По случай поредната морбилна истерия ще систематизирам
фактите по темата "морбили" по същество, пък който разбрал-разбрал.
И така:
Самият провакс лакей д-р Поланд директно говори за провал на МПР ваксината, за
епидемии в силно ваксинирани популации и при лица ваксинирани с 2 дози ваксина
(завършен вакси нален статус) и че е време да се разработи следващо поколение
ваксина (сещайте се – сегашната за нищо не става, освен че е вредна, макар че
това няма да излезе от устата на зависим проваксър в конфликт на интереси).
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3905323/
Починалото дете е от ромската общност, за която знаем лошите
условия на живот, липсата на хигиена, прекалена пренаселеност на малко
пространство, по-затруднен достъп до мед. помощ, ниска или никаква здравна
култура и за съжаление кръвосмешения в поколенията, които обуславят повишената
честота на заразни (включително морбили) и незаразни заболявания, малформации,
мутации и т.н. в сравнение с други популации (под поста ще сложа линкове).
Починалото дете не прави изключение и наличие на усложнението, от което е
починало, е показателно.
Същото се наблюдаваше епидемията в БГ през 2009-2011, където болшинството бяха
роми и от 24 починали само 2-ма бяха от български етнос. Тук не говорим за
някаква дискриминация, а за научни факти. По същата причина епидемията в Бг. се
различаваше от тези в Европа, като тогава се отчетоха повишена честота на
усложнения и смъртност за разлика от там. Вероятно могат да се намерят паралели
с епидемията и в Румъния.
Ако някой си въобразява, че ваксината осигурява
неразболяване, непредаване на инфекцията или липса на усложнения от морбили,
значи е попаднал сред масово зомбираните и немислещи в капана на манипулиращата
ваксино-гестаповска пропаганда. Защото фактите показват друго - масово заболели
вакиснирани сред високоваксинирани популации, заболели с пълен вакс. статус и
разпространяващи инфекцията. Сред тези факти очевадният извод е, че такова нещо
като "ваксино-индуциран колективен имунитет" е просто несъстоятелен
мит, нямащ нищо общо с науката!
Ваксинирани срещу морбили не само боледуват при среща с
патогена, а се случва и при лица с предварително доказан ваксинален имунитет и
солиден антитяло-отговор, което подчертава необходимостта от задълбочени
епидемиологични и лабораторни изследвания при съмнение за морбили, независимо
от ваксинационния статус.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24585562
Толкова за мита "ако си ваксиниран срещу морбили, си защитен".
Най-голямата епидемия от морбили в Северна Америка за
последното десетилетие се случи през 2011 год. в Квебек, Канада, където
степента на ваксинационно покритие от 1 или 2 получени дози сред три годишните
деца бе 95%-97% и 90% респективно, с 3%-5% неваксинирани. Сред възрастните 22%
са получили 2 дози от ваксината. Разследването на епидемията установи, че това
съотношение е занижено и реално е имало 130% повече случаи – реципиенти на 2
дози от ваксината.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23264672
Ваксинационното покритие сред заболелите е било поне 84,5%.
Ваксинационното покритие на цялото население е 99,0%. Слабо ваксинационно
покритие няма как да бъде обяснение за епидемията в Квебек. Голяма епидемия от
морбили в района на Квебек въпреки 99% ваксинационно покритие. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/1884314
Общо 235 случая на симптоми, наподобяващи морбили. 218
диагностицирани като морбили. Тридесет и шест от тези случаи са били при
неваксинирани индивиди; 182 са станали при ваксинирани лица. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2278542
Общо 64 (82,1%) от 78 пациенти, които са родени след 1956 и
са били над препоръчителната възраст за ваксинация, са имали история на
адекватна ваксинация срещу морбили. …98,7% от студентите са били ваксинирани
според изискванията. Значителна епидемия от морбили въпреки правилно
предприетите мерки по превенция и контрол.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/3618578
Епидемия от морбили при документирано ваксинационно ниво от
98%. Деветдесет (70%) от случаите са студенти, които имат история на ваксинация
на 12 месечна възраст или по-голяма и се считат за случай на провал на
ваксината.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1646939/
Списъкът е безкраен. Затова е време повечето хора да си
отворят очите, ушите и ума и да се използват по предназначение, като не се
поддават на истерии или заблуждаващи необосновани дрънканици за
"спасителната" роля на ваксината.
Начало на формуляра
Наличие на замърсяване с обратна транскриптаза (ензим,
трансформиращ вирусната РНК в провирусна ДНК, интегрираща се в клетъчния геном)
- съмнение за замърсяване с птичи ретровирус в МПР ваксината, наред с вирусни
замърсявания в други ваксини, проучване в ScienceDirect - http://www.sciencedirect.com/…/article/pii/S1045105614000748
Още от научната статия на д-р Поланд - един от
най-отявлените провакс кадри, изводите за вас:
"В епидемията от октомври 2011 г. в Канада, над 50% от 98-те лица са
получили две дози от ваксината срещу морбили. Таблицата показва, че това
явление продължава да играе роля в огнищата на морбили. По този начин,
морбилните огнища настъпват дори сред силно ваксинирани популации поради
първична и вторична неефикасност на ваксината, което води до постепенно
по-големи групи от възприемчиви лица... Това води до ситуация, при която
парадоксално морбили в силно имунизирани общества възниква предимно между тези
предварително имунизирани лица." https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3905323/
ИЗТОЧНИК : ФБ ГРУПАТА "ЗА ИЛИ ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ВАКСИНИ "
=================================================================
Actualno.com
Морбилният вирус (РНК Morbillivirus /Measles virus/ от сем. Paramyxoviridae) е изолиран от Джон Ендърс и Томас Пийбълс през 1954 г. В България въвеждането на масова ваксинация с морбилна ваксина започва през 1969 г. Използва се щам "Ленинград 16" (Л16) и се обхващат неболедувалите деца на 1-8 години. Периодът 1969 – 1971 г. се характеризира с незадоволителен ваксинален обхват (31%) и рязко, но краткотрайно снижение на заболяемостта. През 1972-1982 г. се прилага поддържаща ваксинация на деца с начална възраст 10 месеца и обхватът с една доза морбилна ваксина щам Л16 достига 88%. До 1976 г. ваксиналната схема е еднократна, а средногодишният показател на заболяемостта от морбили не се различава съществено от регистрирания преди началото на ваксинацията – снижението е само 10%. През 1976 г. и 1981 г. в страната са проведени масови кампании с коригираща цел – обхванати са всички деца, израснали в предходния имунизационен период – на възраст 2 – 14 години и съответно 2 – 6 г. През 1983 г. в имунизационния календар е включена втора доза морбилна ваксина с ваксина щам Л16, която първоначално се прилага на 4-годишна възраст, а от 1986 г. – на децата, навършили 2 години. Ваксиналният обхват надвишава 90%, нивото на заболяемост бележи спад, но същевременно, поради наблюдаваните периодични епидемии през интервал от 3 години, максималното ниво остава високо и се регистрират смъртни случаи. В началото на 90-те се въвежда двукратна ваксинация с триваксина морбили-паротит-рубеола (МПР) на 13 месеца и мономорбилна ваксина на 12-годишна възраст. От 2001 г. започва двукратна планова ваксинация с триваксина МПР на 13 месеца и 12 години. Използваната понастоящем в България ваксина съдържа живи атенюирани (отслабени) вируси на морбили, паротит и рубеола, като морбилният вирус е щам Schwarz, произведен в пилешки ембрионални клетки. Ваксината съдържа сорбитол, манитол, неомицин и други помощни съставки. Епидемията в България през 2009 – 2010 г. В последните десетилетия епидемии от морбили в България има през 1980 – 82 г., 1991 – 93 и 2009 – 10 г., независимо от типа използвана ваксина, ваксинационна схема и при много голям процент ваксинирани (ваксинален обхват). По време на морбилната епидемия през 2009 – 2011 г. ваксинационният статус на заболелите е известен при 52% т.е. при 52 на сто от случаите е ясно дали пациентът е бил ваксиниран или не. Във възрастовата група 1-14 г. от групата с известен ваксинационен статус, 70% от заболелите са ваксинирани с една доза МПР ваксина, като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна, а втората е с цел да обхване нереагиращите от първата. В различните страни има големи разлики във възрастта, на която се прилага втората доза. Ефикасност на ваксината Въпреки популярните внушения, че предимно неваксинираните са изложени на риск от морбилна инфекция при среща с патогена, проучвания показват, че морбили се разпространява успешно и сред популации с 99% ваксинирани лица (Gustafson et al., 1987; Chen et al., 1989; Boulianne et al., 1991), както и други високи проценти заболели, които са напълно ваксинирани (Faneye et al., 2015; Gupta et al., 2015; Vaidya et al., 2016; MMWR, Sept. 02,1988/37(34);527-31), включително при лица с предварително доказан ваксинален имунитет, солидни антитяло-отговори и явяващи се заразоносители, което подчертава необходимостта от задълбочени епидемиологични и лабораторни изследвания при съмнение за морбили, независимо от ваксинационния статус (Rosen et al., 2011). Други автори проучват епидемичен взрив на морбили, настъпил в гимназия с документирана ваксинация в 98% и обсъждат неуспеха на ваксината, като очевидно адекватно ваксинирани лица разпространяват заразата (Nkowane et al., 1987). Това са фактите и цифрите, които оборват твърдението, че единствено неваксинираните деца се разболяват. Освен това се оказва, че в България, преди последната голяма епидемия в периода 2009 - 2010 г., във възрастта под 1 година 19 бебета са ваксинирани с една доза, а 3 – с поне две дози, въпреки че според имунизационния календар първата доза МПР е предвидена на 13 месеца. Това показват данни от доклада "Епидемията от морбили в България през 2009 - 2010 г." Следователно – някой е нарушил нормативната уредба като е ваксинирал бебета в по-малка възраст и то с 2 дози. Въпреки двудозовата ваксинация тези бебета са се разболели от морбили. Учените алармират, че титрите на анти-морбилните антитела, получени в резултат на ваксинацията, не са надежден индикатор за ефикасна защита от заболяване. Съществуват документирани случаи на заболели от морбили въпреки налични „защитни“ нива на анти-морбилни антитела в резултат на ваксинация (Edmonson et al., 1990; Ammari et al., 1993; Hirose et al., 1997). Също така, известни са данни, според които деца с агамаглобулинемия (бел. ред. - вид имунна недостатъчност, при която не се произвеждат ефективно антитела) преболедуват морбили, както и останалите деца и освен това се изгражда траен имунитет въпреки липсата на ефективен антителен имунен отговор, което демонстрира, че за изграждане на имунитет при естествена инфекция с морбили от съществено значение е Т-лимфоцитният клетъчен отговор (Burnet, 1968). Нежелани реакции МПР е жива ваксина. Известно е, че рубеолният и морбилният вируси се екскретират от фаринкса между 7-ия и 28-ия ден след ваксинацията, с пикова екскреция на 11-ия ден (КХП на Приорикс). Няма данни екскретираните ваксинални вируси да се предават от ваксинираните на податливи контактни. Липсата на данни обаче не изключва рядката възможност за предаване на вируса на контактен с ваксинирания, особено при имунокомпрометирани лица. Същевременно, научни публикации доказват отделянето на морбилния вирус с урината (което не е описано в КХП/листовката на препарата), като вирусната нуклеинова киселина е изолирана в проби до 14 дни след ваксинацията (Rota et al., 1995; Kaic et al., 2010). Документирано е предаване на ваксиналния рубеолен вирус чрез кърмата, както и трансплацентарно на деца без доказателства за клинично заболяване. ПЛАШАТ НЕЗАКОННО СЪС САНКЦИИ РОДИТЕЛИТЕ, ОТКАЗАЛИ ВАКСИНИ Описаните в листовката (КХП) нежелани реакции от триваксината МПР, са: температура; обрив; зачервяване, болка и подуване на мястото на инжектиране; морбили с понижена вирулентност (в новата КХП е посочено като морбили-подобен синдром) няколко дни след ваксинацията; менингит, енцефалит, алергични реакции; инфекция на горните дихателни пътища; отит на средното ухо; лимфаденопатия; анорексия; нервност, необичаен плач, безсъние; фебрилни гърчове; конюнктивит; бронхит, кашлица; диария; повръщане; увеличаване на паротидните жлези; орхит; епидидимит; паротитоподобен синдром; тромбоцитопения, тромбоцитопенична пурпура; анафилактични реакции; трансверзален миелит, синдром на Guillain-Barre, периферен неврит; Erythema multiforme; арталгия; артрит; синдром на Kawasaki.
------------
Actualno.com припомня, че по време на епидемията през 2009-2011 година у нас има 24 хиляди заболели, с 24 починали. В последните десетилетия епидемии от морбили в България има през 1980 – 82 г., 1991 – 93 и 2009 – 10 г., независимо от типа използвана ваксина, ваксинационна схема и при много голям процент ваксинирани (ваксинален обхват). По време на морбилната епидемия през 2009 – 2011 г. ваксинационният статус на заболелите е известен при 52% т.е. при 52 на сто от случаите е ясно дали пациентът е бил ваксиниран или не.
Прочети още : https://www.actualno.com/healthy/pyrvi-smyrten-sluchaj-ot-morbili-u-nas-pochina-10-mesechno-bebe-news_604801.html
© Actualno.com
Прочети още : https://www.actualno.com/healthy/poslednata-epidemija-ot-morbili-v-bylgarija-e-bila-predimno-sred-vaksiniranite-news_600430.html
© Actualno.com
Т.И. "Какво значение има дали детето е ваксинирано или не,след като е доказано,че ваксината е неефективна?
https://academic.oup.com/cid/article/58/9/1205/2895266/Outbreak-of-Measles-Among-Persons-With-Prior
Ваксинирани масово боледуват при среща с патогена,същота се случва и при лица с предварително доказан ваксинален имунитет и солиден антитяло-отговор.Очевидно е,че са необходими по-задълбочени епидемиологични и лабораторни изследвания при съмнение за морбили независимо от ваксинационния статус."
К.А. При ваксина, непазеща срещу морбили, няма значение има или не такава и ваксинирани и неваксинирани, при налични усложнения, компрометирана имунна система и други фактори, може да имат проблем. Само че усложненията, а особено смъртността от морбили е изключително ниска - 0,001. Това обаче не важи за рискови групи със специфичен начин на живот, лоша хигиена, кръвосмешения и т.н, където заболеваемостта, усложненията и смъртността са по-високи от останалите популации.