БЛАГОЙ ПАЛИКАРСКИ: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ С ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ВЪЛНИ

Принтирай публикациятаСподели

 0 Коментара

Благой Паликарски от София е икономист по образование, вече пенсионер, пламенен привърженик на биорезонансната терапия, създадена от американския лекар д-р Роял Реймънд Райф през 30-те години на 20в. За забележителните възможности на тази терапия и за особения начин, по който се запознава с нея, г-н Паликарски разказва в интервю за вестник „Доктор“.

Г-Н ПАЛИКАРСКИ, ЗАЩО СТАНАХТЕ ПОЧИТАТЕЛ НА БИОРЕЗОНАНСНАТА ТЕРАПИЯ НА Д-Р РАЙФ?

Аз не съм доктор, но виждам моята мисия като просветителска да стане известно на възможно повече хора, и то лекари, делото на д-р Райф. Запознах се с неговотооткритие благодарение на моето приятелство с Тодор Георгиев от Пещера, който има 15 технически изобретения. Прави впрочем и електромобили.

През юли 2011г. оперират майка му от рак на стомаха- отварят я, виждат, че има много метастази и я затварят. Лекарите казват, че тази 77 – годишна жена вероятно ще живее само още пет месеца. И тогава Тодор търси алтернативно лечение. Разбира от интернет за успеха в лечението на онкологично болни в последен стадий от д-р Райф с помощта на откритата от него биорезонансна терапия.

По схемите в интернет Тошко направи един генератор – резонансен апарат и започна да третира майка си всеки ден по 15-20 минути с нискочестотни вълни до 20 килохерца. През този период той се свърза с един българин, който живее в САЩ и обслужва компютри в болници, и сподели, че лекува майка си по метода на д-р Райф.

Този българин говори с един много възрастен лекар дали е чувал за д-р Райф. Оказва се, че не само знае за него, но и като млад лекар е работил в неговия екип. Американския лекар ни изпрати честотите, с които се лекуват 1002 заболявания и техните разновидности. Например диабетът е четири вида, синузитът е три вида и така нататък. Казах тогава „Тоше, две разузнавания да работят за теб, нямаше да се доберат до информацията, която ти подари този американски лекар“.

След време Тодор искаше да говори с него, за да го консултира за някой неща, но човекът беше вече много стар, на 95 години, и болен на легло. Връзката не стана.

А КАКВО СЕ СЛУЧИ С МАЙКАТА НА ТОДОР?

На 2 май 2012г. в болницата в Пловдив и правят изследване и виждат, че няма никакви метастази. Но и предлагат втора операция, защото туморът притиска хранопровода и жената щяла да умре от глад. Но майка му се чувстваше добре и се отказа от операцията. Работеше си в двора, отглеждаше домати. Но една сутрин се събуди – единият и крак посинял, тромбофлебит. След 4-5 дни тя умря. Предполагат, че тромбът е стигнал до мозъка.

Има и още един случай, момиче от Пещера с екзема от осем години, на която не помагат нито лекарства, нито мазила, разбрало, че Тошко лекувал майка си чрез биорезонанс и го помолило да и помогне. За месец и половина ежедневно третиране по два пъти екземата на момичето изчезнала.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА БИОРЕЗОНАНСНИЯ АПАРАТ НА ТОДОР ГЕОРГИЕВ?

Направи до сега четири типа апарати. Единият от тях заедно с честотите за 1002 заболявания даде на човек, който прави биорезонансна терапия с швейцарски апарат. Този Райф-терапевт смята, че апаратът на Тошко е по-хубав от швейцарския, който струва 8000 евро.

Апаратът на Тошко може да унищожава не само вирусите, но и техните мутации. Когато въздейства на вируса, в отговор той започва да мутира. Но апаратът улавя честотите на мутациите и ги атакува с тях, за да ги унищожи.

На пазара за медицинска апаратура има също германска, холандска, френска, руска апаратура за биорезонансна терапия. В почти всички държави на този принцип са направени уреди с различна степен на възможности. Някои от тях работят само с 15 честоти. Наричат ги детоксикатори.

