ЛЕКАРСТВЕНИ ПРЕПАРАТИ ОТ БИЛКИ

ЛЕКАРСТВЕНИ ПРЕПАРАТИ ОТ БИЛКИ

Най-честото и популярно използване на билките е чрез топлинна обработка във вода: ОТВАРА (Decocta)  или ЗАПАРКА (Infusa). Освен това се използват дуги извлеци като - НАСТОЙКА (Tinctura), ЕКСТРАКТ (Extracta)  и др. Основните използвани в широката практика лекарствени препарати от билки са посочени тук.

Необходимо е да се знае, че значителна част от активните субстанции в лечебните растения слабо или почти никак не се разтварят във вода. На долната таблица е показана разтворимостта на по-важните групи активни вещества в билките.

Много добра разтворимост	Средна разтворимост	Слаба разтворимост	Неразтворими вещества
Амини (например холин) Антоциани Антраценови съединения Захари Фенолови гликозиди (например арбутин) Органични киселини Сапонини Минерални соли Витамин С Горчиви вещества	Алкалоиди (соли) Агар Алантоин Фуранохромони Инозит Инулин Алгинова киселина Левкоантоциани Пектини Слузести вещества Хининови съединения Кумаринови съединения Пуринови съединения	Фитин Флавоноиди Карденолиди Етерични масла (частично) Рутин	Алкалоиди (свободни основи) Азулен Белтъчини Хлорофил Фитостероли Флобафени Гуми Хиперицин Камфор Капсаицин Куркумин Каротеноиди Лецитини Ментол Етерични масла Мазнини Скорбяла Восъци Тритерпени Тимол Смоли

Поради неразтворимостта на много вещества във вода се използват и други форми на билкови препарати:

• Алкохолни извлеци
• Етерни извлеци
• Маслени извлеци
• Оцетни извлеци
• Медицински вина
• Прахове

и други

За външна употреба се лапи, компреси, помади, прахове и различни други извлеци. По-долу са преставени основните препарати, приготвяни от билки.

БИЛКОВИ ПРЕПАРАТИ

В домашни условия билките се употребяват най-често като се варят ( под формата на отвара), или се запарват (под формата на запарка), понеже в естествено състояние трудно могат да се употребяват за лечебни цели. За приготвянето на отварите и запарките билките трябва предварително да се надробят.

Отвара (decocta).

Надробената билка се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на кипяща водна баня съдинка (порцеланова, емайлирана или от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура, след което съдинката се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути . След изтичането на времето съдинката се изважда, оставя се да изстине и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат веднага след изваждането на съдинката от водната баня.

Запарка (infusa).

Надробената билка се насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време тя се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество.

Билките могат да се употребяват и под редица други форми: са настойките, екстрактите, лапите и други

Настойки (tincturae).

Настойките са спиртни, спиртно-водки или спиртно-етерни извлеци. Използваният спирт може да бъде с различна концентрация. Настойките се приготвят чрез накисване (maceratio), чрез изместване (perculatio) или чрез разтваряне на екстракти. За извличане на силно действуващи съставки съотношението между изходната билка и готовия продукт трябва да бъде 1:10, а при слабо действващите - 1:5.

Екстракти (extracta)

Екстрактите са концентрирани извлеци от билки и биват течни (extracta fluida), гъсти (extracta spissum) – гъста маса със съдържание на влага не повече от 25% и сухи (extracta siccum) – суха маса със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане на лечебните съставки се използува вода, спирт с различни концентрации, етер или други разтворители. Понякога се прибавя киселина, основа, глицерин, хлороформ и други.

От лекарствените растения се правят и твърди лекарства, като глобули (за вкарване във влагалището) и супозитории (за вкарване в ануса).От стритите на прах растения може да се при готвят пилюли, таблетки, захарни или шоколадови дражета или други видове хапчета.

Лекарствените растения, смесени с различни мазнини, восъци или смоли, се прилагат за външна употреба. Във фармацевтичната практика от лекарствените растения се приготвят и други видова лекарствени препарати, като билкови оцети, билкови вина, емулсии, суспензии, пластири и др.

Специфичните билкови препарати е редно да бъде извършвано от специалисти – фармацевти. В домашни условия често се употребяват отварите и запарките, които могат да се приготвят лесно. Извличането на лекарствените вещества от билките при запарки и отвари е успешно.

При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са винаги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се приготвят предварително в големи количества. Това особено важи за билки, съдържащи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24 часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки, съдържащи витамин С, изпиването трябва да стане веднага. Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат (със захар, с небет-шекер или мед), това трябва да се извъшва непосредствено и то само за приеманата доза.

Растителните (зеленчукови, от листа и стръкове и от плодове) сокове е желателно да се приготвят за употреба в прясно състояние.