Няколко заболявания имат онколитични (противоракови свойства). Например, туморни ремисии след инфекция морбили са добре документирани в медицинската литература. Учените са запознати от доста време, че инфекции в ранна детска възраст предпазват от различни ракови заболявания в по-късна възраст. По-късно родените деца имат по-малко рак от първородните деца, тъй като те са изложени на повече инфекции в началото на живота от своите братя и сестри. Децата, които ходят на детска градина в ранния живот, са по-защитени от рак по същата причина. Ваксинациите лишават възможностите на бебетата да стават естествено заразени, и с това намаляване на излагането на болестта се получава замяна – повишени нива на рак.
В Прегледа на Милър Критични изследвания за ваксините (Miller’s Review of Critical Vaccine Studies), са представени достатъчно научни доказателства, показващи, че инфекции предпазват от рак, докато ваксини – които са предназначени за предотвратяване на инфекции – увеличват процентите на рак. Например, Нюхаус установява, че жените, които прекарват паротит, морбили, рубеола или варицела са имали статистически значимо намаляване на риска от развитие на рак на яйчниците. Колмел установява, че лицата, които хващат инфлуенца, морбили, паротит или варицела са имали намален риск от развитие на рак на кожата по-късно в живота. Други изследователи откриват, че хората, които са имали варицела или грип са значително по-защитени срещу мозъчни тумори.
Албонико установява, че възрастните са значително защитени срещу ракови заболявания, различни от рак на гърдата, генитален, на простатата, стомашно-чревен, на кожата, на белите дробове, на ухо-нос-гърло и други – ако са хванали морбили, рубеола или варицела по-рано в живота. Монтела установява, че хващането на морбили в детството намалява риска от развитие на лимфен рак в зряла възраст. Александър установява, че инфекция с морбили по време на детството е значително защитна срещу развитие на болестта на Ходжкин. Глейзър също открива, че ракът на лимфните възли е значително по-вероятен при възрастни, които не са били заразени с морбили, паротит или рубеола в детството.
Глихам установява, че деца с най-малко излагане на общи инфекции имат най-голям риск от развитие на левкемия в детството. Ураяма констатира също, че ранното излагане на инфекции е защитно срещу левкемия. Други проучвания потвърждават, че децата, които получават ваксини MMR, коклюш или хепатит В, имат значително повишен риск от развитие на левкемия. " http://bultimes.com/infektsii-ili-inzhektsii-vaksini-sardechni-zabolyavaniya-i-rak/
Един материал и на руски , тъй като повече хора го знаят . Рак крови после прививки БЦЖ. Червонская Г.П. (вирусолог РАН) Какви отрицателни последици има след ваксина БЦЖ https://www.youtube.com/embed/YN-214FAof8
Тук един епизода, говорещ за връзката м/у ваксини и рак: https://www.youtube.com/watch?v=aGBI0naae64 За да се разбере връзката наистина е добре да се изгледат и др. серии, където е обяснена пряката връзка имунитет-рак. Споделям само тази серия, защото в нея се говори пряко за ваксините.
Още по темата в това видео " Цялостна защита от опасни болести? Ваксинациите са
класифицирани като най-добрата защита, която съвременната медицина може да предложи. Но се увеличават доказателства и индикации, които показват, че опасностите от които
имунизациите се очаква да ни предпазят, са напълно несъразмерими
със страничните ефекти от ваксините.
Това е особено забележимо при деца. В Германия например,
броят дози ваксини в рамките на първата година от живота се е повишил 6-34 от 1976 г. насам! Паралелно с това, броят на хронични заболявания при деца експлодира. Сред тях са: ревматизъм и рак, но основно алергии, податливост на инфекции и поведенчески прояви като АД (H) D.
Причината за това е, допълнителните вещества във ваксините, главно алуминиеви съединения. Пропорционално на телесното тегло, ваксините за бебета съдържат 23 пъти повече алуминий отколкото ваксина за възрастни!
Филмът е документален и е насочен към връзката на ваксините със синдром на "раздрусаното бебе", за нарастване смърността на бебета в първите 48 часа след раждане след ваксиниране и т.н. и т.н.
Много интересно продължение на предишните части "Ние не ваксинираме" (има ги във vimeo). " https://vimeo.com/126050170
Установена е висока статистически значима корелация между увеличения брой дози ваксини и повишаване на нивата на детската смъртност. Констатациите показват, че нации използващи повече ваксини, са склонни да имат по-високи нива на детската смъртност. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3170075/
Има статистически значимо повишение от 3,6% на смъртните случаи, свързани с 1-4 дози ваксина, до 5.5% за 5-8 дози ваксини. Резултатите показват положителна корелация между броя ваксини и процента хоспитализации и смъртни случаи. Наложително е здравните власти да имат научни данни от проучвания за синергичната токсичност на всички комбинации от ваксини, които бебетата получават.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3547435/
Във Франция през 2016 г. министърката на здравеопазването изключи от Лекарския съюз, без право да практикува професор Жоайо- хирург онколог само защото каза в медиите, че на бебетата и децата трябва да се бият само задължителните основни ваксини, които не могат да се намерят на пазара самостоятелно (според фр. Законодателство – дифтерит, коклюш, полиеомиелит) а вместо това тези ваксини са включени в многовалентни и скъпи ваксини (повече от 3), опасни за крехкия детски организъм... Но се надигна голям вой от родителите, бяха подети петиции, намесиха се родителски НПО-та, вкл. и представители от местния лекарски съюз, след което самият професор Жоайо обжалва и спечели.
А висшият административен съд постанови в началото на 2017 г., че задължителните ваксини за 3-те заболявания трябва да са достъпни в търговската мрежа и даде срок от 6 месеца на министърката, за да реши този въпрос.
В момента във Франция се води борба срещу ваксинацията срещу папилома вирус, която лекарите се опитват да направят задължително. http://www.famillessanteprevention.org/les_familles_comprises_par_le_conseil_d_etat
Изповедта на знаещ медицински еретик
Медицината печели от болестите, а не от здравето. Не вярвам на съвременната медицина. Но зная, че независимо от най-новите технологии, най-голямата опасност по пътя ви към здравето е доктора. Липсата на знания и лакомията за пари ги превръща в истински убийци...
Вместо предговор. Моето отричане от вярата. Не вярвам във съвременната медицина. Аз съм медицински еретик. Целта на книгата ми е, и вас да направя еретици. Не винаги съм бил такъв. Някога вярвах на съвременната медицина.
Когато се учих в медицинския институт, не си направих труда да вниквам дълбоко в провеждащите се тогава изследвания на хормона DES (диетилстилбестрол), защото вярвах. Кой би могъл тогава да заподозре, че след двадесет години ще откриваме рак на влагалището и аномалии в развитието на половите органи при деца, майките на които са вземали DES по време на бременността?
Медицината печели от болестите, а не от здравето
Трябва да си призная, че не проявих подозрителност и относно кислородната терапия на недоносени деца. Макар да имаше за какво да бъда предпазлив – в оборудваните с най-нова техника отделения за недоносени, пълна и частична загуба на зрение има в почти 90% от новородените с ниско тегло.
В същото време, на няколко мили от нас, в голяма, но не толкова добре оборудвана болница, това заболяване – ретролентарна фиброплазия – се среща в по-малко от 10% при недоносените. Молих учителите ми да обяснят този феномен. И им вярвах, че докторите в по-зле оборудваната болница, просто не успяват да поставят правилна диагноза.
След година или две бе доказано, че причината за ретролентарната фиброплазия е високата концентрация на кислорода, който се подава в инкубаторите.
