сряда, 5 април 2017 г.

ВАКСИНИ ЛИНКОВЕ ЗА ВРЕДА NCBI и други.

Още малко информация от архива за „безопасността“ на БЦЖ ваксината, която е асоциирана със следните документирани пост-ваксинални патологични състояния:

- Остеомиелити:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7085333
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3562113
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3271300/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18603342
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17574787
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23344749
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16604251
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21210615
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27777704
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8569898
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7477555
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8165757
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12872559
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15295234
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10505527
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26212004
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3494305
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16752658
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/354311
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24134752
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19029571
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10549765
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17574787

- Остеити:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2373125
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6515727
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1142943
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3284907
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8190535
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7622909
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6753476
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9441095
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3186239
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19364044
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23147062
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3458078
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19390729

 - Неоплазии и псевдотумори на мястото на белега от БЦЖ:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1411354
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7286358
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3355195
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3355195
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/453868
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7369759
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23330807

- Абсцеси:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15923902
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25887440
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14835575
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11825754
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18854939
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18032842

- Активна БЦЖ инфекция на лимфните възли:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11167583

- Саркоидоза:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12734491
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2602688
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/5884499

- Анафилактоидни реакции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6120386
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1703619
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8582416
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1708069

- Дисeминирана БЦЖ инфекция:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17237565
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18593737
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2654859
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9524872
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9195072
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26313288
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18762975
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11335963
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17544093
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25784099
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26477962
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19764466
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16329351
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10949334
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9307176
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19403320
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10886754

- Лимфаденити:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20540864
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12151684
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12240843
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9100765
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12150189
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22156633
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22771644
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25409184
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24212563
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1801547
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15560462
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16599027
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24327454
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9156871
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15686221
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12693089
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6467777
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12724092
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2258094
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18686936
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2702508
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15575848
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6485117
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/4995671
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8884411
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15780451
Микобактериален псевдотумор в лимфните възли:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19810594
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14975224

- Неврити:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7134089
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1838542
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16188758
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10595673

- Дерматомиозит:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/493894
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/76775

- Хроничен преден увеит:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18705627

- Микобактериален артрит:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3333933/

- Еритема мултиформе:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7355353
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/443840

- Хидраденома:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14230963

- Келоидни и хипертрофични белези:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/4545792
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/836714
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6448062
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/4545791
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/4702504
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14521575
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/4145665

- Скрофулодерма:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15804315
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12220277

- Усложнение на атопичен дерматит:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9659324

- Псориазис:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15233196
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19002352

- Улцеративен васкулит:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18166508

- Витилиго:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/5597627

- Лупоми:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14378879

- Грануломи:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11720184
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/5923459
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11395655
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16843115
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8434985

- Лихен стриатус:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9136170
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10426899
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21378434

- Лупус вулгарис:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8513197
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14396936
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/13182702
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14932668
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/13090387
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17951146
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/13149724
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14497423
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14497424
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11804076
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11903161
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19120384
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/7065666
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8239364
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17958779
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/12395657
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2077307
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19094126
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22084942
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21506968
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8763716
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/6651453
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9763915
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3220640
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14349762
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/5681872

- Други кожни проблеми:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15735410
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20964574
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11437999
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16716184
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3610434
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11437999
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19076817
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17291299
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19364042
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15735410
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/13519082
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14792283
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14915491
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/13607185

 Освен това, оказва се че ваксино-дериватни щамове от живата полио-ваксина продължават да еволюират и да се изменят, при което мутантни полио-вируси са изолирани от канализацията в Израел... Интересно, дали тези мутантни ваксино-дериватни щамове няма да се окажат проблемни..
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16805227


И още една публикация , но няма текстhttps://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/14019448

Постваксиналния имунитет към полио вируси на деца с хронична бъбречна патология
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17674473 )

Алуминиевите адюванти във ваксините допринасят ли за увеличаването на случаите на аутизъм?
Tomljenovic L, Shaw CA.


