"мозък", регулиращ цялата сложна ра­бота на СЧТ и взаимовръзката с главния мозък;

         повече от 500 вида микроби, преработващи, син­тезиращи биологично активните вещества и раз­рушаващи вредните.

По този начин СЧТ е своего рода коренната систе­ма, от функционалното състояние на която зависи всеки процес, извършващ се в организма.

Зашлакованността на организма — това е:

         консервираната, рафинираната, пържената хра­на, пушените храни, сладките, за преработване на които се изисква много кислород, поради което организмът постоянно изпитва кислороден глад (например раковите тумори се развиват само в безкислородна среда);

         лошо сдъвканата храна, разредена по време или след хранене с каквато и да е течност (първото блюдо е храна); понижаване на концентрацията на храносмилателните сокове на стомаха, черния дроб, задстомашната жлеза не им позволява да смелят храната докрай, в резултат на което тя за­ почва да гние, окислява се, което също става при­чина за заболявания.

Нарушение на работата на СЧТ - това е:

         отслабване на имунната, хормоналната, ферментативната и други системи;

         замяна на нормалната микрофлора с патологич­на (дисбактериоза, колит, запек и др.п.);

         изменение на електролитния баланс (витамини, микро- и макроелементи), което води до наруша­ване на обменните процеси (артрит, остеохондроза) и на кръвооращението (атеросклероза, ин­фаркт, инсулт и т.н.);

         изместване и притискане на всички органи в гръдната, коремната и тазовата области, което во­ди до нарушаване във функционирането им;

         застойни явления във всеки отдел на дебелото черво, което води до патологични процеси в про­ектирания върху него орган.

Ако не се нормализира хранителният режим, ако не се очисти организмът от шлаките, особено дебело­то черво и черният дроб, да се излекува, което и да е заболяване, е невъзможно.

Благодарение на очистването на организма от шла­ките и при последващото разумно отношение към сво­ето здраве, ние привеждаме всички органи в резо­нанс със заложената от Природата честота. С това въз­становяваме ендоекологичното състояние или иначе казано: нарушеният баланс в енергоинформационните връзки, както вътре в организма, така и с външната среда. Друг път няма.

Сега да поговорим направо за тази удивителна способност на работата на имунната система, зало­жена в организма ни като едно от най-силните сред­ства за борба с различната патогенна среда, чийто ха­рактер няма значение, за образуването от клетките на имунната система, левкоцитите и гранулоцитите (раз­новидност на същите тези левкоцити), озона, кислородната вода.

Стр. 36-46

***

Как да се нормализира обмяната на веществата в организма и какво трябва да се направи за това? Ве­роятно, за да отличи човека от целия животински свят Всевишният му е дал определени предимства, създа­вайки го по „свой образ и подобие", поставяйки го вертикално, и с това като че ли го възвисява над При­родата.

От друга страна, човек изпитва известни труднос­ти, тъй като, имайки само две опорни точки,той трябва постоянно да напряга мускулната и сърдечно-съдовата системи за поддържане на организма в нормал­но състояние. Както знаете, всички животни, имайки четири, а стоножките даже повече опорни точки, ка­то правило не познават същата тази остеохондроза. Погледнете какво се получава. Човекът, за разлика от целия животински вид, където веднага след ражда­нето започват да ходят и плуват, в началото година-година и половина пълзи, след това постепенно се изправя на крака, и наистина - следващата третина от своя живот прекарва все пак в хоризонтално поло­жение. Ако в детството и младите години човек се движи много и тича, то с възрастта пламът му угасва, подвижността се губи, мускулите отслабват и не мо­гат вече да удържат тялото във вертикално положе­ние, той се разболява. Защо се случва така?

Ако се замислим, то даже лекарите не знаят къде действително е сърцето на човека. Та нали сърцето - това е своего рода компресор, разпределително казанче, прехвърлящо кръвта в артериите. Дренажната сис­тема на човека (артерии, вени, капиляри), която обез­печава клетките с всичко необходимо за нормална ра­бота и отстранява шлаките, трябва да работи посто­янно, тоест да прехвърля течности. За разлика от тех­ническите помпи, в чието действие няма затворен кръг, артериите и вените на човека са съединени от двата края: единият - към сърцето, а вторият - към капилярите. Излиза, че прехвърлящата кръв помпа са капилярите, а не сърцето.

