МЕГАЛИТЪТ – СЛЪНЧЕВАТА ВРАТА
Над с. Бузовград, на 5 км южно от Казанлък
Мегалитът се намира на 630 метра надморска височина по северните склонове на Сърнена Средна гора. Предполага се, че тук се намира Западната слънчева врата, описана в „Одисея” на Омир.
Древното светилище. Мегалитният паметник – Вратата на Богинята, е древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Строен е около 1800-1600 г. пр. Хр. от древните траки. Той е най-ранният култов паметник в Долината на траките за масова мистериална обредност в чест на Бога Слънце. Предполага се, че е използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци.
Структура. Мегалитът представлява скална група, в която е изсечен отвор с височина около 1,80 м. Изграден е така, че Слънцето попада в „прозореца” при залез. Състои се от два хоризонтално разположени каменни блока, имащи за своя база други два блока, които са част от основната скала на масива и по този начин образуват трилит. На хълма са разположени множество скални структури, като т.нар. „трон“ и „жервеник“. Тронът се намира на около 5,80 м източно от отвора като скалата.
Основното предназначение на археастрономическото съоръжение било за астрономически наблюдения и поддържане на календара на траките. Те наблюдавали слънчевите залези и така коригирали своя календар. Мегалитът е използван от древните за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, тъй като слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене 21 юни, минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала.
Вратата на Богинята Майка. Според вярванията на траките, изгревът на слънцето символизира раждане, а залезът – смърт и отвъдния свят на мъртвите. Древните траки са смятали, че през Вратата на богинята преминава слънчевият лъч при залез и оттам душата на починалия отива в царството на мъртвите. Траките правели такива светилища в далечни зони извън територията, която обитавали, за да бъдат те съизмерими с отношението им към боговете. По това време върховно божество е Великата богиня майка.
Според Александър Фол на отсрещните старопланински хълмове, виждащи се през „прозореца”, има изградени подобни култови съоръжения. При ясно време връзката между тях се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а през нощта с огньове.
Мегалитът – най-високоенергийното място в България. Така смята старозагорският радиестезист Желязко Танев, според когото най-живото и високоенергийно място в България е районът между мегалита, язовир “Копринка” (с древния град Севтополис на дъното) и Старосел. Мегалитът, според него, има енергийна сила, съизмерима с тази на пирамидата в Гиза.
Храмът на Рамзес II в Абу Симбел в Египет е известен с това, че само два пъти годишно – на 22 февруари и 22 октомври, първите лъчи на слънцето преминават през цялата дължина на пещерата и огряват статуята на Рамзес в дъното на храма.
В памет на Александър Фол. В района на Мегалита – Врата на Богинята Майка, е разпръснат част от праха на бележития траколог проф. Александър Фол. На 19 март 2006 г. Валерия Фол, съпруга на починалия на 1 март с. г. виден български траколог, изпълни неговата последна воля. Със специален ритуал тя разпръсна част от праха му над Долината. Професорът приживе сам помолил ритуалът да се извърши на това сакрално място.През 2009 г. на един от гигантските камъни в деня на лятното равноденствие е поставена каменна плоча в негова чест.
Екопътека. Към мегалита е изградена екопътека с места за отдих. В центъра на с. Бузовград има указателни табели. Веднага след края на селото се завива в ляво. Пътят навлиза в гориста местност и продължава около три километра. От 2011 г. пътят до Мегалита е достъпен и за автомобили. Маршрутът е приятен, не е особено труден за изминаване пеша, въпреки че се върви само нагоре. Пътеката е добре маркирана и няма опасност от объркване. Гледките наоколо са невероятни! Източно от Мегалита се намира римската крепост Бузово кале.
Българският Стоунхендж. Работи се по задачата мегалитът над Бузовград да придобие статут на паметник с национално значение, който да бъде популяризиран като „Българският Стоунхендж“.