Чесън - Allium sativum

Чесън - Allium sativum

Чесанът е от семейство Лукови. Няма друго растение в света, което да лекува толкова успешно човечеството от древността до наши дни.

Чесънът е мощен имуностимулант! Той повишава количеството на лимфоцитите, естествените клетки-убийци (унищожаващи раковите клетки) и стимулира останалите компоненти на имунната система. Чесънът стимулира дейността на клетките на NK и MACROPHAGES. Тези имунни клетки убиват патогени клетки в тялото, каквито са и раковите клетки. Имуностимулиращото действие на чесъна е обусловено от съдържащите се в него сяро-, селен- и германий – съдържащи съединения.

Чесънът е мощен антиоксидант, благодарение на съдържащите се в него сулфидни съединения, които защитават организма от действието на свободните радикали.

Чесънът подпомага извеждането от организма на токсичните соли на тежките метали – олово, манган, кадмии и др.

Чесънът повишава радиотолерантността (радиоустойчивостта) на организма, което го прави незаменим помощник при лъчетерапия.
Сулфидите на чесъна “улавят” молекулите на свободните радикали и дори отровни и токсични вещества. Серните съединения не им позволяват да се превърнат в убийствените за човека канцерогенни форми.

Чесънът има мощен ефект на детоксикация на организма. Именно този ефект на чесъна е в основата на лечебния ефект при химиотерапия и лъчетерапия.

Чесънът демонстрира мощен антигъбичен и антибактериален ефект, като взаимодейства с определени химически реакции в тялото. Серните съединения на чесъна разрушават групите thiol (групите на сяра - водород) в ензимите, нужни за репродукцията (размножаването) на бактериите.По специфичен начин чесънът разрушава днк на тези ензими. Тези ензими са нужни за копирането на бактериалните хромозоми и тяхното разрушаване прави бактерията неспособна да се размножава. Така чесънът убива бактериите. Това е механизмът на действие на чесъна и върху раковите клетки.
- Чесънът съдържа множество серни съединения, които имат мощен антивирусен ефект.
- Чесънът има антитромбоцитен ефект, т.е. не позволява да се образуват съсиреци в кръвоносните съдове.
- Чесънът има способността да понижи холестерола в кръвния серум. Медицински изследвания в Германия са доказали, че чесънът може да вдигне нивото на “добрият холестерол” най-малко с осем процента.
- Чесънът е в състояние да понижава кръвната захар, която го прави много полезен диетичен инструмент в третирането на диабет.
- Чесънът има кардиозащитно действие и предотвратява развитието на атеросклероза.
- Чесънът въздейства благоприятно на ръста и делението на клетките. Това му свойство предизвиква регенерираш и подмладяващ ефект.

Безспорни са лечебните качества на пресния чесън при заболявания на кръвоносната система, дихателните пътища, храносмилателната система, отделителната система, сърдечни заболявания и още много други.

===========================================================

Чесънът принадлежи към най-древните лекарствени растения. Чесънът е изключително богат на белтъчини, мазнини, сяросъдържащи активни биологични съединения, витамини (С, Е, А, Д и група В), минерали (йод, калий, натрий, магнезий, селен, силиций, фосфор), инулин, етерни масла; съдържа голямо количество фитонциди (природи противомикробни, противогъбични, противопаразитни вещества) и др.

ЗА КАКВО ПОМАГА ЧЕСНОВОТО МАСЛО: 
• активна естествена подкрепа на здравето 
• допринася за превенцията на атеросклерозата и другите сърдечно-съдови заболявания (сърдечен и мозъчен удар) – предпазва кръвоносните органи и сърцето 
• допринася за поддържането на кръвното налягане в нормални граници 
• регулира (нормализира) нивото на холестерол в кръвта 
• предпазва стените на кръвоносните съдове – предотвратява появата на съсиреци и втвърдяването на артериите и вените 
• стимулира кръвната циркулация и подобрява кръвоснабдяването на организма 
• притежава антибактериално, антифунгално (противогъбично) и противопаразитно действие (унищожава чревните паразити) 
• подобрява храносмилането, обновява чревната флора 
• помага при спазми в стомаха 
• стимулира внасянето на кислород в организма 
• подпомага работата на черния дроб и ендокринните жлези 
• притежава антиоксидантно действие 
• укрепва имунитета – препоръчва се особено в сезона на настинки и грип 
• укрепва организма на възрастните хора 
• допринася за поддържането на жизнения тонус и за общото здраве на организма

Въздействие върху организма:
– Има силно противобактериално действие, чийто диапазон може да се сравни с най-активните антибиотици с широк спектър на действие: ефикасен е срещу грамположителна и грамотрицателна флора, едноклетъчни, вируси, а също глисти.
– Чрез клинични изпитания е установено, че чесънът повишава устойчивостта на организма към настинки и други инфекциозни заболявания, ефикасен е при бронхит, грип, туберкулоза. Спомага за втечняване и отделяне на храчки, има бронхолитични свойства.
– Играе много голяма роля в обмяната на веществата благодарение на сярата, която влиза в състава на аминокиселините, в частност таурина. Тауринът поддържа постоянството на вътрешната среда на организма, управлява работата на клетъчните мембрани, като удържа извън клетката натрия, а вътре – калия и магнезия, т.е. явява се като естествен диуретичен фактор. Сярата се съдържа и в биотина, необходим за регулиране на съдържанието на захар в кръвта, на състоянието на кожата и косата, и най-вече – на нервната тъкан.
– Благодарение на дразнещото си, рефлекторно и секреторно действие чесънът повишава апетита, стимулира работата на стомаха и червата, увеличава секрецията на стомашния сок и жлъчката, потиска процесите на гниене и ферментация в червата, спомага за развитието на нормална микрофлора; явява се добър спазмолитик, което е особено добре при диарии.
– Древните лечители са отбелязали удивителната способност на чесъна да възстановява, обновява и подмладява тъканите на човека. Той регулира процеси, свързани с регенерацията на тъканите, спомага за отваряне и прочистване на кожните пори, подобрява растежа и качеството на косата.
– Прочиства гнойни рани и ускорява епителизацията на дълго незарастващи язви.
– Има антитоксични свойства и още в средновековието се е използвал като противоотрова при отравяния.
– фитонцидите на чесъна задържат активността на някои ферменти на туморите, блокират способността на химичните канцерогени да превръщат нормалните клетки в ракови. Защитава клетките на органите от свободни радикали и тежки метали.
– Чесънът предпазва съдовете от атеросклеротични изменения, разширява ги, понижава артериалното налягане, увеличава амплитудата и удържа честотата на сьрдечните съкращения. Намалява нивото на липидите с ниска плътност в кръвта. Подобрява микроциркулацията.
– Има диуретично действие.
– Има противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект.
– Стимулира половите функции.
– Помага при климактерична невроза, съпроводена с главоболие и безсъние. 

1. Хипоимунни състояния.
2. Възпалителни заболявания на дихателните пътища: бронхит, трахеит, пневмония, бронхоектазия.
3. OPBИ, грun.
4. Бронхиална астма.
5. Намален апетит, метеоризъм, дисбактериоза, атония на стомаха и червата.
6. Гастрит с понижена киселинност, гастроентерит, колит, хроничен запек.
7. Дизентерия, амебиаза.
8. Глистна инвазия.
9. хроничен хепатит, холангит, холецистит от хипотоничен тип.
10. В комплексната терапия на чревни инфекции.
11. Предракови състояния и онкологични заболявания с различна локализация, и за профилактиката им.
12. Нарушена функция на далака.
13. Paxит.
14. Главоболие, мигрена, безсъние.

„NURS“ МАСЛО ОТ ЧЕСЪН – 50мл

.

Производител:Nurs Lokman Hekim
 Съдържа 100% чисто натурално масло от чесън. Маслото от чесън укрепва имунитета, регулира кръвното, чисти белите дробове, действа антибактериално, анти-фунгално (противогъбично), противопаразитно. Подобрява храносмилането и се взима при спазми в стомаха.
Най-важното, че е 100% естествено, и дава тласък на имунната ви система. Предпазва кръвоносните съдове и сърцето – допринася за превенцията на атеросклерозата и другите сърдечно-съдови болести, както и за поддържането на нормално кръвно налягане, предпазва стените на кръвоносните съдове, стимулира кръвната циркулация и подобрява кръвоснабдяването на организма, действа антибактериално, обновява чревната флора, силното антиоксидантно действие допринася за поддържането на жизнения тонус и общото здраве на организма. Помага при ишиас, разширени вени, ревматизъм, възпаление на ставите.Нормализира нивата на холестерола.
Начин на употреба: Приемат се от 3 до 5 капки на ден.

====================================================

http://www.zoya.bg

---

Приложения на жизнената напитка "Соле" - солен разтвор

Поставете няколко парченца от хималайската кристална сол в стъклен съд и го допълнете с качествена изворна вода. След приблизително 24 часа проверете дали солта се е разтворила напълно. Ако няма кристали добавете няколко. Когато водата вече не може да разтваря солта, кристалите ще останат на дъното на съда без да се разтварят.  В този момент разтвора става наситен на 26%.

За нормалното функциониране на организма е нужда хидратация, а "солето" е здравословна вода. Вземайте редовно по една чаена лъжичка (1% солен разтвор) от наситения 26% разтвор в чаша 250 мл хладка вода всяка сутрин преди закуска. Съда с наситения разтвор може да се допълва с вода или кристали сол, за да се поддържа концентрацията.

Тази концентрация се равнява на концентрацията на сол в течностите на организма, следователно пречиства без да дразни. Амниотичната течност в женската утроба, в която се развива фетуса, е еднопроцентов разтвор (1 част сол към сто части вода). Древните келти вярвали, че душата идва от океана и е създадена в "Соле", и са направили директната връзка между "Соле" и душа (Sole и soul).

Една или две чаени лъжички от соления разтвор е необходимото дневно количество. За тези, които искат да дават "Соле" на деца:  до 50 мл от 250 мл чаша.

• Соленият разтвор осигурява на организма природна енергия, съхранена в кристалите, която организмът може да задържи до 24 часа.

• Соленият разтвор може да неутрализира дисбалансираното рН, което е причина за различни симптоми като умора, отпадналост и проблеми в кръвообращението.

• Соленият разтвор може да подпомогне разтварянето и отстраняването на замърсители и натрупани токсини, които водят до различни ревматоидни болки и калцирането на органи и мускули.

• Соленият разтвор може да подпомогне неутрализирането на пристрастявания.

• С приемането на "Соле" се попълва загубата на минерали от костите и може да се предотврати остеопорозата /разграждането на костите/.

• Естествените минерали от солите успокояват нервната система и намаляват нивото на кортизол - стрес хормонът и сънят става по-спокоен.

• Соленият разтвор подпомага пречистването на организма, което води до по-здрава и красива кожа. Минералите  в хималайската сол действат като ексфолиант за кожата и предотвратяват или освобождават от акне.

• Соленият разтвор подпомага изхвърлянето на тежките метали (живак, олово, арсен и калциране), като ги разгражда на молекулярно ниво. За да може организмът да се освобождава от токсините, високата киселинност и другите отпадни вещества, те първо трябва да бъдат метаболизирани, а соления разтвор е най-полезен точно в това.

• Вода за уста приготвена от 1% разтвор "Соле".

  Разтворете 1 чаена лъжичка от 26% разтвор "Соле" в чаша приблизително 250 мл хладка вода.  Изплаквайте устата си със "Соле" преди и след като измиете зъбете си с четка Soladey-eco, особено полезно за борба с афтите, инфекциите на венците, без да ги възпалява, за избелване на зъбите и освежаване на дъха.

Кръвно налягане - сърце

• Хората, страдащи от високо кръвно налягане неизбежно се опитват да избягват обикновената трапезна сол.

• Кристалната сол доказано понижава кръвното налягане до 15 минути.

• Соленият разтвор не е лекарство за кръвно налягане, а по-скоро има способността да го регулира.

Проучвания, проведени в САЩ, сочат, че хората със слаба концентрация на кристална сол в организма си, са 4 пъти по-склонни към сърдечни заболявания.

Локално нанасяне

• Регулира натрупването на мастна тъкан и балансира рН на кожата.

• За кожни проблеми, травми, ухапвания от насекоми, болки и наранявания.

1% - 8% разтвор.

Можете да направите почистваща маска като смесите финната сол със зехтин (маслинено олио) или друго натурално олио. нежно масажирайте сместа върху кожата. Отлично средство за детоксикация. Търкането има почистващ ефект и прави кожата чиста, стегната и хидратирана.

След почистването нанесете подходящия дневен, може и нощен крем от серията Natural Being.

Ще се изненадате от ефекта - чиста и сияйна кожа на лицето.

Компреси

• Компресите със солен разтвор облекчават болката при навяхване.

• При открити рани да се използва 1-процентен  разтвор.

• При наранявания да се използва 3% - 10% разтвор.

Измиване на очи

• Грижливо почистете грима си.

Сипете 1% от соления разтвор, което е 1 чаена лъжичка от 26% разтвор в 25 мл вода в съд за миене на очите, наведете се напред, като държите съда близо до долния клепач, за да не се излее течността.

Солена блуза

• За детоксикация

• За заздравяване на бронхите

3% разтвор 60-90 минути

Потапя се блузата в 3% солен разтвор с температура 37^о С, изтисква се и се облича. Най-добре 60-90 минути да се престои на топло в леглото и в затоплена стая.

Солени чорапи

• За лечение на подагра

• За хронично студени крака

3% - 5% солен разтвор   60 минути

Както солената блуза. Може да се преспи с тях.

Инхалация

Напълнете широк съд с 2 литра вода. Добавете 20 г хималайска кристална сол и бъркайте докато се разтвори. Покрийте главата си с голяма кърпа, докато я държите над съда на разстояние достатъчно, за да не се изгорите.
Започнете с 1% разтвор и бавно увеличете до 8 %. Дишайте 10-15 минути.
За около 30 минути респираторната система обгражда замърсяванията със слуз, след което ги изхвърля чрез кашляне.
Повторете няколко пъти дневно, колкото е необходимо.

Промиване на синусите

Използвайте 1% солен разтвор. Наведете главата си над мивката и вкарайте в едната си ноздра чучура на Нети (уреда за промиване

на носа). Дръжте устата си затворена. Наклонете главата си леко напред и настрани. Разтворът ще потече през ноздрата нагоре към синусите и ще излезе през другата ноздра. Повторете тази процедура и от другата

ноздра.
Този 1%-тен разтвор е отличен и за гаргара при поява на инфекции на мукозните мембрани на носа, устата и гърлото. Също така е полезен и за промивки на устата за борба с язви в устата, възпаления на венците и за избелване на зъбите.

Цена на уред Нети - 8 лв.

Гъбички на краката

• Пийте чаша солен разтвор всяка сутрин.

• Започнете да се храните с алкални храни (водораслите афа са алкална храна) без консерванти.

• Потопете краката си в 10% солен разтвор и увеличавайте до наситен 26% разтвор.

Количество достатъчно за няколко месеца (най-малко 3 - зависи дали ще се ползва от един или двама; дали ще се ползва само като напитка или и като вода за уста).

Пречистваща солена вана

За разлика от обикновените вани, където влагата се отнема от кожата, ваната със солен разтвор дава възможност на солта да се натрупа в горния слой на кожата, като по този начин я запазва хидратирана. Алкалният характер на ваната със солен разтвор оставя чувството за мекота и копринена гладкост. Тридесет минутна вана със солен разтвор има същия ПРЕЧИСТВАЩ ЕФЕКТ КАКТО ТРИДНЕВНО ГЛАДУВАНЕ.

Сипете 400 г хималайска сол във ваната и добавете толкова вода, колкото да я покрие. Солта ще се разтвори през следващия половин час.
Напълнете ваната с вода с телесна температура около 37^о. Това е важно, тъй като тялото няма да губи енергия за поддържане на необходимата температура. Ваната ще поддържа тази температура през цялото време, поради резонанса на солта.

Накиснете се за около половин час и след това само попийте тялото си без да го бършете. Отпуснете се и релаксирайте около половин час. Не слагайте никакви сапуни или добавки във ваната със соления разтвор.
Ако почувствате напрежение по време на взимането на вана, тъй като това е предизвикателство за кръвообращението, можете да потопите само краката си в соления разтвор.
За максимален резултат, повтаряйте процедурата веднъж седмично, в продължение на един месец (четири седмици).

• Кожни състояния като акне, екзема, псориазис и обриви могат да се повлияят положително при използването на натурални продукти от сол за вана.

• Потапянето във вана с хималайска сол е добре познато и препоръчително за облекчаване на мускулни болки, умора, както и при ревматизъм и кожни заболявания.

Едра кристална сол за вана - 1.6 кг             Цена: 50.00лв.

Солева лампа

За да останат живи във въздуха микробите, алергените и други дихателни дразнители, са им необходими водни молекули. Влагата носи и малък положителен заряд. Солевата лампа привлича и отстранява молекулите, като по този начин изпълнява две функции. Първо, дразнителите във въздуха падат обезвредени на пода, неспособни да съществуват, тъй като няма за какво да полепнат, и второ: въздуха в стаята е по-качествен и свеж.

Естественият положителен заряд на въздуха в стаята се неутрализира, увеличавайки съотношението отрицателни-положителни йони.

Научно доказано е, че отрицателните йони са полезни за физическото и психическо здраве, както и за общото добро състояние при човека.

Липсва и озониране, което е типично за много уреди за пречистване на въздуха.

Солевите лампи са щадящ околната среда метод за намаляване на замърсяването на въздуха в затворени помещения и отличен естествен метод за подпомагане на хората с астма или дихателни алергии.

Тя е уникална, без мирис и действа цял живот.

zdrave123.com 

Виолетовият цвят действа лечебно при рака

Великият духовен учител Петър Дънов има свои разсъждения за едни от най-големите бичове на човечеството - туморите и рака. Според него е възможно те да бъдат премахнати с позитивно мислене и правилно общуване с природата.

Тумор

Някой път ще се яви тумор или в корема или другаде някъде. Не се плашете. Това показва, че се е набрало на едно място излишна енергия, която трябва да се отпрати някъде.

Ще стимулираш някои от здравите клетки на коло бучката да изгонят излишните клетки и ще се дойде след време до естествените състояния. Ако няма друг изход може и с операция да се премахне болестта. Но със силна концентрирана мисъл един тумор ще изчезне сам по себе си. Чрез внушение може да поболите и най-здравия човек. Чрез внушение може да изкарате какъвто и да е тумор от тялото, и то в 24 часа. За три дни можете да изкарате тумор, ако поставите болния в магнетичен сън.

Чрез внушение можете да премахнете всякакъв тумор, зависи от мисълта.

Рак

Тази болест се явява при дисхармония между главния мозък и симпатичната нервна система. Тогава някои клетки на тялото се индивидуализират и почват да се размножават по свой начин, а не според нуждите и целите на организма.

Така се появяват тъй наречените ракови образувания. За болестта трябва да се употребяват следните средства:

1. Слънчеви бани.

2. Виолетовият цвят действа лечебно при рака. Ето защо, човек да има виолетови предмети в ста ята си. Може да носи виолетов шал, виолетови кърпи и други виолетови предмети. Може да има виолетови украшения, виолетови завеси в стаята си.

3. Всеки ден мислено да облива тялото си с душ от виолетова светлина.

4. Всеки ден да употребява суров кромид лук.

5. Възстановяване хармонията между главния мозък и симпатичната нервна система. Да тръг нем към Бога. Това може да лекува.

Или:

1. Вземат се корени от кукуряк, набождат се в една малко издълбана ябълка и така заедно с ябълката се изпичат във фурната. След това коренчетата се изваждат от ябълката, варят се и тази отвара се пие.

2. Да се пие слънчева вода (топлена на слънце).

З.Да се яде червен лук. Да не се яде месо.

4. Да се пости един ден в седмицата. Да се яде много проста храна без смесване и да се пие зехтин.

За да сме здрави като цяло

Всеки човек може да бъде напълноздрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки. Има ли някакви противоречия, да си каже: „В името Божие всички тези противоречия и препятствия, сложени на пътя ми да ме спъват, да отидат по местата си!“

Когато човек е доволен от живота си, винаги разположен и благодарен, той е отворен за небето и затворен за злото. Като има Вяра и Любов към Бога, ще бъде във връзка с възвишения свят, отдето ще получава всичко необходимо за своето развитие. /"Пик"

Тал Данино: Можем да използваме бактерии за откриване на рак.

Ракът на черния дроб е един от най-трудните за откриване, но синтетичния биолог Тал Данино имал идея от лявото полукълбо: Какво би станало, ако можем да създадем пробиотични ядливи бактерии, които се "програмирани" да открият тумори на черния дроб? Неговото прозрение експлоатира нещо, което тепърва започваме да разбираме за бактериите: тяхната сила на кворум-наблюдение, или да правят нещо заедно, когато достигнат критична маса. Данино, TED стипендиант, обяснява как кворум-наблюдението работи — и как умни бактерии, които работят заедно, биха могли да променят някой ден раковото лечение.


Г

Дончо Тонев - Билкар .Лечение с билки

Билколечител Дончо Тонев

Хасковски минерални бани 

Ул. Филип Тотю 7

Приема след предварителна уговорка на телефон                    0898 / 76 48 68 

Лекува следните заболявания : 

Билколечител Дончо Тонев- Част 1

Билколечител Дончо Тонев- Част 2

Билколечител Дончо Тонев- Част 3

Билколечител Дончо Тонев- Част 4

"Пътят" - Билколечение с гост Дончо Тонев

 

The Life of Death - анимация

" ...И веднъж когато... смъртта се влюби в живота ... "

Дете от село Брод пострада след ваксина Симфлорикс

ЛИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА ПО СЛУЧАЯ  ОТ ФБ !!!

 

Избражение : www.otizvora.com

А. П.  Вчера в 15:09

Вчера в дежурния педиатричен кабинет в Хасково, с линейка от Димитровград, е докарано двугодишно детенце с напълно парализирана дясна страна. В петък следобед детето е било ваксинирано и в събота сутринта майката го намира парализирано в леглото. Дежурният лекар д-р Камберова също потвърждава, че увреждането е в следствие на ваксинацията и веднага ги пренасочва към Пловдив. Родителите са били в шок и ужас. Придружавала ги е и бабата на детето, която с глас плачела и разказвала, че в петък преди ваксинацията детето е било здраво, жизнено и енергично. Потресена съм и ужасена!
=====================================================

 "Двегодишно дете е пострадало след ваксиниране срещу пневмококи или т.нар. конюгирана пневмококова ваксина – Synflorix, съобщи д-р Хубенов началник инфекциозно отделение МБАЛ Хасково за Аctualno.com. Момченцето е родом от село Брод, Димитровградско.
То е с десностранна хемипареза, което означава, че има слабост в дясната част на тялото, рефлекси има, но те са нарушени.
Сега състоянието на малкия Виктор се подобрява, той вече не е на командно дишане."http://topnews.actualno.com
======================================================

А.П. Детето бе докарано с линейка от Димитровград в събота в 8.30 ч, придружавано от майка, баба и дядо. Хората бяха адски разтревожени. Д-р Камберова прие детето в кабинета, след което хората излязоха отвън и изчакаха тя да им приготви документите за прием в Пловдив и да бъдат закарани дотам с линейка, предоставена от МБАЛ - Хасково. Д-р Камберова попита отвън пред кабинета поставяна ли е ваксина на детето, близките отговориха "ДА", след което д-р Камберова каза, че е реакция от ваксина. Тогава се разтичаха и започнаха да се суетят и казаха, че детето трябва да тръгне незабавно за Пловдив. Бабата и майката плачеха, детето също не спря да плаче. Какво инфекциозно отделение? Какъв д-р Хубенов?!

 ======================================================

А.П. Бабата разказа, че детето "до вчера е било здраво" и след ваксинация е пострадало. С тях нямаше баща и докато бяха там, за такъв не се спомена (пиша това, ако може да бъде някакъв ориентир за хора от Димитровград. ).

=======================================================

 А..П. Аз не се притеснявам да кажа истината и да застана зад нея с името си.

Коментарите са копирани без разрешението на авторът им А.П. ,  за което моля да бъда извинена , но сметнах ,че по-важно  тази информация да стигне до повече родители !

=================================================
 http://www.haskovo.net/news/220527/Vaksina-paralizira-2godishno-ot-Dimitrovgrad--ne-znayat-kakvo-mu-e

Коментар по статията от горния линк :  
" Малоумен извод на лекар, че 10 дни е късно за реакция от ваксина. Явно изобщо не е запознат със сроковете за поява на реакциите или отключване на болест след ваксина. Едната диагноза е десностранна хемипареза, сега отиваме към пневмония и съмнение за менингит. Друг е въпросът, че НЯМА нормален лекар, който да ваксинира дете с "температура и усложнено общо състояние", а шефът на отделението твърди точно това. Интересно откъде го знае, едва ли ЛЛ му го е казал, а роднините твърдят, че детето е било здраво и енергично преди ваксината - това категорично изключва "усложнено общо състояние". Свидетели сме как лекар се опитва да натопи друг лекар (вероятно без вина) само за да оправдае ваксината. Как не те е срам бе, Хубенов?!  "  К.А.
===================================================================
 24.03.2016 г.
Пътеводител в историята с пострадалото след ваксина дете. Да разпространим статията, нека повече родители прочетат и си направят изводите. Гледните точки на свидетели, РЗИ, болница, роднини. Ясно си личат разминаванията с фактите в думите на Хубенов от хасковската болница.
Проф. Иванов от Пловдив: „Те ми обясниха, че има дете, което след ваксина е получило неврологична симптоматика и ги посъветвах да направят лумбална пункция.“ Хем от болницата казват на професора, че е от ваксината, хем после отричат, че чак и личния лекар натопиха без вина. От РЗИ-Хасково също опровергават твърденията на Хубенов, че е ваксинирано болно дете - личният лекар е спазил изискванията при ваксинация. А и ваксината е 4-ти прием, не 3-ти както твърдеше Хубенов.
От инфото от болницата не става ясно къде е било детето 1 ден - от постъпването му в спешно до приемане в инфекциозно отделение на другия ден.
Д-р Камберова (към бабата пред спешното в хасковската болница): „Ами от ваксината е, какво се чудиш“.

За пореден път сме свидетели на опити за оправдаване на реакция от ваксина (в случая сериозна) с цената на всичко, даже сега лекари застават срещу лекари. Разбира се, случаят не е съобщен като нежелана реакция, но поне този път РЗИ ще разследват защо.
Чудесна статия, прочетете я. Благодаря, че поне една медия се зарови надълбоко и представи различните гледни точки, включително и на свидетелите (от групата) на постъпването на детето в спешен кабинет с неврологични симптоми, както и събитията в чакалнята (с около 10 свидетели) и думите на приелата го лекарка, че е от ваксината.(К.А.) - Странни разминавания при случай с пострадало след ваксина дете 

" 

Противоречиви факти излизат наяве около случая с пострадалото след ваксиниране дете - Виктор от село Брод, Димитровградско, което сега е настанено в инфекциозно отделение на МБАЛ Хасково.

Адриана Панайотова, майка от Хасково, разказа за Actualno.com, че е била свидетел на приема на детето в Спешното отделение на МБАЛ Хасково. Това се е случило на 19 март, събота, между 8:20 – 9:00 часа. Тогава на смяна е била д-р Камберова, която излязла да посрещне детето. Тя попитала бабата на Виктор дали е имал ваксина, на което бабата отговорила: „Да, има." Д-р Камберова е отговорила: „Ами от ваксината е, какво се чудиш“. Бабата е уточнила още: „Вчера беше добре, след ваксинирането пострада.“ По думите ѝ детето не е било болно преди ваксинирането, нито е имало някакви оплаквания. Адриана Панайотова разказва, че тогава д-р Камберова е започнала процедура по изпращане на детето в Пловдив, подготвяла се е документация, била е извикана линейка, която да транспортира детето. На това са станали свидетели всички чакащи в Спешното отделение на МБАЛ „Хасково“ - около 10-на души. В 9:20 детето и придружаващите го баба и майка са напуснали болницата. Самата д-р Камберова отказа да коментира случая. На 21 март началник на Инфекциозно отделение д-р Хубенов каза за Actualno.com, че детето е прието в отделението му на 20 март около 10 часа от д-р Лазова, както и че не е било в Пловдив. По думите му на 10 март т.г. е била направена „трета игла“ т.е. трети прием на ваксиниране срещу пневмококи или т.нар. конюгирана пневмококова ваксина – Synflorix. По думите му детето е получило дозите от Synflorix на следните дати: първи прием - 29.05.2014, вторият на 7.08. 2014 или 2015 година (по време на разговора бяха казани и двете години), както и че е планирана имунизация за паротит, морбили и рубеола за края на април т.г. Като се знае, че детето е двегодишно, става ясно, че има отлагане в поставянето на имунизациите му. Трите дози пневмококова ваксина представляват първичната имунизационна схема и по календар се слагат 3 поредни месеца. 4-тата доза се явява реимунизация и се слага 6 месеца след последната доза от първичната имунизация. Според имунизационния календар в този период на детето би трябвало да има направена и реимунизация с комбинирана петкомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип В - Pentaxim (Пентаксим), която д-р Хубенов отрече да е била поставяна на детето, без да сме го питали изрично. В разговор той добави, че майката дори не била чувала за тази ваксина. Става въпрос за ваксината дарение от Турция, заради която здравният министър Петър Москов беше привикан да дава обяснения пред парламента и беше прието два пъти годишно здравният министър да дава отчет пред Народното събрание за имунизационния календар и ваксините.

Какво точно е било сложено на детето може да каже само личният лекар, с която обаче не е направена връзка от болницата. Междувременно в детска клиника и в инфекциозно отделение няма такъв пациент, съобщиха от „УМБАЛ Св. Георги“- Пловдив по отношение на това дали детето е приемано от тях. Проф. Иванов от Умбал "Св. Георги", който е консултирал детето в разговор с д-р Хубенов, заяви за Actualno.com, че само са се чули по телефона и е препоръчал какво трябва да се свърши: „Те ми обясниха, че има дете, което след ваксина е получило неврологична симптоматика и ги посъветвах да направят лумбална пункция.“ От РЗИ – Хасково информираха, че „детето е хоспитализирано на 20.03.2016 г. в Инфекциозно отделение МБАЛ Хасково АД с диагноза: Вирусна инфекция на ЦНС. При епидемиологичното проучване на случая се установява, че на 10.03.2016г. на детето е приложен четвърти прием /реимунизация/ на пневмококова ваксина. В деня на имунизацията му е извършен медицински преглед от ОПЛ / чл.11, т.4 на Наредба №15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Р България/. След прилагането на ваксината детето не е повишавало температура и не е имало оплаквания до деня на хоспитализацията – 20.03.2016г. Предстои проследяване на случая и обсъждане след налични резултати от проведените клинико-лабораторни изследвания. Случаят не е съобщен като нежелана ваксинална реакция съгласно чл. 14 от Наредба 15/2005 г. за имунизациите в Р България, за което РЗИ Хасково ще предприема необходимите мерки", пише още в официалният им отговор до Actualno.com. Остава неизяснен въпросът къде е бил малкият Виктор във времето от 9:20 ч. на 19 март до 10:00 часа на 20 март до приемането му в инфекциозното отделение на МБАЛ Хасково."

Read more: http://haskovo.actualno.com/stranni-razminavanija-pri-sluchaj-s-postradalo-sled-vaksina-dete-news_530414.html#ixzz43o9b5Ss1

=============================================================
24.03.2016
 Важен анализ на статията

От Хасково отричат "Пентаксим" да е причина за случай с разболяло се дете

Read more: http://haskovo.actualno.com/ot-haskovo-otrichat-pentaksim-da-e-prichina-za-sluchaj-s-razboljalo-se-dete-news_530658.html#ixzz43r5boJYt

 

"  Много го пазят този Пентаксим, ей. Изобщо всичко отричат - няма спешно, д-р Камберова не е преглеждала такова дете, няма го в списъка на спешно, нищо че пък д-р Хубенов казва, че детето първо е минало през спешен кабинет. А и няма как някой да постъпи директно в отделение, без да изпратят за прием там. Изобщо голямо мазане пада, когато се спомене реакция от ваксина и всички участващи в събитията медици се превръщат в "ни чул, ни разбрал, но иначе не е от ваксината и знае точно как е". Жалки сте бе, хора! Ама е голямо шубе някое шефче или чиновниче да не им скръцне със зъби, сакън ако не изпълнят спуснатите отгоре нареждания да се маже да не казвам с какво...
Моля ви, родители от Хасково и Димитровград, нека се организираме и да намерим контакт с роднините на детето от село Брод, както и да разберем какви са събитията в болницата в Димитровград и при личната му лекарка. Жалко ще е, ако не противопоставим истината срещу небивалиците на зависими медици. "  К.А.

Змийска хурка мори миоми и хемороиди

Снимка : bilki-cvetia.blogspot.com

Змийска хурка мори миоми и хемороиди Билкарката Данка Лазарова е открила своето чудо на века - змийска хурка. Билката поразително прилича на ералмата и помага на болните да забравят за тумори, хемороиди и адски болки от язва. (Автор: Антон Стоянов)

Странна работа е животът, особено този на варненката Данка Лазарова. Наследила е дарбата на дядо си, популярния лечител с билки Петър Ковачев, по най-невероятния начин. Получила видение, в което ангели й прошепнали: "Дядо ти Петър ни прати да те направим негова наследница." После тутакси взели паспорта й, зачеркнали фамилията Христова, както е по акт за раждане и я нарекли Лазарова, на Св. Лазар. Оттогава Данка се именува така. Цери от 1994 г., но далеч преди това е правила добрини, без да знае за дарбата си. Спасила от мъчителна и грозна смърт изоставена пропила се жена, с прогнили от урина стави. Вдигнала мъченицата на крака с лой и тетра. После се озовала в Израел, където помогнала не на един или двама да се сбогуват с псориазиса.

"Лекарството си не издавам! Рецептата е мой патент, комбинация от мазила и чайове. Имам жестоки спомени от Обетованата земя. До двайсетия ден кръвта на болните се пречистваше. После от телата им се отлюспваха сухи парчета като кожа на смок Ужасия!", пресъздава мъченията на неприятната болест варненката. На Колхозния пазар във Варна знаят леля Данка, освен като народна лечителка, и като производител на най-чудноватите подправки.

"С тревите на Данка яхнията става приказка, а агнешкото и рибата - като тези на Иван Звездев, направо да си оближеш пръстите", нахвалиха я редовни клиенти, които отдавна са изпробвали стоката й. Народната лечителка къта над 300 лековити дъхави треви, но чудото на века е змийската хурка. Тя прилича поразително на земна ябълка - ералма, но вкусът й е различен. Господ така е създал растението, че никой не може да си обясни как формата му съответства на болестта, която цери. "Гледай сега грудката. Не ти ли прилича на матка, обсипана в тумори. И точно това цери", въвежда ни в целебните свойства на хурката Данка.

Веднъж пребледняло девойче я намерило със сълзи на очи и й рекло: "Лельо Дане, мама няма да я бъде, ще умира. Коремът й стана колкото огромна диня. Гигантски тумор е притиснал матката й. Цял ден реве, и ние с татко с нея", изплакало на умряло преди години уплашеното до смърт момиче пред прочутата варненска билкарка Данка Лазарова. Девойчето се видяло в чудо с болестта на майка си, която на часа трябвало на легне под ножа, за да изкарат докторите миомата, загнездила се в корема й.
Преди да сложат майка й на операционната маса, щерката решила да й помогне да прогонят с билки опасното образувание. Детето чуло от съседи, че Данка е помогнала на десетки болни с чудодейно биле да отърват операцията. И начаса се озовало при нея. "Като видях как страда момиченцето, и аз се стъписах. Веднага му дадох да занесе на майка си грудка от змийска хурка - чудото на века! Мина се не мина време, гледам симпатягата приближава сергията и вика: "Лельо, свърши се с мама!". Изтръпнах! Викам си, отишла си е горката", спомня си днес Данка Лазарова. Докато разказва за вълшебното лекарство, по страните й плъзва благородна усмивка.

Тогава Бог й помогнал да изцери болната. Пациентката й яла известно време от грудката на змийската хурка - дни наред отчеквала зрънце, колкото бобено зърно и го слагала помежду хляба си. Миомата с големина на едра диня изведнъж започнала да се топи, коремът й се смалил, и като отишла на преглед, докторите ахнали.

От тумора нямало и помен
"Но не се дъвче хурката, горчи. Затова се гълта бързо или чиста, или с хапка хлебец. Просто лекарство, ама ефикасно", казва леля Данка. Всичко, с което лекува, е собствено производство. Жената е твърда като камък затова, че Бог й дава сила да лекува. И ако не вярваш, няма смисъл да пробваш.
Инак - освен миоми, змийската хурка цери един куп болести, убедила се е през годините Данка.

 === > Билкови бани със Змийска хурка на половината тяло при хемороиди

Грудката е ефикасна и за язва на дванайсетопръстника, дебелото черво, шипове, хемороиди, мори дори рак на простатата, ако е в начален стадий! Разбивала и по-малки камъчета в жлъчката и бъбреците, но рядко я препоръчвала на такива хора, защото било опасно като ги изхвърлят.

Миналата година с нея благородната дама изцерила язвата на съседа си, който се накъсвал от кризи. Бил съсухрен, жълт като восък, повръщал нонстоп. Търсят я
и за нощно напикаване

Ден през ден я окупират тюхкащи се млади майки, чиито поизраснали хлапетии се напишкват в училище и се чудят и маят как да отърват рожбите си от срамната болест. Разковничето на Данка е птиче просо. Гълташ го 40 дни вечер в комбинация с пчелен мед и казваш "гуд бай" на напикаването. Най-малките й пациенти са гукащи бебоци, чиито мами и татковци нощем едва затваряли очи заради коликите на малкото. Докторката на народа дава акъл на изтръпналите родители да слагат в шишето с преварена вода на бебешора конски джоджен.

В зелената аптека на билкарката има илачи и за гангренясали крайници. На два пъти Данка спасила търговки от пазара, чиито ръце гангренясали от студа. С нейните мазила ръцете им станали красиви и гладки като кожата на Клеопатра. За болни от гуша препоръчва гаргара с еньовче, а за косопад - баня с коприва или орехови листа. Най й е тежко, че в последно време се е изгубила билката за даряване на рожба - орлови нокти. "Няма го това нещо по горите вече. Ама преди, като го берях, помагах на жени, които не могат да забременеят. Ноктите веднага отпушват затлачените маточни тръби", тюхка се Данка Лазарова.

"И да не сте болни, хрупайте билки за профилактика. Всеки ден яжте сурови треви и ще пращите от здраве", дава рецептата си за дълголетие скопосната билкарка.

Снимка  - www.front.bg

 Десимира Тончева  http://www.aspirinbg.com
==========================================================================

Лечение с билката змийска хурка

Източник :http://www.desant.net
Автор : проф. Христо Мермерски

Приложението й трябва да става след консултация с фитотерапевт или опитен билкар

В народната медицина билката змийска хурка се препоръчва основно за лечение на вътрешни и външни хемороиди.
Тя обаче е колкото лечебна, толкова и отровна, затова с нея трябва много да се внимава. Задължително лечението с нея да се извършва след съвет с фитотерапевт, опитен билкар или с хора, които са се излекували вече с нея.

Змийската хурка е многогодишно тревисто растение с яйцевидно или цилиндрично грудковидно коренище. Среща се във влажните сенчести широколистни гори и храсталаците до 1800 м надморска височина. У нас е известна още и като змийски лапад, змийско грозде, устреличе, змиярник, петнист змиярник и др.

Стъблото й достига на височина до 40 см и е синкаво, разклонено, гъсто облистено. Листата на змийската хурка са оцветени с червено-кафяви петна, заострени на върха, завършват с дълги бели власинки.
Цветовете са дребни, събрани в горната част на стъблото в съцветие във вид на хурка, откъдето идва и народното й име.

Плодовете на змийската хурка са оранжево-червени и напомнят сочни ягоди.
Съдържа алкалоидоподобно вещество, базорин, сапонини, скорбяла, мазнини, флавоноиди, кумарини, полизахариди, мазнини, нишесте, етерично масло.
За лечебни цели се използва грудковото коренище. То се вади от земята в ранна есен, през септември, или в късна пролет (месец май).
При ваденето му трябва да се работи с кожени ръкавици, също и докато се отстраняват листата и се почистват или нарязват грудките. В противен случай съществува риск да се възпалят кожата на тялото, очите и езикът.

Отровната и смрадлива, но лековита змийска хурка е защитен вид в Европа.
Може да бъде използвана освен при лечение на хемороиди – вътрешни и външни, така и за разбиване на малки камъчета в жлъчката и бъбреците, помага също при нощно напикаване, както и  при псориазис.
Освен това има ефект при лечение на миома, при язви на дванадесетопръстника, дебелото черво, също при шипове, гастрит.

Азаронът пък, който се намира в етеричното масло на растението, е производен на фенилпропана. Поради наличието му билката има успокояващо, сънотворно, а при определени условия - и слабо болкоуспокояващо действие. Противодейства на спазмите на гладките мускули в човешкото тяло и намалява артериалното налягане.
Змийската хурка намалява пикочната киселина в кръвта и оттам повлиява за лечение на подагра.

Верка Борисова от Плевен е прилагала билката върху себе си и я е предлагала на други хора, които също са постигнали с нея отличен терапевтичен ефект. Нейният начин на приложение е следният.
„Взема се билката змиярник. Може да се бере, когато направи червените топчета, като хурка, – от края на юни до края на август. Взема се грудката, измива се, изчиства се, обелва се и се нарязва на парченца с големина колкото грахово зърно. Оставя се на една кърпа да завехне малко.

Много е лютива и тръпчива на вкус, затова трябва да се гълта като хапче с вода един час преди ядене 3-4 пъти на ден.
За една седмица изчиства хемороиди – и вътрешни, и външни. При начален стадий на ранна простата – до десетина дни симптомите изчезват. За камъни в бъбреците – зависи, но най-малко десетина дни трябва да се пие.
Моя приятелка пък си е излекувала тумор в главата не с грудката, а с червените топчета от хурката на билката. Варила е зърната, но не знам още по колко на ден е пила и как.“

Съветите на билкарите

„Билката действа кръвоспиращо и противовъзпалително и се използва при язви на стомаха и дванадесетопръстника, при хемороиди. Суровата й грудка се нарязва на малки парченца, всяко колкото царевично зърно, и от тях се взема по едно преди ядене три пъти на ден.
Дозата се приема преди ядене и не трябва да се надвишава, тъй като билката е отровна. Затова и някои лечители я използват във вид на тинктура", обяснява известният знахар Еню Миланов от столичния квартал Симеоново.

Според Емил Елмазов, също известен билкар, змийската хурка трябва да се използва прясна. Тогава отровата й е най-силна, но също и лечебният й ефект.
Той също предлага след нарязването й на малки парченца да се приема по едно, но като се увива в среда от хляб, така че бавно да се разтвори в стомаха.
Препоръчва също така грудките на билката да се заравят в пясък още неизмити, за да запазят по-дълго жизнеността си, а оттук и лечебната си сила. Да се почистват непосредствено преди употребата им.

„Билкарите и знахарите трябва да са наясно, че има женско и мъжко растение. Женските цветове са разположени в долната част на кочана, а мъжките - в горната, и над, и под него има нишковидни израстъци.
И ето важна подробност за правилно лечение - жената винаги трябва да се лекува с мъжкото растение, а мъжете с женското“, това съветва Емил Елмазов.

Змийска хурка – разкрихме тайните за лечение с тази древна билка

 Таня Стоянова 

Синоними, състав. Лечение със змийска хурка. Действие. Корени (грудки). Странични ефекти. Противопоказания и отравяне. С мед за хемороиди и подагра. Ревматизъм. Миома и кисти на яйчниците. Пясък в бъбреците. Чернодробни заболявания. С изсипливче при псориазис. Колит. Рак. Шипове. Приготвяне и дозировка. Тинктура (хомеопатия). Чай. Как се пие. Кога се бере и къде. Цена в аптеките.

Синоними, състав.

Билката змийска хурка е позната на народа ни от хилядолетия. Неслучайно към нея са прикрепени различни синоними, останали и до днес. Може да я срещнете още под някое от тези наименования – змийски лапад, змиярник, циганско грозде, клозет, остреличе, змийска пченка и змийска царевица. На всички тези имена на латински език отговаря наименованието Arum maculatum.

Немските народи я наричат по-простичко Aronstab, което е превод означава жезъла на Арон. Най-голямото вълшебство на тази билка е, че тя е колкото полезна, толкова е и опасна. Причина за това е нейната токсичност.

Установено е, че змийска хурка е колкото лечебна, толкова и опасна заради токсичните вещества в състава й. Тя съдържа алкалоиди, сапонини, флавоноиди, минерални вещества, мазнини, органични киселини, алкалоди, кумарин, скорбяла, азарон, гликоманини и витамин С. Най-богата е концентрацията на тези вещества в грудковите корени и те се използват с лечебни цели.

Лечебните свойства на билката змийска хурка са известни от древни времена

Растението ще познаете по специфичните плодчета, приличащи на сочни ягоди. Листата са с остър връх и властинки в крайщата. Характерни за тях са и по-тъмните петна. На височина може да достигне до 40 сантиметра.

Лечение със змийска хурка.

До лечение със змийска хурка прибягвайте единствено след разрешението на опитен специалист. Билкарите я препоръчват при хемороиди, за разбиване на малки камъчета в бъбреците и жлъчката. Ефективна е при язва, миома, шипове, гастрит. Помага за намаляване на пикочната киселина и затова се препоръчва при подагра. Цери още нощно напикаване, тумори, колит и чернодробни заболявания. (Десант.бг)

Действие.

По отношение на нейното лечебно действие за билката змиярник е известно, че действа кръвоспиращо, за което се препоръчва при вътрешни и външни хемороиди. Има и силно изразено успокояващо и седативно действие. С нейна помощ може да заместите напълно успокоителните и сънотворните.
На съдържащия се в нея азарон тя дължи седативния си ефект. Това вещество е производно на фенилпропан и има успокояващо и приспивно действие. Има бронхолитично действие и при ларингит, фарингит и всякакви бронхиални възпаления. Действа още регенеративно и  болкоуспокояващо.

Корени (грудки).

С лечебна цел се използват корените на змийска хурка

За лечение със змийски лапад се използваема част от растението са неговите корени (грудки). В тях концентрацията на отровни и съответно на полезни вещества е най-богата. За да се извлекат в максимални количества ползите от тях е необходими те да бъдат в свежо състояние.
Но същевременно с това имат точно определен период, в който трябва да бъдат извадени от земята. Този период е или преди цъфтежа на билката (през март, април) или след това (септември, октомври).
С изсъхването на грудките намалява концентрацията на токсични и отровни вещества в тях, но заедно с това и полезните вещества. За да се запазят в свеж вид е необходимо след отстраняването им от почвата да се почистят внимателно от пръстта, без да се мият и да се заровят в пясък.
При контакт с лютивите грудки не забравяйте да използвате ръкавици, тъй като те могат да нанесат сериозни поражения върху кожата ви.

Странични ефекти.

Страничните ефекти с употребата на билката змиярник са свързани с факта, че тя е силно отровна. За да избегнете отравяне непременно се консултирайте с фитотерапевт и никога не привишавайте указаната доза за прием.

Противопоказания и отравяне.

В случай на отравяне с билката се изисква приемане на слабително и други средства, създаващи покривен слизест слой върху стомашната лигавица. По този начин се възпрепятства всмукването на отровните вещества от стомаха и попадането им в лимфната система.
Основните противопоказания за прием на билката се отнасят до периода на бременност и кърмене, когато лечението с нея е напълно противопоказно. (Фрамар.бг)

С мед за хемороиди и подагра.

Комбинирана с мед, чудотворната билка змийска хурка цери хемороиди и подагра. За приготвянето  на този лек, доказал ползите си през годините, е необходимо да приготвите кашичка от три настъргани корена. Към тях прибавете сто грама мед и разбъркайте добре. От тази смеска може да приемате най-много до три лъжички дневно.
След три от храненията за деня поглъщайте по една лъжичка от този лек. Той цери като външни, така и вътрешни хемороиди. Освен това способства за намаляване количеството на отложената пикочна киселина – главният виновник за мъчителната подагра.

Змийска хурка в комбинация с мед цери хемороиди

Същият ефект има и приемът на две зрънца свежа грудка с големината на царевично зрънце. Това се прави два пъти дневно и ефектът не закъснява. Ако типичното за корена лютене Ви е неприятно, увийте зрънцето в тесто, за притъпяване на лютия вкус. (Десант.бг)

Ревматизъм.

При ревматизъм ефективно е лечението с външен прием на отровната билка. За целта се приготвя извлек от нея с използването на спирт или ракия. За двеста грама спиртна течност са необходимото количество от грудките в свежо състояние е двадесет грама. Те трябва да престоят две седмици в ракията или спирта, след което спиртният извлек се прецежда. С него се маже болното място по два пъти на ден.

Миома и кисти на яйчниците.

Така изглежда билката змийска хурка по време на цъфтеж

Следното лечение със змийска хурка при миома и кисти на яйчниците се осъществява единствено след разрешението и препоръката на специалист и при потвърждаване на диагнозата. Този симптом в никакъв случай не е за подценяване. В някои случаи единствено билколечението не е достатъчно и вместо до положителен резултат води до влошаване на състоянието.
Рецептата, препоръчвана от билкари, която топи миома и кисти на яйчниците се прилага за период от 40 дни. По три зрънца на ден от свежата грудка е препоръчително да бъдат приемани до изтичане на по-горе споменатия срок. Зрънцето трябва да е с голямо колкото царевично зърно и е добре да се увие в малко тесто, за да се притъпи пиперливия вкус на билката.

Пясък в бъбреците.

При пясък в бъбреците змийският лапад има лечебен ефект, изразяващ се не само в изхвърлянето на пясъчинките, но и болкоуспокояващо. Приемът на билката редуцира болковия симптом по време на криза и улеснява прочистването на бъбреците.
Освен гореспоменатия метод  с приема на две-три зрънца дневно от грудката, може да се спрете и на метода с прием на студен извлек. От него приемайте по една ракиена чашка три пъти за деня. Приготвя се като се кисне за една нощ свежа грудка в студена вода (количествено съотношение между двете съставки – едно към сто).

Чернодробни заболявания.

При чернодробни заболявания освен студения извлек може да приемате и капки спиртен извлек. По три пъти дневно разтваряйте по десет капки от него в чаша вода. Извлекът се приготвя като залеете една част от билката с десет части силна ракия. Той действа прочистващо не само на натоварения черен дроб, но и на бъбреците. Ефект дава и използван за избавяне от хемороди.
Като бонус от приложението на този лечебен способ е стимулирането на имунната система. Достатъчно е да приемате около седмица до десет дни от спиртния извлек, за да прочистите бронхите и да подпомогнете дейността на имунната система.

С изсипливче при псориазис.

При псориазис опитайте тези две рецепти, които Ви предлагаме със змиярник и изсипливче. Първо започнете с рецептата за прочистване на кръвта с изсипливче. След около месец продължете лечението на кошмарния псориазис със зайчи лапад.
За изпълнението на първата рецепта е необходимо да сварите три супени лъжици от билката голо белило, както наричат изсипливче (Herniaria glabra) за пет минутки в шестотин милилитра вода. По осемдесет грама от отварата се приемат по шест пъти на ден. Лечебният курс може да се допълни с прием на копривена отвара, която има силен пречистващ ефект, подпомагащ изцелението от псориазис.
За втория лек се изисква смесването на петдесет грама счукани грудки с половин килограм мед. Общо три малки лъжички е необходимата доза от този лек за един ден. (Лекува.нет)

Колит.

При колит билката змийски лапад дарява желаното изцеление. И тук може да изберете формата, под която да я приемате – студен извлек, спиртен извлек или гълтане на зрънце колкото грах (по две-три на ден, увито в прясно тесто). В никакъв случай не дъвчете зрънцето, тъй като то дразни стомашната лигавица. Най-добре е да го преглътнете с вода като хапче или със зехтин.
Още след няколко приема симптоматика отшумява и пациентът се чувства по-добре.
Заболяването протича с неприятно подуване на стомаха. То може да се облекчи и чрез външно приложение на билката. За целта наложете върху корема си кашичка от свежи грудки и останете така поне час.

Рак.

За лечение на всички видове рак по три пъти на ден се приема по двадесет милилитра отвара, приготвена от изсушената дрога.
Две супени лъжици от нея трябва да сварите за пет минутки в шестотин милилитра вода. След половин часово киснене извлекът е годен за употреба. Лечението по този метод е с продължителност десет дни, след което следва едноседмична почивка. В този ред се прилага лечебната методика до постигане на желания резултат.

Шипове.

Змийска хурка лекува шипове

При шипове змийската царевица дава ефект, приложена външно. Използвайте спиртния извлек за мазане. С него мажете по няколко пъти на ден ошипения участък. Помага също така и кашичка от свежи грудки, която се нанася върху предварително намазана със свинска мас кожа. Останете с нея не повече от половин час, за да не изгори кожата Ви.

Приготвяне и дозировка.

За приготвянето на лекове с билката използвайте само свежи корени. Изключение прави само лека против рак, за който се изисква изсушена дрога.
Когато приемате директно свежия корен дозата от него не трябва да надвишава три грахови зрънца. От студения извлек не се приемат повече от 50 милилитра дневно, а от спиртния извлек, предназначен за вътрешна употреба – не повече от тридесет капки дневно. Придържайте се стриктно към тази дозировка, за да избегнете сериозни последствия от приема на дрогата.

Тинктура (хомеопатия).

Освен от грудките на билката, тинктура се прави и от листата й. Количественото съотношение дрога – ракия е едно към двеста, а периодът за престой на извлека е едно денонощие. От него се приемат на ден по не повече от пет капки, които се разреждат в голямо количество вода.
Познатата ни хомеопатия препоръчва този лек на певци с проблеми с гласните струни. Лечението продължава до пълно възстановяване на гласа.
С тинктура се лекуват бронхиални възпаления, подагра, миома и киста на яйчниците, грип и кашлица. Задължително е разтварянето на капките (3х10 к.) в голямо количество вода или чай.

Чай.

Чай от билката не се приготвя по традиционния и познатия ни начин с топла вода и чрез варене или запарване. За извличане на полезните вещества от тази силно отровна и токсична билка се използва студена вода. Взема се наситнена грудка в количество една чаена лъжичка и се залива с 200 мл студена вода. След осем часово киснене извлекът е готов за употреба.
При варене токсичните вещества в корена се разпадат. Това важи и за полезните вещества в нея. Методът за приготвяне на отварата чрез варене се препоръчва само за лечение и профилактика на рак с оглед на това, че раково болните не трябва да приемат токсични билки.

Как се пие.

В доза от една супена лъжица този лек може да бъде приеман от три до най-много пет пъти дневно. Трайността му е два дни при условие, че се съхранява в хладилник. След този срок е задължително да се приготви нов извлек по гореописания начин. Дневната доза на извлека не трябва да бъде повече от 50 мл.

Кога се бере и къде.

Коментираната билка може да бъде открита в сенчестите и влажни гористи местности в цялата страна. Тя може да бъде открита до 1800 метра височина над морското равнище. Ако искате да извадите грудките и да ги използвате за лечение, погледнете дали билката е разцъфнала. Тя се бере единствено в периода преди и след цъфтежа, но в никакъв случай до време на него.

Цена в аптеките.

В аптеките може да откриете сушен корен на цена от 3,8 лв за петдесет грама. За предпочитане е използването на свеж корен. По-добре е сами да си го набавите и да го заровите в пясък, за да може да го използвате целогодишно в свеж вид.
А Вие знаете ли други методи приложение и лечение с билката змийска хурка. Ако е така не се колебайте да ги споделите с нас, използвайте формата за оставяне на коментар.
Споделете статията в социалните мрежи в случай, че тя Ви допада. Нека ползите от този природен лек и методите за лечение с него достигнат до много повече хора, за да бъдат от полза и за тях.

 ИЗТОЧНИК : http://www.bgbilka.com

Кратко описание на заболяванията при човека - АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ© проф. Игнат Игнатов

АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ^©

проф. Игнат Игнатов^©
д-р Ирена Иванова^©
Описанието на всяко заболяване е разделено на две части. За всяка болест е написана кратка анатомия и физиология. Тази информация е необходима за всеки, който практикува неконвенционални (алтернативни) методики. След всяко заболяване e показан алгоритъмът диагностика в зависимост от етиологията му.

• БОЛЕСТИ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАТА СИСТЕМА
• БОЛЕСТИ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
• БОЛЕСТИ НА СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА СИСТЕМА
• БОЛЕСТИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА, ЧЕРНИЯ ДРОБ, ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР
• БОЛЕСТИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА
• БОЛЕСТИ НА ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ
• БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА
• БОЛЕСТИ НА ПОЛОВАТА СИСТЕМА
• БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
• БОЛЕСТИ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК
• БОЛЕСТИ НА СЕТИВНИТЕ ОРГАНИ

БОЛЕСТИ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Опорно-двигателният апарат се състои от кости, мускули, стави и сухожилия. Костите са пасивната, а мускулите - активната част на двигателната система.

АРТРОЗИ

Артрозите са най-разпространеното заболяване на опорно-двигателния апарат. Те засягат различни стави.
Боледуват еднакво и двата пола. Според статистиката най-често се среща артроза на гръбначния стълб (спондилартрозис деформанс), следвана от артроза на колянната става (гонартроза), на тазобедрената става (коксартроза) и др. Възрастовите дегенеративни промени не бива да се бъркат със самата болест артроза. Според теориите на биомеханиката това заболяване се развива, когато има механично несъответствие между натоварването на дадена става и способността на хрущяла й да го понесе.
Колкото по-напреднала е болестта, толкова по-често се съпровожда с болкова симптоматика.
Причините за възникване на артрозата са много: травми, отшумели болестни състояния, аномалии в статиката, вродени малформации и наследствено предразположение.
За да бъде лечението оптимално, е задължително да се ограничава до минимум натоварването на болната става.
Има голям брой народни лечители, които много сполучливо наместват изкълчени стави. Една недобре наместена става след травма е предпоставка за поява на артроза. Затова много спортисти след приключване на активната състезателна дейност започват да страдат от това заболяване.

АРТРИТИ

Когато дадена става се възпали, говорим за артрит, а болката в ставата се нарича артралгия. Два от най-често срещаните артрити са ревматоидният и имфекциозно-алергичният.

РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ

Ревматоидният артрит е заболяване, разпространено сред хората, живеещи във влажни и студени области. Съществуват редица хипотези за произхода на болестта -инфекциозна, автоимунна, наследствена и др. Засега автоимунната хипотеза е най-приемлива, тъй като чрез нея могат да се изяснят различните механизми на ревматоидния артрит. Хипотезата обяснява как се разрушават ставните връзки и капсулата. Това заболяване обикновено засяга деца и млади хора, Ако се появи по-късно, вероятно е рецидив от млада възраст. В първия стадий на болестта се наблюдава остеопороза (намаляване на костната плътност) и ставната цепка е запазена.
На този етап може да се извърши сполучлива операция, след която пациентите в продължение на години се чувстват добре. В началния стадий човек не обръща внимание и процесът може да доведе до деформации на засегнатите стави. Заболяването обикновено се проявява в малките стави, но постепенно се обхващат и големите. Това вече е ревматоиден полиартрит.
Във втората фаза на болестта започват сложни органични промени. Настъпват изменения в ставната капсула, стопяват се мускулите, които задвижват болната става, пръстите се обездвижват. Ревматоидният артрит води до инвалидност. Заболяването поразява вътрешни органи.

ИНФЕКЦИОЗЕН АРТРИТ

В резултат на инфекциозно-алергичен процес в организма могат да се създадат предпоставки за възпаление на една или повече стави. Появяват се болки, подувания и ограничаване на движението в болната става, както при всички артрити.
Когато в ставата е попаднал микробен агент, лечението е по-лесно. Инфекцията се лекува противовъзпалително с биотерапия. Нейното предимство е, че биоенергията може да се концентрира в болната става.
По време на лечението, а и след това, трябва да сепроследи как се отразяват на болния атмосферните промени и движението.
Необходимо е да се внимава с простудните заболявания. Ако в организма има възпалителни процеси (синуити, грануломи и др.), те трябва най-напред да се излекуват и едва тогава да се въздейства върху инфекциозния артрит.
Когато причина за ставното възпаление е алергия, лечението е по-трудно. С тест трябва да се открие алергеньт - медикаменти, цветен прашец, химични вещества и др. Докато не се направи точна диагноза, не се прилагат и билкови рецепти, защото те могат да съдържат алергени. След установяване на диагнозата и успешно лечение на алергията може да се постигне успех и при въздействие върху артрита с биолечение.

ОСТЕОХОНДРОЗА (ДИСКОПАТИЯ)

Съществуват много професии, при които гръбначният стълб е сериозно натоварен. Натоварването, както и възрастовите промени и прекараните инфекции водят до дегенеративни промени в гръбначния стълб. Вследствие на това пространството между прешлените се стеснява и това води до дископатия. В хоризонталната част на прешлените се появяват остеофити (шипове), защото междупрешленните дискове са смачкани.
Остеохондрозата се наблюдава най-често в петте лумбални (поясни) прешлена (L_1-5). Следващото място, което е предразположено към заболяването, са седемте шийни (сервикални)
прешлена (С_1-7). Най-рядко се засягат дванадесетте гръдни прешлена (торакални)(Тh_1-12). Особен случай на болестно състояние на прешлените в гръбначния стълб е спина бифида - вродено нарушение на свързването на дъгите на прешлените. Спина бифида може да бъде закрита и открита. Откритата се среща много рядко. Закритата засяга най-често долните поясни или горните кръстни (сакрални) прешлени. Този вид аномалия може да няма клинични признаци или да се наблкздава нощно напикаване при деца, радикулит или ишиас.
За да не стане заболяването хронично и за да се предпазим от по-нататьшно влошаване, е необходимо да се знаят някои важни правила.
Всеки наднормен килограм води до голямо натоварване на гръбначния стълб; Разстоянието между прешлените намалява и се създават предпоставки за дископатия. Затова лечението на такива хора ще има само временен ефект, ако те не вземат сериозни мерки срещу излишните килограми. От подобен характер са остеохондрозите, получени след бременност. Гръбначният стълб на жените се натоварва и особено в последните месеци преди раждането вероятността от получаване на дископатия е доста голяма. Няколко дни след родовия акт може да се приложат лечебни процедури, които винаги са ефективни, тъй като травмата е отскоро.
Предпоставки за остеохондроза съществуват и при напълно здрави хора. Причина за това е неправилното положение на тялото при стоеж и при седеж. Когато човек ходи с издаден напред корем и леко се изгьрбва, прекалено много натоварва пети лумбален прешлен. Той чувства облекчение, ако е леко отпуснат в раменете и кръстът му е по-назад. Най-благоприятната походка е нито много изгърбена, нито с издаден напред корем. Когато човек ходи или седи, никога не трябва да се наклонява по-дълго време наляво или надясно, да усуква тялото си, защото натоварва допълнително гръбначния стълб. Ако седим на таза и поставим ръце на кръста си, ще бъдем учудени от голямото напрежение, което се усеща там. Ситуацията се променя, ако пренесем натоварването върху бедрата. Тогава рисковете за дископатия са по-малки.
Остеохондрозата се съпътства с неврологични проблеми - ишиас, радикулит, плексит. При правилна терапия оплакванията отшумяват. Рисковано е да се прилагат различни техники върху гръбначния стълб при дискова херния, спина бифида, болест на Бехтерев, спондилартроза, възрастни хора и бременни жени.

ТЕНДОВАГЕНИТИ

Тендовагенитите са хронични възпаления на сухожилията и влагалищата им. Причината за появата му не е известна. Възпалението не се дължи на бактериална инфекция. Значение имат фокалните огнища и хроничното пренапрежение.
Тендовагенитите могат да бъдат неспецифични (провокирани от еднотипни движения на един или на група мускули) или специфични - при ревматоидем артрит, туберкулоза и гнойни процеси.
При напредване на заболяването отоците и болките стават по-силни и движението на пръстите е почти невъзможно, защото са възпалени влагалищата на сухожилията.

МИОЗИТ

При някои хора могат да се появят болки и оток на мускулите. Те имат временен характер и най-често след почивка отшумяват. Тези заболявания са изключително благоприятни за въздействие с природни средства. С успех се прилагат компресите, посочени при артрозите.

ОСТЕОПОРОЗА

Остеопороза се развива, когато намалява костната плътност поради загуба на минерални вещества. Причините за това заболяване може да са както възрастови, така и в резултат на други заболявания. След 45-годишна възраст намаляването на костното вещество е силно изразено. При жените след критичната възраст загубата се удвоява. Затова костите на възрастните хора са лесно чупливи и трудно зарастват след фрактура.
Болестта на Бехтерев, ревматоидният артрит и артрозите водят до остеопороза. Не само болестите ма опорно-двигателната система могат да предизвикат разреждане на костната тъкан. Ракът на кръвта, алкохолизмът, чернодробните и бъбречните заболявания са честа причина за остеопороза. Хората, които са употребявали стероидни хормони, също влизат в рисковата група. Не на последно място за разреждането на костната тъкан влияе и наследственото предразположение.

БОЛЕСТИ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА

РИНИТ (ХРЕМА)

Ринитьт е най-често срещаното заболяване на горните дихателни пътища. Той може да се появи самостоятелно или да е начална фаза на инфекциозен процес.
Причинителите на ринита са различни вируси или микроорганизми (бактерии). Освен инфекцията се наблюдават и предразполагащи фактори като простуда, преумора, интоксикация и др., тъй като е известно, че при здрав човек хрема не се появява. Охлаждането дори на части от тялото, разположени далеч от носа, предизвиква нервно-рефлекторни смущения в носната лигавица и намаляване на съпротивителните й възможности. При инфекциозни болести причинителите на хремата стигат до носа по кръвен път. Остра хрема може да се появи и при вдишване на вредни газове, на сух или горещ въздух и др.
Острият ринит може да премине в хроничен. Често повтарящи се остри ринити могат да доведат до трайни промени в носната лигавица, вследствие на което се получава хроничен ринит. Заболяванията на сърдечно-съдовата система, черния дроб и бъбреците предизвикват застой във венозната система на носната лигавица и също могат да доведат до хроничен ринит. Различните алергични състояния и смущения в обмяната на веществата предизвикват трайни промени в носа - причина за хронична хрема.
Хроничните ринити могат да бъдат: катарални хипертрофични (предизвикани най-често от изкривяване на носната преграда) и атрофични (с неизяснена етиология).
Разглеждането на първопричините за появата на ринита показва, че той не е лесно лечимо заболяване. Най-трудно се лекува, когато пациентът има проблеми със сърдечно-съдовата система, с черния дроб или бъбреците. В такива случаи, ако не се повлияе на тези заболявания, ефектът от въздействието върху хремата е временен. При съмнение за алергия трябва да се направи тест. Преди него не трябва да се употребяват билки, защото те могат да съдържат алергени.

ОСТЪР ЛАРИНГИТ

Острият ларингит е едно от .най-често срещаните заболявания на горните дихателни пътища. Предразполагащ фактор за него са общата и локалната простуда. Той може да се причини и от различни химични и механични дразнители, от остри инфекции в организма. Появява се най-често през есенно-зимния период на годината и в началото на пролетта.
Заболяването се характеризира със сухота в гърлото, суха дразнеща кашлица и дрезгав глас.

ХРОНИЧЕН ЛАРИНГИТ

Хроничният ларингит се развива след чести остри възпаления на ларинкса, след хронично пренапрежение на гласните връзки, злоупотреба с алкохол и цигари, продължително вдишване на въздух, съдържащ прах и други дразнещи химични вещества, Ако се премахнат факторите, причиняващи заболяването, то може да бъде напълно излекувано, в противен случай може да се стигне до пълна афония (загуба на гласа).

БЕЛОДРОБЕН ЕМФИЗЕМ

Емфиземът на белите дробове представлява разширение на алвеолите. Обикновено е свързан с хроничния бронхит и двете заболявания често се срещат. Причините за появата на емфизема са много - тютюнопушене, наличие на прах и газове във въздуха, битови фактори, студен и влажен климат, инфекции и др. Мъжете боледуват по-често от жените. Емфиземът се наблюдава в по-напреднала възраст.

БРОНХИАЛНА АСТМА

Бронхиалната астма е алергично заболяване, което се характеризира с периодични пристъпи на експираторен въздух (задух по време на издишване), дължащ се на спазъм на гладката мускулатура на бронхиолите. Вследствие на този спазъм се получава оток на бронхиалната лигавица и усилена секреция.
Бронхиалната астма се развива вследствие сенсибилизиране на организма към някои алергени. При повторен контакт на човешкия организъм със същите алергени се получава реакция антиген - антитяло и се развива спазъм на бронхиолите и задръжка на гъст секрет в бронхите.
Алергените, които участват в появата на тази алергична реакция, са: външни (от околната среда) и вътрешни (бактериални, хормонални и др.).
Астматичният пристъп - най-характерната проява на заболяването, може да продължи от няколко минути до часове. Най-накрая се появява кашлица с отделяне на храчка, след което пристъпът се успокоява. Пристъпите могат да се повтарят през различен интервал от време - всеки ден, по няколко пъти в денонощието, през няколко седмици и т.н. Не могат да се определят точно факторите, от конто зависи тежестта и честотата им.

СИНУИТИ

Най-общо синуитите се делят на остри и хронични.
Острите синуити най-често се появяват след остри ринити. Различни заболявания на зъбите (грануломи, кисти и др. на 5-и, 6-и, 7-и и 8-и зъб на горната челюст) могат да предизвикат максиларен синуит. Причина за развитието на синуитите са алергии, бактерии (стрептококи, стафилококи, пневмококи) или грипни вируси. От инфекцията най-често се засягат максиларните синуси.
Острите синуити преминават в хронични обикновено след неправилно лечение или при липса на лечение. Изкривяването на носната преграда, хипертрофичните процеси и туморните маси в носа, както и нелекуваните гнойни процеси в областта на зъбите способстват за развитието на хроничните синуити.
Освен максиларни се срещат и сфеноидални (над максиларните синуси) и фронтални (на челото) синуити.

БОЛЕСТИ НА СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА СИСТЕМА

ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ (ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ)

Хипертонията е често срещана болест и сериозен медицински проблем. Основна роля за появата й играе нервно-психичното пренапрежение. Високото кръвно налягане се среща обикновено при интелектуалци, научни работници и др. За развитието на болестта важно значение имат и някои допълнителни фактори като наследствеността. Най-често боледуват хора между 40-60 години, но напоследък болестта се среща и при по-младите. Еднакво са засегнати и двата пола; градското население боледува по-често.
Хипертонията, проявила се без доказуема причина, се нарича есенциална. Тя се среща при 80 на сто от случаите. В останалите 20 на сто попада симптоматичната (вторичната) хипертония. Причината горната граница да е над 140, а долната - над 90 мм живачен стълб са заболявания на вътрешните органи и на жлезите с вътрешна секреция. Хроничните нефрити, пиелонефрити и поликистозните бъбреци са наи-честите болести, които водят до високо кръвно налягане. Атеросклерозата, хнперфункцията на щитовидната, на хипофизната и на надбъбречните жлези, заболяванията на аортата са следващите по сила фактори, които предизвикват хипертония.
Най-честите оплаквания от страна на болния са нервна превъзбуда, главоболие, сърцебиене, виене на свят и притъмняваме пред очите, кръвотечение от носа и лесна умора. В началото на заболяването артериалното налягане в определени моменти се повишава над нормата. Това е 1 степен на болестта. На този етап лечението има най-благоприятен изход. Ако не се обърне сериозно внимание, горната и долната граница остават постоянно повишени. Тогава хипертонията е от II степен. Наблюдават се промени в очните дъна, сърцето хипетрофира, а по-късно се появява недостатъчност на лявата камера. Около 80 на сто от болните имат исхемична болест. Затрудняват се функциите на бъбреците. С напредване на хипертонията може да се появят вторичен пиелонефрит и бъбречна недостатъчност. Всички органични промени са свързани с III степен на болестта.
Високото кръвно налягане е един от най-сериозните рискови фактори за цивилизования човек. То може да доведе до мозъчен инсулт, хипертоничен инфаркт, сърдечна и бъбречна недостатъчност.

ХИПОТОНИЧНА БОЛЕСТ (НИСКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ)

Хипотонията се характеризира освен с ниско кръвно налягане и с увеличаване на венозния приток към сърцето. Това увеличава работата на сърдечния мускул и хронично го обременява. Нарушенията при хипотонията произлизат от нервно-психично напрежение, свързано с мозъчната кора и с подкорието.
АВТОРСКА МЕТОДИКА НА Д-Р ИГНАТОВ ЗА БИОЛЕЧЕНИЕ НА ХИПЕРТОНИЯ И ХИПОТОНИЯ^©
Методиката за лечението на високо и ниско кръвно налягане се основава на въздействие върху симпатиковия и парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система. Когато вегетативната нервна система не работи хармонично, се наблядават промени в кръвното налягане. При всеки човек едната ръка излъчва по-силен енергиен поток. Температурата на тази ръка е по-висока и условно я приемаме за положителна. Ръката с по-слаба енергия и с по- ниска температура е отрицателна. Според характера на заболяването ръката, с която се въздейства, има голямо значение за положителния лечебен ефект.
При хипертония задължително се работи с по-слабата ръка, за да се постигне успокояващ ефект. Ако високото кръвно налягане е резултат от невроза, прави се процедура за общо успокояване. Кръвното налягане се понижава, когато дланта е перпендикулярна на гръбначния стълб и се движи бавно надолу. След завършването на една паса движенията се повтарят отново. След това се ръкополага на слънчевия сплит. Трябва да се знае до каква степен да се коригира кръвното налягане. Най-добре е на процедура да се регулират по 10-20 мм живачен стълб от горната и от долната граница. Когато стойностите паднат под 140/90 и се задържат така в продължение на няколко дни, може да се търси траен ефект. Лечителят ще прецени кога да прекрати въздействието, като стремежът е резултатът да е траен поне две години.
Не са един и два случаите на трайно повлияно високо кръвно налягане, когато причината е на нервно-психична основа. Резултатите са още по-ценни, ако има въздействие и при симптоматичната хипертония. Тогава освен прилагането на методиката за въздействие върху високото кръвно налягане трябва да се проведе и правилно лечение на болния орган. Без подобряване на функциите му ефектът от процедурите ще бъде временен.
При хипотонията се работи по същия начин както при хипертонията с тази разлика, че се използва силната ръка и движенията започват под опашната кост и завършват над главата. Провежда се и успокоително въздействие върху главата.
Лечението на ниско и високо кръвно налягане е обективен критерий за въздействие върху вегетативната и централната нервна система.

ТАХИКАРДИЯ

Тахикардията е ускоряване на сърдечната дейност в състояние на покой над 100 удара в минута. Сърдечният ритъм е правилен. Заболяването създава неблагоприятни условия за сърдечната дейност, тъй като сърцето изразходва повече енергия и консумацията на кислород е по-голяма.

БРАДИКАРДИЯ

Под брадикардия се разбира забавянето на сърдечния ритъм под 50 удара в минута.. Ритъмът на сърдечната дейност е правилен. Много рядко може да се наблюдава намаляване на сърдечния ритъм под 40 удара в минута. Физиологична брадикардия се среща при спортисти, при страх, при студ.

АРИТМИЯ

Аритмията представлява сменящи се състояния на забавена и ускорена сърдечна дейност. Има два вида аритмия:

• дихателна, която е физиологично явление. Среща се у здрави хора, много често при младежи през пубертета и у възрастни;
• синусова, която не зависи от дишането. След физическо усилие аритмията изчезва.

ЕКСТРАСИСТОЛИЯ

Екстрасистолите са преждевременни съкращения на сърдечния мускул, които нарушават правилната последователност на сърдечните съкращения. Екстрасистолите могат да бъдат функционални, рефлекторни, токсични, механични и органични. У повечето хора с екстрасистоли не се наблюдават сърдечни болести. По рефлекторен път чрез дразнене на други вътрешни органи, най-често от коремната кухина, се появяват нервно-рефлекторни екстрасистоли. Екстрасистоли се наблюдават и при различни органични сърдечни заболявания.

ПАРОКСИЗМАЛНА ТАХИКАРДИЯ

Пароксизмалната тахикардия е пристьпно ускорение на сърдечния ритъм (над 160-200 удара в минута), който остава правилен. Тази тахикардия започва и завършва внезапно.

СТЕНОКАРДИЯ („ГРЪДНА ЖАБА”)

Стенокардията се характеризира с пристъпи на болки в гърдите. Основна причина за тези болки е исхемията. В някои от случаите стенокардията болка се явява при усилие. Може да се появи и при хипертонични състояния, тиреотоксикоза, клапни пороци. Пристъпи на стенокардия са възможни и при покой. Пристъпите, явяващи се през нощта, по време на сън, имат най-лоша прогноза.
Стенокардната болка е локализирана зад гръдната кост. Тя се разпространява към шията, лявата половина на гръдния кош, по лявата ръка надолу към малкия и безименния пръст. Болката може да започне и от китката или мишницата и да се разпространи към гърдите. Болката трае от 2 до 10 минути. Чувства се като стягаща, разпъваща, пареща, но не е пробождаща или или стрелкаща. Не трае с часове. Болка, която не отговаря на описаната, не е стенокардна.

ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО (ИБС)

Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е заболяване на коронарните артерии, изразяващо се в стеснение или запушване на тези артерии. Вследствие на това се затруднява коронарното кръвообращение и сърцето страда от кислородна недостатъчност. Острата исхемия на миокарда се проявява като стенокардия или инфаркт. Хроничната исхемия най-често води до сърдечна недостатъчност или ритъмни нарушения.
ИБС е разпространено заболяване. Среща се все повече в по-млада възраст, като по-често боледуват мъжете.
Най-честата причина за поява на ИБС е атеросклерозата на коронарните съдове. Среща се при 90 на сто от болните със стенокардия или инфаркт. При малък процент от боледуващите, главно млади хора или хипертоници, причината за ИБС е спазъм на съдовете.

РЕВМАТИЗЪМ

Ревматизмът е широко разпространено заболяване. Повечето автори смятат, че това е инфекциозна болест, защото протича циклично и е съпроводена с висока температура, възпалителни промени в тъканите и органите. Приема се, че ревматизмът се.причинява от бета-хемолитичния стрептокок. Според алергичната теория ревматизмът е алергично заболяване.
Като фактори, предразполагащи към стрептококова инфекция и съответно към заболяване от ревматизъм, се приемат: сезонът, влагата, студът, травмите, преумората, а също и недохранването и липсата на витамини.
Статистиката показва, че при деца сърцето се засяга на първо място от ревматизма, докато при възрастни – от полиартрита.

ХЕМОРОИДИ

Хемороидите представляват разширение на венозния анален плексус. Те могат да бъдат външни и вътрешни. Вследствие на притискане в коремната кухина от тумори, бременност и чернодробни заболявания се наблюдават симптоматични хемороиди.
Факторите, които водят до образуването на хемороидите, са два вида:

• от общ характер, като например вродена слабост на стените на венозните съдове;
• от локален характер, при което най-важна причина е несъответствието между венозното налягане и съпротивлението на венозната стена.

Заболяването протича бавно в продължение на години.

АНЕМИИ

Анемиите са заболявания на кръвта, които се характеризират с намаляване съдържанието на хемоглобин в червените кръвни клетки и с понижаване на еритроцитната маса. Причините са кръвозагуба, по-малко желязо и витамин В12 в организма и разрушаване на еритроцитите.

ВАРИЦИ (РАЗШИРЕНИ ВЕНИ)

Вариците представляват трайно разширение на вените, което се придружава и с изменения на техните стени. Най-често се срещат на долните крайници, а на горните - сравнително рядко. При разширението си вените увеличават размерите и дължината си, вследствие на което се получава характерната нагънатост на съдовете.
Причините за появата на заболяването не са известни. Значение имат различни фактори - вродена слабост на съединителната тъкан, плоскостъпие и др. Съществуват и механични предпоставки за разширени вени – дълготрайно изправено положение, при което се увеличава венозното налягане.
Разширените вени на долните крайници са два вида:

• първични, при които с течение на времето стената на съдовете загубва еластичността си и става тънка. Под действието на венозното налягане изтънелите стени се разширяват.
• вторични, които се образуват вследствие на увеличено вътрекоремно налягане от различно естество - тумори, бременност и др.

Ценна идея за профилактика и лечение на разширени вени ни дава фактът, че при четириногите бозайници такова заболяване няма. При тях кръвното налягане в крайниците е симетрично разпределено. Хората, които работят дълго време прави, е добре да правят рало. Поради неговия тонизиращ ефект то не се прави вечер и при хипертония. При тромбофлебит трябва да се избягва лечението на разширени вени.

БОЛЕСТИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА, ЧЕРНИЯ ДРОБ, ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР

ГАСТРИТ

Гастритът е възпаление на стомашната лигавица. Той бива остър и хроничен.
Острият гастрит представлява увреждане на стомашната лигавица вследствие на термични, механични, алергични, инфекциозни и други причини. Значение за появата му има и консумацията на големи количества алкохол и лекарства. Острият гастрит се развива бързо, протича благоприятно и преминава за няколко дни. Честата му поява може да доведе до хронифицирането му.
При лечението на гастрит, а и на други възпаления на стомашно-чревния тракт трябва задължително да се спазват някои основни правила на храненето. Необходимо е да се ограничи употребата на целулозна храна, на пържени, горещи и студени храни. Не трябва да се консумират лютиви, солени и кисели храни, които силно дразнят лигавицата на стомаха и червата.

ЯЗВА НА СТОМАХА

Стомашната язва се среща по-рядко в сравнение с язвата на дванадесетопръстника. Тя се появява наи-често между 45-ата и 55-ата година, като мъжете боледуват по-често от жените.
Смята се, че тази язва се дължи на увредените защитни механизми на лигавицата на стомаха. Киселинността на стомашния сок няма решаващо значение, защото при язви на стомаха тя не се повишава. На развитието на. язвата влияят хроничните възпалителни процеси на стомашната лигавица, уврежданията от алкохол, приемането на медикаменти и др.
Стомашната язва може да бъде остра и хронична и има различна големина. Болката се появява скоро след нахранване, усеща се под лъжичката и има парещ и еластичен характер. Нощните болки се срещат рядко. Наблюдава се също така гадене и повръщане. В много от случаите язвата може да протече безсимптомно, докато оздравее или докато се получи пробив и кръвоизлив.

ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА

Язвата на дванадесетопръстника е най-често срещаният вид язва. Появява се най-често във възрастта между 20 и 50 години. В доста от случаите оплакванията се наблюдават много преди да се открие. Мъжете са засегнати по-често. При голям процент от болните с язва на дванадесетопръстника се наблюдава индивидуално предразположение, свързано най-често с реактивността на вегетативната нервна система. Не е без значение и наследственото предразположение.
Язвата на дванадесетопръстника се среща по-често при хора с напрегнати професии, при нередовно хранене и при нарушен сън.
Болестта протича хронично и има рецидивиращ характер. Болките обикновено са във връзка с нервно пренапрежение и преумора. Характерно за тях е, че се появяват напролет и наесен, след нахранване и най-често между 16- 17 часа. Сутрин на гладно болки не се появяват. Те се усещат под лъжичката и не се разпространяват надясно или към гърба. Апетитът обикновено не е нарушен. Болестта може да се развие в различна възраст и да има различна продължителност.

ЕНТЕРИТ

Ентеритът представлява възпаление на тънкото черво. Обикновено заедно с тънкото черво се засягат стомахът и дебелото черво и всъщност се касае за гастроентерит или за ентероколит. Ентеритът като изолирано заболяване на тънкото черво се среща рядко.
Причините за развитието на острия ентерит са разнообразни. Съществуват и предразполагащи фактори, като непълноценно хранене, травми и простуди, склонност към алергични реакции при приемане на определени храни. Най-голямо значение имат нарушенията на хранителния режим, токсичните храни, токсо-инфекциозните причинители (бактерии, вируси и др.).
Хроничното възпаление на тънкото черво води до хроничен ентерит. Той може да е последица на острия или да възникне направо без остър стадий.

КОЛИТ

Колитът е възпаление на дебелото черво, което обикновено се засяга от възпалителния процес заедно с тънкото черво. Причините за възникване на острия колит могат да бъдат различни инфекциозни причинители или нарушения в храненето. Заболяването протича с коликообразни болки по хода на дебелото черво и с диарични изпражнения.
Факторите за развитието на хроничния колит са същите, както и за острия. Хроничните колити протичат с болка, диария или запек и с кръвоизливи от червото.
Запекът е един от симптомите, характеризиращи хроничния колит. Той представлява задържане на изпражнения повече от 48 часа. Консистенцията на изпражненията е твърда, което се дължи на по-дьлгото им престояване в дебелото черво, а това води до по-засилено всмукване на вода от тях. Запекът е често явление при хора, които водят заседнал живот, а също и при тези, които не консумират плодове и зеленчуци.

ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ

Под хроничен хепатит се разбират всички възпалителни изменения на черния дроб. Хроничният хепатит може да се появи след преболедуване от вирусен хепатит, но може да бъде и придружаващо заболяване, както и да се получи вследствие на хроничен алкохолизъм или под въздействието на различни токсични вещества и лекарствени средства.

ЖЛЪЧНОКАМЕННА БОЛЕСТ (ХОЛЕЛИТИАЗА)

Жлъчнокаменната болест е сред заболяванията, които се срещат най-често. Жените боледуват по-често от мъжете, но в по-млада възраст. Смята се, че бременността предразполага към поява на жльчнокаменна болест.
Жлъчни камъни се наблюдават и при деца под 10 години, но само при момичета, и то с наднормено тегло. Холелитиазата се среща два пъти по-често при болни от диабет. Клинични прояви на болестта се наблюдават не при всички хора с камъни в жлъчката. От значение са големината и броят на камъните. Жлъчни колики се получават често при множество малки камъни, които навлизат в каналите. Големите камъни не предизвикват оплаквания, заболяването протича безсимптомно и най-често се открива случайно при изследване по друг повод.
Жлъчните колики се предизвикват от различни дразнители - пържени храни, алкохол, физическо напрежение и др. Продължителността на болката е до няколко часа и е придружена с гадене и повръщане.

ЖЛЪЧНА ДИСКИНЕЗИЯ

Нарушената нормална моторика на жлъчните пътища се нарича дискинезия. За тези нарушения няма органична причина. Дискинезията се получава при функционална несъгласуваност между мускулатурата на жлъчния мехур и сфинктера, през който жлъчката се излива в дванадесетопръстника. Оплакванията се наблюдават при лица с нервно-вегетативна дистония. Най-често се касае за невротични жени, при които оплакванията се засилват при нервно напрежение. Болките са непостоянни и зависят от различни неблагоприятни въздействия.

БОЛЕСТИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА

ОСТЪР ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ

Това често срещано заболяване представлява хематогенно възпаление на бъбреците. Причина за развитие на остър гломерулонефрит е прекарана инфекция, и то най-често стрептококова - тонзилити, синуити, зъбни грануломи и др. Останалите инфекции като грип, пневмония, ранева инфекция имат по-малко значение. Простудата и влагата играят роля на предразполагащи моменти за изостряне на съществуващите инфекциозни огнища. Болният се чувства отпаднал и сънлив, има главоболие и болки в тялото.

ХРОНИЧЕН НЕФРИТ

Хроничният нефрит се появява най-често след остър гломерулонефрит или след непълното му излекуване. Заболяването обхваща бъбречния паренхим. Специфични причини, предизвикващи хроничен нефрит, не са доказани. Има случаи, когато острият гломерулонефрит протича безсимптомно, продължава няколко години, без да се лекува и се получава хроничен нефрит. По време на заболяването често се наблюдават изостряния. Най-важното за лечението на хроничния нефрит е навреме да се открие и лекува острият гломерулонефрит.
Вследствие на хроничния нефрит обикновено се развива хронична бъбречна недостатъчност и уремия. По-често боледуват мъжете.
Когато инфекцията обхване бъбречното легенче, се появява пиелит. Когато той се развива заедно с нефрита, говорим за пиелонефрит.
Лечението започва с диета. Приемат се повече течности и най-вече минерална вода и сокове. Трябва да се избягват лютиви, кисели и солени храни, алкохол, кафе и др.
Гломерулонефритът и пиелонефритът водят до намалено отделяне на урина. То може да се предизвика и от камъни, и от тумори в бъбреците.

ЦИСТИТ

Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Причинява се от различни дразнители и микроорганизми. Предразполагащи фактори са: простуди, травми на пикочния мехур, задръжка на урината, тумори, бременност.
Инфекцията може да проникне в пикочния мехур от уретрата, в която обикновено винаги има патогенни микроорганизми, или от различни възпаления на бъбреците чрез потока на урината. При заболяване на сливиците и при туберкулоза инфекцията може да стигне до пикочния мехур по кръвен път.
Циститът може да бъде остър и хроничен. При острия се наблюдават различни по интензивност болки, които се усилват в края на уринирането, след което дълго време остава парещо усещане. Понякога се наблюдава и кървене.
При хроничния цистит оплакванията са по-слабо изразени. Не само възпаления на бъбреците и пикочния мехур могат да доведат до поява на кръв в урината. Причини за това състояние могат да бъдат камъни в бъбреците, алергии, тумори, хидронефроза. Продълговатите съсиреци показват кървене от бъбреците, а безформените - от пикочния мехур. При възпаление на пикочния мехур може да се наблюдава изпускане на урина. Това става, когато след продължителен цистит пикочният мехур не изпълнява добре своите функции. Урина не се задържа и когато са смъкнати тазовите органи, при психични и ендокринни заболявания.

УРЕТРИТ

Това е възпаление на пикочния канал. Най-често процесът възниква при венерически болести и дори след тяхното излекуване той остава. Болният усеща болки и парене при уриниране, изтича слузна материя. Ако острата фаза не бъде излекувана, заболяването става хронично. По време на лечението трябва да се избягват пикантни храни и алкохол. Болният трябва да преустанови половите контакти до пълното излекуване.

БЪБРЕЧНОКАМЕННА БОЛЕСТ (НЕФРОЛИТИАЗА)

Бъбречнокаменната болест е често срещано заболяване. За образуване на бъбречните камъни допринасят различни фактори - питейна вода, храна, особености на самите бъбреци, причиняващи застой на урината и др.
Бъбречните камъни са с различна големина и форма. Те могат дълго време да не предизвикват никакви оплаквания и чак когато започнат да се придвижват по пикочните пътища, се появяват бъбречни колики. Болките настъпват внезапно и са локализирани в поясната област. Разпространяват се по хода на пикочните пътища към пикочния мехур. Продължителността на коликите е от няколко часа до няколко дни. Придружават се често от гадене, повръщане и треска.
В зависимост от киселинно-алкалния характер на урината (рН) се образуват различни конкременти. Водата е с рН = 7 и е неутрална. Киселините имат рН от 1 до 7, а основите - от 7 до 11. Урината е неутрална, когато рН е от 6,4 до 6,7. В слабо кисела урина се образуват най-твърдите камъни - калциево-оксалатните. В по-силно кисела се формират уратните. Алкалната урина е подходяща за образуване на фосфатни камъни. В слабо алкална среда се образуват калциево-фосфатни камъни, а в по-силно алкална среда - магнезиево-амониево-фосфатни.
Разнообразието в храната води до образуването на различна по отношение на рН урина. Това означава, че, за да бъде успешно лечението на бъбречнокаменната болест, е необходимо да се пие минерална вода и да се провежда правилна диета. Хората, които образуват оксалатни камъни, трябва да изключат от храната си листните зеленчуци, захарните изделия и сините сливи. Трябва да се ограничи употребата на млечни произведения и грудкови зеленчуци.
При наличие на уратни камъни се препоръчват млечни произведения, грудкови зеленчуци и плодове. Ограничават се животинските вътрешности, които са богати с пурини.
За да се ограничи образуването на фосфатните камъни се консумират месо и риба, а се намалява употребата на мляко, плодове и зеленчуци.
При природолечението на нефролитиазата трябва да се обърне внимание на това, че диаметърът на двата пикочопровода, излизащи от бъбреците, е от 2 до 5 мм. Камъни с по-голям диаметър трудно могат да се изхвърлят от бъбреците. Добре е, ако заболяването бъде открито в начален стадий. Тогава вероятността за успешно лечение е по-голяма.

БОЛЕСТИ НА ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ

Жлезите с вътрешна секреция (ендокринните жлези) произвеждат жизнено важни хормони. Те са богато кръвоснабдени и тяхното съдържание се излива направо в кръвта. Свързани са с вегетативната нервна система, върху която въздействат. Централната нервна система също дава отражение върху работата на ендокринните жлези.
ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА
Щитовидната жлеза е разположена от двете страни на ларинкса и се състои от два дяла (лоба). Има маса около 35 г. Щитовидната жлеза отделя хормоните тироксин и трийодтиронин. Те регулират окислителните процеси в тъканите, всмукването на въглехидратите и разграждането на мазнините и белтъците. Засилват обмяната на веществата. Щитовидната жлеза се увеличава по време на менструален цикъл и бременност.

ТИРЕОТОКСИКОЗА (БАЗЕДОВА БОЛЕСТ)

Тиреотоксикозата е нервно-ендокринно заболяване. То се характеризира главно с хиперфункция на щитовидната жлеза, която се отразява върху дейността на много органи и системи.
Базедовата болест е доста често срещано заболяване на ендокринната система. Жените боледуват по-често от мъжете.
Една от причините за развитие на тиреотоксикоза са различните травмиращи нервнопсихични въздействия, водещи до срив на висшата нервна дейност. Други причини са директните мозъчни травми, различните остри инфекции и интоксикации.
Заболяването протича с повишена раздразнителност, намаляване на масата, мускулна слабост, повишено изпотяване, сърцебиене, изпъкване на очите, нарушение на менструалния цикъл. При протичането на болестта под влияние на различни вируси или бактериални инфекции може да се появи тиреотоксикозна криза, при която болните изпадат в нервно-мускулна и моторна свръхвъзбуда, имат висока температура, обилно потене. Сърцебиенето може да достигне до 180 удара в минута. Появява се аритмия. Ако не се вземат спешни мерки, е възможно свръхвъзбудата да премине в кома и, вследствие на появилия се белодробен оток, да настъпи трагичен край.

ЕНДЕМИЧНА ГУША

Това е заболяване, което засяга голяма част от населението в определени географски райони в планинските и полупланинските части на нашата страна, където водата е с намалено съдържание на йод. Характеризира се с увеличаване на щитовидната жлеза. За развитието на болестта имат значение и други фактори, като лоши битови условия, бедна на белтъци и витамини храна и небалансирано хранене предимно със соя, цвекло, ряпа и др. Боледува целият организъм, като увеличаването на щитовидната жлеза е най-явният признак. Наблюдават се и нарушения във физическото и умственото развитие. Функцията на щитовидната жлеза не се нарушава с изключение на много малък процент от случаите.
Предпазването от ендемична гуша и лечението на леките форми става, като в организма се внесе йод под формата на калиев йодит, съдържащ се в йодираната готварска сол.

БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА

ЗАХАРЕН ДИАБЕТ

Захарният диабет е заболяване на обмяната на веществата и се причинява главно от недостиг на секретиран инсулин. Наблюдава се обикновено след 50-годишна възраст. По-често боледуват хората с наднормена маса и със затлъстяване. Недостатъчното количество инсулин, който се образува от панкреаса, води до общо разстройство на обмяната на веществата. Главните прояви на диабета са: увеличено количество урина, поемане на големи количества течности, засилена жажда, увеличен апетит.
Диабетът се проявява в две форми - инсулинодефицитна и инсулиноблокажна. Първата форма се наблюдава в млада възраст. Втората се среща най-често при възрастни хора.
Захарната болест води до увреждания в различни органи и системи. Засягат се кръвоносните съдове на очите (диабетна ретинопатия), появява се атеросклероза, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, белодробни усложнения, полинефрити, кожни и бъбречни заболявания.
При значително повишаване на захарата в кръвта (15-20 милимола) се развива диабетна кома. Образуват се кетонни тела.

БОЛЕСТИ НА ПОЛОВАТА СИСТЕМА

ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ

ПОНИЖЕНА ЯЙЧНИКОВА ФУНКЦИЯ (ОВАРИАЛНА ИНСУФИЦИЕНЦИЯ)
Овариалната инсуфициенция е в основата на някои симптоми, които могат да се приемат и като отделни болестни категории. Някои от тях са: късна поява на първата менструация, функционална аменорея (липса на менструация), хипоплазия (недостатъчно развитие) на матката, болезнена менструация и др.
Не може да се каже дали смущенията са чисто функционални, или има и анатомични промени, тъй като яйчниците всеки месец променят своето анатомично устройство. Все пак е прието да се говори за функционални маточни кръвотечения.

ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЯЙЧНИЦИТЕ

Възпаленията на яйчниците обхващат около 10 % от заболяванията на женските полови органи. При тези заболявания обикновено се обхващат и тръбите поради тяхното анатомично разположение. Голяма част от стерилитета при жените се дължи на прекарани възпалителни процеси на яйчниците. Тези процеси се предизвикват от различни видове микроорганизми. Инфекцията се разпространява възходящо (най-често) и низходящо по кръвен път. Неправилно извършени манипулаци могат да бъдат предпоставка за развитие на инфекция.

КИСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ

Яйчниковите кисти са вид доброкачествени туморни образувания. Срещат се различни видове. С природни методи е възможно да се лекуват поликистозни яйчници.
При някои кисти настъпва спонтанна резорбция на съдържанието им или те могат да се спукат при гинекологично изследване и да се самоизлекуват без усложнения.

МИОМА

Миомата е най-често срещаният тумор на матката. Наблюдава се предимно у жени на възраст между 36 и 45 години и най-вече у възрастни, неомъжени и нераждали. Причината за възникване на тумора не е ясна. Съществува установена връзка между яйчниковата функция и развитието на миомата, тъй като след отстраняване на яйчниците нарастването на миомата спира. У жени над 50 години заболяването се развива много рядко. След като яйчниците преустановят функцията си, нови миоми не се образуват, а съществуващите не се развиват повече. Миомите много често не дават никакви симптоми и се откриват случайно при прегледи по друг повод. Най-честият признак е хиперменореята (обилна менструация), която може да е придружена с болки. По-редки симптоми са различните течения, маточни контракции, болки в кръста и в корема. При диагностиране на миомата най-напред трябва да се реши необходимо ли е оперативно лечение.

МАСТИТ И МАСТОПАТИЯ

Маститът представлява възпаление на каналите на млечните жлези и се получава след раждане. Получава се застой на кърма. Първото нещо, което се прави, е изцеждане на млечните жлези.
Мастопатията е възпаление на млечните жлези. Причината може да са отминали заболявания или да е хормонална.

МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ

ОСТЪР ПРОСТАТИТ

Това е остро възпаление на простатата. Причините могат да бъдат различни - цистит, уретрит, камъни в пикочния мехур, инфекция, която се пренася по кръвен път от гнойни огнища като ангина, пневмония и др. Хроничният запек и заседналият живот предразполагат към това заболяване.
Острият простатит протича с болка, треска, затруднено уриниране.

ХРОНИЧЕН ПРОСТАТИТ

Развива се най-често вследствие на острия простатит. Характеризира се с тъпа, неприятна болка и нарушена полова функция.
Хроничният простатит се лекува много трудно и често се обостря.

БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА

Нервната система се дели на централна, периферна и вегетативна. Централната нервна, система се състои от главен и гръбначен мозък. Черепно-мозъчните и гръбначно-мозъчните нерви образуват периферната нервна система. Нейна функция е да провежда възприятията от околната среда към централната нервна система и обратно. Анализаторите - зрителният, слуховият, кожният, вестибуларният, двигателният и речодвигателният свързват централната нервна система с околната среда чрез постъпващите в мозъчната кора голям брой нервни възбуди.
Заболяванията на нервната система са функционални и органични. При функционалните нарушението на нервната тъкан е преходно, но по принцип няма функционално нарушение без структурно изменение.

НЕВРАЛГИИ НА ПЕРИФЕРНИТЕ НЕРВИ

Те спадат към функционалните заболявания. Причините могат да бъдат: травми, интоксикации, лошо кръвоснабдяване и др. Симптомите са силна болка по хода на нерва, проявена спонтанно при натиск, спъване. Според локализацията на невралгичната болка има невралгия на тройния нерв (тригеминус), междуребрена невралгия (интеркосталис), невралгия на седалищния нерв (ишиас).

ИШИАС

Ишиасът е често срещано, заболяване, при което най-важна е болката по хода на седалищния нерв. Тя се предизвиква от процеси по протежение на коренчетата, поясно-кръстния сплит и ствола на самия нерв.
Ишиасът се получава вследствие на местни и общи фактори. От тях най-важна е спондилозата и остеохондрозата. Всички процеси в прешлените от туморно или възпалително естество в областта на коренчетата могат да доведат до невралгия на седалищния нерв. Някои заболявания на органи, разположени в малкия таз (карциноми на простатата или матката, аднексити и др.) също могат да причинят заболяването. Седалищният нерв може да се увреди и от инжектиране на медикаменти в неговия ствол. По-малко значение за възникване на ишиаса имат инфекциите и интоксикациите. Водеща причина за невралгиите на седалищния нерв е остеохондрозата, а простудите, фокалните инфекции и др. са допълнителни условия.

РАДИКУЛИТ

Радикулитът е възпаление на нервните коренчета. В областта на поясно-кръстния дял на гръбначния стълб това са коренчетата на седалищния нерв. Радикулитьт най-често се среща при остеохондроза, и то в по-напреднала въраст. Рядко възпалението обхваща само едно коренче (монорадикулит).

ПЛЕКСИТ

Когато се засегне нервният сплит, се появява плексит. При възпаление на плексусите, излизащи от първи до четвърти шиен прешлен имаме сервикален, а от пети до седми - брахиален плексит. От дванадесетте гръдни прешлена излизат интеркосталните плексуси, от петте лумбални - лумбалните, а от петте сакрални – сакралните нервни сплитове.

НЕВРИТИ НА ПЕРИФЕРНИТЕ НЕРВИ

Те спадат към органичното нарушаване на анатомичната структура на нерва като дегенерация или разрушаване на нервните влакна.

БОЛЕСТИ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК

НЕВРОЗИ

Неврозите са функционални заболявания на главния мозък, при които се нарушава висшата нервна дейност на човека. Те имат преходен характер. Степента на неврозите зависи от силата на външния дразнител и от типа висша нервна дейност на човека. Неврозите са три вида: неврастения, психастения и хистерия.

НЕВРАСТЕНИЯ

Това е заболяване, при което има значително повишена нервна възбуда (слабо вътрешно задържане), но болният бързо се изморява. Причини за неврастенията са външните дразнители, които действат с голяма сила и по-продължително време. Това са нервни стресове, напрегната умствена работа, семейни конфликти, битови неуредици, нереализирани желания.
Неврастенията се изразява в две форми – хиперстенна и хипостенна.
При хиперстенната неврастения се наблюдават повишена вьзбудимост при незначителни поводи, силно отреагирване, повишена емоционалност, главоболие, болки в сърцето, стомаха и почти във всички вътрешни органи, безсъние. Болният се събужда неотпочинал и през целия ден е отпаднал, трудно се концентрира и трудно запаметява. Пулсът е ускорен.
Хипостенната (потисната) неврастения се изразява с почти обратните признаци. Реакцията на външни емоционални дразнители е слаба. Болният е отпуснат, уморен, неработоспособен, сънлив през целия ден, не влиза в конфликти, всичко поема навътре. Обикновено е мрачно настроен (депресивен синдром) или изпитва страх без повод (страхов синдром). Често му се плаче, но понякога става по-активен - например вечер. Хипостенната форма на неврастения най-често се появява като втори стадий на хиперстенната неврастения.
Сърдечната невроза е част от общото неврастенно заболяване и се изразява със сърдечни болки и ускорен пулс. Тя е функционално заболяване на нервната тъкан на сърцето, без да се установяват анатомични и кардиографски изменения.

ПСИХАСТЕНИЯ И ХИСТЕРИЯ

При тези две заболявания лечението се извършва под лекарски контрол. Ако човек получава хистерични или епилептични припадъци, прилагането на БКМ е противопоказано поради стимулиращия му ефект. Биотерапия не се използва при кръвоизливи, бременни жени, злокачествени тумори, заболявания с неизяснена етиология. Трудно може да се получи ефект и при вродени заболявания.

ЛОГОНЕВРОЗА

Логоневрозата е заболяване, което се проявява най-често при децата. Стресовите ситуации, психичната преумора, афектните състояния оставят следи върху още неукрепналата детска психика и причиняват този вид невроза. В резултат на преживения психичен стрес се получава смущение в речево-кинетичните функции, което се проявява като невъзможност за превключване от един звук към друг (най-често беззвучна съгласна) в началото на думата. Този речев дефект оказва негативно влияние върху психиката на детето. Изграждат се комплекси, които могат да изиграят пагубна роля върху по-нататъшното изграждане на детето като личност. Ето защо не трябва да се изчаква дефектът сам да изчезне, а да се потърси помощта на специалистите в тази област. С течение на времето “заекването” се задълбочава и придобива форма на автоматизъм, който трудно след това би могъл да се преодолее.
Успоредно с логопедичните сеанси е необходимо да се провежда психотерапия и в семейството. Задължително условие е осигуряването на спокойна атмосфера за игра и учебна подготовка. Разходките в парка или екскурзиите в планината оказват благоприятен ефект върху речевото възстановяване. Причинителите на афектни психични състояния трябва максимално да бъдат изолирани. Положителните емоции, спокойният, тихият тон при диалог с такива деца действат положително. Говорът на заекващото дете трябва да бъде плавен, напевен, тих, с ритмично дишане. Да се избягват контактите с деца със същия дефект (изключваме специализираните заведения, предназначени за това).
Логоневрозата е сериозно заболяване и нехайното отношение на родителите може да доведе до разстройство на цялостното психично състояние на детето.

МИГРЕНА

Мигрената представлява силно и неприятно главоболие, което се локализира най-често в едната половина на главата. Явява се на пристъпи, които продължават от няколко минути до няколко часа, дори денонощия. Понякога се придружава от гадене и повръщане. Мигрената се среща най-често у млади хора, предимно жени. Често оплакванията са особено силни и мъчителни и не се повлияват от никакви лекарства.
Мигрената се съпровожда понякога с очна симптоматика (офталмологична мигрена), появяват се светкавици под формата на зиг-заг от страната на главоболието, отпадане на функцията на същата половина на зрителното поле. Тогава пациентът не вижда временно с тази страна.
Причините за мигрената не са много ясни. Допуска се, че тя се явява в резултат на съдови спазми и други микроциркулационни смущения в мозъка като следствие на различни разстройства: нервновегетативна вьзбудимост, умствено пренапрежение и преумора, ендокринни нарушения, разстройства в обмяната на веществата, злоупотреба с алкохол, никотин, кафе.
За лечението й се прилагат различни средства и начини за подобрение на функционалното състояние на нервната система и на целия организъм: физикални методи за лечение и закаляване, физкултура, туризъм, витаминотерапия. Заслужават внимание и някои по-нови методи за рефлекторно повлияване на болката като биотерапия, иглотерапия. Не бива да се забравя, че пациентите с мигрена трябва да се консултират и наблюдават от невролог и лечението да се провежда под негов контрол.

НОЩНО НАПИКАВАНЕ

Причините за появата на нощното напикаване са разнообразни: аномалии в развитието на пикочните пътища, психогенни фактори, психотравми, различни заболявания (ендокринни, диабет, епилепсия, шизофрения идр.).
Възникването на това заболяване у деца е свързано често с неблагоприятни семейни ситуации (конфликти в семейството, постъпване в ясли и детски градини и др.). Наблюдават се разстройства във всички звена на нервната регулация на уринирането - от кората на главния мозък до инервацията на пикочния мехур. Лечение се започва едва след като се уточни, че се касае за невроза и се разграничи от нощно напикаване при други заболявания като епилепсия, шизофрения и др.

БОЛЕСТИ НА СЕТИВНИТЕ ОРГАНИ

Особен интерес представляват заболяванията, чиито показатели са постоянни дълги години и чийто скок в резултата е необясним по друг начин освен с приложената биоенергетична терапия. Необходимо е да се докаже и траен ефект от проведеното лечение.

НЕВРИТ НА СЛУХОВИЯ НЕРВ

Заболяването е свързано с възпаление на слуховия нерв, вследствие на което се намалява слухът, може да се стигне и до пълна глухота. Увреждането се дължи най-често на вирусна инфекция, но може да се причини и от токсични вещества (живак, олово, арсен, хинин, различни антибиотици като гентамицин, стрептомицин и др.). Силният шум, вибрациите, резките промени на атмосферното налягане също могат да увредят слуховия нерв. Трайно намаление на слуха се предизвиква от някои заболявания като хипертонична болест, атеросклероза и др. Най-честият ранен признак на неврита на слуховия нерв е шумът в ушите. Понякога има гадене, повръщане, нарушено равновесие.

ОТОНЕВРОЛОГИЧЕН СИНДРОМ

При това заболяване има намаляване на слуха. Синдромът е централно нервен, когато е засегнат центърът на равновесието. Перифрен - когато е нарушена инервацията (връзката) на вътрешното ухо с грьбначно-мозъчните и специфичните черепно-мозъчни нерви (например слуховият нерв).

ДАЛЕКОГЛЕДСТВО (ХИПЕРМЕТРОПИЯ)

Далекогледството е най-честата аномалия в рефракцията на окото (неправилност в пречупването), при която фокусът на светлинните лъчи, които влизат в окото, след пречупването им от роговицата и лещата, не попада точно на ретината в очното дъно (както е при нормалното око), а отива някъде зад окото. Този недостатък при малки и средни степени далекогледство и при млади индивиди се преодолява и компенсира от акомодацията, т.е. от способността на очната леща да усилва своята пречупвателна сила. Ето защо в такива случаи зрението е нормално и оплаквания няма. Пациентите дори не знаят, че имат далекогледство. При високи степени обаче, както и при по-напреднала възраст, този механизъм вече не помага. Такива пациенти се оплакват от намаление на зрението, а някои - и от главоболие, бърза умора при зрителна работа на близко разстояние, зачервяване на очите, честа поява на ечемици по клепачите и в единични случаи - кривогледство с функционално изоставане на отклоненото око (мързеливо око).
Далекогледството се явява по рождение. С напредване на възрастта то има тенденция да намалява до известна степен, тъй като при растежа на окото задната му част се доближава до фокуса.
Лечението на далекогледството се извършва с корекционни очила със сферични положителни лещи. Необходимостта от корекция се преценява от очния лекар индивидуално в зависимост от степента на хиперметропията, от възрастта на пациента и оплакванията му.
Истинското далекогледство не трябва да се греши с т. нар. пресбиопия (старческо зрение или старческо далекогледство), която настъпва след 45-годишна възраст, поради постепенно отслабване на акомодацията, т,е. тя представлява физиологично явление.

КЪСОГЛЕДСТВО (МИОПИЯ)

Късогледството представлява рефракционна аномалия на окото, при която - обратно на далекогледството - фокусът на пречупените лъчи се намира пред очното дъно (ретината). Късогледството е по-рядка аномалия. При него не съществува компенсационен механизъм, както при далекогледството, поради което зрението за далеч е понижено при всички късогледи - по-млади и по-стари. На близко разстояние обаче зрението е нормално. При късогледство над 3 диоптъра, за да се видят ясно разглежданите предмети и детайли, е необходимо те да се доближават към очите повече, отколкото е нормално (33 см). Миопите също често примижават.
Късогледството се унаследява от родители и прародители, но и се придобива най-вече през първите 20-25 години.
При ниски и средни степени на миопия (до 6 диоптъра) в очите не се получават особени изменения. Такава миопия се развива обикновено в ученическа възраст и се нарича училищно късогледство. Тя напредва бавно. При високи степени обаче (над 6, 10, 15 и повече диоптри) в задния очен сегмент се получават патологични изменения - разводняване на стъкловидното тяло с поява на хвърчащи мухички, очните обвивки се разтягат, настъпват дегенеративни изменения в хориоретината, особено в жълтото петно. Понякога се получават сериозни усложнения като кръвоизливи, отлепване на ретината. Зрителната способност се нарушава.
Лечението на училищното късогледство се извършва с корекционни очила с отрицателни лещи. При високата, прогресираща и дегенеративна миопия се прилага медикаментозно и оперативно лечение. Назначават се витамини, тъканна терапия, подобряващи храненето на окото средства и други подобни.
От значение е и профилактиката - хигиена на зрението при четене, укрепване на организма, правилна професионална ориентация на младите, избягване на тежки физически напрежения с трьскане на главата и резки движения на очите и др.

АСТИГМАТИЗЪМ

Астигматизмът е рефракционна аномалия, при която двата главни меридиана на окото не пречупват еднакво светлинните лъчи. Поради това предметите се виждат неясно както наблизо, така и надалеч. Освен понижението на зрителната острота при астигматизма съществуват и други оплаквания: главоболие, бърза зрителна умора, зачервяване на очите, сьлзотечение и др. Астигматизмьт е вродена аномалия. Той се коригира с цилиндрични стъкла.

АМБЛИОПИЯ

Амблиопията представлява устойчиво и трайно намаление на централното зрение без органични причини в окото. Най-често амблиопията се развива в страничното (отклоненото) око при съдружието кривогледство. Такова око е изключено от двуочния зрителен акт и с течение на времето остава недоразвито във функционално отношение (мързеливо око). Страбизмената амблиопия е сериозен терапевтичен проблем, тъй като връзката между зрителния апарат на двете очи е трайно нарушена и много трудно се възстановява. Лицата със съдружно кривогледство (страбизъм) имат едноочно зрение и не могат да сливат образите на двете очи. Освен при страбизъм амблиопия се развива и при деца с много високо далекогледство или с голям астигматизъм (двустранна рефракционна или аметропична амблиопия). Съществува и вродена амблиопия.