Преди повече от сто години руските учени И.Счелков и Т.Заллер направили откритието, че по време на работа кръвообращението в скелетните мускули се усилва 60-80 пъти, а в същото време например в мо­зъка и в стомашно-чревния тракт - само 8-10 пъти. Такава голяма нужда от кръв на мускулите започнала да се разглежда като натоварване на сърцето. От за­коните на физиката е известно, че излишното нато­варване, например на двигател, води до бързото му износване.От това направили извода, че при заболя­вания на сърцето и съдовете, е необходим предпазен режим. Едновременно с това, както е показала прак­тиката, онези болни, които не са се придържали към ограничаващия двигателната активност режим, по-бързо са възстановявали здравето си. Каква е тая ра­бота?

Днес е доказано, че скелетните мускули се състоят от мускулни влакна, които се съкращават с определе­на честота, въздействайки на разположените до тях съдове, по-точно на крайните им разклонения - ка­пилярите, които именно представляват действител­ната помпа на сглобката между сърце и вени, и рабо­тят 2-3 пъти по-силно от самото сърце. А тъй като мус­кулите в човешкия организъм са повече от петстотин, то всмукващо-нагнетяващата им функция е ог­ромна, и ето защо е била наречена периферно сърце.

Включвайки в активната работа мускулите, пери­ферното сърце (ПС) същевременно заставя и мозъка да работи. В мозъка на животните, които са подло­жени на физическо натоварване, се наблюдава по-развита мрежа кръвоносни съдове и по-гъста нервна система, отколкото при намиращите се в състояние на обездвижване. Електрофизиологичните изследва­ния на възрастни хора потвърдиха, че при занимава­щите се със спорт и леко бягане, активността на мо­зъчните вълни е аналогична на активността на млади хора. С други думи, физическата тренировка оздравя­ва не само тялото, но и мозъка. За сетен път това слу­жи като доказателство за взаимовръзката и взаимоза­висимостта на всички органи и системи на организ­ма. Всъщност в това именно се крият неограничени­те възможности на пътя не само на профилактиката, но и на лечението на заболяванията.

Така например професор А. И. Аринчин е провел изумителен по простотата си опит. Той изолирал мус­кула на прасеца от организма, затваряйки го в изкус­твен кръг на кръвообращение, където той е раздвиж­вал кръвта. Било доказано, че ако сърцето е способно да нагнетява кръвта с налягане 120 мм живачен стълб, то мускулът е способен да прави това с налягане 200-250 мм живачен стълб и даже повече. Най-главното е, че независимо от възрастта, състоянието на мус­кулната тъкан се поддава на тренировка, само че е нужна постепенност.

Както вече бе казано, една от важните причини, задълбочаващи заболяванията, е ограничаването на движенията, покоят, препоръчвани на пациентите от лекарите по време на лечение, на фона на приемането на синтетични лекарствени средства. Оказва се, както правилно е казвал Н. А. Амосов, на болния ор­ганизъм движението е нужно десетки пъти повече, отколкото на здравия. Това е особено важно при за­болявания на опорно-двигателния апарат.

Тренировката на мускулите - това не е само помощ за сърцето, но и за органите, за гръбначния стълб, ста­вите, които при това поемат част от функциите върху себе си, предпазвайки организма от извънредните статични и динамични натоварвания и резки дви­жения. При физическите упражнения се извършва ма­саж на мускулите, което не само подобрява кръвооб­ращението им, но и - което е особено важно, храни костите, тъй като последните нямат свои съдове, а сле­дователно за сметка на това те по-дълго не губят елас­тичност и не стареят, и се получава, че те сами се ле­куват.

Трябва да се знае, че при движението от повърх­ността на ставите се отлюспва епителна тъкан, претриват се отлаганията на пикочна киселина, превръ­щат се в смазка, нормализираща работата на ставите. Тук, както никъде, се потвърждава основният жизнен принцип: функцията ражда органа. Само не тряб­ва да ви мързи, тъй като в движението е вашето здра­ве. Забелязано е, че колкото по-слаби са мускулите, толкова по-тежко се понасят даже стресови ситуации. Състоянието на угнетеност, например, може да вли­яе отрицателно на подлопатъчните мускули, поради което, когато угнетен човек върви, плещите му са от­пуснати, човекът е прегърбен. Това има енергетична връзка с меридиана на сърцето и чрез него със самото сърце. Само от състоянието на този мускул (слабо раз­вит, нетрениран и др. под.) могат да възникнат проб­леми със сърцето. Колкото по-голяма е тренираността на мускулите, а следователно и на капилярите на това периферно сърце, толкова повече се намалява на­товарването на сърцето, толкова по-бързо се възста­новява неговата функция. Приемането на кислород­на вода подобрява работата на капилярите и на сър­цето.

