Прополисът-универсалното лекарство
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОПОЛИСЪТ
Прополисът (пчелният клей) е смолисто вещество с тъмнозелен до кафяв цвят. Той е съставен от смоли, восъци, етерични масла, прашец и други биологично-активни вещества. В него са открити повече от 50 вещества. Съдържа микроелементите желязо, калций, алуминий, магнезий, силиций, мед, калий, никел, кобалт, хром и др. Установени са и витамините В1, В2, В6, С, Е, както и наличието на аминокиселини, ненаситени мастни киселини, дъбилни вещества, терпеноиди, ароматни вещества и фенолни съединения. Флавоноидите са основният компонент на прополиса и представляват около 25% от неговия състав. Флавоноидите имат капиляроукрепващо, противомикробно, противовирусно, противовъзпалително, диуретично и болкоуспокояващо действие върху човешкия организъм.
"Растенията, изложени на вредните действия на бактерии, вируси, плесени, слънчева радиация и др., отделят върху младите пъпки смолисти вещества, които ги предпазват от тези вредни фактори. Пчелите събират тези вещества, смесват ги с прашец и със собствени секрети ги внасят в пчелното гнездо. Те използват прополиса за полиране и дезинфекциране на пчелните килийки преди майката да снесе яйца в тях. Използвайки прополиса пчелите подържат постоянно стерилно пчелното гнездо (факт установен още през 19 век).
Химичен състав:
Дълго време прополисът оставаше един от най-загадъчните продукти на пчелите. Прополисът е смолисто вещество, което се произвежда от пчелите работнички. Той играе важна роля в живота на пчелното семейство. С него в кошера се осигурява безупречна чистота: пчелите дезинфекцират и полират кошера, килийките на питите, запълват пукнатините, фиксират питите, намаляват входа на кошера за предотвратяване влиянието на евентуални неприятели. Ако в жилището проникне неприятел (мишка, гущер), те го убиват с ужилване и понеже не са в състояние да го изхвърлят на вън, го балсамират с прополис и така предотвратяват разлагането.Прополисът е многокомпонентна сложна система от биологично активни вещества. Носители на биологичния ефект са както отделните му компоненти, така и комплексът от тях.
Установено е, че основният компонент на прополиса са флавоноидите, които съставляват 25 % от активното му съдържание. Прополисът съдържа редица органични киселини (канелена, кафеена, ферулова, бензоена, висши мастни киселини и др.), някои техни алкохоли, феноли, алдехиди и естери, значително количество минерални вещества, между които манган, цинк, бариий, титан, мед, калий, никел, кобалт, хром, калций, фосфор, натрий, желязо, магнезий, молибден, алуминий, силиций и др. Количеството на витамините в прополиса е малко и доста изменчиво. Установени са витамините В1, В2, В6, С, Е, никотинова и пантотенова киселина и др. Установено е също наличието на аминокиселини и ненаситени мастни киселини. Прополисът съдържа от 50 до 80 % смоли и клеисти вещества, 5 - 15 % етерични масла, 10 - 35 % восък, 5 - 15 % пчелен прашец, 5 - 10 % дъбилни вещества и 5 - 10 % механични примеси.
Лечебно действие и приложение:
Той съдържа летливи етерични масла, които имат силна противомикробна активност.Антибактериалното (бактериостатичното и бактерицидно) действие на пчелният клей е добре изучено и потвърдено от много изследователи по отношение на следните бактерии: Streptococcus haemolyticus, Staphylococcus, Salmonella typhi, Salmonella paratyphi, Bacillus anthracis. Противогъбично (антимикотично) действие срещу различни видове нисши гъбички, които са причинители на различни заболявания на кожата и окосмената част на тялото на човека. Особено силно е това действие щамове от видовете Candida albicans, Epidermophyton, Mikrosporium, Ahorion, Schonleini. Предполага се, че антимикотичното действие на прополиса се определя от следните негови компоненти: Р-кумаровата киселина, естерът на кафената киселина, стилбените, бензоената киселина, пипоцембринът и ацетатът му. Прополисът е един от малкото естествени съставки, които имат антивирусно действие. Установено е, че водно-спиртна емулсия на прополис спира развитието на Virus influenzae.
Лъчезащитно действие
Резултатите от проведените наблюдения дават основание да се препоръчва като профилактика срещу лъчевата реакция, а и като лечебно средство срещу лъчевите поражения. Противораково и противотуморно действие на прополиса е било установено от много лекари. Те изследват действието му както за външно, така и за вътрешно приложение. Външното приложение е локално: върху кожата, в областта на тумора. За лечение на злокачествени тумори с прополис съобщава и изследователят Я. Леипус (1975). Наблюденията са провеждани в Кауносовската републиканска болница. Болните са получавали три пъти дневно екстракт от прополис.Прополисът потиска развитието на някои тъкани (зародишни, туморни), но в същото време стимулира регенерацията на други. Прополисът има добре изразено анастезиращо (обезболявящо) действие, превъзхождащо неколкократно това на кокаина (3,5 пъти) и на новокаина (5,2 пъти). Флавоноидите в прополиса, имащи растителен произход, са главна активна терапевтична субстанция която се препоръчва за лечение на над 40 вида заболявания. Главният лечебен ефект засяга капилярната система, пермеабилитета на съдовете, кръвообръщението, оказва съдоразширяващо и хипотензивно действие, диуретичен и холеретичен (на жлъчеотделянето) ефект. Повлиява благоприятно жлезите с вътрешна секреция като аднекси, тимус, щитовидна жлеза, панкреас, надбъбречни жлези. Наблюдава се положително въздействие при лечението на различни форми на дерматити, дерматози, възпаления на пикочните пътища, заболявания на простатата, рани и др.
Външно приложение при лечение на:
травматични, гнойни и др. рани, екземи, фурункули, трихофитии, термични и химични изгаряния. Локално приложен, прополисът провокира следните фармакодинамични явления: Антибактериално действие Изменя цитологичната картина Противовъзпалително действие Анаболен ефект Снемане на болевия синдром Противосърбежно действие Описаният сложен биологичен състав на прополиса, използван като профилактично или лечебно средство, оказва върху организма следните ефекти: мобилизира защитните функции на много органи и системи, повишава синтезата на защитните имунни антитела (гамаглобулини, преципитини, антиоксини), подобрява хемопоезата, апетита, диурезата, оказва хипотонично и антисклеротично действие. Независимо от положителните му свойства прополисът трябва да се прилага внимателно. Всеки лечебен препарат в т. ч. и прополисът, се назначава в определени дози, които се определят в зависимост от стадия, характера и тежестта на заболяването, от възрастта и теглото на болния и др. при несъблюдаване на тези условия прополисотерапията може да доведе до влошаване на състоянието на болния, затова лечението следва да се провежда под контрола на лекуващия лекар. Съществуват хора с повишена чувствителност към прополиса, при които лечението трябва да се провежда след биологична проба за свръх чувствителност и първоначално да се започне от по-малки дози.
Препоръчва се използването на 1-2 капсули дневно преди (по-добре) или след ядене. Децата приемат вътрешно прополиса 25% от дозата на възрастните.
Прополисът (пчелният клей) намира приложение при лечението на: Дихателни заболявания (остри и хронични) - ринити, синуити, тонзилити, фарингити, бронхити, ларингити, трахеити, астматичен бронхит, леки форми на бронхоектазии, белодробна туберколоза Заболявания на периферната нервна система - радикулити, ишиас, плексити, невралгия, неврити Кожни заболявания - невродермити, стафило- и стрепто-дермити, микотични заболявания, мазоли, микробни екземи, наранявания на кожата гнойни и труднозаздравяващи рани, мастити, фурункули, изгаряния, алопеция, трихофития, пруриго и др. Заболявания на храносмилателната система - афти, стоматити, гастрит, язвена болест, колити, диспепсии и др. Гинекологични заболявания - колити , трихомонас вагиналис, ерозия на шийката на матката, ставни заболявания, рагади и др. Други заболявания - лъчеви увреждания, пулпити, парадентопатии, гингивити, зъбобол.
"Растенията, изложени на вредните действия на бактерии, вируси, плесени, слънчева радиация и др., отделят върху младите пъпки смолисти вещества, които ги предпазват от тези вредни фактори. Пчелите събират тези вещества, смесват ги с прашец и със собствени секрети ги внасят в пчелното гнездо. Те използват прополиса за полиране и дезинфекциране на пчелните килийки преди майката да снесе яйца в тях. Използвайки прополиса пчелите подържат постоянно стерилно пчелното гнездо (факт установен още през 19 век).
Химичен състав:
Дълго време прополисът оставаше един от най-загадъчните продукти на пчелите. Прополисът е смолисто вещество, което се произвежда от пчелите работнички. Той играе важна роля в живота на пчелното семейство. С него в кошера се осигурява безупречна чистота: пчелите дезинфекцират и полират кошера, килийките на питите, запълват пукнатините, фиксират питите, намаляват входа на кошера за предотвратяване влиянието на евентуални неприятели. Ако в жилището проникне неприятел (мишка, гущер), те го убиват с ужилване и понеже не са в състояние да го изхвърлят на вън, го балсамират с прополис и така предотвратяват разлагането.Прополисът е многокомпонентна сложна система от биологично активни вещества. Носители на биологичния ефект са както отделните му компоненти, така и комплексът от тях.
Установено е, че основният компонент на прополиса са флавоноидите, които съставляват 25 % от активното му съдържание. Прополисът съдържа редица органични киселини (канелена, кафеена, ферулова, бензоена, висши мастни киселини и др.), някои техни алкохоли, феноли, алдехиди и естери, значително количество минерални вещества, между които манган, цинк, бариий, титан, мед, калий, никел, кобалт, хром, калций, фосфор, натрий, желязо, магнезий, молибден, алуминий, силиций и др. Количеството на витамините в прополиса е малко и доста изменчиво. Установени са витамините В1, В2, В6, С, Е, никотинова и пантотенова киселина и др. Установено е също наличието на аминокиселини и ненаситени мастни киселини. Прополисът съдържа от 50 до 80 % смоли и клеисти вещества, 5 - 15 % етерични масла, 10 - 35 % восък, 5 - 15 % пчелен прашец, 5 - 10 % дъбилни вещества и 5 - 10 % механични примеси.
Лечебно действие и приложение:
Той съдържа летливи етерични масла, които имат силна противомикробна активност.Антибактериалното (бактериостатичното и бактерицидно) действие на пчелният клей е добре изучено и потвърдено от много изследователи по отношение на следните бактерии: Streptococcus haemolyticus, Staphylococcus, Salmonella typhi, Salmonella paratyphi, Bacillus anthracis. Противогъбично (антимикотично) действие срещу различни видове нисши гъбички, които са причинители на различни заболявания на кожата и окосмената част на тялото на човека. Особено силно е това действие щамове от видовете Candida albicans, Epidermophyton, Mikrosporium, Ahorion, Schonleini. Предполага се, че антимикотичното действие на прополиса се определя от следните негови компоненти: Р-кумаровата киселина, естерът на кафената киселина, стилбените, бензоената киселина, пипоцембринът и ацетатът му. Прополисът е един от малкото естествени съставки, които имат антивирусно действие. Установено е, че водно-спиртна емулсия на прополис спира развитието на Virus influenzae.
