Първият народен лечител, на когото официално е присъдена титлата доктор, е българинът Иван Раев. Роден през 1876 г. в Сопот, той от малък остава сирак и аргатува из различни краища. От баща си, който бил билкар, е наследил интерес към лечебните растения и навсякъде събира сведения за тях. В Цариград се запознава със стар бездетен ходжа, който бързо оценява способностите му и му предава целия си натрупан опит, а също и една книга с рецепти.
Особен интерес проявява Иван Раев към растението лудо биле, чието официално название е атропа беладона. В древността римските матрони го използвали за уголемяване на зениците си. Действието му като силна отрова открай време било използвано в дворцовите интриги, особено от династията на Медичите. Раев обаче се заинтересува от ефекта на лудото биле при т.нар. постенцефалитен паркинсонизъм увреждане, което остава при преживелите енцефалит. Като малък той наблюдавал как баща му лекува с тази билка домашните животни от биволска болест – народното нзвание на енцефалита. По емпиричен път нашенецът стига до извода, че извлек от коренищата на беладоната повлиява паркинсоновите симптоми. За извличане на ценните вещества от билката той използва бяло вино – червеното е непригодно за целта поради съдържащите се в него танини.
През 20-те години на миналия век епидемия от енцефалит, наричан още „сънна болест“, избухва в Европа. Медицината е безсилна и хиляди хора умират, а оживелите развиват паркинсонизъм. Особено засегната е Италия, където такова увреждане получава съпругата на крал Виктор Емануил – Елена Савойска, майка на бъдещата българска царица Йоана.
Всички опити за лечение остават безрезултатни. Пробвайки какво ли не, дворцовите лекари научават за българския метод, който успешно се справя с паркинсонизма. Иван Раев е повикан в Рим и скоро италианската кралица е здрава. Правителството веднага открива специална болница за лекуване на заболелите от сънна болест по неговия метод. За една година през нея преминават 1345 души, които са напълно излекувани от българския еликсир. Болницата е наречена на името на Иван Раев, а италианската медицинска академия му присъжда титлата доктор. Кралският двор го обсипва с почести и отличия, между копито е и Орденът на кралската корона. Славата на скромния сопотски билкар се разнася из цяла Европа – методът му става достояние на международната научна общественост под названието „CURA BULGARA“ /“българското лечение“/. След завръщането си у нас д-р Иван Раев се задомява в казанлъшкото село Шипка, където се установява. Тук открива малка лечебница и продължава изследванията си. Прославеният българин умира през 1938 г. в Пловдив, получавайки инфаркт във файтона на път за гарата. Съгражданите му кръщават болницата в родния му сопот на негово име. По-късно проф. П. Николов и д-р Хр. Петров установяват, че антипаркинсоновият ефект на изготвения от него препарат се дължи на алкалоидите атропин и скополамин, съдържащи се в лудото биле.
Източник: http://www.chudesa.net/p13586/