Стр. 56-60

***

ЛЕЧЕБНИТЕ СВОЙСТВА И УПОТРЕБАТА НА КИСЛОРОДНАТА ВОДА

Природата е постъпила мъдро, давайки на орга­низма всичко, за да функционира нормално като самодостатьчна, саморегулираща се система. Един от главните, съставящи тази система, елементи е спо­собността за образуване на клетките на имунната сис­тема (левкоцити и гранулоцити) от молекулярния кис­лород и водата - кислородната вода. Кислородната вода от своя страна се разпада на вода и атомарен кислород, което представлява мощно оръжие в бор­бата с всякакви патогенни „врагове", били то вируси, бактерии, гъби или всякакви други паразитни инфек­ции. Тъй като при това се отделя необходимият на клетките активен кислород, то едновременно с това се отстранява явлението гликолиза, възникващо при недостиг на кислород, от което страдат всички био­химични и енергетични реакции на организма, а на първо място - митохондриите, които престават да из­работват нужната на клетките енергия. Митохондри­ите играят огромна роля в жизнеността не само на клетката, но и на целия организъм. По-горе се гово­ри, че раковите клетки могат да живеят само в без-кислородна среда, т.е. при условията на гликолиза, да­же при условията на липса на много макро- и микроелементи. Нобеловият лауреат О. Варбург говори за това още в началото на миналия век.

Така, ако митохондриите не получават необходи­мите за нормална жизнена работа елементи, то те пре­минават на безкислороден режим на работа, в резул­тат на което се нарушава дишането на клетката и съ­ответно - процесът на образуване на нови и унищо­жаване на отмрелите и патологични клетки.

Една от главните функции на организма е поддър­жането на електролитния баланс, т.е. хомеостазата или киселинно-алкалното равновесие. Всяко отклонение от това равновесие свидетелства за наличие на въз­палителна реакция в организма, което се случва при недостиг на кислород в клетките и, на първо място се отразява на митохондриите - тези малки електрос­танции. Обаче още един път ще напомня, че става ду­ма не за онзи молекулярен кислород, който постъпва в организма ни с въздуха, а за кислорода, получаваш се в организма от кислородната вода - за атомарния, който, представлявайки силен антиоксидант, не са­мо възстановява работата на клетките, но и като окис­лява недоокислените вещества, отстранява в клетка­та всичко, което пречи на нормалната й работа.

Ако клетките на имунната система, нейните клетки-убийци - левкоцити и гранулоцити, не произвеж­даха кислородна вода, то животът ни би бил въобще невъзможен. Ето защо кислородната вода в организ­ма трябва да присъства винаги в достатъчно количес­тво, което, за съжаление, по много причини не става. Както заявяват например докторите Флетчер и Маален, у болните от левкоза образуването на кислород­на вода е намалено със 70% и докато не се възстано­ви нивото й, да се излекува такъв болен практически не може.

Какво става в организма при образуване на кисло­родна вода? Трябва да се каже, че формулата на раз­пада на кислородната вода на вода и кислород не от­разява цялата същност на процеса, тъй като при раз­пада на една молекула кислородна вода се образува един атом атомарен кислород.

При разпада на две молекули кислородна вода се образуват два атома кислород, които се обединяват в молекулата на кислорода.

Но вероятността да се образуват от кислородната вода молекули на кислорода е доста ниска, тъй като за сметка на високата активност на атомарния кислород, той на първо място се използва за нормализиране на окислително-възстановителните реакции на органич­ните радикали, изискващи по-малки енергии, отколко­то за образуване на молекули на кислорода. Посочени­те реакции стават едновременно, но с различни енер­гии и съответно скорости, несъвпадащи по време и ус­ловия. По такъв начин в посочените реакции се из­вършва по-сложен равновесен процес на получаване на молекулярен и атомарен кислород, който играе пър­востепенна роля в окислително-възстановителните процеси, и нарушаването при образуването му води до заболяванията, чийто характер няма значение, за което се спомена по-горе. При това се наблюдава определе­на взаимозависимост. Активността на молекулярния кислород е толкова по-висока, колкото по-голяма е кон­центрацията на атомарен кислород, и обратно.

Например в бора се наблюдава висока концентра­ция не само на молекулярен, но и на атомарен кисло­род, който се образува от бързо разпадащия се озон, чиято миризма ние даже усещаме.

Следователно пусков механизъм за биоенергетичните реакции, ставащи в организма за сметка на елек­тронните престроявания, е атомарният кислород, об­разуващ се от кислородната вода.

Тук трябва да се кажат няколко думи за полилея на Чижевски. Главната му заслуга е в това, че той е доказал,че във въздуха има аеройони, без които човек не може да живее. Той ги е нарекъл „витамините на въздуха". Ако например на животни (мишки и плъхо­ве) се дава за дишане въздух, филтриран през памук, то след две-три седмици от този „стерилен" въздух те загиват. Оказва се, че с помощта на създадения от учения полилей, се образува йонизиран въздух, съ­щия този озон, който, разлагайки се, образува молеку­лярен и атомарен кислород, оказващ такова живи­телно действие. Това е същият йонизиран въздух, кой­то ние дишаме покрай водопадите в планините.

Има едно любопитно обстоятелство. Ако в паспорта на прибора е написано, че в обем 1 м3 от лампата има толкова си хиляди отрицателно заредени йони, подобряващи състоянието на човека, то можете да бъдете уверени, че в същия обем има също толкова положителни йони, влошаващи здравето. Цялата ра­бота е в това, че без взаимосвързаността на положи­телните и отрицателните процеси в Природата не мо­же да съществува нищо. С развитието на цивилиза­цията човек се е заврял в буркана на Фарадей, в който е изменена електромагнитната съставляваща, когато положителните аеройони са повече от отрицателни­те, в резултат на което клетката на организма, губейки заряда върху мембраната, става уязвима за всеки ув­реждащ фактор. Ето защо, намирайки се около поли­лея на Чижевски, и приемайки отрицателните аеро­йони, човек получава облекчаване. Само едно не се отчита при използването на този прибор. При рабо­та, елементите на полилея, разлагайки въздуха на по­ложителни и отрицателни йони, притеглят към себе си цялата мръсотия като прахосмукачка, което по-нататък може да се отрази както на ефективността на работата й, така и на здравето на човека.

Как правилно да се ползва полилеят? Да се проветри помещението, да се затвори малкото прозорче, да няма течение, да се включи полилеят за 20-30 ми­нути, да се изключи и така периодично на всеки два-три часа да се провежда тази процедура. За съжале­ние не съм срещал никъде данни за това колко време полилеят може ефективно да работи при „полеви ус­ловия".

Същността на дишането се съдържа в съединява­нето на органичните въглерод и водород с кислоро­да от въздуха. В химическо отношение този процес е еднакъв както за животните, така и за растенията, при това растенията отделят кислород 20 пъти повече, от­колкото поглъщат. Затова в атмосферата се поддържа необходимото за човека количество кислород. И всич­ки тия реакции се случват в следния ред: молекуля­рен кислород - озон - кислородна вода - атомарен кислород с отделяне на енергия за поддържане на температурата на тялото 36,6°С и за създаване на биополевата обвивка - аурата (служеща също така за енергетично подхранване на организма от околната среда), и за процеса на деление на новите клетки и унищожаването на старите. Образно казано, всяка клетка - това е своего рода атомен реактор, даващ енергия на клетъчните процеси и на живота на целия организъм. Не е ли в това загадката на гения Курчатов, че той е прекопирал процеса, протичащ в орга­низма, за създаване на атомния реактор, където е предвидил използването във вид на ядра на въгле­рода. Понижаването на концентрацията на въглерода в организма извиква мутации на клетките и предиз­виква неуправляемия им растеж, който може да се спре само за сметка на възстановяването на равно­весния процес между образуванието кислород-въглерод. Ето защо е толкова важно нормалното съотно­шение на въглеродния диоксид и кислорода. Та нали нарушението му води като правило до патологични­те изменения в работата на клетките.

Разбирането на същността на тези процеси е базо­во за използването на кислородната вода при леку­ването на различните заболявания. Вкарвайки в ор­ганизма липсващата кислородна вода, ние въвежда­ме допълнително „гориво", стимулиращо атомарни­те процеси, течащи в клетката, подтиквайки ги към започване на работа и към защита от различни увреж­дащи фактори. В Природата има много източници за образуване на атомарен кислород. Човек се чувства добре в гората, около бучащия водопад, под полилея на Чижевски, в кислородните вани, под ултравиоле­товото облъчване - за сметка на прякото образуване на атомарен кислород от озона.

При нарушаване на този механизъм, т.е. при недос­тиг на кислород, за което бе говорено нееднократно, възникват различни болести, дори се стига до гибел на организма. Ето тогава за възстановяване на баланса на кислорода, за стимулиране на окислителните про­цеси и активизиране на собствения атомарен кисло­род, е необходимо да се използва кислородна вода.

При приемане на кислородна вода перорално (през устата) или вътрешновенозно (в биологически пре­поръчваните дози) окислителният й разпад става по следната схема:

Структурната формула на кислородната вода Н-О-О-Н показва, че двата атома кислород са съеди­нени непосредствено един с друг и тази връзка е не­устойчива. Например чистата кислородна вода е спо­собна да се разлага на вода и кислород с взрив, зара­ди което в медицината се използва като разредени вод­ни разтвори. Кислородната вода, както бе казано по-горе, има слабо изразени киселинни свойства, върху което се основава нейната окислителна функция в кисела среда, а възстановителната - в алкална, т.е. она­зи, която се наблюдава при замърсения организъм.

Активността на атомарния кислород е много висока и той на първо място окислява атомите на елементите, несвойствени на дадения организъм. Цялата патогенна флора се бои като от огън от срещата с такъв кислород, тъй като практически тя възниква при неговия дефицит.

Всъщност главното назначение на атомарния кис­лород - това е корекцията на резонантната честота на всяка клетка, развитие на нови клетки и подтиска­не на старите и болните.

Този механизъм на действие на кислородната вода се потвърждава от наблюдавани случаи.

•              Болната Н., 40 годишна, се разболява от рак на гърдата с обширни метастази. Операция й е отказана, след което заминава на село в Сибир, където има кедрова гора. Поживяла там 6 месе­ца, върнала се в пълно здраве.

•              Младеж, 16 годишен, се върнал от училище и зас­пал по време на вечерята на масата. Спал 3 ме­сеца. Бащата- завеждащ реанимацията във Волгоград, се обръщал за помощ към всички инстан­ции, стигнал дори до Москва. Никой не могъл да събуди сина. Направили една след друга две процедури на улт­равиолетово облъчване на кръвта с помощта на конструирания от нас прибор „Хелиос-1". На следващия ден младежът се събудил, в начало­то познал сестра си, след това - майката, а след това окончателно дошъл на себе си.

•              Болният К.,на 83 години, ракът (с размера на яйце) на дясното слепоочие постоянно кърви. Провежданите от лекарите мероприятия били безрезултатни и те по-нататък се отказали да правят каквото и да било. Беше решено раната да се налага с тампони, навлажнени от начало с 15%-на, а след това с 30%-на кислородна вода. След седмица кървенето спря, а след месец изчезна самият тумор. Повърхността на лявото слепоочие стана чиста, като че ли там нищо не е имало. Лекарите не можеха да повярват, че по такъв начин бил махнат туморът, с който те не могли да се справят.

В книгата на У. Дъглас „Изцеляващите свойства на кислородната вода" се привежда списък на заболя­ванията, отнасящи се към имунодефицитните състо­яния (ревматоиден артрит, лупус, алергични разтройства и др.), всички от които практически могат да се излекуват чрез приемане на кислородна вода, особе­но при вътрешно венозно вливане.

Между впрочем, търсещите умове използват кис­лородната вода като лечебно средство при най-различни заболявания вече 200 години.

И макар успешната употреба на кислородната во­да във вид на вътрешновенозно вливане да е било проведено във Франция от лекаря Нистен през 1811 година, за което съобщили в списанието „Ланцет" на докторите Терклиф и Стеббинг, които също (1916 го­дина) използвали Н2О2 за вътрешно венозно вливане при различни състояния с достатъчно добър терапев­тичен ефект, до днес тя не е намерила широко прило­жение заради своята простота и евтиния.

Разбира се, използването на кислородната вода ще доведе до подриване на грамадната индустрия по съз­даването и пускането на синтетични лекарствени средства, принасящи огромен приход, наистина за съ­жаление, за сметка на влошаване на здравето на оне­зи, които ги приемат.

Работата е там, че медицината е една от най-консервативните науки, незабелязваща онази вреда, която нанасят тесните специалисти. Разбира се, не може без тях. Те познават всички тънкости на един или друг орган и система. Но лошото е, че те забравят, че всичко в организма е взаимосвързано и взаимозависимо. Как се оправдава дейността на лекаря от патоанатома? Болките се туширали с болкоуспокояващи средства, имаше възпаление - давали противовъзпалителни средства, организмът на болния бил слаб -давали витамини. Затова претенции към лекаря ня­ма. А това, че болният умира от липса на вода в орга­низма, от замърсеността и кислородния глад - да разберат това, на лекарите не им стига умът. А как да разберат? Никой не ги е учил на това, доколкото ги учат така, както например професор В.Кисельов - заместник по научната част в НИИ по молекулярна медицина на името на Сеченов, изглежда незнаещ ни­що, но и нежелаещ да знае за изработването в орга­низма на кислородна вода, но с умен вид разсъжда­ващ за нейната уж вреда за организма. Това обаче не е оправдание за лекарите, допуснали смъртта на бол­ния. Всички ние сме се учили, но ето главното - не сме престанали да се учим и да мислим самостоятел­но не сме се отучили.