Разстройствата от аутистичния спектър (ASD) са сериозни мултисистемни нарушения в развитието и спешната глобална грижа за общественото здраве. Нарушените имунитет и функция на мозъка са основните дефицити при ASD. Алуминият (Al), най-често използваният адювант във ваксините, е доказан невротоксин и силен имуностимулатор. Следователно, адювантът Al има потенциал да предизвика нервно-имунни нарушения.
При оценката на адювантната токсичност при деца има две ключови точки, които трябва да бъдат взети предвид: (I) Децата не трябва да се разглеждат като "малки възрастни", тъй като тяхната физиология е много по-уязвима по отношение на токсичните вреди;
и (II) ако излагането на Al от само няколко ваксини може да доведе до когнитивно увреждане и автоимунитет при възрастни, то е неразумно да се поставя под въпрос дали настоящите педиатрични графици, често съдържащи 18 Al-адювантни ваксини, са безопасни за деца? Чрез прилагане на критерия на Hill за установяване на причинно- следствена връзка между излагането и изхода, ние изследвахме дали излагането на Al във ваксините може да допринесе за нарастването на случаите на ASD в западния свят. Нашите резултати показват, че: (I) деца от страните с най-голямо разпространен ASD изглежда имат най-високо излагане на алуминий от ваксини; (II) Високият процент на излагане на алуминиеви адюванти, значително корелира с увеличаването на случаите на ASD (Разстройство от аутистичния спектър) в Съединените щати, наблюдавани през последните две десетилетия (Pearson r = 0.92, р <0,0001); и (III) съществена корелация съществува между количеството на алуминий приложен при деца в предучилищна възраст и текущите случаи на ASD в седем западни страни, особено при 3-4-месечна възраст (Pearson r = 0.89-0.94, р = 0.0018-0.0248).
Прилагането на критериите на Hill към тези данни показват, че между количеството на Al във ваксините и ASD може да съществува причинно-следствена връзка. Тъй като децата представляват част от населението с най-голям риск от усложнения след излагане на Al, по-строга оценка на безопасността от прилагането на Al-адюванти изглежда оправдана.

Въпреки 10-годишната употреба на пневмококовите ваксини (или благодарение на тях) в последните години се наблюдава значително увеличение на честотата на инвазивните пневмококови инфекции в Англия след 2014 година. Наблюдава се замяна на пневмококовите серотипове в популацията и увеличение на неваксиналните. Това е характерен процес при използване на серотипово специфични ваксини, каквито са тези. С други думи, "смисълът" от ваксината е да налива от пусто в празно, но същевременно ваксинираните хем не са предпазени, хем са изложени на риск от нежелани реакции. 
И у нас има увеличение, например на пневмококовия менингит за 2016 г., сравнено с предишни години. Можем да се хванем на бас, че почти всички са ваксинирани. ;)
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5176212/

Violeta Myth Veselina Georgieva, друго нещо което малко знаят е, че се прехвърлят не само антитела, но и имунни клетки които предпазват бебешкия организъм.
СЗО препоръчва само кърма до 6 месечна възраст и до 2 годишна възраст с разнообразяването в храната.http://www.who.int/topics/breastfeeding/en/

Освен всички други факти за неефикасността на ротавирусната ваксина Ротарикс, които сме цитирали тук, например присъствието на само един генотип във ваксината, което означава, че няма как да пази срещу всички останали щамове на ротавируса (което се случва и при естествена инфекция), оказва се, че ваксиналният генотип има генетични разлики от циркулиращите в популацията. 
За същата тази ваксина ваксиналното Гестапо ощети българските данъкоплатци с още 2 милиона лева, за да я направи безплатна от тази година. Ваксината е по желание и дано има повече мислещи, които да не скачат на "безплатното", защото е неефикасна, но същевременно рискова - може да причини чревна инвагинация и да зарази околните, тъй като е жива и има много документирани случаи на предаване на 
инфекцията на контактни.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5214804/

За чревната инвагинация, която е сериозна нежелана реакция от ротавирусната ваксина и основно се лекува чрез операция - 3-кратно повече случаи от очакваното в Япония, като резултатите са сравними с предишни наблюдения в няколко пост-маркетингови проучвания в други региони на света.http://www.vaksinite.com/postmarketingov-monitoring-na…/

Още научно установени сериозни нежелани реакции от морбилната ваксина или като МПР:
Възпаление на мозъка (енцефалит) -https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20840001
6 до 11 дни след ваксината има повишен риск от фебрилни гърчове, треска и конвулсии с продължителност >30 минути -https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/17671057 
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24126936 
Потвърдена е причинно-следствената връзка между морбилната ваксина и идиопатичната тромбоцитопенична пурпура -https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1718684/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18310189
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1884189/https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2661332/
Оптичен неврит - възпаление на зрителния нерв -https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC505714/


 И още...
-енцефалит причинен от ваксиналния морбилен вирус
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10589903

-загуба на слуха след МПР
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3227284

-ретинопатия след МПР
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10937849
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/4069871

-хемиплегия след МПР
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/8499819

-миелит след МПР
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2550491/

- оптичен неврит след МПР ваксинация
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/707601

-Синдром на Gianotti-Crosti след МПР ваксинация
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9990393

 И още - опустошителни неврологични усложнения, свързани с живия отслабен ваксинален паротитен вирус от МПР - доказан случай на хроничен паненцефалит, дължащ се на МПР ваксината при имунокомпрометирано дете, ваксинирано преди да се установи това.http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00401-016-1629-y

http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00401-016-1629-y

Установена е висока статистически значима корелация между увеличения брой дози ваксини и повишаване на нивата на детската смъртност. Констатациите показват, че нации използващи повече ваксини, са склонни да имат по-високи нива на детската смъртност.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3170075/ 
Има статистически значимо повишение от 3,6% на смъртните случаи, свързани с 1-4 дози ваксина, до 5.5% за 5-8 дози ваксини. Резултатите показват положителна корелация между броя ваксини и процента хоспитализации и смъртни случаи. Наложително е здравните власти да имат научни данни от проучвания за синергичната токсичност на всички комбинации от ваксини, които бебетата получават.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3547435/

Да, за съжаление ваксината предизвиква заболяване във ваксинираното и контактни с него. Източник: Младенова З., Топмедика 1/2016
Снимка на Ками Асенова.

Изследване на екип от италиански учени, публикувано в престижното научно списание Immunologic Research (Springer), описва 18 случая (момичета на възраст 12–24 години) на автономна невропатия след ваксинация с ЧПВ (HPV) ваксина. При всички ваксинирани момичета са установени дълготрайни и увреждащи соматоформни разстройства (астения, главоболие, когнитивни нарушения, миалгия, синусова тахикардия и кожни обриви), които са се развили 1–5 дни (n = 11), 5–15 дни (n = 5) и 15–20 дни (n = 2) след ваксинацията. Случаите могат да бъдат причислени към имунно нарушение, известно като автоимунен/възпалителен синдром индуциран от адюванти (ASIA). ЧПВ (HPV) ваксината чрез своя адювантен компонент, се предполага че индуцира абнормално активиране на имунната система, вкл. глиалните клетки в нервната система.
Източник: Palmieri et al., Severe somatoform and dysautonomic syndromes after HPV vaccination: case series and review of literature, Immunol Res. 2016 Aug 9. [Epub ahead of print]
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27503625
http://link.springer.com/article/10.1007/s12026-016-8820-z
 Мария, при стари статии (каквато е тази - от италианско списание) Пъбмед не предлага резюмето или невинаги има линк към изданието, където е публикувана. Има други подобни статии по темата, макар и с по-различно приложение на БЦЖ. Може и сама да потърсите по темата в научните издания.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/761693
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/4424743
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15204415

Както вече знаем, БЦЖ е неефикасна, но за сметка на това небезопасна (както всяка ваксина). Случаи на БЦЖ (различни щамове/ваксини по света) индуцирани нежелани реакции - артрит, остеомиелит, уртикариален васкулит, лупус вулгарис (кожна форма на туберкулоза). Коментират, че случаите са редки, но преглед на литературата намира доста, особено кожна БЦЖ-туберкулоза. Освен това не всички случаи се асоциират и отчитат да са от БЦЖ. Дори да са редки случаите, едва ли това успокоява семействата на пострадалите деца.
Същевременно у нас се прилагат няколко БЦЖ реваксинации, за които отдавна е доказано, че са безсмислени и не се правят в други страни.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16214599
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16567882
За БЦЖ е факт, че ваксината не пази от туберкулоза и не намалява разпространението ѝ - най-мащабното проучване, цитирано от СЗО, което потвърждава това.
http://icmr.nic.in/ijmr/2013/march/ijmr_classic3.pdf
Въпреки тези факти, в българския имун. календар фигурират 5 (пет) дози БЦЖ?! Същевременно някои "експерти" продължават да твърдят, че бг. календар бил "сред най-модерните"?! :D
БЦЖ не се прилага в други страни не защото заболеваемостта е ниска там (какъвто довод пробутват някои експерти), а просто ваксината не става и това е отдавна известен факт! За далеч по-редки болести навсякъде се прилагат ваксини на кило, например срещу инвазивни болести от х.инфлуенце тип Б, така че да си измислят по-читав довод за оправдание.
Поздрав за кунчев и сие "модерни".
Много интересно съдържание между редовете - създали са бърз PCR метод (MeVA RT-qPCR) за изследване дали морбили вируса е ваксинален или див щам. Дотук добре, по-интересното е обаче, че първо индиректно признават за възможна пост-ваксинална реакция заболяването от морбили, после го считат за безопасно за околните и се смята, че ако е ваксинален щама един вид няма нужда от излишен шум: "During measles outbreaks, it is important to be able to rapidly distinguish between measles cases and vaccine reactions to avoid unnecessary outbreak response measures such as case isolation and contact investigations.". Излиза, че разболелите се от ваксинално-индуцирано морбили няма никакъв проблем да си контактуват с всички останали... Хубавото обаче е, че ако методът наистина е толкова бърз и лесен, токувиж станал популярен и показал реални резултати, да се види какви ги върши хубавата и безопасна ваксина. - https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27852670
Интересно проучване на ефекта на ваксина против тиф върху функциите на мозъка при здрави доброволци. Използваната ваксина против тиф е монокомпонентна и съдържа полизахариден бактериален екстракт без адювант. Въпреки този опростен състав и липса на адювант, тази ваксина (сравнена с истинско плацебо) предизвиква при доброволците възпалителен отговор с повишена концентрация на циркулиращ в кръвната плазма интерлевкин-6, придружен от значителна умора, объркване и нарушена концентрация на 3-тия час след ваксинацията. Авторите установяват, че периферния възпалителен отговор в резултат на ваксината, повлиява функциите на мозъка. Следва да се отбележи, че това е проучване с единична доза безадювантна ваксина при възрастни. Какъв ли би бил ефекта от множество ваксини (съдържащи бавноразградими адюванти) при малки деца?
Заб.: Цитокинът интерлевкин-6 се произвежда от макрофаги, погълнали чужди за организма частици, играе ключова роля в регулацията на възпалителните процеси, може да преминава кръвно-мозъчната бариера и да въздейства на хипоталамуса, да стимулира възпалителни и автоимунни процеси при различни заболявания и др.
Синдром на внезапната детска смърт (СВДС/SIDS) малко след шествалентна ваксина: още една патология, в която се подозира СВДС?
.
Автори: Ottaviani G, Lavezzi AM, Matturri L Институт по патология в Университета на Милано, Италия
Резюме: Експерти от комисии на Европейската агенция за оценка на медицински продукти са изследвали дали е възможно да има връзка между шествалентни ваксини и някои появи на смъртни случаи, които са настъпили след ваксинация. Сред участниците има патолози с опит в областта на ваксините и синдрома на внезапната детска смърт, извършили аутопсията. Въпреки това, доколкото знаем, малко, или даже никакво, внимание не бе отделено на изследване на мозъчния ствол и сърдечните кръвоносни системи в поредица от сечения/разрези, нито разгледана възможността за задействащата роля на ваксината в тези смъртни случаи.
Тук ние докладваме случая на 3-месечно момиченце бебе, което умира внезапно и неочаквано, малко след като му е приложена шествалентна ваксина. Разглеждане на мозъчния ствол в поредица от разрези разкри двустранна хипоплазия на дъгообразното ядро. В сърдечната кръвоносна система бяха представени персистираща фетална дисперсия и резорбтивна дегенерация. Този случай предлага уникален поглед върху възможната роля на шествалентната ваксина в предизвикването на смъртен изход в уязвимо бебе.
Всеки случай на внезапна и неочаквана смърт, настъпила перинатално и в ранна детска възраст, особено скоро след ваксинацията, винаги трябва да се подложи на пълна аутопсия с проучване съгласно указанията ни.
Уточнение: Според описанието в пълния текст на доклада, реакцията е настъпила един час след поставяне на шествалентна ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце Б и хепатит Б. Въпреки предприетите мерки по реанимация, смъртта е настъпила два часа след приема в болница.
Източник: Ottaviani G, Lavezzi AM, Matturri L.
Sudden infant death syndrome (SIDS) shortly after hexavalent vaccination: another pathology in suspected SIDS? Virchows Arch. 2006 Jan;448(1):100-4. Epub 2005 Oct 18.
 Само с една инжекция ТетаДиф получаваме 1,25 мг Al(III), което според "експертите" било "нищо работа" и "следови количества". Явно поради голямата честота на грануломите и възпаленията след подкожно приложение, тази специално ваксина се прилага дълбоко интрамускулно. Вероятно, така грануломите стават по-дълбоки и "невидими", но какво да кажем за миофасциите и други мускулни възпаления, които са съвсем осезаеми при този тип ваксини?
Предлагам на вниманието на аудиторията научни факти относно "ефикасността" на ваксините против коклюш, публикувани в научното списание Clinical Infectious Diseases. В статията е направен анализ на резултатите, получени от изследвания на пациенти по време на голяма епидемия от коклюш сред високоваксинирана популация. При всички 171 пациента включени в проучването, диагнозата е потвърдена чрез PCR анализ (за идентификация на Bordetella pertussis). Резултатите: От 132 (77.2%) пациенти на и под 18 г възраст, 81% са били напълно ваксинирани, 11% непълно ваксинирани и 8% неваксинирани. От 103 (60.2%) пациенти на и под 12 г възраст, 85% са напълно ваксинирани, 7% непълно ваксинирани, и 8% неваксинирани. Няма да коментирам резултатите, тъй като числата са повече от красноречиви.
Източник: Clin Infect Dis. 2012 Jun;54(12):1730-5. doi: 10.1093/cid/cis287.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22423127

Постваксинални саркоми при котките: епидемиология и микроаналитична идентификация на алуминий с електронно- микроскопска сонда

Автори: Hendrick MJ, Goldschmidt MH, Shofer FS, Wang YY, Somlyo AP Департамент по Патобиология, Колеж по Медицина, Университет на Пенсилвания, Филаделфия 19104
Резюме:
Увеличението на фибросаркоми в биопсии от популация на котки в област Пенсилвания изглежда е свързана с повишеното ваксиниране на котки след влизане в сила на задължителен закон за ваксинация против бяс. По-голямата част от фибросаркоми става в местата по тялото, използвани рутинно от ветеринарните лекари за ваксинация на животните и 42 от 198 тумори са заобиколени от лимфоцити и макрофаги, съдържащи примеси идентични на тези, описани преди това в постваксиналните възпалителни реакции на мястото на инжектиране. Някои от използваните ваксини са с алуминиеви адюванти, и макрофагите около три тумора съдържат алуминиев оксид, идентифициран чрез електронния микроанализ и изобразен от енергийно-филтрираща електронна микроскопия. Персистирането на възпалителни и имунологични реакции, свързани с алуминий, може да предразположи организма на котката към разстройство на отговора по възстановяването на фиброзната съединителна тъкан, което води до неоплазия.
Източник: Hendrick MJ, Goldschmidt MH, Shofer FS, Wang YY, Somlyo AP. Postvaccinal sarcomas in the cat: epidemiology and electron probe microanalytical identification of aluminum. Cancer Res. 1992 Oct 1;52(19):5391-4.



Нашата страница във Фейсбук

УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА

УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА
УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА