ПРОУЧВАНЕ ЗА РАЦИОНАЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
ЕКО РЕСУРСИТЕ В ПЛАНИНИТЕ ГОЛАК И
ВЛАХИНА
в рамките на проект: „Разумно използване на
екоресурсите
в планините Голак и Влахина” 2007CB16PO007-2009-1-80
8.2 Горски плодове
В горските територии на България и Македония се срещат
около 40 вида диви расте-
ния, чиито плодове са важни като източник на храна.
Най-важните горски плодове на планините Голак и
Влахина са:
Шипка (Rosa canina L.) -
среща се най-често из храсталаци и редки гори, край реките, по
тревисти склонове и синури в равнините и планините до
2000 м.н.в. Широко разпространена.
Плодовете се берат септември – октомври, съдържат
витамин С, В2, Е, К, киселини, захари,
минерални соли. Широко се използват в народната
медицина за производство на витаминоз-
ни препарати.
Дрян (Cornus mas L) -
среща се предимно по сухите каменисти склонове и редките гори
в предпланинските райони от 200 до 1300 м надморска
височина. Плодовете не узряват едно-
временно, берат се след пълното им узряване (когато
станат червени), през август-октомври.
Богати са със захари, органични киселини, пектин,
витамин С и етерични масла. Могат да се
консумират свежи, консервирани, служат и като
лекарствен източник.
Малина (Rubus idaeus L) -
расте главно в буковите и иглолистните гори, по сечища, пожа-
рища, по влажни и каменливи места, по сипеи на
надморска височина от 100 до към 2200 м.
Отглежда се като културно растение в градини.
Плодовете са ароматни, берат се юли-август,
богати са на витамини, менерални соли, пектин и др.
Подходящи са за пряка консумация, кон-
сервиране, охлаждане и замразяване.
Къпина (Rubus fruticosus L ) - расте по влажни места из горски поляни, храсталаци,
край
реки, по сухи хълмове, покрай пътищата, където често
образува труднопроходими гъсталаци.
Плодовете зреят от края на юли до края на октомври.
Богати са с витамини ( С, В1, В2, РР),
захари, багрила, пектин, минерални соли и др.
Подходящи за пряка консумация, консервира-
не, охлаждане и замразяване.
Горска ягода (Fragaria vesca L) -
Среща се в иглолистни и широколистни гори, поляни
и храсталаци на надморска височина до 2000 м.
Плодовете не узряват едновременно, берат
се зрели, узряването може да започне през месец юни.
Богати са с органични киселини, ете-
рично масло, пектин, захари, витамин С и В. Подходящи
за пряка консумация, консервиране,
охлаждане и замразяване.
Обикновен глог (Crataegus monogyna Jacq) - разпространен е до 1400 м надморска
височина като подлес, по просеки, оврази и голини.
Плода се бере в края на лятото и през
есента, съдържа захари, пектин, минерални соли,
витамин С и В1.
Офика (Sorbus aucuparia L.) - среща се предимно в широколистни и в смесените гори
на надморска височина между 600 и 2000 м. Плодовете се
берат след пълното им узряване,
септември – октомври, съдържат витамини С, Е, К,
каротин, глюкоза, фруктоза, органични
киселини и танини.
Киселица (Malus sylvestris Mill) - нарича се още дива ябълка. Расте по влажни места из
широколистните гори и храсталаци, по бреговете на
реките. Среща се както в равнините, така
и в предпланините и в ниските части на планините - до
1000 м н. в. Плодовете се берат през
късна есен – към края на месец октомври, съдържат
пектин, киселини, витамин С и дъбилни
вещества.
Дива круша (Pyrus communis L.) -
среща се из храсталаци и широколистни гори, край
канавки и по бреговете на ровини на надморска височина
до 1800 м. Плодовете се берат през
есента (м.септември). Съдържат захари, органични
киселини и витамини.
Джанка (Prunus cerasifera L) - расте на каменисти места из храсталаци и гори, из
долове
и речни долини, край пътища, ниви в низините и
планинските склонове на надморска височи-
на до 1500 м. Плодовете се берат през есента (м.
септември).
Боровинки - От четирите вида боровинки, които се срещат в
България и три в Македо-
ния: синя (Vaccinium uliginosum L.), черна (V.
myrtillus L.), червена (V. vitis-idaea L.) и кавказка(V.
arctostaphylos L.) на Влахина се срещат черната, червената и синята
боровинки и то по най-високите части на
планината. Разпространени са по каменести и скалисти поляни и тре-висти площи,
както и редки иглолистни гори на кисели почви. Плодовете се берат през лятото,
и съдържат витамини, пектин и много други полезни
съставки.
Трънка (Prunus spinosa L) -
среща се по периферията на гори, слънчеви планински склонове, ниви и ливади.
Плодовете се берат през месец октомври, съдържат захари (глюкоза и захароза), пектинови и дъбилни вещества, антоцианови
багрила, витамин С, органични кисе-
лини и др.
Черен бъз (Sambucus nigra L.) -
черният бъз се среща навсякъде по влажните места, из
храсталаците, в горите и населените места. Из
планините се намира на надморска височина
до 1500 м. Плода се бере в края на месец август.
Съдържа захари, багрилни вещества и др.
Орех (Juglans regia L) -
широко култивирано дърво, среща се до 1000 м. надморска ви-
сочина и диво. Плодовете се берат когато се отделят от
обвивката и опадват (септември – ок-
томври). Съдържат минерални соли, мазнини, белтъчини,
витамин С.
Леска (Corylus avellana L.) - има широко разпространение в горите. Плодовете се
берат
септември – октомври, съдържат белтъчини, мазнини,
въглехидрати, витамини В1, С, Е и D.
Този вид е подходящ за култивиране и отглеждане на
плантации.
Обикновен кестен (Castanea sativa Mill) - в Македония естествено е застъпен в северо-
западните части, както и на планина Беласица на
югоизток. В България се среща предимно в
планините Беласица, Славянка, Пирин и в Берковско. На
планината Влахина има изкуствено
създадени насаждения от обикновен кестен. Плодовете
узряват през месеците септември и
октомври и съдържат скорбяла, захари, мазнини, танини
и витамини. Те са ценна храна. Могат
да се консумират като варени, печени или като
хранителна добавка и различни специалитети.
8.3 Лечебни растения
Лечебните растения са много важен природен ресурс,
който хората използват.
Въпреки че лечебните
растения се изследват от векове, много от тях все още не са напълно проучени.
Най-малко информация има за разпространението им и за
запасите на ресурсите, които могат да се ползват.
С цел да дадем конкретен принос към проучването на най-разпространените
билки в изследваната територия, в приложение ще бъде изнесен списък на досега
установените лечебни растения в съответствие с налични данни. Този списък не е
окончателен и е необходимо провеждането на
допълнителни изследвания.
Списъкът на лечебните растения, разпространени в
планина Голак обхваща 291 вида.
Най застъпени и най-значимите от тях, които могат да
бъдат използвани за търговски цели
и които са от интерес за фармацевските компании са: Helichrisum
arenarium - смил, Thumus
sp.
- мащерка, Hypericum perforatum - жълт кантарион, Juniperus communis -
синя хвойна и
Origanum vulgare - риган.
Общия списък на лечебните растения, разпространени в планината
Влахина, обхваща
558 вида, като от тях само около 150 вида се събират и
имат стопанско значение. В много от
родовете са посочени по 3-4 ботанически вида, които
имат лечебни свойства, но на практика
ползването се извършва само на един от тях.
Най-разпространените и най-важните за областта ще
бъдат описани накратко:
Бял равнец /Achillea millefolium L./ - растението има широко разпространение. Обитава
открити пространства, по сухи тревисти и каменисти
места. Съдържa етерични масла, орга-
нични киселини, витамин К, ахилеин, танини и др.
Стопанско значение за района може да има
и жълтия равнец /Achillea clypeolata Sm./,
който се среща често в по ниските части на плани-
ната. Белият равнец може да се отглежда при изкуствени
условия за получаване на по-големи
добиви и по-лесно събиране. Освен белия равнец често
се среща и /Аchillea corota L. /, който
няма стопанско значение.
Червен явор /Acer obtusatum Waldst. & Kit. In WilLd /. Горско дърво, което се среща в
дъбоват и в по-ниската част на буковата зона. Расте
единично или в малки групи по билата.
Цъфти преди разлистването, а цветовете са жълти и
събрани в щтитовидни съцветия. Плодо-
вете узряват през октомври.
Конският кестен /Aesculus hippocastanum L./ не се среща естествено в планината. Раз-
пространението му е изкуствено, основно край населени
места и в горски насаждения. Съби-
рането на плодовете може да се осъществява основно от
единични дървета в парковетете на
населените места.
Петровец или камшик /Agrimonia eupatoria L./ често се среща по изоставени земедел-
ски площи, пасища и открити пространства. Може да се
събира за индивидуални и търговски
цели. Използва се подземната част заедно със цветето и
листата. Съдържа танини, силициу-
мова киселина, етерично масло, флавуноиди, витамин С,
каротин и др.
Къклица /Agrostemma guthago L./. Представлява едногодишно отровно растение, което
се среща като плевел в житните култури в планинските
райони. Може да се срещне и по по-
ляни, но рядко. Семето съдържа агростемна киселина,
агликон, гитагенин и други вещества
Шапиче /Alchemilla spp./.
Видовете от род шапиче са широко разпространени из влажни-
те планински ливади и открити места. Растението има
икономически значение. В списъка на
забранените за събиране лечебни растения има три вида
шапиче, но те не се срещат в райо-
на на Влахина и Голак. Независимо от това събирането
на шапичето в България се регулира
с годишни квоти.
Лечебна ружа /Althaea officinalis L./ се среща по влажни места край реките и блатата,
ливади из храсталаци. Събират се почти всички части на
растението. Видът е поставено под
закрила, чрез въвеждане на годишни квоти за събиране.
Левурда /Allium ursinum L./ се
среща в буковите гори на планините. Обитава сенчести,
влажни места, като цъфтежа и активната вегетация са в
ранна пролет преди пълно разлиства-
не на бука. Растението се ползва с лечебни цели и за
подправка. Запасите му нямат стопан-
ско значение.
Черната елша /Alnus glutinosa (L.) Gaertn./ - среща се по поречията на реките. Събира-
нето на дроги от растението е свързано с изсичане на
дърветата. Ползване може да се реали-
зира при водене на планови сечи, почистване на речни
корита, прокарване на нови пътища.
Огнивчето /Anagallis arvensis L./ е едногодишно тревисто растение. Среща се като пле-
вел в окопни култури и посеви. Запасите му в
планинските райони не са високи.
Бяла съсънка /Anemone nemorosa L./. Среща се в широколистни гори и храсталаци.
Появява се в ранна пролет преди пълно разлистване на
дърветата.
Горска пищялка /Angelica sylvestris L./. Разпространена е по сенчести и много влажни
местообитания, най-често край потоци в широколистни
гори. Панчичиевата пищялка /
Angelica pancicii Vand./ е забранена за събиране със
стопански цели.
Жълто подрумиче /Anthemis tinctoria L./. Растението е повсеместно разпространено.
Расте из храсталаци, тревисти, песъчливи и каменисти
места. Запасите му във Влахина и
Голак са високи и позволяват ползване за стопански
нужди.
Репей /Arctium lappa L./. Расте
по буренливи места, край пътища, синури и в покрайнини-
те на населените места. Запасите му в планините обект
на изследване са високи.
Мечо грозде /Arctostaphylos uva- ursi (L.) Spreng./. Растението е с ограничение в ползва-
нето. Запасите му са силно намалени поради прекомерно събиране.
В планините Влахина и Голак се среща рядко и
няма стопанско значение.
Вълча ябълка /Aristolochia clematitis L./. Широко разпространена по умерено влажни
места на богати почви. Обитава предимно буренливи
места край селищата. Запасите му са
високи, но трябва да се спазват определени норми при
черпене и да се ротират находищата.
Обикновен пелин /Artemisia vulgaris L/. Среща се край пътища и буренливи места в по-
крайнините на селищата. Запасите му са високи и
растението може да се ползва за стопански
цели.
Петнист змиярник /Arum maculatum L./.
Обитава храсталачни места и разсветлени гори.
Листата се появяват рано напролет преди пълно
разлистване на дърветата и храстите. Расте-
нието е с високи запаси, но при събирането му трябва
да се спазват ограничения в ползване-
то. За бързо възстановяване на популациите дъщерните
грудки, които не се събират, трябва
да се заравят отново в почвата.
Копитник /Asarum europaeum L./. Растението се среща по влажни места в широколистни
гори до около 1200 м н.в. Запасите му в изследвания
район не са големи. Видът е забранен
за събиране със стопански цели.
Черно изтравниче /Asplenium adiantum-nigrum L./. Широко разпространено из дъбовите
гори и храсталаци. Други лечебни изтравничета срещащи
се в планините са /Asplenium ruta-
muraria L., Asplenium septentrionale
(L.) Hoffm., Asplenium trichomanes L./. Запасите
са виски и
растенията имат стопанско значение.
Лазаркинята /Asperula odorata L./. расте в пояса на букови гори. Представлява многого-
дишно растение с бели цветове. От растението се
използват надземните части. В състава му
има: глюкозиди, асперулозид, танини, смолисти
вещества, витамин С и др.
Сладколистно сграбиче /Astragalus glycyphyllos L./. Среща се в широколистни гори,
предимно по открити пространства в дъбовата зона.
Запасите му имат стопански значение.
Женска папрат /Athyrium filix-femina (L.) Roth./. Рапространена край водни течения и по-
тоци в буковите гори. Растението се използва за
лечебни цели и за направата на букети. За-
пасите му не са високи.
Лудо биле /Atropa bella-donna L./ Широко разпространена в букови гори, край пътища и
малки отворени пространства. Растението е с
ограничителен режим на ползване. Има високи
запаси. Събират се листата и коренът.
Паричка /Bellis perennis L. /. Расте по ливади и пасища и достига до 20 cm височина.
Съ-
бират се надземните части със цветето, тъй като
растението е богато на лечебни вещества.
Съдържа: сапонини, смола, етерично масло, танини,
органични вещества и др. Обитава умерено влажни ливади и поляни.
Виолетова белоочица /Buglossoides purpurocaeruleа (L.) Lohnst./. Широко разпростра-
нено в гори и широколистни храсталаци в дъбовата зона.
Запасите му са високи и не се нала-
га ограничаване и система за ротиране.
Овчарска торбичка /Capsella bursa pastoris L. / Расте като плевел и се среща навсякъ-
де: по поляни, край пътища, планински ливади, пасища,
изоставени ниви и други места. Има
цветове,събрани в съцветия с бял цвят. Събира се
надземната част.
Решетка /Carlina acaulis L./.
Среща се по сухи и каменести места, на припечни изложе-
ния. Растението е без стъбло, цветът е плътно до
земята и с твърди бодли. Използва се коре-
на, който трябва се вади през есента.
Безстъблена решетка /Carlina acanthifolia All./. Растението се среща по сухи скалисти и
тревисти места. Запасите му не са високи. Растението е
с ограничителен режим на ползване.
Синя метличина /Centaurea cyanus L. /. Представлява едногодишно тревисто растение,
което често се среща като плевел в житните култури.
Обитава предимно сухи, скалисти и ка-
менести места. От рода Centaurea се срещат още няколко
вида, които могат да се използват
за стопански цели: /Centaurea scabioza L./,
/Centaurea nigricans Willd./, /Centaurea ajamus L./ и
/Centaurea alba L./.
Червения кантарион /Centaurium erythraea Rafn./ се среща единично или на малки гру-
пи по умерено влажни ливади, открити места в горите и
поляни. Запасите на растението не
са високи и за устойчиво и постоянно ползване на
ресурсите му е необходимо да се спазват
ограничения в ползването.
Змийското мляко /Chelidonium majus L./, се среща предимно край населени места по
влажни места, край огради и каменни стени. Находищата
на растението не са много и запа-
сите му не са много високи.
Видовете от род лобода са разпространени
предимно в равнинните части и в планински-
те и полупланинските райони запасите им не са високи.
Чувенът /Chenopodium bonus-henricus
L./ се
среща по високопланинските пасища и ливади.
Алтънчето /Chrisosplenium alternifolium L./ се среща ограничено,
покрай извори и пото-
ци. Запасите не са високи и растението няма стопански
значение.
Синя жлъчка /Cichorium intybus L./. Представлява многогодишно растение, което се сре-
ща като плевел почти навсякъде, особено по изоставени
ниви, пасища и умерено влажни
ливади. Растението е широко разпространено в Голак и
Влахина и може да има икономически
значение. Използва се корена и надземната част.
Обикновен черновръх /Clinopodium vulgare L./. Растението обитава открити места и
изредени гори. Има много високи запаси и може да се
ползва със стопански цели.
Обикновеният дрян /Cornus mas L./ се
среща като единично дърво по синори или като
подлесен елемент в дъбови гори. Има широко
разпространение и запасите му имат стопанско
значение. Съществуват възможности за култивирането му.
Смрадликата /Cotinus coggygria Scop./ има ограничено разпространение, предимно като
подлесен елемент в дъбови гори. Среща се основно на
варовикови субстрати. Няма стопан-
ско значение.
Червен глог /Crataegus monogyna Jacq./. Расте като храст с височина до 5 метра. Цъфти
рано напролет и има червени плодове. От растението се
събират: цветовете, плодовете, а
по-рядко и листата. След източните страни на Влахина
се среща и източния глог /Crataegus
orientalis Pall. ex M. Bieb/. Запасите на глог са много високи и имат икономически
значение.
Татул /Datura stramonium L./. Toвa e отровно едногодишно тревисто растение, което
рас-
те на височина над 1 метър. Има бял цвят. Може да се
събират листата и семената. Използва
се във фармацевтичната индустрия за извличане на
алкалоиди.
Вълнест напръстник /Digitalis lanata Ehrn./. Двегодишно или многогодишно отровно рас-
тение с изправено стъбло и височина до 1 метър. Среща
се по сухи, каменести и слънчеви
места. Цветовете са събрани в съцветия на върха на
стъблото. От растението се събират
листата. Намира приложение в фармацевтичната индустрия
за производство на лекарства.
Срещат се още видовете Digitalis ferruginea L. и
Digitalis grandiflora Mill
Полски хвощ /Equisetum arvense L./. Многогодишно тревисто растение. Събира се над-
земната част. Видовете от род хвощ – полски /Equisetum
arvense L/, голям /Eqisetum telmateia
Ehrh./ и блатен /Equisetum palustris L/. се срещат по
заблатени места и покрай реки и потоци.
От растенията не могат да бъдат ползвани големи
количества.
Полски ветрогон /Eryngium campestre L./. Обитава сухи тревисти и
каменисти места.
Популациите му са с висока плътност и има високи
запаси.
Горска ягоди /Fragaria vesca L./ се
среща по поляни, изредени гори и сечища. Растение-
то е с висока плътност и при подходящи климатични
условия през годината могат да се събе-
рат големи количества. Има бели цветове и червени
плодове. Събират се листата, корените
и плодовете.
Мъждрян /Fraxinus ornus L./.
Среща се повсеместно като подлесен елемент в дъбовите
гори. Запасите му са много високи и при извеждане на
планирани сечи могат да се добиват
значителни количества.
Еньовче /Galium verum L. /.
Тревисто растение, което се среща по открити пространства
и расте на височина до 1 метър. Има жълти, малки и
ароматни цветове, събрани във връх-
ни съцветия . Среща се по влажни и сухи места покрай
пътища, а най-много покрай ливади.
Използва се надземната част с цвета. Видовете от род
еньовче се срещат както по открити
пространства – същинско еньовче /Galium verum L. / и
лепка / Galium aparine L./, така и в гори
– ароматно еньовче /Galium odoratum (L.) Scop /.
Запасите и от трите вида са високи.
Видовете от род здравец се срещат основно в
широколистни гори. В планинте обект
на изследване значение като лечебни растения имат - Geranium
macrorrhizum L., Geranium
pyrenaicum Burm.fil., Geranium
robertianum L., Geranium sanguineum L., Geranium sylvaticum L.
Омайниче, зайча стъпка /Geum urbanum L./.
Многогодишно растение, което достига ви-
сочина до 1 метър. Има малки жълти цветове, които са
разположени на дълги цветни дръжки
на върха на растението. Среща се от низините, до
високите планински поляни, рудерализира-
ни места, край пътища и в изредени гори. От растението
се събира подземната част - корени-
ща. Съдържа етерични масла, танини, нишесте, захар и
други вещества.
Видовете от род самобайка /Glechoma
hederaceae L./ и /Glechoma hirsuta W et K./ са
разпространеи в храсталачни места и по умерено влажни
ливади. Растенията са с високи
запаси.
Смил /Helichrysum arenarium L./. Това е многогодишно растение с височина от 20 до
60cm. Расте по каменисти, сухи и светли места. Има
изправено стъбло, на чийто връх са цве-
тове в жълт цвят и приятен аромат. Обикновено се среща
в големи количества, в групи, рядко
само.
Кукуряк /Helleborus odorus W. et K./. Растението е широко разпространено. Обитава пре-
димно широколистни гори и храсталаци. Запасите му са
високи и може да се ползва за сто-
пански цели.
Миши уши /Hieracium pilosella L./. Обитава предимно открити сухи и каменисти места и
пасища. Растението има стопанско значение.
Жълт кантарион /Hypericum perforatum L./. Едно от най-разпространените лекарствени
растения. Расте по умерено влажни до сухи ливади,
поляни, в покрайнините на гори и сечища.
Запасите му са високи и е едно най-важните лекарствени
растения които могат да се събират.
Бял oман /Inula hellenium L./.
Расте по влажни и осветени места и достига височина до 2
метра. Има дълго и здраво стъбло със силно развита
кореновата система. Цветовете са жъл-
ти и големи и се появяват на върха на стъблото. От
растението се събират корените.
В района на изследване се срещат червената смрика /Juniperus
oxycedrus L./ и сибир-
ската смрика /Juniperus sibirica Burget./.
Първата се срещат в по ниските райони и обитава
площи заемани в миналото от дъбови гори. Сибирската
смрика обитава високопланинските
пасища и е локализирана в района на връх Кадиица.
Събират се плодовете, които при си-
нята хвойна са сини, а при червената червени. Срещат
се по изоставени ниви, горски поляни
до високопланинските пасища. Плодовете съдържат
етерични масла, инвертна захар, смола,
юниперин и други вещества.
Дяволска уста /Leonurus cardiaca L./. Среща се по влажни крайпоточни места, в покрай-
нините на населените места. Запасите не са високи.
Свиларка /Lychnis coronaria (L.) Desr./. Растението обитава открити пространства и раз-
редени дъбови гори, поляни сухи ливади. Запасите му са
високи и могат да се ползват зна-
чителни количества.
Обикновената блатия или върболист /Lythrum salicaria L. / е многогодишно растение,
което расте по влажни почви. Разпространено е по
влажни ливади, край реки и потоци. Дос-
тига височина до 2 метра. Има синьо-червеникави
цветове събрани във връхни съцветия.
Събира се надземната част.
Kръглолистното ленивче /Lysimachia nummularia L./ е пълзящо растение, което се сре-
ща по влажни заблатени места. Разпространението му е
свързано с овлажняването и запаси-
те му в изследваните планини не са високи.
Горския слез /Malva sylvestris L./ може да се намери покрай населените места, синори,
умерено влажни ливади. В горите се среща по открити
места и сечища. Запасите му са висо-
ки и може да се ползва за стопански цели.
Сусерката /Marrubium peregrinum L./ е вид от род пчелинок. Различава се по размерите
на листата и цветовете. Растението е разпространено по
сухи тревисти места до към 800 м
н.в. Цъфти през лятото, когато другата растителност е
прецъфтяла и лесно се разпознава.
Запасите не са много високи.
Лайка /Matricaria chamomilla L./. Едногодишно широко разпространено растение. Среща
се по изоставени ниви, ливади, покрай пътища и други
места. Достига височина до 50cm. От
растението се събират цветовете. Съдържа хамазулен,
матрицин, холин, мастни киселини,
апигенин, фитостерин, флавоноиди и др.
Двата вида от род Комунига – лечебна /Melilotus
officinalis (L.) Pal./ и бяла /Melilotus alba
Med./ са
широко разпространени в обекта на проучване. Лечебната комунига обитава тревис-
ти места и поляни с умерено овлажняване. Бялата се
среща най-често покрай пътища и като
плевел.
Обикновената кошутина /Melittis melissophylum L./ се среща в дъбови
гори и широко-
листни храсталаци. Предпочита месторастения на
варовикова основа. Запасите и са високи
и има възможности за стопанска експлоатация.
Видовете от рода Мента са широко
разпространети. Най-известен е вида /Mentha
piperita L./. Срещат се предимно на влажни места и поляни, край
пътища и други места. Съ-
държат: мента, мента, цинеол, танини, флавоноиди,
витамин C, както и други вещества.
Салеп /Orchis morio L./.
Многогодишно растение с височина от 20 до 50cm. Среща по
влажни места, планински ливади, покрай реки, потоци и
открити терени с варовита повърх-
ност. От растението се събират подземните части.
Всички видове са с ограничителен режим
на ползване. За събирането им за стопански цели е
необходимо да се направят предварител-
ни заявки за отпускане на квота
Гръмотрън /Ononis spinosa L./.
Многогодишно растение, полухраст с височина от 30 до
60cm. Долната част на стъблото е вдървеняла. Цветовете
са с розов цвят. Расте на влажни
места. От растението се събира корена, който съдържа:
етерично масло, нишесте, захар,
смоли, танини, лимонена киселина и др.
Обикновен риган /Origanum vulgare L./. Повсеместно разпространено растение. Обита-
ва открити пространства, изоставени ниви, поляни,
горски сечища. Има високи запаси и може
да се ползва за стопански цели.
Червен божур /Paeonia peregrina Mill./. Среща се на варовикови терени в разсветлени
гори от космат дъб. Най-големите запаси са на рида
Бобошевски Руен във Влахина и Голак.
Растението е с ограничителен режим на ползване.
Мак самосейка /Papaver rhoeas L./.
Среща се край пътища, изоставени ниви, като пле-
вели в житните култури и други места. Цветовете са
едри с червен цвят и четири венечни
листа. От растението се събират цветовете. Съдържа:
реадин, слуз, захар, смоли, органични
киселини и др.
Драка /Paliurus spina-christi Mill./. Растението е с широко разпространение. Обитава пре-
димно по-ниските части на планините на мястото на
унищожени дъбови гори. Възможностите
за черпене са големи.
Видовете от род жиловлек /Plantago spp. / са
широко разпространени. По влажни ли-
вади, крайпоточни места и пасища, най-често се срещат
широколистния /Plantago major L/ и
теснолистния жиловлек /Plantago lanceolata L./.
По сухи песъчливи и каменисти места се сре-
щат пясъчния /Plantago scabra Moench. (P. arenaria
W.K.)/ и гребенистия жиловлек /Plantago
subulata L. (P. carinata Schrad.)/. Възможностите за черпене са неограничени.
50
Лечебните видове от род Очиболец /Potentilla/
са широко разпространени в проучвания
район. Петопръстника /Potentilla reptans L./ е
разпространен по влажни заблатени места, а
другите три вида – изправения /Potentilla erecta
(L.) Rausch./ сребристия /Potentilla argentea
L./ и
белия очиболец /Potentilla alba L./ се срещат по сухи, тревисти и
каменисти места. Расте-
нията имат високи запаси и могат да се събират със
стопанска цел.
Пача трева /Polygonum aviculare L./. Среща се по влажни и умерено влажни места и па-
сища, като плевел в окопни култури.
Обикновенната тученица /Portulaca oleracea L./ среща се най-често като плевел в ок-
опни култури. Цъфти през втората половина на лятото.
Разпространението и е свързано със
степената на обработване на земята и отглежданите
култури.
Лечебната иглика /Primula veris L./ се
среща по горски поляни и ливади. Растението има
високи запаси в района и може да се ползва за
стопански нужди. Поставено е под ограничи-
телен режим на ползване.
Лечебната медуница /Pulmonaria officinalis L./ се среща покрай потоци, по влажни места
в горите. Растението е най-разпространено в буковите
гори. Запасите са високи, но трябва да
се прилагат мерки за ротиране на находищата при
събиране
Видовете от род Лютиче /Ranunculus/ се
срещат по влажни заблатени места. Растенията
са с големи запаси и са широко разпространени в двете
планини. Има възможности за орга-
низиране на събирането на големи количества.
Шипката /Rosa canina L./ е
широко разпространена в двете планини. Среща се в по-
крайнините на горите, по изоставени земеделски земи,
синори и поляни. Запасите са и много
високи и има промишлено значение.
Видовете от род /Rubus/ с срещат във всички
райони на планините. Къпината /Rubus
caesius L./ обитава открити места, покрай пътища и реки. Малината
/Rubus idaeus L./ се сре-
ща по влажни места в горите, по сечища и поляни.
Конскията босилек /Salvia / е
представен с шест вида лечебни растения в планините.
Сращат се по открити места, в покрайнините на горите,
по поляни и ливади. Запасите им имат
стопанско значение.
Двата вида бъз – тревистия /Sambucus ebulus
L./ и черния /Sambucus nigra L./ са ширко
разпространени в двете планини. Възможностите за
черпене на дроги са високи. Тревистия
е разпространен предимно в покрайнините на населените
места на влажни и богати почви.
Черният бъз се среща в гори и храсталаци и също е
привързан към по-влажни и богати почви.
Дребно динче /Sanguisorba minor Scop./. Растението се среща по умерено сухи и влажни
ливади. Разпространено е повсеместно и запасите му са
високи. Лечебното динче /Sanguisorba
officinalis L./ е по-рядко разпространено и няма стопанско значение.
Дебрянката /Sanucula europaea L./ се среща по влажни богати почви, предимно в букови
гори.
Лечебните растения от род каменоломка са два –
кръглолистна /Saxifraga rotundifolia
L./ и
луковична /Saxifraga bulbifera L./. Кръглолистната се среща по скалисти,
влажни места в
горите, а луковичната е по-широко разпространена, като
обитава широколистни гори, храста-
лаци и покрайнините на горите.
Обикновеният синчец /Scilla bifolia L./ е
повсеместно разпространен. Запасите му да
високи и може да се събира за стопански цели.
Лечебните растения от род живениче са два –
кучешко /Scrophularia canina L./ и голо
/Scrophularia nodosa L./. Кучешкото е разпространено край пътища и сухи
тревисти места.
Другият вид се среща в горите и е привързан към
по-богати и влажни почви. Запасите на двете
растения в Голак и Влахина не са високи.
Лечебните растения от род Превара /Scutellaria/
са три вида. Обитават предимно дъбови
гори. Срещат се по-често до1000 м надморска височина.
Възможностите за черпене на дроги
не са високи.
Видовете от род тлъстига – голяма /Sedum
maximum (L.) Suter./, бяла /Sedum album L./
и лютива /Sedum acre L./ се срещат по сухи
каменисти места, по изветрели скали и сипеи.
Запасите са високи и растенията могат да се ползват за
стопански нужди.
Обикновен миризлив бурен /Sideritis montana L./. Растението е широко разпространено
из сухи, тревисти и каменисти места. Морфологично се
различава от пиринския чай и няма
голямо значение като лечебно растение.
Енчец /Solidago virga-aurea L./. Растението е разпространено из широколистни гори,
край
пътища и по открити места. Цъфти през втората половина
на лятото. Запасите му не са висо-
ки и няма стопанско значение.
От трите вида от род сорбус – офика /Sorbus
aucuparia L./ скоруша /Sorbus domestica L./
и брекиня /Sorbus toriminalis (L.) Crantz./ с
най-широко разпространение в района на проучва-
не е брекинята. Тя се различава от другите два по
формата на листата. Офиката и скорушата
се различават по екологините си изисквания. Офиката се
среща високо в планината около
горната граница на гората, а скорушата се среща в
зоната на дъбовите гори. От скорушата
има селекционирани културни сортове, които могат да се
засаждат и отглеждат изкуствено.
Видовете от род звездица – средна /Stellaria
media (L.) Vill./ и тревиста /Stellaria graminea
L./ се
срещат по влажни тревисти места и като плевели в лозя, овощни насаждения.
Растени-
ята имат високи запаси и могат да се ползват за
стопански цели.
Зарастличе /Symphytum officinale L./. Среща се в широколистни гори и храсталаци, край
населени места и край пътища. Растението е много
разпространено и може да се събира за
стопански цели.
Обикновен брей /Tamus communis L./.
Увивно тревисто растение. Среща се на богати,
умерено влажни почви.
Обикновената вратига /Tanacetum vulgare L./ се среща често, като рудерално растение,
край пътища и населени места. Запасите са високи и от
растението могат да се събират голе-
ми количества дрога.
Обикновеното глухарче /Taraxacum officinale Web./ се среща по тревисти места и паси-
ща при умерено овлажняване. Запасите са високи и могат
да се ползват големи количества.
Род подъбиче е представен с четири вида:
обикновено /Teucrium chamaedrys L./, пла-
нинско /Teucrium montanum L./, бяло /Teucrium
polium L./ и луковично /Teucrium scordium L./ От
четирите вида стопанско значение имат обикновеното и
бялото подъбиче. Обикновеното е
рзпространено в дъбови гори и храсталаци в зоната на
дъбовите гори. Бялото подъбиче расте
по сухи тревисти и каменисти открити места.
Мащерката /Thymus spp./ е
повсеместно разпространена в проучвания район. Среща се
от най – ниската точка при с. Черниче до връх Кадиица.
Запасите са високи и възможностите
за събиране на билки са големи. Съдържа етерично
масло, което има: тимол, карвекрол, смо-
ли, минерални соли и други вещества.
Липите са три вида – дребнолистна /Tilia cordata Mill./,
едролистна /Tilia platyphyllos Scop./
и сребролистна /Tilia tomentosa Moench./.
Срещат се като единични дървета в дъбовите гори,
но най-често като паркови дървета в населените места.
Няма компактни масиви, от които да
се събират големи количества.
Подбел /Tussilago farfara L./. Многогодишно тревисто растение, което е широко
разпрос-
транено и има големи възможности за използване. Расте
до 20cm височина и има жълт цвят.
От растението се събират цветовете и листата.
Коприва /Urtica dioica L./.
Многогодишно тревисто растение, което се среща повсемест-
но.. От растението се събират листата и корена.
Съдържа витамин В12, С, К, мравчена кисе-
лина, провитамин А, ацетил, холин, танини, калий,
нишесте и други вещества.
Боровинка /Vaccinium myrtillus L./ Среща се по високите планински части, гори, ливади
и голинки на киселени почви. От растението се
използват листата и плодовете. Растението е богато
на: пирокатехински танини, миртилин, арбутин, вакцинин, витамин Ц, пектин и
други
вещества. От трите вида боровинка- черна /Vaccinium
myrtillus L./, синя /Vaccinium uliginosum
L/.
и червена /Vaccinium vitis-idaea L./, стопанско значение има само
черната боровинка. Раз-
пространението и е ограничено в района на връх
Кадиица.
Лечебен лопен /Verbascum thapsiforme Schraeder./. Двогодишно растение, което може
да достигне височина до 3 метра. Расте на сухи места,
от равнини до високопланински ли-
вади, из реки и потоци. На планината Голак се срещат
още два други вида лопен и това:
/Verbascum phlomoides Schraeder./ и /Verbascum apoetinum Borb./. От растенията се
събират
цветовете и при благоприятни условия могат да се
реализират големи количества. Може да
се отглежда при изкуствени условия.
Великденче, гергьовденче /Veronica officinalis L./.
Многогодишно растение, което дос-
тига височина до 30cm. Има широко разпространение,
като най-често се среща по слънчеви
места, ливади, край пътища и по планински поляни. От
растението се събира надземната
част. Може да има икономическо значение.
Теменужки са два вида – миризлива /Viola odorata L./ и
трицветна /Viola tricolor L./. пър-
вият вид е широко разпространен из гори и храсталаци.
Трицветната теменуга е едногодишно
растение, което се среща често като плевел в овощни,
окопни култури, изоставени ниви.
Бял имел /Viscum album L./.
Полупаразитен храст, който расте по различни видове дър-
вета. На планината Голак се среща най-вече по дъба. От
имела се събират клонки с листата.
Съдържа: холин, ацетил, флавоноиди, восък, смола,
витамин С и други вещества.
Безсмъртничето /Xeranthemum annuum L./ се среща по сухи, тревисти и каменисти мес-
та. Запасите са високи и има възможности за черпене на
големи количества.
9. ПОТЕНЦИАЛ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА
БИЛКИ И ГОРСКИ ПЛОДОВЕ.
Планините Голак и Влахина представляват екологично
чисти естествени среди, които
имат голямо природно разнообразие. Те имат потенциал и
предлагат възможности за използ-
ване на голям брой билки и горски плодове. (Като
приложение към настоящата разработка е
даден списък на тези, които са разпространени на двете
плнини.)
Използване на семена и горски плодове. Семената на горскодървесните и храстови
видове, освен че имат значение за естественото
възобновяване и разширяването на горите
може да се използват и за хранене на човека,
животните, както и за промишлена преработка.
Най-големите възможности за събиране са от следните
видове: зимен и летен дъб, благун,
цер, бук, черен бор, бял бор, ясен, габър, орех,
леска, малини, къпини, ягоди, дренки, трънки,
глог, боровинки, смрика, както и от някои горскоплодни
дървесни видове.
Дъбовите жълъди в миналото са били използвани главно
за хранене на животни. Днес с
развитието на технологиите от тях се получава масло за
технически цели и брашно. Поради
широкото разпространение на дъбови гори на двете
плнини има голям потенциал за събиране
на дъбови жълъди.
Боровите семена се намират в шишарки, които трябва
първо да се отворят, за да излезе
семето. Тази процедура обаче се прави в семедобивни
станции, а изкупвачите купват семена-
та заедно с шишарката. Най-известен изкупвателен
център за борови семена в района е Гор-
ско стопанство „Малешево“ от Берово, в състава на
„Македонски гори“-Скопие, където има
и шишаркосушилня. От българска страна в югозападния
регион в близост до Благоевград се
намира семедобивната станция на Държавно горско
стопанство “Разлог” в град Разлог.
Буковите жълъди се използват за хранене на домашни
животни, но може и да се прера-
ботват, при което се получава масло, което намира
приложение като хранителна добавка на
човека.
Семената от ясен, габър и други горскодървесни видове
се събират за производството
на фиданки от тези видове в расадници.
Лешниците и ореха са много ценни плодове в
хранителната индустрия. Те са подходящи
и за отглеждане в плантации. През последните години в
областта на Делчево са създадени
голям брой плантации от орехи и лешници.
Изледваната област е подходящта за отглеждане на
плантации и на питомния и дивия
кестен, които също са ценни и значими видове не само
като горски дървета, а и заради техните плодове.
Разнообразието от горскоплодни видове в тази област е
голямо с много видове, като на-
пример: дива круша, киселица и други видове, които
поради чистата природна среда могат да
бъдат много ценен хранителен продукт.
Къпините, малините и горските ягоди са особено
богатство и от тях могат да се събират
значителни количества. В днешно време все повече се
създават и плантации от тези видове
поради широкото потребление и търсене на техните
плодове.
Дренките и трънките също така създават ценни плодове,
които имат широка употреба.
Потенциала за събиране на плодове и от тези видове е
голям.
Шипката е едно от най-разпространените растения в
района. Плодовете са изключител-
но качествени и ценени в медицината, фармацията,
хранителната индустрия, както и сред
местното население. Има големи възможности за събиране
на плодове от шипки, както и за
култивиране на това растение.
Боровинките са много ценен плод с висока стойност.
Особен потенциал за събиране има
в планината Влахина около връх Кадиица.
Плодовете от синя хвойна (смрика) Juniperus
communis са ценен плод, който непрекъс-
нато се събира и преработва. Най-известен откупувч в
региона е ПШС „Малешево“ от Берово,
който има собствен капацитет за преработка.
9.1 Препоръки за устойчиво използване на
лечебни растения.
Въпреки, че лечебните растения са възобновяем природен
ресурс, запазването и въз-
становяването им изисква и тяхното устойчиво използване.
За тази цел времето за събиране
на билки, фазата на развитие на растението и начина на
събиране са от съществено значе-
ние. Необходимо е растенията да се събират в хубаво,
слънчево и топло време и в тази фаза
от развитието, когато имат най-големи количества
лечебни вещества. Това е важно, тъй като
концентрацията на лечебни вещества в растенията,е
различна през отделните сезони на го-
дината. Освен това определянето на най-благоприятното
време за събиране не е еднакво за
едно и също растение на различни места и планини.
Голямо значение за това имат: климата,
почвените условия, биоекологичните характеристики на
видовете, годишното време и др.
Събирането на билки по сухо и слънчево време е
необходимо, тъй като растенията, ко-
ито се събират във влажно състояние при сушене стават
черни и хващат мухъл. За събиране
на билки най-добре е събирачите да бъдат снабдени с
подходящо оборудване за растението,
което събират и да събират само един вид билка през
деня. Събрания материал трябва да се
поставя в кошници и бързо да се отнася за сушене.
Сушенето може да бъде естествено, на
сянка или в сушилня.
При събирането на билки и части от тях трябва да се
спазват няколко основни правила,
произтичащи от това кои части от растението се
събират.
Събиране на пъпки (Gemmae).
Събират се рано през пролетта в
началната фаза, кога-
то набъбват, преди напълно да се разпукат. Тогава
съдържат най-много хранителни, смолести
и балсамни вещества. Изсушават се на сянка или в
сушилня при температура от 40 º C.
Събиране на цветове (Flores).
Цветовете може да се събират в различни
етапи от тях-
ното развитие. Най-добре е да се събират в началото на
цъфтежа, тъй като някои билки пре-
цъфтяват за ден-два. Трябва да се берат ръчно в
кошници, без натискане. Изсушават се на
сянка или в сушилня при температура 35-45 º C.
Събиране на листа (Folia).
Листата на различни растения, се берат в
различни периоди
от годината. Преди да цъфтежа се берат на маточината,
момината сълза и др. При повечето
растения се берат по време на цъфтежа, а при някои и в
продължение на цяла година. Съби-
рат се в кошници без натискане. Изсушават се на сянка
или в сушилня при температура от 45
º C.
Събиране на надземния дял (Herbae).
Надземните части е най-добре да се
събират в
периода, когато цъфти растението. Берат се с ножички.
Може да се суши на сянка или в су-
шилня при температура от 40 до 70 º C.
Събиране на корени, коренища и грудки (Radices, rhizome, tubera,). Тези части от рас-
тението се вадят, когато растението напълно прецъфти и
започва да съхне. При някои рас-
тения коренът се вади рано през пролетта, а при други
късно през есента. Корените, които
съдържат слузни вещества не трябва да се мият (бял
слез, роза). Грудките на салепа след
изваждане се почистват и се поливат с вряла вода за да
се извърши стабилизация, която
позволява продължително съхранение. Тези части се сушат
на слънце или в сушилня при
температура от 45 до 70 º C.
Събиране на плодове и семена (Fructus et semines). Събират се при тяхното пълно
узряване. При някои билки като анасон, кориандър,
копър и др. се добиват преди пълно уз-
ряване, за да се избегне изпадане на семената.
Стръковете се поставят в малки пакети за да
доузреят и се добиват семената. Сушат се естествено
или в сушилня при температура от 40
до 100 º C.
Събиране на кори (Cortices).
Добиват се през есента, по време на
листопада или през
пролетта. Събират се млади, здрави и сочни кори, без
лико отвътре или без мъх отвън. Събраните кори се изсушават първо на слънце, а
след това се досушават на сянка или в сушил-
ня при температура до 70 º C.
Качеството на билките зависи от съдържанието на
лечебни вещества в тях. Тяхната кон-
центрация не е равномерно разпределена в цялото
растение, често те са концентрирани в:
пъпките, листата, цветовете, корените, семената и
плодовете.
От друга страна, количеството на лечебните вещества се
променя и в зависимост от
фазите на развитие на растенията, от годишното време
(мокро, сухо), от почвените условия,
от географската ширина, от възрастта на растението и
др. Растенията, изложени повече на
слънце, съдържат по- голямо количество етерично масло
от растениета на сянка.
Преди да се започне събиране на лечебни растения,
хората трябва добре да се запоз-
наят с техниката на събиране и прибиране на реколтата.
Освен това трябва добре да се по-
знава растението и да се знае, кое растение и коя част
от него се бере. Това е важно, защото
има доста видове, подвидове, сортове на растенията и
може да се сбъркат някои неотровни с
отровни растения. При събирането на отровни билки не
трябва да се бере с голи ръце, а съ-
бирачите специално трябва да защитят очите, устата,
носа, ушите и другите части на тялото.
Начина на бране да е такъв, че в никакъв случай не
трябва да се откъсват (изкореняват) цели
растения. Растенията се режат с нож или ножица.
Събират се само толкова растения, колкото
са необходими, а задължително се оставят и няколко
екземпляра за тяхното по-нататъшно
размножаване. По правило в един ден се събира само
една билка. По този начин се избягва
възможността да се обърка един вид с друг. Събраните
растения се събират в кошници без
да се притискат, за да не се запарят и да не станат
черни и хванат мухъл преди да започнат
да се сушат.
Растенията трябва да се сушат най-много 5-6 часа след
тяхното събиране, най-добре
в сушилня. Сушенето трябва да става бързо, при добра
вентилация. През цялото време на
събирането, в процеса на сушене и след това растенията
трябва да се преглеждат и да се
пречистват от повредени екземпляри. Обикновено
цветовете и техните части се опаковат в
хартиени торби и кутии, без да бъдат подложени на
натиск. Листата може и да се балират.
Надземните части, стъбла и корени се опаковат в торби
или бали. Семената и плодовете - в
хартиени или конопени опаковки.
9.2 Култивиране на билки
9.2.1 Кутивирано отглеждане на лечебни растения
Събирането на горски плодове и лечебни растения или на
части от тях, наричани “билки”се осъществява основно oт диворастящите находища.
Тяхното търсене непрекъснато нара-
ства и проблемите при събирането им най-често са
свързани с неразумното ползване и опаз-
ване на естествените находища. Това налага култивирано
отглеждане на някои от тях, което
ще доведе до намаляване натиска върху естествените
ресурси и опазване на биологичното
им разнообразие.
Аронията Aronia melanocarpa
Аронията е от сем. Rosaceae и е североноамерански вид
широко отглеждан в Централна
и Източна Европа. Суровина са плодовете на аронията,
които намират приложение в храни-
телно-вкусовата и винарската промишлености. Плодовете
съдържат голямо количество вита-
мин P, витамин C, пектин, багрила от групата на
антоцианите и др.
Растението е многогодишен храст достигащ на височина
до 3 метра. Кореновата система
на храстите е плитко разположена, поради което се
приема че видът е относително чувстви-
телен към почвената влага. Храстите притежават висока
издънкопроизводителност, която се
проявява при по възрастните екземпляри.
Аронията се отличава с голяма студоустойчивост, което
я прави изключително подходя-
ща за отглеждане при планински условия. Основната
биологична особеност на вида е него-
вата светлолюбивост, поради което силното засенчване
на вътрешната част на короната на
храстите води до чувсвително намаляване на добивите.
Висока американска боровинка
Високата боровинка произхожда от Северна Америка и
нейното култивиране е започ-
нало през ІХ век. През 30-те години започва и
отглеждането и в Европа основно в Холандия,
Полша, Дания, Великобритания, Швейцария и Германия.
По-късно продължава интензивното
й отглеждане и селекция и в Южна Европа (Италия,
Франция и др.).
Високата боровинка е храст, който достига на височина
1,5 – 2,5m и диаметър на коро-
ната до 2m. Тя е растение на умерения климат и
климатичните условия в нашата страна в
повечето случаи са благоприятни. Високата боровинка
издържа и при ниски температури до
–25°С. Може да се отглежда в диапазона 600 – 1000
метра надморска височина при сравни-
телно висока атмосферна влажност.
Видът е с плитка коренова система и затова е
чувствителна към почвената влага. Ето
защо за нашите условия е поливна култура. Плантациите
се създават върху леки, структурни,
глинесто-песъкливи задължително кисели почви с високо
съдържание на хумус
В зависимост от използваните посадъчни схеми за 1
декар са необходими 120 – 180 броя
фиданки. Плододаването започва на третата или
четвъртата година и добивите са в рамките
на 500 – 800 кг от декар. Цената на пресните плодове
на нашия пазар (предимно хотели и
ресторанти) е около 5 лева за килограм.
За създаването на плантации се използват двегодишни
фиданки със закрита коренова
система. Цената на тези фиданки варира (3 – 6 евро) в
зависимост от култиварите, големина-
та на контейнерите и произхода на производството
Шипката Rоsа canina L.
Вид при който се използват плодовете, които са ценна
суровина за хранително вкусо-
вата, медицинската и фармацевтичната промишлености.
Основните биологично-активни ве-
щества които се съдържат в шипката са витамините. В
хранително-вкусовата промишленост
шипките се използват за приготвянето на различни
сокове, нектари, концентрати, поли вита-
минни препарати и др. В медицината се използват в
различни направления, най-вече като
авитаминозно средство.
Поради специфичните си екологични особености
въвеждането на шипката като култура
дава възможност да бъдат оползотворени редица пустеещи
земи. Основната био-екологична
особеност е мощната коренова система, която осигурява
на храста вода и хранителни веще-
ства и при най-неблагоприятни условия. Шипката е много
взискателна към светлината и не
понася засенчване. Досега са утвърдени 4 сорта
културна шипка: Пловдив 1, Нектар, Светла,
Вебецина 115 като първите 2 сорта са предназначени за
хранително-вкусовата промишле-
ност, а останалите 2 са форми с много голямо
съдържание на витамин С. Размножаването се
извършва основно вегетативно с издънки. Засаждането се
извършва при разстояния между
редовете 3.5 м и 1.2-1.50 м между растенията. Средно
на декар се засаждат 250 храста.
Грижите за насажденията са по-интензивни през първите
години. Изразяват се в редовно
окопаване на растенията и култивиране на на
междуредията. Към 10-15 тата година насажде-
нията се подмладяват чрез изсичане на храстите на
10-15 см над почвата. Плодоносеното за-
почва през втората и третата година, но нормален добив
се получава на 4 тата година. Средно
от декар могат да се получат 500 кг.
Градински чай Salvia officinalis L.
Градинският чай е използуван като лечебно растение още
от древните гърци. Той е сре-
диземноморски вид. В естествени находища се среща по бреговете
на Далматинското крайбрежие и на някои острови в Адриатическо море. Расте по
скалистите хълмисти и сухи скло-
нове. Отглежда се в много страни на Европа (Италия,
Испания, Русия и др.), Америка и др
Многогодишно полухрастовидно растение от сем.
Устоцветни. Коренът му е силно раз-
вит и прониква на голяма дълбочина в почвата. Стъблата
са правостоящи, силно разклонени
и богато облистени. Достигат височина 50-80 см.
Градинският чай е сухоустойчиво растение.
Расте и се развива добре в райони с голяма надморска
височина, където образува много-
бройни богато облистени цветоносни стъбла. Той е силно
студоустойчиво растение. Добре
презимува в райони, където отрицателните температури
през зимата достигат –30 градуса.
Добре се развива на сухи, с южно изложение
песъчливо-глинести, водопропускливи поч-
ви, чисти от плевели. Много добре се развива и дава
високи добиви на богати черноземни и
наносни почви на полусенчести места. Отзивчив е на
торене.
Отглежда се за получаване на листа, които са богати с
етерично масло, гликозиди, та-
нин, сапонин, различни фосфати, каротин, витамин С,
аспортин, оксалова киселина, горчила,
каучук и други вещества. Листата съдържат 0,5-2,5%
етерично масло, което се използува в
медицината и в хранително-вкусовата промишленост.
Листата се използуват в медицината
като дизенфекционно и противовъзпалително средство,
против ларингит, стоматит, фарингит,
кашлица, белодробен катар, изобилно изпотяване и др.
Лавандула Lavandula officinalis L.
Произхожда от Средиземноморието, където се среща в
диво състояние Лавандулата е
храст, който се отглежда заради съдържанието на
етерични масла. Основна суровина при нея
са съцветията които съдържат най-голямо количество
етерично масло. В интензивно произ-
водство са въведени високодобивни сортове с отлично
качество на етеричното масло. Основ-
ните сортове използвани у нас са: Казанлък, Карлово,
Свежест, Арома, Венец и други.
Основните екологични изисквания на лавандулата са
нейната светлолюбивост, сухоус-
тойчивост и топлолюбивост. Успешно се развива само
когато се отглежда на почви с неутрал-
на или алкална реакция. Неподходящи са почви с плитки
подпочвени води. Има добре развита
и силно разклонена коренова система, като скелетните
корени могат да достигнат повече от
2 метра дълбочина. Свободно развиващите се туфи на
този храст могат да достигнат до над
1 метър височина. Възрастните добре развити туфи
понасят температури до – 30 градуса.
Размножаването се извършва чрез семена и вегетативно
(резници). Норма на засажда-
не – 2000 бр в дка. 1.4 м между редовете и 0.35 м,
между растенията. След 10-12 година се
извършва изрязване за подмладяване – на около 4-5 см
над почвената повърхност. Добивите от
декар се движат между 200 и 800 кг.
Маточина Melissa officinalis L.
Маточината е етеричномаслено растение при което като
суровини се използват стръко-
вете и листата. За добив на етерично масло обикновено
се добиват върховете на стръковете,
които съдържат най-голям процент етерично масло.
Многогодишно тревисто растение обра-
зуващо туфи с диаметър повече от 1 метър. Използва се
в фармацевтичната, хранително
вкусовата, парфюмерийната и козметичната
промишлености.
Основни изисквания на маточината са нейната
топлолюбивост, светлолюбивост. Влаго-
любиво растение и определено е взискателна към
почвената и въздушна влажност. Най-до-
бре се развива на дълбоки и рохкави почви.
Насажденията се стопанисват 2 или 3 години за
добив на листа или стръкове.
Размножаването се извършва основно чрез разсад.
Стратификацията на семената се
извършва чрез киснене 16-20 часа във вода при
температура 20-26 º, а след това 26-30 часа
при температура на замръзване. Разстоянията за
разсаждане са 50-60 см между редовете и
25-30 см между растенията.Листата се прибират на два
пъти. Първата беритба се осъщест-
вява преди цъфтежа – юни, юли, а втората през
септември. Листата се откъсват от ожънатите
стъбла докато са още свежи и се сушат на сянка.
Валериана Valeriana officinalis L.
Многогодишно тревисто растение. Коренището е мощно,
дълго 3-4см и дебело около 2.
Стъблата са едногодишни, като на височина достига до
250 см. Използваемата част на расте-
нието са корените и коренищата. Съдържат етерично
масло, изовалерианова киселина и др.
Валериановите препарати се използват като успокояващи
средства, при нервно възбуждане,
безсъние и др.
Селекционирани са сортове – Самоков-39, Самоков-48 и
Шипка. Предпочита богати, до-
бре овлажнени почви. Не са подходящи глинестите,
заблатени почви и смолниците. Семена-
та и бързо губят кълняемост и за сеитба трябва да се
използват семена не по стари от една
година.
През първата година растението образува розетка, а
през втората формира цветоносни
стъбла, цъфти и дава семена. За получаване на корени
се отглежда като едногодишна кул-
тура, а за добиване на семена като двугодишна.
Валерианата се размножава чрез директна
сеитба, чрез разсад и чрез коренови издънки.
Най-добри резултати се получават при размножаване с
разсад, произведен през лятото
от свежо събрани семена и разсаден през есента на
същата година или есента на следваща-
та. Разсаждането се извършва при схема 50-60 см между
редовете и 20 см между растенията.
Отгледните грижи се изразяват в периодично окопаване,
торене и поливане.При отглеждане
на валерианата чрез разсад, част от растенията
образуват цветоносни стъбла още през пър-
вата година, което намалява добива и качеството на
коренищата. Когато растенията не се
ползвт за добив на семена, цветоносните стъбла се
изрязват.
Събирането на корените се извършва през ранна есен –
септември. Предварително се
отстранява надземната маса. Извадените коренища се
почистват и измиват бързо с течаща
вода. Нацепват се без да се разкъсват и се оставят 1-2
дни да съхнат на открито. Добивите от
валериана се движат между 200 и 300 кг сухи коренища
от декар.
Пирински чай Sideritis scardica L.
Пиринкият чай е известен още като мурсалски или
шарпланински чай. Растението е ле-
чебни и има антимикробно, противовъзпалително и
общоукрепващо действие. Той се среща
само на Балканския полуостров. Растението не е
чувствително към температурата и може
да понася амплитуди от -20ºС до 40ºС. Характеризира се
с висока сухоустойчивост, но при
изкуствено култивиране напояването в процеса на
поникване му оказва благоприятно въз-
действие. Вида не е чувствителен към почвата, но в
естествените му местообитания се среща
предимно на хумусно-карбонатни почви.
Изкуственото отглеждане се извършва чрез предварително
производство на разсад. Се-
мената се засяват в лехи на дълбочина до 2 см.
Първоначално растежът е много бавен и
изисква много грижи. Схемата на засаждането е 50см
между браздите и 50см вътре в реда.
Растенията задължително се поливат след засаждането.
По време на вегетацията се извърш-
ват няколко окопавания и поливки.
Брането на билката се извършва в началото на цъфтежа.
През този период тя е най-бо-
гата на етерични масла. Стъблата се изрязват на 20 см
от върха механизирано или със сърп.
Растенията продължават развитието си до септември,
когато се пристъпва към втора жътва.
Първото прибиране се извършва в края на май - началото
на юни, а второто - началото на
септември.
9.3. Сушене на лечебни растения
Сушене на билки е много важна процедура, която трябва
да се проведе веднага след
събирането (брането) на лечебните растения. Това е
важно, тъй като след събирането в тях
се съдържа голямо количество влага. Правилното и
навременно изсушаване допринася за
запазване на лечебните вещества в растенията до
тяхната преработка и използване. Със
сушенето се премахва цялата свободна влага, която води
до разпадане на клетките и загу-
ба на лечебните вещества. Съдържанието на влага в
прясно събраните растения, веднага
след събирането е около 90%. В процеса на сушене
трябва да се сведе до около 10%. Това
е състояние, в което химичните процеси не се случват,
а микроорганизмите нямат условия за
развитие.
Преди да се започне с изсушаване на растенията те
трябва да се почистят и сортират.
Сушенето може да бъде естествено и изкуствено.
9.3.1 Естествено сушене
При този тип на сушене се използва топлината, която
идва от слънцето, а сушенето се
извършва при стайна температура. Най-добрият период за
този вид сушене е края на проле-
тта, лятото и ранната есен, когато има по-високи
температури. Сушенето се извършва в сухи,
тъмни и проветриви помещения, които са защитени от
външни влияния. Това могат да бъдат
специално подготвени помещения за тази цел-естествени
сушилни, таванни стаи или други
подходящи пространства. В тези помещения трябва да има
добра циркулация на въздуха,
защита от пряка слънчева светлина, защита от влага,
птици, гризачи и други причинители на
увреждания на растенията. В тези помещения растенията,
след като преди това се почистват
се подреждат на подготвени подложки или рафтове. Като
основа може да служи чиста хартия
или платно от юта, което позволява допълнителна
аерация. Рафтовете могат да бъдат дър-
вени или метални. Пластмасовите не са практични и се
избягват. Рафтовете и подложките
трябва да са чисти и добре защитени от корозия и други
въздействия. Необходимо е растени-
ята да са подредени в тънък слой до няколко
сантиметра, тъй като ако слоя е по-дебел може
да се появи мухъл и билките да се спарят поради
голямата концентрация на влага и топли-
на.
Сушенето може да се извършва и като надземните части
на растението се събират, връз-
ват като букети от по няколко стъбла и се окачват в
естествени сушилни. Така трябва да оста-
нат 2 до 4 седмици, което зависи от влажността и
температурата, която трябва да бъде 21-27
º C. Когато листата станат сухи и чупливи това е знак,
че те са сухи и в тях влагата е намаляла
на около 12%.
Различните части на растението имат и различни режими
на сушене.
Сушене на надземни части. Те се изсушават на тънък слой или събрани в снопчета
при
температура 34-36 º C. От тях може да се събират и
семена, ако отдолу е поставена чиста
повърхност или плат. Когато надземната част стане
крехка при огъване това означава, че су-
шенето е завършено.
Сушене на листа. Листа се изсушава при температура от 30 до 35 º C, в
продължение
на 3 до 8 дни. По време на сушенето трябва да се
внимава с преместването, тъй като листата
обикновено са нежни и лесно чупливи. Листата са сухи,
когато и листните дръжки са изсъхна-
ли.
Сушене на цветовете. Цветовете се изсушават в тънък слой на температура
30-35 º C.
Сушенето обикновено продължава 4-5 дни. По време на
сушенето не трябва да се докосват.
Сушене на плодове и семена. Плодовете се изсушават закачени в редица или разполо-
жени на подложка в тънък слой. Сушенето на плодовете
най-често се извършва чрез изсуша-
ване за няколко дни на естествена температура, а след
това се доизсушуват по изкуствен път
на по-висока температура от 50 º C. Семето се суши на
естествена температура, постлано на
чиста хартия в подходящи помещения с периодично
разбъркване.
Сушене на подземните части. Подземните части на лечебните растения предварител-
но трябва добре да се измият и почистят от примеси.
Сушат се на естествена температура
разположени на хартия или нанизани и закачени на
стената. По-големите подземни части
често се изсушават при температура от 35 до 50 º C, по
изкуствен път и то с постепенно пови-
шаване на температурата за да бъде сушенето
равномерно.
Сушене на кора. След събирането кората се изсушава при стайна
температура от 35 до
45 º C. Кората се изсушава доста бързо. Когато кората
започне да се пука при огъване това
означава, че е добре изсъхнала.
9.3.2 Изкуствено сушене.
Изкуственото сушене на билки е процедура, при която
времето за сушене е доста съкра-
тено, а и сушенето може да се извършва при
неблагоприятни външни температури и условия.
За изкуствено сушене се използват специални термични
сушилни, които регулират условията
за сушене, температурата, влажността и вентилацията.
Температурата за сушене в такива
сушилни за етерично-маслени растения е 35-40 º C, а за
останалите растения 50-60 º C. По-
тънките и нежни части от растенията могат да се сушат
и на по-ниска темепратура от 30-40 º
C, месестите и дебели части на 40-60 º C. Необходимо е
всеки път, температурата постепенно
да се увеличава, защото ако веднага се започне с
по-висока температура вътрешните части няма
да се изсуши добре, а външните ще се изсушат прекалено много. Колкото
растителния
материал е по - влажен, толкова началната температура
в сушилните трябва да е по-ниска.
Постепенното изсъхване допринася да се запази
естествения цвят, оригиналния вкус и аро-
мат, качество, а с това и стойността на билките. В
сушилните се регулира количеството на
влага, като вентилацията със свеж, топъл и сух въздух
е постоянна. Също така в тях лечебни-
те растения са защитени от неблагоприятни външни
въздействия.
Сушилните могат да бъдат от различен вид, от различен
материал и с различен начин
на сушене. Често се използват сушилни с транспортни
ленти, където материалът се загрява
с инфрачервени лъчи еднакво и отвътре и отвън. По този
начин се съкращава времето за
сушене
Независимо по какъв начин са изсушени билките,
най-важно е да се запазят техните
лечебни свойства, за което е необходимо правилно
отношение към растителния материал от
началото на събирането до изсушаването и опаковането.
9.4. Съхраняване и складиране на лечебни
растения
Съхранението и складирането на лечебните растения е
много важно, защото от това за-
виси тяхната трайност и качество. Ако те се пазят и
съхраняват в неподходящи условия могат
напълно да загубят своето качество и лечебните
свойства. Особено неблагоприятно се отра-
зява голямата влажност в помещенията, където се суши,
опакова или съхранява растителния
материал, тъй като лечебните растения са хигроскопични
и получават влага от околния въз-
дух. Освен това те трябва да се пазят и съхраняват на
места, където няма летливи вещества
и аромати, като алкохоли, химически препарати, бензин и
други вещества. Необходимо е
помещенията, където се суши, опакова и съхранява
събрания материал да покриват необ-
ходимите стандарти. Това означава, че те трябва да
отговарят на необходимите санитарно-
хигиенни условия и да бъдат сухи, тъмни и проветриви
места. Също така до тях не трябва да
имат достъп различните гризачи, птици, насекоми и
други животни, които могат да повредят
растителния материал.
Относителната влажност на въздуха трябва да бъде под
60%, а температурата под
25 º C. По-големите температури, влажност и светлина
могат да предизвикат унищожаване на
материала.
Освен това е необходимо и опаковката да бъде в
съответствие с вида на материала.
Тези растения, които съдържат ароматни вещества е
необходимо да се преработват възмож-
но най-бързо, тъй като с течение на времето бързо
губят своето качество. Растенията, които са
събрани за дестилация на етерични масла могат временно да бъдат пакетирани в
чували,
до момента на тяхната преработка. Трябва да бъдат
добре опаковани, защото в присъствие-
то на кислород губят своето качество и лечебни
свойства. При по-големи количества събран
материал се пресоват с преса като се вакуумират и по
този начин материала се предпазва от
загуба на лечебните свойства. Опаковането на материала
се извършва веднага след сушене-
то на растенията в подходяща опаковка, като: картонени
кутии, торби от хартия, плат или юта,
керамични съдове, дървени сандъци и др. Опаковане в
пластмасови или метални съдове не
се препоръчва.
Специални условия има в складирането, опаковането и
съхранението на отровните рас-
тения. Те трябва да се съхраняват в затворена
опаковка, на която трябва да има знак, че
става дума за отровни растения. По никакъв начин не
трябва да се смесват с други растения.
Всички пакети, кутии, торби или други опаковки трябва
да бъдат етикетирани с основните дан-
ни на растителния материал - вид растение, име на
производител, количество, време и място
на събиране, трайност и др.
Времето за съхранение на сухите растения обикновено е
около една година, тъй като
по- дългото съхранение намалява качеството на билките.
Ако се съхраняват в специални хер-
метично затворени съдове времето на съхранение може да
бъде удължено. Корените и лис-
тата могат да се съхраняват по-дълго от цветове, тъй
като процесите на загуба на лечебните вещества
при тях са по-бавни.
Автори:
примариус м-р Илчо Захариев, Република Македония
д-р Георги Гогушев, Република България
доцент д-р Николчо Велковски, Република Македония
Михаела Гешева, Република България
Целият доклад може да бъде прочетен ТУК
*Проектът е финансиран от Европейския съюз