Форми на производство и на традиционна употреба на кислородната вода

Кислородната вода - това е безцветна течност (при големи обеми или концентрации е бледо син­кава) без мирис. Това е нетрайно съединение, добре разтварящо се във вода и разлагащо се на светлина­та даже при стайна температура, във връзка с което е по-добре да се съхранява във флакони от тъмно стъкло.

Кислородната вода наричат също перхидрол, хидроперит, хиперол, лаперол. Японците наскоро изоб­ретиха еквивалент на кислородната вода под името флюзол, който с успех прилагат при облъчване на ра­ково болните.

Перхидрол - това е концентриран разтвор на Н2О2, в който тя се намира в количество 27,5-35%. В ап­течната мрежа като правило се продава 3%-на кис­лородна вода, често даже без обозначение за концен­трацията.

Мнозина са обезпокоени от това, че Н2О2 е уж мръс­на и съдържа ред вредни за организма вещества, по­точно олово и цинк. За разлика от техническата, про­даващата се в аптеките Н2О2 е достатъчно чиста, осо­бено приготвената за акушерите. Разбира се, наличие­то на примеси на същото това олово не е желателно, но в онези количества кислородна вода, които се пре­поръчват за вътрешна употреба или вътрешно веноз­но, това може да се пренебрегне, отчитайки оня лече­бен ефект, който тя предизвиква, още повече, че коли­чеството олово, постъпващо в организма от други из­точници, винаги превишава допустимите норми.

Цинкът пък е необходим елемент, без който не ста­ват много биохимични и енергетични реакции.

Хидроперитът се приготвя като таблетки и съдър­жа около 35% Н2О2. Преди употреба таблетките се раз­тварят във вода: 1 таблетка на 1 супена лъжица вода (15 мл), което съответства на 3%-тен разтвор на Н2О2.

При това да се използва хидроперит може само вън­шно, тъй като той не е достатъчно пречистен.

Кислородната вода традиционно се употребява ка­то антисептично, кръвоспиращо и избелващо средс­тво, за получаване на кислород и в качеството на окис­лител в ракетната техника.

В организма кислородната вода, под въздействие­то на фермента каталаза, се разлага на вода и атомарен кислород, защитавайки клетъчните структури от ув­реждания. В противен случай клетката се замърсява и такъв процес като апоптоза (ликвидация на отживе­лите болни клетки и на паразитите) не протича.

Доказано е, че кислородната вода участва във всич­ки биоорганични процеси на обмяната на вещества­та: на белтъци, мазнини, въглехидрати, минерални соли, а също при образуване на витамините, в рабо­тата на всички ферментни, хормонални системи, при изработването на топлина в организма. Тя подпомага прехода на захарта от плазмата на кръвта в клетките без помощта на инсулина.

Обаче освен насищането на организма с атомарен кислород, кислородната вода играе и друга, възможно по-важна, роля: окислява токсичните вещества. Това свойство доктор Фар е нарекъл „окислителна детоксикация". По-точно, окислявайки мазнините, отлагащи се по стените на съдовете, тя не само предотвратява, но и отстранява явленията на атеросклерозата.

Окислителните свойства на кислородната вода са много силни. Ако налеем 10-15 мл Н2О2 в 1 л вода, то количеството микроби в нея ще се намалят 1000 пъ­ти! При това загиват даже такива патогенни микро­би, като възбудителите на холера и коремен тиф, спо­рите на сибирската язва, много устойчиви във външ­на среда. Способността на кислородната вода (при вътрешно венозно вливане) успешно да се бори с бак­териални, гъбични, паразитни и вирусни инфекции, а също така да стимулира работата на имунната сис­тема и да препятства растежа на тумори,е установена чрез голямо количество лабораторни и клинични из­следвания (У. Дъглас, 1998). След вътрешновенозно вливане на Н2О2в организма, клетките-убийци, Т-лимфоцитите, отговарящи за натовареността в работата на имунната система, придобиват по-висока ак­тивност.

