АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ©
проф. Игнат Игнатов©д-р Ирена Иванова©
Описанието на всяко заболяване е разделено на две части. За всяка болест е написана кратка анатомия и физиология. Тази информация е необходима за всеки, който практикува неконвенционални (алтернативни) методики. След всяко заболяване e показан алгоритъмът диагностика в зависимост от етиологията му.
- БОЛЕСТИ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАТА СИСТЕМА
- БОЛЕСТИ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
- БОЛЕСТИ НА СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА СИСТЕМА
- БОЛЕСТИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА, ЧЕРНИЯ ДРОБ, ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР
- БОЛЕСТИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА
- БОЛЕСТИ НА ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ
- БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА
- БОЛЕСТИ НА ПОЛОВАТА СИСТЕМА
- БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
- БОЛЕСТИ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК
- БОЛЕСТИ НА СЕТИВНИТЕ ОРГАНИ
БОЛЕСТИ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Опорно-двигателният апарат се състои от кости, мускули, стави и сухожилия. Костите са пасивната, а мускулите - активната част на двигателната система.АРТРОЗИ
Артрозите са най-разпространеното заболяване на опорно-двигателния апарат. Те засягат различни стави.Боледуват еднакво и двата пола. Според статистиката най-често се среща артроза на гръбначния стълб (спондилартрозис деформанс), следвана от артроза на колянната става (гонартроза), на тазобедрената става (коксартроза) и др. Възрастовите дегенеративни промени не бива да се бъркат със самата болест артроза. Според теориите на биомеханиката това заболяване се развива, когато има механично несъответствие между натоварването на дадена става и способността на хрущяла й да го понесе.
Колкото по-напреднала е болестта, толкова по-често се съпровожда с болкова симптоматика.
Причините за възникване на артрозата са много: травми, отшумели болестни състояния, аномалии в статиката, вродени малформации и наследствено предразположение.
За да бъде лечението оптимално, е задължително да се ограничава до минимум натоварването на болната става.
Има голям брой народни лечители, които много сполучливо наместват изкълчени стави. Една недобре наместена става след травма е предпоставка за поява на артроза. Затова много спортисти след приключване на активната състезателна дейност започват да страдат от това заболяване.
АРТРИТИ
Когато дадена става се възпали, говорим за артрит, а болката в ставата се нарича артралгия. Два от най-често срещаните артрити са ревматоидният и имфекциозно-алергичният.РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ
Ревматоидният артрит е заболяване, разпространено сред хората, живеещи във влажни и студени области. Съществуват редица хипотези за произхода на болестта -инфекциозна, автоимунна, наследствена и др. Засега автоимунната хипотеза е най-приемлива, тъй като чрез нея могат да се изяснят различните механизми на ревматоидния артрит. Хипотезата обяснява как се разрушават ставните връзки и капсулата. Това заболяване обикновено засяга деца и млади хора, Ако се появи по-късно, вероятно е рецидив от млада възраст. В първия стадий на болестта се наблюдава остеопороза (намаляване на костната плътност) и ставната цепка е запазена.На този етап може да се извърши сполучлива операция, след която пациентите в продължение на години се чувстват добре. В началния стадий човек не обръща внимание и процесът може да доведе до деформации на засегнатите стави. Заболяването обикновено се проявява в малките стави, но постепенно се обхващат и големите. Това вече е ревматоиден полиартрит.
Във втората фаза на болестта започват сложни органични промени. Настъпват изменения в ставната капсула, стопяват се мускулите, които задвижват болната става, пръстите се обездвижват. Ревматоидният артрит води до инвалидност. Заболяването поразява вътрешни органи.
ИНФЕКЦИОЗЕН АРТРИТ
В резултат на инфекциозно-алергичен процес в организма могат да се създадат предпоставки за възпаление на една или повече стави. Появяват се болки, подувания и ограничаване на движението в болната става, както при всички артрити.Когато в ставата е попаднал микробен агент, лечението е по-лесно. Инфекцията се лекува противовъзпалително с биотерапия. Нейното предимство е, че биоенергията може да се концентрира в болната става.
По време на лечението, а и след това, трябва да сепроследи как се отразяват на болния атмосферните промени и движението.
Необходимо е да се внимава с простудните заболявания. Ако в организма има възпалителни процеси (синуити, грануломи и др.), те трябва най-напред да се излекуват и едва тогава да се въздейства върху инфекциозния артрит.
Когато причина за ставното възпаление е алергия, лечението е по-трудно. С тест трябва да се открие алергеньт - медикаменти, цветен прашец, химични вещества и др. Докато не се направи точна диагноза, не се прилагат и билкови рецепти, защото те могат да съдържат алергени. След установяване на диагнозата и успешно лечение на алергията може да се постигне успех и при въздействие върху артрита с биолечение.
ОСТЕОХОНДРОЗА (ДИСКОПАТИЯ)
Съществуват много професии, при които гръбначният стълб е сериозно натоварен. Натоварването, както и възрастовите промени и прекараните инфекции водят до дегенеративни промени в гръбначния стълб. Вследствие на това пространството между прешлените се стеснява и това води до дископатия. В хоризонталната част на прешлените се появяват остеофити (шипове), защото междупрешленните дискове са смачкани.Остеохондрозата се наблюдава най-често в петте лумбални (поясни) прешлена (L1-5). Следващото място, което е предразположено към заболяването, са седемте шийни (сервикални)
прешлена (С1-7). Най-рядко се засягат дванадесетте гръдни прешлена (торакални)(Тh1-12). Особен случай на болестно състояние на прешлените в гръбначния стълб е спина бифида - вродено нарушение на свързването на дъгите на прешлените. Спина бифида може да бъде закрита и открита. Откритата се среща много рядко. Закритата засяга най-често долните поясни или горните кръстни (сакрални) прешлени. Този вид аномалия може да няма клинични признаци или да се наблкздава нощно напикаване при деца, радикулит или ишиас.
За да не стане заболяването хронично и за да се предпазим от по-нататьшно влошаване, е необходимо да се знаят някои важни правила.
Всеки наднормен килограм води до голямо натоварване на гръбначния стълб; Разстоянието между прешлените намалява и се създават предпоставки за дископатия. Затова лечението на такива хора ще има само временен ефект, ако те не вземат сериозни мерки срещу излишните килограми. От подобен характер са остеохондрозите, получени след бременност. Гръбначният стълб на жените се натоварва и особено в последните месеци преди раждането вероятността от получаване на дископатия е доста голяма. Няколко дни след родовия акт може да се приложат лечебни процедури, които винаги са ефективни, тъй като травмата е отскоро.
Предпоставки за остеохондроза съществуват и при напълно здрави хора. Причина за това е неправилното положение на тялото при стоеж и при седеж. Когато човек ходи с издаден напред корем и леко се изгьрбва, прекалено много натоварва пети лумбален прешлен. Той чувства облекчение, ако е леко отпуснат в раменете и кръстът му е по-назад. Най-благоприятната походка е нито много изгърбена, нито с издаден напред корем. Когато човек ходи или седи, никога не трябва да се наклонява по-дълго време наляво или надясно, да усуква тялото си, защото натоварва допълнително гръбначния стълб. Ако седим на таза и поставим ръце на кръста си, ще бъдем учудени от голямото напрежение, което се усеща там. Ситуацията се променя, ако пренесем натоварването върху бедрата. Тогава рисковете за дископатия са по-малки.
