Заговор срещу боракса - Превод Ирена Сидор-Рангелова

БОРАКСЪТ ЛЕКУВА ВЪЗПАЛЕНИ СТАВИ- Д-Р WALTER LAST

Заговор срещу боракса

Бораксът представлява природен минерал, източник на важен елемент – бор. Бораксът е евтино и ефикасно антисептично, противогъбично и инсектицидно средство, чиято употреба стана (под натиска на Голямата Фарма) забранена почти в целия свят.

КАК Е ВЪЗПРЕПЯТСТВАНО ЛЕКУВАНЕТО НА ВЪЗПАЛЕНИТЕ СТАВИ

Трудно можем да си представим, че бораксът - скромното почистващо и инсектицидно средство - съдържа потенциал, който може да срути нашата икономическа система. Моля да не се страхувате – тази опасност е вече разпозната и са предприети подходящи мерки с цел нейното неутрализиране. Да започнем от началото.

Изкопаемото боракс е суровина, от която се произвеждат други съединения на елемента бор. Главните залежи се намират в Турция и Калифорния (САЩ). Химическото наименование е хидратиран натриев (или динатриев) тетраборат (или просто натриев борат), което означава, че се състои от четири атома бор в съединение с два атома натрий и 10 частички (понякога по-малко) кристалична вода. Бораксът е алкална сол на слаба борна киселина. Водният му разтвор е силно алкален. След поемане реагира със солната киселина в стомаха, образувайки борна киселина и натриев хлорид. Бораксът съдържа 11,3% бор, докато борната киселина го съдържа с 50% повече. След поемане, съединенията на бора са бързо и почти изцяло премахвани с урината. Преди време борната киселина била широко прилагана като хранителен консервант, но сега, в повечето страни, това е забранено.

Борът присъства във всички растения и непреработената храна. Добрите диети доставят 2-5 мг бор дневно. Средният прием в развитите страни е 1-2 мг бор дневно, а хоспитализираните пациенти често получават едва 0,25 мг.

ИЗКУСТВЕНИТЕ ТОРОВЕ ВЪЗПРЕПЯТСТВАТ АБСОРБИРАНЕТО НА БОР ОТ ПОЧВАТА ОТ СТРАНА НА РАСТЕНИЯТА.

Консумацията на бор допълнително се намалява, когато изхвърляме водата след варене на зеленчуци, а също под въздействие на фитиновата киселина, съдържаща се в печива и зърнените полуфабрикати. Всичко това често причинява възникване на здравословни проблеми, характерни при недостиг на бор.

ЗДРАВОСЛОВНИ ЕФЕКТИ НА БОРА

Бораксът и борната киселина имат едно и също влияние върху здравето – те са добри антисептични, противогъбични и противовирусни средства, характеризират се с леки антибактериални свойства. Борът е необходим за запазване на интегралността и функциите на клетъчните стени и за предаване на сигнали през клетъчните стени. Борът се разпределя в цялото тяло, но най-високата му концентрация се намира в паращитовидната жлеза, костите и зъбния емайл. Необходим е за доброто функциониране на костите и ставите, регулиране на абсорбцията и метаболизма на калция, магнезия и фосфора чрез влиянието му върху паращитовидната жлеза. За паращитовидната жлеза борът е това, което е йодът за щитовидната жлеза. Недостигът на бор предизвиква хиперпаратиреоидоизъм на паращитовидната жлеза, вследствие на което тя произвежда прекалено много полипептидов хормон, който покачва нивото на калция в кръвта чрез неговото освобождаване от костите и зъбите. Това води до възпаление на ставите, остеопороза и кариеси.


Настъпващото с възрастта високо ниво на калций в кръвта води до калциране на меките тъкани, предизвиквайки:

- схващания на мускули и скованост,
- калциране на ендокринните жлези - главно епифизната жлеза и яйчниците,
- атеросклероза,
- камъни в бъбреците и калциране на бъбреците, което може да доведе до бъбречната недостатъчност.

НЕДОСТИГЪТ НА БОР, ЗАЕДНО С НЕДОСТИГА НА МАГНЕЗИЙ, Е ОСОБЕНО ПАГУБЕН ЗА КОСТИТЕ И ЗЪБИТЕ.

Борът влияе върху метаболизма на стероидните хормони, главно половите хормони. Повишава ниското ниво на тестостерон при мъжете и нивото на естрогени при жените в периода на менопауза. Изпълнява също известна роля при конверсията на витамин Д до активната му форма, увеличавайки абсорбирането на калция и наместването му в костната тъкан и зъбите, но без да предизвиква калциране на меките тъкани. Останалите ползи са: намалява проблемите със сърцето, зрението, псориазиса, равновесието, паметта и познавателните функции. Съединенията на бор имат антитуморно действие и са силни антиостеопорозни, противовъзпалителни, хиполипидемични, антикоагулационни фактори.

Д-р Rex Newnham и неговото лечение на артритизъм

През 60-те години на ХХ век д-р Rex Newnham, който работил като агробиолог в Perth в щата Западна Австралия, се разболял от артритизъм (възпаление на ставите). Конвенционалните лекарства не му помагали, а осъзнавал също, че растенията в този район били доста бедни от страна на минерални соли. Знаел, че борът подпомага метаболизма на калция при растенията и започнал да приема всеки ден по 30 мг боракс. В продължение на три седмици болката, подуването и сковаността изчезнали.


Властите от здравното министерство и представителите на медицинската среда не били заинтересовани от това откритие, но хората боледуващи от възпаление на ставите, на които състоянието се подобрило благодарение на приемането на бор, били възхитени. В крайна сметка д-р Newnham започнал да произвежда таблетки, съдържащи 3 мг бор и благодарение на “пантофената поща” продал 10 000 опаковки за един месец. Когато се обърнал към фармацевтична фирма с предложение да се пуснат тези таблетки на пазара, фирмата вероятно се усетила, че това лекарство ще измести други по-скъпи и така ще намалеят нейните печалби. Имало и съвпадение: фирмата имала свои представители в правителствените структури, занимаващи се с проблемите на общественото здраве. С тяхна помощ Австралия обявила през 1981 г., че борът и неговите съединения, във всяка концентрация, са отровни.

Newnham бил осъден да заплати глоба в размер 1000 долара за продажба на отрова . По този начин било ефективно възпрепятствано лекуването на стави в Австралия.

По-късно д-р Newnham публикувал няколко научни разработки за боракса и артрита. Една от тях описва двойно сляпо изследване, проведено през 1980г. в Кралската Болница в Мелбърн. При това изследване било установено значително подобрение при 70% от участниците, получаващи бор и само при 12% от получаващите плацебо.

Newnham установил също, че островите, на които традиционно се отглежда тръстика, имат много ниско съдържание на бор в почвата, предизвикано от дълготрайното интензивно използване на химически торове. Най-ниско съдържание има почвата в Ямайка, където честотата на поява на възпаление на ставите достига 70%. Още повече, мнозинството тамошни кучета куцат. Следващ откъм ниското ниво на бор е Мавриций, където 50% от населението боледува от възпаление на ставите на ходилата. Дневната консумация на бор на тези острови не надвишава 1 мг. САЩ, Англия, Австралия и Нова Зеландия имат средна концентрация на бор в почвата и неговата консумация е 1-2 мг дневно, а от възпаление на ставите страда ок. 20% от населението. От друга страна местностите около санаториумите, специализиращи се в лекуване на възпалени стави, имат високо ниво на бор. Високо ниво на бор в почвата има също в Израел - там дневната му консумация възлиза на 5-8 мг, а възпаление на ставите засяга само 0.5-1.0 % от населението.

Изследване на костите показало, че засегнатите от артрит стави и съседните им кости съдържат само половината от количеството бор, което се намира в здравите стави. Ставната течност, която смазва ставите, също показва недостиг на бор при артритните стави. След попълване на недостига на бор, костите стават много по-твърди. Счупени кости, допълнително третирани с бор, зарастват за два пъти по-кратко време от нормалното - както при хората, така и при животните. Веднъж д-р Newnham забелязал момиченце на девет месеца, страдащо от детското възпаление на ставите. Бораксът го излекувал за две седмици.

Д-р Newnham пише, че хората обикновено успяват да премахнат болката, подуванията и стегнатостта за два до три месеца. След това могат да ограничат приема на таблетките с бор от три до една (всяка със съдържание 3 мг) дневно, като поддържаща доза. Установил също, че пациенти с ревматоидното възпаление на ставите често изпитват реакция на Херксхеймер (иначе реакцията на Лукашевич-Яриш-Херксхеймер или Херкс) и че това е винаги добър прогностичен признак. Ако успеят да издържат, след няколко поредни седмици болката, подутостта и сковаността преминават.

Реакцията на Херксхеймер представлява ранно засилване на симптомите под формата на нарастване на болката, предизвикано от токсините, които се освобождават от убитите гъби (Кандида) и микоплазми. Изненадващо е, че този противогъбичен ефект настъпва при толкова ниска доза. Също толкова е изненадващо, че реакцията на Херксхеймер се появява и при 30% от болните от дегенеративни ставни заболявания - това подсказва, че границата между дегенеративното ставно заболяване и ревматоидното възпаление на ставите е доста плаваща. При някои коварни случаи трябва да бъдат използвани и други антибактериални средства.

ОСТЕОПОРОЗА И ПОЛОВИ ХОРМОНИ

Недостигът на бор предизвиква загуба на големи количества калций и магнезий, които се отделят с урината. Суплементите с боракс намаляват тази загуба с почти 50%. Понеже изгубеният калций идва от ресорпцията му от костите и зъбите, недостигът на бор е най-важният фактор, предизвикващ остеопороза и кариес на зъбите. Около 55% от американците на възраст над 50 години имат остеопороза, от които 80% са жени. Остеопорозата е отговорна за милиони костни счупвания годишно.


След подаване на боракс на плъхове с остеопороза в продължение на 30 дни, техните кости се върнали към нормата. Тези положителни ефекти са предизвикани от по-високото съдържание на бор в костите, което ги засилва. От друга страна приема на бор нормализира половите хормони, което стимулира растежа на костна тъкан.

Ниското ниво на естроген след менопаузата е главна причина за развитието на остеопороза при много жени. При мъжете нивото на тестостерона спада по-постепенно, което причинява настъпването на остеопороза в по-късен етап от живота. Приема на бор при жени в менопауза удвоява нивото на най-активната форма на естроген в кръвта – 17-бета естрадиол – до нивото при жени, използващи заместваща естрогенова терапия. Освен това настъпва двойно увеличаване на нивото на тестостерона. Борът не покачва естрогена над нормалното за здрави хора ниво, а уравновесява половите хормони по начин, подобен на действието на Lepidium Meyenii (растение, което от векове е отглеждано по високите Анди, уважавано като подсилващо и увеличаващо виталността средство – използват се неговите корени). При по-млади мъже приемането на 100 мг боракс дневно покачва с 1/3 нивото на свободния тестостерон. Това е особено интересно за културисти.

За разлика от медицинското предпочитание за химическа кастрация на мъже с рак на простатата, изследванията с прилагането на бор доказват, че покаченото ниво на тестостерон е благоприятно, води до смаляване на бучката на простатата и на специфичния антиген на простата (PSA) в серума (PSA се използва като маркер за тумори и възпаление на простата). Освен това настъпва подобрение на паметта и познавателните способности при лица в напреднала възраст. Също при чувствителните към естроген ракове на гърдата може да се използва боракс, с цел нормализиране на метаболизма на калций-магнезий и на функциите на клетъчните стени - вместо вероятно грешната медицинска концепция.

ГЪБИЧКИ И ФЛУОРИД

„Borax Cures” (“лекуване с боракс”) е форум на Earth Clinic (Клиника на Земята), на който са описaни много успешни терапии срещу гъби (Кандида). Лица с ниско до средно телесно тегло приемат 1/8 чаена лъжичка боракс на прах, а лица с по-високо тегло - ¼ лъжичка на литър вода. Такава вода се пие на малки порции през целия ден, четири или пет дни в седмицата а продължителността на терапията е в зависимост от резултатите.

Много респонденти пишат, че по този начин са се излекували или значително са си помогнали. Примерен пост, който може да се прочете там: “Аз също имам псориазис, затова може би болката в моите стави е резултат от задаващо се псориазисно възпаление на ставите. След прочитане на този форум за боракса си помислих да го пробвам. Боже мой! Болката в колената изчезна за един ден!... Също състоянието на моя псориазис изглежда значително по-добре и то само след два дена приемане на ¼ лъжичка боракс на ден, разтворен в един литър вода.”

Друг пост, този път относно гъбична инфекция на пръстите: “Намокри краката, след което взе шепа (боракс) и го втриваше в стъпалата си. Каза, че сърбежа спрял веднага! Беше омаян. Няколко седмици по-късно го попитах, какво става с неговите гъби.
Отговори: “Урааа! Не се връщат! Това нещо ме излекува изцяло”.

Други ентусиастични постове има на темата за вагинална кандидоза. Бораксът се оказал значително по-ефикасен от други терапевтични средства. Обикновено една голяма желатинова капсула напълнена с боракс или борна киселина се слага преди сън, няколко вечери под ред (до две седмици). Алтернативно, прахтът се смесва с хладно, втвърдено кокосово масло и се ползва като свещичка.

Най-новите научни изследвания потвърждават тези положителни наблюдения относно вагиналната кандидиоза. Напълнената с борна киселина капсула действа дори в случаи на устойчива към лекарства форма на кандида и срещу всички тествани бактерии. Поради по-ниската концентрация иригацията може да се окаже недостатъчно силна в случай на бактерии и устойчиви към лекарства гъби, но би трябвало да действа при нормална кандида. Поради своята алкалност бораксът е по-ефикасен от борната киселина.

Обикновено гъбите (кандида) съществуват като безвредни, овални гъбични клетки. Когато биват подложени на стрес, започват да се развиват във вериги от изтеглени псевдохифи и накрая образуват силно инвазивни, дълги, тесни, напомнящи тръбички влакна, наричани хифи, които увреждат стените на червата, предизвиквайки възпаление и синдром на нехерметичните черва. Псевдохифи и хифи могат да се забележат в кръвта на хора, болни от рак или автоимунни заболявания. Гъбите (кандида) също могат да образуват силни слоеве под формата на ципа. Борната киселина/боракс спира тяхното образуване и преобразуването на безвредните клетки на кандида в инвазивни хифи. В други статии е показано, че този процес, обикновено иницииран от антибиотици, е главната причина за повечето съвременни болести. От тук следва, че бораксът и борната киселина са основни средства за опазване на здравето.

В изводите на научния преглед за 2011 г. е огласено, че “борната киселина представлява безопасна, алтернативна, икономична опция за лекуване на жени с повтарящи се и хронични симптоми на възпаление на влагалището в случаи, когато конвенционалното лечение е неефективно”. Щом е по-добър от лекарствата, защо не се използва като първа опция?

Извършено в Турция изследване показва предпазващото действие на борната киселина при храна, замърсена с микотоксини, главно гъбични алфатоксини. Един от тези алфатоксини - Б1 (AFBI) - предизвиква големи увреждания на ДНК и е най-силният канцерогенен фактор сред всички тествани досега, с особено въздействие върху черния дроб и белия дроб. Той предизвиква вродени увреждания, имунотоксичност, дори смърт при стопанските животни и хората. Лечението с борна киселина има предпазен характер – увеличава устойчивостта на ДНК срещу оксидационните увреждания, предизвикани от AFB1. Силното противогъбично действие на борната киселина е причина да бъде използвана като консервант при производството на храни.

Бораксът, подобно на застрашения разтвор на Лугол, може да бъде използван за премахване от организма на натрупания в него флуор и тежки метали. Флуорът не само предизвиква влошаване на състоянието на костите, но също води до калциране на епифизната жлеза и до хипотиреоидизъм. Бораксът реагира с йоните на флуора, създавайки борни флуориди, които след това се отделят с урината. В рамките на китайски изследвания, свързани с лекуването на 31 пациенти със скелетна флуороза, били прилагани от 300 до 1100 мг боракс дневно, в продължение на три месеца. Лечението се оказало много ефикасно.

Сътрудничка на форума на Earth Clinik от над 10 години страдала от фибромиалгия/розово акне, хронична умора и артроза на челюстната става (синдром на Костен). Разбирайки, че тези заболявания са следствие на високите нива на флуор, тя приложила 1/8 лъжичка боракс на литър вода дневно и за две седмици лицето й се изчистило, зачервяването избледняло, температурата на тялото се нормализирала, нараснало нивото на енергията и постепенно изгубила излишните килограми.

В поредия пост четем: “Преди седем години рак на щитовидната жлеза, през следващата година умора на надбъбречните жлези, след това ранна менопауза, след година изпадане на матката след хистеректомия, през следващата година фибромиалгия и невропатия. През ранното детство пиех флуоризирана вода и приемах флуор на таблетки. През есента на 2008 година очаквах пълна инвалидност. Едвам ходех и не можех да спя от болки. Всеки ден повръщах от болки в гърба... След като прочетох за флуора, разбрах откъде идват всичките ми проблеми... Започнах детоксикация с боракс в концентрацията 1/8 лъжичка на литър вода и за три дни моите симптоми отшумяха”.

Отношението на калция към магнезия

Съществува едновременно антагонизъм и взаимодействие между калция и магнезия. Около половината магнезий в организма се намира в костите, а другата половина е във вътрешността на клетките - в тъканите и органите. Само един процент е в кръвта, а бъбреците поддържат това ниво постоянно – чрез отделяне на излишъка с урината. 99% от калция се намира в костите, а останалото плава извън клетките.

Мускулите се съкращават, когато калцият прониква в клетките, а се отпускат, когато е изпомпван от тях и неговото място се заема от магнезия. Тази клетъчна помпа изисква много енергия, за да изпомпва калция. Ако клетките имат малко енергия, калцият може да се натрупва във вътрешността им. Това води до само частично отпускане на мускулите, скованост, чести гърчове и ограничена циркулация на кръвта и лимфата. С влошаването на проблема, повече калций се премества от костите към меките тъкани. Натрупва се и в нервните клетки, което води до увредена трансмисия на сигнали между нервите. В лещите на очите излишъкът на калций предизвиква катаракта. Количеството на произвежданите хормони непрестанно спада, понеже жлезите с вътрешна секреция подлежат на калциране, от което всички останали клетки стават инвалидни по отношение на нормалните им функции. Освен това калцият предизвиква вътрешноклетъчен недостиг на магнезий, който е нужен за активиране на многобройните ензими, а недостигът му води до неефективно, блокирано производство на енергия.


Поредният проблем се състои в това, че излишъкът на калций уврежда клетъчните стени и затруднява вникването на хранителните съставки до клетките, а също отвеждането на отпадъците от тях. Когато вътрешноклетъчното ниво на калция е прекалено високо, клетката умира. Тук ясно се вижда значението на бора като регулатор за клетъчните стени, особено по отношение на обмяната на калция и магнезия. При недостиг на бор в клетките вниква прекалено много калций, който не може да бъде изтласкан от магнезия. Това състояние се появява в напредналата възраст и при болести, които са следствие от недостига на бор.

Когато се радваме на добро здраве, особено на по-млади години, съотношението на калций и магнезий, което се постига с правилно хранене, представлява нормата 2:1. Но с възрастта недостигът на бор и произлизащите оттам заболявания ни принуждават постепенно да намалим калция и да увеличим магнезия.

За пълната ефективност на бора в процеса на обръщане на калцирането на тъканите е необходимо съответното количество на магнезия. За по-възрастните хора препоръчвам 400-600 мг магнезий, заедно с ежедневното суплементиране с боракс, разпределено за целия ден. При хронични проблеми със ставите препоръчвам и допълнителни дози магнезий подавани през кожата (трансдермално). Оралното подаване на магнезий трябва да бъде подходящо напаснато с оглед на неговия прочистващ ефект.

Съмнявам се суплементирането с калций да бъде полезно в случай на остеопороза. Според мен, страдащите от остеопороза имат много калций, депозиран в меките тъкани, където не би трябвало да го има. Задачата на бора и магнезия е преместването на този неправилно разпределен калций към костите. Смятам, че съсредоточаването на медицината върху високата консумация на калций представлява рецепта за ускорено остаряване.


КОЕ И КОЛКО ЧЕСТО ДА СЕ ПРИЛАГА

В някои страни (напр. в Австралия, Нова Зеландия и САЩ) боракс все още може да се намери върху щандовете с почистващи препарати в супермаркетите. Там няма “боракс с хранително качество”. Борната киселина, ако е достъпна, може да бъде използвана на ниво 2/3 от дозата на боракс.

Като начало, трябва да се разтвори леко закръглена чаена лъжичка (5-6 гр) боракс в 1 литър вода. Това ще бъде концентрираният разтвор, който трябва да се съхранява на място, недостъпно за малки деца.

Стандартната доза представлява една чаена лъжичка (5 мл) от горе описания концентриран разтвор. Такава доза съдържа 25-30 мг боракс и осигурява около 3 мг бор. Трябва да се приема всекидневно по една доза с напитка или храна. Ако се чувствате добре след тази доза, може да приемете втора доза при следващото хранене. Като поддържаща доза може за неопределено време да се приемат една или две дози дневно.

Ако някой страда от възпаление на ставите, остеопороза и подобни заболявания, менопауза, скованост поради напредналата възраст, или ако има нужда да подобри ниското производство на полови хормони, тогава трябва да се увеличи приема до три или повече стандартни дози, разпределени във времето - докато се почувства, че проблемът е разрешен в достатъчна степен. След това може да се премине към една или две поддържащи дози дневно. Ако някой иска да пробва по-голяма доза, както се препоръчва от Earth Clinic за лекуване на кандида и премахване на флуор от организма - концентрираният разтвор се използва по следния начин: по-ниска доза за хора с ниско до средно телесно тегло: 100 мл (еквивалент на 1/8 чаена лъжичка боракс на прах), равномерно разделени през деня; по-висока доза за хора с по-голямо тегло: 200 мл (еквивалент на ¼ лъжичка боракс на прах), равномерно разделени през деня.

Винаги трябва да се започва от стандартната доза и да бъде увеличавана постепенно до желания максимум. Максималната доза се прилага 4 или 5 дни в седмица, докато съществува такава необходимост.

Бораксът е по-скоро алкален и във всички концентрации има сапунен вкус, който може да бъде маскиран с лимонов сок, оцет или аскорбинова киселина.

Бораксът и борната киселина са класифицирани в Европа като репродуктивни отрови и от декември 2010 не са вече общодостъпни в Европейската Общност. По настоящем боракс продължава да бъде достъпен в Швейцария, но изпращането му до Германия не е разрешено. В Германия малки количества (20-25 гр) може да се поръчат от аптека като отрова, но продажбата му трябва да бъде регистрирана.

Таблетки бор, съдържащи обикновено 3 мг бор, могат да се купят от магазини за здравословна храна или от Интернет. Те съдържат херметично пакетиран бор, но не в йонна форма, както е в боракса или борната киселина. Въпреки че са подходящи като общ суплемент на бор, не смятам, че са ефикасни за премахване на кандида и микоплазма или за бърза курация срещу възпаление на ставите, остеопороза или като лекарство при менопауза. По-голяма част от научните изследвания и индивидуалните опити са свързани с боракса или борната киселина. За да се подобри ефикасността, препоръчвам приемане на три или повече таблетки на бор, разпределени във времето, всекидневно, за по-дълъг период, заедно с подходяща доза магнезий и евентуално подходяща антибиотикова програма.

ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ

Докато страничните ефекти на фармацевтичните лекарства изглеждат негативни и често опасни, в случая на натуралната медицина, каквато е терапията с боракс, ефектите представлявят реакции на оздравяване с дълготрайни резултати. Най-честа е реакцията на Херксхеймер след елиминиране на кандида. Това е основната причина за болка или дискомфорт в храносмилателната система при започване на лечение с боракс.

В някои случаи от горецитираните постове, се стигало до бързо подобрение за няколко дни. Това е винаги функционална реакция. Високото ниво на калций в клетките предизвиква свиване на мускулите или гърчове, които са честа причина за болка. Борът, особено заедно с магнезия, може бързо да релаксира мускулите и да премахне болката.

При многогодишни тежки калцирания, големите количества калций не могат да бъдат редистрибуирани за кратко време. Това води до увеличена концентрация на калций в засегнатите от калциране райони - това се случва най-често в таза и раменете - и може за по-дълъг пориод от време да създава проблеми като склонност към силни гърчове и болки, проблеми с кръвообръщението или с предаванете на нервните сигнали. Свързани с нервите ефекти в дланите и стъпалата могат да се проявяват под формата на изтръпване или намалена кожна чувствителност. Преминавайки през бъбреците, по-големите количества калций и флуор могат да предизвикат временни болки в бъбреците. Често тези болки в бъбреците са свързани с освобождаването на бъбречни камъни. След няколко дни обикновено камъните се изхвърлят и болките отминават.

Такива терапевтични реакции не могат да бъдат избегнати, когато се стремим към подобрение на здравето. Ако се появят неприятни ефекти, трябва да се намали приемато на боракс до отшумяване на проблема, а след това отново постепенно да се увеличава неговият прием. Могат да помогнат допълнителни мерки, като приемането на по-голямо количество течности под формата на органични киселини (лимонов сок, аскорбинова киселина или оцет), а също да се подобри циркулацията на лимфата с подскачане на батут, разходки или приемане на обърната позиция.

ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ТОКСИЧНОСТТА

Агенциите за общественото здраве са притеснени от токсичността на боракса. Също толкова можем да бъдем обезпокоени след прочитане на намиращия се по-надолу текст за натриевия хлорид (готварската сол): “Остра орална токсичност (LD50 - дозата, при която половината от изследваните животни загиват), 3000 мг/кг (плъх)... Хронично влияние върху хората: мутагенен за соматичните клетки на млекопитаещи... Незначително опасен в случай на контакт с кожа, след поемане или вдишване. Най-ниската публикувана смъртна доза (Lowest Lethal Dose) (човек)... 1000 мг/кг... Влияе неблагоприятно върху човешката репродуктивна система (токсичност за плода, аборция), може да увеличи риска от токсикоза на бременността при податливи жени... Може да предизвика вредни репродуктивни ефекти и родилни дефекти в животни, особено плъхове и мишки - фетотоксичност, аборт, мускуло-скелетни увреждания и ефекти върху майката (яйчниците и маточните тръби)... Може да повлияе върху генетичния материал (мутагенен)... Приемът на големи количества може да раздразни стомаха и да предизвика гадене и повръщане... Може да повлияе на поведението (спастичност на мускулите/гърч, сънливост), рецепторите, метаболизма и сърдечно-съдовата система. Продължителната експозиция на неговото въздействие може да предизвика обезводняване, конгестия на вътрешните органи и кома...”

А сега да сравним токсичността на натриевия хлорид с листа за безопасност (Material Safety Data Sheet; съкратено MSDS) на боракса/борната киселина: “Ниска орална токсичност, LD при плъхове възлиза на 4500 до 6000 мг/кг телесна маса... репродуктивна/еволюционна токсичност: хранителни изследвания върху животни при плъхове, мишки и кучета при високи дози показали влияние върху репродукцията и тестисите. Изследвания върху плъхове, мишки и зайци с използване на химически свързана борна киселина в големи дози показват влияние върху развитието на плода, в това число загуба на телесната му маса и малки нарушения на костната система. Подаваните дози били многократно по-високи от тези, на които нормално биха били подложени хората... липса на всякакви доказателства за канцерогенно влияние при мишки. За борната киселина не са наблюдавани никакви мутагенни въздействия при редица краткосрочни тестове за мутагенност. Епидемиологични изследвания върху хората не показват нарастване на белодробните заболявания при популации, изложени на продължителна експозиция на прах на борната киселина и прах на натриевия борат... (и) никакво влияние върху репродуктивността”.

Това показва, че готварската сол е от 50 до 100% по-токсична отколкото боракса – променя генетичния материал и е мутагенна, докато бораксът е безвреден в това отношение. Бебетата са в най-голяма опасност при поемане на голямо количество боракс. Оценява се, че 5-10 грама може да предизвика силно повръщане, разстройство, стрес, дори смърт, обаче убийствените дози не са добре документирани в литературата. Долу посочените данни относно токсичността произхождат от документите на Американската Агенция по Опазване на Околната Среда и Центрове за Борба и Предпазване от Болести.

В резултат от прегледа на 784 случая на случайни отравяния при хората с 10 до 88 грама борна киселина не са открити смъртни случаи, а 88% от случаите били безсимптомни, което означава, че жертвите нищо не са забелязали. Все пак има отбелязани случаи на влияние върху храносмилателната система, кръвоносната система, черния дроб, бъбреците и централната нервна система, кожно възпаление и зачервяване и дори случаи на смърт сред някои деца и възрастни подложени на повече от 84 мг бор/кг, което отговаря на над 40 гр боракс на 60 кг телесната маса.

Изследвания върху животни показват вредно влияние върху репродуктивността като най-сериозен ефект от поемането на бор. Сред третирани в продължение на няколко седмици плъхове, мишки и кучета било забелязано увреждане на тестисите и спермата при дози надхвърлящи 26 мг бор/кг, което отговаря на 15 гр боракс на денонощие за 60 кг телесната маса. Най-много застрашен бил развиващия се плод и сред изследваните животни плъховете претърпяли най-много увреждания.

В едно от изследванията малки загуби на телесното тегло на плода били отбелязани вече при дозата 13,7 мг бор/кг/ден приеман по време на бременност. Установено било, че дозата не предизвикваща никакъв ефект е под 13,7 мг/кг/ден, което отговаря на около 7 гр боракс за 60 кг телесната маса.

В резултат на продължаващи три поколения изследвания върху плъхове било установено, че няма никаква репродуктивна токсичност при ниво 30 мг бор/кг/ден. Тази доза отговаря на 17 гр боракс за 60 кг телесна маса, приемани от три поколения! В друго изследване върху три генерации не бил открит никакъв проблем при 17,5 мг бор/кг/ден, което отговаря на 9 гр боракс за 60 кг телесна маса, докато следващата по-висока тествана доза от 58,5 мг/кг/ден отговаряща на 30 гр боракс за 60 кг телесна маса предизвикала стерилност. Затова можем да приемем, че безопасна за репродуктивната система доза не трябва да превишава около 20 гр/60кг/ден. Изследвания на възможната връзка между увредената репродуктивност и високо ниво на бор във водата, почвата и прахта, проведени сред турски жители и работещи при добива и преработката на бор, не открили никаква връзка. В едно от изследванията дори бил обявен завишен, в сравнение със средната за страната (САЩ), коефициент на плодовитост сред работниците занимаващи се с производството на боракс.

Всичко това е важно, понеже възможната репродуктивна токсичност представлява официалната причина за настоящата атака срещу боракса. В сравнение с гореопоменатия натриев хлорид, т.е. готварската сол, MSDS заявява: “Въпреки че натриевия хлорид е използван като негативен контрол в някои изследвания за репродуктивност, също е използван като пример за това, че почти всеки химикал може да предизвика вродени увреждания при лабораторните животни, ако изследването е провеждано при подходящи условия”. Това трябва да се помни, когато се чете следващата част на статията.

АТАКАТА СРЕЩУ БОРАКСА

Ставните възпаления и остеопорозата засягат около 30% от хората в развитите страни. Остеопорозата изисква по-дълги болнични грижи, отколкото всяко друго заболяване. Това е главният източник на приходи за медицинско-фармацевтичната система. Ако борово-магнезиевата терапия стане всеобщо известна, тогава този източник ще пресъхне. Медицинско-фармацевтичната промишленост прави, каквото може, за да не се стигне дотам.

Когато д-р Newnham открил възможността за лечението на артрит с бор, това не представлявало голям проблем за фармацевтичните фирми, понеже тогава новините се разпространявали бавно и било лесно да се потушат. Понастоящем ситуацията е съвсем различна и поради това сега бораксът е публично демонизиран. Освен това, статиите за него са премахнати от форума PubMed.

В Европейската Общност бораксът сега е заместван от субститути. Бораксът и борната киселина са преквалифицирани до категория II, обхващаща средствата “действащи вредно за репродуктивната система”, а от декември 2010 година са премахнати от публична продажба. Всичко това представлява част от Хармонизираната Система за Класификация и Обозначаване на Химикали (Globally Harmonized System of Classification and Labelling of Chemicals, съкратено GHS). През 2012 Австралия възнамерява да въведе нови принципи на GHS.

Перифразирайки обосновката на Европейската Агенция за Химикали (European Chemicals Agency), водещо до рекласификацията на бора, би могло да се каже, че достъпните данни не посочват значителни разлики между лабораторните животни и хората. Във връзка с това трябва да се приеме, че ефектите, наблюдавани при животните могат да настъпят и при хората. Епидемиологичните изследвания върху хора са недостатъчни за установяване на липсата на негативното влияние на неорганичните борати върху репродуктивността.

Дозата 17,5 мг бор/кг/денонощие е установена като NOEL (no effect level – ниво не предизвикващо никакви ефекти) върху репродуктивността при мъжки и женски екземпляри. Намаляване на телесната маса на плода настъпвало при дозата 13,7 мг бор/кг/ден при плъхове, а безопасното ниво е определено на 9.6 мг бор/кг/ден.

Тук става дума за следното: “Въпреки че не притежаваме клинични данни, изследванията върху животни подсказват, че всекидневното поемане на около две чаени лъжички боракс е безопасно за репродуктивните функции при възрастни хора. Но, за да имаме абсолютна сигурност, че никой няма да пострада, ще издадем цялостна забрана за неговото използване”!

Важно е, че тази присъда не касае използването на боракс в хранителните продукти или суплементи, където вече е забранен, а се отнася за общото му ползване за пране или почистване и като инсектицидно средство. Бораксът трудно се абсорбира при вдишване и през неповредена кожа, поради което е трудно да бъдат всекидневно поети от организма дори няколко милиграма при конвенционалното му използване. Ако същият стандарт беше прилаган към други химични съединения, не би останало нищо. Ключовото за тази присъда изследване било публикувано през 1972 г. Защо е изровено сега, за да бъде оправдана забраната за ползване на боракс, въпреки че през последните 40 години никой не се е интересувал от него? От научна гледна точка това няма никакво основание, особено ако се вземе под внимание това, че главният химически заместител на боракса, натриевия перкарбонат, е три пъти по-токсичен от него. Дори натриевия бикарбонат е почти два пъти по-токсичен от боракса. Тези две съединения не са били толкова старателно изследвани от страна на дълготрайна токсичност върху репродуктивната система, колкото бораксът. Същото се отнася към перилните препарати. Защо действително токсични субстанции, като сода каустик и солна киселина, са публично достъпни, а един от най-безопасните артикули за битова химия е забранен, въпреки че не е възможно да предизвика вреди в репродуктивната система при правилното му ползване?

Въпреки липсата на всякаква научна обосновка, бораксът и борната киселина са премахнати от публичната продажба в целия свят. Фармацевтичната промишленост стриктно контролира по-малко ефективните таблетки съдържащи малки количества бор, но дори и те могат да бъдат във всеки момент премахнати от продажба, съгласно решенията на Codex Alimentarius (Кодекс за Храните). По този начин медицинско-фармацевтичният комплекс се отървава ефективно от потенциалната опасност, която бораксът представлява за неговата рентабилност и съществуване.

http://zdravnaakademia

За автора:
_{Walter Last е пенсиониран биохимик и химик, който е работил в медицински факултети в много немски университети и в Лабораториите Био-Сайенс в Лос Анджелис в САЩ, а след това като диетолог и терапевт, използващ натурални методи за лечение - в Нова Зеландия и Австралия, където понастоящем живее. Той е автор на многобройни публикации относно здравето, публикувани в различни списания. Автор е на няколко книги, в това число на “Healing Foods” (Лековити ястия), “The Natural way to Heal” (Натурален начин за лекуване) и „Overcoming Cancer” (Превъзмогване на рака), също на серия малки книжки, издадени под общото заглавие “Heal Yourself” (Излекувай се сам), инструктиращи как да се освободим от такива заболявания като артрит, астма, рак, кандидоза, диабет и свръхтегло (виж интернет страницата). Заинтересованите от повече информация могат да посетят неговия сайт, посветен на здравето, науката и душевността: тук.}

Превод  Ирена Сидор-Рангелова

1. http://www.sciencelab.com/msds.php?msdsId=9927593
2. http://www.atsdr.cdc.gov/toxprofiles/tp26-c2.pdf
3. http://www.regulations.gov/#%21documentDetail;D=EPA-HQ-OPP-2005-0062-0004