(В някои страни в учрежденията се поставят мощни инхалатори, в които ароматните вещества се пулверизират във въздуха с помощта на компресор. Тази процедура се практикува както с профилактична цел срещу простудни заболявания, така и за повишаване на работоспособността и премахване на умората.)
АРОМАТНИ ВАНИ
Ароматните вани са водни са процедури за лекуване и профилактика на различни заболявания. Според древен индийски трактат "билковите вани имат няколко преимущества: придават яснота на ума, свежест, бодрост, здраве, сила, красота, подмладяване, чистота и приятен цвят на кожата.
Те влияят благотворно на целия организъм - спомагат за повишаване на общия тонус, за подобряване на кръвообращението и оттам за разширяване на кожните пори (с което се създава възможност за по-лесно проникване на активните ароматни вещества през тях), стимулират физиологичните реакции на кожата (частично се подобрява дейността на мастните жлези и на кожното дишане), а чрез нервните рецептори на кожата въздействат на централната нервна система. В резултат на баните се подобрява функционалното състояние на системите на организма, повишава се вътреклетъчната обмяна на веществата, което стимулира съпротивителните сили срещу неблагоприятните въздействия и спомага за задействането (включването) на компенсаторните механизми на организма. Чрез обонятелния орган целебно въздействие оказва и силната приятна миризма на използваните отвари от ароматни растения или на получените от тях етерични масла.
АРОМАТНИ КОМБИНАЦИИ С ЕТЕРИЧНИ МАСЛА (Роберт Тисерент ):
Сутрешна тонизираща и освежаваща вана:
розмариново масло - 3 капки хвойново масло - 5 капки ментово масло - 2 капки
Дневна освежаваща, тонизираща и разхлаждаща вана: бергамотово масло - 4 капки босилеково масло - 2 капки
Вечерна успокояваща и сънотворна вана: лайково масло - 2 капки лавандулово масло - 5 капки етерично масло от портокалови кори - 2 капки
Разтоварваща и освежаваща вана: етерично масло от лимонови кори - 5 капки здравцово масло - 2 капки сок от половин лимон
Укрепваща защитните сили и стимулираща кръвообръщението вана: лавандулово масло - 5 капки хвойново масло - 3 капки ментово масло - 2 капки
Вана "Афродита":
жасмнново масло - 2 капки санталово масло - 8 капки илангилангово масло - 2 капки
I. билкова рецепта за вана: цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.). - 30 г цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 30 г стръкове от босилек (Hb. Оcimmi basil.) - 20 г
II. билкова рецепта за вана: шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 2 г стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г
III. билкова рецепта за вана: пъпки от бял бор (Gem. Pini silv.) - 20 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 20 г цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г
IV. билкова рецепта за вана (с общоуспокоително действие): листа от малина (Fol. Rubi id.) - 30 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 20 г листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 10 г пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 10 г.
V. билкова рецепта за вана (с общотонизиращо действие): цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.) - 20 г стръкове от жълт кантарион (Hb. Hyperici perf.) - 30 г коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 20 г
VI. билкова рецепта за вана (за деца с неспокоен сън): стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 20 г цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 10 г
VII. билкова рецепта за вана (с дезинфекционно действие): листа от градински чай (Fоl. Salviae off.) - 30 г цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 20 г пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 20 г цветове от вратига (Fl. Tanaceti vulg.) - 10 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г
VIII. билкова рецепта за вана: корени от валериана (Rad. Valerianae off.) - 20 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г съцветия от хмел (Storb. Humuli lup.) - 20 г стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г цветове от едролистна липа (Fl. Тiliae grand.) - 20 г
IX. билкова рецепта за вана: цветове от лайка (Fl. Маtricariae cham.) - 30 г цветове от лавандула ( Fl. Lavandulae off.). - 30 г шишарки от хвойна (Galb. Juniperi cumm.) - 30 г стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 20 г стръкове от риган (Нb. Origani vulg.) - 20 г стръкове от босилек (Hb. Оcimmi basil.) - 20 г листа от орех (Fol. Juglandis reg.) - 20 г листа от лютива мента (Fol. Меnthae pip.) - 10 г
Начин на приготвяне: Пет супени лъжици от билковата смес се заливат с 1/2 литър вряща вода. След като изстине, сместа се прецежда и се изсипва във ваната.