Остеохондрозата се съпътства с неврологични проблеми - ишиас, радикулит, плексит. При правилна терапия оплакванията отшумяват. Рисковано е да се прилагат различни техники върху гръбначния стълб при дискова херния, спина бифида, болест на Бехтерев, спондилартроза, възрастни хора и бременни жени.
ТЕНДОВАГЕНИТИ
Тендовагенитите са хронични възпаления на сухожилията и влагалищата им. Причината за появата му не е известна. Възпалението не се дължи на бактериална инфекция. Значение имат фокалните огнища и хроничното пренапрежение.Тендовагенитите могат да бъдат неспецифични (провокирани от еднотипни движения на един или на група мускули) или специфични - при ревматоидем артрит, туберкулоза и гнойни процеси.
При напредване на заболяването отоците и болките стават по-силни и движението на пръстите е почти невъзможно, защото са възпалени влагалищата на сухожилията.
МИОЗИТ
При някои хора могат да се появят болки и оток на мускулите. Те имат временен характер и най-често след почивка отшумяват. Тези заболявания са изключително благоприятни за въздействие с природни средства. С успех се прилагат компресите, посочени при артрозите.ОСТЕОПОРОЗА
Остеопороза се развива, когато намалява костната плътност поради загуба на минерални вещества. Причините за това заболяване може да са както възрастови, така и в резултат на други заболявания. След 45-годишна възраст намаляването на костното вещество е силно изразено. При жените след критичната възраст загубата се удвоява. Затова костите на възрастните хора са лесно чупливи и трудно зарастват след фрактура.Болестта на Бехтерев, ревматоидният артрит и артрозите водят до остеопороза. Не само болестите ма опорно-двигателната система могат да предизвикат разреждане на костната тъкан. Ракът на кръвта, алкохолизмът, чернодробните и бъбречните заболявания са честа причина за остеопороза. Хората, които са употребявали стероидни хормони, също влизат в рисковата група. Не на последно място за разреждането на костната тъкан влияе и наследственото предразположение.
БОЛЕСТИ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
РИНИТ (ХРЕМА)
Ринитьт е най-често срещаното заболяване на горните дихателни пътища. Той може да се появи самостоятелно или да е начална фаза на инфекциозен процес.Причинителите на ринита са различни вируси или микроорганизми (бактерии). Освен инфекцията се наблюдават и предразполагащи фактори като простуда, преумора, интоксикация и др., тъй като е известно, че при здрав човек хрема не се появява. Охлаждането дори на части от тялото, разположени далеч от носа, предизвиква нервно-рефлекторни смущения в носната лигавица и намаляване на съпротивителните й възможности. При инфекциозни болести причинителите на хремата стигат до носа по кръвен път. Остра хрема може да се появи и при вдишване на вредни газове, на сух или горещ въздух и др.
Острият ринит може да премине в хроничен. Често повтарящи се остри ринити могат да доведат до трайни промени в носната лигавица, вследствие на което се получава хроничен ринит. Заболяванията на сърдечно-съдовата система, черния дроб и бъбреците предизвикват застой във венозната система на носната лигавица и също могат да доведат до хроничен ринит. Различните алергични състояния и смущения в обмяната на веществата предизвикват трайни промени в носа - причина за хронична хрема.
Хроничните ринити могат да бъдат: катарални хипертрофични (предизвикани най-често от изкривяване на носната преграда) и атрофични (с неизяснена етиология).
Разглеждането на първопричините за появата на ринита показва, че той не е лесно лечимо заболяване. Най-трудно се лекува, когато пациентът има проблеми със сърдечно-съдовата система, с черния дроб или бъбреците. В такива случаи, ако не се повлияе на тези заболявания, ефектът от въздействието върху хремата е временен. При съмнение за алергия трябва да се направи тест. Преди него не трябва да се употребяват билки, защото те могат да съдържат алергени.
ОСТЪР ЛАРИНГИТ
Острият ларингит е едно от .най-често срещаните заболявания на горните дихателни пътища. Предразполагащ фактор за него са общата и локалната простуда. Той може да се причини и от различни химични и механични дразнители, от остри инфекции в организма. Появява се най-често през есенно-зимния период на годината и в началото на пролетта.Заболяването се характеризира със сухота в гърлото, суха дразнеща кашлица и дрезгав глас.
ХРОНИЧЕН ЛАРИНГИТ
Хроничният ларингит се развива след чести остри възпаления на ларинкса, след хронично пренапрежение на гласните връзки, злоупотреба с алкохол и цигари, продължително вдишване на въздух, съдържащ прах и други дразнещи химични вещества, Ако се премахнат факторите, причиняващи заболяването, то може да бъде напълно излекувано, в противен случай може да се стигне до пълна афония (загуба на гласа).БЕЛОДРОБЕН ЕМФИЗЕМ
Емфиземът на белите дробове представлява разширение на алвеолите. Обикновено е свързан с хроничния бронхит и двете заболявания често се срещат. Причините за появата на емфизема са много - тютюнопушене, наличие на прах и газове във въздуха, битови фактори, студен и влажен климат, инфекции и др. Мъжете боледуват по-често от жените. Емфиземът се наблюдава в по-напреднала възраст.БРОНХИАЛНА АСТМА
Бронхиалната астма е алергично заболяване, което се характеризира с периодични пристъпи на експираторен въздух (задух по време на издишване), дължащ се на спазъм на гладката мускулатура на бронхиолите. Вследствие на този спазъм се получава оток на бронхиалната лигавица и усилена секреция.Бронхиалната астма се развива вследствие сенсибилизиране на организма към някои алергени. При повторен контакт на човешкия организъм със същите алергени се получава реакция антиген - антитяло и се развива спазъм на бронхиолите и задръжка на гъст секрет в бронхите.
Алергените, които участват в появата на тази алергична реакция, са: външни (от околната среда) и вътрешни (бактериални, хормонални и др.).
Астматичният пристъп - най-характерната проява на заболяването, може да продължи от няколко минути до часове. Най-накрая се появява кашлица с отделяне на храчка, след което пристъпът се успокоява. Пристъпите могат да се повтарят през различен интервал от време - всеки ден, по няколко пъти в денонощието, през няколко седмици и т.н. Не могат да се определят точно факторите, от конто зависи тежестта и честотата им.
СИНУИТИ
Най-общо синуитите се делят на остри и хронични.Острите синуити най-често се появяват след остри ринити. Различни заболявания на зъбите (грануломи, кисти и др. на 5-и, 6-и, 7-и и 8-и зъб на горната челюст) могат да предизвикат максиларен синуит. Причина за развитието на синуитите са алергии, бактерии (стрептококи, стафилококи, пневмококи) или грипни вируси. От инфекцията най-често се засягат максиларните синуси.
Острите синуити преминават в хронични обикновено след неправилно лечение или при липса на лечение. Изкривяването на носната преграда, хипертрофичните процеси и туморните маси в носа, както и нелекуваните гнойни процеси в областта на зъбите способстват за развитието на хроничните синуити.
Освен максиларни се срещат и сфеноидални (над максиларните синуси) и фронтални (на челото) синуити.
БОЛЕСТИ НА СЪРДЕЧНОСЪДОВАТА СИСТЕМА
ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ (ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ)
Хипертонията е често срещана болест и сериозен медицински проблем. Основна роля за появата й играе нервно-психичното пренапрежение. Високото кръвно налягане се среща обикновено при интелектуалци, научни работници и др. За развитието на болестта важно значение имат и някои допълнителни фактори като наследствеността. Най-често боледуват хора между 40-60 години, но напоследък болестта се среща и при по-младите. Еднакво са засегнати и двата пола; градското население боледува по-често.Хипертонията, проявила се без доказуема причина, се нарича есенциална. Тя се среща при 80 на сто от случаите. В останалите 20 на сто попада симптоматичната (вторичната) хипертония. Причината горната граница да е над 140, а долната - над 90 мм живачен стълб са заболявания на вътрешните органи и на жлезите с вътрешна секреция. Хроничните нефрити, пиелонефрити и поликистозните бъбреци са наи-честите болести, които водят до високо кръвно налягане. Атеросклерозата, хнперфункцията на щитовидната, на хипофизната и на надбъбречните жлези, заболяванията на аортата са следващите по сила фактори, които предизвикват хипертония.
Най-честите оплаквания от страна на болния са нервна превъзбуда, главоболие, сърцебиене, виене на свят и притъмняваме пред очите, кръвотечение от носа и лесна умора. В началото на заболяването артериалното налягане в определени моменти се повишава над нормата. Това е 1 степен на болестта. На този етап лечението има най-благоприятен изход. Ако не се обърне сериозно внимание, горната и долната граница остават постоянно повишени. Тогава хипертонията е от II степен. Наблюдават се промени в очните дъна, сърцето хипетрофира, а по-късно се появява недостатъчност на лявата камера. Около 80 на сто от болните имат исхемична болест. Затрудняват се функциите на бъбреците. С напредване на хипертонията може да се появят вторичен пиелонефрит и бъбречна недостатъчност. Всички органични промени са свързани с III степен на болестта.
Високото кръвно налягане е един от най-сериозните рискови фактори за цивилизования човек. То може да доведе до мозъчен инсулт, хипертоничен инфаркт, сърдечна и бъбречна недостатъчност.
ХИПОТОНИЧНА БОЛЕСТ (НИСКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ)
Хипотонията се характеризира освен с ниско кръвно налягане и с увеличаване на венозния приток към сърцето. Това увеличава работата на сърдечния мускул и хронично го обременява. Нарушенията при хипотонията произлизат от нервно-психично напрежение, свързано с мозъчната кора и с подкорието.АВТОРСКА МЕТОДИКА НА Д-Р ИГНАТОВ ЗА БИОЛЕЧЕНИЕ НА ХИПЕРТОНИЯ И ХИПОТОНИЯ©
Методиката за лечението на високо и ниско кръвно налягане се основава на въздействие върху симпатиковия и парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система. Когато вегетативната нервна система не работи хармонично, се наблядават промени в кръвното налягане. При всеки човек едната ръка излъчва по-силен енергиен поток. Температурата на тази ръка е по-висока и условно я приемаме за положителна. Ръката с по-слаба енергия и с по- ниска температура е отрицателна. Според характера на заболяването ръката, с която се въздейства, има голямо значение за положителния лечебен ефект.
При хипертония задължително се работи с по-слабата ръка, за да се постигне успокояващ ефект. Ако високото кръвно налягане е резултат от невроза, прави се процедура за общо успокояване. Кръвното налягане се понижава, когато дланта е перпендикулярна на гръбначния стълб и се движи бавно надолу. След завършването на една паса движенията се повтарят отново. След това се ръкополага на слънчевия сплит. Трябва да се знае до каква степен да се коригира кръвното налягане. Най-добре е на процедура да се регулират по 10-20 мм живачен стълб от горната и от долната граница. Когато стойностите паднат под 140/90 и се задържат така в продължение на няколко дни, може да се търси траен ефект. Лечителят ще прецени кога да прекрати въздействието, като стремежът е резултатът да е траен поне две години.
Не са един и два случаите на трайно повлияно високо кръвно налягане, когато причината е на нервно-психична основа. Резултатите са още по-ценни, ако има въздействие и при симптоматичната хипертония. Тогава освен прилагането на методиката за въздействие върху високото кръвно налягане трябва да се проведе и правилно лечение на болния орган. Без подобряване на функциите му ефектът от процедурите ще бъде временен.
При хипотонията се работи по същия начин както при хипертонията с тази разлика, че се използва силната ръка и движенията започват под опашната кост и завършват над главата. Провежда се и успокоително въздействие върху главата.
Лечението на ниско и високо кръвно налягане е обективен критерий за въздействие върху вегетативната и централната нервна система.
ТАХИКАРДИЯ
Тахикардията е ускоряване на сърдечната дейност в състояние на покой над 100 удара в минута. Сърдечният ритъм е правилен. Заболяването създава неблагоприятни условия за сърдечната дейност, тъй като сърцето изразходва повече енергия и консумацията на кислород е по-голяма.БРАДИКАРДИЯ
Под брадикардия се разбира забавянето на сърдечния ритъм под 50 удара в минута.. Ритъмът на сърдечната дейност е правилен. Много рядко може да се наблюдава намаляване на сърдечния ритъм под 40 удара в минута. Физиологична брадикардия се среща при спортисти, при страх, при студ.АРИТМИЯ
Аритмията представлява сменящи се състояния на забавена и ускорена сърдечна дейност. Има два вида аритмия:- дихателна, която е физиологично явление. Среща се у здрави хора, много често при младежи през пубертета и у възрастни;
- синусова, която не зависи от дишането. След физическо усилие аритмията изчезва.
ЕКСТРАСИСТОЛИЯ
Екстрасистолите са преждевременни съкращения на сърдечния мускул, които нарушават правилната последователност на сърдечните съкращения. Екстрасистолите могат да бъдат функционални, рефлекторни, токсични, механични и органични. У повечето хора с екстрасистоли не се наблюдават сърдечни болести. По рефлекторен път чрез дразнене на други вътрешни органи, най-често от коремната кухина, се появяват нервно-рефлекторни екстрасистоли. Екстрасистоли се наблюдават и при различни органични сърдечни заболявания.ПАРОКСИЗМАЛНА ТАХИКАРДИЯ
Пароксизмалната тахикардия е пристьпно ускорение на сърдечния ритъм (над 160-200 удара в минута), който остава правилен. Тази тахикардия започва и завършва внезапно.СТЕНОКАРДИЯ („ГРЪДНА ЖАБА”)
Стенокардията се характеризира с пристъпи на болки в гърдите. Основна причина за тези болки е исхемията. В някои от случаите стенокардията болка се явява при усилие. Може да се появи и при хипертонични състояния, тиреотоксикоза, клапни пороци. Пристъпи на стенокардия са възможни и при покой. Пристъпите, явяващи се през нощта, по време на сън, имат най-лоша прогноза.Стенокардната болка е локализирана зад гръдната кост. Тя се разпространява към шията, лявата половина на гръдния кош, по лявата ръка надолу към малкия и безименния пръст. Болката може да започне и от китката или мишницата и да се разпространи към гърдите. Болката трае от 2 до 10 минути. Чувства се като стягаща, разпъваща, пареща, но не е пробождаща или или стрелкаща. Не трае с часове. Болка, която не отговаря на описаната, не е стенокардна.
ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО (ИБС)
Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е заболяване на коронарните артерии, изразяващо се в стеснение или запушване на тези артерии. Вследствие на това се затруднява коронарното кръвообращение и сърцето страда от кислородна недостатъчност. Острата исхемия на миокарда се проявява като стенокардия или инфаркт. Хроничната исхемия най-често води до сърдечна недостатъчност или ритъмни нарушения.ИБС е разпространено заболяване. Среща се все повече в по-млада възраст, като по-често боледуват мъжете.
Най-честата причина за поява на ИБС е атеросклерозата на коронарните съдове. Среща се при 90 на сто от болните със стенокардия или инфаркт. При малък процент от боледуващите, главно млади хора или хипертоници, причината за ИБС е спазъм на съдовете.
РЕВМАТИЗЪМ
Ревматизмът е широко разпространено заболяване. Повечето автори смятат, че това е инфекциозна болест, защото протича циклично и е съпроводена с висока температура, възпалителни промени в тъканите и органите. Приема се, че ревматизмът се.причинява от бета-хемолитичния стрептокок. Според алергичната теория ревматизмът е алергично заболяване.Като фактори, предразполагащи към стрептококова инфекция и съответно към заболяване от ревматизъм, се приемат: сезонът, влагата, студът, травмите, преумората, а също и недохранването и липсата на витамини.
Статистиката показва, че при деца сърцето се засяга на първо място от ревматизма, докато при възрастни – от полиартрита.
ХЕМОРОИДИ
Хемороидите представляват разширение на венозния анален плексус. Те могат да бъдат външни и вътрешни. Вследствие на притискане в коремната кухина от тумори, бременност и чернодробни заболявания се наблюдават симптоматични хемороиди.Факторите, които водят до образуването на хемороидите, са два вида:
- от общ характер, като например вродена слабост на стените на венозните съдове;
- от локален характер, при което най-важна причина е несъответствието между венозното налягане и съпротивлението на венозната стена.
АНЕМИИ
Анемиите са заболявания на кръвта, които се характеризират с намаляване съдържанието на хемоглобин в червените кръвни клетки и с понижаване на еритроцитната маса. Причините са кръвозагуба, по-малко желязо и витамин В12 в организма и разрушаване на еритроцитите.ВАРИЦИ (РАЗШИРЕНИ ВЕНИ)
Вариците представляват трайно разширение на вените, което се придружава и с изменения на техните стени. Най-често се срещат на долните крайници, а на горните - сравнително рядко. При разширението си вените увеличават размерите и дължината си, вследствие на което се получава характерната нагънатост на съдовете.Причините за появата на заболяването не са известни. Значение имат различни фактори - вродена слабост на съединителната тъкан, плоскостъпие и др. Съществуват и механични предпоставки за разширени вени – дълготрайно изправено положение, при което се увеличава венозното налягане.
Разширените вени на долните крайници са два вида:
- първични, при които с течение на времето стената на съдовете загубва еластичността си и става тънка. Под действието на венозното налягане изтънелите стени се разширяват.
- вторични, които се образуват вследствие на увеличено вътрекоремно налягане от различно естество - тумори, бременност и др.
БОЛЕСТИ НА ХРАНОСМИЛАТЕЛНАТА СИСТЕМА, ЧЕРНИЯ ДРОБ, ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР
ГАСТРИТ
Гастритът е възпаление на стомашната лигавица. Той бива остър и хроничен.Острият гастрит представлява увреждане на стомашната лигавица вследствие на термични, механични, алергични, инфекциозни и други причини. Значение за появата му има и консумацията на големи количества алкохол и лекарства. Острият гастрит се развива бързо, протича благоприятно и преминава за няколко дни. Честата му поява може да доведе до хронифицирането му.
При лечението на гастрит, а и на други възпаления на стомашно-чревния тракт трябва задължително да се спазват някои основни правила на храненето. Необходимо е да се ограничи употребата на целулозна храна, на пържени, горещи и студени храни. Не трябва да се консумират лютиви, солени и кисели храни, които силно дразнят лигавицата на стомаха и червата.
ЯЗВА НА СТОМАХА
Стомашната язва се среща по-рядко в сравнение с язвата на дванадесетопръстника. Тя се появява наи-често между 45-ата и 55-ата година, като мъжете боледуват по-често от жените.Смята се, че тази язва се дължи на увредените защитни механизми на лигавицата на стомаха. Киселинността на стомашния сок няма решаващо значение, защото при язви на стомаха тя не се повишава. На развитието на. язвата влияят хроничните възпалителни процеси на стомашната лигавица, уврежданията от алкохол, приемането на медикаменти и др.
Стомашната язва може да бъде остра и хронична и има различна големина. Болката се появява скоро след нахранване, усеща се под лъжичката и има парещ и еластичен характер. Нощните болки се срещат рядко. Наблюдава се също така гадене и повръщане. В много от случаите язвата може да протече безсимптомно, докато оздравее или докато се получи пробив и кръвоизлив.
ЯЗВА НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА
Язвата на дванадесетопръстника е най-често срещаният вид язва. Появява се най-често във възрастта между 20 и 50 години. В доста от случаите оплакванията се наблюдават много преди да се открие. Мъжете са засегнати по-често. При голям процент от болните с язва на дванадесетопръстника се наблюдава индивидуално предразположение, свързано най-често с реактивността на вегетативната нервна система. Не е без значение и наследственото предразположение.Язвата на дванадесетопръстника се среща по-често при хора с напрегнати професии, при нередовно хранене и при нарушен сън.
Болестта протича хронично и има рецидивиращ характер. Болките обикновено са във връзка с нервно пренапрежение и преумора. Характерно за тях е, че се появяват напролет и наесен, след нахранване и най-често между 16- 17 часа. Сутрин на гладно болки не се появяват. Те се усещат под лъжичката и не се разпространяват надясно или към гърба. Апетитът обикновено не е нарушен. Болестта може да се развие в различна възраст и да има различна продължителност.
ЕНТЕРИТ
Ентеритът представлява възпаление на тънкото черво. Обикновено заедно с тънкото черво се засягат стомахът и дебелото черво и всъщност се касае за гастроентерит или за ентероколит. Ентеритът като изолирано заболяване на тънкото черво се среща рядко.Причините за развитието на острия ентерит са разнообразни. Съществуват и предразполагащи фактори, като непълноценно хранене, травми и простуди, склонност към алергични реакции при приемане на определени храни. Най-голямо значение имат нарушенията на хранителния режим, токсичните храни, токсо-инфекциозните причинители (бактерии, вируси и др.).
Хроничното възпаление на тънкото черво води до хроничен ентерит. Той може да е последица на острия или да възникне направо без остър стадий.
КОЛИТ
Колитът е възпаление на дебелото черво, което обикновено се засяга от възпалителния процес заедно с тънкото черво. Причините за възникване на острия колит могат да бъдат различни инфекциозни причинители или нарушения в храненето. Заболяването протича с коликообразни болки по хода на дебелото черво и с диарични изпражнения.Факторите за развитието на хроничния колит са същите, както и за острия. Хроничните колити протичат с болка, диария или запек и с кръвоизливи от червото.
Запекът е един от симптомите, характеризиращи хроничния колит. Той представлява задържане на изпражнения повече от 48 часа. Консистенцията на изпражненията е твърда, което се дължи на по-дьлгото им престояване в дебелото черво, а това води до по-засилено всмукване на вода от тях. Запекът е често явление при хора, които водят заседнал живот, а също и при тези, които не консумират плодове и зеленчуци.
ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ
Под хроничен хепатит се разбират всички възпалителни изменения на черния дроб. Хроничният хепатит може да се появи след преболедуване от вирусен хепатит, но може да бъде и придружаващо заболяване, както и да се получи вследствие на хроничен алкохолизъм или под въздействието на различни токсични вещества и лекарствени средства.ЖЛЪЧНОКАМЕННА БОЛЕСТ (ХОЛЕЛИТИАЗА)
Жлъчнокаменната болест е сред заболяванията, които се срещат най-често. Жените боледуват по-често от мъжете, но в по-млада възраст. Смята се, че бременността предразполага към поява на жльчнокаменна болест.Жлъчни камъни се наблюдават и при деца под 10 години, но само при момичета, и то с наднормено тегло. Холелитиазата се среща два пъти по-често при болни от диабет. Клинични прояви на болестта се наблюдават не при всички хора с камъни в жлъчката. От значение са големината и броят на камъните. Жлъчни колики се получават често при множество малки камъни, които навлизат в каналите. Големите камъни не предизвикват оплаквания, заболяването протича безсимптомно и най-често се открива случайно при изследване по друг повод.
Жлъчните колики се предизвикват от различни дразнители - пържени храни, алкохол, физическо напрежение и др. Продължителността на болката е до няколко часа и е придружена с гадене и повръщане.
ЖЛЪЧНА ДИСКИНЕЗИЯ
Нарушената нормална моторика на жлъчните пътища се нарича дискинезия. За тези нарушения няма органична причина. Дискинезията се получава при функционална несъгласуваност между мускулатурата на жлъчния мехур и сфинктера, през който жлъчката се излива в дванадесетопръстника. Оплакванията се наблюдават при лица с нервно-вегетативна дистония. Най-често се касае за невротични жени, при които оплакванията се засилват при нервно напрежение. Болките са непостоянни и зависят от различни неблагоприятни въздействия.БОЛЕСТИ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА
ОСТЪР ГЛОМЕРУЛОНЕФРИТ
Това често срещано заболяване представлява хематогенно възпаление на бъбреците. Причина за развитие на остър гломерулонефрит е прекарана инфекция, и то най-често стрептококова - тонзилити, синуити, зъбни грануломи и др. Останалите инфекции като грип, пневмония, ранева инфекция имат по-малко значение. Простудата и влагата играят роля на предразполагащи моменти за изостряне на съществуващите инфекциозни огнища. Болният се чувства отпаднал и сънлив, има главоболие и болки в тялото.ХРОНИЧЕН НЕФРИТ
Хроничният нефрит се появява най-често след остър гломерулонефрит или след непълното му излекуване. Заболяването обхваща бъбречния паренхим. Специфични причини, предизвикващи хроничен нефрит, не са доказани. Има случаи, когато острият гломерулонефрит протича безсимптомно, продължава няколко години, без да се лекува и се получава хроничен нефрит. По време на заболяването често се наблюдават изостряния. Най-важното за лечението на хроничния нефрит е навреме да се открие и лекува острият гломерулонефрит.Вследствие на хроничния нефрит обикновено се развива хронична бъбречна недостатъчност и уремия. По-често боледуват мъжете.
Когато инфекцията обхване бъбречното легенче, се появява пиелит. Когато той се развива заедно с нефрита, говорим за пиелонефрит.
Лечението започва с диета. Приемат се повече течности и най-вече минерална вода и сокове. Трябва да се избягват лютиви, кисели и солени храни, алкохол, кафе и др.
Гломерулонефритът и пиелонефритът водят до намалено отделяне на урина. То може да се предизвика и от камъни, и от тумори в бъбреците.
ЦИСТИТ
Циститът е възпаление на лигавицата на пикочния мехур. Причинява се от различни дразнители и микроорганизми. Предразполагащи фактори са: простуди, травми на пикочния мехур, задръжка на урината, тумори, бременност.Инфекцията може да проникне в пикочния мехур от уретрата, в която обикновено винаги има патогенни микроорганизми, или от различни възпаления на бъбреците чрез потока на урината. При заболяване на сливиците и при туберкулоза инфекцията може да стигне до пикочния мехур по кръвен път.
Циститът може да бъде остър и хроничен. При острия се наблюдават различни по интензивност болки, които се усилват в края на уринирането, след което дълго време остава парещо усещане. Понякога се наблюдава и кървене.
При хроничния цистит оплакванията са по-слабо изразени. Не само възпаления на бъбреците и пикочния мехур могат да доведат до поява на кръв в урината. Причини за това състояние могат да бъдат камъни в бъбреците, алергии, тумори, хидронефроза. Продълговатите съсиреци показват кървене от бъбреците, а безформените - от пикочния мехур. При възпаление на пикочния мехур може да се наблюдава изпускане на урина. Това става, когато след продължителен цистит пикочният мехур не изпълнява добре своите функции. Урина не се задържа и когато са смъкнати тазовите органи, при психични и ендокринни заболявания.
УРЕТРИТ
Това е възпаление на пикочния канал. Най-често процесът възниква при венерически болести и дори след тяхното излекуване той остава. Болният усеща болки и парене при уриниране, изтича слузна материя. Ако острата фаза не бъде излекувана, заболяването става хронично. По време на лечението трябва да се избягват пикантни храни и алкохол. Болният трябва да преустанови половите контакти до пълното излекуване.БЪБРЕЧНОКАМЕННА БОЛЕСТ (НЕФРОЛИТИАЗА)
Бъбречнокаменната болест е често срещано заболяване. За образуване на бъбречните камъни допринасят различни фактори - питейна вода, храна, особености на самите бъбреци, причиняващи застой на урината и др.Бъбречните камъни са с различна големина и форма. Те могат дълго време да не предизвикват никакви оплаквания и чак когато започнат да се придвижват по пикочните пътища, се появяват бъбречни колики. Болките настъпват внезапно и са локализирани в поясната област. Разпространяват се по хода на пикочните пътища към пикочния мехур. Продължителността на коликите е от няколко часа до няколко дни. Придружават се често от гадене, повръщане и треска.
В зависимост от киселинно-алкалния характер на урината (рН) се образуват различни конкременти. Водата е с рН = 7 и е неутрална. Киселините имат рН от 1 до 7, а основите - от 7 до 11. Урината е неутрална, когато рН е от 6,4 до 6,7. В слабо кисела урина се образуват най-твърдите камъни - калциево-оксалатните. В по-силно кисела се формират уратните. Алкалната урина е подходяща за образуване на фосфатни камъни. В слабо алкална среда се образуват калциево-фосфатни камъни, а в по-силно алкална среда - магнезиево-амониево-фосфатни.
Разнообразието в храната води до образуването на различна по отношение на рН урина. Това означава, че, за да бъде успешно лечението на бъбречнокаменната болест, е необходимо да се пие минерална вода и да се провежда правилна диета. Хората, които образуват оксалатни камъни, трябва да изключат от храната си листните зеленчуци, захарните изделия и сините сливи. Трябва да се ограничи употребата на млечни произведения и грудкови зеленчуци.
При наличие на уратни камъни се препоръчват млечни произведения, грудкови зеленчуци и плодове. Ограничават се животинските вътрешности, които са богати с пурини.
За да се ограничи образуването на фосфатните камъни се консумират месо и риба, а се намалява употребата на мляко, плодове и зеленчуци.
При природолечението на нефролитиазата трябва да се обърне внимание на това, че диаметърът на двата пикочопровода, излизащи от бъбреците, е от 2 до 5 мм. Камъни с по-голям диаметър трудно могат да се изхвърлят от бъбреците. Добре е, ако заболяването бъде открито в начален стадий. Тогава вероятността за успешно лечение е по-голяма.
БОЛЕСТИ НА ЖЛЕЗИТЕ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ
Жлезите с вътрешна секреция (ендокринните жлези) произвеждат жизнено важни хормони. Те са богато кръвоснабдени и тяхното съдържание се излива направо в кръвта. Свързани са с вегетативната нервна система, върху която въздействат. Централната нервна система също дава отражение върху работата на ендокринните жлези.ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА
Щитовидната жлеза е разположена от двете страни на ларинкса и се състои от два дяла (лоба). Има маса около 35 г. Щитовидната жлеза отделя хормоните тироксин и трийодтиронин. Те регулират окислителните процеси в тъканите, всмукването на въглехидратите и разграждането на мазнините и белтъците. Засилват обмяната на веществата. Щитовидната жлеза се увеличава по време на менструален цикъл и бременност.
ТИРЕОТОКСИКОЗА (БАЗЕДОВА БОЛЕСТ)
Тиреотоксикозата е нервно-ендокринно заболяване. То се характеризира главно с хиперфункция на щитовидната жлеза, която се отразява върху дейността на много органи и системи.Базедовата болест е доста често срещано заболяване на ендокринната система. Жените боледуват по-често от мъжете.
Една от причините за развитие на тиреотоксикоза са различните травмиращи нервнопсихични въздействия, водещи до срив на висшата нервна дейност. Други причини са директните мозъчни травми, различните остри инфекции и интоксикации.
Заболяването протича с повишена раздразнителност, намаляване на масата, мускулна слабост, повишено изпотяване, сърцебиене, изпъкване на очите, нарушение на менструалния цикъл. При протичането на болестта под влияние на различни вируси или бактериални инфекции може да се появи тиреотоксикозна криза, при която болните изпадат в нервно-мускулна и моторна свръхвъзбуда, имат висока температура, обилно потене. Сърцебиенето може да достигне до 180 удара в минута. Появява се аритмия. Ако не се вземат спешни мерки, е възможно свръхвъзбудата да премине в кома и, вследствие на появилия се белодробен оток, да настъпи трагичен край.
ЕНДЕМИЧНА ГУША
Това е заболяване, което засяга голяма част от населението в определени географски райони в планинските и полупланинските части на нашата страна, където водата е с намалено съдържание на йод. Характеризира се с увеличаване на щитовидната жлеза. За развитието на болестта имат значение и други фактори, като лоши битови условия, бедна на белтъци и витамини храна и небалансирано хранене предимно със соя, цвекло, ряпа и др. Боледува целият организъм, като увеличаването на щитовидната жлеза е най-явният признак. Наблюдават се и нарушения във физическото и умственото развитие. Функцията на щитовидната жлеза не се нарушава с изключение на много малък процент от случаите.Предпазването от ендемична гуша и лечението на леките форми става, като в организма се внесе йод под формата на калиев йодит, съдържащ се в йодираната готварска сол.
БОЛЕСТИ НА ОБМЯНАТА НА ВЕЩЕСТВАТА
ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
Захарният диабет е заболяване на обмяната на веществата и се причинява главно от недостиг на секретиран инсулин. Наблюдава се обикновено след 50-годишна възраст. По-често боледуват хората с наднормена маса и със затлъстяване. Недостатъчното количество инсулин, който се образува от панкреаса, води до общо разстройство на обмяната на веществата. Главните прояви на диабета са: увеличено количество урина, поемане на големи количества течности, засилена жажда, увеличен апетит.Диабетът се проявява в две форми - инсулинодефицитна и инсулиноблокажна. Първата форма се наблюдава в млада възраст. Втората се среща най-често при възрастни хора.
Захарната болест води до увреждания в различни органи и системи. Засягат се кръвоносните съдове на очите (диабетна ретинопатия), появява се атеросклероза, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, белодробни усложнения, полинефрити, кожни и бъбречни заболявания.
При значително повишаване на захарата в кръвта (15-20 милимола) се развива диабетна кома. Образуват се кетонни тела.
БОЛЕСТИ НА ПОЛОВАТА СИСТЕМА
ЖЕНСКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ
ПОНИЖЕНА ЯЙЧНИКОВА ФУНКЦИЯ (ОВАРИАЛНА ИНСУФИЦИЕНЦИЯ)Овариалната инсуфициенция е в основата на някои симптоми, които могат да се приемат и като отделни болестни категории. Някои от тях са: късна поява на първата менструация, функционална аменорея (липса на менструация), хипоплазия (недостатъчно развитие) на матката, болезнена менструация и др.
Не може да се каже дали смущенията са чисто функционални, или има и анатомични промени, тъй като яйчниците всеки месец променят своето анатомично устройство. Все пак е прието да се говори за функционални маточни кръвотечения.
ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЯЙЧНИЦИТЕ
Възпаленията на яйчниците обхващат около 10 % от заболяванията на женските полови органи. При тези заболявания обикновено се обхващат и тръбите поради тяхното анатомично разположение. Голяма част от стерилитета при жените се дължи на прекарани възпалителни процеси на яйчниците. Тези процеси се предизвикват от различни видове микроорганизми. Инфекцията се разпространява възходящо (най-често) и низходящо по кръвен път. Неправилно извършени манипулаци могат да бъдат предпоставка за развитие на инфекция.КИСТИ НА ЯЙЧНИЦИТЕ
Яйчниковите кисти са вид доброкачествени туморни образувания. Срещат се различни видове. С природни методи е възможно да се лекуват поликистозни яйчници.При някои кисти настъпва спонтанна резорбция на съдържанието им или те могат да се спукат при гинекологично изследване и да се самоизлекуват без усложнения.
МИОМА
Миомата е най-често срещаният тумор на матката. Наблюдава се предимно у жени на възраст между 36 и 45 години и най-вече у възрастни, неомъжени и нераждали. Причината за възникване на тумора не е ясна. Съществува установена връзка между яйчниковата функция и развитието на миомата, тъй като след отстраняване на яйчниците нарастването на миомата спира. У жени над 50 години заболяването се развива много рядко. След като яйчниците преустановят функцията си, нови миоми не се образуват, а съществуващите не се развиват повече. Миомите много често не дават никакви симптоми и се откриват случайно при прегледи по друг повод. Най-честият признак е хиперменореята (обилна менструация), която може да е придружена с болки. По-редки симптоми са различните течения, маточни контракции, болки в кръста и в корема. При диагностиране на миомата най-напред трябва да се реши необходимо ли е оперативно лечение.МАСТИТ И МАСТОПАТИЯ
Маститът представлява възпаление на каналите на млечните жлези и се получава след раждане. Получава се застой на кърма. Първото нещо, което се прави, е изцеждане на млечните жлези.Мастопатията е възпаление на млечните жлези. Причината може да са отминали заболявания или да е хормонална.
