петък, 28 октомври 2016 г.

Насочени лечение на рак с артемисинин и желязо

 2005 октомври; 9 (5): 995-1007.

Насочени лечение на рак с артемисинин и артемисинин-маркирани съединения на желязо провеждане.

абстрактен

Artemisinin е химично съединение, което реагира с желязо до образуване на свободни радикали, които могат да убият клетки. Раковите клетки се нуждаят и внедряването на голямо количество желязо, за да се размножават. Те са по-податливи на цитотоксичния ефект на артемизинин от нормалните клетки.Раковите клетки експресират голяма концентрация на клетъчната повърхност трансферин рецепторите, които улесняват поглъщането на протеин трансферин плазмената желязо балансова чрез ендоцитоза. Чрез ковалентно маркиране артемизинин на трансферин, артемизинин може селективно да се качват и се концентрира от раковите клетки. Futhermore, както и артемизинин желязо ще бъдат транспортирани в клетката в един пакет. След като артемисинин маркирани трансферин молекула е ендоцитоза, желязо се освобождава и реагира с артемисинин части маркирани с трансферин.Образуването на свободни радикали убива раковите клетки. Авторите са установили, че артемизинин маркирани трансферин е високо селективен и мощен в убиване на ракови клетки. По този начин, артемисинин и артемисинин-маркирани съединения на желязо провеждане могат да бъдат разработени в мощни противоракови лекарства.
PMID:
 
16185154
 
DOI:
 
10.1517 / 14728222.9.5.995
[PubMed - индексира за MEDLINE]

четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Паразитите в организма причиняват всички болести, дори алкохолизъм, прочистете се с тази мощна домашна смес! | Lekuvai

Паразитите в организма причиняват всички болести, дори алкохолизъм, прочистете се с тази мощна домашна смес! | Lekuvai



Микропаразитите се явяват главна причина за мъжкото и женското безплодие и импотентност (поразяване на пикочополовата система с колонии паразити), помятанията (организмът изхвърля атакуващите плода паразити, а заедно с тях и самия плод), преждевременните раждания, детската смъртност, болестите, физическите и умствени отклонения, лошата успеваемост, алкохолизма, наркоманията и т.н.Хората, които са се избавили от паразитите, губят влечението си към спиртните напитки, бирата, пушенето, кафето, месото, наркотиците: чистият организъм, чистата клетка на човека ги отхвърля. Всичко това го изискват паразитите.
Фармацевтичният бизнес няма за цел да лекува рака и другите смъртоносни болести, тъй като печели от борбата със симптомите. Напротив – лечението често влошава състоянието на пациентите и голяма част от тях умират. Например отровата от химиотерапията убива както раковите, така и здравите клетки и в крайна сметка – самия човек. И дори не парите са крайната цел.
Елитът иска да намали населението, поради което хората преждевременно трябва да страдат и умират.
През 1969 г. д-р Ричард Дей заявява: ”Сега можем да излекуваме всеки вид рак. Цялата информация се пази във фонда на Рокфелер и може да се обнародва при наличието на съответно решение”. В частност Дей казва, че ако хората умират бавно от „рак или нещо друго”, то ще може да се забави темпът на прираст на населението.
Италианският лекар Тулио Симончини е от малкото медици, който успешно лекува хора в последния стадий на рака. Според него злокачествените образувания са разраснала се гъба кандида (подобна на дрожди гъба, с паразитна природа, живееща в организма на здравите хора, чийто силен имунитет я държи под контрол, но при отслабването му гъбата се разпространява по цялото тяло и образува злокачествени тумори). Затова имунната система е ключът към оздравяването, както и периодичното обезпаразитяване на организма и изключването на химически вещества в храната и водата.
Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, започнал да търси ефективен фунгицид. В течение на работата му обаче станало ясно, че противогъбичните препарати не са ефикасни. Гъбата кандида мутира бързо и дотолкова се приспособява към препарата, че започва да се храни с него. Оставало само провереното и достъпно средство срещу гъбичките – сода бикарбонат. Неизвестно защо гъбичките не могат да се адаптират към натриевия бикарбонат. При пациентите на Симончини натриевият бикарбонат се вкарва непосредствено в тумора с помощта на приспособление, наподобяващо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за изследване на вътрешни органи). След като успял да излекува няколко пациенти, Симончини представил данни на италианското министерство по здравеопазване с идеята да се направят по-обширни изследвания в интерес на медицината и хората пише bradva.bg.
Италианското министерство обаче не само не разгледало изследванията му, но и го лишило от медицинския му лиценз заради лекуване на пациенти с неодобрени лекарства! Вкарва го в затвора за 3 години. Симонсини не се предава и продължава лечение на най-тежките случаи. За него може да се разбере само чрез интернет.
Есенно-зимният и пролетният период са време, когато става активизиране на паразитите, възникват вирусни епидемии, затихва всичко в природата, появяват се депресии. Депресията е явен признак за пренаселеност на организма с паразити и шлаки. И това е най-доброто време за антипаразитна профилактика и очистване на организма. Неслучайно всички главни пости във всички вероизповедания (Рамазан, Коледен пост, Великия пост) идват именно в това време. Великият пост е идеалното време за провеждане на пълен курс на антипаразитно очистване.
РЕЦЕПТИ ЗА ОБЕЗПАРАЗИТЯВАНЕ
ТИБЕТСКА РЕЦЕПТА ПРИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ В БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ:
1 супена лъжица сок от лук се смесва с 1 супена лъжица мед. Тази комбинация се взема 3 пъти на ден, но само в дни, когато Луната расте.
*  *  *
Зелени орехи, събрани преди 24 юни, се прекарват през месомелачка, смесват се 1:1 с мед, сместа се излива в бутилка, затваря се и се оставя да престои един месец на тъмно прохладно място. Съдържанието на бутилката периодично се разклаща.
Приема се по 1 чаена лъжичка, 3 пъти на ден преди ядене.
Показания. При чернодробни и белодробни полокистози, при всякакви заболявания на черния дроб, стомашно-чревния тракт, а също и всички болести, свързани с инфектиране. Силно повишава имунитета на организма. Целогодишната му консумация помага за лекуване на кожни болести, срещу които ортодоксалната медицина е безсилна. Пречиства кръвта, изхвърля паразитите от тялото, лекува базедова болест. Ефективно е при пародонтоза, карбункулоза и фурункулоза Срок на лечение – 40 дни.
*  *  *
ОРЕХОВ ЛИКЬОР
Продукти:
1 литър ракия,
40 броя малки зелени орехчета,
1 литър червено вино,
1 кг захар.
Зелените орехчета се заливат с ракията. Изчакват се 40-50 дни, след което се прецеждат. Прибавят се червеното вино и захарта и се разбърква. Налива се сместа в бутилка и енергично се разклаща от време на време през първата седмица. После се оставя 1 месец да се получи утайка, пресипва се и е готов за консумация.
*  *  *
НАСТОЙКА ОТ ЗЕЛЕНИ ОРЕХЧЕТА
Млади зелени орехчета, набрани в началото на юни месец, се нарязват на четвъртинки и се заливат с ракия или водка – 1 литър на 40 орехчета. Оставят се да престоят 40 дни на светло. След това се прецежда получената настойка и се съхранява на тъмно.
Приемане: на гладно се изпива 1/2 супена лъжица от настойката в продължение на 7 дни.
*  *  *
ЛИСТА НА МАСЛИНА
Листът на маслина се приема като отвара, на прах или извлек, за да се убият всички видове микроби. Активният компонент е олеропеин. За предпочитане е използването на 1000 мг олеропеин дневно, като част от антимикробната програма.
Изсушеният лист от маслина има приблизително 30 мг олеропеин, поради което се приемат 30 г или 5 пълни ч.л. на ден. Тъй като отварата е горчива, можете да приемате част от него на прах, разбъркан в сок.
Варете на тих огън 30 г изсушени листа на маслина в 1 л вода за 1-2 часа. Изцедете, охладете и пийте от 3 до 5 чаши дневно. Не е известно наличието на токсичност от листата на маслина или олеропеина при хората.
При опити с животни с високи дози, като 1 г/кг тегло, приемани в продължение на 7 дни, не се установява никаква токсичност. Олеропеинът е толкова безопасен, че изследователите не успяха да определят смъртоносна (LD50) или токсична доза. Изследванията също така показали, че екстрактът от лист на маслина не убива здравите лактобактерии в нашите черва.
Еленоликовата (elenolic) киселина – един от хидролизните продукти на олеропеина, унищожава или спира растежа на много видове паразити като кръгъл червей, кукести глисти (анткилостома), тения и плосък червей, в доплънение към бактериите, вирусите и гъбите. Екстрактът от лист на маслина е водещ и широко се използва при болните от ХИВ и СПИН.
*  *  *
ПЕЛИН
Пелинът е ефикасен срещу най-много микроби, включително бактерии, вируси, паразити и особено гъби. Най-използваният е artemisia bsintium, но също може да се използва и artemisia annua или sweet annie (вид сладък пелин). Всички те имат различни активни вещества и затова може и дори ще бъде по-добре да се използват като смеси. Те не бива да се използват по време на бременност и да не се вземат в големи дози за повече от един месец.
За да се избегне горчивият вкус на пелина, смесете пълна чаена лъжичка прах, в малко студена вода или сок и пийте веднага. Вземайте 1 чаена лъжичка три пъти дневно.
Горчивите качества на чая от пелин стимулират храносмилателната система (стомах, черен дроб, панкреас и жлъчния мехур). Поради това му качество пелинът се използва и за лечение на жълтеница. Затова в допълнение към приема на пелин в студена вода част от него може да се пие и като отвара по време или след хранене.
Направете пелинов чай, добавяйки 1 пълна чаена лъжичка от билката (или 1ч.л. с връх прах от пелин) към 1 чаша кипяща вода и оставете да се накисне за 10-15 минути. Може да го подсладите със стевия и да добавите малко мента. Най-добре е да го изпиете на един дъх, а след това да изпиете нещо по-приятно на вкус. Децата и свръхчувствителните към вкуса му могат да използват пелин на прах в капсули (от 3 до 5 капсули, 3 пъти дневно) или само сладък пелин (sweet annie).
*  *  *
РАЗТВОР НА ЛУГОЛ
Ако имате причина да смятате, че другите средства не са унищожили паразитите от кръвта или вътрешните тъкани, вместо с едно от прочистващите билкови средства, можете да направите курс с разтвор на Лугол. Именно така д-р Трус лекува първоначално своите пациенти.
Разтворът на Лугол е вътрешен йоден разтвор, предназначен за отстраняване на кандида, вируси и микроби в кръвта. Вземате 100 мл разтвор на Лугол (наречен също „воден йоден орален разтвор” от химиците).
Направете си тест, като вземете капка воден разтвор, вместо само вода, за да намалите силата на вкуса. Ако това не предизвика алергична реакция, продължавайте да вземате по 6 капки, 4 пъти дневно в течност или смесен с храна, но не заедно с витамините A, C, E, екстракт от семена на грозде или цистеин. Йодът е оксидант и ще бъде добре да намалите приема на антиоксиданти по време на приема му.
Продължете 3 седмици, но спрете, ако развиете нежелателни реакции. Не вземайте йода повече от 3 седмици, защото той ще се намеси в работата на щитовидната жлеза. Ако е необходимо, повторете курса след няколко месеца.
*  *  *
ЧЕСНОВО ПРЕЧИСТВАНЕ
Пресният, суров чесън е мощно антимикробно и антипаразитно средство. Дори и в разреден разтвор на повече 1:1000 той убива бактериите и гъбите. Когато чесънът е счукан, неговите ензими преобразуват устойчивия алийн в алицин.
Алицинът има активен кислороден атом, който убива микробите, като окислява клетъчните стени. Лактобацилите също имат свойството да убиват други микроби с кислород (от водородния пероксид). За да се намалят до минимум неприятните реакции от типа на главоболие, гадене и стомашно-чревен дискомфорт, е желателно да се приема силен лаксатив заедно с чесъна.
*  *  *
СТУДЕНО ПРЕСОВАНО СЛЪНЧОГЛЕДОВО ОЛИО /ШАРЛАН/
Сутрин, преди измиване и пиене на вода, с една лъжица олио се жабурка устата 15-20 минути, като се прекарва бавно между зъбите. Да се внимава да не се поглъща дори капка от олиото при изплакване на устата, защото всеки остатък от олиото съдържа токсични елементи и множество бактерии и вируси.
В началото олиото ще е високo вискозно, но след няколко минути то ще започне да става „по-тънкo” и бяло като избелена вълна. След изплюване на олиото се изплаква устата няколко пъти с вода с 4-5 капки йод. След измиване на зъбите четката за зъби се почиства със същия разтвор.
С олио терапията се лекуват мигрена, главоболие, бронхит, болни зъби, тромбоза на артериите, хронични заболявания на кръвта като левкемия, също така артрит и свързаните с негозаболявания, неврофизиологична парализа, екзема, стомашен ентерит, перитонит, сърдечни заболявания, бъбречни болести, менингит и хормонални нарушения при жените напълно се отстраняват от организма.
*  *  *
ДЖИНДЖИФИЛ
Два по-големи корена джинджифил се обелват и рендосват на най-ситното ренде, може и с чопър, и се смесват с 1/2 кг домашен мед. Сместа се консумира 3-4 пъти дневно по лъжичка.
Да се ползва само НЕметална лъжица! Първите резултати се усещат след 2 до 3 дни.
*  *  *
Смесват се 3 части органик (био) кленов сироп с 1 част хлебна сода. Сместа се разбърква на слаба температура (не повече от 40 С) в продължение на 5 минути и се приема по 3 ч.л. дневно в продължение на 1-2 месеца

РАК НА ДЕБЕЛОТО ЧЕРВО

Антипролиферативен ефект на алкохолни екстракти от някои Габон лечебните растения на човешки ракови дебелото Cells



https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2816565/

Typhonium flagelliforme потиска растежа на ракови клетки ин витро и предизвиква апоптоза - NCBI

 2008 19 юни; 118 (1): 14-20. Дой: 10.1016 / j.jep.2008.02.034. Epub 2008 18 март.

Typhonium flagelliforme потиска растежа на ракови клетки ин витро и предизвиква апоптоза: оценка от биоактивност ръководи подход.

абстрактен

ЦЕЛТА НА ПРОУЧВАНЕТО:

Typhonium flagelliforme (Lodd.) Blume (Araceae) е малайзийски растение се използва локално за борба с рака. За да се прецени дали са антипролиферативна активност ин витро и по възможност да се идентифицират активни химически съставки, а биоактивност ръководи проучване е проведено на екстрактите от това растение.

МАТЕРИАЛИ И МЕТОДИ:

Активните екстракти на Typhonium flagelliforme се фракционира чрез колонна хроматография и всяка фракция се оценява за антипролиферативна активност като се използва МТТ анализ. На апоптотична ефект на активната фракция се определя микроскопски и чрез използване на тест TUNEL колориметричен. GC-MS и NMR се използва за определяне на химическите съставки на тази активна фракция.

РЕЗУЛТАТИ:

Не са открити няколко фракции от хексан и дихлорметан екстракти да инхибира растежа на NCI-H23 недребноклетъчен белодробен карцином клетъчна линия значително, с IC (50) <15 микрограма / мл. Въпреки това, повечето от тези активни фракции бяха намерени също да инхибира растежа на не-туморогенни BALB / C мишки 3T3 фибробластна клетъчна линия, с изключение на част 21 на екстракта от дихлорометан (D / F21). Този конкретен част е не само по-малко цитотоксичен към не-туморогенни клетки, когато IC (50) е 48.6 микрограма / мл в сравнение с IC (50) 7.5 микрограма / мл за NCI-H23, но също така се установява, че индуцира апоптоза в рак клетъчна линия. GC-MS анализ показва, че D / F21 съдържа хексадеканова киселина, 1-хексадецен, фитол и производно на фитол.Наличието на ненаситени мастни киселини в тази фракция се потвърждава чрез ядрено-магнитен резонанс спектроскопия.

ИЗВОДИ:

D / F21 е установено, че активната и клетъчна линия от рак специфична фракция на Typhonium flagelliforme. Неговите основни химични съставки, са били определени спектроскопски.

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Репродуктивна имунология

Репродуктивна имунология


Съществуват много дебати относно ролята на имунната система в реализирането или възпрепятстването на една нормална бременност. Изследванията, насочени към разработването на имунологични проблеми в етапите на оплождане и бременност, доведоха до създаването на репродуктивната имунология.
Съвременни научни проучвания посочват, че промените, които настъпват в имунната система на жената по време на бременност са от особено значение за успешното й протичане. Така например, основната имунологична загадка при размножаването на бозайниците е как майката, която има напълно функционално развита имунна система не отхвърля плода, експресиращ чужди за нея антигени. От друга страна, плодът също би могъл да реагира срещу майката, тъй като имунната му система е почти развита още по време на вътреутробното развитие. Въпреки това, бременността в по-голям процент от случаите завършва успешно. Когато, обаче, тези промени не се реализират правилно или въобще не се осъществят, може да се стигне до неуспешно протичане или липса на бременност.
Съществуват различни диагностични тестове, необходими за установяването на причините за инфертилитета. Една част от тях се обозначават като имунологични тестове с цел установяване концентрацията на определен тип антитела или наличието на така наречените авто-антитела, които атакуват собствените клетки на организма. Той не може да разпознае своите собствени клетки и тъкани (собствени антигени), поради което предизвиква имунна реакция срещу тях. В резултат се развива абнормален отговор, обозначаващ се като автоимунна болест.
Репродуктивните неуспехи биха могли да се проявят на различни етапи, например след оплождането на яйцеклетката, преди, по време или след имплантацията. Проблемите биха могли да се изразят в невъзможност на сперматозоидите да се придвижват в половите пътища на жената; отрицателно въздействие върху акрозомната реакция; преминаването през кумулусните клетки; прикрепването им към зона пелуцида на яйцеклетката; проблеми в самия ембрион или в средата, в която се имплантира и развива. Резултатът е блокиране на процеса оплождане и инфертилност.
Имунологичните диагностични тестове най-общо включват определени показатели, спрямо които се поделят на:
1.         Показатели на хуморалния имунитет;
2.         Показатели на клетъчния имунитет;
3.         Показатели на тъканна съвместимост;
4.         Имунофенотипизиране на ендометриални клетки от биопсичен метериал чрез флоуцитометрия;
5.         Крос-мач реакция чрез флоуцитометрия (В-клетъчен и Т-клетъчен имунитет) и др.
Хуморалният имунитет се реализира чрез специални белтъчни молекули, наречени антитела. В някои случаи тези антитела (автоантитела) не могат да разпознаят своите собствени антигени и предизвикват развитие на автоимунни заболявания. Съществуват автоантитела, както при мъжа, така и при жената, за които се счита, че имат пряко отношение за развитието на стерилитет. Ето някои от най-широко изследваните автоантитела:
•          Антиовариални антитела (AОA): откриват се при жени с преждевременно понижена яйчникова функция, намален яйчников резерв и с неизяснени причини за безплодие. Наличието им при жени със стерилитет води до понижена успеваемост при ин витро фертилизация, в сравнение с жени, при които не се откриват антиовариални антитела.
•          Антиспермални антитела (ASA): тестисът, респективно семенната течност е защитена от имунната система чрез естествен защитен механизъм наречен кръвно-тестистна бариера. Нарушаването й поради травма, инфекциозен или злокачествен процес води до развитие на антитела насочени срещу сперматозоидите. ASA се откриват в семенната течност и в серума на мъжа. Те водят до имобилизиране и аглутиниране на сперматозоидите, което води до потискане на движението им. Прилепвайки към главичките им, тези автоантитела блокират взаимодействието между гаметите, като така пречат на процеса на оплождане. Предотвратява се имплантацията или се спира ембрионалното развитие, което е свързано с повтарящи се спонтанни аборти. ASA могат да се образуват и в организма на жената, като най-често се срещат в цервикалния мукус и така да възпрепятстват пенетрацията на сперматозоидите преминавайки през него.
•          Антифосфолипидни антитела (AРA): наличието им се свързва с репродуктивни неуспехи, клинично характеризирани като повтарящи се аборти, фетална загуба, необясним стерилитет и свързана със стерилитета ендометриоза. AРA  се установяват също и при тромботични състояния. Все по-често се съобщава връзката между повтарящи се спонтанни аборти и наличието на АРА в серумите на тези пациенти.
•          Антинуклеарни антитела (ANA): към автоимунните заболявания, освен системен лупус еритематодес (SLE) и други съединително-тъканни заболявания, може да се причисли и Синдромът на автоимунен репродуктивен неуспех. Той се свързва с повтарящи се аборти, неизяснен стерилитет или ендометриоза, наличие на циркулиращи автоантитела, включително и антинуклеарни (насочени срещу ядрени антигени).
•          Антитиреоидни антитела (ATA): тиреоидните автоантитела - анти-тиреоглобулин и антитела срещу тиреоидна пероксидаза (анти-микрозомални антитела) са независим маркер за повишен риск от загуба на плода. Приблизително при 30% от жените с повтарящи се аборти, се откриват един или и двата типа анти-тиреоидни антитела. Те са свързани също и с имплантационни проблеми след ин витро фертилицация (IVF) и ембриотрансфер.
•          Серумни нива на имуноглобулините от класовете Ig G, Ig A, Ig M: при пациенти с автоимунни заболявания се наблюдават отклонения от нормалните стойности на общите серумни имуноглобулини. При жени с ендометриоза, възпрепятстване на имплантацията след IVF, повтарящи се аборти, стерилитет се наблюдава висока честота на тези отклонения.
Клетъчно-медиираният имунитет не включва антитела, а по-скоро активирането на специфични клетки на имунната система - фагоцити, NK-клетки, антиген-специфични цитотоксични Т-лимфоцити, както и освобождаването на различни цитокини в отговор на антигени.
•          NK клетки: това са големи гранулирани лимфоцити, които участват в разрушаването на анормални клетки, произлизащи от вирусни инфекции, малигнени промени или стареене. Произхождат от костния мозък и циркулират в периферната кръв преди да се локализират в специфични тъкани. В секреторния ендометриум и в децидуата по време на ранна бременност NK клетките са най-широко застъпената лимфоцитна популация. При пациенти, които са претърпели спонтанна загуба на плода или са имали неуспешен IVF цикъл се наблюдава повишена цитотоксична активност на NK клетките. Експресията на повърхността им на молекулата CD56 дава възможност да се проследи така наречения активиран репродуктивен фенотип при пациенти, при които съществува риск от неуспешна имплантация или загуба на кариотипно нормален плод, в следствие повишените нива на циркулиращите NK клетки. Друг тест включва измерването на NK клетъчната активност - способността на активираните NK клетки да атакуват прицелни клетки, както и способността на интравенозния имуноглобулин да потиска тази активност. 
•          Т – лимфоцити: представляват популация от дългоживеещи клетки, които преминават от кръвния поток в лимфните възли, а от там – в лимфните съдове и през гръдния проток достигат отново кръвообращението. При среща с антиген те се активират и диференцират в ефекторни клетки със специфични функции. Групата на Т – лимфоцитите не е еднородна и спрямо ефекторното си действие се делят на Т-хелпърни и Т-цитотоксични клетки.  Т-хелпърните клетки се поделят на Th1 и Th2 субпопулации. Известно е, че Th1 секретират лимфокините IL-2, IFN-γ, TNF. Един от възможните механизми за увреждане на фетуса, фетална резорбция и отхвърляне на плода е чрез активирането на NK клетъчната токсичност под влиянието на IL-2, TNF и IFN-γ. Другият тип лимфоцити, Th2, секретират IL-4, IL-5, IL-6 и IL-10 цитокини, които оказват благоприятен ефект върху вътреутробното развитие на плода.
От изложеното до тук става видно, че имунологията на човешката репродукция описва не само пряката връзка между майчината имунна система и фето-плацентарния статус, но също така и много аспекти от репродуктивния процес – от гаметогенезата до имуно (епи) генетични аспекти на различни репродуктивни заболявания.
Автор:
Д-р Нели Манолова
Ембриолог
Виена Ин Витро Център

събота, 15 октомври 2016 г.

Бъзак и рак

Обещаващи инструменти за рак терапия

Non-toxic type 2 ribosome-inactivating proteins (RIPs) from Sambucus: occurrence, cellular and molecular activities and potential uses.

Превод от Гугъл ( http://europepmc.org/abstract/med/12899446  ) "Рибозомна инактивация на протеини (RIP), са семейство ензими, които предизвикват каталитична инактивирането на рибозомите. Най-известен член на семейството е най-силно отровен две верига рицин изолиран от Ricinus Communis L. Sambucus видове съдържат редица две верижни RIPs структурно и ензимно свързани с рицин, които имат функцията отбележи, че с ензимна активност на рибозомите , което води до инхибиране на синтеза на протеин, по-висока от рицин, те са лишени от огромно неспецифична токсичност на рицин. Следователно, те са били призовани нетоксична тип 2 RIPs. Най-представителна и учи членове са nigrin б присъства в кората на чести (черно) бъз черен бъз L. и ebulin 1 присъства в листата на джудже бъз бъзак Л. Tтой молекулна база за ниските неспецифични дейности на nigrin б и ebulin 1 в сравнение с рицин изглежда, че са свързани с единични промени на аминокиселини в висок афинитет захар свързващи места на веригите на B. Тези промени определят вътреклетъчния движението на тези протеини и по този начин на клетъчна токсичност. Конюгиране ofnigrin или б ebulin 1 или трансферин или моноклонални антитела, предвидени много активни конюгати насочени рак. По този начин тези нетоксични тип 2 RIPs са обещаващи инструменти за лечение на раковите заболявания."

================================================
 http://www.phcog.com/article.asp?issn=0973-1296;year=2009;volume=5;issue=20;spage=316;epage=319;aulast=Shokrzadeh
Cytotoxic Effects of Ethyl Acetate Extract of Sambucus ebulus Compared With Etoposide on Normal and Cancer Cell Lines

"
Abstract
Sambucus ebulus is a native botany and exists in large amount in Iran and consists of anti-cancer substances such as ebulin (RIP-II, ribosome inactivated protein-II), flavonoids, etc. Isolation and identification of some potent anti-tumor compounds from medicinal plants, has motivated researchers to screen different parts of plant species for anti-tumor effects. In previous studies, anti-inflammatory effects of n-hexane and methanolic extracts of S. ebulus , nephro- and hepato-toxic effects of ethylacetate extract of this plant and evaluation of role of vitamins C and E on prevention of cellular and pathological disorders induced by the ethyl acetate extract was performed and reported. So, cytotoxic activity and IC50 of specific concentrations of ethyl acetate extract of fruits of S.ebulus on 4 normal and cancer cell lines was studied.
Also, Etoposide, a chemotherapeutic drug, was administered to control positive group. The normal cell lines were CHO and rat fibroblast and cancer cell lines were HepG2 and CT26. The cytotoxic effects and IC50 of the extract on the cell lines were studied followed by MTT assay.
The results showed that the ethyl acetate extract of Sambucus ebulus possesses lower IC50 in the cancer cell lines in comparison with the normal cell lines. On the other hand, the extract possesses higher IC 50 in comparison with Etoposide on all 4 normal and cancer cell lines (P<0.05), but it manifested a good cytotoxic compound which can introduce as an anticancer compound."

Нашата страница във Фейсбук

УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА

УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА
УНИЩОЖЕНИЕ НА ТУМОР -СХЕМА