За подсилване корените на космите и стимулиране растежа на косата се препоръчват следните билкови комбинации:
I. билкова рецепта за измиване на коса: стръкове от градинска мащерка (Нb. Тhymi vulg.) - 40 г коренища от коприва (Rhiz. Urticae dioic.) - 20 г пъпки от бяла бреза (Gem. Betulae alb.) - 20 г коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 20 г Начин па приготвяне: Билките се заливат с 1,5 литра кипяща вода и сместа се запарва 2 часа, след което се прецежда.
II билкова рецепта за измиване на коса: коренища от блатен аир (Rhiz. Acori cal.) - 40 г листа от коприва (Fol. Urticae dioic.) - 30 г стръкове от обикновен здравец (Hb. Geranii mac.) - 20 г цветове от лавандула (Fl. Lavandulae off.) - 10 г Начин па приготвяне: Същият, както при първата рецепта.
Лечебното действие на етеричните масла се определя от фармакологичните свойства на техните основни съставки, които са различни за всеки растителен вид. Практическата целебна стойност на етеричните масла се дължи преди всичко на въздействието, което оказват върху обонятелния и донякъде на вкусовия сетивен орган, а оттам и върху целия човешки организъм. Етеричните масла могат да постъпят в организма през устата чрез инхалация, вдишване, обтривания и разтривания, ароматни вани, устни промивки, компреси и др. Обонятелните и вкусовите възприятия изпълняват ролята на предварителни проверители, преди съответното етерично масло или неговите пари да проникнат по-дълбоко в организма. Това е свързано с дразнене на обонятелния орган, в резултат на което се получава приятно или неприятно усещане, но в известна степен то е субективно. Обикновено за характеризиране на етеричните масла се използват определенията леко и тежко, сладко и кисело и т.н., а вземайки под внимание действието, което дадено етерично масло оказва върху целия организъм, ароматът се определя като освежаващ, възбуждащ, дразнещ, потискащ и т.н. При по-продължително вдишване етеричномаслените пари преминават през белите дробове и от там се разпространяват из целия организъм, като по този начин оказват лечебното си действие върху отделни органи и системи (дихателни и храносмилателни органи, нервна и кръвоносна система и др.). Етеричните масла намират широко приложение в медицината и козметиката, което се основава на многостранното им физиологично въздействие. Голяма част от тях имат общи лечебни свойства, които се проявяват различно в зависимост от съставките, които съдържат.Например общо е тяхното антисептично и дезинфекционно действие. Разтвори с концентрация 0,30% от евкалиптово и ментово масло, 0,45% от анасоново и лавандулово мас-ло и 0,80% от лимонено масло имат силно дезинфекционно действие. Противогниещо, противовъзпалително и дезинфекционно действие имат карамфиловото, лавандуловото, евкалиптовото, терпентиновото, мащерковото, канеленото, бергамотовото, лайко-вото и други масла. Ето защо лайковото масло намира приложение при дезинфекция на пикочнополовите органи, а ментовото и анасоновото масло се използват като средства за потискане на фер-ментацията и отделянето на газове в стомаха и червата. Друго общо свойство на етеричните масла е свойството да проникват в кожата на човешкия организъм, защото са липоидоразтворими. Поради тази причина някои етерични масла се използват под формата на мазила (чисти или разредени с подходящ разтворител). При експерименти с опитни зайци е доказано, че най-бързо прониква през кожата терпентиновото и евкалиптовото масло, по-бавно - анасоновото, бергамотовото, лимоновото, лавандуловото и здравецовото масло, а най-бавно - ментовото, кориандровото и други масла.Лечебното действие на етеричните масла при кожни заболявания се обяснява с това, че те регулират окислително-редукционните процеси в живия организъм. При разрушаване на белтъчните вещества (например при изгаряне и др.) се прилагат също етерични масла (лавандуловото, лайковото и др.). С тези масла раните се лекуват и заздравяват много бързо. Синапеното и камфоровото масло служат за разтривка при ревматизъм, лумбаго, ишиас и др. Кедровото масло се прилага успешно при лекуване на кожен сърбеж. Много етерични масла имат локално действие върху лигавиците. Секрецията на стомашния сок се засилва от синапено, магданозено, ментово и други масла. Анасоновото и канеленото масло улесняват извънредно много храносмилането. Някои етерични масла действат пикочогонно, обаче в по-големи дози дразнят бъбреците (ангеликовото, кедровото, магданозеното, и други масла). При възпаление на дихателните пътища се прилагат успешно смърчово, борово, евкалиптово, тимианово, ментово и други масла. Някои масла, между които и лайковото, имат успокояващо действие и намират приложение при нервни разстройства. Заради болкоуспокояващото и дезинфекционното действие в зъболечени-ето намират приложение евкалиптовото, карамфиловото, лайковото, канеленото и ментовото масло.Болкоуспокояващо и възбуждащо нервната система действие има пелиновото масло. На сърдечната дейност влияе камфоровото масло. Със своето бактерицидно, успокояващо и антисептич-но действие ментовото, салвиевото, синапеното и други масла смекчават кашлицата; ментовото, анасоновото, кориандровото, лимоновото и други масла подобряват вкуса, миризмата на храни и лекарства. Някои етерични масла действуват стимулиращо и тонизиращо, а други оказват влияние върху психичното състояние и мисловния процес. Малки дози от етеричните масла, взети вътрешно, могат да увеличат апетита, да подобрят слюноотделянето и чревната перисталтика, да подсилят сърдечната дейност и да ускорят дишането. Дори съвсем малки дози от тях предизвикват увеличаване на слюнчената и стомашната секреция и така подобряват храносмилането. Такова действие притежават етеричните масла на много подправки (кимион, дафинови листа, бахар, карамфил и др.). Голям интерес представляват и противомикробните свойства на етеричните масла. Руски учени от Крим изучили антимикробните свойства на 130 различни етерични масла върху чети-ри вида микроорганизми. Повечето етерични масла проявявали антибактериална активност, но в различна степен по отношение на различните видове микроорганизми. Така например етеричното масло на кипариса се оказало много активно по отношение на колибактерията, но не оказвало никакво въздействие върху стафилококите. Етеричното масло на лавъра подтис-кало развитието на стафилококите и колибактерията, но изобщо не действало на микобактериите. Много активно.се оказало мушкатовото масло. То действало пагубно на четирите вида микроорганизми. Други руски учени установили възможността от използване на етеричното масло на латинката (Tropaeolum majus) при лекуването на гъбните заболявания на кожата. С етерични масла се опитали да обработват рани, инфектирани от микроби, които са устойчиви спрямо действието на пеницилина и другите антибиотици и били получени добри резултати. Към недостатъците на етеричните масла като противомикробни средства следва да се отнесе доста тесният спектър на действие. Ето защо целесъобразно е те да се използват заедно с антибиотици или пък да се комбинират в един препарат няколко етерични масла с различен спектър на действие. Изследванията през последните години дават основание за по-широката употреба на етеричните масла в медицинската практика. Разбира се, както при всички лекарствени средства, правилната дозировка на етеричните масла играе голяма роля, но е различна при отделните случаи. Големите дози могат да имат вредно действие върху организма, поради което винаги трябва да се търси консултацията на лекар-ароматотерапевт. Когато етеричните масла се употребяват външно (при намазване), те дразнят кожата, затоплят я и предизвикват хиперемия (прилив на кръв). Приложени в по-големи дози, те могат да причинят силно болезнени възпаления, придружени е образуване на мехури, а понякога довеждат до трудно зарастващи рани. По-богатите на терпени етерични масла предизвикват по-лесно такива възпаления.За използването при домашни условия на етеричните масла от различни растения трябва да се има предвид, че някои от тях не са съвсем безвредни, особено при неправилното им дозиране. В това отношение обширни изследвания е извършил английският ароматотерапевт Робърт Тисеранд (1988 г). Той провел задълбочени изпитания и тестове за токсичност и дразнимост, предвид широкото им прилагане при ароматотерапията и в производството на парфюми и подправки. Според него етеричните масла не трябва да се използат по какъвто и да е начин при деца под 5-годишна възраст, освен след изричното указание на лекар-ароматотерапевт. Същият автор смята, че не са безопасни за домашна употреба вътрешното приемане на етеричните масла от риган, мащерка, салвия и чубрица, като при бременост освен тях, трябва да се избягват още етеричните масла от босилек, исоп и карамфил. Според Тисеранд не трябва да влизат в контакт с кожата етерични масла от канела и карамфил. При използването на компреси и вани етеричните масла от босилек, копър и розмарин могат да причиняват леко възпаление при чувствителна кожа. В такива случаи, ако се получи кожна реакция, трябва да се спре използването им и пациентът да се консултира с лекар. Освен това, аглийският ароматотерапевт не препоръчва намазването на южата с етерични масла от цитрусови плодове (лимон, портокал, мандарина, грейпфрут и др.) преди слънчеви бани или облъчване с кварцова и солуксова лампа.Най-често прилаганата форма за вътрешно приемане на етеричните масла е чрез вдишване на парите им. Тази форма на при-тагане е особено ефективна при евкалиптовото масло и при полу-чените етерични масла от иглолистни дървета. В тази насока са налице големи възможности за лечение с още много други етерични масла. Лечебните свойства на етеричните масла са причина за приложението им като съставни части в много медикаменти за вътрешна и външна употреба. Етеричните масла, включени в ароматолечението, нормализират функциите на редица органи и системи в организма. В последно време успешно се правят опити за освежаване на въздуха в работни помеще-ния с различни етерични масла, което повишава работоспособността, регулира самочувствието и емоционалното състояние и мобилизира скритите резерви на човешкия организъм
Приготвяне на лечебни и козметични средства от билки
Приготвяне на отвара (Decoctum). Това е воден извлек от растителни суровини (листа, кора, корени, цвят, стъбла, гшодчета и др.), получен след продължително нагряване на водна баня. За целта изходната суровина се нарязва, счуква или стрива и се поставя в предварително затоплен емайлиран съд, след което се залива с вода (най-често в съотношение 1:10). Съдът се захлупва и се поставя на водна баня за 1/2 час от завирането на водата, като сместа често се разбърква. Оставя се да поизстине (около 20 минути) и се прецежда. Може да се използва леко затоплена или охладена. Съхранява се до 3 денонощия, за предпочитане в хладилник, но най-
24
добре е да се приготвя ежедневно.
Приготвяне на запарка Infusum). Представлява воден извлек от растителна суровина (плод, листа,цвят,стъбла и др.),получен чрез заливане с вряла вода в емайлиран съд (в съотношение от 1:10 до 1:30), който веднага се похлупва. Оставя се да се запари и изстине за около 30 - 40 минути, след което се прецежда. Запаркат; се използва веднага след получаването, като най-добре е да се при готвя за деня. Може да се съхранява в хладилник, но за не повеч от 3 денонощия.
Приготвяне на студен воден извлек. (Infusa frigida paratum) Приготвя се чрез заливане на изходната суровина (плод, цвят листа, корени и др.) с определено количество студена дестилира на или преварена вода (16-18° С). Оставя се да кисне в захлупен емайлиран съд 8-10 часа при стайна температура, след което с прецежда. Съхранява се за няколко дни в хладилник.