Лъчезащитно действие
Резултатите от проведените наблюдения дават основание да се препоръчва като профилактика срещу лъчевата реакция, а и като лечебно средство срещу лъчевите поражения. Противораково и противотуморно действие на прополиса е било установено от много лекари. Те изследват действието му както за външно, така и за вътрешно приложение. Външното приложение е локално: върху кожата, в областта на тумора. За лечение на злокачествени тумори с прополис съобщава и изследователят Я. Леипус (1975). Наблюденията са провеждани в Кауносовската републиканска болница. Болните са получавали три пъти дневно екстракт от прополис.Прополисът потиска развитието на някои тъкани (зародишни, туморни), но в същото време стимулира регенерацията на други. Прополисът има добре изразено анастезиращо (обезболявящо) действие, превъзхождащо неколкократно това на кокаина (3,5 пъти) и на новокаина (5,2 пъти). Флавоноидите в прополиса, имащи растителен произход, са главна активна терапевтична субстанция която се препоръчва за лечение на над 40 вида заболявания. Главният лечебен ефект засяга капилярната система, пермеабилитета на съдовете, кръвообръщението, оказва съдоразширяващо и хипотензивно действие, диуретичен и холеретичен (на жлъчеотделянето) ефект. Повлиява благоприятно жлезите с вътрешна секреция като аднекси, тимус, щитовидна жлеза, панкреас, надбъбречни жлези. Наблюдава се положително въздействие при лечението на различни форми на дерматити, дерматози, възпаления на пикочните пътища, заболявания на простатата, рани и др.
Външно приложение при лечение на:
травматични, гнойни и др. рани, екземи, фурункули, трихофитии, термични и химични изгаряния. Локално приложен, прополисът провокира следните фармакодинамични явления: Антибактериално действие Изменя цитологичната картина Противовъзпалително действие Анаболен ефект Снемане на болевия синдром Противосърбежно действие Описаният сложен биологичен състав на прополиса, използван като профилактично или лечебно средство, оказва върху организма следните ефекти: мобилизира защитните функции на много органи и системи, повишава синтезата на защитните имунни антитела (гамаглобулини, преципитини, антиоксини), подобрява хемопоезата, апетита, диурезата, оказва хипотонично и антисклеротично действие. Независимо от положителните му свойства прополисът трябва да се прилага внимателно. Всеки лечебен препарат в т. ч. и прополисът, се назначава в определени дози, които се определят в зависимост от стадия, характера и тежестта на заболяването, от възрастта и теглото на болния и др. при несъблюдаване на тези условия прополисотерапията може да доведе до влошаване на състоянието на болния, затова лечението следва да се провежда под контрола на лекуващия лекар. Съществуват хора с повишена чувствителност към прополиса, при които лечението трябва да се провежда след биологична проба за свръх чувствителност и първоначално да се започне от по-малки дози.
Препоръчва се използването на 1-2 капсули дневно преди (по-добре) или след ядене. Децата приемат вътрешно прополиса 25% от дозата на възрастните.
Прополисът (пчелният клей) намира приложение при лечението на: Дихателни заболявания (остри и хронични) - ринити, синуити, тонзилити, фарингити, бронхити, ларингити, трахеити, астматичен бронхит, леки форми на бронхоектазии, белодробна туберколоза Заболявания на периферната нервна система - радикулити, ишиас, плексити, невралгия, неврити Кожни заболявания - невродермити, стафило- и стрепто-дермити, микотични заболявания, мазоли, микробни екземи, наранявания на кожата гнойни и труднозаздравяващи рани, мастити, фурункули, изгаряния, алопеция, трихофития, пруриго и др. Заболявания на храносмилателната система - афти, стоматити, гастрит, язвена болест, колити, диспепсии и др. Гинекологични заболявания - колити , трихомонас вагиналис, ерозия на шийката на матката, ставни заболявания, рагади и др. Други заболявания - лъчеви увреждания, пулпити, парадентопатии, гингивити, зъбобол.
Използвана литература:
Ст. Младенов - "Пчелните продукти - храна и лекарство" 1989 г.
П. Починкова - "Пчелните продукти в медицината" 1986 г.
Хр. Мермерски - "Българска енциклопедия на народната медицина и здравето" 2007 г.
ПРОПОЛИС (КЛЕЙ)
ХИМИЧЕН СЪСТАВ, ФИЗИЧЕСКИ СВОЙСТВА, ПРОИЗВОДСТВО И СЪХРАНЕНИЕ
д-р Евгени Петков - Съюз на Апитерапевтите в България
Прополисът спада към групата на пчелните продукти само с лечебна цел и е най-ценният продукт използван в Апитерапията. Заради специфичните си свойства той събуди интерес на много изследователи. За прополиса са правени самостоятелни международни симпозиуми. Това дава известност на продукта и увеличава неговата употреба - с лечебна и профилактична цел. Прополисът е познат от древността, но съвременната медицинска наука започна да го цени повече и да прецизира индикациите му, като разкрива механизмите на неговото действие. Самият термин е гръцки и означава защита на крепостта /от про - пред и полис - град, крепост/. Той защитава кошера от микровраговете /бактериите, гъбите/, докато пчелната отрова го защитава от макровраговете /мишките/. От прополиса се полират килийките, в които пчелната майка снася яйцата /извършва се противомикробна профилактика/, с прополис пчелите стесняват входа на кошера, за да се предпазят от мишки и студен зимен вятър, залепват рамките в кошера. Излишният прополис пчелите го складирват за по-късно, когато в природата няма растителност и ние се стараем да вземем именно него.
Прополисът се произвежда от пчелите, когато за целта събират растителни смоли, като тополата е най-значителният източник на такъв мателиал. Със секретите на слюнчестите си жлези пчелите обработват събраните смоли и създават лепкава маса, слабо ароматна, с горчиво-парлив вкус. Тази маса не е механичен сбор на събраните смоли, а е вече ново органично съединение, притърпяло биохимични изменения. През миналия век са съществували две теории за произхода на прополиса. Първата - прополисът е продукт само на пчелите - остатък от преработката на пчелен пращец, обогатен с ферменти. Втората - пчелите го събират на готово от пъпките и корите на растенията. Вече се знае, че тополата е най-значителният източник за прополисоносители. Ето защто планираните лесовъдни дейности по отглеждане на тополата ще доведе до увеличаване на добива на прополис, а и отглеж дането на определен сорт тополи ще доведе до добиването на стандартен прополис. Преди 8 години в района на пчелина ми изсякоха всички тополи по каналите, че били на кооперацията, по дерето, че били на кметството. И това се отрази катастрофално на добива на прополис. Затова когато се срещам с пчелари, никога не пропускам да изтъкна нуждата от създаването на тополова ограда и дори на тополов пояс около пчелините.
Общото количество прополис в един кошер е около 300 грама. Нужно е да знаем, че ако есента вземем всичкия мед от кошера, има шанс с помощта на захарен сироп да се създадат запаси и пчелното семейство да оцелее през зимата, но оставим ли го без прополис, пчелите загиват от своите микроврагове. Количеството на добавения прополис зависи от наличието на "прополисова суровина" /тополи, върби/ в природата, от генетичните качества на пчелната майка /инстинкт за събиране на прополис/, от силата на пчелното семейство, сезона /най-вече есен/, от географските и климатичните особености. Особено събирането на прополис се осъществява след главната паша или в безеридбени периоди до края на месец септември. Прополисът може да се получи като се почистят частите на кошера /рамки, покривни дъски/ или по следните два начина: 1. Върху рамките се поставя специално преготвена скара, съставена от тънки летвички, Между самите летвички има разстояние 2-2.5 милиметра.Пчелите запълват с прополис тези пространства. Периодично скарата се отсранява от кошера, разглобява се и прополисът се събира от отделните и части. 2.Върху рамките, под покривната дъска на кошера се поставя метална скара и върху нея ситна найлонова мрежа. Периодично мрежата се сваля, поставя се в хладилник /използва се свойството на прополиса, че при отрицателна температура става силно трошлив/ и чрез намачкване се събира. Събраното количество прополис се оформя на топка, опакова се с целофан или найлон и се съхранява при температура до 25 градуса.
Продължителността на съхранение е до 7 години. Не се препоръчва нагряване на прополиса, защото се влошават качествата му и се губят лечебните му свойства. Ето защто когато видя на сергия тъмночерен като катран прополис, не ме радват приказките на търговеца, че стоката му няма никакви примеси, а просто знам, че този прополис не става за нищо. За окачествяване на прополиса се отнася отраслова нормала ОН2572483-84. Прополисът се приема на партиди. Това са партиди - парчета прополис с тегло от 50 до 200 грама. За окачествяването на всяка партида се взимат проби в количество 20 грама, както следва: - ако опаковките са повече от 10 броя, вземат се проби над 10% от общия брой на партидата; - ако партидата е по-малка от 10 броя, проби се взимат от всяка опаковка. Взетите проби се охлаждат в хладилник под 0С и от всяка от тях се настъргва с нож около 10 грама прополис. Настъргания прополис се смесва добре и получената средна проба се разделя на две равни части, които се опаковат, запечатват и етикират. Етикетът включва името на производителя, наименованието на продукта, номера на партидата, датата и подписите на лицата взели пробата. Едната проба остава при производителя, а другата се окачествява в сертифицирана лаборатория. Нас, апитерапевтите, ни вълнува стандартизацията на прополиса. Това може да стабилизира бъдещето на прополисотерапията - едно направление е тестувано посредством антибактериална активност /например, срещу Staphilococcus aureus или срещу Candidia/. Друго направление е хроматографския метод. С въпроса на стандартизацията е свързано окачествяването на реколтата, съхранението, изчистването от примесите /те са 56%/, определяне на биологичната активност.
