ФОРУМ МЕДИКУС » Синдром на дразнимото черво и Giardia lamblia
Синдром на дразнимото черво и Giardia lamblia
Posted by editor on дек 03, 2014 | Остави коментар
Жиардиаза е диарийна инфекция на тънките черва, причинявана от едноклетъчен организъм Giardia lamblia или наричано още Lamblia intestinalis. Това е протозоен паразит, живеещ в червата на хора /животни/. Принадлежи към групата на флагелатите (камшичести). Заболяването е разпространено по целия свят, като засяга 20-30% от хората. В нашите географски райони е доста разпространено. За хора, страдащи от СПИН или други имунодефицитни заболявания, жиардиазата може да е смъртоносна.Заразяването става след поглъщане на цисти. Има няколко начина на предаване на заболяването. Източник на инфекцията е човекът, отделящ цисти. Заразяването става чрез поглъщане на цисти от човек на човек с водата, с фекалиите или по контактно-битов път при лоши санитарни условия. Симптомите обикновено започват 1 до 2 седмици след заразяването, като продължителността на изявата им е 2 до 6 седмици. Клиничната картина варира от асимптомно протичане до различна изява на синдром на малабсорбция. При заразяване най-чести симптоми са безапетитие, гадене, повръщане, диария с воднисто кашави изпражнения, смрадливи изпражнения, малабсорбция, малнутриция и намаление на телесното тегло, еозинофилия, болки в областта на целия корем, куркания на червата, неприятно подуване на корема, може да протече с дефицит на вит.B12 в тежките стадии. По-рядко се проявява с кървава урина и бъбречно увреждане.
При около 2/3 от заразените заболяването протича асимптомно. Диагнозата се поставя чрез доказване на паразита в изпражненията и в дуоденалния сок. Могат да се открият антитела IgG срещу паразита. В отделни случаи се налага тънкочревна биопсия и намазка на лигавицата. Лечението обикновено е с метронидазол (Flagyl) перорално, 3х250 мг дневно в продължение на 5 дни. Алтернатива Атербин 3х0,1 г дневно за 5 дни. Рядко се налага провеждането на втори или трети курс на лечение. След проведеното лечение настъпва пълно възстановяване на червото.
Синдромът на дразнимото черво или т.нар. колон иритабиле представлява нарушение в чревния мотилитет, което се проявява с рецидивиращи гастроинтестинални нарушения без наличието на органични причини. Заболяването е широко разпространено в световен мащаб. По-често боледуват жените. Обикновено първите симптоми се появяват на 30-50-годишна възраст.
Все още не са изяснени точните механизми на възникване на заболяването. Най-често се дискутират следните възможни етиологични фактори: стрес, психически проблеми, предхождаща тежка гастроинтестинална инфекция, непоносимост към определени храни. Най-вероятно за проявата на заболяването са необходими съчетанието на няколко фактора, които заедно да доведат до характерната клинична картина на синдрома на дразнимото черво.
Най-често болестта протича със следните оплаквания:
– болка или дискомфорт в корема – най-често в областта на пъпа, която намалява за кратко след дефекация;
– подуване на корема – обикновено се появява през деня, докато сутрин липсва. Дължи се на намаления толеранс към произвежданите в червото газови колекции, а не на повишеното им образуване;
– редуване на запек с диария – обикновено запекът (под запек се има предвид по-малко от 3 дефекации на седмица) е продължителен и мъчителен. Често той се съпровожда с упорити и болезнени позиви за дефекация. Често изпражненията са твърди или изтънени като молив. След упорития запек следва период на диария, придружен с множество газове.
– горно-диспептични оплаквания – парене, гадене, повръщане. Те се срещат значително по-рядко. Характерно за заболяването е обострянето на симптомите по време на стрес, при менструален цикъл.
Най-важното условие за поставянето на диагнозата е изключването на каквато и да е органична причина за описаните симптоми и персистиране на оплакванията повече от 3 месеца. Най-често прегледът не показва никакви патологични отклонения. Понякога може да се установи болезненост в областта на корема, която обаче е твърде неспецифична.
Изследвания: лабораторни и биохимични изследвания, абдоминална ехография, колоноскопия, фиброгастроскопия. Едва след това може да се мисли за функционално нарушение на чревния пасаж.
Лечението на синдрома на дразнимото черво е продължителен процес. Обикновено той включва прилагането на различни медикаментозни средства и на някои психологични подходи. Най-важен е правилният режим на хранене. Храненето трябва да бъде бавно, продължително и по възможност през равни интервали. Трябва да се избягват газирани напитки, изкуствени подсладители, кофеин, алкохол, мазна храна, фасул. Още в началото е удачно прилагането на фибри, които не само подпомагат чревния пасаж, но и намаляват дехидратацията на фекалиите и нормализират консистенцията им.
Според проспективно проучване, публикувано на 12 август т.г. в Journal Clinical Infectious Diseases, инфекция с Giardia lamblia увеличава риска от синдром на дразнимото черво (IBS) и хронична умора до 3 пъти.
Д-р Курт Ханевик от Университета в Берген, Норвегия, провежда проучване сред 1252 случая на доказана инфекция от Giardia lamblia и ги проследява за период от 6 години от 2004 г. до 2010 г. Контролната група се е състояла от 870 здрави хора, които са били с еднакви критерии за възраст и пол.
От болните пациенти 748 (60,4%) са били лекувани и изследвани след инфекцията с PCR, през 2004 г. и тогава са били негативни. След 5 години отново са били изследвани с PCR от фекална проба и са били негативни за Giardia lamblia. През 2010 г. – шест години след инфекцията, от тези 748 пациенти 291 (39,4%) са имали оплаквания от синдром на дразнимото черво (IBS), в сравнение с контролната група от здрави, които са били 101 пациенти с оплаквания от IBS от 870 здрави.
Изследователите смятат, че тези статистически данни потвърждават тезата, че инфекцията от Giardia lamblia е основателна причина за предизвикването на синдром на дразнимото черво и на хронична умора. Двете събития имат ясна взаимовръзка (спрямо контролната група). Трябва да се имат предвид и други фактори в появата на IBS и хронична умора, за да се допълнят заключенията за влиянието на Giardia lamblia, но все пак проучването поставя начало на следващи изследвания в тази насока, твърди д-р Ханевик.
Авторите споменават, че диагнозата Giardia lamblia понякога се поставя трудно, особено ако след пътуване в ендемични страни и не се направят пълни изследвания. Много често тази инфекция изисква диференциална диагноза с други заболявания с подобни оплаквания.
Иван ЛЮТАКОВ
В помощ на търсещите. ДИАГНОЗА РАК ! Информацията в този блог не замества професионалните съвети на лекар- специалист и няма за цел да предписва лечение или да отменя посещението при лекар ! Цялото съдържание, включително текстове, таблици,графики, изображения и информация, съдържаща се в този блог имат само обща информационна цел и споделен личен опит.