Дали медицинската система предизвиква повечето заболявания?

Дали медицинската система предизвиква повечето заболявания?

Irena Sidor-Rangelow1:18No comments

Walter Last Copyright © 2007 www.health-science-spirit.com Оригинално заглавие: „Are Most Diseases Caused by the Medical System?”


Медицинските процедури, фармацевтичните лекарства и решения, взети на базата на погрешна информация, представляват значителен фактор, отговорен за предизвикване на съвременните епидемии на много заболявания, в това число: рак, астма, диабет, наднормено тегло.

Не възнамерявам да се преструвам, че това е безпристрастно разследване. Изцяло съм убеден, че повечето заболявания са действително предизвикани от медицинската система и в тази статия представям уликите, които ме доведоха до този извод.

През годините моите възгледи, свързани с опазването на здравето, се промениха на сто и осемдесет градуса. Започнах моята кариера като биохимик и токсиколог в медицински факултети на университети. Изцяло вярвах, че всичките тези хронични и неизлечими заболявания са наистина неизлечими и с неизвестен произход и, че фармакологичните лекарства улесняват живота на пациентите, а често дори наистина лекуват. Моята реедукация започна след емигрирането ми в Нова Зеландия, където узнах за натуралните оздравяване и начин на живот. Благодарение на това си дадох сметка, че болестите са предизвикани главно от неестествените условия на живот и могат да бъдат преодолени с натурални стил на живот и лечение.

Изучавайки вредните последствия от лекуването с фармацевтични лекарства, все мислех за тях като за неефективни и предизвикващи нежелателни странични ефекти, а не като за причина за болести. Заболяванията, предизвикани при лекуване чрез методите на официалната медицина, се наричат ятрогенни. Общото число на ятрогенните смъртни случаи в Съединените Щати през 2011 г. се оценява на 783,936. До тях довели убийствени реакции към лекарства, медицински грешки и излишни медицински и хирургически процедури. Това означава, че медицинската система в Съединените Щати представлява главната причина за смърт. За сравнение: през 2011 броят починали от инфаркт е 699,697, а от рак - 553,251.(1)

Ето поради тази причина лекарските стачки са много благоприятни за пациентите! Статистиките показват, че когато се стигне до лекарска стачка, броят смъртни случаи в засегнатата от тази стачка общност рязко намалява. През 1976г. смъртността в Богота, Колумбия спаднала с 35%. През същата година, в областта на Лос Анджелис (САЩ), смъртността, спаднала с 18% по време на стачка, а в Израел по време на стачката през 1973г. - с 50%. Подобно  намаляване на смъртността в Израел се случвало само веднъж, 20 години по-рано, отново по време на лекарска стачка. След приключване на всяка лекарска стачка смъртността се връща към нормално ниво.(2)

Все пак, този брой ятрогенни смъртни случаи не включва данни за ятрогенните заболявания, които са следствие на дълготрайни увреждания, като следствие от медицинското лечение, когато пациентите оцеляват, но се сдобиват с хронично заболяване. Осъзнах този проблем, когато се запознах с историята на д-р Orion Truss, който открил потенциала на антибиотиците да предизвикат кандидоза.

Д-р Orion Truss

През 1953г. д-р Orion Truss открил унищожителния ефект на антибиотиците в една от болниците в Алабама. По време на една визитация неговото внимание привлякъл един изтощен, състарен на вид мъж, който явно умирал. Той бил малко над четиридесетгодишен и от четири месеца пребивавал в болницата. Нито един специалист не успял да го диагностицира правилно. Д-р Truss го попитал, от чисто любопитство, кога за последен път се е чувствал добре. Пациентът отговорил, че за последно се чувствал добре допреди 6 месеца, преди да пореже един от пръстите си. Заради това срязванe са му предписали антибиотик. Скоро след това получил диария и значително влошаване на здравето. По-рано д-р Truss се сблъсквал със случаи на диария, предизвикана от антибиотици. Било известно, че кандидата предизвиква опортюнистична инфекция и идеално се развива при изтощени пациенти, но сега д-р Truss се чудил, дали обратното не в сила - кандидата да е предизвикала състоянието на изтощение. 

По-рано чел, че заразяване на кръвта с кандида може да бъде третирано с калиев йодат. Назначил на пациента от шест до осем капки Луголов разтвор, четири пъти на ден, за три седмици и скоро пациентът оздравял.

Скоро след това имал пациентка с хронично запушен нос, пулсираща болка в главата, възпаление на влагалището и остра депресия. За неговото учудване  всички тези симптоми отшумели след започването на лечение, насочено срещу кандида. След известно време срещнал пациентка, която в продължение на шест години проявявала симптоми на шизофрения. Били й прилагани стотици електрошокови процедури и огромни количества лекарства. Д-р Truss започнал да я лекува от алергия на синусите, използвайки лекарство срещу кандида. Скоро след това жената оздравяла както физически, така и ментално, и така си останала.

От този момент нататък, той лекувал своите пациенти от кандидоза, дори при най-малка индикация за присъствието ѝ. В много от случаите наблюдавал забележително възстановяване на своите пациенти от най-необичайни състояния, включително проблеми, свързани с нередовна менструация, свръхактивност, проблеми с учене, аутизъм, шизофрения, множествена склероза, автоимунни заболявания като болестта на Crohn и лупус еритематозус.

Всеки опитен доктор-натуропат може да посочи подобни примери за успехи. Също и някои специалисти по алтернативна медицина познават оздравителния потенциал на терапията срещу кандидоза – например д-р William Crook, който написал редица книги относно успешното лекуване на деца от алергии и свръхактивност. (4)

Антибиотичен синдром

Кандидозата не е единствения страничен ефект от лекуването с антибиотици и антибиотиците не са единствените лекарства, предизвикващи кандидоза. Лекарствата, използвани за химиотерапия, противовъзпалителните стероидини лекарства и други дългосрочни лекарствени терапии имат склонност към убиване или потискане на натуралните чревни бактерии. Тяхното място заемат  гъбички, паразити и вредни бактерии.  Този процес се нарича дисбиоза (или дисбактериоза).  Повечето пациенти, пребиваващи в болниците, са лекувани точно с такива лекарства и те трябва да имат предвид това, че като резултат, при тях може да се появи системен свръхрастеж на кандида.

Нашата естествена чревна флора, главно лактобактерии (млечните бактерии) не само помагат в храносмилането и абсорбирането на хранителните съставки, но също ни предпазват от вредни бактерии, които биха могли да предизвикат хранително отравяне. При здрава чревна флора, за предизвикане на инфекция от салмонела са необходими милиони бактерии на салмонела, но при дисбиоза са достатъчни едва няколко десетки.

При хронична дисбиоза, чревните стени се възпаляват, което предизвиква язви, възпаление на апендицита, лошо абсорбиране на храна и заболяването на Крон. Заедно с ерозирането на чревната ципа се създават най-различни хранителни алергии, артрит и автоимунни заболявания. Освен кандидата, при тези условия и други патогени и паразити атакуват кръвоносната система и различните органи. По време на анализ на живи клетки, терапевтите по натурална медицина могат да наблюдават и да покажат на своите пациенти гъбите в тяхната кръв. Инвазията им значително отслабва имунната система и хората стават уязвими към чести или хронични инфекции. Широко прилаганата практика за лекуване на такива състояния е с антибиотици, което предизвиква усилване на нежеланите симптоми.

В действителност проблемът не е в антибиотиците.  Можеш да решиш да преминеш през курса на лечение с антибиотици, ако смяташ, че това е необходимо, при условие, че по време на курса на лечение приемаш допълнително противогъбично средство (като пресен чесън), а след приключване на антибиотичното лечение и преди приемането на всякакви въглехидрати ще приемеш малко пробиотици. Това ще те предпази от повечето заболявания, предизвиквани от небрежния начин на използване на  антибиотици в медицината. Повече подробности по тази тема можеш да намериш в моята статия “Candida and the Antibiotic Syndrome” („Кандида и антибиотичен синдром“), достъпна на http:// www.health-science-spirit.com/candida.html.

Автоимунни заболявания и астма

Автоимунните заболявания, в това число псориазис, хроничен лупус  еритематозус и възпаление на панкреаса, имат връзка с дисбиозата. Когато се подават лекарства , свързващи ендотоксини на бактериите, тези състояния обикновено се подобряват. Допълнително е доказано, че автоимунните заболявания имат връзка с микоплазмите или нанобактериите, които се развиват от болните кръвни клетки в присъствието на токсични химикали и системна инфекция на кандида. Колкото по-слаба става нашата имунна система, толкова повече микоплазми започват да се преобразуват в бактерийни, а в края на краищата - в гъбични форми. Те са намерени при всички автоимунни заболявания, ракови заболявания и СПИН. (5)

Антибиотиците са също една от главните причини за астма. Деца, на които са били подавани антибиотици с широкоспектърно действие, са деветкратно по-предразположени към астма.(6) Едно от най-новите научни изследвания потвърждава, че главната причина за астма представлява дисбиозата.(7)

През осемдесетте години на двадесети век Нова Зеландия имала най-висок показател за смъртност, предизвикана от астма. Това число драстично намаляло, когато през 1991 г. било забранено използването  на лекарството за инхалации с Фенотерол, който увеличавал 13 пъти риска от настъпване на смърт (8). Това намаляване на смъртните случаи поради астма било огласено за огромно постижение на медицинското знание. Други изследвания разкрили, че астматици, инхалиращи месечно повече от една доза лекарство за разширяване на бронхите са петдесеткратно по-застрашени от смъртоносен пристъп от астма.

Освен за астмата, аз виждам пастьоризираното краве мляко и предизвиканата от антибиотици дизбиоза, като главна причина също и за честите инфекции и гнойни възпаления на средното ухо при бебетата и новородените, както и като важен фактор, предизвикващ внезапна детска смърт.  Понеже медицинските власти настояват за пастьоризиране на млякото, а лекарите предписват антибиотици, без да дават дори най-основни предупреждения, аз смятам, че астмата и повечето детски инфекции представляват ятрогенни заболявания.

Благодарение на това, че в „доброто старо време“ хората са консумирали много млечна киселина от ферментиралите храни и сурово мляко, които попълвали набора на „добрите“ бактерии, а също и благодарение на това, че антибиотиците още не били изобретени, дисбиозата и последващите я хроничните заболявания се срещали рядко. Тогава хората умирали главно от остри инфекции, предизвикани от нехигиеничен начин на живот, а в гетата  – от недохранване.

Стафилококус ауреус причинява много сериозни болнични инфекции. Оказва се, че не само стафилококус ауреус, а други инфекции значително се динамизират, когато се проявят в комбинация с прекомерно разрастване на кандида. Доколкото разрастването на кандида е естествен резултат от стандартното болнично лечение, лесно е да се разбере, защо стафилококус ауреус е толкова убийствен в болниците.

Подобни са нещата със СПИН. Хората не умират от вируса на СПИН, а от кандида или динамизирани от гъбични, бактериални или микоплазмени инфекции. Крайната фаза на СПИН изглежда идентично като крайната фаза на рак и носи наименованието кахексия – крайно състояние на изтощение, предизвикано главно от прекомерното разрастване на гъби.  Луголов разтвор и други противогъбични средства би трябвало да се справят прекрасно с това. Понастоящем все по-широко признание, като ефективно противомикробно средство, придобива също ММС – 28-процентен разтвор на натриев хлорит (виж http:// miraclemineral.org).

Всичко това доказва, че предизвиканите от антибиотици дисбиоза и инфекции от кандида не са отделни и относително безвредни проблеми, както твърди официалната медицина, а по-скоро това са причините за повечето съвременни заболявяния.

Рак и левкемия

Преди сто години заболяванията от рак били много редки. Не се съмнявам, че необичайно увеличеното използване на селскостопански и промишлени  химикали, както и фармацевтични лекарства, в голяма степен е ускорило темпа на увеличаване на броя на заболяванията от рак. Тези заболявания имат връзка също с употребата на захар, но най-силна връзка имат с дисбиозата и кандидата.

Химиотерапията най-често води до системна инфекция от кандида, което в значителна степен ограничава шансовете за позитивни резултати от лечението. Дългосрочни изследвания показват, че в по-късна възраст 18 пъти по-често се появяват вторични злокачествени тумори, а момичетата се изправят пред 75 пъти по-голяма опасност от рак на гърдата, когато станат на четиридесет (9), а рискът  от заболяване от левкемия след лечение с химиотерапия при рак на яйчниците се увеличава 21 пъти. След лекуване на злокачествени тумори с химиотерапия, доста често се появяват други типове тумори (10). Изглежда, че основният проблем са дълбоки или системни инфекции от кандида, развиващи се скоро след започване на химиотерапия (11).

Онколозите отскоро започнаха да признават обезпокояващата загуба на памет и други познавателни функции, която пациентите наричат „химиомозък“. Психиатри забелязали, че конвенционалното лечение от рак  предизвиква дълбока депресия при 15-25 процента от пациентите. Според тях тази „депресия често бива по-лоша от самото заболяване“.  Мозъчното замъгляване и депресията представляват чести симптоми, обичайни за системна инфекция от кандида.

Всичко това доказва, че химиотерапията има тенденцията да причинява левкемия и рак, години по-късно. Това е резултат от дисбиоза и системна инфекция от кандида. Причината за широкото прилагане на химиотерапията (въпреки нейната неефективност, остри неблагоприятни странични ефекти и дългосрочно предразполагане към рак) може да бъде в това, че частните онколози в Съединените Щати получават около две трети от приходите си именно от това лечение (13).

Тази връзка с химиотерапията показва, че е много вероятно дизбиозата и системната кандидоза да предизвикват рак и левкемия, когато са следствие от антибиотично лечение. Честотата на заболявания от рак в действителност нараснала силно чак след широкото използване на антибиотици.

Има и по-директни доказателства за това, че инфекциите от кандида и други гъби са причина за развитието на левкемия. Meinolf Karthaus , доктор по медицина, съобщава за много случаи на деца с левкемия, при които се стигнало до ремисия след подаване на противогъбични лекарства за „вторичните“ гъбични инфекции (14). Milton White, доктор по медицина, съобщава, че във всеки изрязък на ракова тъкан, който изследвал, винаги намирал гъбични спори (15).

Гъбични инфекции са диагностицирани и лекувани като левкемия, а тя изчезвала при диета, лишена от житни растения - вероятно поради високото съдържание на микотоксини в зърното (16).

Италианският онколог д-р  Tullio Simoncini съобщава за 90-процентна успеваемост при лекуване от рак като гъбична инфекция. Той въвежда в тумора разтвор на натриев хидрогенкарбонат (сода бикарбонат) и препоръчва консумиране на воден разтвор на това съединение, за да се премахнат тумори на стомашно-чревния тракт (17).

Наскоро получих информация за изненадващо смаляване на голям тумор на стомаха след поглъщане в продължение на няколко седмици (свързано със съвсем различни причини) на малки количества  течност за плакнене на устната кухина. Главната съставка на тази течност била бензоената киселина - силно противогъбично средство, което инхибира метаболизма на гъбичните клетки. Раковите клетки имат същият гъбичен тип метаболизъм, който базира на високо ниво на глюкоза и инсулин. В тази връзка раковите клетки могат да бъдат смятани за вид гъбични клетки.

Въпреки, че немсият лекар Ryke Geerd Hamer (18)  доказал, че емоционалният шок е основен инициатор за развитието на рака, съществен ко-фактор изглежда е отслабването на имунната система, предизвикано от чревна дисбиоза, системна кандидоза, токсични химикали и канално лечение на зъби. В крайна сметка, преди сто години хората били подложени на същият, както в днешното време, брой емоционални шокове, а въпреки това ракът се срещал рядко, и обратното – има много хора страдащи от дисбиоза и със зъби след канално лечение, които нямат рак, но ако добавиме към това емоционален шок, той може да заповяда!

Каналното  лечение на зъбите

Канално лекуваните зъби представляват една от вариациите във връзката на чревната дисбиоза. Изглежда, те също представляват един от главните фактори, предизвикващи много здравни проблеми като рак, инфаркт, артрит, бъбречни заболявания и автоимунни заболявания. Причина за това са микробите, размножаващи се в огромното количество мънички зъбни канали и постепенно попадат в  лимфната система. Тези, обикновено безвредни, микроорганизми стават много опасни, алчни и токсични в анаеробните условия в мъртвите зъби.

Д-р Weston Price (19), бивш Директор по Изследвания на Американска Стоматологична Асоциация, забелязал, че премахването на канално лекуваните зъби при пациенти с  бъбречни и сърдечни заболявания водило до подобрение на здравето в повечето случаи. Когато поставял такъв зъб (по-рано лекуван канално) под кожата на жив заек, животното умирало в рамките на два дни, а когато използвал нормален зъб, заекът нямал никакви неблагоприятни здравни симптоми. В рамките на друг експеримент сложил последователно под кожата на сто заека едно и също парче от канално лекуван зъб. Всичките зайци умрели в рамките на 2 седмици - от същото заболяване, от което страдал донорът на зъба!

В продължение на 25 години д-р Price провел около 5000 експеримента, но не успял да намери ефикасен метод за стерилизиране на мъртвите зъби. Резултати от неговите изследвания били потулени и ако въобще се появят някакви информации на тази тема, те са окачествявани като „остарели“, понеже тези изследвания са проведени преди 70 години. Никога повече не са били повторени тези изследвания, нито са провеждани други в тази област. Не е и доказано, че каналното лечение е безопасно.

Главният аргумент, свидетелстващ за това, че канално лекуваните зъби са безопасни, е този, че милиони хора ги имат и въпреки изминаването на много години, те все още са живи.  Не се обсъжда дали каналното лекуване на зъби в действителност води до широко разпространяващи се дегенеративни заболявания и не се провеждат никакви изследвания насочени към установяване на това. Д-р  Price установил, че около 30% от хората имат толкова силна имунна система, че нямат никакви проблеми с канално лекуваните зъби, докато не остареят. Обаче при останалите 70% проблемите възникват значително по-рано.

Аз смятам канално лекуваните зъби за значително по-сериозна (от чревната дисбиоза) причина за автоимунните заболявания. През 1993 година George E. Meinig, доктор на стоматология, бивш американски специалист по каналното лекуване на зъбите,  публикувал наново стоматологичните изследвания на д-р  Price, добавяйки своя собствен опит.

Ятрогенни инфаркти

Преди сто години сърдечният удар бил почти непознат, въпреки че хората консумирали много наситени мазнини. Нарастването на броя инфаркти съвпада във времето с началото на пастьоризирането на млякото и използването на хлор за убиване на бактериите в обществените водопроводи. Всичко това започнало около 1900 година и било широко прието в западните страни през 20-те години на ХХ век. От 1920 година започнало епидемиологично нарастване на заболяванията на сърдечно-съдовата система и смъртните случаи в резултат на инфаркт, но само в държавите, където се практикувало хлориране на водата. Тези болести оставали непознати например в Африка, Китай, Япония и други части на Азия. Обаче, когато японците започнали да емигрират към Хавайските острови, където водата била хлорирана, при тях се появила същата, както при американците,  честота на инфаркти. Подобни са нещата с чернокожата популация в САЩ, която „се радва“ на нормална честота на инфаркти, идентична с тази на бялото население - нещо, което не може да се каже за техните роднини в Африка. Жителите на Росето (Пенсилвания, САЩ), където водата не е хлорирана, не страдат от инфаркт, освен в случаите, когато се преместят в райони, където водата се хлорира.