Свежият прополис е с жълтозелен до тъмночервен цвят. При температура около 30C е лепкав, а под 0С е крехък и лесно се счуква. Има специфична миризма и горчиво-парлив вкус. Прополисът е по-тежък от водата /относително тегло 1.112-1.130/ и това свойство се използва за механичен начин на пречистване. Прополисът пада на дъното на съда, а примесите от восък /относително тегло 0.950/ остават на повърхносттта заедно с трески, части от умрели пчели. Прополисът съдържа термолабилни съставки и при нагряване губи биологичната си активност. Прополисът съдържа от 48 до 79% смоли и клеести вещества, 5-14% етерични масла, 12-30% пчелен восък, 5-10% дъбилни вещества, 5-15% механични примесил Първо качество прополис би трябвало да съдържа под 20% восък, 50% биологичноактивно вещество и под 5% примеси. Прополисът е система от биологично активни вещества. Основният лечебен компонент, активните терапевтични субстанции са флавоноидите. Заедно с етеричните масла те осъществяват антимикробния ефект. Антимикотичният ефект се дължи на р-кумариновата киселина, кофеиновата киселина, пиноцембрина, бензоената киселина. Прополисът съдържа и минерални вещества като манган, цинк, кобалт, калций, желязо, молибден. Количеството на витамините е малко и непостоянно, най-вече от групата на В-витамини. Пчелите са уникални организми, те откриват и подбират в природата ефективни растения, които са първоизточници на прополиса. Това са защитни вещества отделяни от растенията и те са в основата на биологичната активност на прополиса. Пчелите не могат да синтезират собствени "антибиотици" и затова използват активните прополисоносители от тополи и върби.
Прополисът се произвежда от пчелите, когато за целта събират растителни смоли, като тополата е най-значителният източник на такъв мателиал. Със секретите на слюнчестите си жлези пчелите обработват събраните смоли и създават лепкава маса, слабо ароматна, с горчиво-парлив вкус. Тази маса не е механичен сбор на събраните смоли, а е вече ново органично съединение, притърпяло биохимични изменения. През миналия век са съществували две теории за произхода на прополиса. Първата - прополисът е продукт само на пчелите - остатък от преработката на пчелен пращец, обогатен с ферменти. Втората - пчелите го събират на готово от пъпките и корите на растенията. Вече се знае, че тополата е най-значителният източник за прополисоносители. Ето защто планираните лесовъдни дейности по отглеждане на тополата ще доведе до увеличаване на добива на прополис, а и отглеж дането на определен сорт тополи ще доведе до добиването на стандартен прополис. Преди 8 години в района на пчелина ми изсякоха всички тополи по каналите, че били на кооперацията, по дерето, че били на кметството. И това се отрази катастрофално на добива на прополис. Затова когато се срещам с пчелари, никога не пропускам да изтъкна нуждата от създаването на тополова ограда и дори на тополов пояс около пчелините.
Общото количество прополис в един кошер е около 300 грама. Нужно е да знаем, че ако есента вземем всичкия мед от кошера, има шанс с помощта на захарен сироп да се създадат запаси и пчелното семейство да оцелее през зимата, но оставим ли го без прополис, пчелите загиват от своите микроврагове. Количеството на добавения прополис зависи от наличието на "прополисова суровина" /тополи, върби/ в природата, от генетичните качества на пчелната майка /инстинкт за събиране на прополис/, от силата на пчелното семейство, сезона /най-вече есен/, от географските и климатичните особености. Особено събирането на прополис се осъществява след главната паша или в безеридбени периоди до края на месец септември. Прополисът може да се получи като се почистят частите на кошера /рамки, покривни дъски/ или по следните два начина: 1. Върху рамките се поставя специално преготвена скара, съставена от тънки летвички, Между самите летвички има разстояние 2-2.5 милиметра.Пчелите запълват с прополис тези пространства. Периодично скарата се отсранява от кошера, разглобява се и прополисът се събира от отделните и части. 2.Върху рамките, под покривната дъска на кошера се поставя метална скара и върху нея ситна найлонова мрежа. Периодично мрежата се сваля, поставя се в хладилник /използва се свойството на прополиса, че при отрицателна температура става силно трошлив/ и чрез намачкване се събира. Събраното количество прополис се оформя на топка, опакова се с целофан или найлон и се съхранява при температура до 25 градуса.
Продължителността на съхранение е до 7 години. Не се препоръчва нагряване на прополиса, защото се влошават качествата му и се губят лечебните му свойства. Ето защто когато видя на сергия тъмночерен като катран прополис, не ме радват приказките на търговеца, че стоката му няма никакви примеси, а просто знам, че този прополис не става за нищо. За окачествяване на прополиса се отнася отраслова нормала ОН2572483-84. Прополисът се приема на партиди. Това са партиди - парчета прополис с тегло от 50 до 200 грама. За окачествяването на всяка партида се взимат проби в количество 20 грама, както следва: - ако опаковките са повече от 10 броя, вземат се проби над 10% от общия брой на партидата; - ако партидата е по-малка от 10 броя, проби се взимат от всяка опаковка. Взетите проби се охлаждат в хладилник под 0С и от всяка от тях се настъргва с нож около 10 грама прополис. Настъргания прополис се смесва добре и получената средна проба се разделя на две равни части, които се опаковат, запечатват и етикират. Етикетът включва името на производителя, наименованието на продукта, номера на партидата, датата и подписите на лицата взели пробата. Едната проба остава при производителя, а другата се окачествява в сертифицирана лаборатория. Нас, апитерапевтите, ни вълнува стандартизацията на прополиса. Това може да стабилизира бъдещето на прополисотерапията - едно направление е тестувано посредством антибактериална активност /например, срещу Staphilococcus aureus или срещу Candidia/. Друго направление е хроматографския метод. С въпроса на стандартизацията е свързано окачествяването на реколтата, съхранението, изчистването от примесите /те са 56%/, определяне на биологичната активност.
Свежият прополис е с жълтозелен до тъмночервен цвят. При температура около 30C е лепкав, а под 0С е крехък и лесно се счуква. Има специфична миризма и горчиво-парлив вкус. Прополисът е по-тежък от водата /относително тегло 1.112-1.130/ и това свойство се използва за механичен начин на пречистване. Прополисът пада на дъното на съда, а примесите от восък /относително тегло 0.950/ остават на повърхносттта заедно с трески, части от умрели пчели. Прополисът съдържа термолабилни съставки и при нагряване губи биологичната си активност. Прополисът съдържа от 48 до 79% смоли и клеести вещества, 5-14% етерични масла, 12-30% пчелен восък, 5-10% дъбилни вещества, 5-15% механични примесил Първо качество прополис би трябвало да съдържа под 20% восък, 50% биологичноактивно вещество и под 5% примеси. Прополисът е система от биологично активни вещества. Основният лечебен компонент, активните терапевтични субстанции са флавоноидите. Заедно с етеричните масла те осъществяват антимикробния ефект. Антимикотичният ефект се дължи на р-кумариновата киселина, кофеиновата киселина, пиноцембрина, бензоената киселина. Прополисът съдържа и минерални вещества като манган, цинк, кобалт, калций, желязо, молибден. Количеството на витамините е малко и непостоянно, най-вече от групата на В-витамини. Пчелите са уникални организми, те откриват и подбират в природата ефективни растения, които са първоизточници на прополиса. Това са защитни вещества отделяни от растенията и те са в основата на биологичната активност на прополиса. Пчелите не могат да синтезират собствени "антибиотици" и затова използват активните прополисоносители от тополи и върби.
ТАЙНАТА НА ПРОПОЛИСА
Прополис (пчелен клей) произлиза от гръцката дума "про" +"полис" буквално преведено значи "пред града", "защита на града". Прополисът е смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията, обогатена с ензими и подложена на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите. Прополисът съдържа витамини, етерични масла, минерални соли, микроелементи, хормони и ферменти. Восъкът предпазва младите пъпки от вредното действие на външни фактори на средата: слънчева радиация, плесени, бактерии, вируси, гъби. Пчелите го събират, прерабптват го в прополис и внасят в кошера. С него извършват дезинфекционни дейности. Полират килийките преди майката да снесе яйца в тях, запечатват процепи и дупки в стените на кошера, балсамират убити вътре животни, които не могат да изхвърлят навън през прелката, като мишки, гущери и други. Той е тяхното "химическо оръжие" срещу инфекциите. Те покриват с него и тялото си като така се предпазват от микроорганизмите, които ииначе, без прополис ( пчелен клей ), в условията на кошера, където температурата и влажността са особено подходящи за тяхното развитие, бързо биха взели преднина и биха довели пчелното семейстдво до гибел. Със своята бактериостатична, бактерицидна, антисептична, антимикотична антирадиационна активност прополисът е основният фактор, който препятства развитието на заболявания в един обем от около 50 литра, където водят интензивен живот 40 000 до 60 000 пчели и където дневно минават през входа около 100 000 пъти. Влажността в кошера е около 70%, температурата е 37-38 градуса, има високо съдържание на захари - това е идеална среда за развитие на микроорганизми, гъби и плесени.
Прополисът се събира през лятото. Средно от едно семейство за сезон може да се получи 100 - 150 г. Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за пчелите. Известно е, че кавказките пчели събират повече прополис от италианските. И това е лесно обяснимо. Пчелите, които обитават по-студени климатични зони са се приспособили към тях благодарение на качеството им да събират повече прополис. Най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.
Най-често прополис се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач. Възможно е над рамките или в семейството да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм., и които се запушват от пчелите с прополис. Този метод на практика принуждава пчелите да събират и натрупват прополис в отворите на мрежата, чиито размери са съобразени с биологията на пчелите - отвори с размери до 4,5 мм. те запушват с прополис, а такива с размери по-големи от 5 мм. надграждат с восък. След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник. При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.
Прополисът се събира през лятото. Средно от едно семейство за сезон може да се получи 100 - 150 г. Значение за количеството имат породата на пчелите, географското положение, климатичните особености, растителните видове върху територията, която е достъпна за пчелите. Известно е, че кавказките пчели събират повече прополис от италианските. И това е лесно обяснимо. Пчелите, които обитават по-студени климатични зони са се приспособили към тях благодарение на качеството им да събират повече прополис. Най-честите източници на прополис са тополите, върбите, конският кестен, елдата и др.
Най-често прополис се събира чрез остъргване на горната повърхност на рамките или на стените на кошера с рамкоповдигач. Възможно е над рамките или в семейството да се поставят специални мрежи или решетки, чиито отвори не превишават 5 мм., и които се запушват от пчелите с прополис. Този метод на практика принуждава пчелите да събират и натрупват прополис в отворите на мрежата, чиито размери са съобразени с биологията на пчелите - отвори с размери до 4,5 мм. те запушват с прополис, а такива с размери по-големи от 5 мм. надграждат с восък. След това тези решетки и мрежи се поставят в хладилник. При ниски температури прополисът става чуплив и лесно се отделя от тях.
Физични свойства на прополиса: Прополисът е смолисто вещество с блестящ тъмножълт до кафявозелен цвят. Прясно извадения от кошера прополис представлява мека, лепкава маса. Ароматът, физическите и химичеките свойсва зависят главно от вида на растенията в радиуса на летежа на пчелите. Прополиса има приятен аромат на растителни пъпки, мед и восък, възгорчив и лют вкус и потъмнява при по-продължително съхранение. При горене отделя приятна миризма на смола. При затопляне бързо омеква и става удобен за обработка. При стайна температура се втвърдява, а при по-ниска става крехък. Има относително тегло между 1,112 и 1,136, няма определена точка на топено, но обикновено се топи между 80-105 °С. Разтваря се слабо в студена вода, а в гореща от 7 до 11 %. В етилов алкохол се разтваря 50-75%.
Има спирторазтворими, водоразтворими и мастно разтворими съставки. Разтворимостта му зависи от големината на частиците прополис /най-добре да бъде стрит на прах/, продължителността на разтваряне, температурата на разтворителя.
Има спирторазтворими, водоразтворими и мастно разтворими съставки. Разтворимостта му зависи от големината на частиците прополис /най-добре да бъде стрит на прах/, продължителността на разтваряне, температурата на разтворителя.
Състав:
Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи. Съдържа около 55% растителни смоли, в които влизат - флавоноиди, фенолни киселини и етери. Восъци и мастни киселини 25-35 % от растителен и пчелен произход. Eтерични масла - 10%. Цветен прашец - 5 %, в това число протеини вероятно от полена и свободни аминокиселини - 16 от които повече от 1% от общото им съдържание. А агринин + пролин до 45,8%. Дъбилни вещества, 14 микроелементи - най-вече желязо и цинк, механични примеси и други - общо 5%.
Съдържа растителни смоли, восък, етерни масла, цветен прашец, дъбилни вещества, механични примеси, глюкозиди, флавоноиди, органични киселини, алдехиди, естери, алкохоли, терпени, аминокиселини, въглеводороди, свободни мастни киселини, алкохоли, витамини A, B1, B2, B6, C, E, множество микроелементи. Съдържа около 55% растителни смоли, в които влизат - флавоноиди, фенолни киселини и етери. Восъци и мастни киселини 25-35 % от растителен и пчелен произход. Eтерични масла - 10%. Цветен прашец - 5 %, в това число протеини вероятно от полена и свободни аминокиселини - 16 от които повече от 1% от общото им съдържание. А агринин + пролин до 45,8%. Дъбилни вещества, 14 микроелементи - най-вече желязо и цинк, механични примеси и други - общо 5%.
Критерии за качествен прополис (пчелен клей ): Водно съдържание под 5%, восък под 22%, механични примеси под 12%, киселинно число 42-54, осапунително число 180-200, терично число 130-170, йодно число 105-140, показател за окисляемост под 10 секунди. Съществува достъпна методика за оценка на качествата на прополиса (пчелен клей ) чрез оценка на способността му да се окислява от калиевия хиперманганат. При добиването на прополис (пчелен клей ) от секрета на пчелните жлези в него попадат ненаситени киселини от мастния ред. Реакцията за обезцветяване на водния и на спиртния екстракт от прополис (пчелен клей) при добавяне към него на разтвор на калиев перманганат става моментално. Висококачественият прополис (пчелен клей ) обезцветява разтвор на калиев перманганат за 4.5 - 6.5 секунди. Некачественият прополис (пчелен клей) - за 17.5 секунди. Окислителният процес се забавя, когато прополисовият разтвор съдържа механични примеси и восък.
Съхраняването на прополис (пчелен клей) при стайна температура на сухо и проветриво място и завит в пергаментова хартия води до запазване на качествата му в продължение на 3 години.
Противомикробни свойства на прополиса: Има изразен бактерициден /убиващ микробите/ и бактериостатичен /спиращ развитието на микробите/ ефект спрямо много патогенни бактерии и Mycobacterium tuberculosis. Бактериите не се адаптират към него. Не е токсичен. Не уврежда нормалната чревна флора. Не се развива дисбактериоза. Увеличава противомикробната активност на някои антибиотици. Съхранявани при нормални условия прополисът и спиртният му екстракт запазват антибактерийната си активност в продължение на 3-4 години. Антибактерийните вещества са термостабилни и практически устойчиви на високи температури. Противогъбичното /антимикотичното/ действие на прополиса (пчелен клей) е силно изразено спрямо много низши гъби, които причиняват заболявания по кожата и окосмените части на тялото на човека. Особено изразено е действието спрямо поражения на устната кухина, дихателните пътища и стомашно-чревния канал причинявани от Candida щамовете. Ефективна концентрация е 0.01%.Противовирусен ефект на прополиса (пчелния клей) е доказан по отношение на Virus influenzae, вируса на херпеса, вируси, които причиняват заболявания по растенията. Много интересни са наблюденията, които правят д-р Стоймир Младенов и др. автори при лечение на пациенти по повод на различни заболявания с пчелни продукти по време на грипни епидемии. Така например, д-р Младенов съобщава само за 4 заболели от грип от 590 болни, лекувани с пчелни продукти по време на грипна епидемия в гр. Варна през 1989 г., когато заболяват над 70% от населението на града. Антипротозойните свойства на спиртните разтвори на прополиса се запазват до 0.25% разтвор. При водните разтвори този процент е 4%. Руски и румънски специалисти доказват профилактични и лечебни качества на прополиса при лъчеви и рентгенови увреждания след вътрешно приемане на спиртен екстракт или локални апликации. Съществуват научни изследвания, които доказват противораковото и противотуморното действие на прополиса.
Какви още въздействия оказва прополисът върху организма? Обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час.Противосърбежно. Противовъзпалително. Анаболен ефект. Подобрява изчистването и заздравяването на рани. Особено демонстративно е това при обработка на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване на раните с намаляване на ексудацията и поява на свежи гранулации които постепенно изпълват раневия дефект и предотвратяват развитието на сепсис. В последствие се образува зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан. Мобилизира защитните сили на много органи и системи, подобрява имунитета, кръвотворенето, апетита, диурезата, оказва хипотензивно и антисклеротично действие. Много демонстративен е обезболяващият и лечебният ефект на прополиса при лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния на венците и зъбите. Прополис може да се прилага в различна форма. Най-широко разпространение е получил 30% спиртен екстракт, който дава възможност да се приготвят по-ниски концентрации прополисо-водно-спиртни емулсии за вътрешно и локално приложение.
Много добър естествен лечебен продукт, тъй като напълно отговаря на принципа за лекарствата - преди всичко да не вреди. Единственият риск е алергична реакция, която се наблюдава е при около 5% от хората.
Важно е да се знае, че прополисът от различни географски райони може да има различен химичен състав и съответно да се проявят някои разлики в биологичната активност.
Какви още въздействия оказва прополисът върху организма? Обезболяващо дори в ниски концентрации от 0.25% спиртен разтвор. Ефектът настъпва 5-10 мин. след прилагането и продължава около 1 час.Противосърбежно. Противовъзпалително. Анаболен ефект. Подобрява изчистването и заздравяването на рани. Особено демонстративно е това при обработка на тежки декубитални рани след хирургична обработка. Настъпва бързо изчистване на раните с намаляване на ексудацията и поява на свежи гранулации които постепенно изпълват раневия дефект и предотвратяват развитието на сепсис. В последствие се образува зряла съединителна тъкан в мястото на некротизиралата тъкан. Мобилизира защитните сили на много органи и системи, подобрява имунитета, кръвотворенето, апетита, диурезата, оказва хипотензивно и антисклеротично действие. Много демонстративен е обезболяващият и лечебният ефект на прополиса при лечение на парадонтози, гингивити и други патологични състояния на венците и зъбите. Прополис може да се прилага в различна форма. Най-широко разпространение е получил 30% спиртен екстракт, който дава възможност да се приготвят по-ниски концентрации прополисо-водно-спиртни емулсии за вътрешно и локално приложение.
Много добър естествен лечебен продукт, тъй като напълно отговаря на принципа за лекарствата - преди всичко да не вреди. Единственият риск е алергична реакция, която се наблюдава е при около 5% от хората.
Важно е да се знае, че прополисът от различни географски райони може да има различен химичен състав и съответно да се проявят някои разлики в биологичната активност.
Антибактериално действие на прополис:
- Bacilus subtilis
- Bacillus de koch - туберкулоза
- Penibacilus larve larwe
- Staphylococcus aureus
- Streptococcus
- Streptomyces sobrinus, Sterptomyces mutans, Streptomyces cricetus
- Saccaromyces cerevisiae - бирена мая
- Escherichia coli
- Salmonella
- Shigella
- Giardia lamblia
- Klebsiella pneumonie
- Bacteroides nodosus - кореново гниене
Антивирусно действие на прополис:
- Herpes - Съществуват категорични научни доказателства, че лечебни препарати, съдържащи прополис имат противовирусна активност и унищожават или намаляват активността на вируса на херпеса.
- Influenza
- Newcastle disease
- Potato virus
Антимикотично действие на прополис:
- Candida albicans
- Epidermophiton
- Microsporium
- Achorion scholeini
Антипротозойно действие на прополис:
- Paramecium caudatum
- Stylonichia mithilis
- Amoeba limax
- Trichomonus vaginalis
Фармакологично действие на прополис:
- външно на гнойни и възпалителни рани унищожава патогенната микрофлора и неутрализира действието на токсините.
- изменя цитологичната картина на раневия процес
- противовъзпалиелно действие
- анаболен ефект
- снема болевия синдром
- противосърбежно
Методики за лечебно приложение на прополис:
- Приемане през устата
- Външно приложение
- Електрофореза
- Ултразвук
- Аерозолен метод
- Топлинни инхалации на водна баня с прополис и восък
- Прополисо-восъчни локални топлинни апликации
Употреба:
Прополисът се използва под форма на 30% спиртен извлек. В 100 мл. 70° спирт се поставя надробен на ситно 30 грама прополис и се разклаща по 4-5 пъти на ден в продължение на 5-6 дни, след което бистрата надутаечна част се отделя (декантира се) или се прецежда през няколко слоя марля. Този спиртен извлек е траен продукт и може да се използва при възрастни по 25-30 капки в малко (30-40 мл) вода, мляко, водка, ракия и др. сутрин на гладно 15-20 мин преди хранене. При деца се използват толкова капки на колкото години е детето, накапани във вода или мляко 1 - 2 пъти дневно. Може да се използва също за гаргара при възпалено гърло. Гаргара може да се прави и с профилактична цел, за предпазване от вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.
Прополисът се използва под форма на 30% спиртен извлек. В 100 мл. 70° спирт се поставя надробен на ситно 30 грама прополис и се разклаща по 4-5 пъти на ден в продължение на 5-6 дни, след което бистрата надутаечна част се отделя (декантира се) или се прецежда през няколко слоя марля. Този спиртен извлек е траен продукт и може да се използва при възрастни по 25-30 капки в малко (30-40 мл) вода, мляко, водка, ракия и др. сутрин на гладно 15-20 мин преди хранене. При деца се използват толкова капки на колкото години е детето, накапани във вода или мляко 1 - 2 пъти дневно. Може да се използва също за гаргара при възпалено гърло. Гаргара може да се прави и с профилактична цел, за предпазване от вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.
