Причина за глиобластома много често се оказва именно borrelia.

Я.М. " Причина за глиобластома много често се оказва именно borrelia. Има множество кейс рипорти за това, но поради несигурността на тестовете болшинството от случаите остават неразкрити. https://drdarvish.com/chronic-lyme-disease-glioblastoma…
Не ме изненадва, че глиобластома изчезва, или поне намалява, когато на пациентите е назначено лечение за ХРОНИЧНА лаймска болест. Всъщност в един от най-големите научни обзори за глиобластома е предложен "коктейл" за третирането й - веществата в него се оказват най-мощните (новодоказани) лаймски антибиотици - дисулфирам, гемифлоксацин, артемизинин и деривати - артесунате, артеметер, гамбоджиева киселина, etc. etc.
Glioblastoma Linked to Lyme Disease – Holistique Medical Center
Glioblastoma, the most aggressive brain tumor, began to disappear when patients started treatment for chronic lyme disease.
Ето и статията със споменатия "коктейл". За мен това са най-важните терапевтични препоръки при глиобластома.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4226667/
И първоначалния вариант на тази статия.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3720600/
Τъй като в старата статия са използвали кетоконазол, а той вече е забранен заради хепатотоксичност, са го заменили с итраконазол... Хората мислят...
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23594434
CUSP9* treatment protocol for recurrent glioblastoma: aprepitant, artesunate, auranofin, captopril, celecoxib, disulfiram, itraconazole, ritonavir, sertraline augmenting continuous low dose temozolomide
За глиоблостома особено обещаващи са дисулфирам и гамбоджиевата киселина, още повече че те сравнително нетоксични и безопасни. Разбира се, няма ги в България, защото са евтини и ефективни. Дисулфирам е достъпен и евтин в Турция. За гамбоджиевата киселина при глиобластома - Autophagy inhibition promotes gambogic acid-induced suppression of growth and apoptosis in glioblastoma  cells.  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23464433

И още веднъж ще повторя - нито един от нашите онколози не иска и да погледне тези статии. " 

НАПРЪСТНИК

НАПРЪСТНИК — ВЪЛНЕСТ

 

Синоними: Овча опашка, бесниче, чехълче, бесен бурен.

Семейство: Живеничеви

Разпространение: Расте по тревисти и каменисти места и хра­сталаци в предпланински местности. Многогодишно растение с право, неразклонено стебло, стигащо на височина до 1 м, с остри листа и събрани съцветия на върха. Цъфти през юни— август.

Използуваема част: Листата, които се берат по време на цъф­тежа на растението, изсушават се на сянка или в сушилня при 50 °С.

Химически състав: Сърдечни гликозиди — ланатозид А, В, С, О и Е, стероидни сапонини — дигитонин; флавоноиди — лутеолин; антрахинонови гликозиди, холин, ацетилхолин и др.

Фармакологично действие: Основно действие — кардиотокично. Сърдечните гликозиди засилват сърдечните контракции (по­ложителен инотропен ефект), като систолата става по-мощна, но по-кратка, а диастолата се удължава. Това дава възмож­ност камерите да се напълват по-добре и ударният обем се увеличава. Под влияние на сърдечните гликозиди използува­нето на кислорода от миокарда става по-икономично. Сър­дечните гликозиди забавят синусовия ритъм, в резултат на което сърдечната дейност се забавя (отрицателен хронотро-пен ефект). Това също допринася за по-пестеливо изразход­ване на кислорода от сърдечния мускул по време на неговата дейност. Провеждането на нервните импулси в преводната тъкан на сърцето също се забавя под въздействие на сърдеч­ните гликозиди, което способствува за нормализирането на сърдечния ритъм. Най-добре изразени са тези ефекти при ди-гитоксина, по-слабо при дигоксина и ланитопа и най-слаби при строфантина, което се обяснява с техния метаболизъм и кинетика. В резултат на общото резорбтивно действие сър­дечните гликозиди усилват диурезата вследствие подобрява­не на хемодинамиката и премахват условията за застойни явления, а така също и чрез подобряване на тубулната реаб-сорбция на електролити. Кумулират в организма.

Терапевтично приложение: Напръстникът (вълнестият) е едно от класическите средства за лечение на сърдечната недоста­тъчност. Голямото терапевтично значение на гликозидите не подлежи на съмнение. Още Уитеринг в 1785 г. е публикувал свой труд, в който описва свойствата на дигиталиса и препоръчва той да се употребява при оточни състояния. Кардиотоничният му ефект все още не бил познавай. Едва в началото на XIX век Къшни е описал фармакологичните свойства на дигиталиса върху сърцето и по същото време Макензи и Леви демонстрират клиничните му ефекти върху някои ритъмни нарушения, като напр. предсърдно мъждене и трептене. Но едва в 1910 г. Венкебах предписва за първи път дигиталиса при сърдечна недостатъчност.

Напръстникът се използува като суровина за получаване на дигиталисови препарати с кардиотонично действие, като дигитоксин, (дигиталин), ланатиген С (цеглунат, изоланидг цедиланид), ланатозид С, както и най-новите полусинтеткчни Препарати, какъвто е бета-метилдигоксинът (ланитопът) и др.

Начин на употреба и дозиране: В съвременната медицинска1 практика вече не се използуват нативни извлеци от листа на дигиталиса, тъй като има достатъчно много фармацевтични препарати за перорално и венозно приложение. Поради висо­ката си токсичност и способността им да кумулират в орга­низма те се назначават само от лекар и лечението се про­вежда под негов контрол.

Отравяне: Отравяне с дигиталисови гликозиди се получава при предозиране на дигиталисовия препарат. За настъпването на интоксикация с дигиталис при продължително приемане до­принасят следните фактори: напреднала възраст, наличие на чернодробни и бъбречни заболявания, а оттам бавна елими­нация, калиев дефицит в миокарда и др. Дигиталисовата ин­токсикация протича със следната симптоматика: гадене, по­връщане, тежест и болки в корема, особено в епигастриума, парестезии. Сърдечната дейност в началото се забавя, появя­ват се неспокойствие и нервна възбуда. При по-тежко отравяне се наблюдават гърчове, придружени от зрителни, а понякога и от слухови смущения. Сърдечната дейност е брадиаритмич-на (бигеминия, тригеминия, вкл. АУ-блок) и преминава в предсърдио-камерна тахикардия с частичен АУ-блок, вслед­ствие рязкото забавяне на провеждането на импулсите в сноп-чето на Хис. В камерите се създават ектопични огнища на възбуждане с камерна екстрасистолия и камерна тахикардия. Това може да премине в камерно трептене с летален изход.

Лечение: Стомашна промивка с медицински въглен, солево очи-стително, ако препаратът е приет орално. Бързо въвеждане на глюкозен р-р 100 т! 20 % с витамин С 500 мг 2 пъти на ден. Парентерално прилагане на На2ЕВТА (3—5 д в 0,5 1 физио­логичен р-р). Срещу атрио-вентрикуларния блок атропин (два пъти по 1 мгзаедно с кофеин подкожно). Ако не се отстрани аритмията при брадикардична дейност — изопреналин. Хипноседативни сред­ства. Форсирана диуреза. Кислородотерапия.

ИЗТОЧНИК: http://medicine-bg.net/pharmacology/bilki-fitoterapiya/872-519