61+ научни статии за вредите от ваксината срещу човешки папилома вирус (HPV)

61 научни статии за вредите от ваксината срещу човешки папилома вирус (HPV), взети от фейсбук групата на д-р Тенпени.

1. Demyelinating disease and vaccination of the human papillomavirus. Álvarez-Soria MJ, Hernández-González A, Carrasco-García de León S, del Real-Francia MÁ, Gallardo-Alcañiz MJ, López-Gómez JL. Rev Neurol, 2011, 52, 472. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21425100

2. Demyelinating disease and polyvalent human papilloma virus vaccination. Chang J, Campagnolo D, Vollmer TL, Bomprezzi R. J Neurol Neurosurg Psychiatry. 2011 Nov;82(11):1296-8.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20935322

3. Human papilloma virus vaccine and primary ovarian failure: another facet of the autoimmune/inflammatory syndrome induced by adjuvants. Colafrancesco S, Perricone C, Tomljenovic L, Shoenfeld Y. Am. J Reprod Immunol, 2013, 70, 309. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23902317

4. Pancreatitis following human papillomavirus vaccination. Das A, Chang D, Biankin AV, Merrett ND. Med J Aust, 2008, 189, 178.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18673112

5. Autoimmune hepatitis type 2 following anti-papillomavirus vaccination in a 11-year-old girl. Della Corte C, Carlucci A, Francalanci P, Alisi A, Nobili V. Vaccine, 2011, 29, 4654.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21596082

6. A 16-Year-Old Girl With Bilateral Visual Loss and Left Hemiparesis Following an Immunization Against Human Papilloma Virus. DiMari J Jr, Hajjar M, Ciesielski T. J Child Neurol, 2010, 25, 321.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20189933

7. Human papillomavirus vaccine and systemic lupus erythematosus, Gatto M, Agmon-Levin N, Soriano A, Manna R, Maoz-Segal R, Kivity S, Doria A, Shoenfeld Y. Clinical Rheumatology, 2013, 32, 1301.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23624585

8. Premature ovarian failure 3 years after menarche in a 16-year-old girl following human papillomavirus vaccination. Little DT, Ward HRG. BMJ Case Rep, 2012, bcr2012006879.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4543769/

9. Vasculitis following HPV immunization. Melo Gomes S, Glover M, Malone M, Brogan P. Rheumatology, 2013, 52, 581.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22879461

10. Acute disseminated encephalomyelitis with tumefactive lesions after vaccination against human papillomavirus. Mendoza Plasencia Z, Gonzalez Lopez M, Fernandez Sanfi el ML, Muniz Montes JR. Neurologia, 2010, 25, 58. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20388462

11. Bilateral Papilledema Following Human Papillomavirus Vaccination. Marco Rossia, Chiara Bettini, Caterina Paganoc. J Med Cases, 2011, 2, 222. http://www.journalmc.org/index.php/JMC/article/view/256

12. Immune thrombocytopenic purpura following human papillomavirus vaccination. Pugnet G, Ysebaert L, Bagheri H, Montastruc JL, Laurent G. Vaccine, 2009, 27, 3690.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19464550

13. HPV vaccine: a cornerstone of female health a possible cause of ADEM. V. Schaffer, S. Wimmer, I. Rotaru, R.Topakian, H . P. Haring, F. T. Aichner. J Neurol 2008, 255, 1818.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/?term=18491173

14. CNS demyelination and quadrivalent HPV vaccination. Sutton I, Lahoria R, Tan I, Clouston P, Barnett M. Mult Scler. 2009, 15, 116.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18805844

15. Acute disseminated encephalomyelitis following vaccination against human papilloma virus. Wildemann B, Jarius S, Hartmann M, Regula JU, Hametner C. Neurology, 2009, 72, 2132.
http://www.neurology.org/content/72/24/2132.extract

16. Postural Orthostatic Tachycardia With Chronic Fatigue After HPV Vaccination as Part of the “Autoimmune/Autoinflammatory Syndrome Induced by Adjuvants”: Case Report and Literature Review. Tomljenovic L, Colafrancesco S, Perricone C, Shoenfeld Y. Journal of Investigative Medicine High Impact Case Reports, 2014, 2(1), 1.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4528866/

17. Postural tachycardia syndrome following human papillomavirus vaccination. S. Blitshteyn. European Journal of Neurology, 2014, 21, 135http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24102827

18. Peripheral sympathetic nerve dysfunction in adolescent Japanese girls following immunization with the human papillomavirus vaccine. Kinoshita T, Abe RT, Hineno A, Tsunekawa K, Nakane S, Ikeda S. Intern Med, 2014, 53(19), 2185. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25274229

19. Suspected side effects to the quadrivalent human papilloma vaccine. Brinth L, Theibel AC, Pors K, Mehlsen J. Dan Med J, 2015, 62(4), A5064.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25872549

20. Autoimmune hepatitis type 2 following anti-papillomavirus vaccination in a 11-year-old .girl .Della Corte Ca, Carlucci A, Francalanci P, Alisi A, Nobili V .Vaccine, 2011, 29, 4654
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21596082

21. Adolescent Premature Ovarian Insufficiency Following Human Papillomavirus Vaccination A Case Series Seen in General Practice. Little DT, Ward HRG. Journal of Investigative Medicine High Impact Case Reports, 2014, 2(4), 1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26425627

22. Autoimmune/auto-inflammatory syndrome induced by adjuvants (ASIA) after quadrivalent human papillomavirus vaccination in Colombians: a call for personalised medicine. Anaya JM, Reyes B, Perdomo-Arciniegas AM, Camacho-Rodríguez B, Rojas-Villarraga A. Clin Exp Rheumatol, 2015, 33(4), 545 http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25962455

23. Association of acute cerebellar ataxia and human papilloma virus vaccination: a case report. Yonee C, Toyoshima M, Maegaki Y, Kodama Y, Hayami H, Takahashi Y, Kusunoki S, Uchibori A, Chiba A, Kawano Y. Neuropediatrics, 2013, 44(5), 265.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23378179

24. Death after Quadrivalent Human Papillomavirus (HPV) Vaccination: Causal or Coincidental?. Lucija Tomljenovic, Christopher A Shawhttp://dx.doi.org/10.4172/2167-7689.S12-001

25. A catastrophic failure. Wehbe Ehttp://dx.doi.org/10.1016/j.amjmed.2010.09.020

26. Postural tachycardia syndrome after vaccination with Gardasil. S. Blitshteyn European Journal of Neurology, 2010, 17, 7, 52http://dx.doi.org/10.1111/j.1468-1331.2010.03021.x

27. Orthostatic intolerance and postural tachycardia syndrome as suspected adverse effects of vaccination against human papilloma virus. Louise S. Brinth, Kirsten Pors, Ann C. Theibel, Jesper Mehlsen. Vaccine, 2015, 33, 22, 2602-2605 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25882168

28. Severe somatoform and dysautonomic syndromes after HPV vaccination: case series and review of literature. Beniamino Palmieri, Dimitri Poddighe, Maria Vadalà, Carmen Laurino, Carla Carnovale, Emilio Clementi. Immunol Res (2016).http://link.springer.com/article/10.1007/s12026-016-8820-z

29. Vaccinations and secondary immune thrombocytopenia with antiphospholipid antibodies by human papillomavirus vaccine. Mojca Bizjak , Or Bruck , Darja Kanduc , Sonja Praprotnik , Yehuda Shoenfeld. Seminars in Hematology. Volume 53, Supplement 1, 2016, S48–S50
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27312165

30. Pancreatitis after human papillomavirus vaccination: a matter of molecular mimicry. Mojca Bizjak, Or Bruck, Sonja Praprotnik, Shani Dahan, Yehuda Shoenfeld. Immunol Res. 2016.http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs12026-016-8823-9

31. Pancreatitis following human papillomavirus vaccination. Amitabha Das, David Chang, Andrew V Biankin and Neil D Merrett. Medical Journal of Australia. 189, 3, 2008. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18673112
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18673112

32. HPV vaccination syndrome. A questionnaire-based study. Martínez-Lavín M, Martínez-Martínez LA, Reyes-Loyola P. Clin Rheumatol. 2015 Nov;34(11):1981-3. doi: 10.1007/s10067-015-3070-3. Epub 2015 Sep 10.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26354426

33. Hypothesis: Human papillomavirus vaccination syndrome--small fiber neuropathy and dysautonomia could be its underlying pathogenesis. Martínez-Lavín M. Clin Rheumatol. 2015 Jul;34(7):1165-9. doi: 10.1007/s10067-015-2969-z. Epub 2015 May 20. Review.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25990003

34. Small Fiber Neuropathy Following Vaccination. Kafaie J, Kim M, Krause E. J Clin Neuromuscul Dis. 2016 Sep;18(1):37-40.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27552388

35. Postural tachycardia syndrome (POTS) with anti-NMDA receptor antibodies after human papillomavirus vaccination. Blitshteyn S, Brook J. Immunol Res. 2016 Aug 25
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27561785

36. Involvement of chronic epipharyngitis in autoimmune (auto-inflammatory) syndrome induced by adjuvants (ASIA). Hotta O, Tanaka A, Torigoe A, Imai K, Ieiri N; Japanese Focal Inflammation Research Group. Immunol Res. 2016 Sep 3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27592233

37. A link between human papilloma virus vaccination and primary ovarian insufficiency: current analysis. Gruber N, Shoenfeld Y. Curr Opin Obstet Gynecol. 2015 Aug;27(4):265-70. Review.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26125978

38. Behavioral abnormalities in female mice following administration of aluminum adjuvants and the human papillomavirus (HPV) vaccine Gardasil Inbar R, Weiss R, Tomljenovic L, Arango MT, Deri Y, Shaw CA, Chapman J, Blank M, Shoenfeld Y. Immunol Res. 2016 Jul 16.
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27421722

39. Association of acute cerebellar ataxia and human papilloma virus vaccination: a case report. Yonee C, Toyoshima M, Maegaki Y, Kodama Y, Hayami H, Takahashi Y, Kusunoki S, Uchibori A, Chiba A, Kawano Y. Neuropediatrics. 2013 Oct;44(5):265-7.http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23378179

40. Development of unilateral cervical and supraclavicular lymphadenopathy after human papilloma virus vaccination. Studdiford J, Lamb K, Horvath K, Altshuler M, Stonehouse A. Pharmacotherapy. 2008 Sep;28(9):1194-7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18752390

41. The quadrivalent human papillomavirus vaccine: erythema multiforme and cutaneous side effects after administration | 2010 Pérez-Carmona L1, Aguayo-Leiva I, González-García C, Jaén-Olasolo P. Dermatology. 2010;221(3):197-200. http://www.karger.com/Article/Abstract/319852

42. Systemic lupus erythematosus following HPV immunization or infection? 2012 Soldevilla HF. Briones SF. Navarra SV. Lupus. 2012 Feb;21(2):158-61. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22235047

43. Lack of effects on fertility and developemental toxicity of a quadrivalent HPV vaccine in Sprague-Dawley rats. Birth Defects. Wise LD, Wolf JJ, Kaplanski CV, Pauley CJ, Ledwith BJ. Birth Defects Res B Dev Reprod Toxicol. 2008 Dec;83(6):561-72.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19025783

44. Evaluation of the intramuscular administration of CervarixTM vaccine on fertility, pre- and post-natal development in rats. Segal L, Wilby OK, Willoughby CR, Veenstra S, Deschamps M. Reprod Toxicol. 2011 Jan;31(1):111-20. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20851759

45. New concerns about the human Papillomavirus Vaccine from American College of Pediatricians.
“long-term ovarian function was not assessed in either the original rat safety studies or in the human vaccine trials.” https://www.acpeds.org/…/new-concerns-about-the-human-papil…

46. Murine hypothalamic destruction with vascular cell apoptosis subsequent to combined administration of human papilloma virus vaccine and pertussis toxin. Aratani S. Fujita H. Kuroiwa Y. Usui C. Yokota S. Nakamura I. Nishioka K. Nakajimaa T. Sci Rep. 2016; 6: 36943.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5105142/

47. Tubulointerstitial Nephritis and Uveitis Syndrome Associated With Human Papillomavirus Vaccine. Sawai T, Shimizu M, Sakai T, Yachie A. J Pediatr Ophthalmol Strabismus. 2016, 53(3), 190
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27224955

48. Human papilloma virus vaccination and dysautonomia: Considerations for autoantibody evaluation and HLA typing. Hendrickson JE, Tormey CA. Vaccine. 2016, 34(38), 4468
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27553747

49. Early cervical myelitis after human papilloma virus vaccination.
Mireya Fernández-Fournier, Díaz de Terán, Antonio Tallón Barranco, Inmaculada Puertas. Neurol Neuroimmunol Neuroinflamm. 2015, 2(1), e64.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4303480/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4204223/

50. Fibromyalgia-Like Illness in 2 Girls After Human Papillomavirus Vaccination. Martínez-Lavín M. J Clin Rheumatol. 2014, 20(7), 392.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25275771

51. Can HPV immunisation cause ADEM? Two case reports and literature review. Pellegrino P, Carnovale C, Perrone V, Antoniazzi S, Pozzi M, Clementi E, Radice S. Mult Scler. 2014, 20(6), 762.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23970503

52. Human Papilloma Virus Vaccine Associated Uveitis Holt HD, Hinkle DM, Falk NS, Fraunfelder FT, Fraunfelder FW. Curr Drug Saf. 2014, 9(1), 65.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24191906

53. Autoimmune neuromyotonia following human papilloma virus vaccination. Chiara Cerami MD, Massimo Corbo MD, Giovanni Piccolo MD, Sandro Iannaccone MD. Muscle & Nerve. 2013, 47(3), 466.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23364906

54. Kikuchi–Fujimoto disease following vaccination against human papilloma virus infection and Japanese encephalitis. Toru Watanabe, Hideki Hashidate, Yutaka Hirayama, Yasushi Iinuma. European Journal of Pediatrics. 2012, 171(9), 1409.http://link.springer.com/article/10.1007%2Fs00431-012-1729-1

55. Neuromyelitis optica following human papilloma virus vaccination. Menge T, Cree B, Saleh A, Waterboer T, Berthele A, Kalluri SR, Hemmer B, Aktas O, Hartung HP, Methner A, Kieseier BC. Neurology. 2012, 79(3), 285https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22722628

56. Linear IgA bullous dermatosis following human papillomavirus vaccination. Ikeya S, Urano S, Tokura Y. Eur J Dermatol. 2012, 22(6), 787https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23113902

57. Ampiginous choroiditis following quadrivalent human papilloma virus vaccine. Khalifa YM, Monahan PM, Acharya NR. Br J Ophthalmol. 2010, 94(1), 137. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20385534

58. Quadrivalent Human Papillomavirus recombinant vaccine associated lipoatrophy. Ojaimi S, Buttery JP, Korman TM. Vaccine. 2009, 27(36), 4876.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19555713

59. Multiple Evanescent White Dot Syndrome After Vaccination for Human Papilloma Virus and Meningococcus. Cohen SM. J Pediatr Ophthalmol Strabismus. 2009.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19645392

60. Opsoclonus myoclonus after human papilloma virus vaccine in a pediatric patient. McCarthy JE, Filiano J. Parkinsonism Relat Disord. 2009, 15(10), 792. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19447066

61. Brachial plexus neuritis following HPV vaccination. Debeer P, De Munter P, Bruyninckx F, Devlieger R. Vaccine. 2008, 26(35), 4417.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18602437


================================

Проучване коментира неуспехите на варицелната ваксина (жива) и немалкото боледуващи ваксинирани деца. Ваксиналните неуспехи са при боледуващите, при които не е допринесла за изграждане на антитела, но и при разболелите се въпреки изградените антитела. Както и нарастващата честота и тежест на заболяването във времето при ваксинирани заради намаляващ имунитет - такъв повишен риск се наблюдава около 4-5 години след ваксинацията.
До 24% от ваксинираните с първа доза не изграждат антитела към ваксиналните антигени, а понастоящем е неизвестно оптималното време за прилагане на втора доза варицелна ваксина.
Авторите обсъждат и неясната роля на антителата в защитата срещу варицела и специфичността на ваксината.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5500254/

Същевременно е пренебрегната увеличената честота на херпес зостер в следваксиналната ера, както и ваксино-свързаните сериозни нежелани реакции/заболеваемост, също и заболеваемостта при възрастни. Масовата ваксинация срещу варицела не е осигурила дългосрочна защита от болестта.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22659447

Системен обзор показва не само случаи на тежко протичаща варицела с усложнения при ваксинирани, но и 6 смъртни случая при заболели ваксинирани.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28276305

Остър трансверзален миелит като усложнение от варицела при по-рано ваксиниран.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18410857

Случай на смърт на ваксинирано дете, причинен от самия ваксинален жив вирус.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23982221

Проблеми със зрението - оптичен неврит 1-3 седмици след ваксинацията.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/25045807

Наблюдава се тежка инфекция от ваксиналния вирус при имунокомпрометирани. Дисеминирана варицела, дихателна недостатъчност и сепсис.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24257110
Изискващи хоспитализация кожни лезии от ваксиналния щам при пациент с трансплантирано сърце.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16847227

Живият ваксинален вирус на варицелата се предава от ваксинирани на контактни с тях.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9333170
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18419392

12-месечно ваксинирано дете заразява бременната си майка с ваксиналния щам.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/9255208

Самите ваксинирани развиват инфекция от ваксиналния вирус с проява на везикуларни (с мехурчета) обриви в период около 15-42 дни след ваксинацията и съответно я предават на контактни с тях.
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18419392

Интересен факт е, че през 80-те години е имало многобройни възражения за провеждането на клинични изпитвания на ваксината при левкемични и здрави деца и възрастни, но въпреки това са извършени и приключват през 1995 г., а ваксината не се оказва толкова ефикасна, колкото се предвижда от изпитванията (каква "изненада" ;)).
Gershon A, Takahashi M, Seward J. Live attenuated varicella vaccine. In: Plotkin S, Orenstein W, Offit P, editors. Vaccines. Philadelphia: WB Saunders; 2008. pp. 915–958.

ГРИЗЕОФУЛВИН ( GRISEOFULVIN - АТС код: D01BA01) убива ракови клетки

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20482847

https://www.sciencedaily.com/releases/2007/07/070706132500.htm

http://www.nanomedicine.dtu.dk/Research/Griseofulvin-Analogs-for-Selective-Inhibition-of-Cancer-Cell-Growth

(Аналози на Griseofulvin за селективно инхибиране на растежа на раковите клетк ) 

https://www.drugs.com/pro/griseofulvin.html

ПАТЕНТ - Griseofulvin analogues for the treatment of cancer by inhibition of centrosomal clustering 

EP 2379520 B1 - https://www.google.com/patents/EP2379520B1?cl=en

патент - гризеофулвин аналози за лечение на рак чрез инхибиране на centrosomal групиране

     *Машинен превод , възможни са неточности 

Страница 1
Изследвания на хартията: 26 Лекарство, което се използва в продължение на 40 години за лечение на кожата гъбички е установено, че е възможно лечение на рак, съгласно международен екип от учени. Лесли Уилсън, професор по биохимия и фармакология в университета на Калифорния в Санта Барбара, заяви, че противогъбично лекарство, гризеофулвин, е показано, че инхибират растежа на ракови клетки в лабораторията. Резултатите са публикувани в днешния онлайн издание на работата на Националната академия на науките. Работата е резултат от сътрудничеството между лаборатория на Уилсън, в Катедра по биохимия UCSB му, Молекулна, Cellular и биология на развитието, и в лабораторията в школата на Biosciences и Bioengineering на Индийския технологичен институт в Бомбай, Индия. "Лекарството има забележително малко странични ефекти и е бил използван в продължение на дълъг период от време", каза Уилсън. гризеофулвин е прилага орално, и се използва за лечение на трихофития десетилетия и други гъбични инфекции на кожата. "Открихме, че има способността да инхибират растежа на ракови клетки, по начин, който е подобен на много по-силни противоракови лекарства като таксол и винбластин, "каза Уилсън". Въпреки че противоракови активност е слаба, тя вече е одобрен за употреба от човека и може да се използва заедно с по-мощен противоракови средства като адювант в химиотерапията на рака. " Авторите установяват, че лекарството инхибира пролиферацията на раковите клетки, като засяга митоза, или клетъчно делене, и функция на микротубулите на митотичното вретено. Те стигат до заключение: "А леко потискане на динамиката на микротубулите чрез гризеофулвин в туморните клетки, съчетана с ефектите от по-мощни лекарства, работещи чрез друга механизми, могат да осигурят терапевтично предимство за лечение на някои тумори. "

ТЕКСТ БЕЗ ПРЕВОД ТУК - https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache%3ADSmsb2Q9L0AJ%3Awww.dnabiotech.org%2Fimages%2FNew%2520Folder%2F26-%2520Anti-fungal%2520drug%2520may%2520help%2520treat%2520cancer.pdf%20&cd=46&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

Монография - https://monographs.iarc.fr/ENG/Monographs/vol79/mono79-12.pdf

Лук „Батун“ Allium hirtifolium Boiss

Химически състав и антибактериални и цитотоксични активности на Allium hirtifolium Boiss   -  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3591250/

МАШИНЕН ПРЕВОД 

Салмия Исмаил , 1 Фарид Азизи Джалилиан , 2 Амир Хосеин Талебур , 3 МохсенЗаргар , 4 Камир Шамели , 5 Замбери Секави , 6 и Фатемех Яхеншири 1, *

Информация за автора ► Забележки към статията ► Авторско право и лицензионна информация ►

Тази статия е цитирана от други статии в PMC.

Отидете на:

абстрактен

Allium hirtifolium Boiss. известен като персийски шалот, е подправка, използвана като традиционно лекарство в Иран и в средиземноморския регион. В това изследване химичният състав на хидрометаноловия екстракт от това растение се анализира като се използва GC / MS.Резултатът показа, че 9-хексадеценовата киселина, 11,14-ейкозадиенова киселина и n-хексадекановата киселина са основните съставки. Антибактериалната активност на екстракта от шалот също се изследва чрез дискови дифузионни и микроорганизиращи бульонни анализи. Беше демонстрирано, че екстрактът от персийски шалот е ефективен срещу 10 различни вида патогенни бактерии, включително Staphylococcus aureus (MRSA), метицилин чувствителенStaphylococcus aureus (MSSA), Staphylococcus aureus , Staphylococcus epidermidis , Streptococcus pneumoniae , Escherichia coli, Escherichia coli O157: H7, Salmonella typhimurium, Proteus mirabilis и Klebsiella pneumoniae . По-специално, минималната концентрация на екстракта, която инхибира бактериалния растеж (стойности на MIC), е 1,88 mg / mL за повечето грам-положителни бактерии. Тази концентрация не е много по-различна от концентрацията, която е безопасна за клетки от бозайници (1,50 mg / mL), което предполага, че хидрометанолният екстракт от персийски шалот може да бъде безопасен и силен антибактериален агент.

Отидете на:

1. Въведение

Проблемите на мултилекарствените съпротиви, проявявани от човешките патогенни микроорганизми и страничните ефекти на антибиотиците, са довели учени да търсят алтернативи като лечебни растения. Фенолните съединения, присъстващи в повечето растения, имат широк спектър от биологични дейности, при които техните антимикробни действия се открояват [ 1 , 2 ].

Употребата на членовете на род Allium като чесън и лук при лечението на различни заболявания е докладвана в световен мащаб. Много от членовете в този род са доказали, че притежават антибактериални, противогъбични, антипротозойни и антихелминтични свойства [ 3 - 6]. В допълнение, Allium растения се смята, че се лекува диабет, артрит, простуда и грип, стрес, повишена температура, кашлица, главоболие, хемороиди, астма, атеросклероза, рак, ревматични и възпалителни заболявания [ 7 - 12 ].

Allium hirtifolium Boiss. (Персийски шалот) е едно от иранските местни подправки [ 6 , 13 ], които принадлежат към същия биологичен род наAllium sativum (чесън) и други лукове [ 14 ]. Той е един от ценните членове на Allium, чиито крушки обикновено се използват като традиционно лекарство [ 14 , 15 ]. Освен това, изсушените филийки се използват като добавки към киселото мляко, както и към смесените смеси. Персийският шалот (известен също като "ловец") е различен от обикновения шалот ( Allium ascalonicum ) в много характеристики.Например луковиците от обикновена шалота имат крушовидна форма с червеникавокафяв цвят на кожата и нейният клъстер може да съдържа до 15 крушки [ 16 ], а за персийски шалот нейните крушки имат овална форма и имат бял цвят на кожата и нормално се състои от единични или понякога и две крушки [ 17 ]. В тази работа ние докладваме химическия състав и антибактериалните, както и цитотоксичните ефекти на този подправка.

Отидете на:

2. Материали и методи

2.1. Растителен материал

Луковиците на Allium hirtifolium Boiss са събрани от провинция Илам през периода от септември до октомври 2009 г. Екземплярът от растения (номер CMN10) е бил депозиран в Хербариума на Изследователския център по земеделие и природни ресурси (RCANS) на провинция Илам.

2.2. Подготовка на екстракта

Луковиците на персийски шалот се измиват с чешмяна вода и се нарязват на малки резени. Изсушените на въздух крушки се смилат на прах с помощта на пасатор. Екстракцията се извършва чрез просмукване с 60% (v / v) хидрометанол в продължение на 48 часа.След това се филтрува и се изпарява до сухо под намалено налягане в ротационен вакуумен изпарител при 40 ° С. Екстрактът се съхранява при 4 ° С, докато се използва.

2.3. GC-MS анализ

Анализът GC-MS на екстракт от Allium hirtifolium се извършва с масспектрометър за газова хроматография Shimadzu QP 5050A.Условията на GC са без разделени режими на инжектиране, температура на инжектора / интерфейса 250/260 ° С. Хелий при скорост на потока от 1.0 mL / min се използва като носител на газ.Температурата на пещта се програмира, както следва: 100 ° C в продължение на 3 минути и постепенно се повишава до 250 ° C в продължение на 15 минути. Идентификацията на съставките се извършва съгласно Wiley и Nist масова спектрална библиотека.

2.4. Бактериални щамове

Следните щамове бяха закупени от АТСС и тествани в скрининга.

Грам-положителни бактерии : резистентен на метицилин Staphylococcus aureus (MRSA) ATCC 700698, метицилин чувствителен Staphylococcus aureus (MSSA) АТСС 29247, Staphylococcus aureus АТСС 25923, Staphylococcus epidermidis ATCC 12228, Streptococcus pneumonia ATCC 10015.

Грам-отрицателни бактерии : Escherichia coli АТСС 25922,Escherichia coli O157: Н7 АТСС 35159, Salmonella typhimurium АТСС 13311, Proteus mirabilis АТСС 29906 и Klebsiella pneumoniae АТСС 13883.

Всички микроорганизми се съхраняват при -80 ° С като запас и се поддържат при 4 ° С върху Mueller-Hinton Agar (Merck, Germany).

2.5. Антибактериален тест за чувствителност

2.5.1. Анализ на дифузията на диска

В ин витро антимикробната активност се изследва по метода на диск дифузия съгласно протокола от Zaidan и сътр. [ 18 ] с малки изменения. 300 микрограмабактериална култура (суспендирана в триптичен соев бульон) (Merck, Германия), коригирана до 0,5 McFarland стандарт, се разпределя равномерно върху агарови плочки на Muller-Hinton, като се използва стерилен тампон и се оставя да изсъхне за 15 минути. Различните концентрации на екстракта (120, 60 mg / mL), филтрирани с 0,45  μmмилилитрови филтри (Orange Scientific, Belgium) се импрегнират върху 6 mm стерилни дискове (Whatman хартия номер 1) с 20  uL на диск.След това заредените дискове се поставят върху повърхността на инокулирана среда. Плаките се инкубират при 37 ° С в продължение на 24 часа. В края на инкубацията, плочите се изследват и записват за зона на инхибиране. Като позитивен контрол се използва гентамицин (Sigma). Средната стойност на всяка зона на инхибиране беше изчислена и записана.

2.5.2. Тест за микроразредител на бульон

Процедурата е изпълнена, както е описано от Khan et al. [ 19 ] с незначителни изменения.Различни концентрации на екстракта в двукратни серийни разреждания се приготвят в бульон от типичен соя. 100 uL от инокулатна суспензия с оптична плътност в диапазона от 0.08-0.10 (регулирана чрез използване на спектрофотометър (Beckman Coulter Inc., Fullerton) при 600 nm или 0.5 Mcfarland стандарт (1.5 х 108  CFU / mL)) се добавя всяка ямка на 96-ямкова микротитърна плака. След товакъм предходните кладенчета се прибавя 100  ц1 екстракт, като се получава краен обем от 200  цт . 96-ямковата микротитърна плака се разклаща в продължение на 20 секунди при 300 об / мин и се инкубира при 37 ° С в продължение на 24 часа. Инокулата суспензия се използва като отрицателна контрола. Гентамицин (10  μ г / мл) се използва като положителна контрола, докато самостоятелно триптичен соев бульон се използва като празна проба.

MIC е най-ниската концентрация, която потиска растежа на бактериите или е най-ниската концентрация на екстракта, при която микроорганизмът не показва видим растеж.

Потвърждаващ тест MBC (минимална бактерицидна концентрация) се извършва чрез зареждане на 5  uL от всяка ямка върху хранителен агар (Merck, Германия). MBC е концентрацията, при която няма бактериален растеж и резултатът е записан.

2.6. Изследване на жизнеспособността на клетките

2.6.1. Клетъчна линия

Vero (бъбречни клетки от африканска зелена маймуна) се купува от АТСС и се поддържа в среда RPMI (Sigma, USA), която се включва с 1% пеницилин-стрептомицин и амфотерицин В. Растежната среда се допълва с 10% фетален говежди серум (FBS) (Sigma, USA) и се инкубират в 37 ° С, 5% СО 2 и 95% влажност.

2.6.2. MTT тест

Еднослойна клетки се трипсинизират, последвано от промиване с PBS (Sigma, USA), и се посяват във всяка ямка на 96-ямкови плоскодънни плочи с плътност от 6.0 х 10 4 клетки / мл. След 24 часа инкубационно време се добавят серийни двойни разреждания на екстракта към сливащи се монослойни клетки (с изключение на контрола) и плаката се инкубира за още 24, 48 и 72 часа във влажен инкубатор при 37 ° С и 5% СО 2 . Жизнеспособността на клетките се определя чрез МТТ колориметрична техника [ 45 ] чрез добавяне на 20 uL МТТ (3- (4,5-диметилтиазол-2-ил) -2,5-дифенилтетразолиум бромид) (Sigma, USA) mg / mL в PBS) във всяка ямка. След 3 часа, инкубирани при 37 ° С, към всяко гнездо се прибавя 150  uL DMSO (диметилсулфоксид) (Merck, Германия), за да се разтварят кристалите МТТ. Плаката се поставя върху шейкър за 15 минути и оптичната плътност се записва при дължина на вълната 590 nm (референтна дължина на вълната 620 nm), използвайки четящо устройство за микротитърна плака (Tecan, Австрия). Пробите бяха извършени в три екземпляра. Процентът на жизнеспособните клетки се изчислява като (B / A) × 100, при което А и В са OD 590 на нелекувани и третирани клетки, съответно [ 45 ]. 50% цитотоксичност (CC 50 ) на тестовия екстракт се определя от кривата на жизнеспособността на клетките (в проценти) спрямо концентрацията на екстракта. СС 50 се определя като концентрацията, която намалява на OD 590 на третираните клетки до 50% от тази на нетретираните клетки [ 46 ].

Отидете на:

3. Резултати и дискусии

3.1. Химична композиция на екстракта

Химичните съставки на екстракта са представени в таблица 1 . Като цяло, повечето химични състави, намерени в екстракта, са мастни киселини, като най-високи са 9-хексадеценовата киселина, 18,09%, последвано от 11,14-ейкозадиеновата киселина, 16,24% и n-хексадекановата киселина за 15,26% не са повече от 3%. Процентното съдържание на други органични съединения е по-малко от 7%.Откриването на мастни киселини също е съобщено от Ebrahimi et al. [17 ], които откриват, че линоленовата киселина и линолевата киселина с проценти съответно 14,66% и 78,88% присъстват в растението Allium hirtifolium Boiss.

маса 1

Състав на хидрометаноловия екстракт отлуковици Allium hirtifolium Boiss.

Отделните химични съединения бяха идентифицирани, като се съединят техните масови спектри на пиковете с тези, получени от библиотеката на Wiley и Nist библиотеката с масспектър. В проучване, извършено от Ghodrati Azadi et al. [ 13 ], наличието на съединение на алицин (съединение с органично сяра) е показано в A. hirtifolium Boiss чрез TLC метода. За разлика от това, в настоящото изследване са открити само нисък процент серни съединения, включително s-метил метантиосулфонат, 2,4,5-тритиахексан, 2,4-дитиапентан, 2-пиридинтион и метан (хлорометилтио) (метилтио). Както се съобщава от Iranshahi [ 47 ], тези летливи серни съединения се образуват благодарение на разцепването на ароматните прекурсори на С-алк (ен) цистеин сулфоксид с ензими алийназа и синтетаза на лакриматорен фактор.

3.2. Антибактериален ефект на екстракта

Първоначалното скриниране на антибактериалната активност нахидролитановия екстракт от Allium hirtifolium Boiss се провежда in vitro, като се използва методът на дисково дифузия. Най-общо, зони на инхибиране са наблюдавани както за грам-положителни, така и за грам-отрицателни бактерии, което показва тяхната чувствителност към екстракта, както е показано в Таблица 2 . Зоните на инхибиране варират съответно между 11.5-21.5 mm и 10.0-16.5 mm за грам-положителни и грам-отрицателни бактерии. Екстрактът също показва инхибиторна активност върху растежа на бактериите по начин, зависим от дозата. Хидрометаноловият екстракт има антибактериална активност по-силна от тази на гентамицин (положителна контрола) срещу Streptococcus pneumonia ATCC 10015 , Escherichia coli ATCC 25922 и Escherichia coli O157: H7 АТСС 35159. Както е показано на Таблица 3 , стойностите на MIC и MBC варират сред тествани бактерии и в повечето случаи стойностите на MIC са по-ниски от стойностите на MBC, което показва бактериостатична активност на екстракта.

Таблица 2

In vitro антибактериална активност на хидрометаноловия екстракт от Allium hirtifolium Boiss срещу определени патогени.

Таблица 3

MIC и MBC (mg / mL) за антибактериална активност на Allium hirtifolium Boiss срещу определени патогени.

По отношение на обхвата на зоната на инхибиране, както и на стойностите на MIC и MBC, обикновено се наблюдава, че екстрактът е по-ефективен срещу грам-положителни бактерии в сравнение с грам-отрицателните бактерии, което може да се дължи на разликите в тяхната клетка стени структури. По-конкретно, грам-положителните бактерии нямат външна мембрана, докато външната мембрана, притежавана от грам-отрицателни бактерии, може да действа като бариера за много видове вещества от околната среда, които също включват антибиотици [ 48 ]. Резултатите от настоящото изследване са в съгласие с предходния доклад, който показва, че грам-положителните бактерии са по-чувствителни към различните видове екстракти отAllium roseum със средна зона на инхибиране на растежа, варираща между 8 и 15 mm [ 49 ]. Chikwem et al. [ 50 ] също така съобщава, чеекстрактът от Allium sativum може да потисне растежа на грам-положителни бактерии с по-голям размер на инхибиторната зона, която е с диаметър повече от 20 mm чрез анализ на дисково дифузия в сравнение с грам-отрицателни бактерии. Този резултат е в контраст с други екстракти на Allium sativum , които проявяват предимно своята антибактериална активност върху грам-отрицателни бактерии [ 51 , 52]. Изследванията показват, че мастни киселини, особено метилов естер (FAME), открити в растения като S. brachiate, притежават антибактериални и противогъбични свойства [ 53 ]. Ето защо, ние предполагаме, че антибактериалният ефект на екстракт от A. hirtifolium Boiss може също да се дължи на наличието на мастни киселини като 9-хексадеценова киселина, 11,14-ейкозадионова киселина и n-хексадеканова киселина.

3.3. Ефект на екстракта върху нормалната клетъчна жизнеспособност

Както е показано на Фигура 1 , хидрометаноловия екстракт от персийски шалот не е токсичен за Vero клетки при концентрации от 1.50 mg / mL и по-ниска (1 mg / mL), тъй като повече от 60% от клетките остават жизнеспособни при различни инкубационни периоди 24, 48 , и 72 часа ( Фигура 1 ). Екстрактът също така показва концентрация и зависимо от времето инхибиране за растежа на клетките. Що се отнася до CC 50 , стойностите са съответно 6,90, 2,90 и 2,60 mg / ml за 24, 48 и 72 часа, както е посочено в Таблица 4 .

Фигура 1

Ефект на Allium hirtifolium Boiss.хидрометанолов екстракт върху жизнеспособността на нормалната бъбречна клетъчна линия (Vero) след 24, 48 и 72 часа инкубация. Данните показват средно ± SD от три повторения.

Таблица 4

Минимални количества отхидролиетановия екстракт от Allium hirtifolium , които дават 50% клетъчно инхибиране за нормални бъбречни клетки от маймуни (Vero).

По отношение на антибактериалния ефект чрез анализ на хранителни микроорганизми, минималната инхибираща концентрация (MIC) на екстракта срещу всички грамположителни бактерии с изключение наStreptococcus pneumonia е 1,88 mg / mL, което е почти подобно на нетоксична концентрация към нормални клетки на бозайници. Както при другите патогени, използвани в това проучване, стойностите на MIC и MBC са по-високи от нетоксичната концентрация спрямо нормалните клетки. Въпреки това, този спор може да бъде разрешен, ако се извърши допълнително изследване на начина на действие на отделните съединения на екстракта [ 54 ] или някои подходящи химически и структурни модификации се прилагат върху екстракта [55 , 56 ]. Освен това, в едно проучване на Levison [ 57 ], беше показано, че ефективните стойности на MIC и MBC, използвани in vivo, са по-малки от получените стойности in vitro . Ето защо е необходимо по-нататъшно изследване на персийския екстракт от шалот, който да се използва като безопасен антибактериален агент.

Azadi et al. [ 58 ] съобщава, че нетоксичната концентрация на хлороформен екстракт от Allium hirtifolium към нормална миша фибробластна клетъчна линия L929 е 1,00 mg / mL. Освен това, предишно проучване показа, че чесънът и лукът, които принадлежат към вида Allium hirtifolium , проявяват значителна активност като цитозащитни средства върху нормалните клетки [ 59 ]. Cao et al. [ 60 ] също така съобщава, че съединението DADS от Allium sativum е показало, че е по-малко вредно против нормалната клетъчна линия (не се посочва типът на използваната нормална клетка).

Отидете на:

4. Заключение

Настоящото изследване показва, че хидрометанолният екстракт отAllium hirtifolium Boiss показва антибактериална активност. По принцип резултатите показват, че грам-положителните бактерии изглежда са по-чувствителни към екстракта в сравнение с грам-отрицателните бактерии. Също така е показано, че е нецитотоксично за нормални клетки при концентрация под 1,50 mg / mL. По-подробни проучвания, като отделяне на хидрометаноловия екстракт, изолиране на отделно съединение от екстракта и фракциониране, могат да бъдат полезни при разработването на лекарство на основата на персийски шало. Освен това са необходими допълнителни изследвания in vivo за валидиране на тези in vitro наблюдения.

Отидете на:

Препратки

1. Fernández MA, г-н García, Sáenz MT. Антибактериална активност на фракциите на фенолните киселини на Scrophularia frutescens и Scrophularia sambucifolia. Етнофармакология . 1996; 53 (1): 11-14.[ PubMed ]

2. Китанов ГМ, НТЗ Николов. Фенолни съставки на Hypericum maculatum. Фитотерапия . 1991; 62 (1): стр. 92.

3. Ankri S, Mirelman D. Антимикробни свойства на алицин от чесън.Микроби и инфекции . 1999; 1 (2): 125-129. [ PubMed ]

4. Арига Т, Секи Т. Антитромботични и противоракови ефекти на серни съединения, получени от чесън: преглед. Биофактори . 2006; 26(2): 93-103. [ PubMed ]

5. Harris JC, Cottrell SL, Plummer S, Lloyd D. Антимикробни свойства на Allium sativum (чесън) Приложна микробиология и биотехнология .2001; 57 (3): 282-286. [ PubMed ]

6. Taran M, Rezaeian M, Izaddoost M. Invitro antitrichomonas активност на Allium hirtifolium (персийски шалот) в сравнение с метронидазол.Ирански вестник за обществено здраве . 2006; 35 (1): 92-94.

7. Abdou IA, Abou-Zeid AA, El-Sherbeeny MR, Abou-El-Gheat ZH.Антимикробни активности на Allium sativum , Allium cepa, Raphanus sativus, Capsicum frutescens, Eruca sativa, Allium kurrat върху бактерии.Qualitas Plantarum et Materiae Vegetables . 1972; 22 (1): 29-35.

8. Bordia A, Verma SK, Khabia BL, et al. Ефективността на активния принцип на чесъна и лука върху кръвните липиди и експерименталната атеросклероза при зайци и сравнението им с клофибрат. Дневникът на Асоциацията на лекарите в Индия . 1977; 25(8): 509-516. [ PubMed ]

9. Eidi A, Eidi M, Esmaeili E. Антидиабетичен ефект на чесъна ( Allium sativum L.) при нормални и стрептозотоцин-индуцирани диабетни плъхове. Фитомедицин . 2006; 13 (9-10): 624-629. [ PubMed ]

10. Hirsch К, Danilenko М, Giat J, et al. Ефект на пречистения алицин, основната съставка на прясно смлян чесън, върху пролиферацията на раковите клетки. Хранене и рак . 2000; 38 (2): 245-254. [ PubMed ]

11. Кожури J, Vosoughi AR, Akrami M. Ефекти на anethum graveolens и чесън върху липиден профил при хиперлипидемични пациенти.Липиди в здраве и болести . 2007; 6, статия №. 5[ PMC безплатна статия ] [ PubMed ]

12. Lawson DL. Съставът и химията на чесъна скилидки и обработения чесън. В: Koch HP, Lawson DL, редактори. Чесън: Науката и терапевтичните приложения на Allium Sativum L. и свързаните с него видове . Baltimore, MD, САЩ: Уилям и Уилкинс; 1996, pp. 37-107.

13. Ghodrati Azadi H, Ghaffari SM, Riazi GH, Ahmadian S, Vahedi F. Антипролиферативна активност на хлороформен екстракт от персийски шалот, Allium hirtifolium, върху туморни клетъчни линии.Цитотехнология . 2008; 56 (3): 179-185. [ PMC безплатна статия ][ PubMed ]

14. Mozaffarian V. Речник на иранските имена на растения Tehran .Техеран, Иран: публикации на Farhange Moaser; 1996 година.

15. Jafarian A, Ghannadi A, Elyasi A. Ефектите на Allium hirtifolium Boiss върху клетъчно-медиирания имунен отговор при мишки. Ирански вестник на фармацевтичните изследвания . 2003; 2 : 51-55.

16. Rubatzky VE, Yamaguchi M. Световни зеленчуци, принципи, производство и хранителни стойности . Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ: Chapman & Hall / International Thompson Publishing; 1997 година.

17. Ebrahimi R, Zamani Z, Kashi A. Оценка на генетичното разнообразие на див персийски шалот (Allium hirtifolium Boiss.), Използвайки морфологични и RAPD маркери. Scientia Horticulturae . 2009; 119 (4): 345-351.

18. Zaidan MR, Noor Rain A, Badrul AR, Adlin A, Norazah A, Zakiah I. In vitro скрининг на пет местни лечебни растения за антибактериална активност, използвайки метод на диск дифузия. Тропическа биомедицина . 2005; 22 (2): 165-170. [ PubMed ]

19. Khan R, Islam B, Akram M, et al. Антимикробна активност на пет билкови екстракта срещу щамове от бактерии и гъби с клиничен произход, които са устойчиви на множество лекарства (MDR).Молекули . 2009; 14 (2): 586-597. [ PubMed ]

20. Bruce TJ, Cork AC, Hall DR, Dunkelblum Е. Лабораторна и полева оценка на флоралните миризми от африканския невен, Tagetes erecta и сладкия грах, Lathyrus odoratus, като кайромони за памучния болкоубийк Helicoverpa armigera. 2002,http://phero.net/iobc/samos/bulletin/bruce.pdf .

21. Zenkevich IG, Korolenko LI, Khralenkova NB. Десорбция с разтворителна пара като метод за подготовка на пробата в сорбционната предварителна концентрация на органични съединения от въздуха на работната зона и от промишлени отпадни газове. Журнал на приложната химия . 1995; 50 (10): 937-944.

22. Adams RP. Идентификация на компонентите на етеричното масло чрез газова хроматография / масспектрометрия . Carol Stream, Ill, САЩ: Allured Publishing Corporation; 1995 година.

23. Тода Н, Михара С, Умано К, Шибамо Т. Фотохимични изследвания върху ясминовото масло. Вестник на селскостопанската и хранителната химия . 1983; 31 (3): 554-558.

24. Франко MRB, Shibamoto Т. Летливи състава на някои бразилски плодове: umbu-Caja (Spondias citherea), каму каму-(Myrciaria dubia), araca-ОИП (Eugenia stipitata) и Cupuacu (Theobroma grandiflorum)вестник на селското стопанство и хранително Химия . 2000; 48 (4): 1263-1265. [ PubMed ]

25. Bendimerad N, Bendiab SAT, Breme K, Fernandez X. Състав на етерично масло от въздушни части на Sinapis arvensis L. от Алжир.Вестник на изследвания за етерично масло . 2007; 19 (3): 206-208.

26. Kubec R, Drhová V, Velíšek J. Топлинно разграждане на S-метилцистеин и неговия сулфоксид - важни ароматни прекурсори на зеленчуци от Brassica и Allium. Вестник на селскостопанската и хранителната химия . 1998; 46 (10): 4334-4340.

27. Frérot Е, Velluz A, Bagnoud A, Delort E. Анализ на летливите съставки на печени бобчета (Parkia speciosa), използвайки GC / ToF-MS с висока резолюция. Жълт и ароматен вестник . 2008; 23 (6): 434-440.

28. Pino JA, Abreu O. Летливи съединения от корена на Agdestis clematidea Moç. et Sessé от DC. От Куба. Вестник на изследвания за етерично масло . 2008; 20 (2): 153-155.

29. Kuo MC, Ho CT. Летливи съставки на екстрактите от разтворител на уелски лук (allium fistulosum L. сорт maichuon) и скалиони (а.fistulosum L. сорт caespitosum) Journal of Agricultural and Food Chemistry . 1992; 40 (10): 1906-1910.

30. Riu-Aumatell M, López-Tamames E, Buxaderas S. Оценка на летливия състав на сокове от кайсия, праскова и круша съгласно две пектолитични обработки. Вестник на селскостопанската и хранителната химия . 2005; 53 (20): 7837-7843. [ PubMed ]

31. Pino JA, Quijano-Celís CE, Fuentes V. Летливи съединения на Tulbaghia violacea Harv. Вестник на етерични нефтоносещи растения .2008; 11 (2): 203-207.

32. Bizzo HR, Lopes D, Abdala RV, et al. Сарисан от листата на Piper affinis hispidinervum C. DC (дълъг пипер) Жълт и ароматен вестник .2001; 16 (2): 113-115.

33. Pino JA, Mesa J, Muñoz Y, Martí MP, Marbot R. Летливи компоненти от сортове манго ( Mangifera indica L.). Вестник на селскостопанската и хранителната химия . 2005; 53 (6): 2213-2223.[ PubMed ]

34. Da Silva UF, Borba EL, Semir J, Marsaioli AJ. Просто твърдо инжекционно устройство за анализ на летливи вещества от Bulbophyllum (Orchidaceae). Фитохимия . 1999; 50 (1): 31-34.

35. Sampaio TS, Nogueira PCL. Летливи съставки на мангаба (Hancornia speciosa Gomes) на три етапа на зрялост. Хранителна химия . 2006; 95(4): 606-610.

36. Мишарина Т., Головния Р.В., Белецки IV. Сорбционни свойства на хетероциклени съединения, които се различават от хетероатома в капилярна газова хроматография. Руски химически бюлетин . 1993; 42(7): 1167-1170.

37. Andrade EHA, Santos AS, Zoghbi MGB, Maia JGS. Летливи съставки на плодове от Astrocarium vulgare Mart. и Bactris gasipaes HBK (Arecaceae), аромат и ароматен вестник . 1998; 13 : 151-153.

38. Sharififar F, Mozaffarian V, Moradkhani S. Сравнение на антиоксидантните и свободните радикални пречиствателни дейности на етеричните масла от цветя и плодове на Otostegia persica Boiss.Пакистанския вестник на биологичните науки . 2007; 10 (21): 3895-3899. [ PubMed ]

39. Guo L, Wu JZ, Han T, Cao T, Rahman K, Qin LP. Химичен състав, противогъбични и противотуморни свойства на етерни екстракти от Scapania verrucosa Heeg. и неговата ендофитна гъбичка Chaetomium fusiforme. Молекули . 2008; 13 (9): 2114-2125. [ PubMed ]

40. Bicalho B, Pereira AS, Aquino Neto FR, Pinto AC, Rezende CM.Прилагане на високотемпературна газова хроматография-масова спектрометрия за изследване на гликозидно свързаните компоненти, свързани с ябълката на кашу (Anacardium occidentale L. var. Nanum) Летливи вещества. Вестник на селскостопанската и хранителната химия . 2000; 48 (4): 1167-1174. [ PubMed ]

41. Castel C, Fernandez X, Lizzani-Cuvelier L, et al. Летливи съставки на бензоидни смоли: сиам и Суматра, част 2. Изследване на методите за вземане на проби от горното пространство. Жълт и ароматен вестник. 2006; 21 (1): 59-67.

42. Andrade EHA, Maia JGS, Zoghbi MDGB. Ароматични летливи съставки на бразилски сортове плодове от манго. Списание за храни и анализ на храните . 2000; 13 (1): 27-33.

43. Morteza-Semnani К, Vahedi М. Летливи съставки на ирански Hypericum perforatum L .. Процедури по химия на природните продукти (ICNP '02); 2002; Трабзон, Турция. 342-344.

44. Zhao Y, Li J, Xu Y, Duan H, Fan W, Zhao G. Екстракция, приготвяне и идентифициране на летливи съединения в Changyu XO brandy.Китайски вестник на хроматографията . 2008; 26 (2): 212-222.[ PubMed ]

45. Lantto TA, Dorman HJD, Shikov AN, et al. Химически състав, антиоксидантна активност и ефекти на клетъчната жизнеспособност на екстракт от сибирски бор (Pinus sibirica Du Tour). Хранителна химия. 2009; 112 (4): 936-943.

46. Betancur-Galvis LA, Morales GE, Forero JE, Roldan J. Цитотоксични и антивирусни активности на колумбийските лечебни растения, отглеждани в рода Euphorbia. Мемориали на Института Освалдо Круз. 2002; 97 (4): 541-546. [ PubMed ]

47. Iranshahi M. Преглед на летливи съединения, съдържащи сяра от сухоземни растения: биосинтеза, разпределение и аналитични методи.Вестник на изследвания за етерично масло . 2012; 24 (4): 393-434.

48. Joshi B, Lekhak S, Sharma А. Антибактериално свойство на различни лечебни растения: окимум санктам, Cinnamomum zeylanicum, Xanthoxylum armatum и Origanum majorana. Университетът в Катманду - наука, инженерство и технологии . 2009; 5 (1): 143-150.

49. Najjaa H, Neffati M, Zouari S, Ammar E. Състав на етерично масло и антибактериална активност на различни екстракти от Allium roseum L., северен африкански ендемичен вид. Компенсира Rendus Chimie . 2007;10 (9): 820-826.

50. Chikwem AJ, Chikwem JO, Swinton DJ. Водна екстракция на сушен и пресен чесън и сравнително изпитване за антимикробна чувствителност на екстракти от чесън върху избрани бактерии. BIOS .2008; 79 (2): 56-60.

51. Bakri IM, Douglas CWI. Инхибиращ ефект на екстракта от чесъна върху оралните бактерии. Архив на устната биология . 2005; 50 (7): 645-651. [ PubMed ]

52. Iwalokun BA, Ogunledun A, Ogbolu DO, Bamiro SB, Jimi-Omojola J. In vitro антимикробни свойства на воден екстракт от чесън срещу мултирезистентни бактерии и Candida видове от Нигерия. Journal of Medicinal Food . 2004; 7 (3): 327-333. [ PubMed ]

53. Chandrasekaran M, Kannathasan K, Venkatesalu V. Антимикробна активност на метиловите естери на мастни киселини на някои членове на chenopodiaceae. Zeitschrift кожа Naturforschung C . 2008; 63 (5-6): 331-336. [ PubMed ]

54. Али MS, Saiful Islam M, Masudur Rahman M, Rabiul Islam, Sayeed MA, Rafikul Islam M. Антибактериална и цитотоксична активност на екстракт от етанол от Микания Кордата (Burm.F.) BL Robinson leaves.Journal of Basic and Clinical Pharmacy . 2011; 2 (2): 103-107.[ PMC безплатна статия ] [ PubMed ]

55. Krishna MS, Jayakumaran NA. Антибактериален, цитотоксичен и антиоксидантен потенциал на различни екстракти от листа, кората и дървото на Tectona grandis. Международен журнал за фармацевтични науки и изследвания . 2010; 2 : 155-158.

56. Suffredini IB, Paciencia MLB, Nepomuceno DC, Younes RN, Варела АД. Антибактериална и цитотоксична активност на бразилските растителни екстракти-clusiaceae. Мемориали на Института Освалдо Круз . 2006; 101 (3): 287-290. [ PubMed ]

57. Levison ME. Фармакодинамика на антимикробни лекарства.Клиники за инфекциозни болести в Северна Америка . 2004; 18 (3): 451-465. [ PubMed ]

58. Azadi HG, Riazi GH, Ghaffari SM, Ahmadian S, Khalife TJ. Ефекти на Allium hirtifolium (ирански шалот) и неговия алицин върху микротубулните и раковите клетъчни линии. Африкански вестник на биотехнологията . 2009; 8 (19): 5030-5037.

59. Shrivastava S, Ganesh N. Инхибиране на тумора и анализ на цитотоксичност чрез воден екстракт от лук (Allium cepa) & Чесън (Allium sativum ): in-vitro анализ. Международен журнал за фитомедицина . 2010; 2 (1): 80-84.

60. Cao Н, Wen J, Li Nie Y, Xu M. Ефект на Allium sativum (чесън) диалил дисулфид (DADS) върху човешки недребноклетъчен белодробен карцином H1299 клетки. Тропическа биомедицина . 2008;25 (1): 37-45. [ PubMed ]