Приготвяне на лекарствени препарати от прополис:
Спиртен разтвор на прополис (клеева тинктура): Употребява се вътрешно и външно. В зависимост от предназначението се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение. Най-добре е да се приготви 30% разтвор от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации. Ще разгледаме как се получава 30% спиртен разтвор. Вземат се 50 грама чист прополис и се оставят в камерата на хладилника за 12 часа да се втвърди и стане трошлив (слага се в 2 найлонови торбички). След това се стрива на прах, като се счуква през торбичките (ако използвате хаванче няма да можете да го почистите след това). Прахта се поставя в тъмна бутилка с шлифована запушалка и се залива със 100 мл. 950 спирт. В продължение на 5 дни се разклаща енергично по няколко пъти дневно. На 6-ия ден се филтрира през филтърна хартия или няколко пласта марля. Филтратът се съхранява в тъмно добре запушено шише на тъмно и сухо място. Гъстият остатък от филтрирането заедно с филтърната хартия се изсушават и се претеглят. Да предположим, че остатъкът тежи 8 грама. Това означава, че от първоначалното количество прополис, което е 50 грама 42 грама са се разтворили в спирта. Щом 30 гр в 100 мл спирт са необходими за 30% разтвор, то в 1 мл. от разтвора има 30/100=0,3 гр. прополис. Когато разделим 42 грама на 0,3 получаваме 140 мл. Доливаме към филтрата спирт до 140 мл. Така получаваме 30% разтвор. За практически цели разтворът прополис може да бъде 20-30%. Той се приготвя така: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 300 - 500 мл. 96? медицински спирт като се разклаща в продължение на 30 мин. В продължение на 5 - 7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно. На дъното на флакона се получава утайка. Филтрира се. Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно при стайна температура. Срок на годност - 3 години. При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването. Обикновено на възрастни се препоръчва профилактично да приемат веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура) разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна. С лечебна цел това количество се приема 2 - 3 пъти дневно. На деца се препоръчва да приемат профилактично веднъж дневно толкова капки на колкото години са накапани в чаша хладка вода или сок или друга течност, която приема детето. Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2 - 3 пъти дневно.
Прополисово масло - 1 кг краве масло се разтапя в емайлиран съд. Охлаждат до 80 °С и добавят 150 г пречистен и раздробен прополис. Сместта се размесва с дървена шпатула около 20 мин. до получаване на еднородна маса. След това сместта отново се нагрява до втечняване като при това се разбърква. Докато маслото е топло се филтрира през няколко марли или металическа цедка, налива се в буркан, затваря се добре с винтова капачка. Съхранява се на студено, сухо и тъмно място. Най-добре - в хладилник. Приема се по една супена лъжица три пъти дневно преди храна, разтворено в чаша топло прясно краве мляко.
Воден екстракт на прополис: Към 100 гр. чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл. дестилирана вода. Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Важно е да се знае, че лечебните свойства на прополиса се съхраняват и след термична обработка. Филтрира се. Получава се мътна тъмно жълта течност със смолист аромат. Прилага се както спиртния екстракт на прополис - по 20-30 капки преди храна 1 - 2 - 3 пъти дневно. Препаратът е особено подходящ за употреба при деца поради отсъствието на спирт в него. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.
Спиртен разтвор на прополис (клеева тинктура): Употребява се вътрешно и външно. В зависимост от предназначението се използват различни проценти: 2%, 4% в стоматологията, 10%, 15%, 20%, 30% за вътрешно и външно приложение. Най-добре е да се приготви 30% разтвор от който лесно чрез разреждане могат да бъдат получени всички останали концентрации. Ще разгледаме как се получава 30% спиртен разтвор. Вземат се 50 грама чист прополис и се оставят в камерата на хладилника за 12 часа да се втвърди и стане трошлив (слага се в 2 найлонови торбички). След това се стрива на прах, като се счуква през торбичките (ако използвате хаванче няма да можете да го почистите след това). Прахта се поставя в тъмна бутилка с шлифована запушалка и се залива със 100 мл. 950 спирт. В продължение на 5 дни се разклаща енергично по няколко пъти дневно. На 6-ия ден се филтрира през филтърна хартия или няколко пласта марля. Филтратът се съхранява в тъмно добре запушено шише на тъмно и сухо място. Гъстият остатък от филтрирането заедно с филтърната хартия се изсушават и се претеглят. Да предположим, че остатъкът тежи 8 грама. Това означава, че от първоначалното количество прополис, което е 50 грама 42 грама са се разтворили в спирта. Щом 30 гр в 100 мл спирт са необходими за 30% разтвор, то в 1 мл. от разтвора има 30/100=0,3 гр. прополис. Когато разделим 42 грама на 0,3 получаваме 140 мл. Доливаме към филтрата спирт до 140 мл. Така получаваме 30% разтвор. За практически цели разтворът прополис може да бъде 20-30%. Той се приготвя така: 100 гр. пречистен и стрит на прах прополис се поставят във флакон и постепенно към него се прибавят 300 - 500 мл. 96? медицински спирт като се разклаща в продължение на 30 мин. В продължение на 5 - 7 дни сместа трябва да се разбърква по 1-2 пъти дневно. На дъното на флакона се получава утайка. Филтрира се. Така приготвеният разтвор се съхранява на тъмно при стайна температура. Срок на годност - 3 години. При деца се прилага 1/5 до 1/2 от дозата на възрастните в зависимост от заболяването. Обикновено на възрастни се препоръчва профилактично да приемат веднъж дневно по 30 капки от 30% спиртен разтвор (клеева тинктура) разтворени в чаша хладка вода половин час преди храна. С лечебна цел това количество се приема 2 - 3 пъти дневно. На деца се препоръчва да приемат профилактично веднъж дневно толкова капки на колкото години са накапани в чаша хладка вода или сок или друга течност, която приема детето. Приемането трябва да бъде преди храна. С лечебна цел дозата може да се дава 2 - 3 пъти дневно.
Прополисово масло - 1 кг краве масло се разтапя в емайлиран съд. Охлаждат до 80 °С и добавят 150 г пречистен и раздробен прополис. Сместта се размесва с дървена шпатула около 20 мин. до получаване на еднородна маса. След това сместта отново се нагрява до втечняване като при това се разбърква. Докато маслото е топло се филтрира през няколко марли или металическа цедка, налива се в буркан, затваря се добре с винтова капачка. Съхранява се на студено, сухо и тъмно място. Най-добре - в хладилник. Приема се по една супена лъжица три пъти дневно преди храна, разтворено в чаша топло прясно краве мляко.
Воден екстракт на прополис: Към 100 гр. чист и стрит на прах прополис се добавя 100 мл. дестилирана вода. Разбърква се и се оставя на водна баня няколко часа. Важно е да се знае, че лечебните свойства на прополиса се съхраняват и след термична обработка. Филтрира се. Получава се мътна тъмно жълта течност със смолист аромат. Прилага се както спиртния екстракт на прополис - по 20-30 капки преди храна 1 - 2 - 3 пъти дневно. Препаратът е особено подходящ за употреба при деца поради отсъствието на спирт в него. Съхранява се на тъмно. Срок на годност - 3 години.
Особености на приложението:
Описаните проблеми при употреба на прополис (пчелен клей) са рядкост, но трябва да подходим внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Защото може да сме алергични към него или някоя от съставките му без да знаем това. Това е малко вероятно, защото прополисът е природен продукт с повсеместно разпространение и алергия към него трудно може да остане скрита дълго време. От друга страна ако приемате пчелен мед, пчелен прашец, пчелно млечице и нямате алергични реакции, то вероятността да имате алергия към прополис ( пчелен клей ) е практически равна на 0, защото прополисът се съдържа в тези продукти. Все пак бъдете внимателни, особено при деца!
1. Винаги да се започва с външно прилагане на прополиса - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор на прополис - колкото грахово зърно от вътрешната страна на лявата ръка, където кожата е нежна. Ако в рамките на 24 часа от намазването не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция се пристъпва към
2. Намазва се на ограничен участък на венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, така както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити. Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към
3. Една капка от 30% спиртен разтвор на прополис / прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се. и се изпива. Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, то може капките да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка, която е при възрастни 20 - 30 капки, разтворени в чаша хладка вода, а при деца е толкова капки на колкото години е детето.
Не се препоръчва да се дава продукта на деца под 3 годишна възраст. Винаги давайте прополис вътрешно на деца сутрин. Ако има някакъв проблем лесно ще намерите адекватна лекарска помощ. Даването на прополис вечер, преди лягане се практикува, но крие известни рискове.
Какви алергични реакции могат да се наблюдават:
При местно приложение алергичните прояви са по-леки и могат да представляват зачервяване, оток на мястото на апликацията, сърбящи обриви, при по-изразени реакции - поява на мехурчета и изязвяване. Всички тези промени са категоричен признак, че ПРОПОЛИСЪТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УПОТРЕБЯВА.
При приемане вътрешно алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани /засягащи целия организъм с нарушаване на общото състояние/. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок. Понякога може да се появят диарични изхождания.
Описаните проблеми при употреба на прополис (пчелен клей) са рядкост, но трябва да подходим внимателно и отговорно при първото приемане на продукта. Защото може да сме алергични към него или някоя от съставките му без да знаем това. Това е малко вероятно, защото прополисът е природен продукт с повсеместно разпространение и алергия към него трудно може да остане скрита дълго време. От друга страна ако приемате пчелен мед, пчелен прашец, пчелно млечице и нямате алергични реакции, то вероятността да имате алергия към прополис ( пчелен клей ) е практически равна на 0, защото прополисът се съдържа в тези продукти. Все пак бъдете внимателни, особено при деца!
1. Винаги да се започва с външно прилагане на прополиса - намазва се ограничен участък от кожата с 30% спиртен разтвор на прополис - колкото грахово зърно от вътрешната страна на лявата ръка, където кожата е нежна. Ако в рамките на 24 часа от намазването не се наблюдават зачервяване, подуване и други признаци на алергична реакция се пристъпва към
2. Намазва се на ограничен участък на венеца с 30% спиртен разтвор на прополис, така както се постъпва при лечение на парадонтози и гингивити. Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции се пристъпва към
3. Една капка от 30% спиртен разтвор на прополис / прополисова тинктура се разтваря в чаша вода. Разбърква се. и се изпива. Ако в рамките на 24 часа липсват алергични реакции, то може капките да се увеличат до достигане на препоръчителната дозировка, която е при възрастни 20 - 30 капки, разтворени в чаша хладка вода, а при деца е толкова капки на колкото години е детето.
Не се препоръчва да се дава продукта на деца под 3 годишна възраст. Винаги давайте прополис вътрешно на деца сутрин. Ако има някакъв проблем лесно ще намерите адекватна лекарска помощ. Даването на прополис вечер, преди лягане се практикува, но крие известни рискове.
Какви алергични реакции могат да се наблюдават:
При местно приложение алергичните прояви са по-леки и могат да представляват зачервяване, оток на мястото на апликацията, сърбящи обриви, при по-изразени реакции - поява на мехурчета и изязвяване. Всички тези промени са категоричен признак, че ПРОПОЛИСЪТ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УПОТРЕБЯВА.
При приемане вътрешно алергичните прояви могат да бъдат по-тежки и генерализирани /засягащи целия организъм с нарушаване на общото състояние/. Отново се наблюдават алергични обриви, придружени със сърбеж, падане на кръвното на пациента, при по-изразени реакции може да се стигне до алергичен шок. Понякога може да се появят диарични изхождания.
Какво може да направим сами, до намиране на лекар, при алергична реакция: Пострадалият трябва да бъде в хоризонтално положение за да се обезпечи кръвообращение на мозъка в условия на понижено кръвно налягане, а и да се избегне нараняване при настъпване на колаптоидни състояния. Добре е да получи антиалергични средства от типа на алергозан, антиалерзин, аерон и др. С отличен ефект са кортикостероидните препарати. Препоръчително е прилагането им венозно, но поради падането на кръвното това не винаги е възможно. Не трябва да се търси венозен път, още повече, че това е специфична манипулация за обучен медицински персонал. Кортикостероидите могат да бъдат поставяни мускулно. Дозировката най-често е 1 - 2 mg/kg тегло. Ако няма възможност за инжектиране, съдържанието на ампулата може да се излее под езика. Там кръвоснабдяването е добро и препаратите се резорбират лесно.
Някои по-разпространени приложения
Прополис облекчава болките в стомаха
Страдащите от хроничен гастрит, освен спазването на диета, бедна на дразнещи стомашната лигавица храни и напитки (подправки, богати на целулоза плодове и зеленчуци, пържени и пушени храни, кафе и газирани напитки), с профилактична, а и с лечебна цел е препоръчително приемането 3-4 пъти дневно на гладно на по 15-20 капки клеева тинктура (спиртен извлек от прополис), разтворени предварително в малко вода. Привържениците на лечението с пчелни продукти са установили, че прополисът е изключително богат на вещества с противовъзпалително, противоболково и епителотонично действие. Нещо повече, установено е, че този пчелен продукт упражнява противомикробна активност по отношение на бактерията, която причинява язвената болест и която е налице и при много от хората с гастрит.
Заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивити, гингиворагии, пародонтози, глосити, стоматити в т.ч. и радиационни, ангини, болки в гърлото
Заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес. Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, който е напоен с 30% прополисов разтвор. Най-добре е да се използват тампони за уши, защото те дават възможност прилагането на прополиса да бъде точно върху поразения участък от кожата или устната лигавица. Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис. 2% емулсия се приготвя като 1 мл. 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл. вода. Това е приблизително 1 супена лъжица. Съответно 4% разтвор се приготвя като 1 мл. 30% разтвор се прибави към 7-8 мл. вода. За предпочитане е венците да се обработват вечер чрез намазване с памучно тампонче, след като се измият зъбите тъй като е възможно зъбите временно да се оцветят по-тъмно.
Обработка на декубитални рани - 30% спиртен разтвор на прополис. 25 мл. се смесва с маслен разтвор на вит. А в съотношение 1:1. Препаратът се прилага след хирургическа обработка на раната чрез накапване, така че цялата и повърхност да се покрие с фин прополисов филм. Преди прилагане съдът в който е спиртно-маслената емулсия на прополиса трябва енергично да се разклати.
Вътрешно приложение и начин на употреба - повишаване на имунитета, гастрити, язви, колити, инфекциозни стомашно-чревни заболявания. При възрастни в чаша с хладка вода се накапват 30 капки. При деца след 3 годишна възраст в чашата се накапват толкова капки, на колкото години е детето. На повърхността на водата се образува белезникав слой. Това е водно-спиртна емулсия на прополис. РАЗБЪРКАЙТЕ! преди да изпиете съдържанието. Иначе е възможно да получите парене по хода на хранопровода и леки болки в стомаха. Можете преди да погълнете съдържанието на чашата да изплакнете устната кухина. Така освен системния ефект на прополиса след поглъщането му можете да разчитате на още два - дезинфекциращ устната кухина, венците, рино-фарингса, тонзилите. При поглъщане на водно-спиртната емулсия има положителен ефект и върху лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и червата. Приемането на препарата през устата трябва да се извършва преди храна 20-30 мин. 3 пъти дневно. Приемането по този начин има много добър ефект за профилактика и лечение на простудни състояния.
Прополисът помага и на жените
Поради своя обезболяващ и регулиращ менструациите ефект прополисът е бил използван още през древността. За борба с дизменореята или аменореята трябва да се приема два пъти дневно по 5 капки спиртен извлек, накапани в малко вода или пет дъвчащи прополисови бомбона. По подобен начин се третират и възпаления на яйчниците или фалопиивите тръби. Цитираният тук полски изследовател Stanislaw Scheller съобщава освен това за благоприятното въздействие на прополисови свещички при вагинит, бяло течение и други бактериални или предизвикани от гъбички инфекции на женските полови пътища. Полският доцент Henryk Suchy и неговата жена Maria Suchy, които ръководят гинекологичното отделение на болницата в Goczalkowice Zdroj са се занимавали с най-честото инфекциозно заболяване - трихомонален вагинит...
Прополис облекчава болките в стомаха
Страдащите от хроничен гастрит, освен спазването на диета, бедна на дразнещи стомашната лигавица храни и напитки (подправки, богати на целулоза плодове и зеленчуци, пържени и пушени храни, кафе и газирани напитки), с профилактична, а и с лечебна цел е препоръчително приемането 3-4 пъти дневно на гладно на по 15-20 капки клеева тинктура (спиртен извлек от прополис), разтворени предварително в малко вода. Привържениците на лечението с пчелни продукти са установили, че прополисът е изключително богат на вещества с противовъзпалително, противоболково и епителотонично действие. Нещо повече, установено е, че този пчелен продукт упражнява противомикробна активност по отношение на бактерията, която причинява язвената болест и която е налице и при много от хората с гастрит.
Заболявания на устната кухина - херпеси, афти, гингивити, гингиворагии, пародонтози, глосити, стоматити в т.ч. и радиационни, ангини, болки в гърлото
Заболявания на кожата - повърхностни наранявания, акне, пустули, рагади, херпес. Локалните промени по кожата или в устната кухина могат да се обработват с тампон, който е напоен с 30% прополисов разтвор. Най-добре е да се използват тампони за уши, защото те дават възможност прилагането на прополиса да бъде точно върху поразения участък от кожата или устната лигавица. Гаргари могат да се правят с 2-4% водно-спиртна емулсия на прополис. 2% емулсия се приготвя като 1 мл. 30% спиртен разтвор се добавя към 14 мл. вода. Това е приблизително 1 супена лъжица. Съответно 4% разтвор се приготвя като 1 мл. 30% разтвор се прибави към 7-8 мл. вода. За предпочитане е венците да се обработват вечер чрез намазване с памучно тампонче, след като се измият зъбите тъй като е възможно зъбите временно да се оцветят по-тъмно.
Обработка на декубитални рани - 30% спиртен разтвор на прополис. 25 мл. се смесва с маслен разтвор на вит. А в съотношение 1:1. Препаратът се прилага след хирургическа обработка на раната чрез накапване, така че цялата и повърхност да се покрие с фин прополисов филм. Преди прилагане съдът в който е спиртно-маслената емулсия на прополиса трябва енергично да се разклати.
Вътрешно приложение и начин на употреба - повишаване на имунитета, гастрити, язви, колити, инфекциозни стомашно-чревни заболявания. При възрастни в чаша с хладка вода се накапват 30 капки. При деца след 3 годишна възраст в чашата се накапват толкова капки, на колкото години е детето. На повърхността на водата се образува белезникав слой. Това е водно-спиртна емулсия на прополис. РАЗБЪРКАЙТЕ! преди да изпиете съдържанието. Иначе е възможно да получите парене по хода на хранопровода и леки болки в стомаха. Можете преди да погълнете съдържанието на чашата да изплакнете устната кухина. Така освен системния ефект на прополиса след поглъщането му можете да разчитате на още два - дезинфекциращ устната кухина, венците, рино-фарингса, тонзилите. При поглъщане на водно-спиртната емулсия има положителен ефект и върху лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и червата. Приемането на препарата през устата трябва да се извършва преди храна 20-30 мин. 3 пъти дневно. Приемането по този начин има много добър ефект за профилактика и лечение на простудни състояния.
Прополисът помага и на жените
Поради своя обезболяващ и регулиращ менструациите ефект прополисът е бил използван още през древността. За борба с дизменореята или аменореята трябва да се приема два пъти дневно по 5 капки спиртен извлек, накапани в малко вода или пет дъвчащи прополисови бомбона. По подобен начин се третират и възпаления на яйчниците или фалопиивите тръби. Цитираният тук полски изследовател Stanislaw Scheller съобщава освен това за благоприятното въздействие на прополисови свещички при вагинит, бяло течение и други бактериални или предизвикани от гъбички инфекции на женските полови пътища. Полският доцент Henryk Suchy и неговата жена Maria Suchy, които ръководят гинекологичното отделение на болницата в Goczalkowice Zdroj са се занимавали с най-честото инфекциозно заболяване - трихомонален вагинит...
ПРОПОЛИСЪТ ДЪРЖИ РАКА НА ГЪРДАТА ПОД КОНТРОЛ
Във всеки организъм има ракови клетки, но дали те ще се активират, зависи от особеностите на организма. Ракът е бич за човечеството и се лекува изключително трудно, но има медикаменти, които могат да държат заболяването под контрол.
Наред с традиционното лечение, и народната медицина предлага свои рецепти.
Много добро действие имат лапите от прополис (пчелен клей). На памучна кърпа се нанася тънък слой от прополиса и се поставя върху болната гърда. Прави се всеки ден по един час. Пчелният клей се държи в найлонова торбичка в хладилник на тъмно.
МОЖЕТЕ ДА СИ НАПРАВИТЕ И ПРОДУКТ ЗА МАЗАНЕ
На водна баня загрейте смес от 30 г прополис и 100 г масло за чай и 30 минути го бъркайте, докато получите еднородна смес. Мажете гърдата си вечер. Пазете приготвената смес в хладилник.
При силни болки може да се направи билкова запарка от 2 супени лъжици бял имел. Предварително смелете зърната с кафемелачка, добавете корени и семена от коприва, корени и цветове от блатен тъжник, корени от черен оман. От тази смес се взема 1 супена лъжица и се залива с 0,5 л вряща вода. От настойката се пие по 1/3 чаша 15 минути преди ядене.