Част от хлора реагира с органичните замърсявания във водата, образувайки органохлориди, органични съединения на хлор (например ДДТ), докато останалото остава под формата на остатъчен свободен хлор, разтворен във вода. Този хлор може по-късно да реагира със съединения, съдържащи се в храната или в храносмилателния ни тракт.

През 1967 година д-р Joseph Price провел в Съединените Щати  решаващ експеримент. На група от 50 броя тримесечни пилета (петли) подавал за пиене вода, като всеки литър смесвал с 1/3 чаена лъжичка хлорен избелител, а друга група от 50 броя тримесечни пилета служила като контролна група. Седем месеца по-късно, при над 95% от екземплярите от първата група (които получавали хлорирана вода), се развила напреднала атеросклероза, докато в контролната група нито едно пиле не страдало от това заболяване.

През следващите години д-р  Joseph Price многократно повтарял своя експеримент, винаги със същия резултат. Напоследък учени, финансирани от Агенцията за Опазване на Околната Среда на САЩ, потвърдиха появата на характерни за атеросклероза изменения при други животни, включително маймуни, когато  получавали за пиене хлорирана вода (22).

Лекарства и химикали

Всъщност всички лекарства са по-малко или повече токсични и, колкото са по-токсични, толкова са „по-силни“. Натуралните лечебни средства не могат да бъдат патентовани, поради което фармацевтичната индустрия произвежда и продава синтетични версии на ефективните натурални средства, за да максимизира печалбите. Синтетичните субстанции са обикновено по-трудни от натуралните за детоксикация и имат тенденция да създават все повече проблеми с увеличаване на продължителността на приемане. Често създават зависимости и след известно време могат да предизвикат точно тези симптоми, които първоначално са потушавали. Фармацевтичните фирми и лекарите рядко признават това. Когато се появява проблем с дадено лекарство, обикновено се препоръчва смяна на предписаното с някое друго.

Главният проблем се състои в това, че лекарствата са тествани индивидуално и за относително кратко време, след което се предписват в комбинация с други и се приемат продължително време. Лекарствата не са тествани при такива условия и поради това всяка тяхна употреба, освен поотделно и за кратък период от време, е ненаучна и не е безопасна. Като резултат се стига до безбройни, опасни, дори убийствени взаимодействия между лекарства и неблагоприятни странични ефекти, описвани в многобройни книги и статии и доказани от статистиката.

Подобни са нещата в случаите на хиляди синтетични химикали и тежки метали, които са допуснати от здравеопазването и тровят нашето жизнено пространство. Те са още по-малко тествани, отколкото лекарствата, а също влизат във взаимодействие помежду си и с лекарствата в смеси, които е невъзможно да бъдат разплетени.

Ще си позволя да спомена само една такава комбинация. Хербицидът Паракват (средство срещу плевели) и фунгицидът Манеб (противогъбично средство) са широко прилагани в селското стопанство и могат да останат в растенията, като отлагания. Всеки от тях поотделно не представлява проблем , но щом плъхове и мишки бъдат подложени на едновременното въздействие на двете, дори в ниска концентрация, тогава животните се разболяват от нещо , което много напомня болестта на Паркинсон. Ръководителят на изследователския колектив заявил: „Никой не се е постарал да разгледа последиците от взаимодействието на тези съединения, които отделно имат слабо влияние. Това има огромно значение" и "голям проблем е да се мисли за почти безкрайния брой комбинации на химически смеси, вместо за риска, който представлява отделен химикал“ (23).

Подобни проблеми имаме с флуора, хлора, живака, алуминия, никела и други тежки и токсични метали, които нарочно са добавяни към ваксините и са прилагани в стоматологията. Подробна документация относно проблемите, свързани с тежките метали и химикалите, смущаващи ендокринната система, може да бъде намерена в статиите на Bernard Windham (24).

Липсата на слънчевата светлина 

Здравните власти и медицинските асоциации усилено пропагандират избягване на слънчевото въздействие върху кожата.  Това уж предизвиквало рак на кожата, включително смъртоносният меланом. Но в повечето случаи това е обикновен рак на кожата, който почти никога не убива. Също така е широко разпространено съмнението, че меланомът се предизвиква от излагане на слънце, въпреки че изглежда да има известна връзка с изгарянето от слънце. В общи линии, при хората пребиваващи на открито, случаите на кожен рак и меланом е рядка, за сметка на честата им поява при хората, работещи в затворени помещения. Меланомът често се появява на такива места, които не са подлагани на слънчевото въздействие. Други изследвания доказват съществуването на силна връзка между дълготрайното въздействие на флуоресцентната светлина и меланома (25). Взимайки под внимание настоящата кампания за смяна на обикновените крушки с флуоресцентни, очаквам епидемия от меланом след десет-двадесет години (26).

Понастоящем все повече изследователски работи доказват,  че огромно количество заболявания, главно ракови, биха могли да бъдат избегнати чрез значително увеличаване на нивото на витамин Д в нашите организми - в резултат на консумиране на подходяща храна, суплементиране и ежедневно, често излагане на кожата на слънчевото въздействие, което е главният му източник. Изследванията доказват, че съществува силна отрицателна корелация между количеството слънчева светлина и смъртните случаи, предизвикани от рак на гърдата – живеенето в слънчеви региони се свързва с по-редки заболявания от рак на гърдата. Дори ракът на кожата се инхибира при регулярно, слабо интензивно излагане на въздействието на слънчева светлина – само изгарянето от слънце силно го промотира. Изчислено е, че предприемайки такива мерки би могло да бъдат избегнати около 600 000 случаи на рак на дебелото черво и гърдата в целия свят (27). 

Още повече, учените посочват, че с увеличаване на нивото на витамин Д при редовно излагане на слънце и с помощта на други средства, могат да бъдат избегнати болести, които ежегодно убиват около 1 милион души в целия свят (28,29).

Иронията на тази ситуация се състои в това, че настоящата епидемия от кожен рак  е създадена от нашите здравни власти и медицинските експерти. Има три фактора, които ни правят податливи към развитието на рак на кожата при интензивно излагане на слънчеви лъчи. Това са високата киселинност, високото съотношение на мастните киселини омега-6 към омега-3 и липсата на антиоксиданти.
Най-популярната причина за свръхкиселинност е прекомерното разрастване на гъби, особено в комбинация с официално препоръчваната диета с голямо участие на зърнени храни. Съотношението на мастни киселини омега-6 към омега-3 винаги е било малко високо, но съвсем излезна от норма, когато нашите здравни власти започнаха да препоръчват замяната на наситените мазнини с олио от семена, които са богати на омега-6 мастни киселини. Това увеличи възпалителните състояния от всякакъв тип, в това число тумори и кожен рак. За да стане положението още по-лошо, здравните власти ограничават и законово минимизират използването на хранителни добавки, съдържащи антиоксиданти.

С тези мерки здравните власти създадоха условия за появата на епидемия от кожен рак. След това се опитаха да предпазват от него, препоръчвайки цялостно избягване на слънчевите лъчи, което на свой ред предизвика широкомащабен недостиг на витамин Д и смъртта на около 1 милион души годишно. Понякога си задавам въпроса, дали това е следствие от невежество и некомпетентност, или от нещо значително по-зловещо.

Епидемията от свръхтегло

Бих могъл да напиша книга за здравословните проблеми, предизвикани от медицинско-фармацевтичния комплекс и небрежния начин, по които нашите здравни власти допринасят за нашите заболявания. Освен директното предизвикване на заболявания, същите сили възпрепятстват тяхното лекуване чрез ограничаване, тормоз и обвинения срещу тези, които практикуват натурална медицина, а също чрез препоръки за хранене, които предизвикват заболявания.

До 1980 година, честотата на свръхтегло и диабет тип 2 имаха относително постоянно ниво на поява. Когато обаче здравните власти в САЩ започнаха да набеждават храните, съдържащи мазнини и холестерол и да препоръчват консумирането на по-големи количества въглехидрати, броят на „дебелите“ нарасна в продължение на едно десетилетие от 15% от възрастната популация на САЩ до 25%, а през годините 2003-2004 постигна ниво от 32,9 процента (30). Диабет тип 2 също приема епидемичен характер. Още повече, за първи път в историята, при голям брой деца със свръхтегло се появи диабет тип 2. От този момент той вече не се нарича диабет с начало в зряла възраст. Понастоящем при децата се срещат едновременно диабет тип 1 и 2 (31, 32, 33). Това са ятрогенни заболявания, предизвикани от медицината. 

Терапевтите, занимаващи се с натуралната медицина, са експерти в предпазването и лекуването с добър резултат на хронични заболявания с помощта на диета и други натурални методи. Това се отнася и за метаболичния синдром водещ до диабет, сърдечни заболявания и свръхтегло, които биват рутинно и бързо лекувани чрез подходящо хранене. Но при прилагане на признатите медицински методи той става доживотно състояние, което са управлява с повече или по-малко токсични лекарства. При широк спектър от случаи са прилагани хирургически процедури, в резултат на които пациентите преживяват дълбока травма или стават инвалиди за цял живот, въпреки че тези проблеми могат да бъдат успешно лекувани със средствата на натуралната медицина.

Ваксини

Ваксините са посочваният с гордост пример на официалната (фармацевтична) медицина, елиминиращ будещите страх детски инфекции, които виреели през изминалите времена. Обаче статистиката и диаграмите, които обхващат по-дълги периоди, казват нещо съвсем различно. Започвайки в периода между 1850 – 1900 година, преди въвеждането на ваксините, броят на случаи на скарлатина, дифтерит, коклюш и морбили спаднал с 90%. Въпреки че статистиките се различават в зависимост от държавата, за която се отнасят, това със сигурност е истина относно Англия, Съединените Щати и Австралия. В Англия броят случаи на коклюш спаднал с 98,5%, преди още ваксините да станат общодостъпни, а броят случаи на морбили аналогично спаднал с 99%. Броят случаи на туберкулоза спаднал с 87% преди антибиотиците да станат достъпни и с 93% преди въвеждането на ваксината BCG. Броят на смъртните случаи вследствие на ревматоидна треска намалял, преди въвеждането на пеницилина, с 86% (34). Тези спадове имат повече общо с по-добрите ВиК инсталации, отколкото с ваксините.

Има също статистически данни, които посочват, че заедно с въвеждането на ваксини се увеличила смъртността, предизвикана от болестите, срещу които били въведени ваксинации. Други неблагоприятни странични ефекти, приписвани на съвременните ваксини са: внезапната детска смърт (SIDS – Sudden Infant Death Syndrome), огромното нарастване на случаите на аутизъм и  ADHD, синдрома на раздрусаното бебе (локален кръвоизлив в мозъка), който довел до присъди и затвор за много невинни родители. Експертите упорито отричат съществуването на връзка между ваксините и аутизма. Но е учудваща рязката експлозия на случаите на аутизъм след увеличаване на броя ваксини през последните десетилетия, при едновременната липса  на друга, алтернативна причина. Аутизмът е практически непознат сред деца, които по принцип не са ваксинирани (например сред Амишите).

Според различни сведения, ваксинираните деца имат със 150% повече неврологични нарушения, като ADHD, в сравнение с неваксинираните деца. 

Друг интересен аспект на статистиките, отнасящи се към безопасността на ваксините посочва д-р Archie Kalokerinos. Работейки с аборигени в отдалечени региони на Австралия, той забелязал, че в резултат на ваксинациите умирало всяко второ дете. Понеже към смъртния край се стигало най-често три седмици по-късно, не ги свързвали с ваксинациите - възможността за поява на реакции след тях била ограничена до две седмици. Д-р  Archie Kalokerinos разрешил този проблем и сложил край на смъртните случаи вследствие на ваксини, подавайки големи дози витамин Ц на бебетата преди ваксиниране. Изчезнал също синдромът на внезапната детска смърт. Разбира се, това било посрещнато с цинизъм и вражда от страна на другите лекари, а бебетата продължават да умират ненужно (36).

Преднамерената дискриминация на натуралните терапии

Стана практика на нашите здравни власти да поставят извън закона всяко успешно натурално лекарство или лечение срещу рак. Много от практикуващите натурална медицина са попадали в съдилища и често се озовавали в затвора, особено заради лекуване на рак (37). Това е много тъжно, понеже липсват данни, които доказват, че ортодоксалното (фармацевтично) лечение на рака е  успешно, в какъвто и да е смисъл (38).

Един от все по-често прилаганите методи за компромитиране на натуралните лечения е свързан с финансиране от фармацевтичната промишленост на неиздържани научно проучвания на натуралните лекарства, при което следва обявяване, че те са неефективни или вредни. Такива действия са само частично насочени към оформяне на общественото мнение. Главната им цел е осигуряване на аргументи за здравните власти, на база на които да делегализират и сериозно да ограничат натуралните лекове (39). 

Друга стратегия е неподаването в базата данни Medline на положителни резултати от изследвания върху витамините. Тази база е финансирана с пари на данъкоплатци и е управлявана от Държавната Медицинска Библиотека на Съединените Щати (US National Library of Medicine). В нея се посочват всички статии от медицинските изследователски журнали, включително и немедицински списания като Time и Readers’ Digest, но същевременно се подминават публикациите от Journal of Orthomolecular Medicine (http://www.orthomed.org/jom/jomlist.htm), който се специализира в изследвания върху витамините. Наскоро British Medical Journal  публикува писмо относно предпочитанията на Medline (40), което принуди Medline да включи в каталога си нарочно подминавани по-рано статии.

Взимайки под внимание това, че всички позитивни изследвания за витамините са игнорирани от Medline, привържениците на лекарствената медицина могат да твърдят, че липсват изследвания, доказващи, че витамините са полезни при лекуване или са безвредни в големи дози и поради това е редно да се приемат в много ниски дози. Разбира се, броят смъртни случаи, като следствие на използването на витамини е нула, докато смъртността в резултат на приемането на фармацевтичните лекарства е плашеща.

Преди 30 години д-р Linus Pauling доказал, че високите дози витамин Ц са благоприятни при лекуването на рак, но ортодоксът през цялото време упорито отрича това. Същевременно изследвания на конвенционални учени от Университета на Джонс Хопкинс показали, че Linus Pauling бил прав (41). Освен това Journal of Orthomolecular Medicine наскоро публикува резултати от двойно сляпо, рандомизирано клинично изследване, което доказва, че след подаване на подходящи хранителни добавки на пациенти, които са носители на вируса на СПИН, се предотвратява развитието на заболяването (42). Това представлява опасно предизвикателство за медицинско-фармацевтичния комплекс и е още една причина за липсата на индексиране на този журнал в базата данни Medline.

В науката и медицината се оформила системна култура за потушаване на опозиционни възгледи и нерядко дори брутални обвинения с използване на гестаповски методи (43, 44). Напоследък в Съединените Щати била вкарана в затвора една майка, която прилагала натурални методи за лекуване на сина си от меланом (45).

Тази нападка от страна на медицинско-фармацевтичния комплекс срещу натуралните методи за лекуване не е нелегална. Точно обратното, при капитализма е задължително максимизирането на печалбите чрез елиминиране на конкуренцията и генериране на постоянен наплив от пациенти с хронични заболявания, които могат да бъдат лекувани до безкрай с помощта на фармацевтични средства. 

Загадъчно е само това, защо здравните власти установяват и въвеждат законови правила, които са в полза на лекарствената медицина и срещу натуралната медицина? Теоретично би трябвало те да бъдат безпристрастни и да осигуряват това, което е най-добро за обществото.

Смятам, че отговорът на този въпрос може да се намери в стратегията на фармацевтичната промишленост. Подпомагайки финансово и влияейки върху медицинското образование (46, 47, 48), тя автоматично произвежда служители в сферата на здравеопазването, които са пропити с идеите на фармацевтичното лекуване и предубедени към натуралната медицина.  Не са нужни никакви подкупи, защото служителите в здравния сектор знаят, че винаги ги очаква добре платена работа, ако поискат да се пенсионират от държавната служба. Просто, нали?

Натуралната медицина на помощ

Здравните власти досега подценяваха твърденията на натуралната медицина и данните, показващи, че това е най-съвършеният начин за лекуване на заболявания, смятани от официалната медицина за хронични и неизлечими. Самият факт, че е толкова висока честотата на хроничните заболявания в нашето общество, представлява доказателство за неспособността на официалната медицина да ги лекува. Нямам и най-малки съмнения, че натуралната медицина би могла да елиминира повечето хронични заболявания само за едно десетилетие, използвайки едва няколко процента от парите, харчени за конвенционалната медицина. Знанието е вече готово, няма нужда от извършване на всякакви супермодерни и скъпи изследвания, които могат да донесат или да не донесат резултати някога в бъдещето.

Съществува прост и евтин начин за довеждане на нашето общество до здраве:

1. Трябва да се прекъсне финансирането с обществени пари на фармацевтичните фирми и провежданите от тях изследвания. Трябва също да изискваме извършването на изследвания, доказващи, че дадено лекарство е безвредно при дълготраен прием, в комбинация с други популярни лекарства и химикали, а също и конкретно за възрастни и изтощени пациенти, или че то е по-добро от достъпните натурални лекарства при дълготраен прием.
2. Трябва да се забрани финансирането на медицинското образование от фармацевтичните фирми и да се забрани предоставянето на информация за лекарства, извършването на маркетингови дейности и предоставянето на стимули директно на обществеността или на медицинските работници, а също така да се забрани назначаването на бивши служители на здравните власти. Информации за лекарствата трябва да бъдат  предоставяни на лекарите от независими и безпристрастни органи.
3. Трябва да бъде забранено налагането или ограничаването от медицинските съюзи на терапии, прилагани от техните членове, с изключение на случаите на неетично, според общоприетите норми, поведение.
4. Трябва да се осигури на практикуващите натурална медицина същото признание и възможности, каквито имат лекарите от официалната (лекарствена) медицина, включвайки възможността те да работят в здравния сектор, регулаторните органи, болниците, възстановителните центрове, а също и възможността за провеждане на изследвания и публикуване на техните резултати в общоприетите бази данни.

Досега нашите медицински и политически управници не искат да погледнат истината. Убеждават населението, че настоящото здравословно състояние на обществото е абсолютно нормално. Тук трябва да се подчертае, че цялата икономическа структура на западната цивилизация базира върху производството и дистрибуцията на стоки и услуги, които имат значителен принос за разваляне на здравето. Тук се включва химизирането на селското стопанство и преработката на храни, фармацевтичната промишленост, медицинската технология, а също нефтопреработвателната промишленост и производството на синтетични материали.

Водещият лозунг на промишлеността е "печалба", а за потребителя това е "удобство". Цената, която всички плащат за това, е загубата на здраве. Това състояние представлява натурален резултат от общество, което е водено от егоистични подбуди.  Промяната към по-добро може да настъпи само тогава, когато все повече хора започнат да си дават сметка, че със своето егоистично поведение вредят на себе си и, когато започнат да избират лидери, които са готови да действат в интерес на цялото общество. Ще имаме това, което изберем: естественото здраве или постоянното приемане на лекарства.

Заинтересованите от повече информации на здравната тема изпращаме на страницата на автора, която е посветена на здравето и духовността, намираща се на адрес: www.health-science-spirit.com.

За автора

Walter Last, понастоящем пенсионер, работил като биохимик и химик в медицинските факултети на много немски университети и в лабораториите Bio-Science в Лос Анджелис в САЩ, а след това като диетолог и терапевт, използващ натуралните методи за лечение - в Нова Зеландия и Австралия, където сега живее. Той е автор на многобройни статии на здравна тема, публикувани в различни списания, както и на няколко книги, като Heal Yourself – Излекувай себе си , Healing Foods – Лекуващи храни , The Natural Way to Heal – Натуралният начин за лекуване.

Референции  

(1)      Null, G, Dean, C. et al.: Death by Medicine. Nutrition Institute of America, Nov 2003, www.NutritionInstituteOfAmerica.org

(2)      Mendelsohn, R.S. Confessions of a Medical Heretic. McGraw-Hill 1990, first published Contemporary Books, Chicago, 1979

(3)      Truss, C.O.: The Missing Diagnosis. Truss, Birmingham, AL, 1983

(4)       Crook, W.G.: The Yeast Connection. Vintage Books, N.Y. 1986

(5)       Cantwell, A.” The Cancer Microbe. Aries Rising Press, Los Angeles, 1990. http://ariesrisingpress.com/ is Alan Cantwell’s website

(6)      Motluk, Alison, "Baby study links antibiotics to asthma" New Scientist 30 September  2003

(7)      G. Huffnagle and M.C. Noverr in the January 2005 issue of Infection & Immunity

(8)      Crane J, Pearce N. et al: Prescribed fenoterol and death from asthma in New Zealand, 1981-83: case-control study. Lancet 1989, Apr 29; 1 (8644):917-22

(9)      Bhatia, S., Robison, L.L. et al.: Breast cancer and other second neoplasms after childhood Hodgkin's disease. N Engl J Med. 1996 Mar 21;334(12):745-51.

(10)   Klein-Szanto, A.J.P.: Carcinogenic effects of chemotherapeutic compounds. Progress in Clinical and Biological Research, 374, 167-74, 1992.

(11)    Klingspor, L., Stintzing, G., Tollemar, J. Deep Candida infection in children with leukaemia. Acta Paediatr 86 (1) 30-6, 1997

(12)    Moss, R.W.: THE MOSS REPORTS Newsletter #128 April 11/04

(13)    Reynolds T.: Salary a major factor for academic oncologists, study shows. J Natl Cancer Inst 2001;93(7):491. Retrieved March 12, 2004 from: http://jncicancerspectrum.oupjournals.org/cgi/content/full/jnci;93/7/491 and Abelson, Reed. Drug sales bring huge profits, and scrutiny to cancer doctors. New York Times. January 26, 2003, page A1. Cancer scare tactics: New York Times editorial March 22, 2004
http://www.nytimes.com/2004/03/22/opinion/22MON2.html. Also in THE MOSS REPORTS Newsletter #126 03/28/04

(14)    Karthaus, M. Treatment of fungal infections led to leukemia remissions. Sept. 28, 1999

(15)    White, M.W. Medical Hypotheses. 1996;47,35-38

(16)    Etzel, R.A. Mycotoxins. Jan 23, 2002. 387(4). Journal of the American Medical Association

(17)    Simoncini, T.: Is the Cause of Cancer a Common Fungus? Nexus Magazine Vo. 14/5, 2007, also www.cancerfungus.com

(18)    The official English-language website of Dr Hamer is at www.newmedicine.ca. See also The New Medicine of Dr Hamer (Nexus Magazine 10/05 and www.health-science-spirit.com/hamer.html)

(19)   Price, Weston A., Nutrition and Physical Degeneration, Price–Pottenger Nutrition Foundation, first published 1939, http://www.ppnf.org/catalog/product_info.php?products_id=226

(20)    Meinig, G.E: Root Canal Cover-Up. Bion Publ. 1993 www.ppnf.org/catalog/ppnf/Articles/Rootcanal.htm

(21)   Price, Joseph M: Coronaries/Cholesterol/Chlorine. Jove Books, New York, 1981

(22)   ibid.

(23)   Comments by Prof. Deborah Cory-Slechta, Ph.D. reported at http://www.mindfully.org/Pesticide/Paraquat-Maneb-Parkinsons.htm

(24)   Bernard Windham: www.flcv.com/dams.html and www.flcv.com/indexa.html

(25)   Walter S.D., Marrett L.D., Shannon H.S., From L. and Hertzman C.: The Association of Cutaneous Malignant Melanoma and Fluorescent Light Exposure. Am J Epidemiol 1992; 135:749–62;  http://aje.oxfordjournals.org/cgi/content/abstract/135/7/749

(26)   http://www.greenhouse.gov.au/energy/cfls/index.html

(27)   Press Release: Study shines more light on benefit of vitamin D in fighting cancer: http://www.eurekalert.org/pub_releases/2007-08/uoc--ssm082107.php

(28)   Dr Mercola: Lack of Sunshine Causes One Million Deaths a Year.  http://articles.mercola.com/sites/articles/archive/2007/08/24/lack-of-sunshine-causes-600-000-cancers-a-year.aspx

(29)   Garland C.F., Grant W.B. et al: What is the Dose-Response Relationship between Vitamin D and Cancer Risk?  Nutrition Reviews, Volume 65, Supplement 1, August 2007 , pp. 91-95(5)

(30)   Centers for Disease Control and Prevention, "Overweight and Obesity", http://www.cdc.gov/nccdphp/dnpa/obesity/index.htm

(31)   Centers for Disease Control and Prevention, "Number (in Millions) of Persons with Diagnosed Diabetes, United States, 1980–2005", http://www.cdc.gov/diabetes/statistics/prev/national/figpersons.htm

(32)   Yale Medical Group, "Type 2 Diabetes Tough on Teens", August 2007, http://www.yalemedicalgroup.org/news/diabetes_807.html

(33)   Thompson, Dennis, "'Double Diabetes' a New Threat", 3 December 2006, http://www.livescience.com/healthday/534999.html

(34)   http://www.whale.to/a/graphs.html and http://www.healthsentinel.com/graphs.php

(35)   Generation Rescue Press Release 25 September 2007, http://www.generationrescue.org/survey_pr.html

(36)   Archie Kalokerinos: Every Second Child. Thomas Nelson (Australia) Melbourne1974 and Keats Publishing New Canaan CT 1981

(37)   Walter Last: Persecution of Natural Cancer Therapists. www.health-science-spirit.com/cancerpersecution.html

(38)   Walter Last: How Scientific are Orthodox Cancer Treatments? NEXUS 2004; 11(4); also at  www.health-science-spirit.com/cancerscience.html

(39)    For details see Alliance for Natural Health http://www.alliance-natural-health.org/

(40)   http://bmj.bmjjournals.com/cgi/eletters/331/7531/1487#124851

(41)    Science Blog 2007-09-10: How vitamin C stops the big 'C' http://scienceblog.com/14162/how-vitamin-c-stops-the-big-c/

(42)    Namulemia, Edith; Sparling, James; Foster, Harold D. Nutritional supplements can delay the progression of AIDS in HIV-infected patients: results from a double-blinded, clinical trial at Mengo Hospital, Kampala, Uganda. Journal of Orthomolecular Medicine 2007; 22(3), 129-136.

(43)    James DeMeo: The Suppression of Dissent and Innovative Ideas In Science and Medicine; http://www.orgonelab.org/suppression.htm

(44)    Brian Martin, "Suppression of Dissent in Science", Research in Social Problems and Public Policy, Volume 7, edited by William R. Freudenburg and Ted I. K. Youn (Stamford, CT: JAI Press, 1999), pp. 105-135. Available on-line: http://www.uow.edu.au/arts/sts/bmartin/pubs/99rsppp.html

(45)   http://angryscientist.wordpress.com/2007/10/03/mother-jailed-put-on-trial-for-curing-her-son-of-melanoma/ and http://www.healthsalon.org/349/melanoma-cured-by-mother-mother-and-son-go-to-jail

(46)   New Scientist 19 October 2007: Scale of pharma payments to med schools revealed http://www.newscientist.com/channel/opinion/mg19626263.500

(47)   Professor Christopher Nordin: The pharmaceutical industry and doctors' prescribing habits. http://www.abc.net.au/rn/ockhamsrazor/stories/2007/2056879.htm

(48)    Campbell, E.G. et al: Institutional Academic - Industry Relationships. JAMA 2007, 298:1779-1786. http://www.medicalnewstoday.com/articles/86180.php?nfid=44282

Walter Last Copyright © 2007 www.health-science-spirit.com Оригинално заглавие: „Are Most Diseases Caused by the Medical System?”

 

 

от zdravnaakademia.blogspot.com

Луголовия разтвор - рак

Медицинските учебници съдържат няколко съществени части от невярна информация относно най-важния елемент - Йод, който може би е причинил повече човешки страдания и смърт от двете световни войни взети заедно.    Dr. Guy Abraham

Съвременната ситуация изисква ние сами да открием в самото начало на 21 век, че е нужно спешно преустройство на медицината, не само на основната алопатична, но и на всички клонове и алтернативи. Мисленето е обединено около извода, че по-голямата част от хората днес са болни от хронично отравяне. Това е не само от факта, че прилива на токсични химикали се увеличава и се натрупва в нашите клетки и кръвни потоци, увреждайки ни физиологически, емоционално и психически, но също е и от очевидния спад в качеството на храните, които се консумират, и в съдържанието на основни хранителни вещества в тях. Йодът е прекрасен пример, в днешния свят последното нещо, което бихте искали да ви липсва е йода.

Йодът присъства във всички органи и тъкани на организма.

Ние може дебатираме относно оптималната доза, но трябва бързо да стигнем до едно заключение, че йодът е абсолютно необходим за здрава щитовидна жлеза, а също и за здрави яйчници, гърди и простата. Освен голям риск за рак на гърдата при жени с недостиг на йод, има убедителни доказателства за това, че йодния дефицит увеличава също риска и от рак на щитовидната жлеза. Това са само няколко от причините да започнете да се интересувате от йода.

С напредване на възрастта повишеното токсично излагане води до необходимост за всички от повече, не по-малко, йод, защото той има много специфични защитни реакции срещу няколко популярни отрови като флуорид, бромид и в по-малка степен помага за премахването на оловото и живака от тялото. Д-р Себастиано Вентури, в "Еволюция на диетичните Антиоксиданти”: Ролята на йода, обяснява ясно, че йодът е важен антиоксидант и апоптоза-индуктор с анти-туморно и анти-атеросклеротично действие. Когато се добави йод ще видите увеличена антиоксидантна активност[i] и функция на имунната система[ii].

Йод, Рак и фиброкистозни заболявания Няколко проучвания са показали връзка между ниската доза йод и фиброкистозната болест на
гърдите (FDB), както при жени така и при лабораторни животни. [iii]

Д-р Дейвид Дери казва: "Разтворът на Лугол е воден разтвор на йод, използван от медиците вече 200 години. Една капка (6,5 мг в една капка) от Луголовия разтвор ежедневно във вода, портокалов сок или мляко, постепенно ще премахне първата фаза на развитие на рака, а именно, фиброкистозна болест на гърдата, като така не могат да се развият нови тумори. Той също така ще убие анормални клетки плаващи из тялото в отдалечени от тумора места. Разбира се, този подход, както изглежда, действа и при рак на простатата, защото рака на простатата е подобен на рака на гърдата в много отношения. Всъщност, това вероятно ще помогне при повечето видове рак. Също така високи дози йод са необходими при възпален рак на гърдата. Както добре знаем, големите дози от интравенозна йод са безвредни, което ме кара да се чудя, какъв ефект ще има това върху развитието на рака."

Тъй като липсата на йод води до повишена йодна опасност за щитовидната жлеза, индивидите с недостиг на йод от всички възрасти са по-възприемчиви към радиационно- индуциран рак на щитовидната жлеза.

Йодът играе ключова роля в елиминиращата система на организма чрез предизвикване на апоптоза, така наречената програмирана клетъчна смърт, което е от жизненоважно значение, защото този процес има съществена роля за растежа и развитието, а също и за унищожаването на клетките, които представляват заплаха за целостта на организма, такива като раковите клетки и клетките, заразени с вируси.

При жените с гуша (видима, не-раково уголемяване на щитовидната жлеза), поради дефицита  на йод било установено, че страдат три пъти повече от рак на гърдата.
Високият прием на йод е свързан с по-малка заболеваемост от рак на гърдата, както и ниската доза с по-висока заболеваемост от рак на гърдата.
                                                                                    Доктор Доналд Милър младши

Йодът е много важен основен нутриент по отношение на здравето и лечението на хората. Така че, йодът е важен през целия живот, а тези, които имат недостиг на йод страдат от голямо разнообразие от заболявания (включително и рак), но тази минерална следа е трудно да се проследи назад във времето. Йодът се приема и разглежда като много важен елемент, толкова много, че до преди 20 години рутинно е добавян към хляба като добавка.

"Точно колко вероятен е йодния дефицит при рака? В едно проучване, 60 пациенти с рак (различни видове) бяха подложени на тест с йодно натоварване и беше измерено количеството, отделено с урината. При всичките 60 пациенти беше установен сериозен недостиг на запаси от йод в тялото и при някои голям излишък на бром. В най-добрия случай отделянето е само 50% от приетото количество и в най-лошия само 20% (това означава, че се запазват много високите 80%). Хора, това са доста сериозни цифри. Сто процента от рака на тези страдащи хора се дължи на недостиг на йод! Искам да ви уверя, че проблемът е широко разпространен, " пише д-р Робърт Роуен.

60 милиона японци консумират средно дневно 13,8 мг първичен йод и те са една от най-здравите нации, благодарение на общото благосъстояние и статистиката на рака. [iv]

Йодът се среща в малки количества в някои соли, но здравните органи не вземат под внимание, че по-голямата част от йода изчезва, докато седи на кухненската маса. В Съединените щати 45% от американските домакинства купуват сол без йод и през последните три десетилетия хората, които използват йодирана готварска сол са намалили потреблението си от нея до 65%. Американците са по-малко консумиращи йод, докато в действителност те се нуждаят от много повече.

Антисептикът Йод
Йодът е несъмнено най-добрия антибиотик и най-доброто антивирусно и антисептично средство на всички времена.
                                                                                                                                                                           Д-р Дейвид Дери   

Антисептичните свойства на йода се използват за стерилизиране на всяка повърхност и материали в болниците. Йодът е отличен микробицид с широк спектър на действие, което включва почти всички важни, свързани със здравето микроорганизми, като чревни бактерии, чревни вируси, бактериални вируси, гъбички и протозоа кисти. [v] Минималният брой на молекули йод, необходими за унищожаване на една бактерия, варират според вида. За H. influenzae количеството беше изчислено на 15000 молекули йод за клетка. Когато бактериите са третирани с йод, неорганичният фосфат се повишава и потреблението на кислород от клетките незабавно спира. [vi]

Макар че йодът убива всички едноклетъчни организми, като например изброените, той не се използва за вътрешна употреба от съвременните лекари при борба с вътрешните инфекции, което, разбира се, е голяма грешка. Д-р Дери казва, че йода е ефективен "при стандартни патогени, като стафилококите, но също така той има много широк спектър на действие, малко странични ефекти и никакво развитие на бактериална резистентност." Някои от лекарите съобщават, че е отличен за лечение на мононуклеоза.

Йодът е в състояние да проникне бързо през клетъчните стени на микроорганизмите.

Йодът е смъртен враг на едноклетъчните микроорганизми, като по този начин той може да бъде нашия най-добър приятел. За формите на живот от началото на еволюцията, йодът не е бил достъпен до тогава, докато концентрацията на морски водорасли не е включена в по-високи форми на живот. По причината, че простите форми на живот са нетърпими към йода. Йодът убива едноклетъчните организми чрез комбиниране с аминокиселините тирозин и хистидин, когато те са изложени на специална клетъчна среда.

Всички единични клетки, указващи тирозин на своите външни клетъчни мембрани са убивани мигновено чрез проста химична реакция с йод. Природата и еволюцията са ни дали един важен механизъм за контрол над патогенните форми на живот и ние трябва да го използваме и да му се доверим, за да се защитим по начин, по който антибиотиците не могат. Както ще видите непосредствено по-долу, йодът е толкова мощно защитно средство, че той също така ни помага да избавим тялото, не само от вредни химикали и тежки метали, но също така и от анормални клетки, което го квалифицира като противораков агент.

Елементът йод е силно антибактериално средство с широк спектър на действие и ниска токсичност към тъкани. Разтвор, съдържащ 50 ppm йод убива бактерии за 1 мин. и спори за 15 мин. Той е слабо разтворим във вода, но лесно се разтваря в етанол, което повишава неговата антибактериалната активност. Йодната тинктура съдържа 2% йод и 2,4% натриев йодид (NaI), разтворени в 50% етанол; той се използва като дезинфектант на кожата. Силната йодна тинктура съдържа 7% йод и 5% калиев йодид (Ki), разтворени в 95% етанол; тя е по-силна, но също така и повече дразнеща от йодната тинктура.

Йодният разтвор съдържа 2% йод и 2,4% натриев йодид (NaI ), разтворени във воден разтвор; той се използва като недразнещо антисептично средство за рани и абразио. Силният йоден разтвор (Разтвор на Лугол) съдържа 5% йод и 10% калиев йодид във воден разтвор. Йодофорите (например Повидон йод) са водоразтворими комбинации на йод с детергенти, омокрящи агенти, които способстват разтварянето. Те бавно освобождават йода като антимикробен агент и са широко използвани като кожни дезинфектанти, особено преди хирургична интервенция.

Коментар на д-р Walter Last

Увеличаването на количеството йод трябва да става бавно под вашия контрол на състоянието ви. При използване на големи количества йод е необходимо да контролирате работата на своята щитовидна жлеза, проверявайки температурата си преди ставане сутрин. Измерването и под езика е по-надеждно, отколкото под мишниците. Жените преди менопауза измерват температурата си в първата половина от цикъла преди овулация и най-добре в първата седмица след началото на новия период. Температурата трябва да бъде 36.5ºC (97.6ºF) или по-висока, в противен случай щитовидната жлеза ще бъде слабо активна. Но, трябва да се убедите, че нямате повишена температура поради лечебна реакция или инфекция. Когато температурата показва нормална функция на щитовидната жлеза намалете приема на неорганичен йод. Обаче, приема на органичен йод под формата на водорасли може да се поддържа. Ако не приемате други морски водорасли, то използвайте 1 или 2 чаени лъжички прах от водорасли ежедневно (или дъвчете някакви таблетки с водорасли). Увеличавайте количеството бавно, за да можете постепенно да привикнете към вкуса на водораслите.

Някои признаци за слабо-активна щитовидна жлеза са: умора, ниско или наднормено тегло, запек, разсеяност, суха кожа, ниско кръвно налягане, задържане на течности, депресия и слаби рефлекси. При продължително използване на високи дози йодни добавки, наблюдавайте за симптоми на свръх-активна щитовидна жлеза. Те включват безпокойство, безсъние, бърза загуба на тегло, диария, учестен пулс, високо кръвно налягане, чувствителни или изпъкнали очи и смущения в зрението. Високият прием на йод може понякога да нормализира свръх-активната щитовидна жлеза и свързаните с това симптоми, но ако те се развиват или увеличават, то тогава избягвайте йодните средства.

Съгласно моят опит и разбиране най-голямата полза от употребата на високи дози йод е ефикасността му при убиване на Кандида и други гъби и микроби. Тайната на този успех е може би във факта, че и йодът и гъбите имат афинитет към слузните мембрани. Давайки на слузните мембрани здравословен йод можете да помогнете за преодоляването на автоимунни заболявания, проблеми със синусите, астма, рак на белия дроб, други проблеми с белия дроб, а също и чревни заболявания, включително възпалителни състояния и рак.

Обичайното използване на йод като антимикробен агент е 4 Х 6 до 8 капки разтвор на Лугол ежедневно в продължение на 3 седмици. Много важно също така е разтворът, който използвате да бъде водно-базиран, а не спиртен.

Обикновено аз препоръчвам или предпочитам кафявите морски водорасли като дългосрочна хранителна добавка главно за функцията на щитовидната жлеза, както и разтвор на Лугол за 3-седмичен курс от 4 Х 6-8 капки. По- дългосрочен прием от по няколко капки дневно се използват за овладяване на гъбички и плесени, а също и при хора, които имат или са имали Candida и все още са чувствителни или живеят в плесенясала околна среда, например, топъл и влажен климат през лятото. Продължителният прием на Луголов разтвор е добър и за превенция на кисти или фиброкистозна болест в гърдите, яйчниците и матката, както и диабет, рак и автоимунни заболявания.

Още една отлична статия можете да видите тук:  " Йод за здраве" от Доналд  Милър (Iodine for Health by Donald W. Miller). Във втори параграф от тази статия четем:

"Повече от 4000 пациенти в рамките на този проект приемаха йод в дневни дози на диапазона от 12,5 до 50 мг, а тези с диабет до 100 мг на ден. Тези изследователи откриха, че йодът наистина доведе до: реверс на фиброкистозна болест; диабетно болните до по-малко инсулин; хипотиреоидните пациенти до по-малко лекарства за щитовидната жлеза; изчезване на симптомите на фибромиалгия, изчезване на главоболие, мигрена. Перифразирайки д-р Szent-Gyorgi, тези изследователи не са сигурни как точно действа йода, но той води до нещо добро."

" Четирите най-често използвани форми на неорганичен йод са: като йодид (I-), със или без молекулен йод (I2): калиев йодид (Ki) таблетки, в дози, вариращи от 0,23 до 130 мг; силно наситен калиев йодид ( SSKI), 19-50 мг йодид на капка;  разтвор на Лугол, 6,3 мг молекулярен йод / йодид на капка и йодорал (Iodoral), като всяка таблетка съдържа 12,5 мг йод / йодид. И двете, разтвор на Лугол и Йодорал са една трета молекулярен йод (5%) и две трети калиев йодид (10%). Проучванията до момента показват, че най-добрата йодна добавка е тази, която включва един молекулен йод (I2), който гръдната тъкан предпочита.”

Из НаноКом:
http://nanocom-bg.com/test/index.php?option=com_content&task=view&id=168&Itemid=34
nanocom-bg.com/test/index.php

---------------------------------------------------------------------------------

Арт. #30038208
ЙОДАДЕРМ ВТ разтвор за кожа 10 % 100 мл. ВЕТА ФАРМА - изображение
4.00 лв.
НАПРАВИ ЗАПИТВАНЕ ›
5.0, 1 глас
Виж всички Лекарствени продукти отпускащи се без лекарско предписание ›

ЙОДАДЕРМ разтвор 10 % 100 мл. ВЕТА ФАРМА

Листовка: информация за потребителя
ЙОДАДЕРМ ВТ 10% разтвор за кожа
JODADERM VT 10% cutaneous solution
повидон-йод (povidone-iodine)
Прочетете внимателно цялата листовка, преди да започнете да използвате това лекарство, тъй като тя съдържа важна за Вас информация.
Винаги използвайте това лекарство точно както е описано в тази листовка или както Ви е казал Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра.
Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.
Ако се нуждаете от допълнителна информация или съвет, попитайте Вашия фармацевт.
Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това включва и всички възможни нежелани реакции, неописани в тази листовка. Вижте точка 4.
Ако след 5 дни не се чувствате по-добре или състоянието Ви се влоши, трябва да потърсите лекарска помощ.

Какво съдържа тази листовка
1. Какво представлява Йодадерм ВТ и за какво се използва
2. Какво трябва да знаете, преди да прилагате Йодадерм ВТ
3. Как да прилагате Йодадерм ВТ
4. Възможни нежелани реакции
5. Как да съхранявате Йодадерм ВТ
6. Съдържание на опаковката и допълнителна информация

1. Какво представлява Йодадерм ВТ и за какво се използва
Лекарственият продукт Йодадерм ВТ се прилага за:

    Антисептична обработка на ненаранена кожа;
    Дезинфекция на наранена кожа, включително при повърхностни рани, изгаряния, декубитуси и язви на подбедрицата;
    Дезинфекция на устната кухина, на вътрешните и външните отдели на урогениталната система;
    Дезинфекция на ръцете.

Ако след 5 дни не се чувствате по-добре или състоянието Ви се влоши, трябва да потърсите лекарска помощ.

2. Какво трябва да знаете, преди да прилагате Йодадерм ВТ
Не прилагайте Йодадерм ВТ:

    Ако сте алергични към повидон-йод или към някоя от останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6);
    Ако имате херпетиформен дерматит;
    Ако имате заболявания на щитовидната жлеза, влияещи се от йод;
    Преди и след лечение с радиоактивен йод;
    Ако сте бременна или кърмите;
    При новородени и деца на възраст до 6 месеца.

Предупреждения и предпазни мерки
Говорете с Вашия лекар, преди да приложите Йодадерм ВТ:

    Ако имате възли или друго заболяване на щитовидната жлеза и е необходимо прилагане за продължителен период от време (повече от 14 дни), както и върху обширни кожни повърхности (над 10% от телесната повърхност).

В такъв случай Вашият лекар ще следи за появата на симптоми на хипертироидизъм (усилена функция на щитовидната жлеза) до 3 месеца след приключване на терапията с Йодадерм ВТ и, ако е необходимо, ще назначи изследвания на функцията на щитовидната жлеза.

При новородени и кърмачета до 6-месечна възраст.
Приложението при новородени и кърмачета до 6-месечна възраст е силно ограничено, защото не може да бъде напълно изключена възможността за развитие на хипотироидизъм (потискане на функцията на щитовидната жлеза). След третиране с Йодадерм ВТ трябва да бъде изследвана функцията на щитовидната жлеза. При наличие на хипотироидизъм, следва да бъде проведена терапия с тироидни хормони до нормализиране на функцията на щитовидната жлеза.

С оглед риска, произтичащ от системната резорбция на йод, е необходимо да се избягва третирането на обширни повърхности на кожата (над 20% от телесната повърхност), особено когато се налага продължително лечение.
Следва да се има предвид, че при наранявания, изгаряния, както и при малки деца, бариерната функция на кожата е променена. При продължително третиране трябва да се вземат предвид и значителните различия в пропускливостта на отделни участъци от кожата. Случайното поглъщане на лекарствения продукт от деца в кърмаческа възраст трябва да бъде предотвратено.
При пациенти, приемащи литиеви препарати, трябва да бъде избягвана честата или продължителна употреба на Йодадерм ВТ.
Йодадерм ВТ не трябва да се поглъща и не трябва да се използва за иригация на перитонеалната кухина.
Прилагането на лекарствения продукт в устната кухина трябва да се извършва с повишено внимание, за да се избегне риска от аспирация, с последваща аспирационна пневмония и произтичащите от това усложнения.
При извършване на предоперативна кожна дезинфекция, трябва да се избягва разливането на разтвора под пациента, защото може да предизвика кожно раздразнение и възпаление. Поради системната резорбция на йод, локалното лечение с повидон-йод може да понижи нормалното поемане на йод от щитовидната жлеза, което може да повлияе функциите щитовидната жлеза и да компрометира параклиничните показатели при изследване на щитовидната жлеза.
Йодадерм ВТ трябва да се използва внимателно при пациенти с бъбречна недостатъчност, особено при необходимост от продължителна обработка на обширни повърхности от кожата.
Употребата на неправилно съхранен разтвор, на контаминирани разредени разтвори или на лекарствения продукт след изтичане на срока на годност, е свързано с риск от контаминиране на наранените участъци с Ps. aeruginosa, особено при пациенти с изгаряния. Кафявият цвят на Йодадерм ВТ е характерен за лекарствения продукт и сигнализира за неговата ефективност. Промяната в цвета показва загуба на свойствата на лекарствения продукт.

Други лекарства и Йодадерм ВТ
Информирайте Вашия лекар или фармацевт, ако приемате, наскоро сте приемали или е възможно да приемете други лекарства, включително и такива отпускани без рецепта, както и билкови продукти.

