"168 часа": Отец Михаил лекува с молитви рак, безплодие, слепи, умиращи. Лекарите изумени

"  26.09.2013 16:13;

Доктори, лекуващи тежко болни пациенти, са изумени от чудесата в село Покрайна, Видинско.
Живеещите там предпочитат вместо на лекар да ходят при отец Михаил Иванов - той им чете молитви, след което повечето оздравяват въпреки тежките диагнози.
На 38-годишната Десислава Младенова преди 18 години е поставена страшната присъда рак - Хочкинов лимфом.
"Помня, че бях на 29 г., от 9 години бях с това заболяване - разказва тя пред "168 часа". - Лекарите в Александровска болница ми даваха от 15 дни до 1 месец живот
Дори не искаха да ме приемат и да ме лекуват."
Силната вяра и ужасът, че родителите ще страдат, ако тя умре, я мотивират да се бори.
"Майка ми е от село Покрайна, оттам се познаваме и с отец Михаил. Моят вуйчо бе ходил при него, всички познати се молеха за мен, не знаеха на кой свят са. Минах една по-лека терапия, след което отново се влоших. Точно тогава се запознах с Михаил.
Изповядах се, молехме се, упорито продължих да вярвам в оздравяването си", разказва тя. След молитвата Десислава Младенова сънува сън, който никога няма да забрави.
"Една вечер си легнах, но не можех да дишам, устата ми бе в афти, изобщо не можех да стоя права. Унесла съм се и сънувам, че една жена идва, застава зад мен и протяга лявата си ръка над главата ми с думите: "Десислава, аз ти взимам болестта."
С първата химиотерапия туморът, който бе зад епиафарингса, ми излезе през носа на парчета.
Представете си какво бе учудването на доцента в Александровска болница - човек с 35 години стаж, когато ми каза:
"Десислава, аз такъв случай като теб нямам."
Паралелно с това той излезе в пенсия," разказва тя. Днес Десислава Младенова е убедена, че вярата е ключът към всичко.
"Аз не съм по-умна от другите, но искам да кажа, че последното име на Господ е Търпение, а повечето хора искат да оздравяват тук и сега, веднага," казва тя.
Цялото разследване четете в новия брой на в. "168 часа"




--------------------------------------------------------------------------

Коментари от социалната мрежа по повод статията :

• Е.Ц. -  Да истина е .Въпреки,че отидох с голяма вяра,останах изненадана.

  
  
• Д.С. - Разкажете повече от посещението си,какво Ви изненада ?
  

  
  
• Е.Ц. - Напипах нова бучка на гърдата. На Димитровден снаха ми ме заведе в Покрайна.Имаше кръщене и трябваше да изчакаме. Когато ни прие, отец Михаил ме попита какво ми е .Започнах да плача и му обясних .Той се засмя и каза да имам вяра. Докато траеше службата от очите ми течаха сълзи без да искам да плача. Вдушата ми настъпи успокоение което нямах .Стана ми толкова леко сякаш нямаше проблем.По пътя към дома гърдата започна да ме сърби. Така продължи 2-3 дена. Беше ме страх да пипна защото не знаех какво ще напипам. Бях ужасена ,че всичко се повтаря........След една седмица бях на преглед .Не мога да опиша с думи колко много съм била щастлива ЧЕ БУЧКАТА я няма.Сега само болката от операцията остана .

  ----------------------------------------------------------------------