На водна баня загрейте смес от 30 г прополис и 100 г масло за чай и 30 минути го бъркайте, докато получите еднородна смес. Мажете гърдата си вечер. Пазете приготвената смес в хладилник.
При силни болки може да се направи билкова запарка от 2 супени лъжици бял имел. Предварително смелете зърната с кафемелачка, добавете корени и семена от коприва, корени и цветове от блатен тъжник, корени от черен оман. От тази смес се взема 1 супена лъжица и се залива с 0,5 л вряща вода. От настойката се пие по 1/3 чаша 15 минути преди ядене.
- За всяко лечение, което предприемате, се консултирайте със специалист!
- Най-важното е да обичате себе си. Може и да не се излекувате напълно, но можете да контролирате положението и да не допускате да ви измъчва болка.
- Профилактиката е много важна.
- Не пропускайте да посещавате лекаря си поне веднъж през годината, дори да се чувствате прекрасно.
ПРОПОЛИСЪТ ЛЕКУВА И ПОДМЛАДЯВА
в-к Живот и здраве
Пчелите произвеждат универсален дезинфекциращ препарат
Пчелите уплътняват цепнатините и малките дупки в своите кошери благодарение на лепилото, което сами си произвеждат - прополиса, или т.нар. пчелен клей. Още в началото на зимата те започват да запълват входа на кошера, той става по-тесен и така предпазват домовете си от течение и влага.
Прополисът притежава дезинфекциращо и консервиращо действие. Ето защо пчелите го използват за обработване на пчелните килийки, преди майката да снесе яйца в тях. С прополис облепват навлезли и убити в гнездото животни, които не могат да изхвърлят навън /мишки, гущери и др./, за да не се разлагат и да не замърсяват гнездото. Използвайки пчелния клей, пчелите поддържат постоянно стерилно пчелното гнездо.
Консервиращото действие на прополиса е познато още от времето на египтяните, които са го използвали за балсамиране на мумиите. В античността гърците лекували труднозарастващи рани, като ги покривали с прополис, а дори и по време на Първата и Втората световна война пчелният продукт бил използван в болниците и лазаретите.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРОПОЛИСЪТ?
Изходният продукт за неговото производство е смола, която пчелите събират от някои дървесни видове /топола, бреза, кестен и някои иглолистни дървета/. Към тази смола те добавят богат на ензими секрет от слюнчените си жлези и цветен прашец, който преработват от обвивките на поленовите зърна. Прополисът е маслено вещество и е богат на багрилни вещества. Той се състои от:
- 50-55% смола и поленов балсам
- Около 10% етерични масла
- 5-10%полени и мед
- Растителни багрилни вещества
- Белтъчини
- Микроелементи /желязо, ценк, мед, хром, силиций, ванадий, манган/
ПРОПОЛИС И ЗДРАВЕ
Основни действащи вещества в прополиса са смолата и флавоноидите в поленовия балсам. Те могат да забавят действието на някои тъканни хормони като простагландините. Излишното им производство може да предизвика алергична, възпалителна или болезнена реакция в организма. С блокирането на този синтез може да се обясни локалното успокояващо действие на прополиса при болки в зъбите или ухапването на насекомо. Етеричните масла също действат срещу бактерии, вируси и гъбички.
Народната медицина използва прополиса от векове. От особено значение за неговия ефект е стандартизираното му приготвяне. В прополисовия екстракт трябва да се съдържат най-малко 5% флавоноиди и 6% фенилзаместена карбонова киселина.Освен това продуктът трябва да се контролира за пестициди и други вредни вещества. Вътрешно прополисът се приема при заболявания на дихателните пътища, възпаления на носната лигавица, хрема и за активиране на имунната система. Външното приложение е при лечението на рани, специално порезни и охлузни, възпаления на устната кухина и на фарингиалното пространство, при херпес симплекс и гъбични заболявания. 5 до 10% от хората имат алергия срещу прополиса, затова е препоръчително преди първия контакт с него да се направи алергичен тест. Ако на мястото се появят кожни реакции или сърбеж, то тестът е положителен и има голяма вероятност човекът да има прополисова алергия.
ПРОПОЛИСЪТ В ДЕЙСТВИЕ
Прополисът, както и медът, се прилага в много от козметичните продукти. Неговото антиоксидантно действие предотвратява стареенето на клетката. Прополисовите препарати са под различна форма - тинктура, разтвор, бонбони за дъвчене, свещички, крем, прах, таблетки, капсули и много други.
Освен в областта на медицината и козметиката прополисът се използва и за цветна украса на мебели и музикални инструменти.
Изходният продукт за неговото производство е смола, която пчелите събират от някои дървесни видове /топола, бреза, кестен и някои иглолистни дървета/. Към тази смола те добавят богат на ензими секрет от слюнчените си жлези и цветен прашец, който преработват от обвивките на поленовите зърна. Прополисът е маслено вещество и е богат на багрилни вещества. Той се състои от:
- 50-55% смола и поленов балсам
- Около 10% етерични масла
- 5-10%полени и мед
- Растителни багрилни вещества
- Белтъчини
- Микроелементи /желязо, ценк, мед, хром, силиций, ванадий, манган/
ПРОПОЛИС И ЗДРАВЕ
Основни действащи вещества в прополиса са смолата и флавоноидите в поленовия балсам. Те могат да забавят действието на някои тъканни хормони като простагландините. Излишното им производство може да предизвика алергична, възпалителна или болезнена реакция в организма. С блокирането на този синтез може да се обясни локалното успокояващо действие на прополиса при болки в зъбите или ухапването на насекомо. Етеричните масла също действат срещу бактерии, вируси и гъбички.
Народната медицина използва прополиса от векове. От особено значение за неговия ефект е стандартизираното му приготвяне. В прополисовия екстракт трябва да се съдържат най-малко 5% флавоноиди и 6% фенилзаместена карбонова киселина.Освен това продуктът трябва да се контролира за пестициди и други вредни вещества. Вътрешно прополисът се приема при заболявания на дихателните пътища, възпаления на носната лигавица, хрема и за активиране на имунната система. Външното приложение е при лечението на рани, специално порезни и охлузни, възпаления на устната кухина и на фарингиалното пространство, при херпес симплекс и гъбични заболявания. 5 до 10% от хората имат алергия срещу прополиса, затова е препоръчително преди първия контакт с него да се направи алергичен тест. Ако на мястото се появят кожни реакции или сърбеж, то тестът е положителен и има голяма вероятност човекът да има прополисова алергия.
ПРОПОЛИСЪТ В ДЕЙСТВИЕ
Прополисът, както и медът, се прилага в много от козметичните продукти. Неговото антиоксидантно действие предотвратява стареенето на клетката. Прополисовите препарати са под различна форма - тинктура, разтвор, бонбони за дъвчене, свещички, крем, прах, таблетки, капсули и много други.
Освен в областта на медицината и козметиката прополисът се използва и за цветна украса на мебели и музикални инструменти.
ПРОПОЛИСЪТ-ПЧЕЛНИЯТ АНТИБИОТИК
Искра Виденова
Пчелите са едни от най-удивителните създания на нашата планета. Като истински вълшебници, те събират различни растителни вещества и след като ги преработят със секретите си, ги превръщат в качествено нови продукти - пчелно млечице, мед, восък, a може би най-ценният от тях e прополисът.
Какво всъщност представлява този така популярен в народната медицина пчелен продукт? Това са растителни смоли, които пчелите превръщат във високо ефективно оръжие срещу патогенни бактерии, вируси и гъбички. Целта им е да защитят кошера от болестотворни микроорганизми. С прополис те облицоват клетките на "родилното отделение", където се излюпва поколението и дезинфекцират входа и най-използваните части на кошера. Показателна за важната му функция е и самата дума, която в превод от гръцки означава "защита на града". И наистина, установено е, че без прополис през зимата пчелното семейство загива от различни болести, дори да има изобилие от храна.
Хората започват да използват лечебното действие на този естествен антибиотик още в древността. Тъй като е ефективен срещу стрептококи и стафилококи, се прилагал предимно за заздравяване на гнойни рани и язви. Днес външно, под формата на мехлем или тинктура се използва за лечение на микози по кожата, дерматити, за дезинфекция на следоперативни рани. Приеман вътрешно, той засилва защитата на организма като от една страна увеличава кръвообразуването и производството на антитела, а от друга спира развитието на различни видове бактерии и вируси, като наример тези на туберколозата, салмонелата, херпеса и грипа.
Прополисът има много сложен състав, но антисептичните му свойства се дължат основно на флавоноидите и етеричните масла - естествени антибиотици, които някои растения изработват за защита от микроорганизмите. Антимикотичният ефект пък е благодарение на органичните киселини. Останалите вещества - смоли, восък, цветен прашец, дъбилни вещества, алдехиди, естери, терпени, аминокиселини, витамини и множество микроелементи допълват тези действия. Разбира се, прополисът няма силата на синтетичните антибиотици, но за разлика от тях не притежава токсично действие и бактериите не привикват към него. Затова е подходящ за най-вече за профилактика и засилване на имунната система, както за възрастни, така и за малки деца.
Как да си направите екстракт от прополис (клеева тинктура)
Прополисът се продава в магазините за пчелни продукти под формата на пръчки. Една пръчка (30 гр.) замразете във фризера за едно денонощие. Така иначе лепкавия прополис става трошлив и с чук за месо, можете да го стриете на прах. След това го смесете със 100 мл. спирт, най-добре е да използвате 95 градусов зърнен спирт, но за съжаление той трудно може да се намери. Имайте предвид, че медицинските спиртове, които се продават в аптеките са подходящи само за външно приложение. Затова, ако смятате да пиете тинктурата, по-безопасно е да използвайте водка. Когато прополисът е стрит много фино нейният градус е достатъчен, за да разтвори полезните съставки. В следващите 5 дни само разклащайте сместта, а на 6-я я прецедете. Съхранявайте тинктурата на хладно и в тъмно шише. Приемайте я под формата на капки за засилване на имунитета през зимата, при хронична умора и за пречистване на организма от токсини. Единственото, което трябва да имате предвид е, че е възможно прополисът да предизвика алергична реакция, затова първо тествайте екстракта на малък участък от кожата, най-добре на сгъвката на ръката.
ПРОПОЛИСЪТ ЛЕКУВА ПОЧТИ ВСИЧКО!
Иван Атанасов, апифитотерапевт - София
При язвена болест на стомаха прополисът не само убива болестотворните микроби, но и допълнително обезболява, очиства язвата, премахва възпалението, помага за по-бързото заздравяване и препятства израждането на язвата в рак.