Материално обезпечените медицински центрове правеха по-често децата слепи само затова, че имаха по-добро оборудване – най-скъпите и съвременни пластмасови инкубатори, в които целия подаван кислород достига до детето обезателно. А в по-бедните болници използващи старите модели – вани без добре уплътнени метални капаци, а те даваха такава загуба на кислород, че колкото и да подаваха, все не беше достатъчно да ослепи детето.
Медицината печели от болестите, а не от здравето
Все още вярвах в съвременната медицина, когато взех участие в написването на статия за използването на антибиотика терамицин за лечението на респираторни заболявания при недоносените. Обявихме липса на странични ефекти. И действително нямаше.
Но експеримента ни не беше достатъчно продължителен, затова не разбрахме, че не само терамицин, но и други антибиотици са доста ефективни за лечението на такива заболявания. Както и не разбрахме, че терамицина, както и другите антибиотици от тетрациклиновия ред, правят зъбите на хиляди деца жълто-зелени и се натрупват в костите.
Трябва да си призная също така, че вярвах в лъчевата терапия. Вярвах в ефективността ѝ при лечението на увеличени сливици, лимфни възли и щитовидната жлеза. И вярвах на учителите си, когато казваха, че радиацията, без съмнение е опасна, но използваните дози са толкова малки, че не могат да причинят, каквато и да е вреда.
Много години по-късно, открихме, че тези «абсолютно безвредни малки дози», получени от пациентите преди десет-двадесет години, са дали богат урожай във вид на многочислени случаи от рак на щитовидната железа.
Бях поразен, когато някои от бившите ми пациенти се завърнаха при мен с възли на щитовидната жлеза: «Защо се връщате при мен? – си мислех, – при виновния за случилото се с вас?».
Вече не вярвам на съвременната медицина
Затова пък вярвам, че независимо от всички най-нови технологии, независимо от оборудването на пациента като космонавт, който е поел към Луната – най-голямата опасност по пътя ви към здравето е съвременния медицински доктор.
Вярвам, че лечебните методи на съвременната медицина много рядко са ефективни, но често са по-опасни от болестта, която трябва да излекуват.
Вярвам, че тази опасност се увеличава и от прилагането на медицински процедури, които изобщо не са нужни.
Също така вярвам, че ако повече от 90% лекари, болници, лекарства и медицински прибори изчезнат от лицето на Земята, това ще се отрази положително на здравето ни.
Уверен съм, че съвременната медицина е стигнала прекалено далеч, прилагайки ежедневно методи, които са разработени само за екстрени случаи.
Всеки ден, всяка минута, съвременната медицина стига прекалено далеко и се гордее с това. Например, наскоро бе публикувана статията «Кливлендската фабрика за медицински чудеса», хвалеща «постиженията на медицинския център в Кливленд: за последната година са проведени 2 980 операции на отворено сърце, 1,3 милиона лабораторни изследвания, направени са 73 320 електрокардиограми, проведени са 7 770 пълни рентгенови изследвания, 210 378 други радиологически изследвания, 24 368 хирургически операции».
Но била ли е доказана, поне малко, необходимостта от тези процедури за поддържането и възстановяването на здравето? Не. И в статията, напечатана в списанието на Медицинския център - Кливленд, не се цитира нито един похвален пример, каква полза са донесли на хората тези прескъпи измислици. А всичко това е защото, тази фабрика не произвежда здраве.
И струва ли си да се учудвате, че когато отидете при лекар, не се отнасят към вас като с човек, който има нужда от помощ, а като с потенциален потребител на фабриката за чудеса.
Ако сте бременна и отидете на лекар, той се отнася към вас като с болна. Оказва се, че бременността е заболяване, което има нужда от многомесечно лечение и ще ви продадат системи, оборудване за изследване на плода, купища таблетки, абсолютно безполезна епизиотомия и – търговския хит! – кесаревото сечение.