В интернет може да се открият честотите за третиране на 3500 заболявания. Някои от тях съвпадат с нашите 1002, които ни изпрати възрастният американски лекар. Аз лично разполагам с програмата и честотите за третиране на 455 заболявания. Имам най-голямо доверие на нашата програма, защото със сигурност е резултат от работата на д-р Райф и неговия екип.

Според него голяма част от заболяванията имат патогенен характер – вирусен, микробен, гъбичен и т.н. тези патогени имат различни резонансни честоти от здравите тъкани. Д-р Райф използва резонансната честото на вируса или на микроба, за да го третира с нискочестотни електромагнитни вълни със същата честота и така да го унищожи. Биорезонанса е гениално откритие. Доказва го и това, че по този начин д-р Райф е излекувал 16 души, безнадеждно болни от рак.

ВИЕ ЛИЧНО ЛЕКУВАТЕ ЛИ СЕ С БИОРЕЗОНАНСНИЯ АПАРАТ?

Да, от един месец си лекувам простатата. Тошко също си я лекува. Имаме честотите за лекуване на четири вида заболявания на простатата. Моята разновидност се лекува с 27 честоти по три минути всяка.
Процедурата ми трае 1 час и 40 минути. Прави се всеки ден един или два пъти. След два месеца ще направя ново изследване, за да видя резултата. Тошко си излекува пневмонията. А мой приятел, на който дадох апарата, се оправи от астма, отключена след грип. Отървал се е и от запек. Резултат сме видели и от третирането на разширени вени. Който от познатите ни има нужда и желание да го изпита на себе си, взема апарата, качваме му честотите на компютъра и сам си провежда процедурите. Двата електрода се държат в ръце . Усещат се в началото леки бодежи в дланите и нищо друго. Човек трябва да внимава само да не се допират двата електрода един с друг, за да не се повреди апаратът.

ЗАЩО СПОРЕД ВАС НЕ Е МНОГО ПОПУЛЯРНА БИОРЕЗОНАНСНАТА ТЕРАПИЯ НА Д-Р РАЙФ, ВЪПРЕКИ ДОКАЗАНИТЕ И РЕЗУЛТАТИ?

Тук става въпрос за сблъсък на финансови интереси. Открихме интервю в интернет от 2013г. на лицензирания Райф-терапевт Васил Стоев, който работи във Флорида, САЩ. Той обяснява яростното отхвърляне на Райф-терапията с финансовите интереси на фармацията: „Всеки ден се купува инсулин за един милиард долара. Представете си, че ако с Райф-терапията се излекуват една четвърт от болните, това са 250 000 долара на ден, които фармацевтичната индустрия ще губи“. От това интервю на Васил Стоев става ясно, че за сега биорезонансът не може да въздейства при левкемия. Но споменава, че автоимунното заболяване ревматоиден артрит може да се лекува с биорезонанс, защото е причинено от вирус.

КОЙ Е Д-Р РЕЙМЪНД РАЙФ?

Този разностранен гений е роден през 1888г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего. Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията. Той развива биоелектричната медицина. През 1933 завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп, работещ на базата на биорезонанса и постигащ увеличение 60 000 пъти.

Чрез него наблюдава в динамика репликационния цикъл при вирусите, жизнения цикъл на бактериите, а също как под влиянието на различни канцерогенни вещества някой вируси превръщат нормалната клетка в ракова. За сравнение със съвременните електронни микроскопи могат да се наблюдават вируси и бактерии само в неактивно състояние.

УРЕД С ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ВЪЛНИ

За да унищожи патогенните микроби, Райф използвал същия физичен принцип, който му помагал да ги наблюдава живи – принципа на биорезонанса. Атакува ги чрез създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет. Така предизвиквал разрушаването им. Използвайки този метод, Райф успява да излекува 16 онкоболни в терминален стадий.

Д-р Райф е принуден да прекрати дейността си, защото Американската медицинска асоциация (AMA) започва съдебен процес срещу него и методите му на лечение. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. Преследванията довели д-р Райф до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971г.

 Източник : bezrak.com  Източник: в-к Доктор

Парадонтоза

В памет на Д-р Мери Димитрова Марчева
Споделяне относно:
1.Парадонтоза
2.Флуор в питейната вода.
3.За общото състояние на зъбите и грижите за устната кухина през живота.

На 96 г.възраст ни напусна нашата родственица Д-р Мери Марчева (1920-2016), която е лекувала хиляди болни, главно със стоматологични проблеми. Направила е през 60-те години дисертация за минералните води в България, като подробно ми е разказала за влиянието на флуора от естествени водоизточници за питейна вода върху здравето. Като равносметка за десетилетната си практика ми разказа, включително с конкретни казуси, за грижите за зъбите и устната кухина – едно необичайно виждане, което може да шокира цивилизования читател, както и да разгневи производителите на всякакви средства за предпазване и лечение.

1.Парадонтозата е често срещано хронично заболяване на устната кухина при което се оголват постепенно шийките на зъбите. Придружава се с кървене, което отваря врата за патогенни и сапротрофни микроорганизми. Накрая се стига до загуба на зъбите. Класическото лекуване осигурява, по данни на Д-р Марчева до 18 години живот на зъба, след първичното установяване на заболяването.
Рано или късно, всички губим зъби. Естествената загуба става като каналът в зъба, който подхранва пулпата и съдържа нерв и кръвоносни съдове, започва да се стеснява. Това предизвиква недохранване и денервация (обезчувствяване) на зъба. Зъбът пада без болка и кървене.
Болестната загуба може да е придружена или не от парадонтоза, надраскване и начупване на емайла, което отваря врата за храна и микроорганизми до дентина, като навлизането след счупвания и просмукване може да стигне до пулпата и да предизвика възпалението й (пулпит). Неизлекуван или неправилно лекуван пулпит може да предизвика гранулом и изваждането на зъба да е наложително. Грануломът изваден със зъба оставя голяма дупка в челюстта, като впоследствие може да създава проблем за сетнешно залавяне на временна или постоянна протеза.
През 50-те години швейцарски лекар докладва в статия за успешно лечение на парадонтоза с Ровамицин (Rovamycin). Първи със системното приложение на това лечение у нас прави д-р Мери Марчева, като публикува резултати едва след достатъчен брой проследени случаи, за да бъде достоверно, както се казва, на наша земя. Моят опит на пациент с парадонтоза показа, че у нас не се прилага това лечение защото не е влязло в учебниците по стоматология / парадонтология.
Макар и с голямо закъснение, след като доста зъби са ми били увредени от парадонтозата, след прилагане на класическите медицински похвати, аз успях да прекратя кървенето, инфекциите и дори венците ми се стегнаха и затвориха зъбните шийки на останалите зъби.
Затова и сега аз споделям рецептата, оставена от нея.

Основното лекарство е антибиотикът Rovamycin. Тъй като той се произвежда в различни количествени варианти, ще посоча ограничителните задължителни за лечението количества. Необичайното в прилагането е голямата доза, която обаче се взема за кратко време (по принцип продължителното приемане на антибиотици, особено в по-малки количества, или количества под нивото на положителното терапевтично действие срещу микроорганизмите, води до получаване на мутирали щамове, които привикват към антибиотика и след това се размножават успешно при последващо лечение с достатъчни терапевтични дози. Лечението може да стане сложно, давайки бонус време на патогените).

Rovamycin 1,5 МЕ:
2 дни х 4 табл.
2 дни х 3 табл.
2 дни х 2 табл.
В останалите дни до края на месеца (т.е. 24 дни) се взема само 1 табл. дневно.
Таблетките се приемат на равни отрязъци от време. Например 4-те таблетки се приемат на 6 часа, 3-те таблетки на 8 часа, 2-те таблетки на 12 часа. Вземането по няколко таблетки наведнъж за подсигуряване на цялото денонощие е предозиране и е опасно!
Ако разполагате с други количества за таблетките, трябва да знаете, че дневната доза в началните 2 дни трябва да достигне 6 МЕ (не повече!) (1,5х4=6). Така, за старта на лечението с този антибиотик са ни нужни, при примера с тази опаковка/разфасовка общо 42 таблетки.
Макар и рядко, човек може да се случи човек да има алергия към този антибиотик. За да се провери това, се прави тест, който до минути дава резултат. Ако организмът ви го приема, няма причини да не приложите лечението.

Едновременно с антибиотика трябва да се вземат и витамини:
Вит.А – 5000 Е за ден (ако разфасовката е с друго описание, трябва да знаете че 1 милилитър от некапсулования, течен витамин А е 4000 Е. Т.е. трябва ви малко над 1 милилитър, ако е възможно да измерите). 5000 Е са приблизително 4 капки.
Вит. С - 1 грам (1000 милиграма) за деня, като се разпределя на интервали така, че в еднократен прием да няма повече от 300 милиграма. Предозиране с витамин С е невъзможно дори при еднократно приемане на 1 грам, дори и повече, но организмът го изхвърля през бъбреците. Аз препоръчвам 4 приема по 250 милиграма или 5 приема по 200 милиграма. Масовите разфасовки са по 100, 250 и 500 милиграма.
Вит. В1 – 3х2 табл. дневно
Вит. В6 – 3х1 табл. дневно.

Следва почивка от 1 месец, през който не се приема нито антибиотика, нито витамините.
След почивката схемата за антибиотика е следната:
1 ден 4 табл.
1 ден 3 табл.
1 ден 2 табл.
В останалите 27 дни до края на месеца се взема 1 таблетка. За тази част на лечението ви трябват общо 36 таблетки, ако са по 1,5 МЕ.
Витамините са същите.
Следва почивка от 2 месеца и се прави контролен преглед на състоянието на устната кухина, с оглед промени за парадонтозата. При положителни промени, повтаряте схемата. Възможно е пълно излекуване, както стана при мен (например кървенето при мен спря още на шестия ден от първата част).
Това лечение се прилага само за възрастни (зрели) хора, които нямат противопоказания към добавените към основното средство вещества. Например най- чистата и напълно съответстваща на количеството форма на витамин С е ампулата. Тя е и най-скъпата за дадено количество, но човек сам решава дали здравето му е ценно. В сухите таблетки указаното съдържание е по-малко, а в някои от измерванията, се оказва доста под написаното.
*
С оглед защитата на своето здраве и достойнството на дипломираните лекари, бъдете деликатни, когато решите да давате информация за това лечение. Препоръчвам да имате доверен лекар, който ТРЯБВА ДА ЗНАЕ че прилагате. На класически тесногръди и необновяващи знанията си лекари бъдете еднакво учудени как здравето ви се е подобрило.

2. Флуор в питейната вода.
Флуорът е отровен газ, разтворим във вода. Той е халогенен елемент, като е известно, че всички халогенни елементи (хлор, бром, йод) са силно отровни, освен в много ниски дози, където са безопасни или дават под-патогенни, и дори лечебни реакции. Хлорът е първия боен отровен газ. За пръв път той се използва в Първата световна война. (Какво пием?!).
Флуорът е любима добавка в пастите за зъби. По-широката информираност на населението, че флуорът в различните си съединения е отровен е контраатакуван от търговците, че количеството му е съвсем малко. Че ако той не се пие и се измива внимателно устата, той не попада в организма. Това обаче е лъжа. Никое дете до 6 годишна възраст не може да отдели пяната от водата в устата си. Освен това веществата в пастата за зъби са водоразтворими и някои от тях, като флуорните съединения, лесно преминават през лигавицата на устата.
Физиологичното действие на флуора е изследвано практически от д-р Менгеле, член на националсоциалистическата партия на Германия и последовател на Адолф Хитлер. Прилагайки на затворници, заловени неприятелски войници, партизани и наречени за геноцид евреи и цигани, този елемент, той е удостоверил неговите летални, наполовина летални дози, както и промените със здравето при по-ниски дози. Интересни са най-ниските дози, при които не се наблюдават видими никакви промени в здравето. Но… се потиска критичното мислене. Именно в обхвата на тези дози е флуора в пастите за зъби, при положение, че внимателно се изплюе използваното количество.
Човек, който е с потиснато критично мислене, не задава никакви допълнителни, контролни въпроси на този, който му заповядва. Въпреки наличието на морал и съвест, действията на приемащия флуор са без съответствие с тях. Те стоят като теория, която е красива, но не подхожда да се прилага на практика.
Ако изключим конспирацията срещу здравето и ума на хората, може ли човек да си навреди сам, без да иска, от невежество, с флуор?
Оказва се, че може. Минералните води със съдържание на флуорни йони над 0,1 микрограма (не милиграма!) на литър не стават за пиене. При 0,2 микрограма на литър, примерно, ако нямате никаква друга вода, може да си позволите до 100 милилитра (1/10 от литъра) вода на ден, напълно безопасно. Всичко над това ще ви действа съобразно резултатите на д-р Менгеле.
Какво показват изследванията на д-р Мери Марчева?
Някои от изворите на минерална вода в Родопите, където населението живее и пие от векове, съдържат високи количества флуор. Водата от някои от тези извори и днес се бутилира и хората не задават неудобни въпроси, пият, казвайки, нали ВСИЧКИ ПРАВЯТ ТАКА?
Какви са резултатите от приемането на флуор с водата, в тези непосредствено несмъртоносни дози?
Зрелите хора, когато започнат да пият флуорна вода, имат по-здрави зъби и кости. ФАКТ! След време обаче се появяват жълти петънца по емайла на зъбите – флуороза. След още време – зъбите намаляват своята жизненост и умират от свиване на канала към пулпата, за което споменах по-горе.
Когато редовно се приема флуорна вода от детска възраст, човекът нараства много бавно и рано му се вкостява скелета. Изследваните от некрополите скелети в район с естествено флуорна вода в Родопите са на възрастни хора, но с размери на 10-12-годишни деца. С навлизането на съвременно водоснабдяване, което улавя планинската вода с произход от снеговете и дъждовете (а не преминала от дълбоки земни недра през минерали, съдържащи флуор), скелетите на хората вече достигат до нормалния си ръст.
Време е хората да се замислят, и ако не са жертви на потиснатото от флуора критично мислене, да направят съответните изводи и коригират поведението си.

3.За общото състояние на зъбите и грижите за устната кухина през живота.
Д-р Мери Марчева е имала пациенти от цялата страна. Хора с различни професии и на различна възраст. Едни с голямо усърдие прилагащи паста за зъби като здраво работят с четката. Други, които бихме нарекли „занемарени”.
Попадайки на пациенти над 70 и 80 годишна възраст с минимални проблеми по зъбите, тя се е натъкната на парадокс. Те не са ползвали паста за зъби. Вместо четка – клечки. За последните две днешни поколения е правилно да се напомни, че стоката „клечки за зъби” е нещо което не е било познато в България, или е рядка, чужда, скъпа, снобарска стока, преди те да се появят на бял свят. Клечките за зъби, които не са стоки, преди са били от здрави клонки. С тях са отстранявали всичко, което може да е останало между зъбите.
Тези старци и старици със здрави зъби задължително след всяко ядене са си изплаквали с вода устата. Хранели са се с груба храна. Самата храна остъргва евентуални по-стари остатъци върху зъбите, които сега наричат „плака”. Така, каквото и да остане по зъбите, може да престои не повече от няколко минути до няколко часа.
Някои от тях са дъвкали след изплакване на устата борова смола. По нея полепва всичко, което се намира в устната кухина, не само между зъбите. След няколко минути дъвкане, се изплюва.
Удивителен е случая с близо 90 годишен мъж, придружаван за кураж от две по-млади 80-годишни дами. Оказва се, че без тях, той не би отишъл на зъболекар. Оплаква се от болка в краен зъб (молар), откъм гърлото. Всички зъби са му били здрави. При внимателно вглеждане, е забелязано липсващо малко парче откъм задната, откъм гърлото, страна на зъба.
Когато приключили с процедурата, д-р Марчева го запитала, как поддържа зъбите си в добро състояние? Каква паста за зъби използва? Отговорът е шокиращ за съвременниците ни. Той никога през живота си не е вкарвал в устата си чужди тела: нито паста за зъби, нито четка за зъби. Промивал си е устата с вода след ядене. Хранителен режим: сурова храна (което сега наричаме „салата”), по-рядко „готвено”. Не се е хранил с меки храни (каши). Хлябът се е правил на място, в семейното огнище, само веднъж седмично. След като се изпече и изстине, той се разрязва и оставя в затворено, но не задушено състояние (както сега го слагат в найлон, пвц и т.н.). На практика, това е твърд хляб. Мога да предположа, че е бил пълнозърнест (кой ще чисти и разделя зърното на отделните му съставки, както сега се прави?!).
Хората от три поколения преди нашето най-младо, не са яли рафинирани храни. Захарта е била непозната.
*
Какво показват изследванията и да прибавим към тях разсъжденията на д-р Марчева, за четката и пастата за зъби.
Пастата за зъби съдържа вещества, които са детергенти, които убиват микробите. В устата, както и в други части на тялото, има микроби, чиято функция е слабо изучена днес. Масовата практика преди десетилетия приема, че всички клетки, които не са човешки, нямат място в човешкото тяло. Последните десетилетия показват, че това не е така. Ние имаме нужда от микроби, от огромен брой видове микроби, които в нужното количество и на правилното им място, служат за стража на нашите едри, в сравнение с тях клетки. Микробната теория за болестите днес може да се приеме с известни основания, за една добра хипотеза. Много от бактериите са сапрофаги – те ядат мъртвите клетки, които се случват непрекъснато при жизнената дейност. Припознаването им като патогени, на места където има вече болестен процес, в някои случаи означава грешка. Огромен брой клетки на епителите ни живеят само от един до няколко дни. Тези от тях, които не са на повърхността на тялото, няма как да се отделят, освен ако не бъдат раздробени и изконсумирани от съседите си и от бактериите сапрофаги. Някои болестотворни бактерии се явяват паразити или убийци за нас, само защото врагът им – други бактерии, са били потиснати, „излекувани” и отстранени от битката, давайки по този начин преимущество сама на едната, неприятелската за нас страна. Една правилно изпълнявана хигиена би трябвало да помага на нашите работници и стражи в битката им със заобикалящите ни и попадащи в нас, условно болестотворни микроби.
Какво правим, когато мием зъбите си с четка и паста?
С помощта на четката, която е с абразивно действие, нанасяме дразнещо и атакуващо повърхността на зъбите, лигавицата и микробите вещество. Ние атакуваме микробите без оглед дали са полезни или не. Ние се стремим да убием ВСИЧКИ МИКРОБИ! Ние се стремим да направим устата стерилна, да мирише на лаборатория по органична химия, и да живеем с изкуствения аромат, добавен да компенсира мъртвилото в устата.
Разговарях със съвременен млад зъболекар, който е установил, че прилагането на все по-модерни, с избелващо действие, с все по-силно антимикробно действие пасти за зъби, от неговите пациенти, води до селектирането на все по-резистентни на детергентите микроби. На прост език казано, ние все по-успешно отглеждаме все по-зли микроби в устата си (!).
Наблюденията над пациенти и аналогичните експерименти с четка за зъби, показват че след 40 годишно ежедневно (еднократно или двукратно) въздействие с четка за зъби, зъбният емайл става критично тънък. Вече не помагат пломбите. Нужно е обличането на всички зъби с коронки. Понякога цяла редица зъби се замества и облича с протезен мост.
Това са резултатите от цивилизованите обгрижвания.
*
Попитах д-р Марчева, какво да правим, когато сме в тази натрапена ни от съвремието ни ситуация.
Тя каза, че ако се избягват надраскванията на емайла със зъболекарската машинка, което е неизбежно при поставянето на най-обичайната пломба; ако не се ядат кисели (асетатни) храни (или ако се ядат, то да не стоят продължително в устата), ако не се ядат захарни изделия, особено с рафинирана захар; ако не се ядат рафинирани храни, човек ще е със здрава уста.
Все пак, дали има безопасен заместител на пастата за зъби? – Да. Това е сода за хляб със сол (вариант на нейна колежка със защитен докторат за същото – с наситнена морска сол), които се втриват (1 сол / 2-3 сода). После се изплаква с вода.
Понякога, за накрая – еднократно изплакване с кислородна вода към обикновена 1:3. След това се промива с обикновена вода. Това би убило анаеробни микроби, ако са попаднали в устата.
Също: не бива да се пие много горещо, много студено (вероятно заради топлинния ефект на разширяване и свиване, което става неравномерно поради разликите в материала от който сме изградени).

Събрах, подредих и написах, със съзнание за повишаване на просветеността, с почит към паметта на д-р Мери Д. Марчева.