С прополис или пчелен клей пчелите запушват цепнатини в кошера, прикрепват пчелните рамки, полират килийките, където се пази медът, цветният прашец, а също стените и покрива на кошера, балсамират нажилените до смърт проникнали в кошера бръмбари, гущери и др. По този начин те създават в кошера своеобразна крепост срещу вредителите, микробите и др. Прополисът, който е един от пчелните продукти, съдържа 7 антибиотика и повече от 50 различни биологичноактивни вещества. За максимално извличане на биологичноактивните вещества от прополиса се използва 70-96-градусов медицински спирт. Водните извлеци от прополис се приготвят с дестилирана вода чрез нагряване до 80-90 градуса (не трябва да кипва).
При приемането на водно-спиртна емулсия от прополис над раневата повърхност на язвата се образува защитна кора от смолисто-восъчните съединения на прополиса, която не се унищожава при храносмилане. Под покривния слой става размножаване на епителните клетки и зарастване на язвата. Това свойство на прополиса е създадено от самата природа.
С прополис или пчелен клей пчелите запушват цепнатини в кошера, прикрепват пчелните рамки, полират килийките, където се пази медът, цветният прашец, а също стените и покрива на кошера, балсамират нажилените до смърт проникнали в кошера бръмбари, гущери и др. По този начин те създават в кошера своеобразна крепост срещу вредителите, микробите и др. Прополисът, който е един от пчелните продукти, съдържа 7 антибиотика и повече от 50 различни биологичноактивни вещества. За максимално извличане на биологичноактивните вещества от прополиса се използва 70-96-градусов медицински спирт. Водните извлеци от прополис се приготвят с дестилирана вода чрез нагряване до 80-90 градуса (не трябва да кипва).
При приемането на водно-спиртна емулсия от прополис над раневата повърхност на язвата се образува защитна кора от смолисто-восъчните съединения на прополиса, която не се унищожава при храносмилане. Под покривния слой става размножаване на епителните клетки и зарастване на язвата. Това свойство на прополиса е създадено от самата природа.
Как се прави?
За приготвянето на спиртен извлек се вземат 30 г прополис, нарязва се на ситно, поставя се във флакон от тъмно стъкло и се залива със 100 мл 96-градусов медицински спирт. Престоява 3 дни, като периодично се разклаща.
За лечение на язва на стомаха и на дванадесетопръстника 30 капки от спиртния извлек на прополиса се разтварят в охладена преварена вода. Получава се емулсия с цвят на мляко. Тя се пие 1 час преди ядене по схемата:
първи ден - на всеки два часа през деня и вечер, а също и 1 час след вечеря;
втори ден - на всеки три часа;
трети ден и по-нататък - на всеки 4 часа в продължение на 20 дни.
Тази схема е необходима за създаването на устойчива смолисто-восъчна пелена.
Язвата заздравява за около 10 дни, но като гаранция за оздравяване и стимулиране на имунната система са необходими 20 дни. Лечението с прополис е противопоказано при страдащите от алергия, особено към цветен прашец.
За лечение на язва на стомаха и на дванадесетопръстника 30 капки от спиртния извлек на прополиса се разтварят в охладена преварена вода. Получава се емулсия с цвят на мляко. Тя се пие 1 час преди ядене по схемата:
първи ден - на всеки два часа през деня и вечер, а също и 1 час след вечеря;
втори ден - на всеки три часа;
трети ден и по-нататък - на всеки 4 часа в продължение на 20 дни.
Тази схема е необходима за създаването на устойчива смолисто-восъчна пелена.
Язвата заздравява за около 10 дни, но като гаранция за оздравяване и стимулиране на имунната система са необходими 20 дни. Лечението с прополис е противопоказано при страдащите от алергия, особено към цветен прашец.
"ЖИВИТЕ" МАЗИЛА СА БАЛСАМ ЗА СТАВИТЕ
За лечение на болки в ставите можете да използвате "живи" прополисови мазила.
Прополисовите мазила, особено в съчетание с компреси от листа на репей, помагат за облекчаване на ревматичните болки.
Ако правите мазилото с растително масло, то непременно трябва да бъде рафинирано.
Известни са повече от 150 метода за приготвяне на прополисови мазила. Най-простият вариант е: в стъклен буркан (200-250 мл) се налива 100 мл мазева основа (рафинирано слънчогледово олио или зехтин, може и вазелино-ланолинова смес 9:1), добавя се 20 г ситно нарязан прополис, покрива се с капак и се поставя на водна баня. Периодично се разбърква с дървена или стъклена пръчка. Горещата смес се филтрира през 2 слоя марля и се разпределя в стъклени бурканчета. Съхранява се на хладно 1-2 години.
Прополисовите мазила, особено в съчетание с компреси от листа на репей, помагат за облекчаване на ревматичните болки.
Ако правите мазилото с растително масло, то непременно трябва да бъде рафинирано.
Известни са повече от 150 метода за приготвяне на прополисови мазила. Най-простият вариант е: в стъклен буркан (200-250 мл) се налива 100 мл мазева основа (рафинирано слънчогледово олио или зехтин, може и вазелино-ланолинова смес 9:1), добавя се 20 г ситно нарязан прополис, покрива се с капак и се поставя на водна баня. Периодично се разбърква с дървена или стъклена пръчка. Горещата смес се филтрира през 2 слоя марля и се разпределя в стъклени бурканчета. Съхранява се на хладно 1-2 години.
РЕЦЕПТА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ СЪС СЛУХА
д-р Иван Латинов, Русе
Аз съм лекар, хирург с 40-годишен стаж, сега съм пенсионер. Винаги съм се интересувал от народната медицина. От собствен опит съм се убедил, че много болести могат да се излекуват с пчелни продукти. Предлагам ви метод за лечение на тежко чуване с прополис.
Как се прави?
Прилага се 30-процентов разтвор на прополис със зехтин или царевично олио (1:4).
За приготвянето на 30-процентния разтвор на прополис нарязвам 60 г от продукта на малки парченца, отделям видимите замърсявания (чужди частици, боклук и др.) и заливам с 200 г 96-градусов спирт. След това разклащам в продължение на 30 минути. Оставям го на тъмно топло място за 5-7 дни, като всекидневно го разклащам. В зависимост от качеството на прополиса цветът на готовата настойка може да бъде от бледожълта до кафеникава.
Смесвам настойката със зехтин или царевично олио (1:4). При разклащане на сместа се образува маслено-спиртна емулсия със светлокафеникав цвят с приятен аромат.
Преди използване трябва непременно да се разклати. Поставям в ухото марлена лентичка, накисната в емулсията. При деца над 5 години - всеки ден през нощта за 10-12 часа (10-14 процедури), при възрастни - през ден за 36-38 часа (10-12 процедури).
Лечението трябва да се провежда след изследване при лекар-ларинголог. Този метод не се препоръчва при полипи в ухото и наличие на гранулации върху тъпанчето.
По този начин успях да възстановя слуха на 17 болни. Всички те се бяха лекували в болница, но без резултат. Възрастта на пациентите ми е от 40 до 75 години.
За приготвянето на 30-процентния разтвор на прополис нарязвам 60 г от продукта на малки парченца, отделям видимите замърсявания (чужди частици, боклук и др.) и заливам с 200 г 96-градусов спирт. След това разклащам в продължение на 30 минути. Оставям го на тъмно топло място за 5-7 дни, като всекидневно го разклащам. В зависимост от качеството на прополиса цветът на готовата настойка може да бъде от бледожълта до кафеникава.
Смесвам настойката със зехтин или царевично олио (1:4). При разклащане на сместа се образува маслено-спиртна емулсия със светлокафеникав цвят с приятен аромат.
Преди използване трябва непременно да се разклати. Поставям в ухото марлена лентичка, накисната в емулсията. При деца над 5 години - всеки ден през нощта за 10-12 часа (10-14 процедури), при възрастни - през ден за 36-38 часа (10-12 процедури).
Лечението трябва да се провежда след изследване при лекар-ларинголог. Този метод не се препоръчва при полипи в ухото и наличие на гранулации върху тъпанчето.
По този начин успях да възстановя слуха на 17 болни. Всички те се бяха лекували в болница, но без резултат. Възрастта на пациентите ми е от 40 до 75 години.
Какво постигнах?
При трима болни прекратих лечението поради алергия към прополиса. При 14 настъпи значително подобрение на слуха. Шумът в ушите изчезна напълно при 9 болни, при останалите намаля значително. Буквално при всички болни общото състояние се подобри, настроението им се повиши, сънят им стана по-спокоен и продължителен, паметта им се освежи. Всички болни се изследваха след края на лечението при оториноларинголог, който потвърди тези изменения към по-добро.
ПРОПОЛИСЪТ-СРЕДСТВО ЗА ЛЕКУВАНЕ НА ПАРОДОНТОЗА
Peцеnma № 464. Приготвяне на спиртов екстракт от прополис
В стъклено шише с широко гърло или колба се поставят 10 - 15 г ситно стрит прополис и към него се прибавят 100 г 96% -ен чист спирт. Сместа се оставя да престои на тъмно и след 3-4 дни се филтрува през марля. Бистрият разтвор се налива в тъмно стъкло и се пази на тъмно място. Трайността му е голяма (ня-колко години). От тази течност се приготвя вода за изплакване на устата, за инхалации и др.
Рецепта № 465. Прополисова вода за дезинфекция на венците
20 капки от получения по горната рецепта прополисов екстракт се смесват с чаша вода и с получената млековидна течност устата се изплаква след предварително почистване сутрин и вечер след ядене.
Рецепта № 466. Дъвка с прополис против парадонтоза
Към една опаковка обикновена дъвка се прибавя 0,8 г чист прополис и се дъвче 10 пъти дневно по 10-15 мин. Преди това устата се изплаква с вода.
Дъвката с прополис се употребява при условие, че в устната кухина няма зъби и корени с гнойни огнища.
Рецепта № 467. Филм-превръзка с прополис
Тази превръзка е гъста лакоподобна течност, която се получава, като се смесят 60 г хлороформ, 20 г плексиглас, 10 см3 екстракт от прополис и 10 см3 екстракт от див кестен.
Екстрактът от прополис се получава, като се смесят 20 см3 95% -ен чист спирт и 20 г прополис, а екстрактът от див кестен - като се залеят 20 г обелени и настъргани ядки от див кестен с 20 см3 95% -ен спирт. Обикновено екстрактите са готови, след като престоят на тъмно 5-6 дни и от време на време се разклащат.
Филм-превръзката се съхранява в добре запушени тъмни стъкла. Тя се използва по следния начин: Нараненото място от кожата, предварително почистено и подсушено, се намазва с тампонче, напоено със сместа, която бързо засъхва. При смяна на превръзката един-два пъти раните заздравяват за един-два дни. По-леките одрасквания зарастват без нагнояване, а болките от усложнените наранявания затихват още на втория ден.
Филм-превръзката се използва при по-леки наранявания.
Материалите са взети от сайтовете:
