Искам да споделя един откъс от книгата на Светлана Йонкова "Опитомяване на Дявола" - разказ по по действителен случай от живота на авторката , който дава много надежда за хората търсещи лек за нелечими от съвременната медицина случаи .
" Дано Бог даде най-доброто на всички болни деца Преди 18 години
се роди моят внук - в шестия месец, с двустранен мозъчен кръвоизлив,
недоразвити дробове и т.н. Никакъв шанс за живот, а за нормален живот, т.е.
здраве - да не говорим. И на дъщеря ми също й казаха, че е млада и ще си роди
друго, но тя ревеше като магаре и повтаряше, че си иска това бебе. Естествено.
И тогава разбрах каква сила носи в себе си вярата. Дотогава само допусках, че
има някаква сила, но живеех в съмнения. И изведнъж , докато молех за здраве и
палех свещичка /ах, колко усърдни ставаме във вярата си, когато сме на зор!/,
видях, че над една от иконите, почти на тавана, пише: "Това за човек е
невъзможно, но за Бог всичко е възможно". Сякаш светкавица проряза
съществото ми. Сестрите ми са лекарки и бяха категорични, че няма какво да се
направи. Да, но от медицината. А от Бог? В този момент жената, дето продава
свещички, се приближи и ме попита защо изглеждам толкова отчаяна. Разправих й
всичко и тя ми каза да го кръстим. Обясних, че е в кувьоз, целият в маркучи, на
кислород, плазма и кръвопреливане - и няма да ми го дадат да го нося в църква.
Тогава тя ми даде светена вода и каза лекарката да го кръсти, без да го вади от
кувьоза - и ми написа на едно листче какво да му прочете. Лекарката излезе
разбрана и го кръсти. И - о! чудо! - детенцето изведнъж "закова" в
състоянието, в което беше, и след няколко дни започна да наддава по мъничко.
След три месеца го изписаха - беше вече 2 кг. И почна едно ходене по мъките -
дойде време да прохожда - не може, да проговаря - пак нищо. И други проблеми.
Няма да ти разправям всичките патила, но все си повтарях, че за Бог всичко е
възможно. Не бих казала, че този Бог си го представям точно като Христос или
Свети Дух, а по-скоро като онова огромно чудо, сътворило мирозданието. И докато
се борех за Гошко, вярата ми от ден на ден укрепваше... с времето почнах да
откривам точните хора, точните билки, точните книги. Сега Георги е на 18 г.,
жив и здрав, отличник е и се кани да кандидатства в Консерваторията оперно
пеене. Защо пиша всичко това? Защото от гледна точка на медицината той не би
трябвало да съществува. Мили майки и бащи , зная колко трудно е човек да разсъждава
положително, когато такава скръб го дави, но запомнете, че на никого Господ не
дава по-голяма кошница от тази, дето може да носи. Много бих се радвала, ако
можех да посоча на всички търсещи подходящ лекар или лек , но за съжаление не мога. Това обаче не
означава, че няма такъв. Просто вярвайте, "почукайте - и ще ви се отвори!" А между впрочем искам да кажа за един лечител - Никола
Стоянчев се казва - който лекува с молитва. Преди време бях ходила при него да
се молим за здравето на племенника му, когото едва не изтървахме тогава / той е
с улцерозен колит/ - и оттогава той е в ремисия. Кабинетът на Никола Стоянчев
се намира на площад "Славейков" - точно зад гърба на статуята с
двамата писатели. На партера има портиер, той може да каже на кой етаж е /понеже
вече не помня/. Но ако се изпише в гугъл "Никола Стоянчев", предполагам ще излезе пълна информация и телефон/адрес. Моля се с цялата си душа всички болни да намерят лек ! От
сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар