Над 1 000 души са знаели, че Убиецът от Борисовата е Йоан Матев! Но са си Мълчали!
Убийството, което преди две години разтърси България, а сега, заради ареста на извършителя, отново разбуни духовете… ще се коментира още ден-два и темата ще се оттече по канала.
Едно 15 годишно момче беше намушкано с нож, докато си седи на пейката и чака приятелката си. Смъртно прободено от абсолютно непознат, който поискал да му вземе парите и го заплашил с ножа. И ядосан, че хлапето не ги дава, втъкнал острието в плътта му и го убил.
След което се затичал да се скрие, обадил се на брат си, а малко по-късно двамата си купили по един сандвич край Римската стена, за да се утешат от вълненията през деня.
Камери заснели доста ясно лицето на убиеца, но ядец. Никой не казал в полицията, че го познава.
Всъщност съучениците на Йоан Матев веднага го разпознали на записите, направени от камерите и разпространени от полицията. Казали на директорката на елитното частно училище, но тя им забранила да говорят, като обяснила, че ще се забъркат в неприятности. После събрала и учителите на спешен съвет и заповядала и на тях да мълчат по случая, стана ясно днес по време на гледането на мярката за неотклонение на арестувания убиец.
Още по-абсурдно: Директорката привикала Йоан и му казала да си намери бележка че на 2 юни, в деня на убийството, е бил болен, за да извини отсъствията му от училище в този ден и час. Не че в дневниците на скъпарското училище някой изобщо е отбелязвал кой е там и кой не. Важно било единствено родителите да снасят таксата, а тийнейджърите да се появяват от време на време, за да се отчита учебен процес.
Двамата братя учели в езикова гимназия, където таксата е космическа. А бащата бил крупен дарител на частното учебно заведение. Затова на децата му се гледало като на златни кокошки и дойни крави, а не като на обикновени ученици. Едно убийство – голяма работа! Важното е парите да се стичат в касата?
Йоан и преди е ограбвал хора, но те му давали портмонетата си преди да ги заколи. Проявявал е агресия и към свои съученици, твърдят психолозите. Тези случаи обаче също били прикривани от учителите.
Разпознали са убиеца и в селото, където живее. Но там пък никой не посмял да шукне и да предаде синчето на местния дерибей. Бащата Ивелин бил митничар на Калотина и заплатата му от 1 000 лева на месец никак не се връзвала с живота, който семейството водело. Двуетажна тузарска къща с каменен лъв отпред. Коли последен модел, които се сменяли всяка година. В момента имал мердецес S класа, а миналата година карал БМВ-седмица.
Всеки от семейството имал собствен луксозен автомобил, а момчетата притежавали и скутери. Майката подарила на децата си скъпи коли още преди да вземат книжки и те денонощно пилели гуми из селото. Цялата фамилия паркирала колите си където й попадне и запушвала улицата, така че съседите им да не могат да преминат. Избухвали скандали, но Ивелин изобщо не помръдвал автопарка си.
Ето в каква среда е расъл Йоан. Вероятно и биберонът чу е бил марков, като се е родил.
Всички в селото са знаели, че той е убиецът от Борисовата градина, но са си мълчали. За да си нямат проблеми с лютия и ултрабогат митничар.
Бащата и майката веднага познали сина си на записите от камерите. И взели мерки да го скрият: Спрели го от училище след месец и не е ясно къде е завършил и как после е станал студент в най-скъпия университет в Благоевград. С каква диплома е записал висше, специалност „Право“, след като не е ходил на училище последната година? Впрочем за един митничар едва ли е проблем да се снабди с някаква си фалшива диплома. Може и на килограм да си ги купи. А синчето вече се е готвело за адвокатска, а защо не и съдийска кариера като стълб и стожер на правдата… с купена университетска диплома и едно убийство зад гърба си.
И какво се получава на практика? Нещо безумно, което може да се случи само у нас. Майката и бащата знаят, че детето им е убиец. По закон имат правото да мълчат. Братът също знае. Той също може да мълчи, без да бъде обвинен. Но все пак накрая се пречупил и проговорил.
Обаче и цялото село е знаело. Но са си мълчали. От страх, от малодушие, от нежелание да се намесват в чужди работи, от безразличие какво става в съседния двор и съседната къща, особено ако пред нея са паркирани четири скъпи коли.
Едно невинно момче гние в гроба, неизживяло живота си, а съседите са се втренчили в пъпа си и го почесват обречено и по български тъпо и безмозъчно. И подло. Мълчали са, да не си развалят рахата.
Цялото училище също е знаело.
Само си представете как всяка сутрин всеки от тези ученици и учители е срещал очите на убиеца по коридорите. Свеждал е глава и е продължавал към класната стая. Защото какво му влиза в работата, че Йоан е заклал някого? Пък и какво ще кажат останалите, ако го издаде?
Всички учители са знаели. Те, учителите! Гражданската съвест на едно общество, които са призвани да възпитават младото поколение. Страхотно възпитание, няма що! Но кой би се разделил с тлъстата си заплата в частното школо, за да възтържествува някаква си там правда? И какво значи правда?…
Директорката знае, но си пази хляба, което значи да пази и реномето на училището. Няма заради някакво си затрито момче /мир на праха му/ да я налазят медиите и после да се разчуе, че в школото е възпитаван убиец? Абсурд! Какво ще стане после с приема на нови ученици и авторитета на учебното заведение?!
И полицията е знаела!
Все пак някой се е осмелил да я уведоми анонимно. Но и ченгетата са си мълчали. Цели две години са криели убиеца, докато са се правели, че разследват и събират доказателства срещу неизвестен извършител.
Мълчанието на агнетата?
Не, направо на овцете!
Не! На цяло стадо овце!
Впрочем на десетки стада овце.
Неолибералният егоизъм води до безралзличие. А то ни е превзело до такава степен, че и камък да ни падне на главите, ако оживеем- ще мълчим.
Като страхливи, сиви, миши душици. Ще затваряме очи, ще зариваме глава в пясъка, ще си живуркаме кротко и безлично и ще псуваме живота, но само под мустак, или по форумите, където сме анонимни. До смъртта!
Йоан ще бъде осъден, ще лежи няколко години и ще излезе с двойно по-засилено чувство за безнаказаност. Докато намушка следващата си жертва.
Но кой ще осъди мълчанието на мълчаливите?
Тяхната съвест ли?
Ако я имаха, щяха да проговорят.
А възможна ли е индивидуалната съвест в една безсъвестна държавна система. Това звучи като оксиморон.
Възможна ле е гражданска позиция в страна, чиито водачи – политици са силно развратени от външно финансиране и вътрешна корупция, без собствена позиция, но пък силно надупени в угоднически пози. Това също е оксиморон.
А някъде там по телевизията запенени представители на колониалната ни администрация дърдорят за гражданско общество и демократинчи ценности.
Какво общество, бе господа, какви ценности? И то демократични.
Нали точно тази внесена псевдо-демокрация приспа съвестта българска и ни превърна в дребни, страхливи, егоистични човечета. А ценностите ни замени с два основни инстинкта – парите и мълчанието.
Оказа се, че парите развращават!
А мълчанието – убива!
И невинните, и нас!
Skandalno.net
