Заглавие: | Терапия с мокса при деца с енурезис ноктурна | |
Други Заглавия: | Moxibustion in children with nocturnal enuresis | |
Автори: | Стайкова/Staykova, Й./Y. Димитров/Dimitrov, Н./N. | |
Ключови Думи: | мокса, деца, нощно напикаване moxa, children, enuresis nocturna | |
Дата на Публикуване: | Ное-2013 | |
Издател: | Централна медицинска библиотека - МУ София / Central medical Library - MU Sofia | |
Цитиране: | Й. Стайкова и Н. Димитров. Терапия с мокса при деца с енурезис ноктурна - Акупунктура, 15, 2013, №2, 3-12. | |
Резюме: | Резюме. Терапията с мокса е дял от традиционната китайска медицина. Прилага се за лечение и за укрепване на здравето чрез изгаряне на билката Артемизия вулгарис и някои други билки на или над кожата върху акупунктурните точки по тялото. Изследването демонстрира ефекта от комбинираното прилагане на тази терапия и психологични утвърждения с визуализации при деца от 2,5- до 8-годишна възраст с енурезис ноктурна (ЕН). Приложеният терапевтичен метод е загряване на акупунктурни зони с мокса под формата на пури. Пациентите са 33 деца на средна възраст 4,5 г. Проведено е проспективно проучване на клиничен контингент, преминал през кабинета за период от 6 г. Приложена е терапевтична методика с продължителност 10 дни и продължение на процедурите от родителите, които са обучени от терапевта по време на лечението на техните деца. По време на лечебната процедура на децата се дава игра-задача, включваща автогенен тренинг с положителни утвърждения и визуализации. ЕН при 50% от децата изчезна напълно след 1 г. При 30% от децата ЕН се сведе до редки инциденти след 6-месечен срок на домашно лечение. 20% продължаваха да имат нощни напикавания и след 1 г. При 70% от децата се отчете субективно намаляване на тревожността, при 30% не се отчетоха подобрения. Терапията с мокса е неинвазивен метод на лечение и профилактика, подходящ при децата. Съчетаването на тази терапия и положителния автогенен тренинг с визуализации води до много добри резултати с продължителен ефект. ***** Summary. The aim of this study was to observe the therapeutic effect of moxibustion and psychological treatment in children at the age of 2.5-8 years with nocturnal enuresis and neurosis. For the purpose of the study, two types of moxa sticks were used: smokeless and Chinese. Burning moxa sticks release heat and stimulate acupuncture points. The patients included 33 children (average age of 4.5 years) who received therapy every day for 10 days, after that children received home treatment by their own parents, trained during treatment. The children assignment game was set, including positive affirmations and visualizations during session. Our observation showed good results during and after treatment. In 70% of children a decrease of subjective anxiety was reported and significant therapeutic effect, and the rest 30% did not improve. In 50% of the group, bedwetting was ceased within one year. In 30% of children the bedwetting was reduced to rare incidents until 6 months after the treatment, while in the rest 20% the treatment was ineffective or only slightly effective. Moxibustion with moxa sticks is a friendly, preventive and therapeutic method suitable for children. Combining therapies of moxibustion and psychological affirmations with visualization showed very good results. | |
Описание: | Адрес за кореспонденция: Йорданка Стайкова-Пировска; Стара Загора; E-mail: orhideakatlea@abv.bg | |
URI: | http://hdl.handle.net/10861/796 | |
ISSN: | 1311-2759 | |
Показва се в Колекции: |
|
В помощ на търсещите. ДИАГНОЗА РАК ! Информацията в този блог не замества професионалните съвети на лекар- специалист и няма за цел да предписва лечение или да отменя посещението при лекар ! Цялото съдържание, включително текстове, таблици,графики, изображения и информация, съдържаща се в този блог имат само обща информационна цел и споделен личен опит.
понеделник, 27 февруари 2017 г.
Нощно напикаване при деца . Лечение с мокса с пелин .
неделя, 26 февруари 2017 г.
Мълчанието на агнетата?
Над 1 000 души са знаели, че Убиецът от Борисовата е Йоан Матев! Но са си Мълчали!
Убийството, което преди две години разтърси България, а сега, заради ареста на извършителя, отново разбуни духовете… ще се коментира още ден-два и темата ще се оттече по канала.
Едно 15 годишно момче беше намушкано с нож, докато си седи на пейката и чака приятелката си. Смъртно прободено от абсолютно непознат, който поискал да му вземе парите и го заплашил с ножа. И ядосан, че хлапето не ги дава, втъкнал острието в плътта му и го убил.
След което се затичал да се скрие, обадил се на брат си, а малко по-късно двамата си купили по един сандвич край Римската стена, за да се утешат от вълненията през деня.
Камери заснели доста ясно лицето на убиеца, но ядец. Никой не казал в полицията, че го познава.
Всъщност съучениците на Йоан Матев веднага го разпознали на записите, направени от камерите и разпространени от полицията. Казали на директорката на елитното частно училище, но тя им забранила да говорят, като обяснила, че ще се забъркат в неприятности. После събрала и учителите на спешен съвет и заповядала и на тях да мълчат по случая, стана ясно днес по време на гледането на мярката за неотклонение на арестувания убиец.
Още по-абсурдно: Директорката привикала Йоан и му казала да си намери бележка че на 2 юни, в деня на убийството, е бил болен, за да извини отсъствията му от училище в този ден и час. Не че в дневниците на скъпарското училище някой изобщо е отбелязвал кой е там и кой не. Важно било единствено родителите да снасят таксата, а тийнейджърите да се появяват от време на време, за да се отчита учебен процес.
Двамата братя учели в езикова гимназия, където таксата е космическа. А бащата бил крупен дарител на частното учебно заведение. Затова на децата му се гледало като на златни кокошки и дойни крави, а не като на обикновени ученици. Едно убийство – голяма работа! Важното е парите да се стичат в касата?
Йоан и преди е ограбвал хора, но те му давали портмонетата си преди да ги заколи. Проявявал е агресия и към свои съученици, твърдят психолозите. Тези случаи обаче също били прикривани от учителите.
Разпознали са убиеца и в селото, където живее. Но там пък никой не посмял да шукне и да предаде синчето на местния дерибей. Бащата Ивелин бил митничар на Калотина и заплатата му от 1 000 лева на месец никак не се връзвала с живота, който семейството водело. Двуетажна тузарска къща с каменен лъв отпред. Коли последен модел, които се сменяли всяка година. В момента имал мердецес S класа, а миналата година карал БМВ-седмица.
Всеки от семейството имал собствен луксозен автомобил, а момчетата притежавали и скутери. Майката подарила на децата си скъпи коли още преди да вземат книжки и те денонощно пилели гуми из селото. Цялата фамилия паркирала колите си където й попадне и запушвала улицата, така че съседите им да не могат да преминат. Избухвали скандали, но Ивелин изобщо не помръдвал автопарка си.
Ето в каква среда е расъл Йоан. Вероятно и биберонът чу е бил марков, като се е родил.
Всички в селото са знаели, че той е убиецът от Борисовата градина, но са си мълчали. За да си нямат проблеми с лютия и ултрабогат митничар.
Бащата и майката веднага познали сина си на записите от камерите. И взели мерки да го скрият: Спрели го от училище след месец и не е ясно къде е завършил и как после е станал студент в най-скъпия университет в Благоевград. С каква диплома е записал висше, специалност „Право“, след като не е ходил на училище последната година? Впрочем за един митничар едва ли е проблем да се снабди с някаква си фалшива диплома. Може и на килограм да си ги купи. А синчето вече се е готвело за адвокатска, а защо не и съдийска кариера като стълб и стожер на правдата… с купена университетска диплома и едно убийство зад гърба си.
И какво се получава на практика? Нещо безумно, което може да се случи само у нас. Майката и бащата знаят, че детето им е убиец. По закон имат правото да мълчат. Братът също знае. Той също може да мълчи, без да бъде обвинен. Но все пак накрая се пречупил и проговорил.
Обаче и цялото село е знаело. Но са си мълчали. От страх, от малодушие, от нежелание да се намесват в чужди работи, от безразличие какво става в съседния двор и съседната къща, особено ако пред нея са паркирани четири скъпи коли.
Едно невинно момче гние в гроба, неизживяло живота си, а съседите са се втренчили в пъпа си и го почесват обречено и по български тъпо и безмозъчно. И подло. Мълчали са, да не си развалят рахата.
Цялото училище също е знаело.
Само си представете как всяка сутрин всеки от тези ученици и учители е срещал очите на убиеца по коридорите. Свеждал е глава и е продължавал към класната стая. Защото какво му влиза в работата, че Йоан е заклал някого? Пък и какво ще кажат останалите, ако го издаде?
Всички учители са знаели. Те, учителите! Гражданската съвест на едно общество, които са призвани да възпитават младото поколение. Страхотно възпитание, няма що! Но кой би се разделил с тлъстата си заплата в частното школо, за да възтържествува някаква си там правда? И какво значи правда?…
Директорката знае, но си пази хляба, което значи да пази и реномето на училището. Няма заради някакво си затрито момче /мир на праха му/ да я налазят медиите и после да се разчуе, че в школото е възпитаван убиец? Абсурд! Какво ще стане после с приема на нови ученици и авторитета на учебното заведение?!
И полицията е знаела!
Все пак някой се е осмелил да я уведоми анонимно. Но и ченгетата са си мълчали. Цели две години са криели убиеца, докато са се правели, че разследват и събират доказателства срещу неизвестен извършител.
Мълчанието на агнетата?
Не, направо на овцете!
Не! На цяло стадо овце!
Впрочем на десетки стада овце.
Неолибералният егоизъм води до безралзличие. А то ни е превзело до такава степен, че и камък да ни падне на главите, ако оживеем- ще мълчим.
Като страхливи, сиви, миши душици. Ще затваряме очи, ще зариваме глава в пясъка, ще си живуркаме кротко и безлично и ще псуваме живота, но само под мустак, или по форумите, където сме анонимни. До смъртта!
Йоан ще бъде осъден, ще лежи няколко години и ще излезе с двойно по-засилено чувство за безнаказаност. Докато намушка следващата си жертва.
Но кой ще осъди мълчанието на мълчаливите?
Тяхната съвест ли?
Ако я имаха, щяха да проговорят.
А възможна ли е индивидуалната съвест в една безсъвестна държавна система. Това звучи като оксиморон.
Възможна ле е гражданска позиция в страна, чиито водачи – политици са силно развратени от външно финансиране и вътрешна корупция, без собствена позиция, но пък силно надупени в угоднически пози. Това също е оксиморон.
А някъде там по телевизията запенени представители на колониалната ни администрация дърдорят за гражданско общество и демократинчи ценности.
Какво общество, бе господа, какви ценности? И то демократични.
Нали точно тази внесена псевдо-демокрация приспа съвестта българска и ни превърна в дребни, страхливи, егоистични човечета. А ценностите ни замени с два основни инстинкта – парите и мълчанието.
Оказа се, че парите развращават!
А мълчанието – убива!
И невинните, и нас!
Skandalno.net
Силвия Димитрова е загубила дъщеря си след лечение в русенската болница.
Виктор Тошев, dunavmost.bg
Една майка от Русе иска да разкаже историята, след която е загубила смисъла на живота си.
Една майка от Русе иска да разкаже историята, след която е загубила смисъла на живота си.
Силвия Димитрова е загубила дъщеря си след лечение в русенската болница. Отчаяната майка се свърза с редакцията на Dunavmost, за да сподели своята мъка.
Публикуваме писмото на г-жа Димитрова без редакторска намеса:
Това е моята дъщеря Стефани на 18 години.

Беше възпитаничка на Икономическия техникум в Русе. Дете, което обичаше да учи, дете което имаше мечти, харесваше да се разхожда, да рисува, да се забавлява..... все неща, присъщи на всички момичета на нейната възраст, които обаче й бяха отнети.

Дъщеря ми страдаше от известно време от болки в стомаха и често се оплакваше. Тя пиеше лекарства, предписани от личния лекар.
Един ден обаче се обади, че припаднала в училище. Веднага я занесохме на джипито д-р Неделчева.Детето ми се оплака, че има сърцебиене, а докторката каза, че нищо й няма, но ни прати на невролог.
Неврологът д-р Галя Александрова ни изписа лечение с диагноза "Нервен срив" и каза, че не е нищо сериозно, защото почти всеки на нейната възраст ги получава.
След известно време пак започнаха неистовите болки в стомаха. Тогава я заведохме при гастроентеролога Анна Христова. Тя я прегледа и каза също, че е нервен срив, изписа лекарства за стомаха и до там. Отказа ГАСТРОСКОПИЯ, тъй като нямало условия в кабинета. Прати ни на кардиолог за сърцебиенето, но и там казаха, че нищо й няма.
От няколко доктори нищо. Всички казваха,че й няма нищо, че прави нервен срив, като никой от тях не каза да се направи кръвна картина или пълни изследвания.
Така минаваха дните. Ту я болеше, ту й минаваше. Ходихме от кабинет на кабинет. В крайна сметка й изкарваха болести, неприсъщи за 18 годишно дете.
Учебната година свърши и моето дете завърши с отличен успех и беше една страхотна абитуриентка. Мечтата й бе да продължи да учи Туризъм и записа във Варненския университет. Беше щастлива и доволна от себе си.

Идваше си всяка седмица в почивните дни. В края на месец септември започна често да се оплаква от болки в стомаха, от сърцебиене и ние пак по кабинетите и пак същата въртележка. Беше 17.10.2016 г. Стефи се обади, че се чувства зле. Болеше я стомах и не можеше да стане. Казах й, че тръгваме, но междувременно да извика Бърза помощ. Те се отзовали, прегледали я, констатирали, че е с кръвно 90/40 и й казали да изпие един айрян. Пристигайки, я сварихме да лежи. Не можеше да стане, не можеше да се движи. Веднага я закарахме в Спешното отделение на Русе. Прегледаха я всякакви специалисти и един ендокринолог я прие в отделение по гастроентерология на 10 етаж със завеждащ отделение Д-р Николета Маринова.

Диагнозата, която й поставиха беше АНЕМИЯ и там й преляха 5 банки кръв. На следващия ден й направиха гастроскопия, която показа, че детето има кървящи язви на стомаха. В отделението по гастроентерологиядетето лежа 6 дни. През тези шест дни ни се налагаше да гоним по коридора Д-р Маринова, за да ни каже за състоянието на дъщеря ни, а отговорът й на всичките ни притеснения и въпроси беше: "Много късно сте се сетили" , "Вие сте с най-лекия случай тук", а междувременно детето са го пращали на психиатър, тъй като плачеше от болки в крачето. Включвали са я на системи и не са я поглеждали. Една от сестрите я нарекла "ГЛЕЗЛА".
На 24.10.2016 г смъкнаха детето в ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ИНТЕНЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ С ХИРУРГИЧНА НАСОЧЕНОСТ със завеждащ Д-р СИМЕОН ВАСИЛЕВ СИМЕОНОВ.
След направената втора гастроскопия показанията били, че кървящите язви не са овладени. Д-р Симеонов ме накара да се разпиша, че съм съгласна да я оперират по спешност, но защо точно никой не ти казва. Операция всъщност не се състоя, тъй като трябвало да се овладее кръвоизлива, който те така и не овладяха от самото начало. Помолих ги да й направят изследвания за крачето, защото плачеше от болки и искаше да я прегледа лекар.
Писа ми тогава: "molq vi izvikaite lekar posle za kraka", "ne moga da si dvijda krachencata". Пратиха й ортопед, който пък констатира, че има дискова херния, след което ни казаха да купим обезболяващ крем. И след третирането с крема детето продължаваше да плаче от неистови болки в крачето, продължаваше да е на системи, които не знаехме какви са, какво точно и защо й го преливат. Само виждах, че детето не се оправяше.
На 26.10. 2016 г вече не можех да търпя некадърността им и реших да говоря с Д-р Симеонов и да го помоля да я препратят в София за по адекватно лечение. При което той започна да крещи, че съм никоя, че не съм единствена, че няма да кажа какво да става и че ще ме прати на психиатър.
Реших да отида при началника на болницата Д-р Иван Стоянов, за да разговарям и с него .Той каза, че е запознат със случая и че ще мине комисия от 10 доктора, за да се установи по-нататъшното й лечение. На 27.10. 2016 г се състоя прословутата комисия. След нея Д-р Симеонов ни увери категорично, че Стефи няма рак. Говорили с професор от Медицинската Академия в София и той бил съгласен с лечението, което се провежда. Казаха ни, че в понеделник (на 31.10.) ще й направят ядрено-магнитен резонанс и ще я препратят в София. Успокоиха ни да не се притесняваме, че всичко е под контрол и няма опасност.
Вечерта на същия ден пак отидох да видя дъщеря си и д-р Лидия Стефанова ме дръпна настрани и ми каза: "Махнете от тук детето си - състоянието му никак не е добре. Тук не провеждат правилното и адекватно лечение."
На 28.10.2016 г писах на Стефи, за да видя как е изкарала нощта. Тя ми отговори, че е на МОРФИН: "boli vsichko ama sam s obezbolqvashto. az sam na morfin". Уплаших се и попитах защо е на това обезболяващо. Oтговориха ми, че е заради болките в крачето.
На 28.10.2016 г отидох следобяд да я видя. Никак не беше добре. Цялото й тяло се тресеше, имаше температура. Като че ли беше дрогирана, беше неадекватна. Много се уплаших и попитах какво става. Отговориха ми, че е от лекарството. Постоях малко, но ми казаха да си тръгвам. Прибрах се, но не бях спокойна и се върнах пак в болницата към 21 часа. Посрещна ме анестезиологът Д-р Саша Александрова. Отвори ми широко вратите, като преди това трудно ме пускаха. Казваха ми колко минути мога да стоя. А него ден просто ме посрещна необичайно и каза, че мога да видя, че е добре. Отидох придъщеря си, попитах я как е, а тя ми отговори, че е добре, че не я боли.
Каза: "Мамо, много те обичам" и аз я оставих да спи, след което отидох при Д-р Александрова, за да я попитам как е състоянието на дъщеря ми. Тя ми отговори, че детето ми е много зле, че има смъртоносни кървящи язви. Това ми го казаха за първи път от постъпването й в болницата.
На 29.10.2016 г. сутринта в 6 часа ми се обади Д-р Александрова и ми каза: "СТЕФАНИ ПОЧИНА"
Не знаех, не мислех. Отидохме в болницата, но не ме пуснаха вътре, тай като нямало да ми хареса гледката. Попитаха ни дали ще се съгласим за АУТОПСИЯ. Ние отказахме категорично. Казаха ни, че може да я вземем на обяд. По-късно разбрахме, че аутопсия е направена въпреки нашият отказ и можем да отидем да си вземем смъртния акт.
ДИАГНОЗАТА ОТ АУТОПСИЯТА БЕШЕ КАРЦЕНОМ НА ПАНКРЕАСА.
ПОЧИНАЛА ОТ СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ.
Питам аз, след като не сме се съгласили, как така й я направиха.
Пиша Ви хора, пиша Ви с болка в душата, пиша Ви с Апел: нека, който е преживял нещо подобно в тази измислена болница и тези така наречени ДОКТОРИ, ДА МИ ПИШЕ.
Моята цел е да й затворят вратите. Хирургично отделение трябва да е закрито или сменен изцяло персонала с по-кадърен и положил клетва за истина. Да не се осакатяват повече пациенти, за да не страдат повече близки.
Аз нямам повече какво да губя. Загубих всичко, което имах, но искам да помогна повече да не страдат хора като мен, да не се погубват деца заради некадърността на лекарите.
Аз исках всички документи и изследвания на дъщеря ми, направени там. Повярвайте ми - направиха ме на луда, не ми ги дадоха. Разговарях с лекар, защото исках обяснения какво стана, защо УМОРИХА ДЪЩЕРЯМИ, защо никой не ми каза, че има такова заболяване, защо не направиха нищо, защо не поискаха консулт с онкоспециалист.
Отговорът беше, че докторите не били сигурни в диагнозата и не знаели как да кажат. По-късно говорих с друг техен колега онколог, запознат със случая. Той ми потвърди същото, че не знаели как и какво адекватно лечение да проведат и как не можели да съобщят това.
А как можаха да съобщят, че е починала!?
Възмутена съм от некадърността, от непрофесионализма, от лошото отношение на персонаала, като че ли не лежат хора за лечение, ами за развлечение. Няма го хуманното отношение нито на сестри, нито налекари. Като цяло това отделение не става за лечение. Не ходете там, хора!!!
Този доктор Симеонов трябва да бъде уволнен. Той не трябва да практикува въобще!
Попаднах на едно интервю с Д-р Пламен Кожухаров, който всъщност са извикали за консулт на моята Стефи и ще Ви го цитирам:
".......От 2011 г. обаче нещата коренно се промениха, след като д-р Боянов се пенсионира и дойде новият началник д-р Симеон Симеонов. Той затвори отделението, взе сестрите, породиха се конфликти и аз предпочетох да се махна от болницата.През миналата година твърде много се вдигна процентът на смъртност в хирургичното отделение и това влияе върху авторитета на всеки от нас. При нас в детската хирургия сме имали почти нулева смъртност – 1 дете да почине, и то от вродена малформация или изключително тежко заболяване. Никога не сме изтървавали деца. Имали сме притеснения, но въпреки това сме успявали. Ние сме консултирали и винаги сме били на разположение на педиатрите, инфекционистите, неонатолозите, на колегите от бившия дом „Майка и дете“. Русенци можеха да са спокойни за децата си, тъй като звената бяха изключително добре стиковани и в чудесни партньорски отношения..........Заради липса на далновидност русенската болница, която се конкурираше успешно и с университетски клиники, сега е паднала на ниво..."
Все повече лекари гледат на хората като на поточна линия за клинични пътеки и това е жалко. Спестяват си консулти и това да препращат хората към точния специалист, за да си спестят направления или просто да усвоят те някоя клинична пътека.
Нека останат кадърните лекари, обичащи и харесващи професията си, положили Хипократовата клетва за етично упражняване на медицина.

В памет на моето ангелче.
Силвия Димитрова
ИЗТОЧНИК : www.dunavmost.bg
петък, 24 февруари 2017 г.
Ескозул - отрова от син скорпион Лабиофарм
Ескозул , отровата от син скороион , която поличихме от Куба преди 6 години - беше със същото име 20 мл се разреждашр с 980 мл. дестилирана вода. Баща ми се оправи и НЕ го ползва , но жената на , която го подарихме се стабилизира и след това синът й лично ходи до Куба (Хавана ) да вземе Ескозул . Жената беше с тумор в мозъка , разсейки , химео , лъче - изписана като безнадеждна . Зная , че пи и чай от котешка стъпка. Метастазите изчезнаха , а основният тумор беше спрял да расте . Жената почина след около 4 години от инсулт или нещо друго , забравила съм вече , но според синът и заради проведеното лечение преди това , което е влошило общото й здравословно състояние на всички органи . Не беше удобно да разпитвам дали от химео или лъче има предвид . Понесени са били тежко и без ефект за самият тумор и метастази Сега този Ескозул не зная дали се дава вече (даваше се безплатно в Хавана , лаборатория Лабиофарм срещу преведена епикриза на английски ) После виждах хора по групите , че пишат за отровата от син скорпион , но това беше хомеопатичен препарат , който не е това , което дойде тогава от Куба.
Двете теми от Клуб за борба с рака в дир :
Първата тема http://clubs.dir.bg/showflat.php…
ОТРОВА ОТ СИН СКОРПИОН No 2 http://clubs.dir.bg/showflat.php…
Двете теми от Клуб за борба с рака в дир :
Първата тема http://clubs.dir.bg/showflat.php…
ОТРОВА ОТ СИН СКОРПИОН No 2 http://clubs.dir.bg/showflat.php…
В коментар поставям инструкцията , с която дойде Ескозула тогава.
=======================================================
Още полезна информация по темата !
Центърът за Национално здраве има следните контакти:
Директор – Д-р Хосе Андрес Лопес Лосада, [email protected] Директният му тел. номер е +5378322202, а адресът на „Туризъм за здраве“: Calle 230 entre 15A and 17, Siboney, Havana, Cuba, тел.: +53 7 33-7473 al 74, Fax: +53 7 33-7198 y +53 7 33-7199, Email: [email protected] Web: Centro Internacional de Salud La Pradera
Друг полезен контакт е Националният Институт по онкология. Там се извършват всички изследвания, разработват се лекарства, лечения и там работят едни от най-големите световни умове, опълчили се на Рака: Instituto Nacional de Oncología y Radiobiología – INOR, адрес: Calle 29 esq. F, Vedado, Plaza de la Revolución, Havana, Cuba, тел.: (537) 8325865, (537) 8382576, (537) 8382578, (537) 8375440. Fax (537) 8382593, Website www.inor.sld.cu
Друг полезен контакт е Националният Институт по онкология. Там се извършват всички изследвания, разработват се лекарства, лечения и там работят едни от най-големите световни умове, опълчили се на Рака: Instituto Nacional de Oncología y Radiobiología – INOR, адрес: Calle 29 esq. F, Vedado, Plaza de la Revolución, Havana, Cuba, тел.: (537) 8325865, (537) 8382576, (537) 8382578, (537) 8375440. Fax (537) 8382593, Website www.inor.sld.cu
Източник на адресите и телефоните : http://zdrave.to/zdrave/3547-v-kuba-proizvedoha-vaksina-protiv-raka
=======================
Още информация тук :http://escozul-cancer.blogspot.bg/
=================================================================
ОТРОВА ОТ СИН СКОРПИОН КУБА ( Rhopalurus junceus ) ИМА ПРОТИВОРАКОВ ЕФЕКТ ИН ВИТРОAbstract
In Cuba the endemic species of scorpion Rhopalurus junceus has been used in traditional medicine for cancer treatment. However, there is little scientific evidence about its potential in cancer therapy. The effect of a range of scorpion venom concentrations (0.1, 0.25, 0.5, 0.75 and 1mg/ml) against a panel of human tumor cell lines from epithelial (Hela, SiHa, Hep-2, NCI-H292, A549, MDA-MB-231, MDA-MB-468, HT-29), hematopoietic origins (U937, K562, Raji) and normal cells (MRC-5, MDCK, Vero) was determined by the MTT assay. Additionally, the effect of venom on tumor cell death was assayed by Fluorescence microscopy, RT-PCR and western blot. Only the epithelial cancer cells showed significant cell viability reduction, with medium cytotoxic concentration (IC50) ranging from 0.6-1mg/ml, in a concentration-dependent manner. There was no effect on either normal or hematopoietic tumor cells. Scorpion venom demonstrated to induce apoptosis in less sensitive tumor cells (Hela) as evidenced by chromatin condensation, over expression of p53 and bax mRNA, down expression of bcl-2 mRNA and increase of activated caspases 3, 8, 9. In most sensitive tumor cells (A549), scorpion venom induced necrosis evidenced by acridine orange/ethidium bromide fluorescent dyes and down-expression of apoptosis-related genes. We concluded the scorpion venom from R. junceus possessed a selective and differential toxicity against epithelial cancer cells. This is the first report related to biological effect of R. junceus venom against a panel of tumor cells lines. All these results make R. junceus venom as a promise natural product for cancer treatment.
Keywords: Rhopalurus junceus
In vitro anticancer effect of venom from Cuban scorpion Rhopalurus junceus against a panel of human cancer cell lines
Abstract
In Cuba the endemic species of scorpion Rhopalurus junceus has been used in traditional medicine for cancer treatment. However, there is little scientific evidence about its potential in cancer therapy. The effect of a range of scorpion venom concentrations (0.1, 0.25, 0.5, 0.75 and 1mg/ml) against a panel of human tumor cell lines from epithelial (Hela, SiHa, Hep-2, NCI-H292, A549, MDA-MB-231, MDA-MB-468, HT-29), hematopoietic origins (U937, K562, Raji) and normal cells (MRC-5, MDCK, Vero) was determined by the MTT assay. Additionally, the effect of venom on tumor cell death was assayed by Fluorescence microscopy, RT-PCR and western blot. Only the epithelial cancer cells showed significant cell viability reduction, with medium cytotoxic concentration (IC50) ranging from 0.6-1mg/ml, in a concentration-dependent manner. There was no effect on either normal or hematopoietic tumor cells. Scorpion venom demonstrated to induce apoptosis in less sensitive tumor cells (Hela) as evidenced by chromatin condensation, over expression of p53 and bax mRNA, down expression of bcl-2 mRNA and increase of activated caspases 3, 8, 9. In most sensitive tumor cells (A549), scorpion venom induced necrosis evidenced by acridine orange/ethidium bromide fluorescent dyes and down-expression of apoptosis-related genes. We concluded the scorpion venom from R. junceus possessed a selective and differential toxicity against epithelial cancer cells. This is the first report related to biological effect of R. junceus venom against a panel of tumor cells lines. All these results make R. junceus venom as a promise natural product for cancer treatment.
Keywords: Rhopalurus junceus, scorpion venom, cancer cells, apoptosis, necrosis
Абонамент за:
Публикации (Atom)