Светла Петкова
В южнославянската словесна традиция с названията лековници, лечебници, лекарници (лекаруши, лекари), церовити книги се обозначават ръкописни сбирки с рецепти и указания за лекуване от късното Средновековие, заемащи специфично място между устните традиции и писмената книжнина. Забележителен феномен в областта на традиционната медицина и в цялостната духовна култура на българина от онова време, средновековните лековници са частично обнародвани и коментирани с оглед на произход, датиране, събирачи и преписвачи (Спространов 1906-1907, Кодов 1929, Маринов 1974, Бакалова, Драганова 1981, Радева 1985, Велчева 1991, Милтенова, Кирилова 1994, EБНМ: № 492, Маринова 2002). Направена е най-обща характеристика на същността им, но като явление между устното и писменото, отразило кръстосване на различни културни традиции, запечатало отделни стадии от историческото развитие на човешкото естественонаучно познание, а и като тип културно изразяване на традиционни медицински знания (Петкова 2007) те все още са недостатъчно проучени.
Средновековните лековници са разпространявани в обикновени тетрадки, тефтери или подшити (подвързани) книжки. Медицински рецепти и съвети с по-общ характер проникват също в богослужебни книги и в сборници със смесено съдържание - от групата на "народните ръкописни сборници" или "чети-мирските книги" (Милтенова 1980: 30-31, 34-35; Петканова 1990: 6-20; ЕБНМ 1999: № 492). Този факт е показателен за средите на функциониране и разпространение, сочи определена текстологическа традиция от началото на XVI до средата на XVIII в. Тематиката явно е представлявала интерес и извън утилитарната сфера на лекуването, съставяла е част от актуалното народно четиво през Средновековието.
Най-ранният известен документ с медицински рецепти от ХІІ в. е глаголически, открит е в ръкопис от сбирката на Синайския манастир "Света Екатерина". Той е свидетелство за равнището на монашеската медицинска култура, а също и за най-ранния период на българската писменост (Велчева 1991: 95-96)1. Преписи на лековници са датирани към края на ХVIII, през XIX и дори до първите години на XX в.2 Те са писани на новобългарски език, в който диалектни особености на говоримата реч съжителстват с църковнославянски граматически конструкции - едно интересно проникване на книжовното в местните наречия. Цялостни сборници с рецепти са запазени едва от XVII в., в тях се отразява етап от разпространението на словесността, наследил устното битуване и продължил паралелно с него. Различните индивидуални почерци на преписвачите, степента на грамотност и знания оставят свой отпечатък при всеки акт на фиксирането върху хартия. Основните съдържателни и формални белези при отделните представители на тази ръкописна традиция показват очевидно сходство3. В целостта си те онагледяват общо културно явление, генетично и функционално обвързано със средновековната култура (Милтенова, Кирилова 1994: 5-13; ЕБНМ 1999: № 492).
Ръкописните лекарственици имат компилативен характер. Във фармакологичното и медицинско познание от Средновековието се забелязват съхранени връзки с езически лечебни практики, видимо е влиянието на античната медицина, опита на източните народи чрез посредничеството на византийски източници, европейската медицинска традиция - това са културни процеси, протичали и по устен път, и с писмените практики на преводното творчество, компилативното съчинителство или скромната преписваческа дейност. Голяма част от рецептите съдържат гръцки и турски термини, християнската образност и символика също слагат своя отпечатък в начина на изразяване. Приносът на нашите народни лечители е от първостепенна важност - личният им опит, почерпил от домашното традиционно изкуство на лекуването, вярванията и практиките, наследени и предавани през поколения отначало по устен път, а след това и записвани, представят съществено градиво в сбирките с лечебни предписания.
Знанията и възгледът за човешкото тяло, подходът към болното тяло и третирането му, отразени в народните "церовити книги" предоставят материал, който може да се интерпретира от културологично гледище. И тъй като лековниците са слабо проучени - като феномен на традиционното домашно лечителство и на професионализиращото се медицинско знание, комбинация от рационални и магически лечебни практики, продукт на устни и писмени традиции - смятам, че за културния антрополог са истинско предизвикателство. От съществено значение е и фактът, че тези документи, фиксирали речта, начина на изразяване на средновековния лечител, се явяват уникални етнокултурни извори. Дори в по-късни теренни записи, а и в наше време, при събирането на материали по етномедицина автентичната реч на интервюираните с редки изключения (при записване на баяния напр.) бива документирана като самостоятелна наративна цялост.
Традиционният светоглед огражда болното тяло с редица представи и вярвания, възхождащи към едно митично осмисляне на света. Болникът е обект от въздействието на свръхестествени сили (демони, магьосничество, духове на мъртвите, някои християнски персонажи, Господ), които по една или друга причина, свързана с архаични представи и вярвания, с нормативността на традиционната култура или на християнската религиозна система (престъпване на забрани, сторени грехове), нарушават неговата физическа цялост или духовно равновесие. В такава мирогледна среда третирането на страдащото тяло цели освобождаване (бягство) от епидемична болест, неутрализиране (омилостивяване), извеждане, прогонване (преборване, унищожаване) на болестотворен демон, противодействие срещу магия, възстановяване на телесно-духовната цялост към желания комфорт и равновесие. Рационалните лечебни практики също имат съществено място в традиционния подход към болния човек, отразяват един многовековен опит в опознаването и използването на растения, минерали, органични елементи за фармакологични и медицински цели.
Болното тяло, боледуващият човек и болестта са изследвани от гледна точка на културната антропология, етнологията и фолклористиката - по отношение на културни измерения, роли, митични корени, поетическа образност - в словесното творчество, обредността, в традиционния мироглед и вярвания4.
Моето намерение тук е да откроя културното означаване на болното тяло и неговите страдания, начините, по които то бива схващано, описвано, обяснявано и "манипулирано" чрез словото в традиционните медицински указания за лекуване, каквито са разглежданите ръкописни лекарственици. Задачата ми е да навляза по-детайлно в процесите, които бележат началото на професионално отношение към човешкия организъм, стъпило върху традиционното мислене - процеси, при които изграждането на научно-медицински дискурс изпълва един продължителен период от време. Струва ми се немаловажно да се открои как изглежда "отвътре" една традиционна в същината си медицинска "таксономия" на тялото - какъв е подходът към основни телесни органи и части, има ли опити за подредба, когато се говори за техните особености, (дис)функции и отношения, как се представят симптомите на патологичното, които разграничават болното от здравото тяло и обосновават спецификата на лечителския, медицинския дискурс.
Така очертаната изследователска цел се базира върху работата ми с текстове на 13 лековници (Спространов 1906-1907, Цонев 1910, Цонев 1923, Кодов 1929, Кепов 1936, Бакалова-Драганова 1981, Радева 1985, Милтенова, Кирилова 1994, Маринова 2002)5, писани на новобългарски език. Най-ранният препис е около началото на XVII в., а най-късният около края на XIX век. В анализа се включват отделни рецепти, извлечени от различни средновековни ръкописни книги, намиращи се в наши и чужди библиотеки и архиви (по Милтенова, Кирилова 1994, Цонев 1910, Цонев 1923, Кодов, Стоянов 1971).
Когато е означен като субект на определено болестно състояние, болният човек присъства в лековниците полово и възрастово маркиран като "чиляк", "человек", "жена", "дете", чието страдание се описва образно. Много често неговата фигура се подразбира, тъй като болестта се оказва по-същественият персонаж и структурообразуващ елемент в наратива на рецептата. Описанието на заболяването стои в началото на лечебното указание и служи като ориентир вместо заглавие. В него се изреждат симптомите на болестта, това е една натуралистична реч, наситена с метафори и образни сравнения, с ярка предикативност: "За саклет, кога яде снагата" (50), "За развреден стомах, дето излязва на чиляка естието цело отдолу" (96), "Коги фани идна жена тая работа сос желание голямо и сос пос голям заради отроче" (41), "Кога ни мои да си види месечината или са бошандиса [руква, тече] много, коги мо дадеш, да са запре" (42), "За дребната шарка, дето фане дете на гърлото, да хърка и да не може да му излезе шарката" (96), "За дето утича чиляк да има отик или по раци, или по крака, да са мести, да оди и по сарцето да отскача, да са надига тук-таме" (101).
Общо название за тяло е тело, снага ("Коги настини человек да го боли снага"), костите и ставите са кокали и стафки, други използвани простонародни означения за части от опорно-двигателния апарат са табани за ходилата, талпи за задната част на бедрата, будаци за глезените. В следното название на лековита каша се прави разлика между общия, външния вид на тялото и вътрешността, утробата: "Маджун да вади ветар от снагата, я от корема" (85). "Снага" в традиционната всекидневна реч и в поетичното народно творчество обозначава конкретна телесност, а може да насочва и към по-обща представа за стойката, фигурата (силуета) на човека ("на снага тънка-висока").
Терминологичната база за телесни течности, органи и части, за процеси в човешкото тяло черпи материал от познати в бита наименования, изобилства с турски и гръцки заемки. Тя е все още неавтономна, въпреки че във фоновите знания се появяват елементи на изказа, които са предвестници на специализиращ се научномедицински език. Вените и артериите са жили, за жлъчка и жлеза се използва сафра. Констипацията е запор, дизурията - воден запор; отоците са чворуги, припадъкът е баилма, урината е моч, пикоч, абсцесът е чибан, раната е яра; бактерията е тънка дълга животина, серумът - кръвна вода, пластирът се нарича якия, мушама; очистителното средство е чистилище и др.
В анатомичните познания за вътрешните органи с голяма честота в лековниците се откроява сърцето - вероятно и поради факта, че сърдечните оплаквания ("зор на сърцето", "тегоба на серце", "бодеж в сърцето", "сърце, дето боли много", "сърце, дето боли на нов месец или на вет, или на распъ") характеризират не само конкретния болен орган, но в редица случаи са симптоми и на други заболявания. Детайлизираното разграничаване и означаване на отделни телесни единици с техните функции, на отделни състояния, точното разчитане на симптоматиката е трудна задача за медицинското познание през Средновековието и най-често лечението е симптоматично.
Митичният тип мислене за тялото е жив в някои изрази, които онагледяват представата за вселяване на зловредна свръхестествена сила в сърцето на болния - змия6, жаба, ("жив") дерт7, вятър: "Змия що влези на чиляка у сарцето или са убажда някой дерт сос глас" (47), "От дерт що отече сръцето" (Кепов 1936: 157), "Кога прифани чиляка дерт" (44), "Задето са изправи дерт на чиляка в гардити да ни можи да яде хляб" (94), "От зъл ветар8 на серце" (10), "За жаба кога има у чуляка у сарцету" (13), "дето му се е уловила като жаба на сърцето" (Милтенова 1980: 63. 3). Според конкретни субективни усещания за дискомфорт сърцето се одухотворява чрез колоритни глаголни форми и образни сравнения, то може да "отече", да "слети", да "събере роса", да се втвърди: "...роса да му дохаде на сърцето"..., "...кога земе да трепери, има зор на срцето, роса държи"..., "...има зор фо градите, я не може душата да си поиме и има да лежи болна" (72), "от тегота на сръцето" (Кепов 1936: 159), "заради сарцето, що е слетяло на человек или на жена: дига са сърцето на человека" (38), "...колиц от кахър дето стане", "Като Ватка наша, дето има каплама, да й е кораво сърцето" (99), "...припасва чиляка пот лъжичката и да мо фарка сарцето да играи непрестано" (105), "Дето има зор чиляк на сарцето си, огън да фарга, да играе" (100), "Дето хвръка на сърцето като пиле" (Кодов 1929: 233. 64). Съответно лекуването довежда до оздравяване, което е описано като "утишаване" на сърцето, а предназначението на лекарството е "да извади огина", "да се отреби унетре утробата", да "очищава и ублажава кров человека" и др.
Внимателното вникване в контекста на отделни предписания в лековниците дава представа за равнището на медицинското познание върху човешките органи. То все още е далеч от точната понятийна систематизация и диференциация, съдейки по използването на едни и същи означения за повече от един орган - например "корем", "стомах", "дроб", "сърце"9 се използват като синоними, като че ли гръдният кош и коремната кухина ("утробата") се възприемат като едно вместилище с много различни функции: "За сърце, дето боли в слабинити, та не може да пикае", "За който хръка кръв от сърцето" (Кодов 1929: 231. 20, 35)10. Представата за вътрешен кръвоизлив в едно предупреждение след лекуване на натъртено също се свързва със сърцето: "да не падне на сърцето кръв" (82). В рецепта от Попгригориевия лековник терминологична синонимия се наблюдава дори в едно изречение (когато се говори за причинено от хаповете разстройство): "Кога качардисаш хаповете много и си развали стомахат, да го завариш дробат", а като заключение: "заварява му са дроба до где изпие водата" (49). В същия лековник обаче (белият) дроб има и своето точно от гледна точка на съвременната медицина означаване и "правилно" разпознато място за развитието на определено заболяване: "За красника11 дето са е уловил у дробат" (44). Точно схванато място на нарушени функции в храносмилането и рационални описания на симптоми (в рецепти на Иванчо Килифар, на дядо Никола Казънмъшев-Калмука) не са изключение - "За развреден стомах, дето излязва на чиляка естието цело отдолу" (96), "За развален стомах, дето му ся не яде и пие" (Кодов 1929: 230. 4). Срещат се рецепти, в които са назовани черният дроб12 и бъбреците (72).
За вода в корема и за болен далак лекуването е едно и също: "Челик хапове за далак и кога има вода на корема" (72). Един и същи маджун се препоръчва за далак, жълтеница и треска (73), а нарушените функции на далака се свързват с отоци по тялото и сърдечни оплаквания: "За далак харно е тоя илач да отече телото да му е тежко на серцето" (72). Очевидно е, че "медицинската компетенция от синкретичен тип", "битовият професионализъм" (Живков 2000: 211, 212)13 на народните лечители следва своя път, развивайки аналитизма и търсейки по-точните класификатори за понятия, симптоми и функции, присъщи на научното медицинско познание.
Както сърцето, така и други органи и части от тялото са уязвими за агресията на болестотворна сила, представите за която се сравняват или директно се онагледяват с червеи14, жаба, гущер, змия, вятър: "Комуто кряка коремат като жаба" (Кодов 1929: 231.38), "За гущер15 кога фане человека у гърлото" (50), "За ветар да има на корема, кога му грамат червата" (84)16.
От друга страна, извън всякакъв уклон към свръхестественото и без всякаква метафоричност в мисленето, възможността да се погълне змия или пиявица звучи съвсем реална в следните препоръчвани похвати за противодействие: "Кога има змия у човека. Напикай в паница пикоч и догде е хладок дай му да изпие, и тоя час ще изблува змията, ама да си държи устата отворени като блюва" (35); "Змия човек кога изпие, та седи фо корема, не излава" - "...обели на лешници на дравото кората, вари ги са вода, да пие чорбата, 40 дена умира змията"; "Кога изпие човек пиявица да я глатне. Мед и оцет каращисай да пие, испада 20 дена, харно е" (81)17.
В средновековните лековници прави впечатление изобилието от предписания и рецепти за овладяване на нарушени функции в храносмилателната и отделителната системи. И в тази сфера, свързана до голяма степен с телесната долница, терминологичната база черпи материал от познати в бита и всекидневното общуване названия, тя е все още неавтономна, въпреки че във фоновите знания се появяват елементи на изказа, които са предвестници на специализиращ се научномедицински език. Правото черво е газно черво, анусът е проход (някъде се използва и оная работа, отзад), уретрата - воден проход, външните полови органи се обобщават с общо посочване отпред, отдолу. Продуктите на отделянето са изцяло подвластни на просторечието - моч, пикоч, пикня, пръдня, лайна. Констипацията е запор, дизурията (в частност простата) - воден запор18; очистителното средство е чистилище19. За отверстие се използва простонародното дупка, за канал - проход.
Ето няколко типични случая на отклонения от нормалните процеси в тези системи: "Кога пика често човек, не даржи пикоча" - с приемането на лечебните смески (от старо сирене, грах, чубрица, марулено семе, зехтин, вино и др.) - "запира пикочо" (66); "Кога се попикава ноще" (67), "Кой се пика у постеля" (Кепов 1936: 163). Подобни оплаквания явно са предизвиквали търсене на причината, за което свидетелства следният опит за етиология на заболяването: в рецепта за човек, "що са попикава, та не може да си държи пикнята", се препоръчва лекарствената смеска да се разстели върху платно и да се наложи като компрес на кръста, да седи четири дни, защото "он е чурук [нездрав, развален] в кръстат, затова са попикава" (31).
Диференцирано рационално знание около причините за трудно уриниране откриваме в Попгригориевия лековник: "Дето има камик и ни мои да пикай", "Коги са запре человек отпрет, ни мои да си посни водата и има пясък или камик малак" (48). Впечатляващото тук е, че дори се препоръчват средства за разбиване на камъка (в два етапа) и се изразява увереност в ефикасността на процедурата: "...колко и камик да има и го строшава и го изважда като ичомик до два сахатя непремено"20. Трудно уриниране при жени след раждане е описано от Иванчо Килифар по следния начин: "За жина, дето й спира пикочта, да има трици като тригия [винен камък] камачета в мехуря като ражда" (96).
Други проблеми са: "Кога са задани човек, та не може да пика, харно е ... на кромид ципата да тури на кура на дупката да пика" (67); "И друго да пика, не кога пика бело сколомедо, я гнои, я со кравица пика" (67); "За болен човек, има саклет, гори като огин и не може да сере" (61); "Червата да болат човека и да блува, та не заминова" - при налагане "на газа" с горещо прясно мляко и евентуално пускане на кръв - "омекнува кръвта, не горат червата" (64); "За жена кога баялдисува, тинктура викат, и корема боли и манджата стопува на сарцето" (57); "За сафра [жлъчка] харно е, то и сурдисува [разхлабва, действа като слабително] човека, нема зарар като сурдисува" (65); "...почне да блюе и да точи назад и да сере често и лошо..." (36).
Освен функционалните нарушения, при храносмилателните органи проблеми създават и някои механични изменения, предимно видове херния (излизане на орган от нормалното му анатомично място, изсипване): "Дето са исипал отпрет маш или жена" (48); "За хисапан (изсипан) чиляк, детой затикал да ни може да са варне чарвото" - след налагане "отдолу" с определена "якия"21 [лапà, пластир] - "прибират са червата, ама да са подвърже наздраво, уздравя" (99); "Исере си червата дете, я човек от газа" - приготвянето на "якия" е - "натопи платно, тури на газа, збира се червата"; "Газното черво кога изпадне на човек - от коч жлачака и от мечака жлачака и от нер жлачака и мет каращисай ги, вари ги малко, тури ги на леп, залепи ги на газа" (64).
Редица оплаквания, свързани с болки в корема, се обясняват с развит пъпок - изместване на пъпа, чието правилно местоположение е централното. Традиционното лечение се състои в наместване чрез развиване-завиване или изтегляне, обикновено от баячка (Срв. ЕБНМ 1999: № 25, 295). В лековниците има предписания за пиене на билки и поставянето им върху пъпа: "Кому се попок разви, изкопай мения корен, разтри с мед и с вода и с тумян и пий и тури на поп" (9). Смисловата връзка на пъпа (пъпната връв) с износването на плода и със събитието раждане, разположението му в човешкото тяло го натоварват и с преносни значения. Навярно не е случайно обстоятелството, че някои лечебни и магически действия са съсредоточени около него, схващайки го като своеобразен център, ориентир или граница - напр. при "каплама да й е кораво сърцето" приготвеният лек се залепва на пъпа.
С твърде голямо разнообразие се отличават рецептите за маясил [хемороиди]. В тях се използват названията на газа ненките, на газа боските, меметата на маясила, мами, цици. От отделни текстове личи, че е съществувало знание за вътрешни и външни хемороиди. При рецепта "за маясил да тече краф от газа ненките" се уточнява: "...ако се не видат ненките, сас калам [тръстика] да духнеш фо газа да исанат ненките, да не тече крафта" (62). Срещат се и по-детайлни описания: "...за газа за ненките, ако горат като огин" (63).
Препоръките в някои рецепти ("Кога тече краф от носа и от газа и от корема и куга са посече човек, запира кръвта"22) показват как се върви към обобщаване на опит и се улавят общи характеристики на кръвотечението като тип функционално нарушение, как се търсят общи кръвоспиращи средства за различните му видове.
Названието "маясил" има и по-широка употреба в ръкописните лековници - с него се означават подобни образования, свързани с изтичане на кръв и гной от гърдите на кърмачки (мастит)23: "За цици куги са пукат тоя маясал" (17. 109), "За маясъл, дето излазя на жена по гърдити кога кърми дите и става рана (и забире гной)" (Кодов 1929: 233.86, 87), "От маясил на жена, ... и мажº на сиси варх - на рана" (9). В някои препоръки при приготвянето на лекове от животински произход се забелязват утаени следи от магически практики24.
Значително място в народните лековници се отделя на заболели очи, уши, нос, гърло, на оплаквания от главоболие. По-интересни названия на части от главата и устната кухина са образ, сура (лице), глунек (гръклян), жлебини (венци), стафилец (паралелно с мъжец), бърни (устни), ков или чурук като определения за развален зъб. В един от най-пълните лековници (обозначен от Е. Спространов условно с № 3, датиран около края на 18. век, съставител неизвестен) проблемите в устната кухина са поставени редом и образуват нещо като отделен параграф: "Язика да отече на човека, я уста - откини зрели маслини от дървото, окини ги, па да ги гваче саде них, да даржи чорбата на устата 1 чирек [четвърт час], па да плува" (67), "На човек на уста бърните да болат", "За устата кога има рани, та се раскапат устата и язика марана", "Кога мерише на човека на устата диха", "за грало да боли човека", "За стафилеца и за гралото е харно", "За стафилит фо гралото като лешник отече, та не може да орати хич"25, "Гралото да отече, додева му, загралова го", "Якия за гралото ако е отекло отванка" (68-69); "За заби за нозла" (73), "И друго, кога са ков забите" (74). В сборничето на Лазар Кефалов също се намират предписания за тази част от човешкото тяло: "Илач кога болат жлебините, та отече страната" (30), "За нижит дето болат забите" (31), "...когато имат черве забите ти..." (31). Шпирто камфорато, приготвен по специална рецепта, се препоръчва като "...лек за смердящая уста и за гнили зубы" (51).
Проблеми с говора се описват по следния начин: "Гласа кога се фане на човек, та не му се отбира що орати" (71)26, "кога человек занемее"27, "за даскал дето не може да пее". Съответно резултатите от лечението са: "очиства гласа", "става хубав гласа".
Очите, които мижат или са ачик, присъстват често в рецептурните тетрадки на средновековните лечители. Наред с препоръките за по-общи банални оплаквания от сорта на "очи да болат човека", се описват разнообразни болестни симптоми като: "очи да течат слази", "не може да види от сълзи", "комуто светлината трепка пред очите", "да не може да види зор ако има", "да му темнее като магла", "да горат като огин", "за кокоша слепота вечер не види", "очи дето щракат и отекли", "за кравясани очи бол"28 и др. Диагнозата "перде" е известна и за нея се препоръчват редица лечебни практики, в които често присъстват екскременти (животински, човешки) и животински органи - действията са мазане29, налагане30, капване на капки31, посипване на праховидна смес32, а също и по-драстични хирургични интервенции като "дране" (разкъсване) на пердето с инструмент (птиче перо) и кръвопускане. Профилактика за главата и очите препоръчва Лазар Кефалов - интересен е езиковият израз за силно зрение в неговата рецепта: "Добре е человек да яде заран на гладно сърце рута (седеф оту), защото ползова на главата и остри гледачът, ..., добро е да се вари чай листа от бетонка и от богородичина трева листове, от седефоту като се турнат на очите или като се омият очите сос вино, в което садефоту са е сврел - помага на гледачът и му дава острота" (32).
Заболяванията на ушите са познати в следните варианти: "...кога тече краф от ушите", "кога тече гнои", "кога пищат ушите на човек", "има черве на ушите", "кога не може да чуе хич човек", "за глухота да не може да чуе хич", "за уши да болат човека" и др. Повечето лекове се състоят в приготвяне на капки33. Интерес предизвикват някои препоръки за органотерапия - един впечатляващ с многообразие и честота на прилагане метод в практиката на народните лечители34. Ето какво се предлага например в обемистата сбирка от края на ХVІІІ в., известна като лековник № 3: "Кога тече гной харно е. От свина, ама нер да е жлачаката или да е от мечака да е жлачаката, малко да е горещо да е, 1 капка тури и кура бива на мечака и сух да е кура, и на лесица кура бива, тури на ушите, ама варжи ги сас конец да не падне на ухото" (77)35. Пак в същата колекция се препоръчва да се направи саморъчно приспособление за лечение на болното ухо чрез напарване: "Сечи борина смолива, вари я сас вода на гране, уюдурисай 1 кратуна като фуния да е, пробий драшката, сетне залупи кратуната и замажи я харно на горе сас драшката, куга земе да ври да си тури на ухото на дупката да влава парата, заминова" (77)36.
Старите лековници изобилстват с препоръки за лечение на специфично женски болести и неразположения, при които се открояват познания за спецификата на женското тяло и неговите страдания. Терминологията отново черпи от традиционния речников фонд. Женските млечни жлези се обозначават като гърди, ненки, цици (сиси). Менструацията е месец, мурдарлък, а едно от разстройствата й наричат кравоточива месечна болест. Бременната жена е тежка, непразна, родилката е лехуса/ лухуса/ лауса, плацентата е карпа/ кърпа. Детеродният орган, в който се развива зародишът, е познат като понятие и название (матка).
Значително място се отделя на нарушенията в месечния цикъл на жената - отклонения от нормата са както обилното, така и оскъдното или липсващо менструално кръвотечение. При оплакване "заради жена, дето ни може да й са спре мурдарлъка"37, в лековника на Иванчо Килифар се препоръчва пиене на билки, комбинирано с налагане на якия на кръста, а заключенето е: "стяга й краста и й помага на спирането" (97). Както при споменатото незадържане на урина ("он е чурук в кръста, затова се попикава"), така и тук причината, обуславяща функционалното отклонение, се търси в нездравия кръст. Слабата телесна долница у жената е предпоставка и за незадържане (недоизносване) на детето при бременни ("за жена, за да й затекни краста, за да задаржи"), това е слабо място и при бездетки - в тези случаи се препоръчва приготвяне на лапа, която да обвие кръста. Заключението красноречиво рекламира лекарството за три възможни критични ситуации: "...ако е нипразна, задържа и ако и бездеткиня, пак задържа детито, и да е тръгнало детито от падане или поубяване, като приваре, дарже" (102).
Обратното оплакване - болки, придружаващи цикъла, свързани с трудно кръвоотделяне38 - се описва в същия лековник: "За месица за жина, дето я боли сарце, да ни може да са сюктисва лесно" (102). В този случай, наред с пиенето сутрин на "соров бизир и каляна ракия", "като са усети, чи я наплиш [вер. наближи месеца]", се препоръчва специална смеска за парене на гениталиите. Тук отново ще изтъкна, че за външни полови органи няма специално название, а се разпознават по подразбиране ("ачи ша клекне на него да са пари" (103) или чрез най-общо посочване отдолу.
Раждащото женско тяло е обект на сериозно внимание в сбирките на народните лечители, което е в съгласие с традиционните очаквания към жената да изпълни своята най-важна социална роля. Общи съвети и указания за лесно раждане, понякога с наивно звучене, намират място в лековниците. Едно от най-често срещаните усложнения, придружаващи раждането, е обилният кръвоизлив, чието овладяване е съществен момент в традиционната акушерска практика. И отново мястото, което се третира, е кръстът (вариант - корема): "Кога роди жена, та се не запира крафта, токо тече. Земи 1 парче лет, тури на корито и оцет да се стопи, та топи платно, налагай на краста, че то ще запира кръвта" (58). Друг проблем, който се споменава, е останалата в утробата плацента: "За жена, куга роди, та остане карпата фо корема, не испада" (57). Препоръчваната отвара от "фондия цвете, по градините има" е опасна обаче за жена, която носи дете: "Да пие жена тежка, детето изпада от това цвете, да не пие". Такива предупреждения се срещат сравнително рядко в лековниците39, те отразяват един напреднал опит, приближават традиционния наратив на рецептата до структурата на модерния, когато задължително се посочват противопоказания в употребата на лечебните средства.
Проблемите при кърмачките са свързани с рани по гърдите ("За цици коги са пукат", "Коги болат зарната на булка коги карми"), мастит, за което стана въпрос по-горе, и най-вече с отсъствие или недостиг на мляко (кърма): "За жена за мляку", "За мляку куги липса карма", "За мляку куги нема да сучи детиту". Предписват се определени храни от растителен или животински произход, преобладава представата за пряка зависимост на лактацията от приеманата храна.
Към лишеното от женското си призвание тяло на бездетката в традиционните рецептурници се подхожда различно, интересен е един вариант на комбинирано лечение (кръвопускане, пиене на очистително и кадене): "За жена, дето нема деца да добие. Като наближи кръвтъ й да си пусни кръв на левият крак на палецът и да си земи ширбет за изчистияни да й умекни стомаха и щом като ся учисти, на утрото да ся зближи с мажъ си, пак да направи смес с 2 др. миск, 2 др. тамян, 2 др. дафин зръна, 2 др. орехчи, да ги счука и да са кади отдолу" (Кодов 1929: 235. 163). Тук се открояват действия, които маркират състояния на женския организъм, схващани като особено важни предпоставки за забременяване - изчистване с шербет на стомаха (корема, утробата) като място, където ще започне новият живот, пречистване на ("лоша") кръв чрез кръвопускане в определен момент, стимулиране (с цел задържане) чрез билки на самия процес на зачеването. Колкото и наивно да звучи този наратив на лекуването, предписанията в него говорят за наличие на определено виждане върху сложния механизъм на зачеването. Налице е едно емпирично търсене, разклонено в различни посоки, което си набавя елементарни естественонаучни познания - в него и химия, и биология, и сексуална култура имат своето място. Паралелно с подобна рационална нагласа, в лековниците се срещат препоръки, които в различна степен отразяват вярата в силата на магическото (баяне, носене на амулет, органотерапия): "За която не можи да си доизнася децата. Земи: коряни от капина и корян от кимион и корян от сляз, пак да им пребаят или да ги обипалят и пак да ги носи жената все в нея си" (Кодов 1929: 235. 141)40. Забележима е аналогията между магичните практики, предизвикващи любов между съпрузите, и решението на проблема с трудното зачеване: "Ако някоя жена бяга от мъжа си (и не зачева) - хвани врабче, извади му сърцето и й го дай да го изяде - тогава даже и следите на своя мъж ще обикне." (Милтенова 1980: 94.1)41.
При мъжкото тяло названията на половия орган се движат от по-евфемистични - естеството, отпред за водата, патката, пишлото, пишляка, слабо място, слаби места, към откровено натуралните, които и днешното просторечие използва. Освен споменатите здравословни проблеми на мъжа трудно уриниране (нарушени функции на простатата) и маясил, голяма грижа на средновековните лечители е била "френгата", сифилиса. Лековниците изобилстват с наставления и рецепти, които се борят с болестта, споменавана най-вече с оглед на болното мъжко тяло - четенето на тези рецепти оставя впечатлението, че сифилисът е мъжка болест. Забелязва се едно диференцирано познание за поражения (рани, брадавици, обриви, пришки, гнойно течение) по устата, половите органи и други части на тялото - "Шербет за френк юзу, на устата ако има яра" (78), "Кескин мехлем за лошавата френга, коги има отпрет рана като брадавици" (38), "За отпред кога има рана от френгата" (39), "И заради френгата, ако тиче отпрет, има ватре рана" (39), "За пушене за френгата, кога флези у кокалите и у стафките" (38), "За френгата талион мехлем, кога мо са отпори отпред жилата или по снагата да е" (39), "Мехлем за вренгата за узат"42 (38), "От френга пак френга и са убарнало на рана, що я казва живница и на рана около прави прищи" (39). Към симптомите на френгата може би трябва да се отнесат и следните описания: "За мадето коги утичат дветя" (18), "Куга отечат на човек мадето", "Ако наберат мадето вода"43, "Куга отечат на дете и на гулем човек мадето" (79), "... да пика, не куга пика бело, сколомедо [сифилис], я гнои, я со кравица пика" (67), "за мадето сарбат" (78). Сърбежът е симптом и на крастата, по силата на тази връзка някои мехлеми се препоръчват и за краста, и за сифилис, което показва, че традиционното лечение в много случаи е симптоматично.
Както може да се очаква, имайки предвид традиционното разбиране за основния смисъл на отношенията между половете - възпроизводството, - здравната култура, засягаща други сексуални проблеми, е ограничена. В средновековните лековници се обсъжда проблемът "завързан младоженец" (импотентност) и се предлага профилактика и противодействие в духа на магическите лечебни практики. Става ясно, че произходът на това отклонение от нормалното мъжко сексуално поведение се обяснява с действието на зловредна магия44.
Спецификата на детския организъм се осъзнава при дозировката на лекарства. За количеството на лекарствения прием се срещат конкретни указания: "... а на малко дете по-малко хапове да даваш, спроти человека да гледаш какво му е возрасто и кувето [силата, мощта] какво му е, по толку хапови да му даваш бива" (29); "...даването спроти человека - на совершен 5 др., на дете 2 или 3 др." (51). При обозначаването на възрастови периоди от детството речникът на лековниците използва "малко дете" и "дете", следва най-общо обичайната езикова практика във фолклорната култура (Бокова 1994: 48-49).
Що се отнася до болестните състояния на детското тяло - при упоменаването на видове шарка, краста, обриви от различно естество, "гущер" (дифтерит), кашлица, треска, наранявания, - разграничаването от тялото на възрастния не е приоритет в обучаващата нагласа на лекарствениците.
Общи познания и отношение към телесното се открояват, когато в лековниците се описват различни манипулации с тялото45 - мазане, натриване, налагане с лапи, къпане, кадене, киснене (натопяване), пушене, вдишване, хирургични интервенции, а паралелно с тях се срещат и не толкова рационални процедури за справяне с причинителя на болестта чрез "весене"46 или магични практики като "мерене на боя"47. Открояват се конкретни указания за позата на болното тяло - в седящо, лежащо, приклекнало или наведено положение, надолу с главата при "весене". Положението на тялото се комбинира и с определени ритуализирани движения, които трябва да извърши болният - например при магическото "развързване" на младоженци: "Човек кога се жени, тоя лек против връзване: вземи просо да го държат зад тебе, а ти си завърни ръцете назад, та вземи от просото с две ръце, пък думай: "Кой преброи това просо, той да ме върже", па го вържи в гащника на края. Още веднъж вземи от просото, пак така думай и него да върже в другия край. Завърни гащника на гърба, и да вържеш едно капаче, вземи, та го отклопи, та го тури на гащника отпред, и пак го заклопи" (Милтенова 1980: 94.3). При някои процедури с тялото (или с отделни негови части) то трябва да бъде открито, "голо"48. И в тези препоръки рационални и магически подходи съществуват равноправно. Голотата може да се схваща като белег за търсена принадлежност към отвъдното (вж. Станоева 1994: 74-75), чрез придобиването на която да се противостои на болестта-демон; но също така прозират разумните изводи, извлечени от опита, за по-ефективно въздействие на процедурите върху непокритото, голото тяло (или части от него).
Обикната манипулация с болния е кръвопускането - тук личат познания за отделни части от тялото, подходящи за извършването на интервенцията - "жила" на главата, на ръка, крак, както и определено виждане за сезонно провеждане на лечебната практика през месец май. За пречистване (смяна) на "лоша кръв" - "приминуване чурук краф" се препоръчва и пиене на билки (Спространов 1906-1907: 96), но като радикална мярка кръвопускането е много по-широко застъпено. В редица случаи то е част от комбинирано лечение - приемане на лекарство, пост, други манипулации (кадене, пушене и пр.): "Прилеп изгори го, земи пепелта, 3 дена да пие сас вода и вечер и вутрина да пие, ако не замине, краф да пусне на челото на жилата, биларето пущат на маии месец, заминова" (73). В една рецепта "за очи за човек краф да очисти" се приготвя лечебна смес, която се поставя "с парà" на очите, "да очисти кравта", след което, "ако не замине, тури пиявици 2 под очите на кокала, Господ да поможе, да замине, амин" (75)49. За проблеми на вътрешните органи (сърце, дробове) също се препоръчва кръвопускане - "прис майя да си изваде крав от крака от големия [пръст] от ливия", придружено с поглъщане на сърце от гълъб и "от юрек димара", а също и с четирийсетдневно пиене на специално приготвени хапове, залепване на определена смес върху пъпа и диета50.
Тялото на болния човек е подложено на разнообразни хирургични или сходни до хирургичните интервенции - в ръкописните рецепти се описват действията продухване, пукване, разсичане, триене, стържене, стискане, късане, горене, наместване, дране. Скромният набор от инструменти включва "желязо", "дървен чукан" за раздробяване, счукване на твърди съставки51, желязна пръчка за горене52, бръснач53 и нещер54 за пробиване, разрязване, сечене, щипки за хващане55; за вкарване в тесни проходи - "цав"56, масур57, "калам"58. При мазане се използва птиче перо59, а също клечка, навита с памук60. Вместо инструмент или заедно с него в някои манипулации участват пръсти и ръце61.
При третирането на болното тяло прави впечатление, че в препоръчваните действия по лекуването, наред с животинските, участват и някои (отделими) части от човешкото тяло или човешки продукти на отделянето - коса62, нокти63, слюнка, урина64, изпражнения65. Това е специфична област от предмодерното медицинското мислене, то възхожда към светоглед с миторитуални корени, към нагласа да се възприема и подрежда света чрез символното му означаване. Такъв начин на мислене е в основата на традиционната медицина, която се определя като подтип на традиционната културна система66. В традиционната обредност, както и в (ритуалното) извършване на лечителските действия, ритуално-символичната употреба на ненужните субстанции, "аптеката на мръсотиите", характерна за европейското средновековие (Георгиев 2007: 210), има съществено място. Този културен феномен има различни обяснения. Едно от тях логично излиза от амбивалентната същност на "ненужните неща, които изхвърляме", на "боклуците", които са едновременно мъртви, ненужни, опасни, но и оплодяващи, пречистващи. По-дълбоките антропологични основания за символното осмисляне на "естествените" отпадъци е разбирането, че те "изразяват телесността на човека като негова същност и проблем", че "могат да се разглеждат като културен класификатор" с антропологични, социални и аксиологични измерения (Бочков 1994: 41-45).
Народните ръкописни лековници от късното Средновековие отразяват специфична сфера от медицинската култура, свързана с описанието на терапевтични умения и методически указания за прилагането им. Онагледяват отношението между знание и практически опит, имат пряко утилитарно предназначение, в известна степен за тях важи определението "утилитарен жанр" (Ангушева 1996: 43-44; Дамянова 1998: 214-215). В наративната им структура се откроява виждането за човешкото тяло - описват се симптоми, които го определят като страдащо, болно тяло - за разлика от здравото, нормалното. В словесното описание на специфичния лечителски ритуал болното тяло е обект, върху който се прилагат различни манипулации. В тях наред с традиционните представи и вярвания се долавят тенденции към моделиране на светоглед, стъпил върху разум и целесъобразност, който обаче все още не е постигнал автономност. В доминиращия синкретизъм на познавателните дейности се появяват пробиви, които предизвикват разчленяване на общото знание и обособяване на "отраслови" знания. Проява на изследователско търсене, на специализираща се "научна" компетентност се забелязва по отношение на полови и възрастови различия (очертават се типично женски, някои мъжки и детски заболявания); в сферата на диагностичния и прогностичния дискурс или при постепенното отделяне на рационалното от магическото. По-голямата вещина в подхода към болното тяло, обект на изучаване и лекуване, наченките на професионално отношение към него също са белег на обособяващ се, търсещ своето самостоятелно място опит. Забелязва се тенденция на постепенен преход от мислене в образи към логическо мислене, към извеждане на произход, търсене на причини и следствия; наблюдават се опити за абстрахиране и обобщаване. Плоското изброяване на технологии за подготовка на лекарствени средства в редица примери се разслоява и усложнява чрез допълнителни указания, сведения, предупреждения за предозиране или неправилно прилагане, противопоказания. Открояваната специфика в боледуващото тяло на жената показва, че натрупваната с векове емпирия в изучаването на половия диморфизъм води до необходимостта този опит да бъде обобщаван, предаван, да се осъществява обучение. Фиксирането на устно разпространяваните знания и умения върху хартия улеснява тези процеси, но налага и собствени правила, свързани с живота и употребата на писмения текст. Опитите за осмисляне на огромния фонд от практически умения, тяхното все още неумело подреждане, постепенното изграждане на един примитивен и еклектичен, несистемен сбор от възгледи, стремежът към обяснение на някои закономерни факти с може би не докрай осъзнатата цел да се получи съвкупно знание - всичко това, поднесено с трогателната образност на всекидневната реч, показва изключително ярко корените и метаморфозите на определена познавателна дейност в дългия й път към професионализма.
БЕЛЕЖКИ
1. Б. Велчева предполага и по-ранен произход на този паметник. Вж. също коментар и превод в Милтенова, Кирилова (1994: 7, 23-24). [обратно]
2. Първият печатан лекарственик на български език е от 1845 г. (Букурещ), вж. Георгиев (1978). [обратно]
3. Съществуват предположения и за вероятен "общ първообраз" на редица лековници (Кодов 1929). [обратно]
4. Без претенции за изчерпателност и имайки предвид родната наука, върху конкретната проблемна област вж.: Георгиев (1982); Георгиев (1989), Петкова (1989); Тодорова-Пиргова (1995), ЕБНМ (1999: № 70, 71, 205, 532, 919, 1011, 1035, 1070, 1080 и др.); Георгиев (2002: 181-206; 207-219); Георгиев (2007: 173-189). Специалистите в областта на традиционната медицина, която днес е изследователски обект на културната и медицинската антропология, анализират нейното огромно изказно поле, прилагайки структуриращите възможности на понятието медицински ритуал (с обредни действия, лица, реквизит, време и пространство). Указанията за приготвяне на лечебни средства също може да се разглеждат като словесен израз на определени ритуални действия - такъв модел на мисловно-поведенческа нагласа и изказ се откроява особено ярко в случаи, когато се описват магични практики (Георгиев 2002: 163-341, Арнаутова 2004: 209-340, Георгиев 2007: 147, 151-264). [обратно]
5. Вж. приложения списък. Лековниците, издадени от Спространов, цитирам само със съответната страница в скоби, тъй като са най-много и са подредени с обща пагинация. [обратно]
6. Мотивът "змия в тялото" е разработен в песенни фабули ("Мома изпила змия", "Три змии на сърцето на мома", вж. Български (1993: № 192-194), в митопоетичен и битово-реалистичен (не е змия, а дете в утробата на момата) план, а също и във вълшебни приказки (БНТ 1963: 379-384). [обратно]
7. Едно от значенията на "дерт" (освен като притеснение, ядове, кахър, съклет, съкълма) в речника на народната медицина е "нещо живо във вътрешността на тялото, спазми в гърдите или корема, боли, мъчи човека, като да го къса" (ЕБНМ 1999: № 649) - срв. название на болестта и като "жив дерт", "дерт що пие у сърцето" (Кепов 1936: 157, 158). [обратно]
8. С "вятър" (въртеж, суха болка, самодивски вятър, чер вятър, ревматизъм) в повечето източници на традиционната медицина се означава болест по ставите; свързва се с влияния на самодиви, които се явяват като вихрушка (ЕБНМ 1999: № 167). [обратно]
9. Срв. ЕБНМ (1999: № 969) - "сърцебол" в традиционната медицина е "общо название за болестите на коремните органи с оплаквания като: болки и спазми, киселини, повръщане, разстройство, запек, газове, безапетитие, подуване на корема и твърд корем, ..., които не позволяват различаването и припознаването на конкретни болестни единици така, както те са определени в научната медицина." Ще добавя, че "сърце" в смисъл на корем, утроба се среща и в поетични песенни формули (Български 1993: № 192, стих 6), чрез тях се обозначава и бременност: "на сърце мъжко детенце" (Български 1994: № 798), "че я на сърце кайдиса,/ мъжка си рожба извади" (Български 1994: № 796). Този семантичен кръг (сърце = корем) може да хвърли светлина и върху произхода на израза "на гладно сърце", използван широко в терапевтичните средновековни указания, битуващ и днес във всекидневната реч. [обратно]
10. Немалко болести се означават в традиционната медицина и с имената на увредените органи - "имам сърце", "имам бъбреци" (Георгиев 2007: 193). [обратно]
11. "Красник" е едно от народните названия на туберкулозата, вж. ЕБНМ (1999: № 697) (охтика). [обратно]
12. Черният дроб се споменава в един от най-ранните лековници - в Ръкописна книга IX.F.10 от XV в., Нар. музей - Прага (по Милтенова, Кирилова 1994: 68, 126). [обратно]
13. Тук не бих се съгласила с категоричното твърдение на автора, че "етномедицината не борави с познания върху анатомията" (Живков 2000: 212). Анатомични познания съществуват и там, макар да са много по-ограничени в сравнение с тези в модерната медицина. [обратно]
14. В лековника на Илийчо Данаилов се говори за червеи в главата, които излизат [през ушите] след накапване на капки в ушите от стрити със сол листа от праскова и татул (16. 91). [обратно]
15. Народът свързва болестта дифтерит (душаво, гърлица, жабиче, гущер) с действието на зла сила, "бърз гущер", който спуска шипове в гърлото и причинява задушаване при децата (ЕБНМ 1999: № 516). [обратно]
16. "Вятър в корема" се използва за оплаквания, свързани с подуване и тежест в корема, силна перисталтика, газове (ЕБНМ 1999: № 168). [обратно]
17. Реално звучи присъствието и на други паразити: "А когато имат черви забите ти, стлъчи от праса семе и блен, тури ги на устата си отвън топли, та утива парата в забите ти и умират червето" (31); "За глисте за дете и за гулем. Земи просено брашно, замеси го вав ракия като погача, залепи му на корема да седи 24 сахата, заминова, 5 пати прави; самисанто 2 др. вари ги да пие 3 дена, изсира ги" (81). [обратно]
18. Вж. и ЕБНМ (1999: № 998), където названията "пикочен запор", "запиране на вода", "задънено за малка работа" се свързват само с болната простата при мъжете. В лековниците се споменава за трудно уриниране и при жените. [обратно]
19. В семантичната връзка на действието очистване (прочистване) със средството, което прочиства и лекува, наречено "чистилище", личи здрава езикова логика, нейните основания са запазени и в езика на днешната медицинска практика ("очистително" се използва наред с латинския термин "пургатив"). [обратно]
20. Две различни рецепти за изчистване от "камък" предлага лекарственикът на Никола Казънмъшев от Калофер, в едната от тях с интересни разяснения: "Който добие камък в мехурят. Земи: бяло вино хубаво и счукай чеснов лук, та го тури във виното в шише да стои на слънце 10 дена, пак като стане нова месечина, да пие от него по един филджан, защото тъзи боляст на нова месечина са усилюва. Да пие от този илач 2-3 месица и пикнъта му ще хване да са згъстява и ще ся изчисти." (Кодов 1929: 234. 120). [обратно]
21. Синоним на "якия" в лековниците е "мушама". [обратно]
22. В лековник, отнасян от Е. Спространов към края на 18. век, с. 84. [обратно]
23. Срв. "гръдой" като едно от названията на маясила, посочено в ЕБНМ (1999: № 562). [обратно]
24. "За гърди, дето са пукат зърната за маясил. Да земеш костена жаба, да я заколиш, да земеш кръвта и в една паничка да изсъхне, че да я скриеш. А коритото да изгориш да стане на пепел, да си насипва зърната с него до 10-стина пъти. Също за маясил. После кръвта да земеш малко да я туриш в една чашка, че да я смесеш с вода и да я испие тъзи, която я болят зърната, да са пръскат, и ще уздравя" (106). [обратно]
25. Срв. и "Кога падне мажеца на човек, та не може да хорати" (34). [обратно]
26. "Вземане" (отнемане) на гласа като зловредно действие на самодиви е мотив в българските народни балади - вж. БНПП (1982: 59-60) (Три самодиви наказват жътварка-песнопойка - "тай зимали ясните гласи, ясните гласи, сладките думи"). [обратно]
27. Тук лечението с животински органи е полово диференцирано: "Разпори живо галабе, тури на темето да стои 24 сахати - на маш машко (галабче), на женско женско" (Кепов 1936: 156). [обратно]
28. За това оплакване Иванчо Килифар предлага интересно лечение: "1 денк син камък хчукан на брашно и овче лои да го умесиш, ачи вечар да туриш от лоя по едно житяно зранце на окото от двете страни, ачи като са мине половин сахат, да земиш кокош перо, ачи да го натопиш в чис утцет, ачи да ги миеш чак ватре" (103). [обратно]
29. "За перде на очите земи от таралеж сърце, та го нарежи, пак тури вода в шише и тури и сърцето в шишето да стои, да кисни на слънце еднъ неделя и то ще хване да излазя отгоре маст, сабери това мазно отгоре и мажи с него болното око с перце" (Кодов 1929: 232. 50); "За очи кога имат перде - от прилеп кръв, от гълъб жлъчка, от жена мляко смеси, та направи утайка и от нея с памук тури" (Милтенова, Кирилова 1994: 36. 5). [обратно]
30. В тази рецепта е интересно повтарянето на числото седем: "Земи 7 зърна юзерлик и 7 зърна сурав нахут и десетина дра: леща, пак ги смеси всичкити заедно и от яица бялтъка, после земи леняна кърпа и я спрегни о 7 ката и разреди якията по нея, чи болния да се обръсни главътъ тилът, пак тури якията и кръпити отгоре и го връжи да седи 24 чяса." (Кодов 1929: 232.46). Вж. и вариант с правене на питки от мед, зехтин, восък, тамян, брашно: "...Да го направиш на 2 питки, доде е топло, и да си връзваш очите вечер, 3 вечера ша ги връзваш" (106). [обратно]
31. "От коза жлачката и от жена млеко тури на яйце на чурипката да ври малко, 1 капка тури на очите, заминува" (76); "За сляп човек: пролетта през марта кога излизат от земята костените жаби, та най-напред кога излезе, да я хванеш, доде не е пикала на земята, ами я тури в една паница, да пикае там, та от пикочта да капваш в очите му - за три дни ще оздравее" (Милтенова, Кирилова 1994: 36. 8). [обратно]
32. "За слепота. Земи от щрък от яйцата му (кога са изматат) крупките, истрий ги много ситно и посипи му в очите вътре и прогледнова" (31). [обратно]
33. "И друго има черве на ушите. Маждравка осен драво тури го на огина да гори, да пусне пена, земи я, 3 капки тури на ушите - умират червето, заминова" (77). [обратно]
34. За органотерапия вж. ЕБНМ (1999: № 683), Манкова (1994). [обратно]
35. Често срещана съставка в рецептите на народните лековници е охлювът, смятан за "лековно животно" (ЕБНМ 1999: № 696), вж. приложението му при глухота: "Кога оглушее некой. Земи един охел (иланбалъ) от рекъ да е и нанижи го на ражен, опечи го на огънят и нека да капе маста му в паничка, и после опечи в пепелта една глава чеснов лук, и вечер когато ще да легнеш, натопи в маста охелова една част от лукат и тури го на глухото ухо и лежи на здравото ухо, а глухото да е отгоре да се стича маста вътре" (31). [обратно]
36. Други интересни манипулации за болки в ушите: "Да земеш 1 масленик, да го туриш на огина да се згрее, та па тури на ушите да доиде парата фо хухото, да е даржел зитин, и друго, ако не може да замине, да направиш мушама, та па сас чорапна игла да я свиваш да стане като фуния, сетне тури на ушите, та я запали да гори, да доде до ухото, та и изгаси, ако не замине, пà тури, харно е" (77). [обратно]
37. Вж. и други описания на такова състояние: "Жена куга я фане месеца та тече многу дена краф, не остане дерман" (57), "Дето протури жина краф, да ни може да са запре" (96), "Коя жена не може да пресече кръфта", "На жена, що не може да престане кръвоточие" (Кепов 1936: 156). [обратно]
38. В Попгригориевия лековник липсата на менструация (аменорея) се изразява така: "Жена дето ни мои да си види месечината. Бохур яа по 9 чекирдека да пие на ден сос топла вода 3 дни, бошандисова са [протича, руква]", а когато "са бошандиса много, коги мо дадеш да са запре" се препоръчва маджун, приготвен от печена бакла, кафе, лимонов сок - "да яде много, запира кръвта" (42). Отсъствието на месечен цикъл се описва и така: "жена куга не фата месеца хич, та стане болна" (58), "за месица за жина, дето са спре" (96), "за женскию месец, която го нема..." (Бакалова, Драганова 1981: 85-86. 101). [обратно]
39. Билката чернобил също има двояко действие - поставена лапа от него върху пъпа на родилката може да ускори трудно раждане, но: "внимавай да не го държиш дълго на попа, че да не изтегли матката" (Милтенова, Кирилова 1994: 112, превод от сбирка със славянска народна "фармакотерапия" от 16. в.). [обратно]
40. Други любопитни съвети с превес на магичния или рационалния подход: "За рожба родити да напивеш на хлебну кору и вежи на десну бедру и щом роди, па по-скуру отвежи да не испаде дроб", "Аще жена нема машко дете, да изеде дервенаго червев и потом да изеде и варбова пупка" (7). Вж. и сложната комбинация от пост, приемане на три вида маджун (кинтико маджун, благ маджун, ковет маджун), хапове и специална вода ("червените хапови", "червената вода") в Попгригориевия лековник (42). [обратно]
41. "Ако някой мъж или пък жена му живее с друг, вземи коси от главата им (изгори ги или ги завържи) и посипи с тях лоното на другия - не ще обича повече друг, но и веднага ще зачене" (Милтенова, Кирилова 1994: 94.2). [обратно]
42. Е. Спространов е отбелязал, че над това заглавие стои "за талпите отдолу". "Талпи" тук вероятно е название за задната част на бедрата. [обратно]
43. Както се оказва, в лековниците се отбелязват поражения по половите органи, споменава се и костната система - противно на казаното в ЕБНМ (1999: 420, № 1021), че "в изворите липсват описания на поражения по половите и вътрешните органи". [обратно]
44. Един пример от лековника на Л. Кефалов (средата на ХІХ в.) за комбинирана терапия, при която е жива вярата в силата на амулета: "Как да развържеш мъж и жена. Земи жълчка от гарга и зехтин от матечина равно да са и двете, и нека се намаже мъжат по сичкото тело, и нека напише на една хартия тоя тропар и да го има сос себе: "Разрешает узы и орошает пламен трисветлый богоначалия образ: поют отроцы, благосолвит же единаго спаса и вседетеля яко благодетеля сотворенная всяческая твар" и тогива нека легне сос жената си и развързва се магията" (25). [обратно]
45. От многобройните варианти при третиране на болни части или на цялото тяло тук ще приведа само някои по-необичайни: "Що не може да пикае. Земи от рак очи и счукай ги харно и вари магданос сос вода, и земи водата и тури очите у водата и му давай да пие по 1 филджан и магданоза да вариш сос зехтин и наложи му естеството отдолу, отгоре и земи хряпа, та я извърти, и я налей сос зехтин, и затакни я и опечи я и му тури на естеството" (37), "На жена що не може да престане кръвоточие. Да склъца евзит и мало балсъм, да нагрее гръне ново, да тури евзите у гърнето, та да тури цаф дъшка у гърнето, а един край у проходо да иде парата, и утре, много пъти, дока здраве е" (Кепов 1936: 156), "Куги утиче чиляк или жина: да излези на къра със торба, да я напални сас сякяква трява пу малку, да я угоди у харания или у казанчи да я вари сас ида и да има у нящу да седни или у чабар или у качи гола да налие ду шия да седи сас воля Божия" (14), "Заради гушата" се приготвя лековита смес, след което "тези вещи да са хчукат, ачи да земе ново гарне, ачи да туре ваглища жуви в него, ачи да раздели горните вещи на пет пошилки за пет дена да туря по една пошилка, ала да затули горнито от гори сас фония, ачи да поема дима от фунията да вари в устата му и из носат му и като са припуши, ша састърже от ваглищата гурялот от евзите, ачи да го хчука с малко сажди, ачи да го свари сос бял оцет, ачи уздравя и да посмаже ваглищата да станат кату лешници, ачи да са варже отван шията, ваглените да бадат золави и да са стяга шията сас тях, колкото да тарпи, един да фаля [хвърля], друити да варже" (103). [обратно]
46. За глисти или погълната змия: "Вари го млеко краво пресно 20 ока, па го варжи за краката, та го обеси на пàрата и да зине и спада змията" (81). [обратно]
47. При натъртено: "Машка шипка прачака, ако е женско детето, женска шипка пранчака, да е паднало [легнало] детето, земи пранчаката, мери му боя, па я закопай да е падал човека и речи, кога стане тая прачака, тугава тая болест да фане тоя човек" (82). При болен далак една от препоръките в обширно комбинирано лечение е "човека, който боледува, нека отреже кора от върба, па да измери ногата си - нека кората бъде толкова стъпки; та нека нареже [кората] на три парчета, да я свари с вино и да пие 3 сутрини на гладно сърце" (Милтенова, Кирилова 1994: 69.1). [обратно]
48. За болен "от ветер от много години що лежи" се препоръчва "у мечка кожа пресна да се завие гол, у кожата да лежи 24 сахати" (Кепов 1936: 154); "За болен човек има саклет, гори като огин и не може да сере" се приготвя вряща смес, която да "тури на платно доде горещо да седне на гол гас, вади мараза, да седи, 1 ден много да прави" (61). [обратно]
49. За бодеж и за кашлица кръвопускането също е решение, комбинирано с пиене на билки и пост: "...и краф бива да пусне на раката на жила, дето пробада бива са шише да пусне краф и да пости..." (71). [обратно]
50. Срв. и цитираното комбинирано лечение на бездетство. [обратно]
51. "За маясъл кога излазя на жена на гърдити, кога кърми дете и забире гной, земи, та накопай брястови коряни и ги счукай с жилязо..." (233. 87); "...да стрииш у една паница хубаву сос дарвен чукан подир живака, да угудиш да го трииш, до где посинеи..." (39). [обратно]
52. "За живеница ениедже най е харно да я изгориш. Са жилезна прачака доде излезне здраво месо и мажи го сас френк мехлем има пионбоя прах и черве да има, падат (86). [обратно]
53. "За рана, що червясала, полна сос черви..., що са пришки червени сос браснича сос варха да ги почукнуваш да ги пробииш, да истиче, минува" (37). [обратно]
54. "За марматва кос... кога са расипува месеца, земи зелена коприва, та трий много да истарпне месото там, па го расечи са нещер, па го стисни да излезне, та го откини, сетне сас мехлем оздравева" (86). Тук другият интересен момент е натриването с коприва като средство за обезчувствяване, своеобразна местна упойка. [обратно]
55. "Фани му язика сас крапа, извади го, та го обрани, виж има черве ходат и шават, очисти ги сас щипки..." (80). [обратно]
56. "За гущер коги фане человека у грълото, земи дарчин, какуле, джарифил, от сите турли по един драм и кръмс 1 денк, да се склъцат и сос цав да се духа в грълото" (50). [обратно]
57. "Заради френгата [сифилис] илач на четери тюлие... "ша му го духаш вов гарлото сас масур" (96). [обратно]
58. "За маисил да тече кръв от газа ненките, харно е..., тури на газа, да не тече кръв от газа, ако се не видат ненките, сас калам [тръстика] да духнеш фо газа да исанат ненките, да не тече крафта" (62). [обратно]
59. "За перде на очити, земи от таралеж сърце, та го насечи, пак тури вода в шише и тури сърцето в шишето да стои да кисни на слънце еднъ неделя и то ще хване да излазя отгоре маст, сабери това мазно отгори и мажи с него болното око с перце" (Кодов 1929: 232. 50); "да му дереш два пъти пердето" е допълнителна практика наред с мазането на клепачите (Милтенова, Кирилова 1994: 36. 7). [обратно]
60. "...навий на клечката памук, трий забите" (73), "сос малко нов памук да си трии забите, ако бади куф, у дупката малко памук да угуди сос евзиите" (43). [обратно]
61. "Мажи стафилеца със перо и натопи си два праста от мазгата, та бръкни в устата да вгнеш стафилеца, заминова" (69). [обратно]
62. "От лоша рана - от человек косъ склъцай, соли раната" (Кепов 1936: 160). Вж. и бел. 34. [обратно]
63. Против "запор воден": "...напиши на коня на копитата или на човек на ноктите ... тая е молитвата" (Милтенова, Кирилова 1994: 75.4). Сходна рецепта (Кепов 1936: 155). [обратно]
64. "За черна жълтеница" се препоръчва "ду 40 дине да си пия пикучта, ут вечар да я гужда на стряхата, да я пукри сас нящу, сутрина да я пия", което се комбинира с пиене на смес от вино и яйце, носене на две парчета "лимончин, той да седи у дрехити, други да му дава, и два къшея хляб", изпотяване, диета, "и кахър да ни си гажда, и да са пази да ни са смеси сас жина ду 40 дине" (13). За отекъл корем се предписва "20 д. нефтия и 20 д. пикоч от дете и малко гюлсую, каращисай ги и давай му вечер заран по един драм да пие..." (36). [обратно]
65. "Дето сарби чиляка на слабо място. Да го умие сас сапун, чи да го вържи от млечниче дете ланото кога са роди, да сиди К Д сахатя, чи да го умие пак със сапян хубаве туй сичкото, чи уздравя" (94). [обратно]
66. "Традиционната медицина е подтип на традиционната културна система със своите митология, ритуали, празници и фолклор, аксиологично и прагматично фокусирани в събитието боледуване" (Георгиев 2007: 146). [обратно]
ЛИТЕРАТУРА
Ангушева-Тиханова 1996: Ангушева-Тиханова, А. Гадателните книги в старобългарската литература. София, 1996.
Арнаутова 2004: Арнаутова, Ю. Е. Колдуны и святые: Антропология болезни в средние века. СПб, 2004.
Бакалова, Драганова 1981: Бакалова, Л., Драганова, Т. Ръкописен лекарственик от 1870 година. // Годишник на музеите от Северна България, 6, 1981.
Български 1993: Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви. Авт. колектив: Л. Богданова, С. Бояджиева, Н. Кауфман, К. Михайлова, Л. Парпулова, С. Петкова, С. Стойкова. // СбНУ (Сборник за народни умотворения и народопис) 60. Ч. 1. София, 1993.
Български 1994: Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви. Авт. колектив: Л. Богданова, С. Бояджиева, Н. Кауфман, К. Михайлова, Л. Парпулова, С. Петкова, С. Стойкова. // СбНУ (Сборник за народни умотворения и народопис) 60. Ч. 2. София, 1994.
БНПП 1982: Българска народна поезия и проза. Т. 4. Народни балади. Съставителство и редакция С. Бояджиева. София, 1982.
БНТ 1963: Българско народно творчество. В дванадесет тома. Т. 9. Приказки вълшебни и за животни. Отбрали и редактирали А. Каралийчев и В. Вълчев. София, 1963.
Бокова 1994: Бокова, И. Категорията "възраст" във фолклорната култура. // Български фолклор, 1994, № 2.
Бочков 1994: Бочков, П. Петият подвиг на Херакъл или за "ненужните неща, които изхвърляме". // Български фолклор, 1994, № 2.
Велчева 1991: Велчева, Б. Новооткрит лекарственик, написан с глаголица. // Старобългарска литература, 25-26, 1991.
Георгиев 1978: Георгиев, В. Първият печатан лекарственик на български език от 1845 и двата ръкописни лекарственици от 1874 г. на Стефан Костадинов от Пазарджик. // ХХVI Международен конгрес по история на медицината. Пловдив, 1978.
Георгиев 1982: Георгиев, М. Ролята на болника в българския фолклор. // Български фолклор, 1982, № 4, 54-70.
Георгиев 1989: Георгиев, М. Българските народни представи за болестта. // Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 1. София, 1989.
Георгиев 1996: Георгиев, М. Традиционната медицина в предметната област на етнологията. // Етнографски проблеми на народната култура. Т. 4. София, 1996.
Георгиев 2002: Георгиев, М. Слово за словото. София, 2002.
Георгиев 2007: Георгиев, М. Увод в медицинската антропология. София, 2007.
Дамянова 1998: Дамянова, Р. Книжнина с утилитарно-светски характер. Наблюдения върху отношението нехудожествено-художествено през Възраждането. // Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане. В чест на 70-годишнината на проф. Дочо Леков. София, 1998.
ЕБНМ 1999: Енциклопедия Българска народна медицина. Съставителство и редакция М. Георгиев. София, 1999.
Живков 2000: Живков, Т. Ив. Увод в етнологията. Пловдив, 2000.
Кепов 1936: Кепов, И. Народописни, животописни и езикови материали от с. Бобошево, Дупнишко. // СбНУ 42. София, 1936, 153-165 (Писани лечебници).
Кодов 1929: Кодов, Х. Един ръкописен лекарственик от миналия век. // ИНЕМ (Известия на Народния етнографски музей в София), 8-9, 1929.
Кодов, Стоянов 1971: Кодов, Х., М. Стоянов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. IV. София, 1971.
Манкова 1994: Манкова, Й. Към въпроса за органотерапията в традиционната медицина на българите. // Известия на музеите в Северозападна България, 22, 1994.
Маринов 1974: Маринов, В. Рукописные народные "лекарственники" и методические указания для сбора материалов из области народной медицины в Болгарии. // Асклепий. Международный ежегодник социалистических стран истории и теории медицины. Т. 3. София, 1974.
Маринова 2002: Маринова, Г. Един стар лекарственик от Асеновград. // Етър. Етноложки изследвания. Т. 4. Габрово, 2002.
Милтенова 1980: Милтенова, А. Към литературната история и типология на сборниците със смесено съдържание. // Старобългарска литература, 7, 1980.
Милтенова, Кирилова 1994: Милтенова, А., Кирилова, А. Средновековни лековници и амулети. София, 1994.
Петканова 1990: Петканова, Д. Народното четиво през XVI-XVIII век. Подбор и редакция Д. Петканова. София, 1990.
Петкова 1989: Петкова, С. От митическа представа към поетически образ (Чумата в българския фолклор). Дисертация. София, 1989.
Петкова 2007: Петкова, С. Средновековните лековници. Специфика на културното изразяване. // Старобългарска литература, 37-38, 2007.
Радева 1985: Радева, Л. Медицина. // Етнография на България. Т. 3. София, 1985.
Спространов 1906-1907: Спространов, Е. Народни лековници. // СбНУ (Сборник за народни умотворения, наука и книжнина) 22-23. София, 1906-1907, дял ІІІ.
Станоева 1994: Станоева, И. Тялото - голо и облечено. // Български фолклор, 1994, № 2.
Тодорова-Пиргова 1995: Тодорова-Пиргова, И. Болното тяло: стари и нови представи. // Български фолклор, 1995, № 3.
Цонев 1910: Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Състави проф. Б. Цонев. София, 1910.
Цонев 1923: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Състави професор Б. Цонев. София, 1923.
ЛЕКОВНИЦИ
Ръкопис № 332, начало на XVII в., 9 л. (По Спространов, 7-10).
Лековник № 3, края на 18 в., 119 л. (По Спространов, 54-90).
Попгригориев лековник, 1800 г., 22 л., подвързан. (По Спространов, 37-49).
Самоковски лековник на Янаки Тумпаров, 1800 г. Тетрадки 2 бр. (По Спространов, 50-53).
Лековник на Илийчо Данаилов от Свищов, 1804 г. (По Спространов, 12-19).
Лечебник от началото на ХІХ век. // СбНУ 42, 153-165 (По Кепов).
Лековник на Иванчо Килифар от Габрово, 1835 г. (По Спространов, 91-106).
Ръкописен сборник № 1348. Вечен календар на даскал Тодор Пирдопски, 1839. // НБКМ, София. Подвързан, малък формат, 338 л. Съдържа и лекарственик.
Лековник от Рилския манастир [вер. съст. Игнатий Рилец], 1830-1840 г. Рецепти в тетрадка, 20 л. (По Спространов, 10-11).
Лековник на Лазар Кефалов от Тетевен, 1843-1848. Подвързана книжка, 114 л. (По Спространов, 19-37).
Лекарственик на дядо Никола Казанмъшев-Калмука от Калофер, около 1884 г., 146 л. (По Кодов).
Лекарственик от Асеновград, № 1035 от Исторически музей, Асеновград. Неподвързан бележник, края на XIX и първите години на XX в., 84 с. (По Маринова).
Запис лекарствени неща, 1870. Окръжен исторически музей В. Търново, инв. № 162. Тефтер, 28 л. Неизвестен автор (По Бакалова, Драганова 1981).
© Светла Петкова
=============================
Източник: © Електронно списание LiterNet, 16.02.2009, № 2 (111)