МЪЖКИ ПОЛОВИ ОРГАНИ
ОСТЪР ПРОСТАТИТ
Това е остро възпаление на простатата. Причините могат да бъдат различни - цистит, уретрит, камъни в пикочния мехур, инфекция, която се пренася по кръвен път от гнойни огнища като ангина, пневмония и др. Хроничният запек и заседналият живот предразполагат към това заболяване.Острият простатит протича с болка, треска, затруднено уриниране.
ХРОНИЧЕН ПРОСТАТИТ
Развива се най-често вследствие на острия простатит. Характеризира се с тъпа, неприятна болка и нарушена полова функция.Хроничният простатит се лекува много трудно и често се обостря.
БОЛЕСТИ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
Нервната система се дели на централна, периферна и вегетативна. Централната нервна, система се състои от главен и гръбначен мозък. Черепно-мозъчните и гръбначно-мозъчните нерви образуват периферната нервна система. Нейна функция е да провежда възприятията от околната среда към централната нервна система и обратно. Анализаторите - зрителният, слуховият, кожният, вестибуларният, двигателният и речодвигателният свързват централната нервна система с околната среда чрез постъпващите в мозъчната кора голям брой нервни възбуди.Заболяванията на нервната система са функционални и органични. При функционалните нарушението на нервната тъкан е преходно, но по принцип няма функционално нарушение без структурно изменение.
НЕВРАЛГИИ НА ПЕРИФЕРНИТЕ НЕРВИ
Те спадат към функционалните заболявания. Причините могат да бъдат: травми, интоксикации, лошо кръвоснабдяване и др. Симптомите са силна болка по хода на нерва, проявена спонтанно при натиск, спъване. Според локализацията на невралгичната болка има невралгия на тройния нерв (тригеминус), междуребрена невралгия (интеркосталис), невралгия на седалищния нерв (ишиас).ИШИАС
Ишиасът е често срещано, заболяване, при което най-важна е болката по хода на седалищния нерв. Тя се предизвиква от процеси по протежение на коренчетата, поясно-кръстния сплит и ствола на самия нерв.Ишиасът се получава вследствие на местни и общи фактори. От тях най-важна е спондилозата и остеохондрозата. Всички процеси в прешлените от туморно или възпалително естество в областта на коренчетата могат да доведат до невралгия на седалищния нерв. Някои заболявания на органи, разположени в малкия таз (карциноми на простатата или матката, аднексити и др.) също могат да причинят заболяването. Седалищният нерв може да се увреди и от инжектиране на медикаменти в неговия ствол. По-малко значение за възникване на ишиаса имат инфекциите и интоксикациите. Водеща причина за невралгиите на седалищния нерв е остеохондрозата, а простудите, фокалните инфекции и др. са допълнителни условия.
РАДИКУЛИТ
Радикулитът е възпаление на нервните коренчета. В областта на поясно-кръстния дял на гръбначния стълб това са коренчетата на седалищния нерв. Радикулитьт най-често се среща при остеохондроза, и то в по-напреднала въраст. Рядко възпалението обхваща само едно коренче (монорадикулит).ПЛЕКСИТ
Когато се засегне нервният сплит, се появява плексит. При възпаление на плексусите, излизащи от първи до четвърти шиен прешлен имаме сервикален, а от пети до седми - брахиален плексит. От дванадесетте гръдни прешлена излизат интеркосталните плексуси, от петте лумбални - лумбалните, а от петте сакрални – сакралните нервни сплитове.НЕВРИТИ НА ПЕРИФЕРНИТЕ НЕРВИ
Те спадат към органичното нарушаване на анатомичната структура на нерва като дегенерация или разрушаване на нервните влакна.БОЛЕСТИ НА ГЛАВНИЯ МОЗЪК
НЕВРОЗИ
Неврозите са функционални заболявания на главния мозък, при които се нарушава висшата нервна дейност на човека. Те имат преходен характер. Степента на неврозите зависи от силата на външния дразнител и от типа висша нервна дейност на човека. Неврозите са три вида: неврастения, психастения и хистерия.НЕВРАСТЕНИЯ
Това е заболяване, при което има значително повишена нервна възбуда (слабо вътрешно задържане), но болният бързо се изморява. Причини за неврастенията са външните дразнители, които действат с голяма сила и по-продължително време. Това са нервни стресове, напрегната умствена работа, семейни конфликти, битови неуредици, нереализирани желания.Неврастенията се изразява в две форми – хиперстенна и хипостенна.
При хиперстенната неврастения се наблюдават повишена вьзбудимост при незначителни поводи, силно отреагирване, повишена емоционалност, главоболие, болки в сърцето, стомаха и почти във всички вътрешни органи, безсъние. Болният се събужда неотпочинал и през целия ден е отпаднал, трудно се концентрира и трудно запаметява. Пулсът е ускорен.
Хипостенната (потисната) неврастения се изразява с почти обратните признаци. Реакцията на външни емоционални дразнители е слаба. Болният е отпуснат, уморен, неработоспособен, сънлив през целия ден, не влиза в конфликти, всичко поема навътре. Обикновено е мрачно настроен (депресивен синдром) или изпитва страх без повод (страхов синдром). Често му се плаче, но понякога става по-активен - например вечер. Хипостенната форма на неврастения най-често се появява като втори стадий на хиперстенната неврастения.
Сърдечната невроза е част от общото неврастенно заболяване и се изразява със сърдечни болки и ускорен пулс. Тя е функционално заболяване на нервната тъкан на сърцето, без да се установяват анатомични и кардиографски изменения.
ПСИХАСТЕНИЯ И ХИСТЕРИЯ
При тези две заболявания лечението се извършва под лекарски контрол. Ако човек получава хистерични или епилептични припадъци, прилагането на БКМ е противопоказано поради стимулиращия му ефект. Биотерапия не се използва при кръвоизливи, бременни жени, злокачествени тумори, заболявания с неизяснена етиология. Трудно може да се получи ефект и при вродени заболявания.ЛОГОНЕВРОЗА
Логоневрозата е заболяване, което се проявява най-често при децата. Стресовите ситуации, психичната преумора, афектните състояния оставят следи върху още неукрепналата детска психика и причиняват този вид невроза. В резултат на преживения психичен стрес се получава смущение в речево-кинетичните функции, което се проявява като невъзможност за превключване от един звук към друг (най-често беззвучна съгласна) в началото на думата. Този речев дефект оказва негативно влияние върху психиката на детето. Изграждат се комплекси, които могат да изиграят пагубна роля върху по-нататъшното изграждане на детето като личност. Ето защо не трябва да се изчаква дефектът сам да изчезне, а да се потърси помощта на специалистите в тази област. С течение на времето “заекването” се задълбочава и придобива форма на автоматизъм, който трудно след това би могъл да се преодолее.Успоредно с логопедичните сеанси е необходимо да се провежда психотерапия и в семейството. Задължително условие е осигуряването на спокойна атмосфера за игра и учебна подготовка. Разходките в парка или екскурзиите в планината оказват благоприятен ефект върху речевото възстановяване. Причинителите на афектни психични състояния трябва максимално да бъдат изолирани. Положителните емоции, спокойният, тихият тон при диалог с такива деца действат положително. Говорът на заекващото дете трябва да бъде плавен, напевен, тих, с ритмично дишане. Да се избягват контактите с деца със същия дефект (изключваме специализираните заведения, предназначени за това).