Говорете с Вашия лекар ако:

    използвате лекарствени продукти, съдържащи соли на среброто (сребърен сулфадиазин). Има риск от компрометиране на ефекта и от образуване на сребърен йодид с разяждащо действие;
    използвате алкални соли, танинова киселина, салицилати, тауролидин и бисмутови соли, живачни съединения. Йодът реагира с живачни съединения и образува живачен йодид със силно разяждащо действие;
    прилагате продукти за обработка на рани и декубитални язви. Освобождаващият се от Йодадерм ВТ активен йод окислява ензимните компоненти на някои продукти за обработка на рани и декубитални язви и може напълно да компрометира ефикасността им;
    приемате литиеви соли (за лечение на биполярно разстройство).

Прилагането на Йодадерм ВТ може да промени резултатите от някои изследвания, като функционалните тестове за изследване на щитовидната жлеза. Може да предизвика лъжливо-положителни тестове за хематурия (кръв в урината) или за кръв в изпражненията.

Ако не сте сигурни, че нещо от гореизброеното се отнася за Вас, говорете с Вашия лекар.


Бременност, кърмене и фертилитет
Ако сте бременна или кърмите, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност, посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на това лекарство. Йодадерм ВТ е противопоказан по време на бременност и кърмене. Попадналият в системната циркулация йод преминава през плацентарната бариера и се натрупва в щитовидната жлеза на плода, като може да предизвика увреждане на нейните функции. Йодидите се екскретират в кърмата.
Необходимо е внимание, за предотвратяване на случайно попадане в устата на бебето, при контакт с третирани с Йодадерм ВТ части на майчиното тяло по време на кърмене.

Шофиране и работа с машини
Йодадерм ВТ не повлиява способността за шофиране и работа с машини.

3. Как да прилагате Йодадерм ВТ
Винаги прилагайте Йодадерм ВТ точно както е описано в тази листовка или както Ви е казал Вашият лекар, фармацевт или медицинска сестра. Ако не сте сигурни в нещо попитайте Вашия лекар или фармацевт. Обичайното приложение е както следва:
В качеството си на кожен антисептик и дезинфектант преди поставяне на инжекция, пункция, вземане на кръв или материал за биопсия, както и за дезинфекция на устната кухина, влагалището, уретрата и маточната шийка, лекарственият продукт се използва неразреден. Когато Йодадерм ВТ се прилага върху участъци от кожата, бедни на мастни жлези, минималното време на експозиция с неразредения разтвор е 1 минута. Когато Йодадерм ВТ се прилага върху участъци от кожата, богати на мастни жлези, минималното време на експозиция с неразредения разтвор е 10 минути. Третираните с разтвора участъци от кожата, трябва да се поддържат мокри през цялото това време.
Разреждане на лекарствения продукт се извършва със стерилен изотоничен солеви разтвор или със стерилна вода, освен ако не е изрично указано друго. За да се избегне контаминиране с Pseudomonas aeruginosa и, респективно, замърсяване на оперативни рани или изгорени повърхности, е необходимо разреждането да се извършва непосредствено преди употреба, а използваните материали - марли, памук и др. да не се държат предварително напоени с Йодадерм ВТ.
Като антисептик Йодадерм ВТ се използва за измиване, лаваж и оцветяване, като обработката на засегнатите области продължава до пълното им омокряне, след което те трябва да останат в контакт с Йодадерм ВТ поне 2 минути. Обагрянето на обработваните повърхности от характерния за препарата кафяв цвят е показател за ефективността на антисептичното действие - оцветените участъци са асептични. Чувствителното обезцветяване на третираните участъци е показател за отслабване на действието на препарата.
Продължителността на прилагане на лекарствения продукт варира според индивидуалните показания и зависи от чувствителността на потенциалните патогени, като за премахването на някои вируси и бактериалните спори се изисква продължителност на въздействието поне 15 минути.
Като средство за хигиенна дезинфекция на ръцете, 3 ml Йодадерм ВТ се втриват в ръцете в продължение на 1 минута, след което се изплакват. За предоперативна дезинфекция поне 2 х 5 ml Йодадерм ВТ се втриват в кожата на ръцете, китките и предмишниците. Кожата трябва да е намокрена с Йодадерм ВТ в продължение на поне 5 минути.
За обработка на рани, за предоперативна и постоперативна антисептична обработка, за антисептичен и предоперативен лаваж и при приложение върху външните урогенитални органи и влагалището, Йодадерм ВТ се прилага неразреден.
За антисептично почистване и обработка на изгаряния Йодадерм ВТ се прилага неразреден, след което повърхността се изплаква с топъл, изотоничен солеви разтвор.
За антисептичен лаваж, лечение на рани, обработка на декубитуси или язви на подбедриците Йодадерм ВТ се използва неразреден. Раните и язвите се обработват чрез промиване, повърхностна обработка или под пропускливи превръзки, които трябва да се сменят два пъти дневно.
За антисептично промиване на рани, участъци с леки кожни инфекции или слабо инфектирани изгаряния Йодадерм ВТ се прилага разреден в съотношение 1:3 с вода, като кожата се обработва в продължение на 5 минути. За цялостно антисептично изкъпване, Йодадерм ВТ се разрежда в съотношение 1:100 с вода и се изчаква 15 минути за проявяване на ефекта.
При катетеризация на пикочния мехур, входните отвърстия на катетъра се обработват с неразреден Йодадерм ВТ. Когато се използва за антисептична промивка на катетъра, Йодадерм ВТ се прилага разреден в съотношение от 1:20 до 1:50.
За антисептичната обработка на ортопедични оперативни рани, Йодадерм ВТ се прилага разреден в съотношение 1:20 със стерилен изотоничен солеви разтвор.
За антисептичната обработка на ръбовете на костни фрактури, Йодадерм ВТ се прилага разреден в съотношение 1:10 със стерилен изотоничен солеви разтвор.

Ако сте приложили повече от необходимата доза Йодадерм ВТ
При инцидентно или умишлено поглъщане на Йодадерм ВТ има риск от тежка интоксикация с метален вкус в устата, диария, метаболитна ацидоза, електролитен дисбаланс, увреждане на щитовидната жлеза. Макар и рядко, симптоми на системна интоксикация с йод могат да се наблюдават и при локално приложение на Йодадерм ВТ особено при продължително третиране на обширни раневи повърхности и при изгаряния. Ранни клинични прояви на интоксикацията с йод са свързани със стимулиращото му влияние върху жлезите с външна секреция - ринорея (обилно отделяне на воднист секрет от носа), конюнктивити, продуктивна кашлица. При тежки отравяния могат да настъпят сериозни усложнения лактатна ацидоза, остър респираторен дистрес синдром и застойна сърдечна недостатъчност.
При прилагане на големи количества върху кожата, продуктът може да бъде отстранен чрез измиване с вода и сапун. За да се свържат в неактивна форма остатъчните количества йод може да се добави разтвор на нишесте.

4. Възможни нежелани реакции
Както всички лекарства Йодадерм ВТ може да предизвика нежелани лекарствени реакции, въпреки че не всеки ги получава.
Възможно е локално дразнене, парене, сърбеж и реакции на свръхчувствителност, но те са много по-редки и слабо изразени в сравнение с тези при прилагане на луголов разтвор или спиртен разтвор на йод. Йодадерм ВТ може да предизвика системни ефекти поради резорбция на йод, като риска е по-голям при третиране на големи повърхности, особено при изгаряния, обширни раневи лезии, както и при продължително лечение. Описани са ефекти като хипо- или хипертироидизъм (потисната или усилена функция на щитовидната жлеза), хипернатриемия (повишена концентрация на натриеви йони в кръвта), метаболитна ацидоза, бъбречна недостатъчност.

Съобщаване на нежелани реакции
Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул. "Дамян Груев" №8; 1303 София; тел.: +35 928903417; уебсайт: www.bda.bg. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

5. Как да съхранявате Йодадерм ВТ
Да се съхранява на място, недостъпно за деца.
Съхранявайте бутилката плътно затворена в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина при температура под 25°С.
Срок на годност след първоначалното отваряне на бутилката - 2 месеца.
Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху етикета. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец.
Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

6. Съдържание на опаковката и допълнителна информация
Какво съдържа Йодадерм ВТ
Активното вещество е: повидон-йод (povidone-iodine).
100 ml разтвор съдържат 10 g повидон-йод (povidone-iodine).
Другите съставки са: лимонена киселина монохидрат, динатриев хидрогенфосфат додекахидрат, пречистена вода.

Как изглежда Йодадерм ВТ и какво съдържа опаковката
Тъмно кафява течност.
Първична опаковка - тъмно кафяви пластмасови (PET) бутилки от 100 ml и 1000 ml, снабдени с пластмасова (РЕ) капачка на винт.
Вторичната опаковка е картонена кутия, съдържаща 1 бутилка от 100 ml и листовка за пациента.
Опаковките от 1000 ml са без вторична опаковка.

Притежател на разрешението за употреба и производител:
"Вета Фарма" АД, България.

Дата на последно преразглеждане на листовката: септември 2013.

Още за ЙОДАДЕРМ ВТ разтвор за кожа 10 % 100 мл. ВЕТА ФАРМА (JODADERM VT cutaneous solution 10% 100 ml. VETA PHARM), цена и информация от Framar.bg: http://apteka.framar.bg/30038208/%D0%B9%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BC-%D0%B2%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B6%D0%B0-10-100-%D0%BC%D0%BB-%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0

ЙОДАДЕРМ ВТ разтвор за кожа 10 % 100 мл. ВЕТА ФАРМА