Съчетаването пък на използване на кислородна во­да с ултразвуково облъчване на кръвта оказва още по-изразен терапевтичен ефект, особено при случаите на заболявания, свързани с такива имунодефицитни със­тояния, като вирусен хепатит, хронични заболявания, безплодие, така наречения СПИН, бронхиална астма и т.н.

Начини на лечебно използване на кислородната вода

Аз получавам много писма и се случва в тях да се говори за липсата на безопасност при използването на кислородната вода, особено при вътрешно веноз­но преливане.

Въобще преди да препоръчам нещо на другите, аз го изпитвам върху себе си. Ами например, аз вътреш­новенозно вливам кислородна вода на себе си и на роднините си вкъщи в кухнята - и нищо, жив съм!

Кислородната вода - това е разтвор, където моле­кулите на атомарния кислород са отделени една от друга с молекулите на водата, а следователно, за раз­лика от молекулите на чистия кислород, са много мал­ки, и рискът от газова емболия практически се изк­лючва.

Отрицателното действие на кислородната вода при вътрешен прием се обяснява с това, че ферментът каталаза в стомашно-чревния тракт е малко или го ня­ма въобще. Ето защо е избрана доза, непревишаваща 10 капки при един прием 30 минути преди хранене или 1,5-2 часа след ядене. При това не е случайно на­чалният прием на кислородна вода (10 дни), а и при вътрешновенозно вливане, да е определен в режим на привикване. А и самите болни могат да определят за себе си приемливата комфортна доза, например да­же непревишаваща 3-5 капки на един път.

В нашия „цивилизован" живот ние ядем пържена, мазна, пушена, а освен това отровена от химически вещества храна, в която кислород няма въобще, затова за преработването й е нужно много голямо количест­во кислород. А тъканите практически живеят в без-кислородна среда и са принудени да се борят за всяка „глътка въздух". Затова при някои хора даже взимане­то на две капки кислородна вода извиква понякога раз­лични неразположения, даже до припадъци, както то­ва се случва с градския човек, оказал се в гората. И все пак, имайки предвид това, че човешкият организъм за­ради обездвижения си начин на живот, начина на хра­нене и други фактори, практически винаги изпитва не­достиг на кислород, взимането на кислородна вода при всякакви разстройства не би било излишно.

Ако след взимането на кислородната вода се поя­вят каквито и да е дискомфортни състояния, болка, тежест и др., то за 1-2 дни трябва да се прекрати при­ема или да се понижи до 3-5 капки. При използване­то на водата трябва да се взима витамин С (една скилидка чесън на ден ще реши тази задача).

Външна употреба

• Използва се във вид на компреси, втривания във всякакви болезнени места (областта на сърцето, съдовете и т.н.), намазване на кожната повърхност при болестта на Паркинсон, при разсеяна скле­роза: 1-2 ч.л. 3%-ен разтвор на кислородна вода на 50 мл вода, при следващо увеличаване на кон­центрацията на разтвора чак до 3%-ния.

         За жабурене на устата да се употребява 1 ч.л. 3%- на кислородна вода на 50 мл вода.

         При кожни заболявания (екзема, псориазис и др.) може да се използва не само 3%-на кислородна вода (неразредена), но и 15-25-33%-на кислород­ на вода, която може да се купи в магазините за химически реактиви. Обривът трябва да се намаз­ва 1-2 пъти на ден до пълното му изчезване.

         Ако имате гъбички по краката или на други мес­та, или брадавици по тялото, и други обриви, то трябва да се мажат с 3%-ен разтвор на Н2О2 ня­колко дни, и те ще изчезнат.

         При инфекции на рани, гнойни процеси, ожулено и др. подобни, кислородната вода способства за по-бързото зарастване. Както е известно, добро де­зинфекционно средство при недълбоки рани, порязвания и напукано, а също при кожни заболява­ния, е стипцата. Нейното приложение ще бъде по-ефективно в съчетание с кислородна вода: в 10%-ен разтвор на стипца (на 10 мл вода — 10 г стипца) да се добави 1 ч.л. 3%-на кислородна вода. То­зи разтвор е прекрасно средство за лечение на трофически язви, кожни прояви от различен характер, повърхности с рани при лимфоденити.

         Използване на кислородната вода във вани. Ние, като правило, обръщаме малко внимание на на­шата кожа, а нали нейната площ е 2м2 и тя работи като бъбреците и белите дробове. Т.е. чрез кожата ние също дишаме и през нея се извеждат продук­тите на метаболизма. Ето защо след гимнастика, каквото и да е натоварване, обилно отделяне на пот, трябва непременно да си вземем лек душ. В противен случай вредните вещества отново ще се окажат в организма.

Много добре действа на кожата вана с кислородна вода, впрочем отдавна вече официално препоръчва­на в много страни: Англия, САЩ, Канада.

За една топла вана да се вземат 5-6 шишенца кис­лородна вода (по 40 мл). Времето за ваната е 30-40 минути, след това в тази вода да се добави топла во­да и да се измие тялото. Само помнете, че шампоани, сапуни, особено вносните, съдържат в състава си ос­нови и, измивайки от повърхността на кожата кисе­лия защитен слой, ви правят действително „голички" и така през кожата проникнат различни инфекции. Курсът: 5-7 вани през ден, след половин месец може да се повтори.

Какво дават ваните с кислородна вода? Нормали­зиране на ходенето по голяма нужда, изгонване на глистите, нормализира се кожното покритие при ек­зема, псориазис, дерматити, трофически язви, нама­ляват болките в гръбначния стълб, съдовете и муску­лите.

Внимание! При взимането на вани с кислородна вода може да се наблюдава повишение на температу­рата, поява на розови петна по кожата, леко стомаш­но разстройство. Нищо страшно няма. Това са приз­наци на замърсяване на вашия организъм и колкото повече е (замърсен), толкова по-изразени са те. Здра­вият човек при такава вана ще почувства само облек­чение.

• Употреба в козметиката. Всички съществуващи козметични средства - кремове, гелове, лосиони - оказват преди всичко външно въздействие, а нарушаването на функциите на клетката зависи от вътрешното състояние на организма, от него­вата зашлакованост, зависеща преди всичко от сте­пента на обезпечаване на клетките с кислород. Сухата кожа, комедоните, бръчките и много други се отстраняват с кислородна вода.

Трябва да се измие лицето с вода, добре да се из­бърше и с навлажнено памуче с 1-1,5 %-на кислород­на вода, а по-късно - с 2%-на да се помасажират ли­цето и шията.След 20-30 минути отново да се изплакне лицето с топла вода.

Същата тази процедура можете да я проведете при целулит, само усилвайки действието на кислородна­та вода с помощта на масажен апарат или аппликатора на Кузнецов, а по-добре на Ляпко. Да се масажи­рат коремът, бедрата, ръцете, краката и след това да се навлажни повърхността на кожата с 3%-на кисло­родна вода.

Вътрешен прием

Да се взема по 1 капка на 2-3 супени лъжици вода (30-50 мл) 3 пъти дневно, 30 минути преди ядене или 1,5-2 часа след храна. Ежедневно се добавя по една капка, докато се стигне до 10 капки на десетия ден. Да се направи пауза от 2-3 дни и да се взима вече по 10 капки, като се прави пауза на всеки 2-3 дни. Някои болни въобще не правят прекъсване.

Ако има необходимост, на децата до 5 години мо­же да се дава по 1-2 капки на 2 супени лъжици вода, от 5-10 години - по 2-5 капки, от 10-14 години - по 5-8 капки наведнъж, също 30 минути преди хранене или 1,5-2 часа след.

Употреба през носа и в ушите

• При каквито и да е заболявания или некомфортни състояния (грип, простуда, главоболие), осо­бено при болестта на Паркинсон, разсеяна скле­роза, заболявания на носоглътката (синузит, възпадение на челните кухини), шум в главата и др., трябва да се капе кислородна вода в носа в съот­ношение 10-15 капки на супена лъжица вода и по цяла пипетка да се накапе най-напред в едната, а след това в другата ноздра. След 1-2 дни може да се увеличи дозата - по 2-3 пипетки във всяка ноздра, а след това да се слага до един кубик с помощта на еднограмов шприц. Когато след 20-30 секунди от носа започне да из­тича слуз, трябва да се отиде в банята, да се наклони главата към рамото, с палец да се затисне ноздрата, която е отгоре, а през долната спокойно да се издуха всичко, което излезе от носа. След това да се наклони главата на другата страна и да се повтори същото. 10-15 минути нищо да не се пие и яде.

         При кръвотечение от носа (това добре знаят ле­карите от бърза помощ) носът се тампонира с 3%-на кислородна вода с последващо изясняване на причините на кръвотечението.

         При различни заболявания на ушите и глухота, в началото трябва да се използва 0,3-0,5 %-ен раз­твор на кислородна вода (1 мл Н2О2 на 1 супена лъжица вода), след няколко дни концентрацията може да се повиши до 1-2% (да се капе или да се сложи памучен тампон).