Налтрексон: Лекарството, за което вашият лекар би следвало да ви е казал, но не е - zdravivsekiden.com

Налтрексон в ниска доза или LDN е изписваното с рецепта лекарство, за което всеки лекар е чувал, но никога не предписва. Обикновения Налтрексон (не ниската доза) се използва от пристрастените към хероина, алкохолиците и при отказване от наркотици. Мисля, че лекарите всъщност не се сещат за лекарството, понеже то е за хора, пристрастени към наркотиците. Въпреки това, версията на лекарството в ниска доза има неоспорими приложения при автоимунните заболявания, хроничните инфекции и болезнените синдроми. Приемете го като спомагателно средство, което можете да си позволите, особено след като лекарствата като Remicade, Imuran, преднизон и други лекарства за стимулиране на имунитета са съпътствани от тежки странични ефекти и чудовищни цени.

 

Налтрексон има две функции в тялото:

1) Помага ви да понасяте себе си (собственото си аз).
2) Снижава възпалението в нервната система.
Да започнем с номер 1, толерирането на себе си. Дори и да не можете да понасяте досадния си брат, вие все пак трябва да понасяте себе си! Шеговито поднесено, но съм сериозна, вие трябва да сте способни да толерирате себе си, иначе имунните ви клетки ви атакуват, т.е. вие атакувате себе си. Ние наричаме това автоимунно заболяване и то означава, че сте изгубили поносимостта към себе си или че повече не можете да толерирате собственото си тяло. Става дума за ревматоиден артрит, Хашимото и улцерозен колит, болестта на Крон и други (виж по-долу). Когато взимате LDN, вие по-добре понасяте „собственото си тяло”. Това се случва, защото LDN задейства „регулаторните Т-клетки” и те озъптяват имунната ви система. Така че, забравете всички останали, понасяйте себе си първо, ако искате да сте в добро здраве. Т-супресорните (или Т-регулиращите) клетки в тялото ви помагат да го правите.
Т-регулиращите клетки имат своята функция, която е да подсигуряват съответното секретиране на възпалителни химикали при нараняване, и след това да спират това възпаление когато сте излекувани. Ако тялото ви не спре производството на възпалителните химикали (наречени цитокини), тогава тялото ви започва да атакува всичко наред, полени, животински пърхот, мухъл, домашни акари (тогава губите поносимостта си към себе си) и тялото вече атакува щитовидната ви жлеза, ставите, надбъбречните жлези, сърцето, миелиновия слой около нервните ви окончания. И отново налтрексонът действа като рефер и свири, за да сигнализира за тази атака.


Номер 2 в списъка ми е за това как Налтрексонът в ниска доза (LDN) намалява възпалението в нервната система. Това е голямо преимущество, ако страдате от заболяване на щитовидната жлеза, депресия, фибромиалгия, хронична умора, лаймска болест или невропатична болка. Няколко разработки по темата показват, че LDN блокира микроглиалните клетки в централната нервна система. Тези микроглиални клетки са просто имунни клетки в мозъка и гръбначния стълб, които когато са свръх (хипер) активни произвеждат химикали, причиняващи болка, умора, променливо настроение, безсъние и познавателна дисфункция. За микроглиалните ви клетки Налтрексонът (LDN) е като охлаждащ компрес при слънчево изгаряне.
Ако страдата от което и да било от следните заболявания, насърчавам ви да попитате своя лекар дали не можете да опитате Налтрексон за няколко месеца в много ниска доза и да регулирате имунния си отговор:

• Ревматоиден артрит
• Болестта на Крон
• Цьолиакия
• Тироидит на Хашимото
• Хипертироидизъм на Грейвс
• Множествена склероза
• Лупус (системен лупус еритематозус)
• Синдром на Сьогрен
• Астма
• Синдром на Рейно
• Екзема
• Витилиго
• Болестта на Миниер
• Болестта на Паркинсон.

Налтрексонът действа като блокира рецепторите в клетките, които пускат естествените ендорфини в тях. Ендорфините са съединения, които тялото произвежда когато се чувствате добре, ядете шоколад, изпитвате еуфория след тичане или когато правите секс. Ендорфините повишават прага ви на понисимост на болка. Вие искате те да са вътре в клетките. Когато LDN блокира клетките, те изпитват недостиг на ендорфини и изпращат химически сигнал към мозъка с посланието, „Ей, освободи още ендорфини, защото ги свършихме”! Така тялото ви генерира повече ендорфини в отговор на забелязания недостиг.
Вие вероятно си набавяте повече ендорфини в момента, отколкото при намаленията по Великден и Коледа! Новопоявяващи се изследвания относно дозата показват, че по-ниската доза, като например, 1 до 3 мг при лягане, е по-полезна.. Страничните ефекти са минимални и могат да се изразят в картинни сънища или нарушения на съня, които отмират, ако намалите дозата или пиете лекарството през деня. Като фармацевт, това лекарство е едно от най-любимите ми лекарства въобще изобщо, понеже то има малко, ако изобщо някакви, сериозни странични ефекти. Помнете, трябва ви рецепта, така че лекарят ви трябва да го поръча в аптеката и дозата започва от около 1.5 мг, приемани веднъж вечер преди лягане. Ярките сънища могат да се появят, ако взимате три пъти по-висока доза от 3 или 4.5 мг. Макар че има несъгласни с мен, аз смятам, че пиенето му през деня е ОК, ако не можете да го понасяте през нощта, например, защото имате кошмари или безсъние. В този случай аз преминавам на много по-ниска доза, като връщане към 1.5 или по-малко милиграми. Или го пийте сутрин.
Сузи Коен

А сега за това какво още се лекува с Налтрексон

CBS News съобщава: „Лекарството чудо” Налтрексон спомага лечението на рак, множествена склероза

При какви заболявания е полезен и колко ефикасен е Налтрексонът?

Бернард Бихари, MD, както и други лекари и учени изследователи описват полезните действия на Налтрексона върху редица разнообразни заболявания:

Видове рак Рак на пикочния мехур Рак на гърдата Карциноид Рак на дебелото черво & ректума Глиобластома Рак на черния дроб Рак на бял дроб (недребноклетъчен) Лимфоцитна левкемия (хронична) Лимфома (на Ходжкин и не) Злокачествена меланома Множествена миелома Невробластома Рак на яйчниците Рак на панкреаса Рак на простатата (нелекуван) Бъбречноклетъчен карцином Рак на гърлото Рак на матката Други заболявания Простудни заболявания Емфизема (ХОББ) ХИВ/СПИН Депресия (силна; и биполярна)

Автоимунни заболявания Невродегенеративни: АЛС (болестта на Лу Гериг) Болестта на Алцхаймер Разстройства от аутистичния спектър Наследствена спастична парапареза Множествена склероза (МС) Болестта на Паркинсон Посттравматично стресово разстройство  ⇒ Първична латерална склероза Прогресивна супрануклеарна парализа Трансверзален миелит Други автоимунни заболявания: Анкилозиращ спондилит Болестта на Бехчет Цьолиакия Синдром на хроничната умора Системна склеродермия Болестта на Крон Дерматомиозит Дистония Ендометриоза Фибромиалгия Тироидит на Хашимото Синдром на дразнимите черва Миастения гравис Нефротичен синдром Пемфигоид Първична билиарна цироза Псориазис Ревматоиден артрит Саркоидоза Склеродерма Сндром на Сьогрен Синдром на скованост (SPS) Системен лупус (SLE) Улцерозен колит Грануломатоза на Вегенер

Налтрексонът показва ефикасност в хиляди случаи.

Рак.

От средата на 2004 година насам, д-р Бихари съобщава за лечението на над 300 пациенти с рак, чието заболяване не са се поддавало на стандартните лечения. От тази група, около 50%, след лечение с Налтрексон в продължение на четири до шест месеца, започват да показват спиране на растежа на рака, а от тях повече от една трета са показали обективни признаци за свиване на туморите.

Автоимунни заболявания.

В групата пациенти, страдащи от автоимунни заболявания (виж списъка по-горе), Налтрексонът е подействал на всички; при всички е имало спиране на напредването на болестта. При много пациенти имало определена ремисия на признаците и симптомите на заболяването. Най-големият брой пациенти в автоимунната група са хора с множествена склероза, от които около 400 са били пациенти на д-р Бихари. По малко от 1% от тези пациенти са имали пристъп на МС, докато са били на редовна терапия с приемане на Натрексон всяка вечер.

ХИВ/СПИН.

От семптември 2003 година насам д-р Бихари лекува 350 пациенти със СПИН, използвайки Налтрексон заедно с обичайните лечения за СПИН. През предишните 7 години над 85% от тези пациенти не показват забележими нива на вируса на ХИВ — много по-висок успешен процент, отколкото при повечето сегашни лечения на СПИН, и то без никакви сериозни странични ефекти. Струва си също така да отбележим, че много пациенти с ХИВ/СПИН живеят без симптоми от години, пиейки само Налтрексон без други лекарства.

Разстройства на централната нервна система.

Непрекъснато се съобщава за разкази на пациенти относно полезното действие на Налтрексона при болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, амиотрофична латерална склероза (АЛС – болестта на Лу Гериг) и първична латерална склероза. Д-р Жаклин МаКандлес откри много положително въздействие на Налтрексона в продходящата снижена доза и използван като трансдермален крем при деца, страдащи от аутизъм.

Как е възможно едно лекарство да е способно да въздейства на толкова широк спектър от заболявания?

Изброените по-горе заболявания се характеризират с една конкретна черта: при всички тях имунната система играе централна роля. Често са налице ниски нива на ендорфини в кръвта, което допринася за свързваните със заболяванията имунни недостици.
Изследвания от страна на други учени — на невропептидните рецептори, проявяващи се в различни тумори при хора — откриха опиоидни рецептори при много видове рак:

• Мозъчни тумори (както при астроцитома, така и при глиобластома)
• Рак на гърдата
• Рак на ендометриума
• Плослоклетъчен карцином на главата и врата
• Миелоидна левкемия
• Рак на белите дробове (както дребноклетъчен, така и недребноклетъчен)
• Невробластома и други…

Тези заключения показват вероятността от полезен ефект на Налтрексона при широк спектър често срещани видове рак.
Източници:
http://www.betterhealthpublishing.com/the-medicine-your-doctor-never-told-you-about-but-should-have/
http://www.lowdosenaltrexone.org/index.htm#How_does_LDN_work_
Снимка: www.accordantnaturalhealth.com

ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА - ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АЗБУЧЕН РЕД

ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА -  ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО АЗБУЧЕН РЕД
източник :http://medicine-bg.net  - http://medicine-bg.net/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=8&id=37&Itemid=39&limit=50&limitstart=0

Адренокортиктропен хормон

Тест/Стойности Физиологична основа Интерпретация Коментар Adrenocorticotropic hormone, плазма (ACTH) 20–100 pg/mL [4–22 pmol/L] Пробата се изплаща до лабораторията в контейнер с лед, защото хормона е нестабилен в плазмата и се инактивира при стайна температура Питуитарния ACTH (отделянето му се стимулира от хипоталамусния кортикотропин отделящ фактор) стимулира отделянето на кортизол от над бъбречните жлези. Секрецията се регулира на принципа на обратната връзка. ACTH се секретира епизодично и показва цикардни вариации с най-високи нива между 6:00–8:00 преди обед; най – ниски нива между 9:00–10:00 след обед. Повишен при:Питуитарен (40–200 pg/mL) или ектопичен (200–71,000 pg/mL) синдром на Cushing, първична над бъбречна недостатъчност (>250 pg/mL), адреногенитален синдром с нарушена продукция на кортизол. Намален при: Над бъбречен синдром на Cushing (<20 pg/mL), питуитарна ACTH (вторична адренална) недостатъчност (<50 pg/mL). ACTH нивата могат да бъдат интерпретирани когато се измерват едновременно и нивата на кортизола след стандартна стимулация или супресия

Аланин аминотрансфераза

Тест/Стойности Физиологична основа Интерпретация Коментар Alanine aminotransferase,серум (ALT, SGPT, GPT) 0–35 U/L Интрацелуларен ензим заангажиран в метаболизма на аминокиселините. Наличен в големи количества в черния дроб и бъбреците, в малки количества присъства и в скелетната мускулатура и сърцето. Отделя се в плазмата при тъканна увреда, особено чернодробна. Повишен при: Остри вирусни хепатити (ALT > AST), обструкция на билиарния тракт, (cholangitis, choledocholithiasis), алкохолни хепатити, и цирози (AST > ALT), чернодробен абсцес, метастатичен или първичен чернодробен рак; десностранна сърдечна недостатъчност, исхемия или хипоксия, наранявания на черния дроб ("шоков черен дроб"), екстензивна травма. Прием на лекарства които предизвикват холестаза или хепатотоксичност. Намален при: Пиридоксин (vitamin B6) дефицит. ALT е предпочитания ензим за установяване на чернодробната увреда. Скрининга на ALT при ниско рискови популации има ниска предикативна стойност (12%)

Албумин

Тест/Стойности Физиологична основа Интерпретация Коментар Albumin,плазма 3.4–4.7 g/dL [34–47 g/L] Албумин е главен компонент на плазмените протеини, повлиява се от храненето хепаталната функция, реналната функция и различни заболявания. Главен свързващ протеин за много лекарства и съединения.  Представен е като повече от 50 различни генетични варианта (alloalbumins), само понякога мутациите предизвикват абнормално свързване (фамилна дисалбуминемична хипертироксинемия). Повишен при: Дехидратация, шок, хемоконцентрация Намален при: Намалена хепатална синтеза (хронично чернодробно заболяване, малнутриция, малабсорбция, малигнитет, конгенитална аналбуминемия). Повишени загуби (нефротичен синдром, изгаряния, травма, хеморагии, фистули, ентеропатия, остър или хроничен гломерулонефрит). Хемодилуция (бременност, сърдечна недостатъчност). Лекарства: естрогени. Серумния албумин дава информация за тежестта на хроничното чернодробно заболяване. Полезен при хранителната преценка ако няма нарушения в продукцията или повишени загуби и е независим рисков фактор за повишена смъртност при възрастни пациенти (възраст >70). Има 10% редукция на серумния албумин в късните стадии на бременността (поради хемодилуция).

Камфор

      Камфорът е високо ценен от фармацевтичните компании, както и от аромотерапията, заради своето успокояващо и тонизиращо, антисептично и имуностимулиращо действие.

Други от здравословните качества на камфора се използват при лечението на ушни възпаления, разтворен в минерално масло. Тази консистенция се използва и за масажи при настинки, грип, всякакви ставни проблеми и болести на дихателните пътища.

Камфорът може също да се прилага за проблеми на кожата, като обрив на устата, херпес, подути и измръзнали места. Важно е да се знае, че не се прилага върху открити или силно изгорени рани. Не се прилага за лечение на малки деца.
Аюрведическата медицина пък включва употреба на камфора за мускулни болки, сърдечна недостатъчност и астма.
В Мексико, сокът се използва за облекчаване на болки и родилни мъки. Сместа от камфор и зехтин е популярно лечебно средство за лечение на контузии и невралгии.
В Латинска Америка пък, разтворът на камфора във вино се използва като линимент за тумори и за лечение на респираторни проблеми. Продава се по пазарите във вид на малки, полутвърди, полупрозрачни блокчета.
В Германия камфорът се използва като тоник за разстройства на кръвообращението.

Не подценявайте качествата на тези плодове!

Тиква

Тиквата е позната още от дълбока древност – отглежда се повече от три хиляди години. В Древна Гърция издълбаната и изчистена тиква се е използвала като съд за пиене. В Китай навремето тиквите са били издълбавани, пълнени с монети и поставяни в предната част на къщата, за да привличат като талисмани богатството в дома.
Пак в древен Китай на младоженците се подарявала тиква като пожелание за плодовитост. В Лаос съществува легенда като тази за Ноевия ковчег, според която местен праведник бил предупреден за предстоящия потоп и той се скрил със семейството си в голяма тиква.
Тиквите са били използвани за прогонването на злите духове в Тайланд и Камбоджа. Пак в тези страни те са били прилагани и за лечение на безплодие. Тиквата е  основен атрибут и на мистичния празник Хелоуин в САЩ и Западна Европа.
През вековете тя е била често прилагана и в алтернативната медицина за лечение на различни заболявания – висока температура, нервни разстройства, запек, болки в сърдечната област.
Тъй като лечебните свойства на тиквата са били широко известни, тя се е отглеждала навсякъде и на големи площи. Освен това подлежи на дълго съхранение без особени грижи.
Тиквата е много целебен зеленчук, тъй като съдържа всички витамини от групите В, С, Е, РР и Т, които се срещат рядко, а ускоряват метаболизма. В тиквата има и витамин К, който отговаря за съсирването на кръвта. Тя е и богат източник на витамин А, който действа като антиоксидант и предпазва организма от вредното въздействие на свободните радикали. В нея има микроелементи като калий, калций, магнезий, кобалт, натрий и желязо.
Тиквата е нискокалорична и горещо препоръчвана при всякакви диети. Тя се усвоява лесно, което я прави подходяща за консумация и от възрастни хора.
Освен това в тиквата има много пектин, който прочиства червата и помага на тялото да се освободи от натрупаните радионуклеиди.

Тиква при заболявания на стомаха

Тиквата е много полезна и за хора със стомашни и чревни заболявания, язва на стомаха, дванадесетопръстника, колит или гастрит. Препоръчва се да се консумира не варена, а печена. Семките са изпитано слабително средство. Не по-малко редкият витамин Т помага за усвояването на тежка храна и пречи на затлъстяването, Тиквата има леко разхлабително действие и действа добре при запек. Предотвратява образуването на отоци и задържането на вода в организма.Тиквата е задължителна част от менюто на болни от хепатит.

Тиква при проблеми с бъбреците

Тиквата извежда от организма солта и водата, без да дразни бъбреците. Това я прави подходяща за  профилактика на пикочни заболявания като пиелонефрит. Бъбречните неразположения се облекчават, ако вечер преди лягане се пие по половин чаша прясно изцеден сок от тиква. За хората, предразположени към образуване на камъни в бъбреците, се препоръчва четири пъти годишно да провеждат по един триседмичен лечебен курс със сок от тиква. Той се приема всяка сутрин по една чаша.

Тиквата е отлично средство при диабет

При диабет тиквата е много ценна, защото снабдява организма с ценни фибри, минерали, витамини и въглехидрати. Тя поддържа стабилни нивата на кръвната захар, затова се препоръчва на диабетно болни. Освен това тиквата съдържа микроелементи, които повишават нивата на бета-клетките в кръвта, отговорни за производството на инсулин.
Правени са проучвания, според които редовната консумация на тиква намалява количеството дневни инжекции с инсулин. На болните се препоръчва както варена, така и печена или пюрирана тиква.

Тиквата при сърдечно-съдови болести и висок холестерол

Благодарение на високото съдържание на калий, тиквата предпазва от редица заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Семките пък съдържат вещества, от които се произвеждат лекарства за сваляне на холестерола. От тях се извлича и олио, което подобрява състава на кръвта.
Витамин К, който се съдържа само в тиквата и липсва в другите зеленчуци, отговаря за кръвосъсирването. Високото съдържание на желязо помага при анемия, а наличието на витамин С е отговорно за свалянето на високото кръвно налягане.
Препоръчително е при хипертония и отоци всеки ден да се приемат по 200 гр. тиква, за предпочитане печена.

Тиква против затлъстяване

Тиквата е нискокалорична и може да се приема в неограничени количества. Тя потиска чувството на глад, а в същото време ускорява метаболизма и изхвърлянето на шлаките от стомашно-чревния тракт.ейства много деликатно на стомашно-чревния тракт.

Тиква при кожни заболявания

Семките на тиквата са ефикасни при кожни заболявания като пърхот и себорея. Ефектът се дължи на високото съдържание на цинк, който е полезен за кожата и косата и дори заглажда бръчките. Подобно действие имат и витамините А и Е. Честата консумация на тиквени семки предпазва лицето от акне и пъпки. А при изгаряния и екземи се прави лапа от настърганата месеста част на тиквата.

Тиква при заболявания на очите

Тиквата се препоръчва за профилактика на очни заболявания и предпазва от кокоша слепота. Зеленчукът съдържа пет пъти повече бетакаротин от морковите, който го прави особено подходящ за хора със зрителни увреждания или такива, които често работят с компютри.

Тиква за по-добра концентрация

Тиквата съдържа вещества, които подобряват работата на нервната система. Благодарение на високото съдържание на витамини от групата В, тиквата има успокояващо действие и дори се препоръчва на бременни жени със симптоми на често повръщане. При безсъние е добре да се приема по половин чаша пресен сок от тиква вечер преди лягане, или пък да се консумира компот от меката част на тиквата с лъжица мед. За успокоение и здрав сън е добре да се пие и водата от сварената тиква.

Тиква за болна простата

За мъжете, които имат възпаление на простатата, се препоръчва по една чаша тиквен сок всеки ден в продължение на три седмици. Природен лек е и отварата от смляно като кафе тиквено семе. Тя спомага и за изхвърлянето на камъните от бъбреците.

Тиква за подсилване на либидото и подмладяване

Благодарение на високото съдържание на витамин Е, тиквата стимулира функцията на половите жлези, а в същото време предпазва организма от стареене. Отдавна е известно, че тиквените семки действат като афродизиак, тъй като подпомагат оросяването на органите с кръв. Това им свойство има особено значение за половата функция.

Печената тиква притежава много полезни свойства, които помагат на човек да поддържа здравето си в перфектно състояние, съдържа нужните на организма аминокиселини и витамини.
Съдържащият се в тиквата витамин Е, активно стимулира функциите на половите жлези, а също така подмладява организма, предпазвайки го от преждевременно стареене.
Ползата от тиквата е огромна, тъй като в нея се съдържат едни от най-важните микроелементи, към които се отнасят магнезий, калий, калций, фосфор инатрий.
В този природен дар има голямо количество витамин А, С, витамини от група В – В1, В2, В12, както и витамин РР. Един от най-ценните витамини, съдържащи се в тиквата, е витамин К, който практически липсва в останалите плодове и зеленчуци.
Липсата на този витамин предизвиква кръвотечения от носа, венците и най-лошото – във вътрешните органи. Всичко това прави тиквата незаменим продукт.

При заболявания на стомаха и стомашно-чревния тракт тиквата се препоръчва да се яде само печена. Вкусната печена тиква, освен че е изключително полезна, съдържа нищожно количество калории, което я прави незаменима при диети или за хора, които се притесняват за натрупване на излишни килограми.

Ябълка
Още от деца знаем английската поговорка, че ако изядем една ябълка на ден и лекарят няма да идва при нас. Това е вярно, тъй като тя спомага за укрепване на здравето ни и защото е ценен източник на витамини и минерални соли.

Ябълките са полезни не само за децата, но и за хората от всички възрасти и особено за тези над средната, тъй като играят важна роля върху регулиране на количеството на холестерина в кръвта. Според френски учени това се дължи на факта, че съдържащият се в ябълката пектин се съединява с холестерина в стомаха и по такъв начин става изхвърлянето му от организма. Ценното качество на ябълковия пектин е и в това, че той поема в себе си токсините от храните, натрупани в стомаха. Той е в състояние да “изнесе” от организма дори солите на оловото, живака и кобалта. Затова за хора, заети в производството на тези метали, е задължително ежедневното консумиране на ябълки.С това ролята на ябълковите пектини не се изчерпва. Те спомагат за минералното равновесие в човешкото тяло, а така също за подобряване на микрофлората, която разгражда в червата онези частици, които не се преработват напълно.

Друго ценно качество на ябълките е, че те са нискокалорични.

Проведени изследвания с опитни животни (морски свинчета) показват, че диета от ябълки спомага за лекуване на цироза на черния дроб, на хипертония и на сърдечно-съдови заболявания.

При отоци вследствие на сърдечни заболявания народната медицина препоръчва ябълкови диети, в които от 700 до 1000 г ябълка се смесват с 300 до 500 г извара.

Ябълките са много полезни и при анемията, тъй като съдържат голямо количество желязо и фолиева киселина. Народната медицина е измислила още по-оригинален начин, като препоръчва забиването в голяма по размери ябълка на 15-20 гвоздея и след 24 часа обогатената с желязо ябълка да се консумира.

Ябълките съдържат много фенолови съединения като фенолови киселини и флавоноиди. А те са отлична защита на сърцето.

В ролята си на антиоксиданти ябълките възпрепятстват оксидацията (окисляването) на LDL- холестерола и така предпазват от опасното вкалцяване на артериите – една от причините за високото кръвно налягане и сърдечния инфаркт.

Освен това ябълките предотвратяват образуването на тромбоксан – веществото, което причинява слепването на кръвните плочици. Вследствие на това не се образуват така лесно съсиреци.

Ябълката осигурява добро храносмилане. Баластните вещества в ябълките в преобладаващата си част са водноразтворими. Образуват желатиноподобни масла и правят съдържанието на червата меко и по-подходящо за преминаване на червата. Стимулират перисталтиката.

Ябълките са подходящи при лечението на гастрити и язви.

При бъбречни заболявания алкализират урината и препятстват образуването на пясък и камъни. Използват се при чернодробно-жлъчни страдания, подагра, анемии, при затлъстяване и диабет.

Наличният калий в ябълката от една страна поддържа нормалната сърдечна дейност и киселинно-алкално състояние на организма. От друга страна, извлича излишната вода и намалява отоците при бъбречна и сърдечна недостатъчност.
Добре е ябълките да се консумират един час преди или след хранене или да се пие по 200-250 мл ябълков сок.

Ябълките понижават холестерола 

Това се дължи на пектина в ябълките. Нужни са 3-4 плода на ден, за да се намали холестерола в кръвта. Пектинът набъбва в червата, неутрализира и свързва отровните вещества, също и оловото и живака.

Атариновите киселини в ябълката инхибират вредните ферментни образувания и заселването на проблемни бактерии в червата. Затова при диария се препоръчва многократно през деня да се яде настъргана ябълка.

Предпазва от рак.

Намиращите се в ябълката пектин, витамин С и флавоноиди предотвратяват възникването на злокачествени клетки. Действието на баластните вещества се проявява главно върху клетките на червата.

Флавоноидите и витамин С са част от защитната система срещу свободните радикали. Предпазват клетките от техните атаки и от злокачествено израждане. От друга страна, ябълките повишават имунитетът ви.

Какво лекува ябълката?
–    Отлично лекарство за сърцето.

–    Понижава холестерола. 

–    Понижава кръвното налягане.

–    Стабилизира кръвната захар.

–    Потиска апетита.

–    Съдържа пакет от химически съединения, които блокират развитието на рак.

–    Установено е, че ябълковият сок убива инфекциозните вируси.

Яденето на 2-3 ябълки на ден може да понижи холестерола и леко да увеличи полезния. Да понижи кръвното налягане и да понижи кръвната захар.

Круша
Крушата може да бъде чудесно начало на деня. Тя може да ни зареди с жизненост и добро настроение през целия ден, благодарение на етеричните масла в нея, които борят стреса и нервните разстройства. В Източната медицина плодът се из ползва като ободряващо и тонизиращо средство.
Тя е отлична комбинация от целулоза, пектин, бактерицидни вещества и ферменти и това я прави незаменим “чистач” на храносмилателната система. В нея се съдържа и още един важен елемент – арбутин, който може да предотврати различни заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Плодът е полезен и при инфекции на пикочните пътища, тъй като притежава антимикробно действие. Помага и при зарастване на ранички на чревната лигавица и въздейства благоприятно върху жлъчния мехур.
Близкият родственик на ябълката и особено сладките му едроплодни сортове, съдържа голямо разнообразие от хранителни вещества. Без да е шампион по съдържание на витамини, в състава на крушата влизат витамините С, В1, В2, В6, Е, К. Съдържанието й на фолиева киселина е много по-голямо от това на ябълките и сливите и в една голяма круша (ок. 180 гр) то достига до 12 мкгр. И макар да отстъпва на ябълките по съдържание на витамините С и Е, крушата превъзхожда своите толкова разпространени роднини по съдържание на хлорогенни киселини. Те действат като антиоксидант и имат съдоукрепващо действие.
Що се отнася до минералните соли в крушата, в нея има 30% повече калий (211 мг за 180 гр) отколкото в ябълката. Калият е нужен на организма ни за поддържане на нормална сърдечна дейност, както и за регулиране на функциите на нервите и мускулите. Наличието на калий в плода оказва благотворно действие при сърцебиене, а също така действа диуретично. От другите минерали в крушата (посочените стойности са за за ок. 180 гр. от крушата) има: желязо – до 0,3 мг, манган – до 0,9 мг, калций – 16 мг, фосфор – 19 мг, магнезий – 13 мг. Плодът е и ценен източник на цинк – 0,18 мг.
В народната медицина плодовете на всички сортове от круши, в пресен или сушен вид, се използват при чревни разстройства, поради значителното съдържание на танини в тях. Освен това крушата служи и като средство при отравяне с гъби, а семената й притежават противоглистни свойства.
Крушата е и полезна съставка за любителите на домашната козметика. От нея може да се направи маска за лица. Това става като меката част на плода да се нанесе върху лицето за 10-15 минути и след това да се отмие с хладка вода. Сокът на крушата изсушава кожата, прави я гладка и еластична, като успешно прибира разширените пори.
Крушата, оказва се, е един от най-полезни плодове, които въпреки липсата на безценните омега-3, притежават качеството да потискат възпалителни процеси в организма, благодарение на антиоксидантите, които съдържа. Дори много повече, флавоноидите в този меден плод носят ползи не само на сърдечносъдовото здраве, но и имат антираков ефект.
Известно ни е, че консумацията на плодове и зеленчуци по принцип е от ползва в борбата срещу диабет, но измежду всички видове крушите и ябълките са тези, които има най-силен ефект да намаляват риска от захарна болест.
Въпреки сладостта й, крушата може да се използва в профилактичните режими срещу диабет тип 2, основно заради съдържанието на три групи флавоноиди, които имат свойството да подобряват чувствителността на клетките към инсулина. Това са: 1. флавоноли, включително изорамнетин, кверцетин и каемпферол; 2. фалаван-3-оли и по-специално епицатекин; и 3. антоцианини, на които са богати сортовете с червена коричка.
Според експерти флавоноидите в крушата, разтворими и неразтворими, допринасят и за превенцията на сърдечносъдовото здраве.
Фибрите на крушата влизат в реакция с жлъчните сокове, което допринася за разреждането им в червата и за елиминиране на неприятните усещания, но и за намаляване синтеза на холестерол, което я прави подходящ плод за сърдечно болни по принцип.
При сравнение действието на фибрите в различни плодове да понижават холестерола с това на холестерол понижаващото лекарство cholestyramine, крушите достигат 5% от ефекта му, като само бананите и ананасът показват по-високи резултати, съответно 9% и 5%.
Интересното е, че фибрите на крушата се свързват не просто със стероидните киселини, но и с вторичните стероидни киселини, които по принцип повишават риска от рак на дебелото и на правото черво, освен че носят и други чревни проблеми.
Що се отнася до стомаха, крушите са полезни и за него – те редуцират риска от рак и на този орган, което вече не се дължи на фибрите в тях, а на флавоноидите и по-специално на канелените киселини –  кумарова киселина, ферулова и 5-кафеоилхинова киселина. Според изследване достатъчно е на ден да се хапнат 2 круши и 4 порции зеленчуци (порцията се равнява на количество колкото топка за тенис), за да падне до минимум рискът от рак на стомаха.
Третият вид рак, срещу който са ни от полза крушите, е езофагеалният, и по специално ESCC, като това се доказва в машабно проучване на американския Национален здравен институт и Американската асоциация на пенсионерите, в което са участвали близо 500 хил. души. В тази насока полезни са и ябълките, сливите и ягодите, по данни на същото изследване.
Свързани статии..
Праскова – за младост и против депресия! (І част) 0
Фибрите – разтворими, неразтворими и непознати 0
Рак на дебелото черво 0
Крушата не случайно се препоръчва да бъде и една от първите твърди храни, с които се захранват кърмачетата – тя е от плодовете, които най-лесно се усвояват и най-малко киселеят. Освен това е хипоалергична.
За да бъде полезна обаче, крушата трябва да се консумира цяла, без да се обелва, тъй като кожата й съдържа 3-4 пъти повече фитонутриенти от вътрешността. В нея се намират около половината от фибрите на плода.
Иначе, минимум 1/3 от теглото на крушата са фибри. Един средно голям плод, от близо 200 грама, носи малко над 100 ккал. Три четвърти от това тегло е вода, което потвърждава безспорно факта, че крушата е диетична.
С висока концентрация в крушите се отличава наличието на фолиева киселина, холин, витамин С, витамин А и бета-каротин, както и лутеин и зеаксантин, витамин К – всички те достатъчно популярни с ползите си за здравето. Със сигурност това я прави полезна за нервната система и очите, най-малкото.
Богата е още на фосфор, калций, магнезий и изключително много на калий, с което крушата става подходяща и при профилактиката на високото кръвно и остеопорозата.
И не забравяйте, веднъж нарязана крушата бързо се окислява и потъмнява. Можете да предотвратите този ефект като намажете повърхността й с капчици сок от лимон, лайм или портокал.

Дюля
Семената на дюлята са много полезни, защото съдържат биологично активни вещества. В тях има много фруктоза, глюкоза, пектинови съединения,калий, калций, желязо, фосфор, мед.
Дюлята съдържа провитамин А, както и витамините С, Е, В1, В2, В6, РР. Дюлята не се препоръчва при запек, плеврит, както и за хора, които пеят, тъй като в големи количества тя действа зле на гласните струни.

Компотът от дюли и варените дюли, към които е добавен мед и ябълков оцет, подобряват храносмилането. Високото ниво на пектинови съединения в дюлите подобряват състоянието при стомашни възпаления и стомашни разстройства.
Печените и варените дюли се използват като средство срещу повръщане. Сокът от узрели дюли е антисептик. Консумацията му е полезна за всички, които страдат от заболявания на дихателните пътища.
Дюлите са полезни при цистит. Поради полезните макро и микроелементи, които се съдържат в дюлите, тези плодове действат добре на настроението и гонят мрачните мисли.
Астматичните пристъпи могат да намалеят, ако се пие отвара от листа на дюля. Все пак преди това е добре да се чуе и мнението на лекар.
Десет листа от дюля се заливат с една чаена чаша вряла вода и се варят петнадесет минути на водна баня. Пие се преди хранене три пъти дневно по две супени лъжици.
При гастрит помага отвара от семки на дюля. Десет грама семки се заливат с топла вода и се разбъркват пет минути. Не трябва да се смилат семките, защото ще отделят отровното вещество амигдалин, което дава на дюлята лекия аромат на горчив бадем.
Отварата се прецежда и се пие по една супена лъжица четири пъти дневно, половин час след хранене. Тази отвара е много полезна и при изгаряния, както и при кожни раздразнения. С отварата се мажат поразените места поне десет пъти през деня.

Мушмула
Съдържанието на плода включва голямо количество скорбяла, целулоза, пектинови вещества и органични киселини (преобладават ябълчената, лимонената и винената, а в омекналите плодове, вследствие на започналата ферментация, има и оцетна). Захарите в плода са за сметка на фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата подходяща храна за диабетици.
Витаминният състав включва витамин С, каротин, витамин В1 и В2. Плодът съдържа и минерални соли – калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и натрий.Хранителната стойност на мушмулите е равна на тази на ябълките и крушите.
Лечебното действие на плода е било познато още на лекарите от древността. Много лекари от Средновековието например, са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.
Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.
Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.
Доброто лечебно действие на мушмулата се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.
При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.
Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища.
Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.
Рецепта за отвара с листа от мушмула:
Двайсетина листа, заливат се с 500 мл вряла вода и се варят 10-12 минути. Отварата се прецежда и се оставя да изстине. С нея се жабури 3 пъти дневно, а външно се използва за мазане на възпалена кожа с напоен памучен тампон.

Лечебни свойства на дренките
Дренките съдържат захари, минерални вещества, витамин С, както и значително количество антиоксиданти. Всички части на растението имат адстрингентни (стягащи) свойства поради наличието на танин в тях. По тази причина дренките са ефективно средство при диария, действат освен запичащо и дезинфектиращо. Дренките се препоръчват за понижаване на висока температура, както и като кръвоспиращо средство. Отварата от дренки може да се използва при кървящи венци.
В народната медицина плодовете на дряна се употребяват за лечение на подагра, анемия, кожни заболявания, ставни болки, както и при нарушена обмяна на веществата. Както плодовете на дряна, така и листата и кората му се използват при заболявания на стомашно чревния тракт. “Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи”, съветва Петър Дънов.

Има изследвания, които сочат, че съставките на дренките са в състояние да извеждат от организма радиоактивни вещества. Тинктурата от кора на дряна или от самите му плодчета може да се използва още и при стомашни спазми и болки, при кожни инфекции, чревни паразити.

Грозде

Една от най-ценните съставки в гроздето е глюкозата, коя­то е много полезна за хората, страдащи от заболявания на сър­цето. От науката е известно, че за нормалното функциониране на сърцето са необходими 140-150 калории. Същите могат да бъдат набавени само от 200-300 г добре узряло грозде. Гроз­довата захар е физиологичен стимулатор на сърцето, спома­гащ за подобряване на окислителните процеси и подобрява об­мяната на веществата. Затова гроздето е известно като лечи­тел при много сърдечни заболявания. Гроздовата захар улес­нява усвояването на кислорода в тъканите и затова тя участва в енергийния баланс на човешкия организъм. Високо е и съ­държанието на органични киселини (винена, ябълчена, лимо­нена и други).

Гроздето е богато и на витамини Д, В1, В2, и С. Важно е да се знае, че те се съдържат повече в ципата, отколкото в месото на зърната. Гроздовите зърна трябва да се консумират заедно с ципата и поради това, че тя е отлично средство за изхвърля­не на натрупаните отрови в стомаха и червата. Друго ценно качество на гроздето е, че то съдържа пектинови вещества, ко­ито също се натрупват в ципата на зърната.

Гроздето съдържа и ферментите инвертаза, протеаза и липаза. Те играят положителна роля върху храносмилането.

 Лечебен ефект на гроздето върху сърдечносъдовата система. Както бе споменато по-горе, гроздето и гроздовият сок са едновременно отлична храна и отлично лекарство при почти всички видове заболявания на сърдечно-съдовата сис­тема и се препоръчва на болни като най-доброто и незамени­мо “гориво” за сърцето.

 Лечение на черния дроб и бъбреците. При заболява­не на черния дроб и бъбреците гроздето действа диуретично и по такъв начин пречиства кръвта, бъбреците и пикочните пъти­ща. Наред с това гроздовата захар увеличава защитните сили на чернодробните клетки, а освен това тя има и противоотровно действие. Поради тези си качества на гроздето и гроздовия сок се гледа като на една от най-незаменимите храни и лекар­ства на човешкия организъм и с право някои ги наричат течни слънчеви лъчи, които възстановяват жизнените сили и здраве­то на хората.

Под влияние на гроздето се усилва обмяната на вещества­та и особено на водно-солевата обмяна, а някои соли и орга­нични киселини способстват за повишаване на алкалната ре­акция в червата.

Друго положително действие на гроздето е, че то не дразни епитела на бъбреците от натрупаните в тях соли на пикочната киселина, болестотворни продукти и отпадналите епителни клетки.

При болни от хроничен нефрит със.сравнително запазена функционална способност на бъбреците се наблюдава нама­ление на белтъчините в тях.

Поради липса на натриев хлорид в гроздето, то е отлично средство за провеждане на диета с безсолев хранителен ре­жим на бъбречно болни.

 Укрепване на организма. При редовна консумация на грозде се наблюдава увеличение на хемоглобина в кръвта, на червените кръвни телца, нормализиране дейността на стомаш­но-чревната система и секреторните функции на стомаха.

Заболяване на храносмилателната система. Върху хра­носмилателната система гроздето действа по различен начин и в зависимост от това кога се приема – преди или след ядене. Когато гроздето се консумира преди хранене (на гладен сто­мах), то се задържа в него за кратко време и постъпва бързо в дванадесетопръстника, където съдържащите се в него органич­ни киселини по рефлексен път стимулират отделянето на пове­че сокове от жлъчката и панкреаса, които спомагат за по-бър­зото смилане на мазнините и белтъчините.

Друго предимство при консумирането на гроздето на пра­зен стомах е, че то действа слабително, докато приемането му след хранене се смесва с храната в стомаха и създава чувст­вото за тежест.

Много американски лекари препоръчват консумирането не само на гроздето, но и на всички плодове и зеленчуци преди ядене на меса и други трудно смилаеми храни, тъй като за сми­лане на последните са необходими от 6 до 8 часа, а за първите само 1-2 часа. Консумирането на плодове след трудно смилае­мите храни създава условия за развитието в стомаха на гни- лостни процеси, които именно създават усещането на тежест и гадене.

Високото съдържание на целулоза (влакнини) от 10 до 20% е своеобразна “метла”, която очиства стомаха от натрупаните в него отрови, а освен това ускорява перисталтиката на черва­та и изхвърля преработената храна от организма. С това се предотвратява опасността от развитието на рак на стомаха и дебелото черво.

Заболявания на дихателната система. Гроздето се смя­та за едно от най-добрите лекарства както за острите, така и за хроничните белодробни заболявания. Изключително полезно е за туберкулозно болни, за астматици и болни от хронични бронхити. Освен че увеличава защитните сили на организма и че кръвта се алкализира, то очиства дихателните пътища от храчки и секрети.

Кой не трябва да консумира грозде?

За съжаление, от хранителните и лечебни свойства на гроз­дето не могат да се ползват хора, които имат язва на стомаха и дванадесетопръстника, хронични диарии, свръхчувствителност към гроздето, болните с тежки декомпенсации на сърцето, при напреднала фаза в развитието на туберкулоза и при язвички в устната кухина.

Както бялото, така и червеното грозде, съдържа големи ко­личества елагова киселина – една фенолова киселина, която може да обезвреди канцерогени като бензопирен и други аро­матни въглеводороди, свързвайки се с тях по химически път.

Флавоноидите пропъждат и свободните радикали и така па­зят клетките от уврежданията, нанасяни от радикалите, и от образуването на тумори.

Хора, които имат проблеми със сърцето, Добре е винаги да имат под ръка стафиди, особено когато работите. Дъвчете ги продължително, мускулите на вашето сърце ще са ви благо­дарни. Стафидите (сушените гроздови зърна) съдържат много баластни вещества и имат важен принос за доброто функцио­ниране на храносмилането. Можете да им се доверите и да ги използвате като подходящо за вкуса ви лечебно средство. Но все пак не трябва да се прекалява, тъй като те съдържат много въглехидрати и са висококалорични!

Гроздето се отличава с приятен вкус, характерен за типич­ните десертни сортове.

Всеки сорт има свои специфичен вкус, благодарение на ко­ето е много трудно за добрите специалисти да бъдат заблуде­ни по това от кой сорт е даден грозд. Тамянката не може да се сбърка с Перла, Хамбургския Мискет, Червен Мискет, Димят, Чауш, Болгар и т.н.

Десертните сортове в зависимост от структурата на зърна­та се делят на три основни групи:

–  I-ва   група – с нежна обвивка и освен това сочни. Към тази гру­па са: Перл, Дьо Ксаба, Шасла доре, Памид и Мискет.

–   II-ра  група сортове са груби и месести – Болгар, Чауш, Димят и Хамбургски Мискет.

Към 3-та група са ароматичните сортове Червен Мискет, Чауш, Хамбургски Мискет и Перла Дьо Ксоба.

Източник : http://blog.alternativemedicine-bg.com

Татул (Datura Stramonium) в медицината .

"  Екстрактът от масло от семена татул се използва за лечение на плешивост и стимулира растежа на косата. "
 http://www.gyanunlimited.com/health/datura-stramonium-medicinal-uses-side-effects-and-benefits/9184/

Всички знаем ,че тиквеното семе е  много полезни за здравето ни , но без повече подробности . Тук съм събрала важна информация за действието им като лечебно средство . Освен сурово тиквено семе може да търсите студено - пресовано тиквено олио и брашно от тиквени семки. Има и готови хранителни добавки . Ще акцентирам само върху българските такива. (Кукурбита - Хербамедика ).  100 грама тиквено семе има  около 50 г. са мазнини , 30 грама  - протеини, 6 гр. - хр. влакнини , 5 гр.- въглехидрати  и около 5 гр, пепел. В тиквеното семе се съдържат 12 незаменими и 8 заменими аминокиселини - всички нужни за човешкото тяло.  Сто грама тиквено семе задоволява напълно потребностите от аминокиселини, но е по-добре те да бъдат набавяни по различен начин , а не само от един източник.  Почти всички витамини от група B присъстват в състава им . В 100 гр. тиквени семки има14,59 мг. витамин PP , което покрива 73 % от нуждите на организма.

Многие микро и макроэлементы, необходимые для поддержания 
важных функций в организме человека, тоже делают тыквенные семечки 
рекордсменом по многим показателям. Например, фосфора в семенах тыквы – 
1233 мг (в 100 г). И обеспечивает это наш организм на 153%. Чуть меньше 
магния (592 мг). Это 148% суточной нормы для взрослого человека.



Но бьет все рекорды марганец. Понадобится всего 50 г семян сухих, чтобы организм был обеспечен этим компонентом на 100%.




Большое количество в тыквенных семечках калия (809 мг), железа
 (8,82 мг), цинка (7,81 мг). Другие компоненты, причем не менее важные, 
делают семена тыквы полезным и эффективным средством для подержания 
жизнедеятельности организма человека.



Полезные свойства семечек тыквы



Исследования, которые проводились и проводятся учеными из разных
 стран, доказывают пользу семян тыквы в борьбе с таким грозным 
заболеванием, как рак. Благодаря своему составу, продукт этот повышает иммунитет,  снижает уровень, так называемого, плохого холестерина.
Воспаленные суставы
 тоже с благодарностью откликаются своим выздоровлением, после того, как
 больные вводят в рацион свой семена тыквы. Некоторые имеющиеся в 
семенах компоненты очень эффективны в борьбе с артритом. В отличие от 
медикаментозного лечения они не дают побочных эффектов.
Еще одна проблема может решиться благодаря тыквенным семечкам. 
Цинк, которым изобилует этот продукт, причем в естественном, природном 
виде поможет восстановить плотность костной ткани и предотвратит тем 
самым возникновение остеопороза.
Очень полезны тыквенные семена для мужчин. Хотя точный механизм 
этого благотворного воздействия на простату не изучен, но те мужчины, 
которые предпочитают семечки тыквенные, весьма довольны положительными 
результатами. И такое заболевание, как аденома простаты им неведомо.
Вещество кукурбитин, которое абсолютно безвредно для человека, 
прекрасное средство в борьбе с паразитическими червями. Поэтому семечки 
можно принимать для лечения, если глисты все-таки обнаружены. Показаны 
они и для профилактики такого рода заболеваний.
Женщинам тоже не стоит отказываться от удовольствия полакомиться
 семенами тыквы. Благодаря им волосы станут красивее, а кожа сохранит 
молодость дольше.
На деток этот продукт воздействует не только укрепляюще, а и как успокаивающее средство.


С помощью семечек тыквенных может в крови нормализоваться 
сахар, и давление перестанет беспокоить повышенное. Еще укрепятся 
сосуды, и придет в норму система пищеварительная.




Некоторые вещества, которыми изобилуют эти маленькие, но весьма 
полезные семечки, действуют на организм человека, как антидепрессанты. 
Поэтому съедая горсть тыквенных семян, вы всегда будете в хорошем 
настроении.




Кулинарные советы



Если хочется вам меню свое разнообразить, то семечки тыквенные 
помогут и в этом. Их можно добавлять в поджаренные или тушеные овощи. 
Свежие салатики тоже приобретут особую пикантность, если в них добавлять
 семена тыквы.







Еще можно сделать прекрасный соус, который, пожалуй, подойдет к 
разным, даже самым изысканным, блюдам. Для этого надо хорошенечко 
измельчить семечки. Добавить протертый или мелко порезанный чеснок. 
Следующие ингредиенты – петрушка и кинза. Их надо тоже мелко нарезать. 
Оливковое масло и лимонный сок завершают приготовление.




Семена тыквы можно использовать и в своих сдобных рецептах. 
Добавляйте в тортики вместе с орехами любыми. Да и сами по себе они 
неплохо подходят для начинки.




Бутерброды, если их посыпать крошкой из семечек, станут не только 
вкуснее, а и полезнее намного. Семечки можно добавлять и в каши. Горячее
 это блюдо или холодное, большого значения не имеет.



Употребление и хранение



Семена тыквы предпочтительнее употреблять сушеными. Может 
поджаренные они и вкуснее, но если говорить о полезных веществах, то их 
уровень в жареных семечках снижается почти на 50 %. Так что обращайте 
обязательно при покупке внимание на это. Если, конечно, хотите получить 
пользу, а не просто полакомится вкусным продуктом.




Обращайте внимание и на запах. Если от семечек идет затхлый, 
неприятный запах или пахнет прелостью, то лучше такой продукт не 
покупать. Пользу вы от него вряд ли получите.



При покупке старайтесь попробовать семена. Если они горчат, то такой продукт тоже не пригоден для употребления в пищу.




Семена можно приготовить и самому. Ведь и мякоть тыквы тоже очень 
полезна. Поэтому, попробуйте купить целую тыкву, разрезать ее, выбрать 
семена и просушить их на противне или каком-то  другом плоском предмете.
 Предварительно застелите этот предмет бумагой. Когда семена дойдут, так
 сказать до нужной кондиции, их надо собрать и поместить в стеклянную 
емкость. Можно и в тканевые мешочки. Только не в полиэтиленовые. В таких
 условиях этот продукт долго храниться не будет.




Вред тыквенных семечек



И все-таки, беря семечки и удобно устраиваясь перед телевизором, 
надо вспомнить, что идеальных продуктов не существует. Особенно если не 
контролировать их употребление.



Семечки тыквенные не исключение. Если их много слишком съесть, 
то можно спровоцировать обострение язвенной болезни желудка. Повышенный 
аппетит может привести и к накоплению в суставах солей. Что приведет к 
их неподвижности.
Эмаль на зубах легко повредиться, если семечки грызть, а не 
чистить другим каким-то способом. Можно купить уже без кожуры. Только 
перед употреблением немного просушите их в духовке. Примерно минут 10. 
Такая мера обезопасит от вредных микробов.
Еще одна проблемка – калорийность тыквенных семечек. Ведь в 100 г
 этого замечательного и полезного природного продукта – 550 килокалорий.
 Это, конечно же, непозволительная роскошь для тех, кто сбросить лишние 
килограммы пытается.




Если знать меру и относиться к семенам тыквы с определенной 
осторожностью, то они, несомненно, принесут вашему организму немалую 
пользу. Это, прежде всего, зависит от вас самих. Будьте здоровы!

==============

Полезность семечек при беременности
В состав семечек входят: витамины Е, Д, И, А, цинк, фосфор, кальций, калий, магний, жирные кислоты, протеин, фолиевая кислота. А все эти компоненты полезны и необходимы как и женщине, так и плоду.





Семечки влияют на течение некоторые процессов, нормализуют здоровье и состояние женщины. Полезные свойства этого продукта:



устранение запоров и изжоги;
снятие тошноты;
улучшение состояния ногтей, волос и кожи;
профилактика нарушений желчевыводящих путей, заболеваний почек, атеросклероза, сердечнососудистой системы.
улучшение аппетита;
регуляция кислотного баланса;
восстановление травмированных костей;
ускорение заживления ран;
укрепление кожного покрова.

Все знают, каждый продукт полезный, если его принимать в меру. Это 
касается и семечек. Злоупотреблять их не нужно, это вызовет запоры, 
тяжесть в желудке, тошноту. В день идеальная норма – 100 грамм сушеных 
семян. Так организм получит достаточное количество минералов и 
витаминов.

ОБОБЩЕНИЕ В рандомизирано, двойно-сляпо проучване, подготовка Curbicin на, получена от тиквени семки и джуджета палмови растения (Cucurbita Pepo L. и Sabal serrulata), е сравнен с плацебо при лечението на симптомите, причинени от хиперплазия на простатата; 53 пациенти са взели участие в изследването, което се извършва над 3-месечен период. Уриниране, време на уриниране, остатъчна урина, честота на уриниране и субективна оценка на ефекта на лечението са всички значително подобрена в групата на лечение. не са отбелязани никакви неблагоприятни странични ефекти.

 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.1464-410X.1990.tb07199.x/abstract

Лечение на доброкачествена хиперплазия на простатата с Фитостероли

====================

г

 

 

СТОМАТОЛОГИЧНИ БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСТВА ,ПРЕДЛАГАНИ САМО ЗА ИЗНОС

Furin  M                              

Състав:

Ком­би­ни­ран пре­па­рат съ­дър­жащ ме­т­ро­ни­да­зол, ко­лар­гол, на­т­ри­ев бен­зо­ат, бил­ко­ви ек­с­т­ра­к­ти от че­рен оман, жълт кан­та­ри­он, ли­с­та от ме­чо гро­з­де, ли­с­та и ко­ре­ни ко­п­ри­ва, ко­ре­ни на са­пун­че.

Действие

Са­по­ни­ни­те, ан­т­ра­це­но­ви­те про­из­во­д­ни, фла­во­но­и­д­ни­те глю­ко­зи­ди, алан­то­и­на и дру­ги­те ак­ти­в­ни ве­ще­с­т­ва от бил­ко­ви­те ек­с­т­ра­к­ти и йо­ни­зи­ра­що­то се сре­б­ро на ко­лар­го­ла оси­гу­рЯ­ват кръ­во­с­пи­ра­що­то, ан­ти­е­к­су­да­ти­в­но­то, ме­с­т­но­а­не­с­ти­зи­ра­що­то и ан­ти­се­п­ти­ч­но­то дей­с­т­вие на пре­па­ра­та.

Сре­бър­ни­те йо­ни имат съ­що та­ка и епи­те­ло­то­ни­чен ефект.

Ме­т­ро­ни­да­зол е ак­ти­вен сре­щу при­чи­ни­те­ли на ане­ро­б­ни ин­фе­к­ции, про­то­зои, Entamoeba Histolytica,три­хо­мо­ни и лам­б­лии.

Показания

Ос­т­ри и хро­ни­ч­ни гин­ги­ви­ти и сто­ма­ти­ти, па­ро­дон­ти­ти и хе­мо­ра­ги­ч­на фор­ма на па­ро­дон­то­за.

До­зи­ро­в­ка:

Пре­ди упо­т­ре­ба ко­лар­гол се до­ба­вЯ към те­ч­но­ст­та в ши­ше­то и се раз­к­ла­ща до пъл­но раз­т­ва­рЯ­не на кри­с­та­ли­те.

При хе­мо­ра­ги­ч­на фор­ма на па­ро­дон­то­за ам­бу­ла­тор­но в сто­ма­то­ло­ги­ч­ниЯ ка­би­нет в нЯ­кол­ко се­ан­са чрез фи­ли­фор­ме­ни ду­шо­ве, ком­п­ре­си и дре­на­жи с пре­па­ра­та, съ­че­та­ни с от­с­т­ра­нЯ­ва­не на на­ле­пи­те от по­вър­х­но­ст­та на зъ­би­те, зъ­б­ниЯ ка­мък и гра­ну­ла­ци­он­на­та тъ­кан от ве­не­ч­ни­те джо­бо­ве се из­вър­ш­ва пър­во­на­чал­на об­ра­бо­т­ка на ли­га­ви­ци­те, ка­то след то­ва па­ци­ен­тът про­дъл­жа­ва са­мо­с­то­Я­тел­но у до­ма те­ра­пи­Я­та, чрез на­ла­га­не на ком­п­ре­си и жа­бу­ре­не с пре­па­ра­та до кли­ни­ч­но оз­д­ра­вЯ­ва­не.

За­бе­ле­ж­ка:

По вре­ме на ле­че­ни­е­то па­ци­ен­тът не трЯ­б­ва да упо­т­ре­бЯ­ва га­зи­ра­ни на­пи­т­ки, ки­се­ли и со­ле­ни хра­ни.

Опа­ко­в­ка: Те­ч­ност опа­ко­в­ка от 100 мл.

Maraslavin original

Съ­с­тав:

Во­ден из­в­лек от цве­то­ве ка­рам­фил, че­рен пи­пер, ка­т­ран­ка, ко­ре­ни­ще на джин­ди­фил, с до­ба­в­ка на амо­ни­ев хло­рид и оце­т­на ки­се­ли­на.

Действие

Пре­па­ра­тът пре­ди­з­ви­к­ва на пър­во вре­ме хи­пе­ри­ми­зи­ра­не на по­вър­х­но­с­т­ни­те сло­е­ве на ли­га­ви­ца­та на ве­не­ца в тре­ти­ра­ниЯ уча­с­тък.

Про­ни­к­вай­ки в дъл­бо­чи­на на тъ­ка­ни­те ма­ра­с­ла­вин дей­с­т­ва ек­су­да­ти­в­но, про­ти­во­въ­з­па­ли­тел­но и фи­б­ро­зи­ра­що, в ре­зул­тат на ко­е­то, в краЯ на ле­че­ни­е­то се въз­с­та­но­вЯ­ва нор­мал­на­та ко­ла­ген­на стру­к­ту­ра на гин­ги­ва­та.

Пре­па­ра­тът има ба­к­те­ри­о­с­та­ти­ч­на и фун­ги­ци­д­на ак­ти­в­ност, обу­с­ло­ве­на от на­ли­чи­е­то на оце­т­на ки­се­ли­на в съ­с­та­ва му.

На­ма­лЯ чу­в­с­т­ви­тел­но­ст­та на ого­ле­ни­те зъ­б­ни ший­ки.

В про­це­са на те­ра­пи­Я­та с Ма­ра­с­ла­вин ло­ши­Ят дъх в ус­та­та из­че­з­ва.

Показания

Па­ро­дон­то­за и ал­ве­о­лар­на пи­о­реЯ с об­ра­зу­ва­ни ве­не­ч­ни джо­бо­ве.

Стра­ни­ч­ни ре­а­к­ции:

При за­д­ръ­ж­ка на гной­на се­к­ре­циЯ мо­гат да се по­Я­вЯт се­п­ти­ч­ни ре­а­к­ции, ко­и­то из­че­з­ват спон­тан­но след из­ва­ж­да­не на дрен­че­то.

До­зи­ро­в­ка:

Ле­че­ни­е­то се про­ве­ж­да от сто­ма­то­лог и за­по­ч­ва с от­с­т­ра­нЯ­ва­не на на­д­ве­не­ч­ниЯ зъ­бен ка­мък.

Про­дъл­жи­тел­но­ст­та на те­ра­пи­Я­та е 17-20 се­ан­са с пре­па­ра­та (ин­с­ти­ла­ции по­с­ре­д­с­т­вом па­му­ч­ни дрен­че­та) за пе­ри­од от 3 ме­се­ца, ка­то пър­ви­те 5-6 се­ан­са трЯ­б­ва да се из­пъл­нЯт през ин­тер­вал от 24 ча­са.

След 6 ме­се­ца се из­вър­ш­ва кон­т­ро­лен пре­г­лед и още 1-2 ин­с­ти­ла­ции, а при ну­ж­да и по­ве­че.

Окон­ча­тел­на пре­цен­ка на ефе­к­та от те­ра­пи­Я­та се из­вър­ш­ва ед­на го­ди­на след за­по­ч­ва­не на ле­че­ни­е­то.

За­бе­ле­ж­ка:

По вре­ме на ле­че­ни­е­то се за­б­ра­нЯ­ва кон­су­ма­циЯ на пи­кан­т­ни и дра­з­не­щи хра­ни. По вре­ме на се­ан­си­те па­ци­ен­тът не трЯ­б­ва да упо­т­ре­бЯ­ва дру­ги ме­ди­ка­мен­ти, а съ­що та­ка при по­чи­с­т­ва­не­то на ус­та­та да не се по­л­зу­ват че­т­ка и па­с­та за зъ­би.

Про­ми­ва­не­то на ус­та­та да се из­вър­ш­ва су­т­рин и ве­чер с то­п­ла во­да.

Опа­ко­в­ка: Те­ч­ност опа­ко­в­ка по 100 мл.

Insadol

Съ­с­тав:

Ек­с­т­ракт от ца­ре­ви­ч­на ко­са без са­по­ни­ни­те) 0.035 гр. В 1 табл.

Действие

Ек­с­т­ра­к­тът от ца­ре­ви­ч­на ко­са дей­с­т­ва обе­з­бо­лЯ­ва­що, кръ­во­с­пи­ра­що и ан­ти­ф­ло­ги­с­ти­ч­но.

То­ни­зи­ра се гла­д­ка­та му­с­ку­ла­ту­ра.

Има съ­що та­ка сла­би ан­ти­ба­к­те­ри­ал­ни и ан­ти­фун­ги­ци­д­ни свой­с­т­ва.

Показания

Гин­ги­ви­ти и пе­ри­о­дон­то­зи.

Стра­ни­ч­ни ре­а­к­ции:

НЯ­ма.

Противопоказания

Из­ве­с­т­на пре­д­ва­ри­тел­но свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност към ек­с­т­ракт от ца­ре­ви­ч­на ко­са.

До­зи­ро­в­ка:

Та­б­ле­т­ки­те да се упо­т­ре­бЯ­ват пре­ди хра­не­не:

1.Гин­ги­ви­ти-3 по 2 табл. в про­дъл­же­ние на 3 се­д­ми­ци

2.Пе­ри­о­дон­ти­ти: На­чал­на те­ра­пиЯ (про­дъл­жи­тел­ност 1 ме­сец)-3 по 2 т.

По­д­дър­жа­ща те­ра­пиЯ (про­дъл­жи­тел­ност 2-3 ме­се­ца)-3 по 1т.дне­в­но.

Опа­ко­в­ка:  Та­б­ле­т­ки 40 броЯ.

Полиминерол^® (Polyminerol^®)

Фирма-производитель: LAVENA AD (Болгария)
◊ р-р д/местн. прим.: фл. 100 мл Рег. №: П №008759

Клинико-фармакологическая группа:

Препарат, применяемый при заболеваниях пародонта и гингивитах

Форма выпуска, состав и упаковка

◊ Раствор для местного применения опалесцирующий, желтого цвета, со слабым тимоло-ментоловым запахом.

	100 мл
маточный щелок Поморийского озера	128.416 г

Вспомогательные вещества: натрия сахарин, этанол, ментол, тимол.
100 мл - флаконы темного стекла (1) - коробки картонные.

Описание активных компонентов препарата «Полиминерол^®»

Фармакологическое действие

Комбинированный препарат природного происхождения для местного применения в стоматологии. Действие препарата обусловлено свойствами компонентов, входящих в состав щелочи Поморийского озера (макро- и микроэлементы, их соли, коллоидные вещества).
Препарат оказывает местное противовоспалительное действие, уменьшает проницаемость кровеносных сосудов, стимулирует фагоцитоз, улучшает регенерацию тканей, оказывает местное анальгезирующее действие.

Показания

— начальная и прогрессирующая стадии пародонтопатии;
— гингивит;
— пародонтоз;
— гингивостоматит;
— для профилактики заболеваний десен.
Препарат наиболее эффективен при заболеваниях десен, сопровождающихся кровоточивостью.

Режим дозирования

Препарат предназначен для местного применения.
Лечение катарального, язвенного, гипертрофического гингивита, начальную фазу лечения пародонтоза должен проводить стоматолог. Лечение следует начинать с удаления зубного камня, а также с устранения всех возможных причин раздражения десен. Перед каждым сеансом терапии Полиминеролом следует очистить межзубные пространства и десневые карманы.
Профилактику заболеваний десен проводит сам пациент, проводя полоскание полости рта разведенным раствором (1:4) в течение 5 мин 1-2 раза/сут.
При катаральном гингивите рекомендуется проведение полосканий полости рта разбавленным раствором препарата Полиминерол (1 часть препарата на 4-5 частей воды) не менее 3 раз/сут по 10 мин. После применения препарата не следует прополаскивать рот водой. При неэффективности данной терапии рекомендуют наносить на десны повязки из неразбавленного Полиминерола в смеси с флетчером (паста для временной повязки): смешивают флетчер с Полиминеролом и замешивают до консистенции мягкого теста. Смесь Полиминерола с флетчером наносят на марлевые полоски, которые накладывают на десны марлей наружу. Повязка затвердевает через несколько минут и ее держат в течение от 2-3 ч до суток. Повязку может снять сам больной.
При ульцерозном и гипертрофическом гингивите лечение начинают с наложения повязок, причем в межзубные пространства помещают ватные тампоны, пропитанные Полиминеролом, а в десневые карманы - рыхлые ватные дренажи. Повязки делают через день. Дополнительно следует ежедневно полоскать полость рта разбавленным раствором Полиминерола.
При пародонтозе в начальной фазе применяют повязки с Полиминеролом в сочетании с дренажами в межзубных пространствах и полосканиями полости рта разбавленным раствором Полиминерола.
При пародонтозе в прогрессирующей стадии при наличии десневых карманов глубоко в дно кармана вводят с помощью зонда пропитанные препаратом ватные дренажи, которые вначале следует менять 2-3 раза через 5 мин, а на десну накладывают повязку. Можно применять только дренажи или только повязки, но их комбинация дает более быстрый эффект. Полоскание полости рта должно всегда сопутствовать применению повязок и дренажей.
Курс лечения состоит из 10-15 повязок. Повязки накладывают через день, последние 4-5 процедур - 2 раза в неделю. Если лечение состоит только из дренажей, в начале терапии их делают каждый день, а затем через 20-30 дней.

Побочное действие

При плотном наложении тампонов возможен субфебрилитет, обусловленный нарушением оттока гнойного экссудата, который исчезает самостоятельно после снятия тампонов.

Противопоказания

— повышенная чувствительность к компонентам препарата.

Беременность и лактация

Возможно применение препарата при беременности и в период лактации (грудного вскармливания).

Особые указания

При проведении лечения следует использовать мягкую зубную щетку и осторожно очищать полость рта. Рекомендуется употребление зубной пасты Поморин и прием высококалорийной и витаминизированной пищи. Дополнительно рекомендуется принимать витамины A, B₁, C, D, E. Необходимо активное лечение сопутствующих заболеваний, особенно при их связи с заболеванием десен (сахарный диабет, язвенная болезнь, гастрит, неврастения).
При необходимости Полиминерол можно применять в комбинации с другими препаратами, например антибиотиками, при лечении прогрессирующих форм пародонтоза или при тяжелых случаях ульцерозного стоматита.
Результат лечения будет более стойким, если пациент будет в течение продолжительного периода времени после окончания терапии полоскать полость рта разбавленным раствором препарата Полиминерол. Полоскание показано также с целью профилактики при предрасположенности к заболеваниям десен.

Передозировка

Случаи передозировки препарата Полиминерол до настоящего времени не наблюдались.

Лекарственное взаимодействие

Лекарственное взаимодействие препарата Полиминерол не установлено.

Условия отпуска из аптек

Препарат разрешен к применению в качестве средства безрецептурного отпуска.

Условия и сроки хранения

Препарат следует хранить при температуре от 15° до 30°C. Срок годности - 3 года.

Лекарственное взаимодействие

Лекарственное взаимодействие препарата Полиминерол не установлено.

 =========================
 ПЕФЛАВИТ Ц  др. * 60

ЛИСТОВКА ЗА ПАЦИЕНТА
Моля прочетете внимателно тази листовка. Тя съдържа важна за Вас информация. Ако имате допълнителни въпроси, моля обърнете се към Вашия лекуващ лекар.

PEFLAVIT С
ПЕФЛАВИТ С

СЪСТАВ
Съдържание на една таблетка обвита:
Лекарствени вещества:
Peflavit /Пречистен сух екстракт от жълт кантарион (Hypericum perforatum L.), като не по-малко от 10% танини и не по-малко от 5% кверцетин/ - 20 mg;
Ascorbic acid /Витамин С/- 50 mg.

Помощни вещества: лактоза монохидрат, пшенично нишесте, динатриев едетат, талк, магнезиев стеарат, повидон К25, захароза, опалукс, арабска гума, Макрогол 6000, глицерол, титанов диоксид, желатина.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И ФАРМАКО-ТЕРАПЕВТИЧНА ГРУПА
Пефлавит С под формата на обвити таблетки е продукт от групата на капиляротоничните средства.

ПОКАЗАНИЯ
В кои случаи може да се прилага Пефлавит С?
Пефлавит С е показан като допълнително средство в комплексната терапия на хеморагична диатеза (повишена склонност към кръвотечения) и капиляротоксикози с различен произход.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:
В кои случаи не трябва да се прилага продукта?
Не се прилага при свръхчувствителност към някой от компонентите на лекарствения продукт; болни с изкуствени сърдечни клапи; пациенти, приемащи противосъсирващи лекарства, дигоксин, циклоспорин и протеазни инхибитори; дефицит на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа; бъбречнокаменна болест; таласемия (вид вродена анемия).


ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБА
Кога Пефлавит С може да се прилага с повишено внимание?
Лекарствения продукт трябва да се прилага с внимание при лица с повишена съсирваемост на кръвта, тромбофлебити (запушване и възпаление на вените) и склонност към тромбози (образуване на тромби).
C внимание да се назначава при диабет, тъй като продължителното му приложение може да доведе до потискане на функционалната активност на ендокринния панкреас. Това изисква при продължително лечение с лекарствения продукт проследяване на нивото на кръвната захар.
Витамин С усилва реактивните процеси (вкл. възпалителните) поради това той е противопоказан при състояния, които се характеризират с повишена реактивност, при алергични реакции и при хиперергични възпаления.
Пефлавит С е по-подходящ при заболявания, при които е налице понижена реактивност и преобладаване на интоксикацията.
Витамин С като редокс съединение може да окаже влияние върху резултатите от окислително-редукционни тестове за определяне на кръвна захар в урина и серум. Приложението на продукта трябва да бъде преустановено 1-2 дни до провеждане на теста.

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ
Няма данни за неблагоприятен ефект на продукта при бременност и кърмене. Има съобщения, че в много високи дози Витамин С влияе неблагоприятно върху протичането на бременността. Приложението му в тези случаи трябва да става само по лекарско назначение и контрол, тъй като няма наблюдения относно безопасността на продукта при бременни и кърмещи жени.
Пефлавит С може да се прилага при шофиране и работа с машини.
Пефлавит С съдържа като помощно вещество пшенично нишесте и може да представлява опасност за хора с цьолиакия (глутенова ентеропатия).


ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Какви други лекарства се повлияват от Пефлавит С?

    МАО инхибитори (лекарствени средства за лечение на депресия) - едновременното им приложение може да предизвика усилване на терапевтичните ефекти и рязко повишаване на кръвното налягане;
    Флуоксетин, Пароксетин, Сертралин, Нефазодон (лекарствени средства за лечение на депресия) - едновременната им употреба може да доведе до усилване на ефектите им и повишена токсичност (серотонинов синдром);
    Таниновата киселина, която се съдържа в екстракт от Hypericum perforatum потиска абсорбцията на желязо;
    Едновременното приложение с други лекарствени продукти, предизвикващи фотосенсибилизация (фоточувствителност), като тетрациклини, сулфонамиди, тиазиди, пироксикам и други трябва да се избягва;
    Дигоксин - ефективността му може да бъде намалена;
    Едновременното приложение води до понижаване на концентрацията на Циклоспорин в кръвта в резултат на намаляването на чревната му абсорбция;
    Hypericum perforatum понижава плазмените нива на Theophylline;
    Hypericum perforatum намалява ефективността на оралните контрацептиви (противозачатъчни таблетки);
    При едновременно прилагане на Пефлавит С с барбитурати се намалява тяхната екскреция и се потенцира седативния им (успокояващ) ефект (поради наличието на аскорбинова киселина);
    При едновременно прилагане с дисулфирам се намаляват неговите токсични ефекти, без да се понижава нивото на ацеталдехид в кръвта;
    При комбиниране с ПАСК (парааминосалицилова киселина) съществува повишен риск от бъбречно увреждане, поради искристализирването на ПАСК в подкиселената урина.

Желателно е лекарствения продукт да се приема най-малко 2 часа преди или след хранене, тъй като може да разруши вит. B12 храносмилателния тракт.
Витамин С като редокссъединение оказва влияние върху различни окислително-редукционни тестове за определяне на кръвна захар в урината и серума. Приложението на продукта трябва да бъде преустановено 1-2 дни до провеждане на теста.
Трябва да информирате Вашия лекуващ лекар в случай на каквото и да било съпътстващо лечение с други лекарствени средства, с оглед да бъде избегнато евентуално взаимодействие между лекарствените продукти.

НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ И ДОЗИРОВКА
Дозировката и продължителността на лечението се определя от лекуващия лекар в зависимост от тежестта на заболяването и поносимостта към продукта.
Пефлавит С се прилага обикновено по 1 таблетка 3-4 пъти дневно, а в по-тежки случаи по 2-3 таблетки 3-4 пъти дневно.
Продължителността на лечение обикновено е от няколко дни до 1 месец според вида на заболяването и изразеността на клиничната симптоматика.
Таблетките се приемат несдъвкани през устата, с малко течност, най-малко 2 часа преди или след хранене.


НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ
Какви нежелани реакции могат да настъпят при прилагането на Пефлавит С?
Лекарственият продукт се понася много добре и нежеланите лекарствени реакции са много редки.
Повишена съсирваемост на кръвта и склонност към тромбозиране може да се развие при продължително лечение с високи дози.
Наблюдавани са в някои случаи стомашно-чревни смущения - безапетитие, повръщане и диария, която се дължи на лаксативния ефект на витамин С. Безпокойство, безсъние, главоболие, повишаване на кръвното налягане (при дневни дози на витамин С над 1,5 g), наличие на глюкоза в урината, повишен разход на енергия могат да се наблюдават в редки случаи при лечението с продукта при предразположени пациенти.

За всички нежелани лекарствени реакции, включително и неописани в листовката, пациентът трябва незабавно да съобщи на своя лекуващ лекар.

СПЕЦИАЛНИ УКАЗАНИЯ ПРИ ПРЕДОЗИРАНЕ
Какво да се предприеме, ако Пефлавит С е приложен в много високи дози (умишлено или погрешно предозиране)?
До момента не са известни случаи на предозиране с лекарствения продукт. В случай на остро предозиране, лечението се провежда по общоприетите правила на клиничната токсикология (стомашна промивка с медицински въглен, инфузионни разтвори, средства, повлияващи симптомите на предозиране). Не е известен специфичен антидот.


ИНСТРУКЦИИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ
В оригинална опаковка на сухо и защитено от светлина място, при температура под 25 °С.
Да се съхранява на места недостъпни за деца!
Да не се употребява след изтичане срока на годност посочен върху опаковката!

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА И ОПАКОВКА
Продуктът се опакова по 20 /двадесет/ таблетки в блистер от прозрачно и алуминиево ПВХ фолио. Три блистера се поставят в картонена кутия, заедно с листовка с указания за употреба.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ
Без рецепта.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
"Софарма" АД, България.

ПРОИЗВОДИТЕЛ
"Софарма" АД, България.

Дата на последна редакция на листовката: 15.06.2005 г.

Още за ПЕФЛАВИТ Ц др. * 60 (PEFLAVIT C dr. * 60), цена и информация от Framar.bg: http://apteka.framar.bg/16001244/%D0%BF%D0%B5%D1%84%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82-%D1%86-%D0%B4%D1%80-60