Логоневрозата е сериозно заболяване и нехайното отношение на родителите може да доведе до разстройство на цялостното психично състояние на детето.
МИГРЕНА
Мигрената представлява силно и неприятно главоболие, което се локализира най-често в едната половина на главата. Явява се на пристъпи, които продължават от няколко минути до няколко часа, дори денонощия. Понякога се придружава от гадене и повръщане. Мигрената се среща най-често у млади хора, предимно жени. Често оплакванията са особено силни и мъчителни и не се повлияват от никакви лекарства.Мигрената се съпровожда понякога с очна симптоматика (офталмологична мигрена), появяват се светкавици под формата на зиг-заг от страната на главоболието, отпадане на функцията на същата половина на зрителното поле. Тогава пациентът не вижда временно с тази страна.
Причините за мигрената не са много ясни. Допуска се, че тя се явява в резултат на съдови спазми и други микроциркулационни смущения в мозъка като следствие на различни разстройства: нервновегетативна вьзбудимост, умствено пренапрежение и преумора, ендокринни нарушения, разстройства в обмяната на веществата, злоупотреба с алкохол, никотин, кафе.
За лечението й се прилагат различни средства и начини за подобрение на функционалното състояние на нервната система и на целия организъм: физикални методи за лечение и закаляване, физкултура, туризъм, витаминотерапия. Заслужават внимание и някои по-нови методи за рефлекторно повлияване на болката като биотерапия, иглотерапия. Не бива да се забравя, че пациентите с мигрена трябва да се консултират и наблюдават от невролог и лечението да се провежда под негов контрол.
НОЩНО НАПИКАВАНЕ
Причините за появата на нощното напикаване са разнообразни: аномалии в развитието на пикочните пътища, психогенни фактори, психотравми, различни заболявания (ендокринни, диабет, епилепсия, шизофрения идр.).Възникването на това заболяване у деца е свързано често с неблагоприятни семейни ситуации (конфликти в семейството, постъпване в ясли и детски градини и др.). Наблюдават се разстройства във всички звена на нервната регулация на уринирането - от кората на главния мозък до инервацията на пикочния мехур. Лечение се започва едва след като се уточни, че се касае за невроза и се разграничи от нощно напикаване при други заболявания като епилепсия, шизофрения и др.
БОЛЕСТИ НА СЕТИВНИТЕ ОРГАНИ
Особен интерес представляват заболяванията, чиито показатели са постоянни дълги години и чийто скок в резултата е необясним по друг начин освен с приложената биоенергетична терапия. Необходимо е да се докаже и траен ефект от проведеното лечение.НЕВРИТ НА СЛУХОВИЯ НЕРВ
Заболяването е свързано с възпаление на слуховия нерв, вследствие на което се намалява слухът, може да се стигне и до пълна глухота. Увреждането се дължи най-често на вирусна инфекция, но може да се причини и от токсични вещества (живак, олово, арсен, хинин, различни антибиотици като гентамицин, стрептомицин и др.). Силният шум, вибрациите, резките промени на атмосферното налягане също могат да увредят слуховия нерв. Трайно намаление на слуха се предизвиква от някои заболявания като хипертонична болест, атеросклероза и др. Най-честият ранен признак на неврита на слуховия нерв е шумът в ушите. Понякога има гадене, повръщане, нарушено равновесие.ОТОНЕВРОЛОГИЧЕН СИНДРОМ
При това заболяване има намаляване на слуха. Синдромът е централно нервен, когато е засегнат центърът на равновесието. Перифрен - когато е нарушена инервацията (връзката) на вътрешното ухо с грьбначно-мозъчните и специфичните черепно-мозъчни нерви (например слуховият нерв).ДАЛЕКОГЛЕДСТВО (ХИПЕРМЕТРОПИЯ)
Далекогледството е най-честата аномалия в рефракцията на окото (неправилност в пречупването), при която фокусът на светлинните лъчи, които влизат в окото, след пречупването им от роговицата и лещата, не попада точно на ретината в очното дъно (както е при нормалното око), а отива някъде зад окото. Този недостатък при малки и средни степени далекогледство и при млади индивиди се преодолява и компенсира от акомодацията, т.е. от способността на очната леща да усилва своята пречупвателна сила. Ето защо в такива случаи зрението е нормално и оплаквания няма. Пациентите дори не знаят, че имат далекогледство. При високи степени обаче, както и при по-напреднала възраст, този механизъм вече не помага. Такива пациенти се оплакват от намаление на зрението, а някои - и от главоболие, бърза умора при зрителна работа на близко разстояние, зачервяване на очите, честа поява на ечемици по клепачите и в единични случаи - кривогледство с функционално изоставане на отклоненото око (мързеливо око).Далекогледството се явява по рождение. С напредване на възрастта то има тенденция да намалява до известна степен, тъй като при растежа на окото задната му част се доближава до фокуса.
Лечението на далекогледството се извършва с корекционни очила със сферични положителни лещи. Необходимостта от корекция се преценява от очния лекар индивидуално в зависимост от степента на хиперметропията, от възрастта на пациента и оплакванията му.
Истинското далекогледство не трябва да се греши с т. нар. пресбиопия (старческо зрение или старческо далекогледство), която настъпва след 45-годишна възраст, поради постепенно отслабване на акомодацията, т,е. тя представлява физиологично явление.
КЪСОГЛЕДСТВО (МИОПИЯ)
Късогледството представлява рефракционна аномалия на окото, при която - обратно на далекогледството - фокусът на пречупените лъчи се намира пред очното дъно (ретината). Късогледството е по-рядка аномалия. При него не съществува компенсационен механизъм, както при далекогледството, поради което зрението за далеч е понижено при всички късогледи - по-млади и по-стари. На близко разстояние обаче зрението е нормално. При късогледство над 3 диоптъра, за да се видят ясно разглежданите предмети и детайли, е необходимо те да се доближават към очите повече, отколкото е нормално (33 см). Миопите също често примижават.Късогледството се унаследява от родители и прародители, но и се придобива най-вече през първите 20-25 години.
При ниски и средни степени на миопия (до 6 диоптъра) в очите не се получават особени изменения. Такава миопия се развива обикновено в ученическа възраст и се нарича училищно късогледство. Тя напредва бавно. При високи степени обаче (над 6, 10, 15 и повече диоптри) в задния очен сегмент се получават патологични изменения - разводняване на стъкловидното тяло с поява на хвърчащи мухички, очните обвивки се разтягат, настъпват дегенеративни изменения в хориоретината, особено в жълтото петно. Понякога се получават сериозни усложнения като кръвоизливи, отлепване на ретината. Зрителната способност се нарушава.
Лечението на училищното късогледство се извършва с корекционни очила с отрицателни лещи. При високата, прогресираща и дегенеративна миопия се прилага медикаментозно и оперативно лечение. Назначават се витамини, тъканна терапия, подобряващи храненето на окото средства и други подобни.
От значение е и профилактиката - хигиена на зрението при четене, укрепване на организма, правилна професионална ориентация на младите, избягване на тежки физически напрежения с трьскане на главата и резки движения на очите и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар