ТЕРИАК (Electuarium theriacale, Theriaca) ЩО Е ТО?
Териакът е създаден през ІІ в. пр. Хр. по времето на Митридат VІ (известен днес с прозвището царя-токсиколог), като универсална противоотрова, която трябвало да бъде взимана ежедневно профилактично, за да създаде имунитет на ползващия го и представлява своеобразен прародител на хомеопатията (Griffin 1995, 1-6). С териак се лекували неразположения и отравяния, той бил лек за всичко, панацея и благодарение на въздействието му върху организма, става популярен в целия древен свят. Териака се разпространявал във вид на зърна, течност, мехлем, които били съхранявани в порцеланови съдчета (капсули).
Митридат ползвал затворници, а и себе си за изпробване на различни отрови и противоотрови и намереното от него средство- „митридатум” се смята за вероятна основа на териака. Според легендите понтийският цар Митридат Евпатор /дългогодишен враг на римляните/ като малък вземал от това средство и бил неуязвим за всички известни отрови. Любопитно е, че няколко десетки години преди това гръцкият поет и лекар Никандър от Колофон пише специална поема за отровите и противоотровите. Тя е адресирана към царя на Пергамон Атала ІІІ, който също е известен с изпробването на различни отрови върху престъпници. По-късно, през І в., в Древен Рим лекарят на император Нерон – Андромах, усъвършенствал състава на лекарството, което било приемано и от Агрипина от страх сина й Нерон да не я отрови. Завършен вид на рецептата е придал Клавдий Гален, лекарят на император Марк Аврелий.
Митридат ползвал затворници, а и себе си за изпробване на различни отрови и противоотрови и намереното от него средство- „митридатум” се смята за вероятна основа на териака. Според легендите понтийският цар Митридат Евпатор /дългогодишен враг на римляните/ като малък вземал от това средство и бил неуязвим за всички известни отрови. Любопитно е, че няколко десетки години преди това гръцкият поет и лекар Никандър от Колофон пише специална поема за отровите и противоотровите. Тя е адресирана към царя на Пергамон Атала ІІІ, който също е известен с изпробването на различни отрови върху престъпници. По-късно, през І в., в Древен Рим лекарят на император Нерон – Андромах, усъвършенствал състава на лекарството, което било приемано и от Агрипина от страх сина й Нерон да не я отрови. Завършен вид на рецептата е придал Клавдий Гален, лекарят на император Марк Аврелий.
1. Клавдий Гален
Също така, както и много други негови колеги Клавдий Гален, се пробвал да състави универсалната противоотрова - т. нар. териак.
През ІІ в. Гален, лекарят на император Марк Аврелий изследва качествата на микстурата, отстранява някои съставки, включва нови (напр.: части от усойница) и опиум и по тази причина, продуктът се среща и под името Galene (спокойствие).
Като резултат от изследванията на Гален върху лекарството се появява и неговия трактат „De theriaca ad pisone”(Griffin 2004, 317). Широкият спектър от болести, които лекувал Териака го направили много известен, така че през средните векове неговата употреба влязла в наръчниците за опазването на човешкото здраве (Arano 1976, XLI). За усъвършенстването на рецептата Гален получил златна верижка от император Марк Аврелий с гравиран по нея надпис - «От Антонин, император на римляните на Гален, император на лекарите».
Препоръките на Гален за изготвяне на териак останали в сила чак до 13 в. ). Първоначално лекарството е съдържало 41 съставки, при Гален стават 55, а по-късно и 60 (Watson 1966).
През 1746 година териакът като лекарство бил регистриран в Лондон с 61 съставки и станал известен в Англия, като венециански петмез (меласа) (Griffin 2004, 324)
Също така, както и много други негови колеги Клавдий Гален, се пробвал да състави универсалната противоотрова - т. нар. териак.
През ІІ в. Гален, лекарят на император Марк Аврелий изследва качествата на микстурата, отстранява някои съставки, включва нови (напр.: части от усойница) и опиум и по тази причина, продуктът се среща и под името Galene (спокойствие).
Като резултат от изследванията на Гален върху лекарството се появява и неговия трактат „De theriaca ad pisone”(Griffin 2004, 317). Широкият спектър от болести, които лекувал Териака го направили много известен, така че през средните векове неговата употреба влязла в наръчниците за опазването на човешкото здраве (Arano 1976, XLI). За усъвършенстването на рецептата Гален получил златна верижка от император Марк Аврелий с гравиран по нея надпис - «От Антонин, император на римляните на Гален, император на лекарите».
Препоръките на Гален за изготвяне на териак останали в сила чак до 13 в. ). Първоначално лекарството е съдържало 41 съставки, при Гален стават 55, а по-късно и 60 (Watson 1966).
През 1746 година териакът като лекарство бил регистриран в Лондон с 61 съставки и станал известен в Англия, като венециански петмез (меласа) (Griffin 2004, 324)
2. Териака в България
Териака е бил познат и в България. Свидетелство за това са данните за открити у нас над 22 капачета за териак (Герасимов 1963, 279-280; Юрукова 1977, 24-28; Владимирова-Аладжова 1983; Писарев 1985, 41-44; Койчева 1988, 38-40; Тонев 1999, 48-49; Жекова 2000-2001, 159-161; Плетньов 2002, 27-31; Плетньов 2003, 49-51; Николов, под печат; Ботева, под печат).
Това вълшебно лекарство, церящо всичко, не само е било познато, но дори е било и фалшифицирано, открита е голяма група - 11 броя капачета на фалшиво лекарство ( Сред находките са капачета, използвани за затваряне на капсулите с фалшиво лекарство. Като изработка те са груби, надписите им са с много грешки или имитират различни букви, а изображенията са схематични и небрежно гравирани.). Счита се, че лекарството се е фалшифицирало в Истанбул, а у нас фалшификатите са попадали, поради близостта ни с Турция.
Има и не малко на брой други сведения за употребата на Териака в България.
2.1. Из “Стратегикон на Псевдомаврикий”: „Те употребяват също и дървени лъкове и малки стрели, намазани с отрова, която силно действува, ако раненият от такава стрела не се е намазал предварително с течността териак или с други помощни средства, познати на лекарската наука.”
2.2. Из “ТАКТИКА” от император Леон VІ Философ (886-912)
„Употребявали също така и дървени лъкове и стрели, намазани с отрова, чието действие може да бъде предотвратено само ако раненият приготви териак или друго противоядие или пък веднага изреже раната, за да не се разпространява, защото иначе действува пагубно върху цялото тяло. Имали навик да живеят и да търсят закрила в гористи и мъчнопроходими местности."
Териака е бил познат и в България. Свидетелство за това са данните за открити у нас над 22 капачета за териак (Герасимов 1963, 279-280; Юрукова 1977, 24-28; Владимирова-Аладжова 1983; Писарев 1985, 41-44; Койчева 1988, 38-40; Тонев 1999, 48-49; Жекова 2000-2001, 159-161; Плетньов 2002, 27-31; Плетньов 2003, 49-51; Николов, под печат; Ботева, под печат).
Това вълшебно лекарство, церящо всичко, не само е било познато, но дори е било и фалшифицирано, открита е голяма група - 11 броя капачета на фалшиво лекарство ( Сред находките са капачета, използвани за затваряне на капсулите с фалшиво лекарство. Като изработка те са груби, надписите им са с много грешки или имитират различни букви, а изображенията са схематични и небрежно гравирани.). Счита се, че лекарството се е фалшифицирало в Истанбул, а у нас фалшификатите са попадали, поради близостта ни с Турция.
Има и не малко на брой други сведения за употребата на Териака в България.
2.1. Из “Стратегикон на Псевдомаврикий”: „Те употребяват също и дървени лъкове и малки стрели, намазани с отрова, която силно действува, ако раненият от такава стрела не се е намазал предварително с течността териак или с други помощни средства, познати на лекарската наука.”
2.2. Из “ТАКТИКА” от император Леон VІ Философ (886-912)
„Употребявали също така и дървени лъкове и стрели, намазани с отрова, чието действие може да бъде предотвратено само ако раненият приготви териак или друго противоядие или пък веднага изреже раната, за да не се разпространява, защото иначе действува пагубно върху цялото тяло. Имали навик да живеят и да търсят закрила в гористи и мъчнопроходими местности."
2.3. Из „Историята на Йоан Кантакузин”( три тома обхваща времето от 1320 до 1362 г.)
Сведението принадлежи на Йоан Кантакузин- очевидец и участник в събитията на Балканския полуостов през ХІV в., който говори за похода на византийците срещу цар Михаил Шишман, след тяхната неуспешна обсада на Филипопол. Византийският император заповядва на деспота на мизите- Войсил да се върне в земите си и да приготви войската и себе си за сражение. Съобщават му, обаче че Войсил е умрял. Императорът се връща в Адрианопол тежко засегнат, поради факта, че не успял да накаже неприятелите. След осем дни императорът получава писмо, че Войсил е жив.
„Понеже (Войсил) ял гъби сърдечните мускули били парализирани и в продължение на три дни бил обхванат от тежка летаргия и силна безчувственост, така, че изглеждало да е умрял. След това близките му си послужили с териак и с така наречените от лекарите противоядия и едвам го върнали кам живот .”
3. Световни творби, в които се споменава за Териака
3.1. „Мадам Бовари”- Гюстав Флобер
„Каниве се канеше да предпише териак, когато чуха плясъка на камшик;”
3.2. „Островът от предишния ден”- Умберто Еко
„В този свят — казваше още глашатаят на покаянието, — вие сте навикнали да виждате, че за всяка болка се е намирал някакъв лек и няма рана без нейния мехлем, нито яд без неговия териак.”
3.3. „Печатът”- Рита Моналди, Франческо Сорти
„Каква отвратителна миризма има това твое масло. Можем ли да сме сигурни, че не е отровно?
Успокоих го относно доказаните качества на лекарството, изработено от маестро Антонио Фиорентино, за да предпазва от чумата във Флорентинската република. Състоеше се, както ми бе казал Кристофано, само от левантински териак, варена с лимонов сок, карлина вулгарис, императорска туя, женшен, шафран и бял диктамон. От масажа на гърдите, който междувременно бях започнал да му правя, Робледа изглежда се разнежи, заслушан в имената на тези билки, като че ли така неприятният им мирис се заличаваше. Както вече бях забелязал при Клоридия, щипещите пари и разнообразните разтривания, с които прилагах мазилата на Кристофано, успокояваха наемателите и им развързваха езика. „
„Тогава си спомних, че трябваше да завърша обиколката за раздаването на лекове срещу заразата. Облякох се и взех със себе си торбата с шишенцата. Възнамерявах първоначално да дам териак за стомашни смущения и една подсладена отвара от жълто огниче на Бреноци, освен това предстоеше парна баня за Стилоне Приазо, а после трябваше да сляза на първия етаж при Девизе и Дулчибени.”
3.4. „Салернски кодекс на здравето”- Арнолд от Вавилон
В рицарско време Арнолд от Вавилон (около 1235 – 1311г.), в началото на 14-тото столетие съставя книгата „Салернски кодекс на здравето”, в която се казва
„Седефче, чесън, териак и орех, както и круша и черна ряпа обещават да служат като антидот на отровата.”
3.1. „Мадам Бовари”- Гюстав Флобер
„Каниве се канеше да предпише териак, когато чуха плясъка на камшик;”
3.2. „Островът от предишния ден”- Умберто Еко
„В този свят — казваше още глашатаят на покаянието, — вие сте навикнали да виждате, че за всяка болка се е намирал някакъв лек и няма рана без нейния мехлем, нито яд без неговия териак.”
3.3. „Печатът”- Рита Моналди, Франческо Сорти
„Каква отвратителна миризма има това твое масло. Можем ли да сме сигурни, че не е отровно?
Успокоих го относно доказаните качества на лекарството, изработено от маестро Антонио Фиорентино, за да предпазва от чумата във Флорентинската република. Състоеше се, както ми бе казал Кристофано, само от левантински териак, варена с лимонов сок, карлина вулгарис, императорска туя, женшен, шафран и бял диктамон. От масажа на гърдите, който междувременно бях започнал да му правя, Робледа изглежда се разнежи, заслушан в имената на тези билки, като че ли така неприятният им мирис се заличаваше. Както вече бях забелязал при Клоридия, щипещите пари и разнообразните разтривания, с които прилагах мазилата на Кристофано, успокояваха наемателите и им развързваха езика. „
„Тогава си спомних, че трябваше да завърша обиколката за раздаването на лекове срещу заразата. Облякох се и взех със себе си торбата с шишенцата. Възнамерявах първоначално да дам териак за стомашни смущения и една подсладена отвара от жълто огниче на Бреноци, освен това предстоеше парна баня за Стилоне Приазо, а после трябваше да сляза на първия етаж при Девизе и Дулчибени.”
3.4. „Салернски кодекс на здравето”- Арнолд от Вавилон
В рицарско време Арнолд от Вавилон (около 1235 – 1311г.), в началото на 14-тото столетие съставя книгата „Салернски кодекс на здравето”, в която се казва
„Седефче, чесън, териак и орех, както и круша и черна ряпа обещават да служат като антидот на отровата.”
4. Театър на Териака
В производството на териака са си съперничили редица градове - Венеция, Флоренция, Падуа, Милано, Болоня, Генуа, Константинопол (Истанбул) и Кайро, чието място на търговски центрове улеснявало снабдяването с необходимите съставки за производството му (Charles 1927, 214). Най-прочут между всички и най-търсения по цяла Европа бил териакът от Венеция. Той съдържал шестдесет съставки от растителен и животински произход, но в основата му бил опиума. В случай, че лечението с него не водело до изцеление, се считало, че това се дължи на неговата неправилна доработка, лошо качество на използваните съставки или неправилно съхранение след употреба. За да се отстранят причините за евентуален терапевтичен неуспех, производството на лекарството се подлагало на внимателна проверка, като трябвало да бъде публично приготвяно с много блясък и церемонии (Mann 1984, 123). Така се стигнало до провеждането във Венеция на „Театър на териака”, който се организирал на 24 август - празника на Св. Вартоломей. Тогава всички съставки били излагани публично и аптекарите започвали приготовлението на микстурата, която след това трябвало да отлежи дванадесет години, за да се получи качествен продукт.
Широкото разпространение и високата цена на териака, довели до злоупотреби в производството му и до появата на фалшификати. Това принудило производителите на лекарството да се обединят, което станало факт през 1606 г. в Монпелие. Организацията включвала всички конкуренти в производството на лекарството, като това се приемало за сериозна мярка срещу фалшификациите (Davidson 1952, 316).
В производството на териака са си съперничили редица градове - Венеция, Флоренция, Падуа, Милано, Болоня, Генуа, Константинопол (Истанбул) и Кайро, чието място на търговски центрове улеснявало снабдяването с необходимите съставки за производството му (Charles 1927, 214). Най-прочут между всички и най-търсения по цяла Европа бил териакът от Венеция. Той съдържал шестдесет съставки от растителен и животински произход, но в основата му бил опиума. В случай, че лечението с него не водело до изцеление, се считало, че това се дължи на неговата неправилна доработка, лошо качество на използваните съставки или неправилно съхранение след употреба. За да се отстранят причините за евентуален терапевтичен неуспех, производството на лекарството се подлагало на внимателна проверка, като трябвало да бъде публично приготвяно с много блясък и церемонии (Mann 1984, 123). Така се стигнало до провеждането във Венеция на „Театър на териака”, който се организирал на 24 август - празника на Св. Вартоломей. Тогава всички съставки били излагани публично и аптекарите започвали приготовлението на микстурата, която след това трябвало да отлежи дванадесет години, за да се получи качествен продукт.
Широкото разпространение и високата цена на териака, довели до злоупотреби в производството му и до появата на фалшификати. Това принудило производителите на лекарството да се обединят, което станало факт през 1606 г. в Монпелие. Организацията включвала всички конкуренти в производството на лекарството, като това се приемало за сериозна мярка срещу фалшификациите (Davidson 1952, 316).
5. Рецепти за Териак
5.1. Рецепта за Териак, влизащ в състава на шведската горчивка
Рецептата за съдържанието на 5гр. териак, който влиза в състава на шведската горчивка съм набавила като изображение и я има на български език.
5.2. Руска рецепта за Териак
Rhiz. Angelicae p. 6,0, Rhiz. Ser-pentariae p. 3,0, Rhiz. Valerianae p. 2,0, Bulbi Scillae p. 2,0, Rhiz. Zedoariae p. 2,0, Cort. Cinnamomi p. 2,0, Ferr. sulfur, p. 1,0, Myrrhae 1,0, Mel. depur. 75,0.
5.3. Рецепта за Териак венециански (Electuarium Theriaca)
Тази рецепта съм качила като изображения, отсканирани от оригинала.
5.4. рецепта за български Териак 100
Казват, че Териак 100 е наречен така, защото е направен при стотния опит. Сухият екстракт от корени на жълта тинтява е бил основният компонент и се е смятал за панацея по отношение на сърдечните заболявания, а тайната на приготвянето му се предавала само от баща на син.
Точната рецепта не можах да открия, но успях да разбера, че този български вариант се състои само от 7 билки, които превръшат хранителната добавка в универсален хармонизатор, укрепващ сърдечния мускул и нервната система.
5.1. Рецепта за Териак, влизащ в състава на шведската горчивка
Рецептата за съдържанието на 5гр. териак, който влиза в състава на шведската горчивка съм набавила като изображение и я има на български език.
5.2. Руска рецепта за Териак
Rhiz. Angelicae p. 6,0, Rhiz. Ser-pentariae p. 3,0, Rhiz. Valerianae p. 2,0, Bulbi Scillae p. 2,0, Rhiz. Zedoariae p. 2,0, Cort. Cinnamomi p. 2,0, Ferr. sulfur, p. 1,0, Myrrhae 1,0, Mel. depur. 75,0.
5.3. Рецепта за Териак венециански (Electuarium Theriaca)
Тази рецепта съм качила като изображения, отсканирани от оригинала.
5.4. рецепта за български Териак 100
Казват, че Териак 100 е наречен така, защото е направен при стотния опит. Сухият екстракт от корени на жълта тинтява е бил основният компонент и се е смятал за панацея по отношение на сърдечните заболявания, а тайната на приготвянето му се предавала само от баща на син.
Точната рецепта не можах да открия, но успях да разбера, че този български вариант се състои само от 7 билки, които превръшат хранителната добавка в универсален хармонизатор, укрепващ сърдечния мускул и нервната система.
Източници:
http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/…/con…/pageview/2049931
http://www.desant.net/show-news/21066/
http://medwiki.org.ua/…/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BA
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=6972§ion=9&cur=2435
http://digital.ub.uni-duesseldorf.de/…/con…/pageview/2049931
http://www.desant.net/show-news/21066/
http://medwiki.org.ua/…/%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BA
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=6972§ion=9&cur=2435
Изготвил:
Димитричка Петрова
Димитричка Петрова
Източник : БИЛКИ СЪБИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар