ПАРАЗИТ В ОКОТО - видео

За хората ,които не вярват ,че в тялото на човека може да живеят стотици видове паразити !

Снимка : www.24chasa.bg

Извадиха 9-сантиметров паразит от окото на жена  - БНТ

http://bnt.bg/news/zdrave/izvadiha-9-santimetrov-parazit-ot-okoto-na-zhena

Великотърновски офталмолог извади от окото на млада жена 9-сантиметров нишковиден паразит. Доктор Емил Николов твърди, че това е вид червей, който се среща при кучета, но изключително рядко може да се засели в организма на хора. Пациентката дошла в кабинета с оплаквания от силни болки в окото, без да подозира, че там, вероятно от години живее паразит с огромни размери.
Доктор Николов разказва, че започнал преглед на жена със силни болки в окото и затруднено зрение, без да подозира какво го очаква.
д-р Емил Николов офталмолог: Започнах да разглеждам под микроскоп и забелязах, че има някаква нишковидна структура. С разрез на най-външния слой на очната ябълка, който се нарича коньоктива и там се показа такава структура, която напомня конец.”
Лекарят казва, че е останал потресен от видяното.
д-р Емил Николов офталмолог: „И изненадата за мене беше когато го извадих от окото, започна да се свива. В първия момент това го отдадох на температурната разлика това свиване, но като го сложих на плоскост и го разгледах по-екзактно на микроскоп, установих, че това е един червей. Изненадата ми както сами разбирате, беше много голяма, огромна, защото обекта беше около 10-сантиметров”.
Според д-р Николов става дума за паразит от рода лоа – лоа. Паразитолози обаче опровергаха това предположение.
Доц. д-р Димитър Вучев – катедра “Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицинския университет – Пловдив: “Лоа лоа е червей, който обаче има географска зона на разпространение в Екваториална Африка. В България има регистрирани няколко случая, 2 или 3 може би, които обаче са от местно население, страните, които са в Екваториална Африка.
Най-вероятно червеят е дирофилария, чиито приносител са заразени комари, смята паразитологът. Макар и рядко паразитът се заселва и у хората. Обичайно червеят паразитира в животни, най-често кучета. За последните години обаче има поне 10 случая на заразени хора. Пътят на дирофиларията.
Доц. д-р Димитър Вучев – катедра “Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицинския университет- Пловдив: “Женският паразит в кучето отделя така нар. микрофеларии. Те циркулират в кръвта, когато един комар пие от кучето кръв, то се заразява. След една две седмици комарът вече и той е вече заразоспособен. И когато ухапе човек или куче той предава тези микрофеларии”.
Безстопанствените кучета са основен преносител на червейчето – Повече от 30 % от тях са носители на дирофиларии .Затова доц. Вучев смята, че както е по света бездомните кучета трябва да са единствено в приютите.

ИЗТОЧНИК : БНТ

=================================================================

 news7.bg

Извадиха 9-сантиметров червей от окото на жена

Уникалната операция е направена във Велико Търново

Великотърновският офталмолог д-р Емил Николов извади от окото на жена 9- сантиметров нишковиден паразит. В света има отбелязан само един подобен случай. Според лекаря, това е вид червей, който е силно подвижен, среща се основно при кучета и изключително рядко може да се засели в хора. Пациентката се оплаквала от силни болки в окото и се наложила спешна операция. По време на интервенцията лекарят открил нещо наподобяващо конец.

Доктор Николов разказва, че лесно извадил чуждото тяло от окото на жената, но забелязал, че то се движи. В момента състоянието на жената е добро. Според лекаря няма опасност за хора, с които тя е била в контакт.( Това е четвърти случай в света за последните 100 години). - ТОВА ИЗРЕЧЕНИЕ НЕ Е КОРЕКТНО ! Има източници ,в които са описани стотици подобни случаи !!!

Д-Р ЕМИЛ НИКОЛОВ   - Снимка - в. БОРБА

==============================================================

Извадиха 12-см ЧЕРВЕЙ от окото на жена от Стара Загора

Червеят бил с дебелината на конец и е изваден от окото на 47-годишна жена от Стара Загора

Извадиха 12-сантиметров червей от окото на старозагорка.

Червей в окото на жена от Стара Загора беше изваден успешно

Той бил с дебелината на конец и е изваден от окото на 47-годишна жена. Това е паразитът дирофилария. Жената се е заразила от ухапване от комар, разкри доц. д-р Мая Гълъбова, декан на Медицинския факултет в Стара Загора, цитирана от регионалното издание Novinata и от Стандарт.

Сложната операция е извършена от лекарите от катедра „Очни болести” от болницата в Стара Загора.

Паразитът дирофиларията е организъм, който паразитира в животните, най-често в кучетата, съобщи д-р Борислава Чакърова, паразитолог в отдел „Епидемиология и медицинска паразитология” към факултета. За последните 10 години у нас, с подобна диагноза са регистрирани повече от 20 случая, като три от тях са в Стара Загора.

Според докторите, тези редки за човека болести, които се пренасят от комари и други насекоми, ще се увеличават в бъдеще. Това е обусловено от промяната в климата ни, обясни д-р Чакърова. Подобни заболявания са по-характерни за териториите на Азия, Африка и Южна Америка.

Медицинският факултет в Стара Загора, заедно с климатолози, ще организират провеждането на дискусия за новите редки и непознати болести. Това се налага от факта, че общопрактикуващите лекари ще трябва да се запознаят с тях, за да могат да консултират своите пациенти и да ги насочват към определените специалисти, разкри още доц. Гълъбова.

---------------------------------------------------------------------
 ОЩЕ ЗА СЛУЧАЯТ В СТАРА ЗАГОРА ОТ ДРУГ ИЗТОЧНИК - petel.bg

Паразитът се загнездил там след ухапване от комар

Медиците от Стара Загора извадиха от окото на пациентка 12-сантиметров червей. Лекарите от Медицинския факултет са отстранили гадината от окото на 47-годишната жена чрез сложна операция, пишат  pravda.bg, позовавайки се на Блиц

До сега медиците не са се сблъсквали с подобен случай.

Червеят, заселил се в окото на жената бил с дебелината на конец. Първоначално пациентката имала болки в главата и намалено зрение, които в последствие започнали да я тревожат и тя се обърнала към личния си лекар. Така случаят започнал да се разплита и в крайна сметка се оказало, че жената има в тялото си така наречения тропически червей.

Според докторите той най-вероятно се е образувал след ухапване от комар. Те обясняват, че комарите пренасят ларвите на паразитите, докато смучат кръвта от тялото.

Тези червеи живеят най-често в тялото на кучетата и много рядко в човешкия организъм.

В България подобни паразити са изключителна рядкост, понеже те са характерни за страните от Южна Америка, Африка и Азия.  Основната причина болестта „червеи в главата” да засегне и нашата страна е промяната на климата.

Досега у нас не е имало толкова големи горещини и суши, които са предпоставка за бум на тропическите паразити, обяснява доцент Мая Гълъбова, която е извършила успешната операция на заразената с тропически червей пациентка.

=============================================================

Още по темата от ФБ .( извадки /личен опит  )

Ина Искренова‎Билки - събиране и използване.

Преди време писах и коментирахме за прочистването от паразити, споделих че точно такъв ми излезе на 15я ден от ухото .Извади го доктор ,при който бях отишла за консултация заради "необратимо разстроен вестибуларен апарат",Предстоеше ми операция и лекарства до живот! Но направих прочистването,много много не вярвах ..и този Пришълец ,излезе точно на консултацията с Доктора....малко е да кажа "увисна му ченето" smile emoticon Моментално ми "просветна" smile emoticon,не отидох на операция ,дори не взех рецептата ,камо ли да купя Доживотните лекарства smile emoticon Така че,всеки може да изгони Пришълците в нас с карамфил,пелин настойка от орехчета.

 Ина Искренова Рецептата я има в сайта ,"земя назаем",всеки ден в продължение на 14 дни сутрин,обед и вечер по една чаена лъжичка смлян сух пелин,една чаена лъжичка смлян карамфил и една лъжичка настойка от зелени орехчета.ВАЖНО! ОРЕХЧЕТАТА се взимат САМО 7 ДНИ !!! Билките се гълтат СУХИ,с малко вода ,има значение .В никакъв случай н не се ползва зехтин,чай,безалкохолни,мед,или каквото и да било.САМО ВОДА,леко неприятно е но се свиква,а и важно е да ги смелете почти на прах.Към 11я ден при мен започна едно мравучкане ,в ухото където според докторите Вестибуларния ми апарат беше вече тотално излязъл извън строя. Въобще не ми мина през ум,че това което пиех дава реакция. Мравучкането достигна степен на нетърпимост ,точно в кабинета на доктора който щеше да ме оперира и който ме "осъди" на Доживотно пиене на ВЕСТИБО smile emoticon Помолих го да погледне ,защото "нещото в ухото ми " буквално ме подлуди,и той бръкна с една клечка за уши и се врещи ,а аз се разревах като видях тънко бяло червейче ,което се беше увило в памука на клечката.МОМЕНТАЛНО....ми олекна,световъртежа,гаденето и замайването спряха на мига,който иска нека не ми вярва. Това го преживях,Доктора измрънка нещо от сорта че може би това е попаднало в ухото ми от някое дърво,а беше февруари и валеше сняг smile emoticon 2012 година. От тогава,нито съм имала проблеми,нито ще имам уверена съм защото през три месеца правя това прочистване.

=================================================================

ВНИМАНИЕ ! СЛЕДВАЩОТО ВИДЕО НЕ Е ПОДХОДЯЩО ЗА ХОРА С ЛАБИЛНА ПСИХИКА И ЛИЦА ПОД 18 г. !!!!!!!!!!

 

Видеографика: Лекари извадиха червей от окото на момче

http://www.dnevnik.bg/video/2015/06/10/2550014_videografika_lekari_izvadiha_chervei_ot_okoto_na_momche/
============================================
 10-сантиметров червей се загнезди в окото на жена

Сряда, 12 Февруари 2014- ИЗТОЧНИК - www.bolenzdrav.com

Възпалението на окото на 53-годишна жена от Мюнхен се оказа загнездил се там паразит. Лекарите извадиха оттам 10-сантиметров червей, съобщи сп. „Шпигел". Специалистите от Германия признават, че виждат подобно нещо за първи път, а случаят е описан в New England Journal of Medicine. Жената отишла на преглед заради усещането за чуждо тяло, а и окото било зачервено. Сълзяло, имало и лек оток. Самата тя се опитвала доста пъти да види в огледалото има ли чуждо тяло, но не успяла да разбере. Сметнала, че най-вероятно става дума за някакво възпаление на роговицата. За три седмици не настъпило подобрение, затова тя отишла на очен лекар. Там офталмологът я разпитал подробно, включително и за това дали в последно време е била някъде в чужбина. Преди 10 месеца пътувах до Шри Ланка, признава пациентката. ОЩЕ ПО ТЕМАТА Тогава лекарят веднага я изпраща в Очната клиника на Техническия университет в Мюнхен за допълнителни изследвания. Работната му диагноза е за червей в окото на жената. Колегите му помислили, че има някаква грешка, но прегледът със специална лампа показва, че в окото наистина нещо се движи. Става дума за „лоа лоа" – нишковиден червей, който се бил загнездил там. Паразитите са разпространени в Западна и Централна Африка. Няма друг начин да се извади червея, освен оперативно през малък разрез, разказва пред. „Шпигел" офталмологът д-р Рамин Корамния. Паразитът се оказал дълъг 10 см. Така специалистите вече били наясно с диагнозата – нишковидният паразит е от вида Dirofilaria repens. Среща се в Африка и Южна Европа, но може да се пренася и чрез комари. Така е стигнал и до Азия, където пътувала жената. Обикновено червеят паразитира по животни, главно кучета, при които се загнездва в кожата. Това,че при жената е стигнал до окото, но това е по-скоро нетипично, коментира д-р Рамин Корамния. Случаят бил коментирани с колеги от Института по тропическа медицина. Преобладаващото мнение на специалистите там било, че паразитът не може да се размножава в тялото на човека, затова не е необходимо жената да бъде лекувана с медикаменти, действащи върху целия организъм. След операцията тя била изписана да се прибере вкъщи и оттогава не е имала оплаквания. СНИМКИ: New England Journal of Medicine Източник: Сп. "Шпигел"

Коклюш - ВАКСИНА

"С течение на годините се оказа, че приложението на ваксината не е достатъчно ефикасно, за да се осигури трайно ограничение на заболеваемостта (от коклюш) и смъртността. След 2003 г. се забелязва постоянна тенденция за покачване на инфекциозната чувствителност в популацията. Проучванията показват, че всъщност ваксинопрофилактиката не е достатъчна за осигуряване на едно постоянно ниво на защитни антитела в популацията и това се дължи до голяма степен на антигенна изменчивост на причинителя, което налага една непрекъсната преоценка на имунизационните схеми. Така през последните години се наложи освен първичното ниво на имунизация и бустер доза на шестгодишна възраст, а в момента се обсъжда въпросът за приложение на трета бустер доза в тийнейджърска възраст, както и за селективна профилактика на най-застрашените контингенти в популацията. Това са здравни работници, работещи в обществени детски заведения, както и профилактика на всички хора, които са в тесен контакт с новородени и кърмачета, тъй като те се оказват източник на инфекция."
Д-р Попниколова, модератор на една от сесиите на Националната
конференция по доболнична педиатрия, Здравен навигатор-педиатрия, бр.2/2015
Така стоят нещата, "колеги" - ваксината не е ефикасна, но ще ви ваксинираме с още и още допълнителни дози, току-виж станала ефикасна.

кис­та на яйчни­ци­те и гу­ша -РЕЦЕПТА

Невена Босилкова  ( http://kasnaprolet9999.blog.bg )Преди време тук се публикува следното, което съм записала: "Нау­чих от дру­ги хо­ра за ре­цеп­та­та и я при­ло­жих и на се­бе си. Ре­зул­та­тът бе не­ве­роя­тен: от 4 сан­ти­мет­ра кис­та­та ста­на на 0,9 сан­ти­мет­ра, а дру­ги­те по-мал­ки из­чез­на­ха, ка­то про­дъл­жих да пия ле­карс­тва­та. Ре­цеп­та­та, коя­то ви пре­дос­тавям с удо­волс­твие, има ефе­кт и при кис­та на яйчни­ци­те и гу­ша.
Всич­ки, кои­то има­т на­ру­ше­ния на щи­то­вид­на­та жле­за, знаят за проб­ле­ми­те, кои­то тя им съз­да­ва: нер­вност, труд­но ди­ша­не, без­съ­ние. Всич­ко то­ва из­чез­ва. Ето и са­ма­та ре­цеп­та: 20 лис­та от ал­ое, 500 гра­ма мед, 500 ми­ли­лит­ра чер­ве­но ви­но, 2 су­пе­ни лъ­жи­ци ранилист - то­ва е бил­ка, коя­то се ку­пу­ва от бил­ко­ва ап­те­ка.
Лис­та­та на ал­ое­то се наря­зват или на­чуп­ват на дреб­ни пар­че­та и заед­но с ме­да, ви­но­то и ранилис­та се смес­ват. Смес­та се ва­ри на вод­на баня око­ло 30-40 ми­ну­ти. Раз­тво­рът се на­ли­ва в стък­ле­но ши­ше, мо­же и да се пре­це­ди. Съх­ран­ява се в хла­дил­ник. Прие­ма се по ед­на су­пе­на лъ­жи­ца по­ло­вин час пре­ди яде­не."

Със сусам към безсмъртието

Масленото растение доставя на организма множество безценни полезни вещества

ТРЪНДЕВИ - НАЙ -ВКУСНИЯТ СУСАМ

 

Първите сведения за сусама датират отпреди 3500 години. Той бил използван като подправка към месни и зеленчукови блюда и като лекарствено средство. Семената имат уникален химически състав. Те съдържат голямо количество витамин Е и В (също А и С, но в по-малки дози), както и много белтъчини, полиненаситени киселини, калций, магнезий, цинк, фосфор, желязо и целулоза.

В превод от всички азиатски езици названието на семената на сусама означава „маслено растение“. На Изток то се асоциира с безсмъртието. Ако надзърнем в скалата с полезността на растителните масла, сусаменото масло заема почетното трето място, веднага след бадемовото и фъстъченото. Но пък сусаменото масло е значително по-евтино от другите два лидера в класацията. А освен това в него има важни антиоксиданти, които в другите продукти не се срещат или са в много ограничени количества.

Именно те отговарят и за дългия срок на съхранение, който е до 9 години без да се променя химическия състав. От древни времена сусаменото семе и масло се използват от болните за облекчаване на дишането по време на обостряне на астма и белодробни заболявания. С тях човек няма как да се бои от грип.

Сусаменото масло помага при запек, а отвара от семената, размесена с мед, спира разстройството. Като цяло маслото е по-полезно за храносмилателната система от суровите семена. То се препоръчва да се пие при нарушения на обменните процеси в организма, хиперфункция на щитовидната жлеза, ставни заболявания, стомашни колики, камъни в бъбреците, възпаление на жлъчния мехур, малокръвие и дори при вътрешни кръвоизливи.

Семената на сусама трябва старателно да се предъвкват и да не се подлагат на силна термична обработка, за да може да се използва максимума от полезните им свойства.
Те са шампион по съдържание на фитостерин – вещество, което помага за понижаване нивото на холестерола в кръвта, благодарение на което се намалява риска от възникване на атеросклероза. Това помага и в борбата със затлъстяването.

Особено полезен е сусамът за жените на възраст над 45 години, тъй като съдържа фитоестроген, смятан за естествен заместител на женските полови хормони. Сусамовата паста пък, която вече може да се намери по всички диетични щандове у нас, е прекрасен източник на полезните мастни киселини омега-3 и омега-6. Организмът на човека не може сам да изработва тези жизнено важни вещества, затова пастата трябва обезателно да бъде включвана в менюто. Тя укрепва здравето на сърцето и мозъка, а наличието в нея на калций, желязо, мед и фосфор осигурява здравина на костите и зъбите, пречиства бъбреците, укрепва кръвоносните съдове и придава енергия, предотвратявайки анемията.

Друг важен неин компонент е тиаминът или витамин В1. Той въздейства благотворно на нервната система, мускулите и храносмилането. Дефицитът му може да предизвика сърдечни усложнения и смущения в работата на стомашно-чревния тракт.
Сусамената паста е ключов продукт в кулинарията на страните от Средния изток. Именно тя придава особения вкус на класическите източни блюда. Но се цени преди всичко заради полезните й свойства, много от които спомагат за подобряване на външния ни вид. За чиста и сияйна кожа, здрави коси и безупречна фигура се препоръчва консумирането на сусамена паста с морски продукти. Това е чудесно средство за изчистване на черния дроб от отрови и шлаки, което също подпомага отслабването.  Автор : проф. Христо Мермерски  Вестник Десант

Някои от тези растения са ефективни за унищожение на раковите клетки .

Растителни отвари и настойки, ограничаващи развитието на неприятелите по растенията – II част

публикувано на юли 5, 2010 от TrayanaBio

Mentha sylvestris

Мента (Mentha sylvestris). Проявява   репелентно действие по отношение на мравки. Половин чаша листа от мента и 1 чаша сафроново, шафраново (Carthamus tinctorius)

Carthamus tinctorius

масло се смесват в смесител. Сместа се бутилира и се оставя за един ден на горещо място. Поливат се следите и гнездата на мравките.

Елша (Аlnus sp.)

Alnus(Елша)

Прилага се срещу листни въшки и акари по карамфил, шипка, ябълка и други.Използва се настойка от 1 kg сухи или 2 kg свежи листа, накиснати за 24 часа в 10 1 вода.Може да се приготви и отвара, като след 12-часово киснене получената настойка се вари в продължение на 30-40 минути.

Гъсениците на гьботворката не се хранят с листата на дъба, ако са нап­ръскани с настойка от елша. Старо народно средство за унищожаване на поповото прасе е заравянето в почвата на клонки от елша.

Жаблек, конски ребра Galega orientalis.).Проявява висок акарициден ефект. Използва се настойка, приготвена от 1 kg смлени сухи растения, които са киснали 24 часа в 10 1 вода.

(

Змийско мляко (Chelidonium majus).

Проявява ефект срещу листни въшки, листни бълхи, щитоносни въшки, трипсове и гъсеници на зелевите пеперуди.Използва се настойка, приготвена от 3-4 kg свежа или 1 kg сушена расти­телна маса, която се кисне 36 часа в 10 1 вода. Сушените и смлени растения се използват за прашене срещу къщни неприятели или след запалване за опушване на овощни дървета и зеленчукови растения срещу листни въшки.

Киселец (Rumex acetosa).

 Проявява лекуващо действие спрямо меха­нично повредени дървесни видове.Образуваните рани трябва да се натриват 2-3 пъти дневно с листа или корени. По-висока ефективност се наблюдава, ако листа от киселец се поставят върху раните като пластир на пласт от 1-1,5 cm, след което се притискат с подходящ материал. Пластирът трябва да се смени няколко пъти през лятото.

Картофи (Solanum tuberosum).Solanaceae е относително по-слаба и предизвиква едва 30-50% смъртност.

Във всички части на растението и особено в недозрелите клубени се съдържа отровният алкалоид соланин. Препоръчва се за опазване на краставици от листни въшки. Освен това с успех може да се използва срещу овощни акари, земни бълхи, кърлежи, дървеници и други. Използва се под формата на настойка, приготвена от 1,2 kg добре смлян свежа маса или 60-80 g нарязани сухи картофени стъбла, заляти с 10 l вода, в която престояват 3  часа (по-концентрираните разтвори може предизвикат пригори по растенията). Ефективността на настойката от картофи в сравнение с растителните ек­стракти от другите видове на сем.

Квасия (Quassia amara).

Има добре изразен инсектициден ефект срещу листни и коренови въшки, листогризещи гъсеници и мравки.Използва се настойка от 150 g суха листна маса на 10 1 вода.

Коноп (Cannabis sativa). Има инсектициден ефект срещу ларвите на бялата зелева пеперуда, ларвите на майските бръмбари, колорадския бръм­бар и много други вредители по цвеклото, овощните дървета и цветята. Използва се настойка, приготвена от 100 g свежи цъфтящи растения, които се нарязват, заливат се с 2 1 вода и се варят 5-10 минути. За пръскане от така получения концентриран извлек се взимат 200 ml, които се разреждат в 10 1 вода.

Кромид (Allium cepa). Препоръчва се за борба срещу паяжи-нообразуващи акари, листни въшки, млади гъсеници, за отпъждане на пти­ците, хранещи се с ягоди или плодове, срещу голи охлюви и за предпазване от неприятели в периода на съхранение.Използва се водна настойка, приготвена в съотношение 200 g сухи обвивни люспи от лютиви сортове лук на 10 1 гореща вода, в която киснат 15 часа. Трикратното третиране на нападнатите растения през 4-5 дни намалява числеността на паяжинообразуващите акари с 95%.

Половин кофа люспи се заливат с гореща вода (60-70°С). След един ден екстрактът се филтрува и се разрежда в съотношение 1:2. Така приготвената настойка има висок ефект срещу паяжинообразуващите акари.

100-150 g обелен лук се залива с 10 1 вода и се екстрахира 4-5 дни. Филтрува се и растенията се третират веднага.

Тяколко глави лук, поставени в съдове, където се съхранява зрял фасул, го предпазват от фасулев зърнояд.

За отпъждане на птици на различни места в короната на овощните дърве­та се поставят срязани луковици. След изсъхването им, те се сменят с нови.

Кориандър (Coriandrum sarivum). Действа срещу молци и листни въшки. Използва се отвара от равни части кориандър и вода, които се варят 10 минути. Разтворът се прецежда и се пръска.

Кукуряк (Heleborus odorum).  Във всички части на растението се съдържат отровни гликозиди – хелеборин, хелабороин и други. Действа много ефективно срещу младите ларви на колорадския бръмбар, нощенките, листните въшки по зеленчуковите култури и други открито живеещи насекоми

Използва се под формата на отвара, като 500 g свежа маса се вари 20-30 минути в 10 1 вода.

Лайка (Chamomilla recutita, Matricaria chamomilla). Съцветията на лайката проявяват висок инсектициден ефект срещу листни въшки, кръвна въшка, листни бълхи, листозавивачки и т.н.Използват се водни разтвори от изсушени и стрити на прах съцветия в доза 200 g прах за 10 1 вода. Възможно е да се прилагат и водни екстракти, получени след накисване на 200 g съцветия в 10 1 вода за 24 часа. Този екстракт може да се прилага и непосредствено преди прибирането на реколтата, тъй като токсичността му бързо се губи под влияние на слънчевата радиация.

Мелия (Melia azedarachta). Проявява акарицидно действие. Използват се водни настойки, приготвени от 1 част суха растителна маса на 20 части вода.

Мечи лук (Allium ursinum). Предпазва доматите от нападение на листни въшки и повишава продуктивността на картофите при третиране преди засаждането на рътените клубени, които ще се използват за семе. Приготвя се настойка от листа, цветоноси и луковици. Смачканата расти­телна маса се залива с вода в съотношение 1 к§ на 30 1 и кисне 12 дни. Прилага се двукратно през вегетационния период.

Млечка (Euphorbia virgata). Сокът на млечката съдържа отров­ни вещества, поради което при работа трябва да се вземат всички предпазни мерки. Препоръчва се срещу гъсеници на пеперуди. Особено отровни са отварите от прецъфтели растения. Обикновено 4 kg свежи стъбла и листа се заливат с вода и се варят 2-3 часа, след което се разреждат до 10 1 с вода.

Мъжка папрат (Dryopteris felix mas). Използва се за огра­ничаване плътността на листни и щитоносни въшки и фитонематоди под формата на настойки. В миналото от коренищата на мъжката папрат се е приготвяла отвара, която е използвана срещу паразитните хелминти по човека и домашните животни, поради което тя е известна и с името противоглистна папрат. За приготовяне на настойка 1 kg свежи растителни части се накисват за 18 часа в 10 1 вода. След прецеждане се използват за третиране в неразредено състояние. Същата настойка се препоръчва и за поливане на цикламени растения, наднати от нематоди (по 200 ml разтвор). Четири поливки забележимо ускоряват развитието на цикламите и намаляват вредата от нематодите, без обаче да ги унищожават.

Олеандър (Nerium oleander). Образува гликозиди, високо токсични по отношение на голям брой насекоми-фитофаги. Използува се под формата на отвари.

Пащернак (Pastinacia sativa). От корените е отделено инсектицидно действащо вещество, наречено тирастицин. То е токсично срещу ларви на мухи, комари, грахова листна въшка и др.

Пипер (Capsicum annuum). Лютивите сортове се препоръчват за борба с листните въшки, листните бълхи, гъсениците и голите охлюви под форматана отвари и настойки. Използват се отвари от 1 kg свежи или 0,5 kg сушени нарязани червени плодове които се варят 1 час в 10 литра вода. Престояват две денонощия, след което се стриват, прецеждат и се наливат в плътно затворени емай­лирани или стъклени съдове, съхранявани на тъмно и хладно. За приготвяне на работния разтвор, 0,5 1 от получения концентрат се разрежда в 10 литра вода, към която се прибавя 40 g сапун. По същия начин може да се използва и прах от сухи стрити пиперки. Настойки се приготвят чрез нарязване на 1 kg зелени или 0,5 kg сухи пи­перки, които се заливат с 10 1 вода и се екстрахират в затворен съд в про­дължение на 10 дни, а след това се филтруват. За пръскане се използва разтвор, получен след разреждане на 150 ml от екстракта в 10 1 вода. Да се внимава разтворът да не попадне в очите!

Пелин (Artemisia absinthum). Отвара  от  пелин  се   използва  във етеринарната медицина за измиване на животните срещу външни паразити и кръвосмучещи видове. В растителната защита се прилага за борба със смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи, трипсове, листогризещи насекоми, миниращи молци и други. Прилага се под формата на отвара. За целта 1 kg нарязана суха надземна маса, залята с вода, се вари 15 минути, след което отварата се прецежда и долива до 10 l. За усилване действието на отварата към нея се добавя разтвор от сух птичи тор. Приготвя се като 1 kg сух тор се разтваря за 1-2 денонощия в малко количество вода. След това се смесва с отварата от пелин, прецежда се и се долива до 10 l. Първоначално се извършват по две, а след това по едно третиране седмично.

Пелинът притежава силен репелентен ефект срещу дрешния молец, поради което стръкове от пелин се поставят в шкафове и гардероби.

Песъкиня (Padus avium, P. Racemosa). Синтезира токсични съединения, съдържащи циановодородна киселина, бензалдехид и някои още неизвестни вещества. Действа токсично на къщната муха, листни въшки, акари, ларви на мухи и бръмбари, срещу листогризещи гъсеници и др. Използват се отвари, приготвени от 200-300 g свежи или сухи клонки заедно с листата, които се кипват в 10 1 вода. Прилага се за пръскане на овощни дървета или ягодоплодни храсти през пролетта и лятото. Клонките на песъкинята, потопени в съдове със застояла вода за 2-3 минути, унищожават всички патогенни микроорганизми, при което водата става ароматна, свежа и годна за пиене.

Повет (Clematis vitalba). Растението е особено токсично в свежо състояние. Използва се за борба срещу смучещи насекоми – листни въшки, листни бълхи и трипсове. Прилага се под формата на настойка, получена от 1,5 kg неотворени пъпки или цветове, които се накисват за 1-2 часа в 10 1 вода.

Портокал (Citrus aurantium). Проявява висока ефективност срещу па­муковата листна въшка. Използва се под формата на настойка от 200 g сухи портокалови кори, които се екстрахират в 1 1 вода в продължение на 5 дни. През това време съдът се съхранява на тъмно. Течността над утайката се отлива и се пре­цежда. За приготвянето на работен разтвор 1 чаша от този концентрат се разрежда в 5 1 вода.

Ревен (Rheum rhabarbarum). Има добър инсектициден ефект срещу луковата муха и бобовата листна въшка. Използва се отвара от 1 kg свежи филизи и листа на 10 1 вода, които се варят в продължение на 30 минути.

Ралица (Delphinium elatum). Всички части на растението съдържат токсични алкалоиди, но най-големи количества се намират в коренището и корените, в цветовете и в семената. Настойката и прахът от сухи растителни части на ралицата имат контактно и стомашно действие срещу гъсеници на пръстенотворката, бялата овощна пеперуда, златозадката, ябълковия ме лец, бялата зелева пеперуда, репните пеперуди, ларвите на люцернови тояд, лъжегьсениците на листните оси, листни въшки, бълхи и открито веещите ларви на листогризещите бръмбари. Инсектицидни свойства имат и декоративните форми на ралицата. Използва се цялото растение, което се прибира преди бутонизацията и се суши на сянка. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойката се приготвя в съотношение 10 1 вода на 1 kg грубо нарязана суха маса, която кисне 2 дни. Отварата се приготвя в същото съотношение, като се вари в продъл на 1-2 часа.

Репей (Arctium lappa). Ефективен е срещу ларвите на зелеви руди, нощенки, миниращи молци и листоядни вредители по зелето, ряпата, репичките и други зеленчукови култури. Използва се за третиране на растенията в периода на яйцеснасяне на вредителите. Прилага се като настойка, приготвена от 3 kg нарязани листа, които кис­нат 3 денонощия в 10 1 вода. Необходимо е да се извършат 3-4 пръскания.

Самакитка (Aconitum sp.). Проявява ефективност срещу зелената ябъл­кова листна въшка, срещу ларвите на малиновия бръмбар, дребни листогризещи гъсеници, ларвите на рапичната листна оса и други. Използва се настойка, получена от kg суха стрита надземна растителна маса, която се екстрахира 48 часа в 10 1 вода. По-висок ефект има настойка, приготвена от 350 g цветове, семена и ко­рени в същото количество вода. Срещу паяжинообразуващите акари се прилага спиртна (70%) настойка от корени, клубени и надземни части на растението, събрани в периода на бутонизацията, която преди употреба се разрежда с вода в съотношение 1:10. Може да се приготви и прах от самакитка, като 10 kg хидратна вар се навлажнява в 1,5-2 1 концентриран екстракт, след което се изсушава, стрива се добре и се прибавят 3 части дървесна пепел или уличен прах.

Софора (Sophora japonica). Надземната част на растението е много отровна, особено в началото на цъфтежа, когато тя трябва да се прибира. Възрастни пчели при кацане върху цветовете на софората изпадат в състояние на вцепенение и дори умират под влияние на съдържащия се в нея алкалоид пахикарпин. Прилага се срещу листни въшки и бълхи, ларви на дървеници и особено срещу ябълковия молец. Използва се настойка, приготвена от 1,2 kg суха маса, накисната в 10 1 вода за 24 часа.

Татул (Datura stramonium). Всички части на растението са силно отровни поради присъствието на алкалоидите хиосциамин, скополамин и атропин. Проявява висока ефективност спрямо зелевата и цвекловата въшка. Събират се всички растителни части или само листата с цветовете и буто­ните. Прилага се под формата на настойки и отвари. Настойките се приготвят в съотношение 1 kg суха или 2 kg свежа маса на 2 1 вода, в която се оставят да престоят около 12 часа. Отварите се приготвят в същото съотношение и се варят в емайлирани продължение на 2-3 часа. След това се охлаждат и преди третиране се разреждат с вода в съотношение 1:5.

Термопсис (Thermopsis lanceolata). Проявява  инсектициден  ефект срещу ларви на зелеви нощенки и дървеници. Използва се настойка, приготвена от 350 g зрели семена или 1 kg суха нарязана надземна част, които се екстрахират в 10 1 вода в продължение на 1-2 дни.

Тревист бъз (Sambucus ebulus). Водните настойки от свежи листа и цветове, събрани в периода на цъфтеж, унищожават при пръскане листните въшки и други дребни смучещи насекоми. За целта 500 g листа от бъз се заливат с 3,5 1 вода и се варят 30 минути. Долива се изпареното количество вода. Прецежда се и се пръска.

Тютюн (Nicotiana tabacum). Съдържа няколко вида алкалоиди, от които най-токсичен е никотинът. Инсектицидните му свойства са познати още от древността. Прилага се срещу листни въшки, листни бълхи, трипсове, гъсеници на листозавивачки, зелев молец, зелева и лукова муха и други. Използват се цели растения или растителни части и отпадъци – връхни части (при кършенето) и начупени листа или прах (при сушенето и мани­пулацията). Прилага се под формата на настойки, отвари или димки: За приготвяне на настойки се използват 400 g изсушени или 1 kg свежи растителни части, които се киснат две денонощия в 10 1 вода, след което се прецеждат. Преди пръскане в работния разтвор задължително се добавя 40 g сапун на всеки 10 1 разтвор. Отварите се приготвят в същите съотношения, като се варят 2 часа. Прах за прашене се прилага срещу листни бълхи, като се смесва в съот­ношение 1:1 с пепел или вар.

Димки се използват срещу възрастните на листните бълхи по овощните култури и при третиране на оранжерии срещу листни въшки. В между­редията на насажденията се правят купчини от слама или друг горящ растителен материал, а върху тях се посипва по 2 kg тютюн. Опушването трябва да продължи поне 30 минути. То трябва да се извършва в тихо, безветрено време, вечер или в началото на нощта.

За отблъскване на зелеви и лукови мухи около растенията се посипва тю­тюнев прах, размесен с пясък или почва.

Чай (Thea sinensis). Проявява висок ефект срещу ериофидните акар по касиса. Използват се отвари, получени от 1 g чай, който се залива с 0,5 1 горе вода и се екстрахира в продължение на 1 час. В така приготвената отварг резниците, предназначени за вегетативно размножаване, се накисва дължение на 3 часа. След това се засаждат в добре навлажнена почва. Не трябва да се поливат в продължение на 24 часа.

Червен бъз (Sambucus racemosa). Проявява   висок   ефект огневките по цариградското грозде и касиса. Използва се под формата на настойка от 200-300 g нарязани стъбла и цветове, които се екстрахират в 10 1 вода в продължение на 24 часа. Достатъчно е дори да се поставят клонки от червен бъз в храстите, за да се отпъдят пеперудите на огневките,

Червено куче грозде (Solanum dulcamara). Силно отровно растение, съдържащо гликоалкалоида соланин. Използва се за третиране срещу листогризещи гъсеници в млада възраст, срещу листни въшки, трипсове и други вредители по зелето. Прилага се под формата на отвари, приготвени от стъблата и листата, като 5-6 kg свежи нарязани растителни части се накисват във вода за няколко часа, а след това се варят около 3 часа на слаб огън. Отварата се съхранява на тъмно и хладно място до няколко месеца. Преди употреба се разрежда в съотношение 1:2.

Черно куче грозде (Solanum nigrum). Проявява добър ефект срещу зелевите молци и нощенки. Използва се под формата на отвара от 450 g зелена маса, която се залива с 101 вода и се вари 30 минути на слаб огън.

Чесън (Аllium sativum). На санскритски името му означава “убиец на чудовища”. Има отличен ефект срещу паяжинообразуващите акари по сли­вата, цариградското грозде и други трайни култури. С добър резултат може да се използва и за защита на съхраняваните продукти. Използва се под формата на воден екстракт или като цели скилидки. Воден екстракт се получава, като 0,5 kg чесън, смачкан в хаван, се разрежда в 3-5 1 вода, промива се и прецежда двукратно, след което се разрежда до 10 1 с вода. За третиране на нападнатите от акари растения се използва работен разтвор, получен от разтварянето на 500 ml екстракт в 10 1 вода. Пръскането се повтаря два пъти през 5-6 дни. При това не е необходимо да се третира всяка клонка, тъй като акарите загиват и на необработените клонки. 150-200 g чесън се счуква в хаван, залива се с малко вода и се екстрахира 1-2 дни, след което се прецежда и се разрежда в 10 1 вода. С получения разтвор нападнатите растителни части се третират 2-3 пъти дневно на всеки 10-15 дни.

Цели скилидки чесън се използват за предпазване на съхраняваните продукти. 200 g чесън на 1 t пшенично зърно предизвиква изкачване на складовите хоботници по стените на помещенията, откъдето след това се събират. В Китай чесънът се използва при съхранение на ориз и брашно. В Белгия той се прилага при съхранение на ленено семе.

Мравките не понасят миризмата на чесън. Достатъчно е да се поставят скилидки от чесън между пътеките, за да напуснат съответното място.

Съществуват и голям брой многокомпонентни рецепти, които включват телен брой растителни видове, като например:

Лют пипер и пелин. Проявяват репелентен ефект по отношение на зай­ци, охлюви и голи охлюви, унищожават листни въшки и белокрилки.Приготвя се отвара от 1 чаша люти чушки, 1 чаша пелинови листа и 5 ча­ши вода, които се варят до кипване. Сместа престоява 1 час, след което се прецежда и се използва за пръскане.

проф.д.с.н Йорданка Станчева и Колектив

www.trayanabio.com/ 

Растителни отвари и настойки, ограничаващи развитието на неприятелите по растенията – I част

публикувано на май 17, 2010 от TrayanaBio

Броят на растителните видове, които проявяват инсектицидни свойства, е значително по-голям. Сравнително по-широко използвани са следните видове:

Анабазис (Anabasis aphylla). Проявява високо инсектицидно действие срещу младите ларви на зелевите пеперуди, зелевите молци, ябълковия молец, листни бълхи, ларви на дървеници, листни въшки и други насекомни видове.

Използват се водни настойки, приготвени от 80 g суха маса за 1 1 вода, които се екстрахират в продължение на 24 h.

Могат да се приготвят и отвари, като след 12-часово екстрахиране на настойката, тя се кипва в продължение на 60 min.

Възможно е да се използва и под формата на прах, получен от ситно смлян сух анабазис, който се смесва в съотношение 1:5 с пълнител – уличен прах, пресята пепел или вар.

Аир (Acorus calamus). Той е високотоксичен за гъсениците на зла-тозадката, проявявайки контактно и стомашно действие. Има силен репелентен ефект спрямо мухи и комари. Прилага се под формата на прах, полу­чен от стрити изсушени корени.

Използването на аира като инсектицидно средство е особено целе­съобразно поради неговата безвредност за човека. В Белорусия децата ядат коренището на аира като лакомство, а жените постилат с листата му пода на пещите.

Ароматно еньовче (Galium odoratum). Има силно изразен репелентен ефект по отношение на дрешния молец и токсично действие спрямо голям брой листни въшки.

Използват се настойки, приготвени от 5 kg свежа или 500 g суха растителна маса и 5 1 вода. Сместа престоява, докато започне да ферментира (обикновено около 2 седмици). Получената настойка се разрежда в съот­ношение 1 1 на 10 1 вода, след което се използва за третиране на растенията.

Беладона (Hyoscyamus niger). Цялото растение е силно отровно, особено листата и корените в първата година от развитието му. Събират се рано напролет или късно наесен. Използват се против листни въшки, паяжинообразуващи акари и растителноядни дървеници. Освен това имат добър ефект и срещу гъсениците на бялата овощна пеперуда, златозадката, зелевия молец и други.

Прилага се под формата на настойки и отвари.

Настойките се приготвят от 1 kg растителна маса на 10 1 вода, в коятокисне 12 часа.

За приготвяне на отварата се използват 3 kg свежа маса, която се залива с вода и се вари 2-3 часа, а след това се долива до 10 1 с вода.

Бял бор (Pinus alba). Прилага се срещу листни въшки, листни бълхи, гъсеници на пеперуди и други вредители.

Използват се настойки, приготвени от 1 kg едногодишни иглици, които киснат 7 дни на тъмно в 8 1 вода, при ежедневно разбъркване. Преди упо­треба концентратът се разрежда с вода в съотношение 1:10.

Понякога иглолистните екстракти се комбинират с минерални торове за листно подхранване.

Босилек (Ocimum basilicum). Има токсичен ефект по отношение на листни въшки и акари. Използва се широко за пропъждане на комарите. В състояние е да привлича мъжките екземпляри на източната плодова муха и някои други видове. Високата му активност най-вероято се дължи на специ­фичната съставка метилекванол, който се съдържа в етеричното му масло.

За целите на растителната защита могат да се използват водни, етанолови и метанолови екстракти.

За приготвяне на настойка е необходима 500 g суровина, която се кисне в 10 1 вода в продължение на 24 часа. Преди третиране настойката се разрежда с вода в съотношение 1:2.

Бучиниш (Conium maculatum). Прилага се срещу дребни ларви на пеперуди, които нападат зелето, репичките и други кръстоцветни видове.

Използва се настойка, приготвена от листа и съцветия, събрани по време на узряването на семената. Те се нарязват ситно и се заливат с вода в съот­ношение 5:100, където киснат в продължение на 5-6 часа. Растителната маса се изцежда и счуква добре, залива се с 15 части вода и кисне още 7-8 часа, след което се прецежда. Двете течности се смесват и с получения разтвор се пръскат нападнатите растения.

Бял равнец (Achilleal Millefolium). Вероятно инсектицидните му свой­ства се дължат на комплексното действие на алкалоидите цинеол, карлофилен, редица киселини, алкохоли и други вещества. Има добър ефект както срещу смучещи насекоми – въшки, листни бълхи, дървеници, листни молци шсове и паяжинообразуващи акари, така и срещу дребни гъсеници хра­нещи се на открито. Използват се надземните части с прикореновата розетка За приготовянето на настойка 800 g добре изсушени растения се смилат и запарват за 30-40 минути, след което се доливат с вода до 10 1 и киснат в продължение на 36-48 часа. Сухата растителна маса може също да се залее с 2 1 вряла вода и след екстрахиране за 1 час да се разреди с 8 1 гореща вода.

В същото тегловно съотношение може да се приготвя и отвара, която трябва да ври 30 минути. Отвара може да се приготви и от 2,5 kg свежа маса (или 800 g нарязана суха), която се залива с 10 1 вода, вари се 20 min, а екстрахирането продължава още 2 дни.

Получените разтвори се филтрират и към тях се добавят 20 g сапун на 10 1 течност.

Бял имел (Viscum album). Използва се за приготвяне на незасъхващи лепила за улавяне на насекоми.

Лепилото се приготвя от плодовете, които се заливат с вода и се варят на бавен огън при постоянно разбъркване до превръщането им в бяла кашица. След това се прибавя 1 супена лъжица растителна мазнина и продуктът се съхранява в закрит съд. С тази високовискозна течност кръгово се намазва ствола на дърветата. Върху нея започват да се лепят насекоми. Поясът действа, докато не се покрие напълно с насекоми, тъй като е устойчив на всякакви атмосферни влияния.

Бял синап (Sinapis alba).  Използва се срещу червения овощен акар по ябълката под формата на настойка. Тя се приготвя от 50-60 g суха маса от синап на 10 литра вода, където кисне в продължение на 24 часа.

Бяла акация (Robinia pseudoacacia). Използва се като отрова за мухи в много селски области на САЩ под формата на настойка, приготвена от листата.

Вратига (Tanacetum vulgare). Прилага се  срещу  растителноядни насекоми, кърлежи, срещу ягодов акар, морковена муха, листозавива1 гъсеници на зелевите пеперуди.

Използват се настойки, приготвени от 200 g ситно смлени рас които се накисват в 10 1 вода или се смесват с 200 g минерално масло, 40 g течен сапун и 10 1 вода.

Използва се и под формата на отвара от 300 g свежа или растителна маса за 10 1 вода, която ври в продължение на 30 min. Прил за пръскане на растенията в неразредено състояние.

Може да се използва и за дезинфекция на затворени помещения чрез изгаряне (опушване) на 5-6 g суха растителна маса на 1 m³.

Глухарче (Taraxacum officinale). Използва се   за   пръскане   на овошни дръвчета срещу листни въшки, листни бълхи и акари под формата на настойка. Настойката се приготвя като 200-300 g смлени корени или 400 g свежи листа се накисват за 1-2 часа в 10 1 топла вода (не повече от 40°С). След прецеждане настойката се използва за третиране.

Дървесната пепел притежава не само фунгицидни, но и инсектицидни свойства. Използва се за ограничаване развитието на листни въшки, акари и трипсове. Прилага се под формата на настойка или като прах за прашене. Настойката се приготвя от три супени лъжици дървесна пепел, която се разтваря в 10 1 вода. Използва се за пръскане, след като престои едноде нонощие.

Смес от дървесна пепел и счукани яйчни черупки се използва за направа на охранителен пояс за предпазване на някои силно чувствителни култури (марули, ягоди и т. н.) от голи охлюви.

Дивисил (Heracleum dissectum). Прилага се срещу листни въшки и други смучещи вредители.

Използва се водна настойка, приготвена от 1 kg сухи листа, стъбла и корени, киснали 24 часа в 10 1 вода.

Домати (Lycopersicum esculentum). Имат високо инсектицидно действие срещу листни въшки, ларви на рапичния цветояд, гъсеници на зе­левата нощенка, на репните пеперуди, на ябълковия плодов червей и други. Използват се под формата на различно приготвени отвари от зелените растителни части:

В 10 1 вода се поставят около 4 kg нарязана зелена маса, която се вари 30 min на бавен огън. След прецеждане разтворът се разрежда в съотношение 1:3  и се използва за пръскане;

В 10 1 вода се добавя 1 kg нарязана зелена маса и се оставя да кисне 4-5 часа. След това сместа се вари на тих огън в продължение на 2-3 часа, прецежда се и се разрежда с вода в съотношение 1:2. В 10 1 вода се добавят 2 kg нарязани сухи стъбла и се оставят да киснат 4-5 часа. Всеки 2 1 от извлека се разреждат с вода до 10 1. Преди пръскането на всеки 10 l работен разтвор се добавят 40 g течен сапун.

проф.д.с.н Йорданка Станчева и Колектив

Билкова рецепта при нощно напикаване

Благодарение на Eлка Николова  от ФБ групата " БИЛКИ - СЪБИРАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ ,която е запазила рецептата от много години.


Ето и разчитане ,като това е само примерен вариант и не отменя посещението при лекар -специлист ! Рецептата е на дипломиран медик и е част от лечението. Количеството на билките е съобразено с възрастта на детето и индивидуалните особености на проблема.

Билкова рецепта при нощно напикаване

Rp. НЬ. Millefolii (ст. бял равнец)
НЬ. Hyperici (ст. жълт кантарион)
НЬ. Agrimoniae (ст. камшик) по 30 г
Fol. Uvae-ursi (лис. мечо грозде) 20 г
НЬ. Equiseti (ст. хвощ)
НЬ. Rhoeados (цв. полски мак)
Fol. Fruticosi (лис. къпина) 15 г
Sem. Lithosp. arven. (семе птиче просо) 100 г
М. f. sper.ies! (да се смеси!)
Начин на употреба: 2 супени лъжици от билките се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, като последната чаша е преди лягане.

Или
 
Rр. FI. Arnicae (цв. арника) 30 г
НЬ. Еquisеti (ст. хвощ) 20 г
FI. Rhoеаdоs (цв. полски мак)
НЬ. Millefolii (ст. бял равнец)
Fol. Scolopendri (лис. волски език)
НЬ. Hyperici (ст. жълт кантарион) по 30 г
Sем. Lithosр. агуеn. (семе от птиче просо) 150 г
М. F. species! (да се смеси!)
Начин на употреба: Начин на употреба: 2 супени лъжици от билките се варят в 400 мл вода 5 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, като последната чаша е преди лягане.

Витамин Ц венозно при онкологични заболявания.

Цисус (Cissus Quadrangularis) - Индия

Снимка Фрамар .бг

Цисус (Cissus Quadrangularis) е многогодишно растение от семейството на гроздето - Двусемеделни (Vitaceae). Синоними на латинското наименование на билката са: Cissus succulenta, Cissus tetragona, Vitis Quadrangularis, Vitis succulenta. Други негови имена на латиница са Veldt Grape, Bone Setter, Asthisamharaka, Hadjod, Chadhuri, Chaudhari, Cissus, Cissus Extract, Cissus Formula, Cissus Formulation, C. Quadrangularis, Cissus Quadrangularis, Cissus Quadrangularis Extract, CORE, CQ, CQE, CQR-300, Extrait de Cissus, Hadjora, Harbhanga, Harsankari, Hasjora, Kandavela, Mangaroli, Nalleru, Namunungwa, Phet Cha Sung Khaat, Phet Sang Kat, Phet Sangkhat, Pirandai, Quadrangularis, Samroi To, San Cha Khuat, Stemmed Vine, Vajravalli, Vedhari, Winged Treebine.
Интересно е названието му „гръбнак на дявола” (Devils Backbone).

Устройство на цисус

Растението достига височина от 1,5 метра и има квадратно сечение на клоните. По тях се установяват възли, като междувъзлията са с дължина от 8 до 10 см и ширина 1,2-1,5 сантиметра. По дължината им се установяват четири ръба с ширина от 2 до 5 сантиметра. От едната страна на възелчетата излизат млади клончета (филизи), а от срещуположната им се развиват листенца.На същите места прорастват и цветовете на растението.Съцветията се състоят от малки бели, жълтеникави или зеленикави цветчета.Съответно на тяхно място се развиват плодовете на цисуса. Те имат кръгла форма, като при узряване стават червени.

 Разпространение на цисус

Цисус е диво растение открито в Индия, Южна Африка и топлите региони. Предполага се, че родните му места са Индия и Шри Ланка. Среща се още в Югоизточна Азия и арабските държави. Внесена е в Бразилия и южната част на САЩ.

Използваема част на цисус

Използват се всички части на растението. От тях се извлича екстракт, който се прилага по предназначение. Много хора приемат екстракт от Cissus qadrangularis под формата на добавка, заради установените ползи от него.

Химичен състав на цисус

Фитохимичните анализи на Cissus quadrangularis показват високо съдържание на аскорбинова киселина (витамин С), каротен, фитостеролови субстанции и калций.

В надземната част на цисус се съдържат каротеноиди, 6-Н-транс-цинамоил-каталпол, 6-О-{2,3-диметокси}-т-цинамоил-каталпол, 6-Om-метокси-бензоил-каталпол (ацетилирани гликозиди на каталпол); тритерпеноиди; фриеделин (пентацикличен тритерпеноид) - евентуално до 2,5% в 70% етанолов екстракт от надземните части; два изомерни кетостероида, onocer-7-ен-3α, 21β-диол и onocer-7-ен-3β, 21α-диол и някои други, включително 7-oxoonocer-8-ен-3β, 21α-диол.

Установено е също така присъствие и на β-ситостерол, δ-амирин и δ-амирон. Други химични съединения открити в цисус са 3,3-4,4-тетрахидроксибифенил, кверцетин, кемпферол, стилбени - ресвератрол димери куадрангуларин АC и партеноцизин А, пицеатанол, палидол, ресвератрол гликозиди, деривати на галовата киселина, генистеин и даидзеин, стероиди, флавоноиди, иридоиди,  каротен, фитостеролови субстанции, калий.

Кетостероните представляват естествени растителни стероиди.
Съдържа още витамин E - около 696mg на 100g маса, а витамин C е в количество около 327mg на 100g маса; бета-ситостерин (в 1.15% метанолов екстракт, 0.5% етил ацетат екстракт, неоткриваем във вода) и стимастерол (респективно в 0.47%, 0.16%, неоткриваем във вода).

Всички тези компоненти притежават потенциално различни метаболитни и физиологични ефекти.

Приложение на цисус

Cissus quadrangularis е бил използван като лечебно растение още в древността. Бил е включван в различни класическите лекарства на аюрведа, използвани за лечението на счупени кости и увредени връзки и сухожилия. В сиддха-медицина се счита за тоник и аналгетик, а също се смята, че лекува костни фрактури, като от там носи и името „asthisamharaka” (означава това, което предотвратява разрушаването на костите). Гаро - племе от Бангладеш, са използвали цисус със същата цел.

Проучвания установяват, че растението може да се използва за намаляване на теглото и подобряване на симптомите, свързани с метаболитен синдром при пациенти със затлъстяване, когато се приемат C. quadrangularis добавки. Друго изследване показва потенциален синергичен ефект между цисус и диво манго (Irvingia gabonensis).

Изследване свойствата на цисус:
В добавка за отслабване, умело са съчетани цисус и други съставки - зелен чай, соя, селен, хром, както и витамини от група В. Тя е прилагана и изследвана в продължение на 8 седмици. Добавката спомогна за намаляване на телесното тегло около 4.8% - клинично значима загуба на тегло, в сравнение с плацебо ефект от 2,4%.

Относно намалянето на телесното тегло е проведено и следното друго изследване. Третирани са три групи участници, като на първата е дадено плацебо, на втората добавка с цисус, а третата е следвала диета и е приемала едновременно с това и цисус – всеки ден. Проучването е продължило осем седмици. Резултатите показват, че и двете групи, които са приемали Cissus qadrangularis, под формата на добавка, са били в състояние да губят значителни проценти от теглото си. При тях е наблюдавано и намаляне на кръвното налягане кръвната захар, триглицеридите и холестерола.

В доклад, публикуван в World Journal по гастроентерология през октомври 2010 г., е отбелязано, че най-малко три проучвания са в подкрепа на безопасността и ефективността на цисус относно загубата на тегло.

При две групи кучета с фрактури, едната третирана с плацебо, а другата с екстракт от цисус, и двете в продължение на 21 дни се получават интересни резултати. Кучетата приемали екстракт от цисус са напълно излекувани за 21 дни, а тези приели плацебо, след 21 дни са били все още с незарастнали фрактури. При хората ефекта на зарастване на фрактурите, при използване на цисус, не е така добре доказан.

Растението е проучено относно действието му при остеопороза, върху модел на плъх. Изследвано е и при животински модели на костни фрактури.

На много високото съдържание на витамин С в растението, се дължи неговият антиоксидативен ефект. Поради това е показано за намаляване на възпалението, така в частност на болката, подуването и много други здравословни проблеми, дължащи се на възпалителния процес. Много здравни експерти сравняват болкоуспокояващото действие на цисуса с този на аспирина или ибупрофена.

Неговите бактерицидни ефекти отнасящи се към Helicobacter Pylori, показват потенциална употреба на билката за лечение на стомашни язви, причините за появата на които са свързани с лечение на пациента с НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства).

Лабораторни изследвания показват, че растението има антиоксидантни, болкоуспокояващи, гастропротективни, релаксиращи, седативни, антиконвулсивни и противовъзпалителни свойства. То може да има активност срещу причинитела на малария.

Заболявания и състояния, при които се използва цисус:
    затлъстяване
    диабет
    епилепсии и конвулсии
    съвкупност от рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания
    метаболитен синдром
    висок холестерол
    костни фрактури
    ставни болки
    мускулни болки и претоварване
    остеопороза
    скорбут
    рак
    стомашно разстройство
    хемороиди
    язвена болест
    отити
    очни заболявания
    болезнена менструация
    астма
    малария   
    болки в резултат на спортни травми
    хора с наднормено тегло
    диабет
    менопауза

Необходими са още доказателства, за да се оцени ефективността на Cissus quadrangularis, насочена към изброените състояния.

Използва се също и в културизма под формата на добавки – алтернатива на анаболните стероиди.

При приема на екстаркт от цисус, някои изследователи са наблюдавали значително повишение на серотонина в кръвната плазма, увеличение на креатинина, редукция на тоталния LDL холестерол.

По данни от поредно изследване свойствата на билката, третирането на пациенти с цисус в продължение на осем седмици, не е оказало ефект върху дейността на сърдечно-съдовата им система и състоянието на кръвното налягане.

Изследователите смятат, че Cissus quadrangularis помага да се увеличи усвояването на калций. Калцият е еднo от основните хранителни вещества, които увеличават здравината на костите. Налице са също така доказателства, които предполагат, че приемането на Cissus quadrangularis ежедневно може да намали риска от напукване на костите с до 40 процента.

Действа седативно на нервната система. Показал е висока ефективност в намаляването на болката и възпалението. Механизмът, по който екстрактът осъществява противовъзпалителното си действие, все още не е напълно изяснен. Може да действа централно, но се предполага и възпрепятстване на конверсията на арахидоновата киселина в инфламаторни простагландини.

Дозиране на цисус:

Подходящата доза на цисус зависи от няколко фактора, като възрастта на потребителя, здравословното му състояние и други подобни условия. Преди прием се консултирайте с вашия фармацевт или лекар. Следвайте и оказанията на етикета на съответния продукт, който съдържа цисус. Не винаги приемът на природни продукти и билки е безопасен.

Специфични търговски продукти, съдържащи Cissus quadrangularis могат да бъдат безопасни, когато се използват по подходящият начин: при възрастни - краткосрочно (до 6-8 седмици). Тези продукти могат да причинят странични ефекти като главоболие, газове, сухота в устата, диария и безсъние. Но няма достатъчно информация, от която да се знае колко често могат да се появят тези нежелани ефекти. В действителност, повечето от хоратата, които използват Cissus quadrangularis в клинични проучвания не съобщават за всички нежелани странични ефекти. Малко от тях са докладвали за леки неразположения като главоболие, метеоризъм и гадене. Въпреки това, както при повечето билки и добавки, цисус може да не е подходящ за хора, които приемат някои други медикаменти. Не е показана и дългосрочната безопасна употреба на билката.

Едно проучване е насочено към това да се отбележи ползата от орално приложение на цисус при хора, с цел намаляване на болки в ставите, като е използвана доза от 3200 мг Cissus Quadrangularis като дневна добавка. При тази доза се очаква седативен и обезболяващ ефект. В случая се прилага воден екстракт от растението.

В други случаи на концентрация от 300-600mg екстракт от Cissus quadrangularis, стандартизиран до 2,5% кетостероиди, показва биологична активност при хората.

Цисусът може да има мускулно релаксиращи свойства в доза 20-40mg/kg воден екстракт, които се проявяват в рамките на 30-та минута от приема му.

До този момент оптималната доза не е известна. Някои лекари препоръчват движението на дневната доза да бъде в рамките на от 2-4 до 3-6 грама. Продължителната употреба осигурява засилен кръвен поток към мускулите и по-качествено снабдяване с хранителни вещества. Особено при спортистите се наблюдава желаното болкоуспокояване след травми на мускулите и костно-ставния апарат.

Внимание!

Да не се използва по време на кърмене и бременност. Не е изследвана безопасността му при употреба при тези две състояния.

Токсичност на цисус

Едно проучване за токсичността на цисус е установило, че при използване на препарата CQR-300 при плъхове, в доза от 2500mg/kg телесно тегло в продължение на 90 дни, не са били установени явни странични ефекти, въпреки някои нетоксични промени настъпили в параметрите на съсирване на кръвта. При третиране на плъхове с цисус в дози до 3g/kg телесно тегло, в продължение на 3 месеца, не са наблюдавани необичайни реакции на организма. Дозата от 3g/kg телесно тегло е 100 пъти по-висока от терапевтичната за човека. От тези резултати, се предполага, че доза от 150 грама Cissus quadrangularis дневно, е свободна от странични ефекти.

В други изследвания е доказано, че екстракт от цисус с петролен етер е безопасен за прием в доза до 5000 мг., през устата. Целта на изследванията е била проучване на остра токсичност с цисус – единичната посочена доза не причинява вреда, при прием в продължение над 30 дни.

При изпитване на екстакт от цисус в доза 300mg дневно, не са наблюдавани никакви разлики спрямо плацебо по отношение на страничните ефекти.

Генотоксичност на цисус

Доказан е генотоксичният ефект ин витро на цисусът, като се е използвала концентрация от 500 и 1000ug/plate.

Някои изследвания отбелязват потенциален генотоксичен ефект при бактерии, но не са успели да бъдат повторени. Практическото значение на тази информация в този момент не е известна. Смята се, че не е от значение, поради което не се изследва генотоксичност в модели от гризачи.

Още за Цисус (Cissus Quadrangularis) | Ботаника от Framar.bg:

Снимка Фрамар .бг

РАК НА МАТКАТА - РЕЦЕПТИ

Лечението на рака на матката се основава на следните принципи:
• прочистване на червата: съдържанието в дебелото черво става причина за интоксикация, а тя винаги е помагала за развитието на тумори;
• спазване на диета: от менюто се изключват продукти, които провокират рак на матката и се включват такива, които потискат раковите клетки;
• основно лечение: приемане на противоракови препарати – смес от билки, настойки и природни „отрови”;
• приемане на препарати за прочистване на кръвта и укрепване на имунитета след прекараната операция;
• химиотерапия и облъчване, външно използване на настойки във вид на впръскване, тампони и клизми.

НАЙ-ЕФИКАСНИТЕ НАРОДНИ СРЕДСТВА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО:

• Бучиниш (отровно растение). Приготвя се спиртна настойка от растението. Взема се 70-процентен спирт. Съотношението е 1:3 (бучиниш : спирт). Тази настойка престоява 21 дни, като съдът периодично се разклаща. А ето каква е най-универсалната методика на приемане: започва се с една капка, всеки ден се прибавя по още една, докато се стигне до 40. След това 40-те капки започват да се намаляват с по една, докато се стигне до само една. Настойката се приема веднъж на ден, сутрин на гладно заедно със 100 мл вода.

• Смес от билки: 40 г змийско мляко, 5 г валериана, 10 г страхливче, 40 г дива мащерка, 10 г сладник, 40 г бял равнец, 40 г жълт кантарион, 20 г глухарче, 30 г живовлек,
20 г овчарски босилек, 15 г имортела, 20 г корени от репей. Една супена лъжица от тази смес се вари с чаша вода. Сместа ври само 1-2 минути. След това се прецежда. Изпива се през деня на части. От нея се пие в продължение на 3 месеца, след което се прави двуседмична почивка. Тя се налага, за да не се получи привикване към билките. След това лечението продължава.

• Като допълнително средство си пригответе следната смес: килограм и половина мед, 850 мл вино и 850 мл сок от алое. Всички съставки се смесват и сместа леко се затопля. Престоява 5 дни. От нея се приема по една чаена лъжичка 4-5 пъти на ден, и то само през първите 5 дни. След това вече приемът е по една супена лъжица по-дълго време, докато сместа свърши.

• За впръскване можете да използвате настойка от евкалипт -една чаена лъжичка на една чаша вода. Сместа ври 30 минути, след това се прецежда и тогава се впръсква във влагалището.

• За спиране на болката може да се използва лайкова настойка във вид на микроклизми. Такива клизми е най-добре да се правят преди сън.
Приемането на тези настойки, билковите смеси и впръскването трябва да се правят паралелно. Практиката показва, че само комплексното лечение е ефикасно.
И не на последно място, трябва да се имат предвид тежестта на заболяването, особеностите на организма и възрастта.

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ХРАНИ БОЛНАТА ОТ РАК?

Голямо значение при лекуването на болната от рак жена има начинът на хранене. От менюто трябва да се изключат следните продукти: захар, солени и мазни храни, спиртните напитки, лютивите и пушените продукти, както и сланината. Ограничете употребата на млечни продукти, на сол и сладки плодове.

Основното хранене на болната трябва да бъде: зърнени продукти, най-добре пълнозърнест хляб, сурови или задушени плодове, натурални сокове – от цвекло, морков, ябълки, тиква.

При рак на матката непременно включете в менюто си черничеви плодове, зелен чай, плодове от червена калина, бобови храни. 


ИЗТОЧНИК :
АЛТЕРНАТИВИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК - КЛУБ ЗА БОРБА С РАКА dir.bg

Капки срещу "перде " на очите .

Капки, съдържащи ланостерол - тетрацикличен тритерпеноид, от който произлизат стероидите, се оказаха ефикасни за ограничаване на катаракта у кучета.

Те дават надежди за разработване на лечение на това очно заболяване, от което са засегнати голям брой възрастни хора в света.

Екип под ръководството на Лин Чжао от университета в Чънду в китайската провинция Съчуан установил, че лечение на базата на ланостерол може да ограничи катаракта ин виво у кучета.

Заболяването в момента може да се лекува ефикасно единствено чрез хирургична намеса.

В рамките на експерименти кучета, засегнати от катаракта, били подложени на лечение с капки, съдържащи ланостерол. Шест седмици след началото на лечението помътняването на очната леща у кучетата намаляло, като по този начин намаляла и сериозността на заболяването. Сходни резултати са получени с при зайци.

Получените резултати могат да доведат до създаване на първата превантивна терапия срещу катаракта у хората, смятат експерти. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър", допълват от БТА.
===================================================================

Ето малко разяснение по темата от гледна точка на билколечение .

Ланостерол - тетрацикличен тритерпеноид
(Ланостерол — тетрациклический тритерпеноид, предшественник всех природных стероидов. Образуется из оксида сквалена с помощью фермента циклазы.)

 Котешки нокът(Uncaria tomentosa)
 Най-високата концентрация на алкалоиди се открива в корените и кората.Водният екстракт от котешки нокът съдържа 0,025-0,100 mg/ml оксиндол-алкалоиди, стимулиращи продукцията на интерлевкин-1 и 6, показателен за имуностимулиращите възможности.
     Алкалоидите са много важна група химически съединения. Открити са приблизително 55 вида. Те са тетрациклични оксиндол-алкалоиди (ТОА - ринхофилин, изоринхофилин), пентациклични оксиндол-алкалоиди ( ПОА - птероподин, изоптероподин, ункарин F, митрафилин) и индол-алкалоиди (хирсутин, дехидрокоринантеин). Тези алкалоиди са изцяло физиологично активни продукти.

====================================================================

Цялата статия :

Котешки нокът

Брой: 10, 11 March 2010 - БЕЗСЪНИЕТО

     Котешкият нокът (Uncaria tomentosa) е увивно растение, най-разпространено в Амазонската джунгла. Индианските племена, живеещи в перуанската част на Амазонската джунгла, са употребявали котешкия нокът още преди 3000 години за лечение на астма, остеоартрит, ревматизъм, възпаление на уринарния тракт, следродилно възстановяване, дълбоки кожни рани.
     Котешкият нокът произхожда от семейството на Rubiaceae. То е голямо дървесно увивно растение, което често достига височина до около 30 метра. Името произлиза от бодлите, които растат по стеблото - напомнят на котешки нокти. Uncaria tomentosа се оприличава с Uncaria guianensis, което вирее в Суринами и Гаяна. Първото има малки, жълтениково-бели цветове, докато второто има червеникаво-оранжеви цветове и закривени бодли.
     Котешкият нокът от Амазонската джунгла не трябва да се бърка с мексиканско растение, което носи същото име и което може да бъде токсично. (Бел. ред. Най-високо качество котешки нокът от Амазонската джунгла ще намерите във всички магазини „Лечител“.)
     Австрийският етнолог Кеплингер въвежда котешкия нокът в Австрия и Германия като лечебна билка през 70-те години на миналия век и патентовал екстракта. През следващите 30 години неговата употреба се увеличава.
     Алкалоидите определят имуностимулиращите и антиракови свойства на котешкия нокът. Множеството възможности за приложение включват лечение на левкемия, автоимунни заболявания и в частност ХИВ-инфекция. Най-високата концентрация на алкалоиди се открива в корените и кората. Водният екстракт от котешки нокът съдържа 0,025-0,100 mg/ml оксиндол-алкалоиди, стимулиращи продукцията на интерлевкин-1 и 6, показателен за имуностимулиращите възможности.
     Алкалоидите са много важна група химически съединения. Открити са приблизително 55 вида. Те са тетрациклични оксиндол-алкалоиди (ТОА - ринхофилин, изоринхофилин), пентациклични оксиндол-алкалоиди ( ПОА - птероподин, изоптероподин, ункарин F, митрафилин) и индол-алкалоиди (хирсутин, дехидрокоринантеин). Тези алкалоиди са изцяло физиологично активни продукти.
     ТОА основно въздейства върху нервната система (периферната и централната), докато ПОА действа върху имунологичните клетки, съответно върху клетъчния имунитет. Ринхофилините и изоринхофилините са описани като блокиращи калция в съдовете, от които зависи налягането. Понижават кръвното налягане и нормализират активността на сърцето. Проявява се значителен интерес към ПОА заради свойството им да противодействат на пролиферацията (деленето) на HL60 и U937 левкемични клетки, без да се спира развитието на здравите кръвни клетки. Ункарин F и изоптероподините показват най-добра активност, задълбочено тестване за нарастващото неинвазивно лечение на левкемия. Важно е да се отбележи, че ПОА в малки концентрации не е с цитотоксичен ефект. (Бел. ред. В много по-високи количества ПОА се съдържа в специалния вид Ункария томентоза - Саменто.)
     Шанхайският колеж по традиционна китайска медицина е провел проучване относно ринофелините и тяхната способност да ограничават струпване на тромбоцити и възникване на тромбози. Това предполага, че котешкият нокът, като източник на алкалоиди, може да бъде полезен за предотвратяване на пристъпи и намаляване на риска от сърдечен удар, като понижава кръвното налягане, подобрява кръвообращението, ограничава образуването на плаки по артериалните стени и кръвосъсирването в мозъка, сърцето и артериите. Недостатък на алкалоидите в котешкия нокът е потенциалното им взаимодействие с медикаменти, понижаващи кръвното налягане (ринхофелинът понижава кръвното налягане).
     Котешкият нокът съдържа квиновик или квиновикова киселина. Това е пентациклинов тритерпеноид, дикарбоксилинова киселина, неразтворима във вода, но разтворима в алкална среда заради две карбоксилни киселинни групи. В растението се разпространяват като гликозиди (открити са осем) или като естери. Квиновиковата киселина има ясно изразени антивирусни качества срещу риновируси и ВСВ (васкуларно-стоматитен вирус). Освен това има много силни антипролиферативни свойства за предизвикване на апоптоза у различни туморни клетки - карцином на белите дробове, на яйчника, на кожата, мозъчен тумор, карцином на дебелото черво. С други думи, с антиракови свойства. Между 1984 и 1989 г. Мирекс лекува с котешки нокът повече от 2000 пациенти в Перу с различни форми на рак, особено вече в почти смъртоносна фаза. При повече от пациентите се открива намаляване на размера на туморите и техните метастази. Показателно е също така и намаляването на раковата болка.
     Котешкият нокът съдържа и стеролна фракция, в която бета-ситостеролите са най-важни заедно със стигмастеролите и кампестеролите. Несъмнено флавоноидите също присъстват, основно катехините и някои флавоноли.
     Според Кларинс екстрактът от котешки нокът потиска липозния липопротеин (ЛПЛ) - ензима, който разрушава големите мастни молекули на по-малки фрагменти, за да облекчи натрупването на мазнини в клетките. Следователно котешкият нокът може също да бъде категоризиран като локално вещество за отслабване, въпреки че това приложение е относително маловажно в сравнение с потенциала на продукта.

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=4&b=218
=================================================

Още по темата :

Химичен състав на CYSTOSTOP RAPID и на CYSTOSTOP CHRONO

Биологично–активните вещества влизащи в състава на Cystostop Rapid и на Cystostop Chrono са от естествен произход. Двете фармацевтични форми на Cystostop съдържат едни и същи активни вещества в различни количества, в зависимост от терапевтичните потребности в острата и в хроничната фаза на ИУТ.

Активните вещества в състава на Cystostop са D-маноза, стандартизиран екстракт от плодовете на червена боровинка и стандартизиран екстракт от листата на бреза.

D–маноза

D–маноза

D-манозата е монозахариден изомер на глюкозата, присъстваща естествено в дървесината и плодовете на множество растителни видове. D-манозата участва в най-много клетъчни процеси в сравнение с другите основни захари.

Множество биохимични проучвания описват ролята на D-манозата в комуникацията между клетките, потискане на туморния растеж и предпазване от паразитни, бактериални, вирусни и гъбични инфекции, както и с основната º роля при тъканното ремоделиране.

D-манозата е необходима за производството на цитокини, с което се подпомага имунната система. Доказателства за противовъзпалителното действие на D-маноза се намират в изследванията при пациенти с ревматоиден артрит.

В проучване на Glycobiology Institute at Oxford е установено, че макрофагите имат манозни рецептори, които активират имунните атаки.

Химични вещества в стандартизирания екстракт от плодовете на червена боровинка (Vaccinium macrocarpon)

Основните биологично – активни вещества, които се откриват в стандартизирания екстракт са: А-тип проантоцианидини (PACs), тритерпеноиди, фруктоза, лeктини, катехини, аскорбинова киселина, бензоена киселина, хининова киселина, оксалова киселина, лимонена киселина и ябълчена киселина.

С най-голямо значение в лечението на ИУТ от съставките на екстракта са тип-А проантоцианидините (PACs) — клас на флавоноидите, наричан по-рано кондензирани танини, известни също и като олигомерни проантоцианидини (ОПЦ)



Тип А проантоцианидини

Химични вещества в стандартизирания екстракт от листата на бреза

Стандартизираният екстрактът от листата на бреза е с богат химичен състав. Няколко основни групи химически вещества присъстват в състава му — флавоноиди, бетулорентична киселина, танини, дамаранови тритерпени, калиев нитрат.

Флавоноиди

Флавоноидите съставляват един от най-характерните класове химични съединения при висшите растения. Много флавоноиди са идентифицирани като пигменти в повечето цветни растения. Освен в цветовете, флавоноидитe се срещат и в други части на растенията. Флавоноидите са полифенолни съединения, притежаващи 15 въглеродни атома, които структурно представляват 2 бензенови пръстена свързани линейно с верига от 3 въглеродни атома.



Флавоноиди

Повечето флавоноиди са представени в растенията в свързано състояние със захариден остатък (гликозиди), но се срещат и несвързани форми (агликони). Най-често срещаните захаридни остатъци са D-глюкоза и L-рамноза.

До сега в растенията са идентифицирани над 6000 флавоноида.

Голямото им разнообразие се дължи на многото възможни комбинации между флавоноидни агликони и захариди. В Cystostop е установено наличието на Хиперозид (кверцетол-3-галактозид), мирицитрозид (галактозил-3 мирицетол), кверцетин-3 глюкоронид, кверцетин-3 галактозид, кверцетин-3 арабинозид, глукоронил-3 кверцетол, кверцитрин и др.

Терпени

Терпените влизат в състава на етеричните масла на растенията и имат изопренова структура. Химичната им формула е C₁₀H₁₆ и се срещат под формата на дитерпени, тритерпени и тетратерпени (C₂₀, C₃₀, и C₄₀), както и хемитерпени(C₅) и сесквитерпени(C₁₅). Когато тези съединения съдържат допълнителни елементи, най-често кислород, те се наричат терпеноиди. В брезовите листа са идентифицирани химически и спектроскопично дамаранови тритерпени



Терпени

Дамаранови тритерпени

В Cystostop е установено наличието главно на тетрациклични тритерпени от дамаранов тип – 6%. Такива тетрациклични тритерпени от дамаранов тип са бетулафолиентриолът и бетулафолиентетролът.

Танини

Танини е общо описателно име за група полимерни фенолни съединения, които имат способност да боядисват (tanning) естествена кожа, както и да преципитират желатина. Тяхното молекулно тегло варира между 500 и 3000.

Танините се срещат в почти всяка част на растението.


http://neopharm.bg