Ако поради собственото си лекомислие се обърнете към лекар с обикновена простуда или грип, най-вероятно, да ви предпишат антибиотици, които не само не помагат, но ви и заставят да се върнете при лекаря с още по-големи проблеми.
Ако детето ви е палаво толкова много, че учителите не могат да излязат на глава с него, лекаря е готов да стигне прекалено далеко, правейки детето зависимо от лекарствата.
Ако бебето престане да суче един ден и поради това не качва в теглото толкова, колкото е посочено в инструкциите, лекаря може да постави кръст на кърменето с помощта на лекарства, подтискащи лактацията. И стомаха на бебето е свободен за изкуствено хранене. А това е опасно.
Ако сте толкова безразсъдни, че преминавате през ежегодните медицински прегледи, може да сте сигурни: грубостта на регистратурата, цигарения дим, а и самото присъствие на лекаря, могат да покачат кръвното ви налягане. И не е изключено, до стойности, че да се приберете с купища лекарства.
И – ура! – още един живот е спасен благодарение на хипотензивните лекарства. И още един интимен живот ще бъде разрушен, тъй като, в повечето случаи, импотенцията е следствие от страничното лекарствено действие, а не следствие на психологически проблеми.
Медицината печели от болести, а не от здраве
Ако ви е «провървяло» да прекарате последните си дни в болница, бъдете сигурни: лекаря ще направи всичко възможно, до смъртното ви ложе на стойност 500 долара в денонощие, да има най-ново електронно оборудване и да дежури пълен щат чужди хора, готови да изслушат последното ви желание.
Но не могат да ви кажат нищо, тъй като са наети, за да не допускат да се видите със семейството си. И последния звук който ще чуете, е писъка на електрокардиографа. Да, все пак близките ви ще вземат участие в смъртта ви – трябва да платят сметката.
Не е учудващо, че децата се страхуват от лекарите. Те усещат най-добре! Невъзможно е да бъде излъгано усещането им за опасност. В действителност, страхуват се всички. Възрастните също. Но не си го признаваме. И започваме да се страхуваме от нещо друго. Не от лекаря, а от това, което ни довежда при него: от своето тяло и протичащите в него естествени процеси.
Когато се страхуваме от нещо, го избягваме. Не му обръщаме внимание. Заобикаляме го. Правим се, че не съществува. Прехвърляме отговорността на други хора. Така даваме властта на лекаря. Сами се предаваме като казваме: «Докторе, не искам да се занимавам с всичко това. С това тяло и всичките му проблеми. Имай грижата. Върши си работата».
И лекаря си върши работата.
Когато лекарите ги обвиняват, че не съобщават за страничните ефекти на лекарствата, започват да се оправдават. Нали, прекалената искреност с пациента, ще му навреди – ще влоши отношенията с лекаря. Това означава, че тези отношения не са изградени на знания, а на гола вяра.
Нямаме представа, дали са добри нашите лекари. Казваме, че им вярваме. Доверяваме им се.
Не си мислете, че лекарите не виждат разликата. И нито за минута не се съмнявайте, че не се стараят с всички сили. Защото цената на въпроса е целият им живот, всичките 90 и повече % от ненужна ви съвременна медицина, която съществува само за да ви убива.
Съвременната медицина не може да съществува без вярата ви, защото не е изкуство и не е наука. Съвременната медицина е религия.
Съгласно едно от определенията, религията е опит за организирано взаимодействие с неразбираемото и загадъчното. Църквата "Съвременна Медицина" си има работа с най-загадъчни неща: с раждането, със смъртта, с тези загадки, които ни поставя собствения ни организъм (а ние – на него).
В «Златното клонче» религията се определя, като опит да се завоюва доверието на «висшите сили, които, съгласно представите ни за тях, управляват природните процеси и човешкия живот».
Тези хора не биха харчили милиарди за Църквата "Съвременна Медицина", за да си подсигурят доверието на висшите сили, които ръководят човека и го насочват – за какво точно да ги харчи?
