БАКТЕРИАЛНА ТЕОРИЯ ЗА РАКА

---

Rense.com

---

МАШИНЕН ПРЕВОД , ЧЕТЕТЕ В ОРИГИНАЛ ТУК- http://www.rense.com/general44/russell.htm

The Russell Body Забравените ключ към
бактериалните причина за рак© 2003, от Алън Кантуел младши MD
11-17-3

Двадесети век наистина е бил век на съвременната медицина с огромни крачки, направени в разбирането и контрола на заразните болести, както и въвеждането на животоспасяващи антибиотици и ваксини. За съжаление, заедно с тези успехи дойдоха опасностите на генното инженерство, нарастващата заплаха от нововъзникващи вируси, от биологично оръжие и биотероризъм   Въпреки тези научни постижения, причината за рак остава загадка.Учените подозират, генетична предразположеност, възможни канцерогенни вируси, както и фактори на околната среда могат да играят роля в някои видове рак, но нито един от тези фактори се обясни защо милиони хора умират всяка година от различни злокачествени заболявания.       Уилям Ръсел 1852-1940, как и в The British Medical Journal, 24 август, 1940.     Как може учени поставят мъжете на Луната, но остават толкова невежи за рака и произхода му? Как могат инфекциозни причини за туберкулоза, проказа, сифилис, едра шарка, полиомиелит, малария и други вирусни и бактериални и паразитни болести бъдат разбрани, но причина за рак са неизвестни? Възможно ли е причина за рак на евентуално да е инфекциозен агент, който е бил пренебрегван, игнорира, или непризнати от лекари през ХХ век? Възможно ли е зародишът на рак да бъдат скрити в тялото Ръсел? - голям микроскопична форма е известно, че всеки патолог повече от век!   Уилям Ръсел (1852-1940) и "паразита от рак"   На 3 декември 1890 г. Уилям Ръсел, патолог в Училището по медицина в Кралската болница в Единбург, даде адрес на патологична склонност към общество на Лондон, в който той очерта хистопатологични неговите констатации на "характерен организъм от рак", че той наблюдава под микроскоп в раздели fuchsine оцветени тъкани от всички форми на рак, че изследвани, както и в някои случаи на туберкулоза, сифилис и инфекция на кожата.   Паразитът се наблюдава в клетки на тъкан (вътреклетъчната) и извън клетките (извънклетъчен). Размерът на паразити Ръсел варира от едва видими, до "два пъти по-голям като червени кръвни телце." Най-големите кръгли форми лесно се виждат под микроскоп. Големият размер на някои от тези органи предложи гъбична или дрождоподобна паразит.Ръсел временно класифициран паразита като възможен "blastomycete" (вид гъбички); и призова формите "fuchsine органи", защото на техните синьо-червените оцветяване качества.   Микробиология е все още в начален стадий в ерата на Ръсел, и като цяло се смята, че всеки микроб може само да доведе до едно заболяване. По този начин, идеята за зародиш рак (особено тази, която също може да бъде идентифициран по туберкулоза и сифилис) е получено предпазливо. Девет години по-късно през 1899 г., в поредния доклад на тема "Паразитът на рак" се появява в The Lancet (29 април), Ръсел призна, че намирането на рак на паразити при заболявания, различни от рак наистина е "препъни-камък". По това време значителен брой учени до заключението, че Ръсел тела са просто резултат от клетъчна дегенерация на един или друг вид. Освен това, не съответства на микроби се култивира от тумори; и ваксинация на тези микроби в животни, произведени противоречиви и често отрицателни резултати.   Ръсел е бил обучен като патолог, а не като микробиолог и той избягваха в бактериологични противоречия по отношение на различни микроби, отгледани от рак. Той просто заключава: "Изглежда, че почти няма нужда да се добави, че продължава да съществува в изобилие да се върши работа в тази важна и привлекателна сфера."   След тригодишна работа в щата Ню Йорк патологична лаборатория на Университета в Бъфало, Харви Гейлорд потвърди изследванията на Ръсел в доклад от 36 страница, озаглавена "протозон от рак", публикуван през май 1901 г. в американския вестник на медицинските науки , Гейлорд намери малките форми и големи торби, характерни за Ръсел органи във всяка рак той изследва. Някои големи сферични тела четири пъти диаметъра на левкоцити (бели кръвни клетки). Червените кръвни клетки се измерва около 7 микрона в диаметър и левкоцити са 2 до 3 пъти по-големи от червени кръвни клетки. По този начин, някои от органите, които Гейлорд наблюдавани постигне невероятния размер на около 50 микрона в диаметър. В допълнение, той откри доказателства за вътрешна сегментация в рамките на по-големите органи "след начина, призната в маларийни паразити." Най-малките форми се появяват с размерите на обикновен стафилококи.     Ръсел органи в лимфен възел на болестта на Ходжкин. Грам оцветяване на, увеличена 1000 пъти, (в масло).       1899 хартия Ръсел завърши неговите писания на паразит рак, но неговото откритие бързо стана известно на патолози, както и тези на Ръсел. Тези органи продължават да очарова изследователи и лекари (като мен) до момента.         Самотен "гигантски" Ръсел тяло в лимфен възел на болест на Ходжкин (рак), увеличена 1000 пъти. Грам оцветяване на, увеличена 1000 пъти.       Когато Ръсел почина на възраст от 89 през 1940 г. British Medical Journal публикува голям некролог отбелязвайки, че той е всеобщо уважаван и embued с достойнството и най-високите идеали на своята професия, както и че той е служил в един момент като президент на Кралския колеж на лекарите. Не се споменава нищо за неговите "паразити" или неговите "органи", освен да се отбележи, че "в по-ранните си години Ръсел посветени много време за изучаване на раковата клетка." По същия начин, голям некролог се появи в Единбург Medical Journal, заедно с цяла страница снимка. Неговите публикувани книги за клинични методи и четените текстове за циркулация и стомашно-чревни заболявания бяха цитирани, но не и дума за откритието си в рак.   Ереста на "раков микроб"   До началото на ХХ век най-добрите експерти от рак всички бяха отхвърлени така наречените "рак паразити" като причина за рак. Най-влиятелната лекар да говори срещу него беше Джеймс Юинг, американски патолог и автор на широко чете учебника, неопластични заболявания. През 1919 г. Юинг пише, че "няколко компетентни наблюдатели него (паразитната теория) считат, като възможно обяснение в рак." Според Юинг и други органи, рак не е действал като инфекция. Ето защо, микробите не би могло да причини рак. Той заключава: "Общите фактите генезиса на тумори са твърдо против възможността за паразитен произход."   В резултат на това паразитната теория е напълно отхвърлен и няколко лекари се осмели да противоречи на догмите на Юинг, като продължава да търси инфекциозен агент в рак. Въпреки това, няколко непримирим лекари остават убедени, микробите са били най-главната причина за рака и пише за него убедително в медицински списания. В дългата история на това изследване е записан в книгата ми Рак микроб (1990) и всеки, който има достъп до интернет може да направи търсене в Google (тип в "рак микроб") и се получи богата информация за микробиологията на рак. Друг отличен история на рак на микробиология и потискането на този спорен изследвания се съдържа в Дейвид Хес "Мога Бактериите причиняват рак? (1997).     Снимка # 5: По-големите организации на Ръсел (RB) в лимфните възли, показваща неракови "реактивен лимфен възел хиперплазия" от фатален случай на СПИН. Стрелката в близост бактериална размер вътреклетъчен coccoid малки форми, от които са получени органите Ръсел. Fite (киселина-бързо) петно, увеличена 1000 пъти.       През 1920 Джеймс Янг, акушер-гинеколог от Шотландия, многократно нараства плеоморфен (като много форми) бактерии от различни видове рак. Микробите са имали "специфичен жизнен цикъл" и "етапи спори", състоящи се от изключително малки и едва се виждаха спори. В лабораторията тези малки спори трансформират в по-голям coccoid (кръгли) форми, прът форми и дрожди като форми (подобни по размер на органи Ръсел). Джон Nuzum, а Чикаго лекар, съобщи за плеоморфен коки той многократно изолиран от рак на гърдата. Най-малките форми са вирусоподобни и преминават през филтър, предназначени да задържат бактерии.   През 1925 г. в северозападната част медицина публикува две статии от Майкъл Скот, а Монтана хирург, който научих за раков микроб в лаборатория TJ Глоувър през 1921 микроб Скот е бил подобен на Янг. Паразитът има жизнен цикъл, съставен от три етапа: а коковидни, тояга, и "спори торбичка" етап. Скот смята, рак е инфекция като туберкулоза и опит за лечение ваксина, но неговите методи на лечение бързо бяха подтиснати от лечебното заведение.   През 1930 г. в Германия противоречивото Вилхелм фон Brehmer описано микроби в кръвта на болни от рак, предизвиквайки гнева на научните му колеги и подтик за намеса на Адолф Хитлер. (Виж Нацистът война Proctor по рак [1999]) Georges Mazet, френски лекар, също намерени плеоморфни бактерии в болест на Ходжкин през 1941 г. на Ходжкин е вид рак, лимфома, включваща лимфната система.Mazet късно съобщава подобни киселина-бързо (червено оцветяване) бактерии в много различни видове рак, включително левкемия.   През 1950-те, 60-те и 70-те години, квартет на жените допълнително рафинирани микробиологията на рак, като подчертава изключителната pleomorphism на организма и откриването му в тъкан с киселина-бързо петното. Публикуваната изследването на Вирджиния Ливингстън, Елинор Александър-Джаксън, Ирене Дилър и Флоренция Seibert, е от съществено значение за четене най-актуалната разбирането на микробиологията на рак.   В края на 1970 г. Гуидо Тедески и други италиански микробиолози от университета в Камерино откри "гранули" в червените кръвни клетки на здрави и болни хора, които се оказаха бактерии, които могат да бъдат култивирани в лабораторни условия. Някои от стафилококови и Corynebacteria-като бактериите се култивират от червените кръвни клетки бяха киселина-бързо и клетъчна стена дефицитни, оцветяване и растеж характеристика споделен с микроб рак. Това изследване е било потвърдено от по-новите проучвания предполагат, че бактерии живеят в кръв от здрави, както и болни хора. Тези констатации на малките кръвоносни бактерии (нанобактерии) дават допълнителни доказателства в подкрепа на теорията, че микробите могат да причинят рак. Някои други известни учени в областта на рака микробиология включват Гюнтер Enderlein, Royal Raymond Rife, Гастон Naessens и Вилхелм Райх. Всички те имат уеб сайтове, посветени на изследване на раковите заболявания.   тела Ръсел и техния произход   Повече от век е преминал след откриването на Ръсел и въпреки електронни микроскопи (които са били използвани от 1950 г. насам) имат способността да увеличите обекти десетки хиляди пъти, значението и функцията на органите му все още остава неизвестна.   Това, което е добре известно е, че Ръсел органи може да се намери не само в рак, но в по-голямата част от възпалени тъкани по цялото тяло. Отличителен големи тела Ръсел от действителните гъбични форми на Blastomyces все още може да се окаже трудно, особено когато един патолог срещне истински случай на гъбична инфекция, причинена Blastomyces.   През 1954 RG White, в "Наблюдения върху образуването и естеството на Ръсел органи", произведени органи Ръсел при животни от тях инжектиране с различни вида бактерии. Той след това учи последващото развитие на тези органи в далака, лимфните възли и плазмени клетки на инжектираните животни. Плазмените клетки са специализирани форми на белите кръвни клетки, които обикновено произвеждат антитела.   EM Шлайхер, в своята книга за 1965 "Giant Ръсел органи", обсъжда различните теории за произход. Възможности включват произход от лимфоцит, произход на плазмените клетки с по-късно дегенерация, произход от митохондриите на клетките, и дори произход от червени кръвни клетки (еритроцити) погълната от плазмена клетка.   Понастоящем повечето изследователи смятат Ръсел органи по същество са имуноглобулини (протеини, който действа като антитела), но електрон микроскопски проучване SM Hsu и сътр. през 1981 г. е хвърлен някои съмнения относно това убеждение.   Нито едно от тези проучвания спомена възможността, че Ръсел органи биха могли да представляват необичайни големи форми на растежа на бактериите. Въпреки това, ако Ръсел органи за малки вътреклетъчни микроби, които растат и разширяват в левкоцити доказват, би било естествено да се очаква тези бели кръвни клетки (особено плазмената клетка) за производство на атака антитяло срещу тези нахлуващите организми, в резултат на производството на имуноглобулин * покритие клетки и организми.   Бактериално трансформиране в Гигантски форми (L-форма "големи тела")   Има много различни видове бактерии, но само един вид, който е постоянно наблюдава и изучава при рак на повече от век. микроб на рак има различни форми, някои от които се появяват като обикновен стафилококи или по-големи от дрожди подобни форми, които допълнително разширяват на размера на органи Ръсел. Както споменахме, някои органи Ръсел се уголемяват наистина гигантски размери, сто пъти диаметъра на малък коки. Човек може да оприличим този потенциал за растеж в празна балон, който след това е изгорял до пълен размер. В допълнение, че бактерията е изключително малки филтриращи подмикроскопичните форми доближават размера на вируси, видими само с използването на електронен микроскоп.   Учените, които широко са изучавали искането за рак на микроб тя прилича най-много бактерии от типа, които причиняват туберкулоза и leprosy- т.нар микобактерии. Mycobacteria са тясно свързани с гъбички; и някои микробиолози твърдят микобактерии същество са получени от "по-високи" гъбички. "Мико" на гръцки означава гъбички. Ергономична, микобактерии се считат гъбички-като бактерии.       Снимка # 6: Изключително голям "супер-гигантски размери" самотен тяло Ръсел в кожата на "кожен лупус еритематодес", така наречената "колаген болест." Перфектно кръглата форма, с изключение на една област, показва, че това голямо тяло се развива вътре в клетката, която е readly да се пръсне. (Киселина-бързо) петно ​​Kinyoun е, увеличение х 1000.         През микробиолог на 1960 Louis диени популяризирано термините "клетъчна стена с дефицит" и "L форма" обхваща етапи на бактерии, които съществуват в едно крайно малки филтриращи вирус по размер форми, а в другата крайност по-голям (50 микрона или по-голям ) сферични форми, които той нарече "големи тела." Тези така наречени големи тела са това, което аз вярвам, Ръсел органи представляват.   Трябва да се разбира, че микробите са частично "класифицирани" в микробиологията според размера. Вирусите са подмикроскопичните и не могат да се визуализират с обикновен светлинен микроскоп. За разлика от бактерии, вируси могат да възпроизвеждат само вътре в клетката. Бактериите могат да бъдат видяни под микроскоп, но са известни също малки подмикроскопичните и филтриращи бактериални форми (сега известен като нанобактерии). Гъбички и дрожди форми са много по-големи от бактерии, и "матрица" очевидно могат да бъдат видяни с невъоръжено око.   По-големите организации Ръсел наистина са подобни по размер на някои спори форми на гъби. Но това, което по принцип не е оценено е, че бактериите могат да растат в гъбични размер големи тела, в зависимост от определени лабораторни условия. По този начин, бактерии в тази форма могат лесно да бъдат объркани за гъбички и дрожди организми.   Гигантски размер L-форми силно наподобяват големи по размер организации Ръсел. Историята на изследвания в нетипични форми на растежа на бактериите на вековна се преразглежда в семенната текст Lida Mattman е, клетъчна стена Бракувани форми: Stealth патогени (1993 г.). Знанието за това малко по-езотерична клон на микробиология е от съществено значение да се разбере, предложен микробиология на рак.   Най-впечатляващи с електронен микроскоп снимките, които някога съм наблюдавани на клетъчните стени с дефицит на L-форми на микобактерии са взети от покойния С Xalabarder на Барселона. В поредица от статии и книги (1953-1976), публикувани в испански (с английски език резюмета) от Publicaciones дел Instituto Antituberculoso "Франциско Moragas", Xalabarder трансформира напълно концепцията ми за това как туберкулоза, причиняващи микобактерии възпроизвежда и расте и драстично промяна външния им вид. В медицинско училище ни учеха, че "прости" бактерии просто разделят на две равни половини от "двоичен делене". Въпреки това, нищо не може да бъде далеч от истината, и това е само от опровержение на този опростен концепция, която може да бъде предприето сериозно изследване на микробиологията на рак.   Туберкулоза и рак   Тъй като ракът се произвежда от микроб, подобен на бактериите, които причиняват туберкулоза, много може да се научи от експерименти, като тези извършени от Xalabarder през 1967 година, като използвате "атипични микобактерии", отгледани от туберкулоза пациенти, които са приемали дълги курсове на лечение на наркотици, Xalabarder след това се инжектират тези бактерии в морски свинчета и зайци. Невероятно, но той е в състояние да произвежда експериментално лезии, които приличат на микроскопично рак! Той също се произвежда експериментални увреждания, характерни за така наречената "колаген болест" - тип лезия привидно несвързани с рак.   През 1960 открих необичайни плеоморфни киселина-бързо бактерии при болестта на колаген наречен склеродерма, и по-късно в друга колаген заболяване, наречено лупус еритематозус. Микробите съм израснал от тези пациенти напомня за склеродермия микроби, които са били докладвани от Вирджиния Ливингстън през 1947 г., и които в последствие са довели до нейното откритие на подобни киселиноустойчиви микроби в рак.   През 1969 Xalabarder манипулирани различни етапи на ТБ бактерии в развитието и ги инокулира в хиляда морски свинчета. В този процес, той е производител на микроскопична картина на саркоидоза в животните. Саркоидоза е човешко заболяване тясно свързани с туберкулозата, но такава, в която не могат да бъдат намерени на ТБ микроби. най-забележителните саркоид лезии Xalabarder бяха произведени чрез инокулиране храчки от пациенти с ТБ, които "преобразуваната", което означава, че техните ТБ бактерии вече не може да се култивира от тяхната слюнка. Противоречия причината за саркоидоза все още не е изпълнено, макар че аз се съобщава бактерии, подобни на раковите микроби в тази болест през 1980г.   Най-забележителните електронни микрофотографии на клетъчната стена микобактерии дефицитни са представени в Xalabarder на L-форми на микобактерии и хроничен нефрит (1970). В най-ранните етапи на растеж на микобактерии в областта на културата и най-малките елементи се появяват като малки подмикроскопичните форми визуализират само с електронен микроскоп. Тези филтриращи форми на туберкулоза бактерии - така наречената "туберкулоза вирус" - са известни, че причиняват рак при животни от 1920 година.С добавянето на антибиотици към носителя на лабораторията култура Xalabarder е в състояние да индуцира много необичайни форми на растеж на туберкулоза бактерии. Използването на серийни снимки, той е в състояние да проследи развитието на тези малки подмикроскопичните форми до размера на обикновена коки - и след това до размера на "голям" тялото форми достигат и дори надминават размера на червените кръвни клетки. Някои от най-големите органи на микобактерии също проявяват вътрешната структура, подобна на тази, Гейлорд отбелязва в изследването си Ръсел тяло.   Рак и бактерии   Въпреки че идеята за микроб рак е медицинска ерес, има достатъчно данни, които да показват, че пациентите с рак са силно податливи на бактериална инфекция. А PubMed компютър търсене (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi) на "бактерии + рак" предизвиква 49, 244 цитати, съдържащи се в рамките на 2,463 уеб страници. Според статия от Vento и Cainelli 2003 пациенти с рак, които са подложени на химиотерапия са силно податливи на почти всякакъв вид бактериална или гъбична инфекция. Защо лекарите и най-вече патолози и бактериолози, така че не знае, така че незаинтересован, или поне така враждебна достоверно изследване на раковите заболявания микроб? Защо патолози не успяха да се помисли Ръсел органи като големи форми на бактерии? Повече от 30 години учих различни форми на рак и кожни заболявания "с неизвестен произход", както и аутопсията случаи на рак, лупус, склеродермия и СПИН. Във всички тези заболявания, аз бях в състояние да откриват бактерии, въпреки че никога не би патолози споменават бактерии в нито един от официалните си доклади за биопсия. В моя опит, те просто не можеше да си представи на рак и болестта на колаген (и СПИН), както е бактериална инфекция, нито пък изглежда да е наясно с доклади бактериология, отнасящи се до "големи тела" и патологични ефекти, създадени от "туберкулоза вируса." Накратко, те са обучени да се види и доклад само типичната прътовидния киселина-бързо (червено оцветени) "типични" формата на микобактерии,, но те не са обучени да търсят или да признае други форми на растеж на същите бактерии които биха могли да бъдат скрити в техните патологични тъканни проби.           Снимка # 7: плеоморфни форми на растеж (L-форми) на туберкулоза микобактерии заснети с електронен микроскоп. Обърнете внимание на по-тъмни оцветяване малки coccal форми (размер, подобен на обикновения стафилококи) и по-големите ясни балон размер "призрачни" форми, подобни по размер и форма на Ръсел тела, намерени в тъканите. Тези форми са характерни за "клетъчни бактерии стена дефицит" и напълно за разлика от познатите "типични" киселинно-бързо форми прът на Mycobacterium туберкулоза. Възпроизведена от L-форми на Mycobacteria и хроничен нефрит (1970), от д-р В. Xalabarder P., страница 51.       Когато обекти като телата на Ръсел се наблюдава в най-различни болести и в "нормално" тъкан, значението е намален. Лекарите очакват "нормално" тъкан, за да бъде свободен от микроби.Предполагам, че те също така заключи, че Ръсел органи не могат да бъдат инфекциозен агент, защото това би било невъзможно за инфекциозен агент, за да се появи в толкова много различни видове заболявания и в толкова много различни форми на рак.   За повечето от стомашни язви на миналия век се смята за не-инфекциозен защото патолози не могат да идентифицират бактерии в язвите и защото лекари смята, че бактериите не могат да живеят в киселата среда на стомаха. Този начин на мислене всичко се промени постепенно след 1982 г., когато Бари Маршал, австралийски лекар, се оказа най-много стомашни язви са причинени от микроби, наречена Helicobacter Pylori, които биха могли да бъдат идентифицирани с микроскоп със специални техники тъкан оцветяване при язва тъкан.От друга страна, много хора обикновено носят този стомах микроби без никакви вредни въздействия. Не е изненадващо, патолози сега отчитане множество органи на Ръсел в плазмените клетки в някои пациенти с язва, което води до реакция непризната преди тъкан, наречена "Ръсел клетка гастрит."   органи на Ръсел и бактерии   Когато бактерии са застрашени от имунната система или от антибиотици те могат да загубят тяхната клетъчна стена и смени форма растеж, който ги прави по-малко податливи на атака от имунната система. Някои органи Ръсел предизвикват малко или никакво възпалителен клетъчен отговор. Тази липса на клетъчен отговор е още една причина, поради която лекарите им е трудно да се счита, Ръсел органи биха могли да бъдат микроби.   Забелязал съм, най-големите и най-сложните органи Ръсел в тъканите, където имаше почти пълна липса на възпаление. Моите снимки на такива "големи тела", някои от които с очевидна вътрешна структура, че аз, наблюдавани при пациенти със склеродермия и pseudoscleroderma, бяха публикувани в американското списание за дерматопатология през 1980 година Първият случай на фатален склеродермия учих през 1963 г. е имал многобройни "голям органи "в мазнини слой на кожата болно, че са били за разлика от всичко виждал някога в дерматологията. Пациентът е бил в болница за белодробна туберкулоза 7 години, преди да разработите склеродермия. Тайната на тези "мая като" органи дълбоко в кожата му е решен години по-късно, когато за първи път научих за съществуването на "голям тялото" форми на Mycobacterium туберкулоза. Когато този пациент е починал, Mycobacterium fortuitum, на "атипична" форма на микобактерии се култивира от склеродермия си тъкан.   Бактериите са жизненоважни за нашето оцеляване. Те са издръжливи и бактериите носим със сигурност ще ни надживее. Бактериите, които причиняват рак са "прости" бактерии носим с нас. микроб рак не е екзотична микроб, нито рядко срещана. Въпреки това, бактериите могат да променят формата, както на околната среда в телата ни се променя. Там наистина е деликатен баланс между нашите бактерии и нашата имунна система, която позволява на тези бактерии да живеят в хармония с нас.   Но когато се появи раз-лесно тези микроби стават агресивни, което води до множество заболявания, някои от които са ракови и други, които са възпалителни, дегенеративни, или просто преходен. Друга причина за лекарите да се съмнявам, че един вид зародиш може да доведе до такова разнообразие от патологични ефекти. Бактериите са навсякъде и така са Ръсел органи. И ако Ръсел органи да докажат бактерии, причината за това става очевидно.   Тялото Ръсел и произхода на рак   През 1981 г. крал и Eisenberg статия на тема "фуксин тялото на Ръсел:" Характерната организма от рак "се появи в американския вестник по дерматопатология. Те отново потвърди, че "Ръсел органи вече са показали, че са имуноглобулини." Те отбелязаха, че Ръсел не е първият, който ги опише; и че подобни органи са били докладвани от Cornil и Алварес в rhinoscleroma пет години по-рано във френски вестник през 1885 г. Обявяването ли иронично, че тези "органи трябва да носи името на един човек, който така старателно ги неразбрани", авторите приключиха, като посочва: " Следователно, когато терминът Ръсел тяло се използва и днес, трябва да се знае, че епонима е толкова неточен, както е възприемане на тяхната значимост на Ръсел. "   За разлика от крал и Айзенберг, аз вярвам, Ръсел беше точно на марката. Налице е паразит в рак. Той е проучен и е докладвано от различни учени по целия свят в продължение на много десетилетия, и изобилие от научна информация за раков микроб е на разположение в медицинските библиотеки. За тези, с възможност за интернет, думите "рак на микроба" написали в Google.com ще даде незабавен достъп до истинска съкровищница на информация по този въпрос. Не е тайна за рак. По мое мнение, причината ни гледаше право в лицето, под формата на тялото Ръсел. Уилям Ръсел разбира много добре през деветнадесети век това, което медицинската наука в двадесет и първи век все още да се открият.     Алън Кантуел, MD е пенсиониран дерматолог и изследовател на рака.Неговата книга, The Cancer микроб, е достъпна чрез интернет източници. Редица от неговите статии в цял ръст на микробиологията на рак могат да бъдат намерени в мрежата на вестник уеб сайт независими медицински изследвания (www.joimr.org/) Email: alanrcan@aol.com

 

Опровержение

Изпрати статията

 

Главна страница
http://www.rense.com 

този сайт обслужва от TheHostPros

ИЗТОЧНИК : http://www.rense.com/general44/russell.htm

За билките; билколечението и кучетата

Натрупаните знания за лековитостта на растенията датират от хилядолетия. Те са били предавани от поколение на поколение. Така съхраненият опит за богатия и разнообразен растителен свят е послужил за създаването и запазването на нapogнaтa медицина. Много от дрогите и лeкapcтвaтa, които днес се употребяват в научната медицина като изпитани лекарствени cpeдcтвa, са взети от нapoднaтa медицина (кокиче, гороцвет, ружа, сънотворен мак, тинтява, вълнест напръстник, момина сълза, глог и др.). Oткpититe от човека лекарствени растения не са били прилагани само за терапия при различни болести - много от тях са използвани като храна и за други цели. 

Лечението с билки е ефикасно не само при хората, но и при животните. Разбира се, изключение не прави и кучето. Като всяко живо същество то също боледува, напълно зависимо е от човека и той носи отговорността за здравето му… Билколечението може с успех дa се прилага при кучето, но за това са необходими определени познания и спазването на някои задължителни условия. В противен случай ефектът може дa е обратен. 

Какво трябва дa знае всеки собственик на куче, преди дa посегне към билките? 
Преди всичко е необходимо дa се наблюдава кучето, както и дa се различават най-общите реакции на болното и на здравото животно, защото изходът от всяка болест дo голяма степен зависи от ранната диагноза. Ако кучето е: безразлично; слабо подвижно; не се отзовава при повикване; не размахва опашката си, а я крие между задните крака; носът е сух, често горещ; очите отделят обилен секрет или са сухи, без блясък, при тежко състояние могат да бъдат хлътнали дълбоко в орбитите; телесната температура е повишена (нормалната е 37.5-39С) и при голям брой болести може да достигне 41С; липсва апетит или е понижен; налице са признаци, които показват разстройство при храносмилането (диария, повръщане, запек) или на дишането (кашлица, хрипове, задух, хълцане), както и всяко изменение на космената покривка или на кожата, тогава може да се твърди,че кучето еболно. Разбира се, при установяването на най-малкото неразположение кучето трябва да бъде прегледано от ветеринарен лекар, който да постави точната диагноза. В зависимост от нея се определя и съответното лечение. 
Терапията с билки при заразни болести - бяс, гана, инфекциозен хепатит, парвовироза, лептоспироза, салмонелоза, стафилококоза, туберкулоза, предизвикани от вируси или бактерии, както и някои заразни болести, предизвикани от гъбички (микроспория, трихофития, фавус) може дa се прилага като съпътстващо, помощно cpeдство към медикаментозното лечение, назначено от лекаря, и то само в определени моменти (цикли) от развитието. 
Трябва дa се има предвид и обстоятелството, че някои лекарства са несъвместими в комбинация с билки и затова е по-добре дa не се експериментира с живота на кучето, а всяко лекарствено cpeдствo дa се прилага самостоятелно, като се спазват указанията на ветеринарния лекар или посочените за конкретната билка. 

Като се изключат изброените по-горе болести, почти за всички останали, от които кучето най-често cтpaдa, билкотерапията е приложима и ефикасна. Тук може дa се посочи групата на незаразните и повечето от паразитните болести, както и лекуванeтo на рани от различно естество, травми, кръвоизливи, изгаряния, измръзване и други. 

ОБЩИ ПРАВИЛА 

Тъй като различните видове лечебни растения си приличат, а само един от тях има лечебни свойства, най-добре е необходимата билка да се закупува от билкова аптека, а не да набавя индивидуално, за да се избягнат грешки. Освен това, за да се получи качествена дрога, всяка билка се бере в точно опреде¬лено време от развитието на растението при спазване на много условия, които гарантират чистотата на получения материал, както и количеството на активните вещества на дрогата, които имат лечебни свойства. 

Във всички случаи, когато се използват билки - самостоятел¬но или комбинирано, посочените дози и начинът на приготвянето им се спазват стриктно, за да има резултат. Често в желанието си кучето да оздравее по-бързо, някои собственици увеличават по свое усмотрение количеството на дадено лекарство или честотата на даването му. Това е недопустимо и ефектът е отрицателен, като най-малкото усложнение при такава атака от препарати е увреждането на бъбреците на кучето, които по принцип са много натоварени. 

Тайната на билките е в точно дозираното количество, поемането им в точно определено време и в приготвянето им по строго определен начин. 
Най-общо, еднократната доза, която трябва да се дава на кучето, се определя от възрастта му: 

За куче от 2 до 10-годишна възраст - 1 доза 
За куче от 1 до 2 години - 2/3 от дозата 
За куче от 9 месеца до 1 година - 1/2 от дозата 
За куче от 8 месеца до 10 месеца - 1/3 от дозата 
За куче от 6 месеца до 7 месеца - 1/6 - 1/4 от дозата 
За куче от 3 до 4 месеца - 1/8 до 1/4 от дозата. 
За куче от 1,5 до 3 месеца - 1/12 до 1/8 от дозата. 

ЗАБЕЛЕЖКА: 

Винаги се приготвя цялото количество, посоче¬но в рецептата, от което се дозира cпoрeд дaдeнaтa схема. 

Продължителността на терапията се определя в зависимост от лечебната цел и от състоянието на болното куче. 

Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че всяко куче е с определена индивидуалност и наследствени предразположе¬ния към някои заболявания. Много голямо значение за изхода от тях оказват възрастта, общото физическо състояние, условията на отглеждане и най-важното - кога е започнало лечението. За някои болести изчакването е фатално, при други преждевременното прекъсване на терапията може да стане причина по-късно за хронични заболявания или други усложнения. Опасно е и прила¬гането на "изпитани рецепти" от познати, които може да са ефика¬сни при съвсем други ситуации. Самолечението, както и изпробването на различни средства, без да е поставена точна диагноза от какво страда кучето, могат не само да влошат състоянието му, но и да замьглят типичните симптоми на действителното заболяване. При такива "експерименти", които за съжаление не са изключе¬ние, собственикът на "опитното" куче твърде късно се обръща за квалифицирана ветеринарно-медицинска помощ. Дали на болнотокуче ще се дaват лекарства или билки, зависи от конкретния случай, но подходьт винаги трябва да е един - научен, което е гаранция за благоприятния изход на дадено заболяване. 

Фитотерапията (билколечението) е най-старият метод на лече¬ние, но тя също вече е поставена на научна основа, макар че голям брой лекарствени растения .се предписват все още на базата на резултатите от дългогодишното им прилагане, както и въз основа на опита на народната медицина. При терапията с лекарствени растения са необходими освен знания, също и опит и критичен поглед върху възможността за излекуване на дадено заболяване от страна на лекаря, който определя диагнозата на болното куче. При възможност да се използват както лекарства, така и билки, по-целесъобразно и по-полезно за организма на кучето е да се предпочетат билките. Те не дават странични ефекти, не са така драстични като въздействие, винаги може да се осигурят, и при правилно лечение (като доза, подходящ избор на билка, начин и продължителност на приложение) гарантират оздравителния процес без риск от рецидиви. 

ФОРМИ НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ 

Най-широко прилаганата и най-целесъобразната форма на приемане на растителните дроги са прясно приготвените водни извлеци - запарките и отварите. В зависимост от вида на растителната част (листа, цветове, кори, корени или коренища и др.) се предпочита една от двете форми. 
Кори, корени, коренища, одървенели стьбла от тревисти растения и др., които набъбват трудно и се извличат бавно, а така също и дроги, които съдържат слузни вещества като корени от ружа, ленено семе и др., е целесъобразно да се накисват във вода с температура 20С в продължение на около 6-8 часа и след това да се кипят в продължение на около 15 мин. 

Листа, цветове и други дроги, които се извличат лесно, обикновено се заливат с вряща вода, оставят се да престоят с водата 10-20 мин., след което полученият извлек – чаят - се прецежда и според предписанието се приема топъл или студен. 

Безразборното комбиниране на чаени смеси от голям брой дроги е неправилно, като се има предвид, че лечебните растения съдържат най-различни вещества, които могат да си взаи¬модействат, а също да влязат в несъвместимост едни с други. В някои случаи едно растение съдържа няколко полезни вещест¬ва, чиято комбинация може сполучливо да се използва. 

ТЕХНОЛОГИЧНИ УКАЗАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ ОТ 
ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ 

Растителни сокове 

Такива сокове се препоръчват при простудни, стомашно-чревни заболявания, като се приготвят от пресни зеленчуци, плодове, корени и др. Полученият сок се смесва с прясна отвара от ориз или овесени ядки. 
Видове водни извлеци - чайове от лекарствени растения 
Ако се приготвят със студена вода се наричат настройки, а с вряща вода - запарки. Ако се загряват при определени условия с гореща вода - отвари. 
При запарките след заливането на дрогата с вряща вода, запарката се разбърква постоянно в продължение на няколко минути и след това се прецежда гореща. Този начин се използва при чайове от листа, цветове, семена, 

Подземните растителни части (грудки, корени, коренища) се заливат с гореща вода и се варят по-продължително време (15-30 мин.), престояват още толкова време и след това извлекът се прецежда. Така се приготвят отварите. 
Дроги, на които част от съставките се разтварят лесно в студена, а друга част - в гореща вода, се наставят на студено, извлекът се прецежда и след това дрогата се възварява с ново количество вода, както е посочено по-горе. 
При приготвяне на лапи, компреси и др. дрогите (лайка и др.) се смесват с малко гореща вода или се възваряват с малко вода, кашата се размазва гореща върху плат и се налага върху болното място, като се увива с ленен или вълнен плат. 

Това са най-приложимите форми при лечение с лекарствени. растения на кучето. И тъй като всяка билка се приготвя по определен начин, необходимо е да се спазват посочените технологични указания и конкретните препоръки. 

СПЕЦИАЛНА ЧАСТ 

Обикновено дадено лекарствено растение може да се прилага при различни заболявания и затова подходящите за терапия на кучето видове са разгледани в този аспект. За да не се допускат грешки, лекарствените растения са описани и подредени под азбучен ред въз основа на латинските им наименова¬ния. Ботаническото описание на видовете не е дадено, тъй като не е препоръчително собствениците на кучета сами да берат необходимите им билки. Както вече беше посочено, най-добре е да ги закупуват от билкова аптека. Повечето от лекарствените растения имат по няколко народни наименования, затова трябва да се знае латинското название. 
Ако се налага кучето да приема вътрешно даден билков препарат и това не става доброволно от негова страна, то собственикът му трябва да избере подходящ начин, за да го застави. За целта може да се използва биберон, лъжица, или спринцовка с пластмасов накрайник. Никога не трябва течността да се излива направо в гърлото на кучето, защото може да се задави, а да се подава на малки порции, от ъгъла на устните. 

Билковите препарати винаги трябва да са прясно приготвени. Използваните дроги трябва да са добре опаковани, особено ако са ситно нарязани, защото в противен случай поемат известно количество влага и въздух и при по-продължително съхранение активните им вещества се разпадат лесно. Плесенясали или нападнати от вредители дроги не са годни за употреба. 

Д-р Бойка Пощакова 
Ваня Ненова

1. Achillea millefoliит L . - Бял равнец 
Приложение: За спиране на кръвоизливи, при липса на апетит, при възпалени венци 
Белият равнец е едно от най-популярните растения, използ¬вани като кръвоспиращо средство. В такива случаи се приготвя запарка от ситно нарязани съцветия като 2 супени лъжици от дрогата ce заливат с 200г вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и с остатъка от нея се прави компрес на кървящата рана. 
При възпaление на венците се използва чаят от така приго¬твената запарка, като няколко пъти на ден, с помощта на тампон от марля, се намазват възпалените венци на зъбите на кучето. 
При липса на aпетит белият равнец се дава вътрешно на кучето като ce приготвя запарка от 1 г дрога и 200 г вода. Дава се 3 пьти дневно преди хранене. Дозата се определя съгласно дадената. таблица според възрастта на кучето (Виж ”Билкова аптека за Вашето куче – част 1”). Прилага се, когато кучето е прекарало тежко заболяване, вследствие на което апетитът е намален или липсва. 
ЗАБЕЛЕЖКА: Възпалението на венците е резултат от образуването на зъбен камък. Поддържайте зъбите на кучето, като от най-ранна възраст гонаучите са изтърпява неприятната процедура с пастата и четката за зъби. 

2. Agtrimonia eupatoria L. - Камшик 
Приложение: Като допълнителна терапия при хе¬патит, при храносмилателни смущения с диарии, при натъртени възглавнички на лапите 
Камшикът е познато още от древността лекарствено растение. Използва се.запарка от ситно нарязаната дрога, като 5супени лъжици от нея се заливат с 400 г вряща вода; прецежда 
се след 15 мин. Така приготвената зап арка се приема вътрешно при диарии, като се дава на гладно, разпределена на 7-8 равни порции за един ден. 
Същата запарка се използва за бани при натъртени възглавнички на лапите. Най-удачно е в такъв случай да се накисват една по една в подходящ съд като баните се правят вечер, преди кучето да заспи. 
Камшикът реryлира функцията на черния дроб и давa многo добър резултат, като може да се съчетае с медикаментозно лечение при заразния хепатит, независимо дали протича в остра или скрита форма. Приготвя се запарка от 2 супени лъжици дрога с 300 г. вряща вода. Това е дозата за 1 ден. Добре е чаят да се подслажда с глюкоза или мед преди да се даде на кучето. 

3. Аllium сера L. - Кромид лук 
Приложение: при опаразитеност с глисти, при ужилване от пчели и оси, при възпаление на лапи¬те, при гнойни рани 
При опаразитеност с глисти 1-2 луковици, ситно нарязани, се сваряват с 250 г прясно мляко и се дава сутрин на гладно на кучето в продължение на 3-4 дни. 
При отоци от ужилване от пчели и оси болното място се налага с каша от една луковица (с много малко сок!). Начинът не е подходящ да се прилага, когато е засегнат носът на кучето. 
При възпаление на лапите и гнойни рани се използват опечени до размекване луковици, които се налагат на засегнатите участъци, като се прави превръзка. 

4. Allium satirum L. - Чесън 

Приложение: при опаразитеност с глисти, при опадане на космите (алопеция), за стимулиране растежа на косъма, панарициум 
При опаразитеност с глисти чесънът се прилага външно: 1o г обелени скилиди се размачкват на каша и постепенно се разбиват със 100 грама вряло прясно мляко. След изстиване се прецежда. С получената течност се правят 2 клизми на кучето (след дефекация). 
При алопеция най-напред трябва да се установи причината. Терапията с чесън е резултатна и приложима при локално опадане на космите, като се използва каша от няколко скилиди чесън, която се налага във вид на лапа върху засегнатия участък от кожата. 
ЗАБЕЛЕЖКА: При панарициyм (когато в резултат на травми кожата около ноктите се възпалява, развива се гноен процес и ноктите може дa oпaдaт) много ефикасно cpeдствo е следното: размачкан на каша чесън и настърган на ситно кромид лук в отношение 1:1 се пържат с 1 супена лъжица свинска мас докaтo сместа омекне, без да прегаря. Излишната мазнина се отнема и с получената каша се прави компрес на болната лапа. 

5. Apium graveoleпs L - Целина 
Приложение: като диуретично средство, при въз¬паление на бъбреците, при дерматит, при липса на апетит след боледуване 
Употребява се коренът (главата) на целината, който се изтисква за получаване на сок. При всички посочени аспекти на приложение на кучето се дава по 1-2 чаени лъжички пресен сок, смесен с малко оризова вода, по 2-3 пъти дневно 30-40 мин. преди хранене. 
6. Arctium lарра L - Репей 
Приложение: за стимулиране на обмяната, при камъни в бъбреците, при дерматит, при кожен сър¬беж, при ревматизъм 
За стимулиране на обмяната и при камъни в бъбреците се приема вътрешно, под формата на запарка: 1 чаена лъжичка (около 5 г) ситно нарязан корен се залива с 300 г вряща вода; оставя се да престои една нощ; прецедената запарка е дозата за 1 ден. 
При дерматит, кожен сърбеж (изключват се екземите и сърбеж. предизвикан от външни паразити - бълхи, въшки, кър¬лежи) и ревматизъм репеят се прилага външно, като отвара: 1 супена лъжица ситно нарязан корен се залива с 400 г вода и се оставя да ври 30 мин., след което се прецежда. С отварата се правят компреси на засегнатите части на тялото. 
Забележка: Когато кожният сърбеж при кучето е общ, а не на oпределени места (локален), се прилага дадената запарка за вьтрешно приемане. 

7. Arctostaphyllos uva ursi L. - Мечо грозде 
Приложение: като антисептично средство при цистит (възпаление на пикочния мехур) 
Във ветеринарно-медицинската практика при цистит винаги се препоръчва освен другите назначения и чай от мечо грозде. Той е ефикасно средство при такова заболяване, но е необходимо да се знаят някои условия, а именно: че не се прилага като запарка, а като настойка, действа само при алкална урина и не трябва да се дава на кучето продължително време, защото дрогата е с високо таниново съдържание и предизвиква неже¬лателни странични ефекти. 
Настойката от мечо грозде се приготвя по следния начин: 1 супена лъжица ситно нарязани листа се накисват с 2 чаши студена вода и се оставят да престоят една нощ, след което се възварява 1-2 мин. и се прецежда. След като изстине от нея се дава на кучето 3-4 пъти на ден по 2-3 супени лъжици. 
Забележка: Вместо мечо грозде може ga се използват листа от круша, които също съдържат арбутин (той действа силно антисептично), но много по-малко танин. Освен това листата на крушата имат много добьр ефект при затруднено уриниране. Настойката от ситно нарязани листа от круша (сухи, като дрога) се приготвя по същия начин, както от мечо грозде. 

8. Artemisia maritima L. var. salina Koch - морски пелин (сантонинов пелин) 
Приложение: при опаразитеност с глисти 
Използва се дрогата от неразтворените цветчета на растени¬ето. Стрити на прах и смесени с мед (10:100) са сигурно противоглистно средство. Дава се 1 супена лъжица от сместта. Прилага се еднократно. Повторното третиране предизвиква отравяне. 
Забележка: Да не се uзползва при кучета до 8-месечна възраст 

9. Avena sativa L . - Овес 
Приложение: при ревматизъм, при измръзнали крайници, при кожни обриви на алергична осно¬ва, при стомашно-чревни възпаления, диария, при диабет 
За вътрешно прилагане се използва при стомашно-чревн ивъзпаления и диария -100г овесени ядки се киснат в 1 л студена вода няколко часа, след което се варят 5-6 мин. Получената след сваряване отвара се прецежда и се дава на кучето няколко пъти дневно. При всички останали случаи се прилага външно за бани, като 1/2 кг овесена слама се вари с 2-3 л вода в продължение на 30 мин. Отварата се прибавя към водата за банята. 
ЗАБЕЛЕЖКА: При приготвянето на водата за банята тя трябва дa бьде с температура 25-35С. Ако кучето страда от диабет чрез включването на т.нар. овесени дни в диетата захарта в кръвта и урината се намалява значително. Приготвя се каша от овесени ядки: 200 г ядки се накисват с 1 1/2l студенa вода за няколко часа, cлед което се варят дo сгъстяване. Това е дозата за 1 ден. Към готовата каша е добре да се прибавят 50-100 грама печени фъстъци (без сол). 

10. Bellis perennis L. - Парички 
Приложение: при мастит, при чернодробни забо¬лявания, при бронхопневмония 
Възпаление на млечните жлези (мастит) може да се развие както при фалшива бременност, така и пpи кърмещи кучки. В такъв случай се правят промивки или компреси. Промивките трябва да се извършват от ветеринарен лекар. Приготвя се отвара като 6 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 200 г вряла вода и се вари 15 мин., оставя се още толкова и след това се прецежда. 
За компреси се приготвя настойка от 6 чаени лъжички дрога с 200 г студена вода и се накисва в продължение на 8 часа. 
За вътрешно приложение се прилага също под формата на настойка: 3 чаени лъжички дрога се накисва със 100 г студена вода за 8 часа (доза за 1 ден). При бронхопневмония се прилага като отхрачващо и противокашлично средство към основното лечение. 

11. Betula аlbа L - Бреза 
Приложение: при бъбречни заболявания, при ре¬вматизъм, при остри и хронични екземи, за проми¬ване на рани 
При бъбречни заболявания се приготвя отвара от 4 чаени лъжички листа (или 2 чаени лъжички пъпки), които се заливат с 400 г вода и се варят 15-20 мин., оставя се да изстине и се прецежда. Към отварата на една чаша се прибавя на върха на ножа натриев бикарбонат (сода за хляб). Това е дозата за 1 ден. 
При ревматизъм особено добре действа компрес от пресни размачкани листа, с който се налага болното място. Компресьт може да действа без някакви ограничения доста време. Добре е да се прилага вечер, преди кучето да заспи и да не се сваля докато е възможно на другия ден. 
Запарка от листа се препоръчва при екземи и за промиване на рани. Приготвя се от 4 чаени лъжички ситно счукани листа, които се заливат с 2 чаши вряща вода. След като изстине се прецежда и също се добавя малко натриев бикарбонат. 

12. Borrago officinalis L. - Пореч 
Приложение: като отводнително средство при сърдечна слабост, при бъбречна недостатъчност, цироза на черния дроб и като противовъзпалително средство 
Прилага се под формата на запарка: 5 г (1 супена лъжица) ситно нарязана дрога се залива с 1/2 чаша вряща вода и се оставя да престои 5 часа в добре затворен съд, прецежда се и се подслажда с малко глюкоза. Дава се в продължени на 3 дни на малки порции. 

13. Calendula officinalis L. - Невен 
Приложение: при гнойни възпаления, при отоци от измръзване, при неоперативни форми на рак, при сърдечни заболявания, придружени с наруше¬ние на сърдечния ритъм, за лечение на рани, пристафилококови инфекции, екземи, при нарушен полов цикъл при женските кучета 
За вътрешно приложение се използва запарка, като 2 чаени лъжички дрога се заливат с 200 г вряща вода. Приема се по 1-2 супени лъжици 3 пъти дневно. 
За регулиране на половия цикъл при кучки се използва тинктура от невен, която се приготвя по следния начин: 1 част дрога от цветовете се залива с 5 части 70% спирт и се оставя в добре затворен съд да престои 10 дни, при често разбъркване, на запазено от слънчева светлина място и стайна темпера¬тура. След това се прецежда през филтърна хартия, остатъкът (дрогата) се изстисква, получената течност се прецежда и се прибавя към първата, оставя се да престои и след това се филтрува отново. От така приготвената тинктyра се дават 10-15 капки дневно с малко вода. 
За промивка на рани, за компреси, от тинктурата се взема 1 чаена лъжичка и се разрежда с 0,5 л преварена вода. При гнойни рани, екземи и др. се използва настойка. като 1 част дрога се залива с 10 части зехтин. В този случай се използват ситно нарязани пресни цветове от невен. Настойката престоява 14 дни при често разклащане, след това се прецежда. Поразените участъци се намазват 3-4 пъти дневно, а при необ¬ходимост се прави превръзка 

14. Cannabis sativa L. - Коноп 
Приложение: при катар на пикочния мехур, при възпаление на простатната жлеза, при трудно ури¬ниране 
Семената на конопа се препоръчват под формата на запарка или отвара, като 5 г счукано семе се залива с 200 г вода и престоява 5 часа, след което кипва няколко минути и се прецежда. Дава се 3-4 пъти на ден. 
Забележка: При възпаление на простатната жлеза на кучето може дa се правят и клизми с приготвената отвара, която трябва дa е топла, но не гореща. 

15. Cetraria islandila - Исландски лишей 
Приложение: при парвовироэа, при диария, при бронхопневмония, като усилващо средство при отпадналост на организма, за вьзбуждане на апе¬тита при анемии 
Използва се целият талус на растението. Исландският лишей се прилага много отдавна в народната медицина. Установено е, че съдържа витамините B; B12, провитамин А, много минерални соли, полизахариди, голям процент слузни вещества, както и антибиотик. 
Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно счукана дрога с 200 г вряща вода, разбърква се и след като изстине се прецежда. Това е дозата за един ден. 
Забележка: При парвовироза давa много добър ефект като помощно cpeдство към основното лечение. От запарката трябва да се дава много често, но по малко (дозата, която се приготвя за един ден). Най-до6ре е порциите от запарката да се дaват на кучето със спринцовка с найлонов накрайник. При диария освен вътрешно може да се прилага и като клизма 
16. Crataegиs oxyacantha L. - Глог 
Приложение: за регулиране и усилване на сърдечната дейност 
Използват се листата с цветовете или само цветовете, кактои зрелите плодчета, които повечето кучета, ако им ги предложат, изяждат с удоволствие. Плодовете съдържат витамините от група 8, витамин С и каротин (провитамин А), както и много минерални соли, пектини и др. 
Цветовете и лисата се дават във вид на запарка: 1 супена лъжица от дрогата се залива с 1 чаена чаша вряща вода и след като изстине се прецежда. Може да се дава на кучето самосто¬ятелно (на 3-4 приема) или да се добавя към водата за пиене. 

17. Corylus avellana L - Леска 
Приложение: като общо укрепващо и възстановително средство, както при подрастващи кучета, така и при рахит, при простатит 
Плодовете (лешниците) съдържат в 100 г ядки: 17 г белтъчини, 62 г - мазнини, 7 г - въглехидрати и 2,5 г минерални вещества (калий, калций, магнезий, фосфор), както и витамините B1, B2, С, Е и D. На малки кученца може да се дават смлени и смесени с прясно мляко като каша. Количеството на ядките се определя в зависимост от теглото н.а кучето, като се, има предвид дневната необходимост от посочените съставки на 1 кг живо тегло. Обикновено лешниците се включват 1-2 пъти в седмичното меню като за сметка на това се намалява количествoто на другите съставки в дневната дажба. 

18. Cydonia vulgaris Pers. - Дюля 
Приложение: при парвовироза, при остро възпа¬ление на стомаха и червата 
Използват се семената. като се приготвя по студен начинслуз от тях. Слузта се приготвя от цели семена без да се счукват, като се спазва съотношението 5:100. Семената се заливат с вода (20С) и престояват няколко часа. От получената слуз се дава на кучето няколко пъти дневно по 1 чаена до 1 супена лъжица. 
При парвовироза се използва като помощно средство към основното лечение. При остро възпаление на стомаха и червата кучето се оставя 24 часа на гладна диета, като освен слуз от дюлеви семена може да му се даде и малко оризена вода с глюкоза. 
Забележка: При поемане на развалени храни или отровни вещества ако кучето не повърне само, най-напред се давaт бълвателни cpeдcтвa и се търси помощта на лекар. В случаи на прехранване, при даване на много топла или много стyдe¬на храна, като и при неспазване на режима на хранене също може дa се развие възпаление на стомаха и червата, но най-честата причина е дaвaнeтo на лошокачествена или разва¬лeнa храна. 
След подобряване на общото състояние и възвръщане на апетита, даването на кости се прекратява за 15 дни, а храненето е на малки порции по-често с качествени продукти. 

19. Daucus carota var. sativus D.C. – Морков 
Приложение: при кожни заболявания, при възпаление на простатната жлеза, като общо укрепва¬що и диетично средство 
Използва се кореноплодът на растението. Морковът е поле¬зен както за здравите кучета, така и при проявата на много заболявания, като се включва в състава на различни диети. Съдържа каротин, витамините В1, В2, С, К, РР, както и много други полезни вещества. Особено полезно е да се дава на подрастващи кученца, като се включва във всекидневното меню. За целта морковите трябва да са добре измити, изчистени, ситно настъргани в количество според норматива за хранене. 
Като лечебно средство морковите се дават сварени, но в малко количество вода, пасирани и смесени с водата, в която са сварени. Дневната доза е 250-300 г. При възпаление на проста¬тната жлеза се дава като диуретично средство. 
Външно при кожни струпеи може да се прилага във вид на топли лапи. 
Забележка: Морковите може да се дaвaт и сурови на здрави кучета, но трябва да са настъргани на ситно и дa се прибавят към храната. 

20. Equisetum arvense - Полски хвощ 
Приложение: като кръвоспиращо, диуретично, противогнилостно и дезинфекциозно средство. При ревматизъм, при стоматит, при рани от порязване, натьртване, отоци, за компреси на гнойни рани, при цистит 
Полският хвощ се прилага външно под формата на отвара: 1 супена лъжица дрога се залива с 250 г вода и се оставя да ври З0 мин. След като изстине се прецежда. За бани и компреси при трудно зарастващи рани се приготвя отвара от 60 г дрога и 1 л вода. 
Вътрешно се приема под формата на запарка, като 2 чаени лъжички дрога се заливат с 200 г вряща вода. След като изстине се прецежда и се дава на малки порции няколко пъти на ден. 
3абележка: Полският хвощ е противопоказан при възпаление на бъбреците. При ревматизъм може да се дава вътрешно на кучето и да правят и бани с отвара. Вътрешно може да се дава и при възпаление на аналните жлези като помощна терапия. Дава много добър резултат при кръвотечение от носа – правят се промивки. При вътрешни кръвоизливи полският хвощ също дава много добър ефект, но трябва да се прилага след поставяне на диагнозата и консултация с ветеринарен лекар. 

21. Fragarla vesta L. - Градинска ягода 
Приложение: при диарии, при възпаление на стомаха и червата, при алергични обриви 
Използват се листата на ягодата, като се приготвя запарка от1 чаена лъжица дрога с 1 чаена чаша вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се дава на кучето 3-4 пъти дневно по 2-3 супени лъжици. 

22. Galega officinalis L. - Лечебен жаблек 
Приложение: при диабет, като диуретично средство; стимулира образуването на мляко при кърме¬щи кучки 
Жаблекът е ефикасен при лечението на диабет и се прилага като допълнително средство към основното лечение. Има инсу¬линоподобно действие особено при по-леките форми. Освен това действа като отводнително и лактогонно средство. Използват се цветовете на растението под формата на за¬парка: като 1 супена лъжица дрога се залива с 1 чаша вряща вода. Това е дозата за 1 ден, която се разпределя на 4-5 порции. 
Забележка: При кьрмещи кучки от така приготвената запарка се дава 2 пъти на ден по 2 супени лъжици. Това не изключва храненето с пълноценна и калорична храна на майката, която осигурява и нормално млекообразуване, но при голям брой кученца или поради други причини, ако млякото на майката не дocтига, може да се стимулира с даването на посочения чай, и то през първата половина на бозайния nepuoд. Това не изключва захранването на малките кученца с определени храни след третата седмица от раждането им. 

23. Негасlеum sphondylium L. - Девесил (див) 
Приложение: при диарии, пир вьзпаление на стомаха и червата, при епилепсия 
Девесилът се прилага под формата на извлек, приготвен по студен начин: 2 чаени лъжички дрога (корен) се наставя с 200 г вода в продължение на 8 часа. Дава се 3 пъти на ден. 
При епилепсия корените на девесила се прилагат под формата на отвара: 4 чаени лъжички дрога се наставят в 300 г вода за 8 часа, след което се кипват 10 мин. Това е дозата за 2 дни. Приема се сутрин и вечер в продължение на 10 дни. Почива се 5 дни и се повтаря дозата отново 10 дни и т.н. 

24. Hypericuт perforstum L. – Жълт кантарuон (звъника) 
Приложение: диарии, гастроентерит, заболявания на черния дроб, бъбречни заболявания, ставен ревматизъм, за зарастване на рани, при изгаряния 
Звъниката най-често се приема под формата на отвара: 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се вьзварява в продьлже¬ние на около 15 мин. с200г вода. Това е дозата за 1 ден. Приема се 3-4 пъти дневно преди хранене. 
При кожни увреждания, рани, изгаряния звъни ката се прилага външно под формата на звъниково масло: 20 г пресни цветове се заливат с 200 г ленено или слънчогледово масло, в което престояват при често разклащане 14 дни. Полученият маслен извлек има кървавочервен цвят.. 
Забележка: Звъниката цъфти през лятото и за приготвянето на звъниково масло пресни цветове може да се закупят от билкарите, които продaвaт на пазара и други билки. 

25. Juglaпs regia L - Орех 
Приложение: при мастит, рахит, при опадане на космите (алопеция), стоматит, гастроентерит 
При мастит се поставят топли лапи, като се приготвя отвара от 5 супени лъжици сухи ситно нарязани листа с 0,5 л вода; вари се 15 мин. Възпалените цицки се налагат с остатъка от прецеде¬ната отвара като за целта се използва мек, памучен плат, върху който се размазва кашата от сварените листа. 
При рахит се употребява самата отвара, която се смесва с топла вода (до 35С) и се правят бани като водата не трябва да стига до корема на кучето. Подходящо е процедурите да се прилагат вечер в продължение на 10 минути. 
При алопеция най-напред трябва да се установят причините. Голямо значение за появата на заболяването оказват недостигът или липсата на витамини, микроелементи и минерални вещества, а също и разстройството на жлезите с вътрешна секреция (щитовидната и хипофизната жлеза), както и на нер¬вната система. 
При обща алопеция се правят фрикции, като предварително почистената кожа се масажира с парче мек вълнен плат, напоен с орехова отвара. Масажът трябва да се извършва енергично, но внимателно, за да не се нарани кожата на кучето. 
Един-два пъти седмично може да се прилагат и бани, като отварата се смесва с водата за кьпане и се облива с нея кучето. Не трябва да се използва сапун или шампоан. 
При локална алопеция се препоръчват същите процедури. 
Освен за външно приложение, запарка от орехови листа може да се дава вътрешно на кучето: 1 супена лъжица ситно нарязани, сухи орехови листа се залива с 1 чаша вряща вода. От тази запарка се дава на кучето сутрин и вечер в продълже¬ние на 3-4 дни. След 10 дена почивка отново може да се повтори лечението, като се дава запарката 3-4 дни.. 
Лечението при алопеция трябва да е съчетано и с подходяща диета, както и с даването на витамини (А и В-комплекс), които се назначават от ветеринарния лекар. 

26. Juniperus communis L - Обикновена хвойна 
Приложение: при дерматит 
Появата на дерматит може да е свързана с механични, физични или химични дразнители. Затова най-напред трябва да бъда отстранена причината на заболяването. В зависимост от тежетта на състоянието се назначава от ветеринарния лекар и съответното лечение. Независимо от това на кучето може да се дават вътрешно плодчета от хвойна, като се прилага следна¬та схема: първият ден кучето изяжда 5 плодчета, втория ден - 6 и т.н. докато се стигне до 15 плодчета дневно и след това дозата се намалява пак до 5 плодчета на ден. 
Забележка: При възпаление на бъбреците хвойната е проти¬вопоказна, както и при бременни животни. 

27. Linum usitatissimum L - Културен лен 
Прuложенuе: при възпаление на стомаха и червата, при възпаление на пикочния мехур, при възпалителни отоци, при изгаряния, при запек 
Използват се семената на лена, както вътрешно, така и външно. Слузта на лененото семе се прилага вътрешно, като 1 супена лъжица (20 г) цели семена се заливат с 1 чаша студена вода, престояват 2-3 часа при често разклащане. От получената слуз се дават от 5 до 15 мл. 
За лапи и компреси се приготвя рядка каша от ленено брашно с гореща вода, която се размазва върху марля и се налага на болното място, като се увива с парче вълнен плат. 
При изгаряния се приготвя смес от равни части лененото масло и варова водa. 

28. Matricaria chamomila L - Лайка 
Приложение: при възпаление на стомаха и червата, при диарии, при конюнктивит 
Лайката действа противовъзпалително и успокояващо. Външно се прилага за промивки, компреси, бани и др. Използва се запарка от 3 супени лъжици дрога, която се залива с 600-700 г вряща вода и се оставя да стои 1 час в добре затворен съд. 
За вътрешно приложение лайката се прилага под формата на извлек. И звлекът се приготвя от 10 чаени лъжички дрога и 2 чаши студена вода. Наставя се за 8 часа. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжици 3-4 пъти дневно. 

29. Melisa officinalis L. – Маточина 
Приложение: при повръщане, при полова свръх възбуда, при кожни обриви, при колики и задръжка на газове в червата 
Маточината действа спазмолитично и болкоуспокояващо, укрепва нервната система. Вътрешно се използва под формата на запарка: 8 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с 2 чаши вряща вода и се оставя да престои 30 мин. в добре затворен съд. Приема се 3-4 пъти дневно на равни порции. При повръщане се дава по 2-3 супени лъжици през 15 минути. 

30. Ocimum basilicum L - Босилек 
Приложение: при възпаление на външното ухо, при гнойно възпаление на средното ухо 
При възпаление на ухото най-напред се почиства с дезинфекционен разтвор и след това се накапват 5-6. капки от сок от пресни листа на босилек. Манипулацията се прави 3-4 пъти дневно, в зависимост от тежестта на възпалението. 

31. Origaпum vulgare L - Риган 
Приложение: за успокояване на кашлица при остьр и хроничен бронхит, при спазми в стомаха и червата, при полова свръхвъз6удимост, нервна възбудимост, липса на апетит, чернодробни смуще¬ния, хепатит, при сърбящи екземи 
Риганът се прилага вътрешно под формата на запарка при всички посочени по-горе заболявания: 2 чаени лъжички ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода. Това е дневната доза, която се дава 3 пъти. 
Външно за бани при сърбящи екземи се използва запарка от 200-300 г дрога в 2-3 л кипяща вода; запарката се прибавя към водата за баня. 

32. Petroseliпum sativuт Hoffт. - Магданоз 
Приложение: като диуретично и спазмолитично средство, при възпаление на простатната жлеза, при възпаление на пикочния мехур и бъбреците, при липса на апетит, при ужилване от насекоми
Използват се пресните листа със стръкчетата, както и плодчетата на магданоза. 
Дрогата се прилага под формата на настойка: 1/2 чаена лъжичка счукани плодчета се наставят с 1 чаена чаша вода в продължение на 8 часа. Това е дозата за 1 ден, която се разпределя на 3-4 приема. 
При ужилване от насекоми се използва сокът от листата на магданоза, с които се намазва болното място. Вместо плодчета, може да се прилага вътрешно според сезона и сок от пресен магданоз. Дозата е 2 супени лъжици дневно. Дава се самостоятелно или с храната на кучето. 

33. Phaseolus nanus Jusl. - Дребен фасул 
Приложение: при диабет 
Растението е вариетет на обикновения фасул. Използват се шушулките на боба, които оказват инсулиноподобно действие при диабет. Те трябва да са добре узрели (пожълтели), сухи и без семената. Прилага се под формата на отвара: 15-20 г дрога се вари в продължение на 3-4 часа с 1 л вода. Дава се на кучето често, на малки порции. 

34. Plaпtago major L - Широколистен жиловлек 
Приложение: при възпаление на пикочния мехур, често уриниране, при диарии, възпаление на стомаха и червата, при лептоспироза, при възпаление на венците, при отоци от удар, ужилвания от насекоми, при мокри екземи, при рани от отровни змии 
Вътрешно жиловлекьт се приема под формата на запарка от 1 чаена лъжичка ситно нарязани сухи листа на 1 чаша вряща вода, Така приготвената запарка се оставя да престои 10 минути. Дава се на кучето на малки порции в продьлжение на 1 час. 
За външно приложение жиловлекът се използва при отоци, ужилвания, екземи.и рани. За целта пресни листа, добре изми¬ти, се счукват във вид на каша, или се сваряват и се смачкват във вид на лапи. 
Забележка: При бронхопневмония много ефикасен е сокът от пресни листа, който се приготвя по следния начин. Листа¬та се измиват добре, нарязват се и се размачкват, след което се изтискват. Полученият сок се смесва с равни части мед и се вари в продължение на 20 минути. Съхранява се в добре затворен съд. Дава се на кучето сутрин и вечер по eднa чаена лъжичкa. 

35. Pimila graпatum L - Нар 
Приложение: при диарии вследствие на лошокачествена храна, при доказана опаразитеност с тения 
Плодовата кора на нара се прилага вътрешно под формата на отвара при храносмилателни разстройства, като 1/4 чаена лъжичка ситно счукана плодова кора се вари в продължение на 15 минути с 250 грама вода. Това е дозата за два дни. Дава се на кучето по 1 чаена лъжичка три пъти дневно едновременно със сок от ябълка, 
Стъблената кора на нара е ефикасно средство срещу тения. Приготвя се отвара от 50 грама дрога, която се вари 15 минути с 0,5 л вода. Прибавя се малко (около една кафейна чашка) варно мляко - от гасена вар и вода, прецедено. С приготвения разтвор се прави клизма като на кучето не се дава храна преди манипулацията и 2-3 часа след това. 
Забележка: Нарът да се използва само при кучета, навършили 3 години. 

36. Rhus cotynus L - Смрадлика 
Приложение: като противоотрова при отравяне със солите на тежки метали, алкалоиди и други. За предпазване от ухапвания от кърлежи. При отоци от измръзвания, при рани, при гнойни рани 
При отравяне смрадликата се прилага вътрешно, като 2 супени лъжици от ситно нарязаната дрога се варят в продълже¬ние на 5 минути в 0,5 л вода. След като изстине, отварата се прецежда и се дава на кучето 3 пъти дневно преди хранене в продължение на 1-2 дни след отравянето, като допълнително средство за пречистване на организма от токсичните вещества. При такива ситуации най-напред се. търси квалифицирана ле¬карска помощ. 
За всички изброени по-горе случаи смрадликата се прилага външно. Приготвя се отвара от 100 грама ситно нарязани листа, които се възваряват с 1 л вода. След изстиване отварата се прецежда и е готова за употреба. 
За предпазване от кърлежи козината на кучето се навлажнява с така приготвената отвара, като за целта се използва гъба или мека кърпа. Фрикцията се прави срещу косъма, за да се обработи и кожата. Манипулацията се извършва един път седмично. 
За компреси и лапи се използва остатъкът след прецеждането на отварата, с който се налага болното място. 

37. Sophora japonica L - Японска софора (акация) 
Приложение: при кръвоизливи в мозъка, ретината, при диабет, при сепсис, при ревматизъм, при капилярни кръвоизливи от токсичен характер (отравяне от арсенови съединения, салицилати и др.) 
Японската софора е дърво, подобно на бялата акация. Разпространено е навсякъде у нас и се отглежда като декоративно растение. Цъфти през лятото. Използваемата част е неразтворените цветни пъпки. Дрогата съдържа голямо количество рутин. При лечение с японска софора задължително се комбинира с витамин С. 
Цветните пъпки на софората се прилагат вътрешно, като за целта се стриват на прах (по 0,2-0,5 г) и се дават на 3-4 приема. 
От цветчетата може да се приготви и настойка (20 грама цветчета се наставят със 100 грама 70-процентов спирт в про¬дължени на 7 дни). От получената настойка се дава на кучето по 20-30 капки три пъти дневно. 

38. Тагахаcum Offlcinale - Глухарче 
Приложение: при възпаление на стомаха, при възпаление на червата, при хепатит, при камъни, пясък и други заболявания на бъбреците и пикоч¬ния мехур. При затлъстяване, запек, като противо¬глистно средство. 
При всички изброени случаи глухарчето се прилага под формата на настойка. Приготвя се от 2 чаени лъжички ситно нарязан корен, наставени с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Настойката се прецежда и количеството се разделя на 4-5 равни части, които се дават през равни интервали от време на кучето. 
Свежите листа от глухарче или сок от тях са ефикасно средство при анемии, С-авитаминоза, кожни заболявания. 

39. Urtica dioica L - Обикновена коприва 
Приложение: влияе благоприятно върху обмяната на веществата, при анемии, ревматизъм, воднянка, сърбящи кожни екземи, храносмилателни смущения, при изгаряния от I степен, при алопеция 
Копривата се прилага вътрешно под формата на запарка, като 2 супени лъжици сухи, ситно стрити листа се заливат с една чаша (250 грама) вряла вода. Това е дозата за 1 ден. 
При изгаряния и за лечение на рани същата запарка се приготвя с двойно количество листа - за компреси. При опадане на козината (алопеция) се варят 100 грама листа, ситно нарязани, с 0,5 л вода и 0,5 л оцет в продължение на 30 минути. С получената отвара се намазват всяка вечер засегнатите участъци. Да не се употребява сапун. 
Забележка: За вътрешно приложение да не се давa на бременни животни. 

40. Urtica ureпs L - Гръцка коприва 
Приложение: при диарии, уремия, при диабет, при епилепсия, при бронхит, при рани вследствие на контузии 
Гръцката коприва се използва по същият начин както обикновената коприва. Освен листата може да се употребява и коренът на растението, като се приготвя отвара. 

41. Vaccinium murtillus L - Черна боровинка 
Приложение: при диария, при възпаление на пикочния мехур, при стоматит, при ларингит, притонзилит, при диабет, при екземи, при алергии 
По-често се употребяват сухите плодове на черната боровинка, в които се съдържат в по-големи количества витамините: С, В-комплекс, А (провитамини), ябълчена и лимонена киселина, пектин, инвертна захар и др. 
За вътрешно приложение се приготвя настойка от 4 чаени лъжички сухи плодове с 1 чаша студена вода в продължение на 8 часа. Употребява се при диарии и храносмилателни смущения. 
Във всички останали случаи се прилага запарка от 2 чаени лъжички ситно нарязани плодове с 1 чаша вряща вода. 
При възпаление на устната кухина може да се използва гъста каша за мазане, приготвен като 100 грама ситно нарязани плодове и 1/2 литър вода, като се вари докато водата остане 300 грама. Употребява се студена като намазването се прави през 2-3 часа няколко пъти дневно. 

42. Vaccinium vitis idaea L - Червена боровинка 
Приложение: при възпаление на бъбреците, при възпаление на пикочния мехур 
Употребяват се листата на червената боровинка, като се прилага под формата на отвара: 3-4 чаени лъжички ситно нарязани листа се варят в продължение на 15 минути с 2 чаени чаши вода. Това е дозата за 2 дни. Дава се на кучето по 1-2 супени лъжци, 4-5 пъти дневно. 

43. Zea mays L - Царевица 
Приложение: при камъни и пясък в бъбреците, при воднянка, при заболявания на черния дроб и жлъчката, при затлъстяване, при тения 
Използва се царевичната коса. Прилага се под формата на запарка: 10 грама ситно нарязана дрога се залива с две чаши вряща вода: След като изстине се прецежда и се дава 3-4 пъти дневно на равни порции. При затлъстяване на кучето същата доза е за 2 дни, като се дава 1 час преди хранене, два пъти дневно. Ефектът се дължи на убиването на апетита. 
Забележка: При леки форми на диабет също може дa се дaвa на кучето, но действието е индивидуално, така че ефектът зависи от конкретния случай. 

Д-р Бойка Пощакова 
Ваня Ненова

Източник : clubs.dir.bg/