Диета с ниско съдържание на въглехидрати при деца с диабет тип 1
ЯНУАРИ 17, 2019
( Благодарности за превода на СВЕТЛА )
Какви са ефектите? Преглед на някои скорошни изследвания…
от Тим, блогър*
Преди да започна тази тема, искам да уточня, че управлението на диабет тип 1 посредством диета с ниско съдържание на въглехидрати предизвиква противоречия, още повече, когато става въпрос за деца. Хората, провели изследванията, които споменавам тук, са готови да отговорят винаги на вашите въпроси.
Първо, какво обсъждаме?
Едно скорошно изследване (https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28397413) на детския диабет разглежда какво се случва с шест деца с диабет тип 1, които приемат храни с ограничен брой въглехидрати. Направени са някои интересни заключения във връзка с ефектите на този тип хранене върху тяхното здраве и благополучие. За съжаление, резултатите са публикувани в сайт от типа „behind a paywall“ („behind a paywall“- „зад платената стена“ е страница в уеб сайт, която блокира достъпа ви, докато не платите за членство, б.пр.). Вие, разбира се, можете да кажете, че направените констатации са противоречиви, а извадката от шест изследвания не е статистически значима, но статията, описваща изследването, също така повдига някои интересни въпроси във връзка със социалните медии и психологическите ефекти, както и дали при деца с диабетT1 трябва да се използва диета с ниски въглехидрати.
Данните
Изследването е правено в Австралия и разглежда шест случайни проучвания на деца с диабет тип 1, при които, прилагането на диета с ниско съдържание на въглехидрати е повлияло на растежа и сърдечно-съдовите рискови фактори с потенциал за дългосрочни последствия.
В увода се посочва, че няма публикувани данни, които да потвърждават, че диети с ниско съдържание на въглехидрати при деца с диабет T1 могат да повлияят на растежа на децата. Ето защо авторите искат да се справят с тази липса на информация, като канят педиатри ендокринолози да представят случаи, в които придържането към такава диета е причина да се смята или не, че диетата води до ендокринни и метаболитни последствия. Така че нека бъдем наясно. Това не е„официален заключителен документ“.
От анализира на приведените шест случая, става ясно, че в повечето от тях диетата с ниско съдържание на въглехидрати не е била драстична и постоянна, но повечето от децата са приемали по-малко въглехидрати, ако се вземе предвид общата потребност от енергия. Количеството поемани въглехидрати варира между 75% и 85% от общите, необходими за възрастта. Според доклада, изследваните деца, обаче, не са получавали най-подходящите хранителни вещества, като редовно се отчита ниско калциево потребление, както и нисък прием на фосфор и магнезий. Един от случаите включва и много ясна препратка към диетата на д-р Бърнстейн (d-r Bernstein).
Във всички случаи, докато децата са приемали храни с ниско съдържание на въглехидрати, те се увеличавали теглото и височината си съответно на възрастовите си групи.
Изследването посочва също, че в резултат сърдечносъдовите биомаркери са високи, като се посочват нивата на холестерола, но не се посочва дали те са били повишени в сравнение с предишни резултати. Прави се и връзка между диетите с по-високо съдържание на мазнини и по-ниските нива на освобождаване на хипофизен хормон на растежа, което може да е довело до поне един случай на намален IGF1.
Децата често се оплаквали, че са гладни и споделяли, че се чувстват апатични и не желаят да участват в спортни дейности, защото ги намират за трудни.
Друга забележка и в шестте случая е, че „гликемичният контрол“ не е бил непременно облагодетелстван от подхода.
И накрая, след анализ на събраните данни, авторите изказват опасения относно твърде силното фокусиране върху диетата и последвалите от това хранителни разстройства.
След това в изследването се споменава, че вероятният механизъм, който е довел до летаргия и умора, не е непременно липсата на въглехидрати, но енергийният прием на изследваните деца не бил достатъчно висок и не е имало компенсаторна енергия, когато въглехидратите са били намалени. Споменава се и за по-лош гликемичен контрол при случаи на по-високо съдържание на мазнини, както е показано в проучването DCCT.
Освен това се подчертава, че в тези случаи нарастването на приема на наситени мазнини е довело до повишени маркери за холестерол и се прави отправка към друго паралелно проучване. Но това друго проучване посочва, че данните за връзката между наситените мазнини и холестерола трябва да бъдат „тълкувани предпазливо“. С други думи, бъдете внимателни при анализа на изследването.
В останалата част от изследването се правят няколко извода.
1. Използването на информация от социалните медии и Интернет е повлияло като основен фактор в диетичния избор, който семействата са предприемали, дори и при добре образованите семейства.
2. Документирано е, че децата и подрастващите с диабет тип 1 са изложени на по-висок риск от психически разстройства и че ограниченото хранене може да окаже значително влияние за това.
3. Отбелязва се липсата на контрааргументи към „неофициалните“ източници от страна на официалните източници, които публикуват насоки за управлението на диабета и здравословното хранене.
4. Налага се необходимостта от по-добро обучение с цел по-правилно определяне на инсулиновите дози спрямо поетата храна, за да се управлява по-успешно диабетът.
В заключение се казва, че ограниченото въглехидратно хранене при децата може да доведе до проблеми с растежа, намаляване на енергийния прием и повишаване на маркерите за риска от повишаване на липидите в кръвта, което води до сърдечносъдови проблеми. А също и до психична обремененост и социална изолация. Препоръчва се на здравните специалисти, които познават семействата, които прилагат това хранене, внимателно да ги наблюдават, да предупреждават за възможните рискове и да не препоръчват ниско въглехидратните диети за деца.
И така, какви изводи можем да направим от всичкотова?
Да започнем анализа от самото начало. Това изследване е по същество призив за предоставяне на казуси, които да покажат, че диетите с ниско съдържание на въглехидрати имат неблагоприятно въздействие върху децата в цяла Австралия и Нова Зеландия. Направени са шест проучвания. Няма коментар за това дали са били предоставени повече данни или само тези шест случая са квалифицирани, дали заради съдържанието или по етични съображения. Както повечето знаят, n = 6 е извадка, която не трябва да се приема за статистически значима. Би могло да се коментира защо трябва това изследване да се счита за важно, след като в него се проследяват само шест случая.
Нека сега да анализираме предоставените данни за самите случаи. Това, което те показват е, че лошо съставените, ограничени въглехидратни диети не предоставят необходимата енергия и хранителни вещества, които помагат на децата или юношите да растат. Те също така показват, че засегнатите деца са имали повишени липидни профили, без обаче да обсъждат липидните профили преди диетата, което повдига въпроса дали това е резултат от приема на нисковъглехидратна храна и увеличаване на наситените мазнини, или вече е съществувало като проблем. Приемаме, че това е резултат, но това не е изрично посочено.
И накрая, да разгледаме четирите точки, направени като извод на това изследване.
Първата се отнася до социалните медии и мненията, че диетите с ниско съдържание на въглехидрати са неефективни при управлението на Т1 при деца. Във втора точка се задават въпроси, свързани с психологическите ефекти от ограничаването на диетата при деца с диабет Т1. Какво ни говори това?
Може би най-важният извод от това проучване е, че не трябва да приемате всичко, което четете в Интернет като Евангелие и това е вярно, независимо дали се отнася до информация за диабет или до нещо друго. Винаги търсете потвърждение и допълнителна информация, ако нещо изглежда прекалено хубаво, за да е истина. Потърсете информация от първичен, официален и достоверен източник. Особено, когато става дума за здравето на децата ви, то трябва да бъдете още по-загрижени и да поставяте под въпрос какво четете. Можете също така да поставите под въпрос преобладаващите мнения, но го направете с отворен ум и бъдете готови да промените своето мнение и подхода си. Но преди всичко, внимавайте с прилагането на съветите, които получавате. Живеем само веднъж.
Психологическите ефекти от ограничаването на диетата също не трябва да се подценяват. Ние, хората с Т1D, имаме много по-голяма честота на хранителни разстройства и на психическите проблеми, отколкото останалата част от населението, произтичащи от голямото внимание, с което трябва да избираме храните си. Добавянето на допълнителна тежест към това, като например ограничаване на диетата на детето спрямо връстниците му, или вманиачаването на родителите в храната да няма никакви въглехидрати, би могло лесно да избута детето в посока, която не желаем. Трябва да сме наясно с рисковете от това да бъдем твърде крайни във всички решения, които правим.
Последните две точки очевидно са нещо, което трябва да бъде ясно за всеки, който се е заел да обмисли подобен подход и нещо, което трябва да се вземе под внимание, когато решавате как да управлявате диабета на детето си.
Трябва ли тези причини да са достатъчни, за да не се препоръчват нисковъглехидратните диети за деца? Това е интересен въпрос и нямам опит или доказателства, за да отговоря. Не мисля, че шестте случая сами по себе си осигуряват убедителни доказателства срещу диети с ограничен прием на въглехидрати за деца (и семейства на деца) с тип 1. Но те повдигат някои интересни въпроси във връзка с едно начинание, което всеки, който го обмисля трябва да знае и да е нащрек.
Най-впечатляващото нещо в изследването е, че вместо да препоръчва какъвто и да е подход или по-нататъшни изследвания, които могат да потвърдят или по друг начин да покажат ефективността на лечението на детето с ограничена въглехидратна диета, то просто върви по течението на преобладаващото мнение по въпроса. Като се базира на много малка извадка, изследването потвърждава това, което популярните медии определят като потенциалноопасни съвети. Съветва медиците да продължат да предупреждават срещу такъв хранителен режим при децата.
Лично аз бих искал да видя по-широко направено изследване, което демонстрира по един или друг начин дали проведена по правилен начин диета с ниско съдържание на въглехидрати ще подпомогне управлението на диабет T1 при децата или е наистина лошо нещо. Изглежда, в края на краищата, има много здрав разум в мантрата на д-р Бърнстейн, наречена „закон на малките числа“ (можете да прочетете повече за диетата на д-р Бърнстейн на адрес:https://www.diabetesselfmanagement.com/diabetes-resources/definitions/dr-bernsteins-diabetes-solution/), но това е безусловно при хора, които не са родители.
Най-малкото едно по-широко направено изследване може да доведе до по-добри съвети и някаква форма на доказателства, които казват дали е възможно нисковъглехидратното хранене при деца с диабет тип 1. Сега се ширят ересите и възгледите, че преобладаващото знание е просто погрешно. Ожесточени спорове съм виждал в много дискусии, а също и последвалата ги реакция хората да признават единствено собственото си мнение и да отхвърлят „официалните“ съвети.
Но това е за друг ден. Междувременно мисля, че си струва да платите 6 долара, за да прочетете това изследване и да съставите свое мнение. Предоставям мислите си и ще се радвам да разбера какво мислят другите по този въпрос (особено онези, които са родители на деца, хранени с ниско съдържание на въглехидрати).
* Тим, който има диабет от 27 години е автор и създател на блогhttps://www.diabettech.com/, посветен на диабета. Оригиналната статия може да намерите на адрес https://www.diabettech.com/low-carb-diet/a-lowcarb-diet-in-type-1-children-what-are-the-effects-reviewing-some-recent-research/ , бел.пр.