Приготвяне на настойка (Tinctura). Тя е течен извлек, получен без нагряване от растителни суровини (плод, цвят, листа, корени, кос тилки и др.) чрез накисването им за определено време във водно спиртен, спиртно-етерен разтвор или само в спирт или силна водк; или ракия (40 - 50°). За целта суровината се раздробява, залива се с течността (в съотношение 1:10), съдът се захлупва и се оставя да прес той 1-2 седмици, като от време на време се разклаща. След това разтворът се прецежда, остатъците се изстискват добре и се остав: да се утаи. Получената настойка трябва да е бистра. Съхранява о най-добре в хладилник.
Приготвяне на екстракт (Ехtractum). Представлява концентриран извлек, получен от растителни суровини (плод, листа, цвят кора, корени и др.) чрез екстрахиране с подходящ разредител (спирт, спиртно-воден разтвор и др.). Обикновено се получава при лабораторно-фабрични условия под форма на течен, гъст и сух екстракт с ниско съдържание на влага (до 5%).
Приготвяне на билкови смеси (Species). Това са водни извлещ от различни растителни дроги или суровини (плод, цвят, листа и др.), получени чрез изваряване в чайник или емайлиран съд Обикновено се приготвят от комбинация от няколко растителш вида. За целта дрогата или суровината се нарязва и залива с вода а след завирането се прецежда. Може да се съхрани за няколко дни в хладилник.
Получаване на натурален сок (Succus naturalis). Той може да се получи по няколко начина: чрез пресоване, центрофугиране, изцеждане, дифузия и др., като общото при тях е механичното разкъсване на растителните тъкани и разрушаване на техните клетки. Преди да се пристъпи при домашни условия към извличането на сока, независимо от избрания начин, растителните части първоначално се измиват обилно с вода от повърхностното замърсяване (прах, пръст и др.). Ако са пръскани с различни пестицидни и други препарати, което създава опасност да преминат в сока, те се накисват за 5 - 10 минути във вода, след което се измиват обилно със студена вода. Във всички случаи е за предпочитане да се подбират екологично чисти растителни продукти. Не трябва да се използват метални съдове, тъй като от прекия контакт на растителния сок с тях протичат химични реакции, разрушаващи до известна степен една от главните полезни съставки на растенията - витамин С. Растителният сок може да се съхранява за по-дълго време в хладилник.
Приготвяне на мехлем (Unguentum). Една част изсушена и нарязана на дребно дрога (листа, стъбла, цветове, коренища или др.) се изсипва в съд със затоплена и разтопена доброкачествена не-осолена свинска мас (10 части). Сместа се разбърква добре, ври 5 минути, след което съдът се захлупва, оставя се да изстине и така престоява 1 денонощие.След това сместа отново се подгрява до разтопяване, прецежда се през ленена кърпа или тензух и се разлива в подходящи малки пластмасови или стъклени съдчета. Съхранява се за дълго време в хладилник. Приготвяне на масажно и разтривно масло (Oleum). За целта 1 част надробени на ситно растителни части от определен ароматен растителен вид се насилват в бутилка до гърлото (без да се натъпкват), след което се заливат догоре с растително масло (слънчогледово -олио, маслинено - зехтин, бадемово, рапично, царевично, фъстъчено, кокосово и др.) и бутилката се запушва. Оставя се да престои 2 седмици на слънце или в близост до отоплителен уред, след което сместа се прецежда през марля и се налива в чиста бутилка. Съхранява се в хладилник за продължително време. Преди употребата маслото леко се затопля до телесната температура. Разтривните масла стимулират функциите на кожата, като образуват защитен слой върху нея и я предпазват от преждевременна загуба на влажност, поддържайки я еластична. А ароматът, излъчван от етеричните масла, отпуска, тонизира и леко възбужда нервната система. Освен това, тъй като не съдържат емулгатори и консерванти, тези масла не дразнят кожата.
Източник :
Подбор : ЛЕК ЗА НАС - ОТ ПРИРОДАТА ЗА ЗДРАВЕТО
