Библейски растения - pravoslavie.bg

Библейски растения

· ДУМИТРУ ГЕОРГЕ РАДУЧАНУ · 16/10/2009

ИЗТОЧНИК : www.pravoslavie.bg

За някои растения, срещани в Светото Писание

Думитру Радучану е магистър-фармацевт. Статията разглежда някои от най-известните библейски растения и тяхното символично и лекарствено значение.

Канела
Под канела разбираме ароматичната кора на вечнозелено дърво, което расте в топли зони и се използва като подправка. В медицината се използва като химическа съставка на канеленото масло.

Канелата – библейски отпратки и значение
Думата канела се споменава много пъти в Свещеното Писание. Можем да споменем следните места:

“Вземи си най-добри благовонни вещества: самоток смирна – петстотин сикли, благовонна канела, колко половината от това, сиреч, двеста и петдесет, благовонна тръстика – двеста и петдесет, касия – петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей; и от това направи миро за свещено помазване, маст смесена по изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване” (Изх. 30:23-25)

“И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува, стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор, дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки.”(Откр. 18:11-13)

Най-добрата и качествена канела идва от Шри Ланка, но се отглежда в Индия, Мадагаскар, Ямайка, Китай.

Канелата – научно описание

Cinnamomum Zeylanicum Ness е красиво, вечнозелено дърво от фамилията на Lauraceae. Клоните са противоположни. Листите – цилиндрични и опозиционни са гланцирани. Канелата малки бледожълти цветлета. Отглежда се заради ароматната кора. Съществуват много видове Cinnamomum (кайсия, ароматни, фистула и т.н.). Кората и листата съдържат масло, богато на еугенол и бензоат.

В медицината се използват кората и листата. Сухите цветове също се използват срещу някои заболявания.

Маслото се добива чрез дестилиране на корите на младите клонки, цветовете и листата на водна пара. Маслената есенция има жълт към светло-кафяв цвят с характерен аромат. Маслото, добито само от листата, е относително дразнещо. Добитото от кора масло е дразнещо най-вече за лигавицата.

Фармакологични действия: антидиуретично, антисептично, имуностимулатор, при болести на дихателните пътища, при генитално-уринарни проблеми, за стоматологични лечения, като противоглистно средство, фармацефтични форми против краста. Канеленото масло се използва като съставка и при приготвянето на Светото Миро.

Смирна

Името смирна е дадено на няколко видове тревни растения от Хималайския регион.

Смирната – библейски отпратки и значение

“Възлюбената: Докле царят беше на трапезата, моят народ издаваше благоуханието си.” (Пес. 1:11)

“Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.) А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.” (Йоан 12:1-8)

Спомняйки си тези епизоди от земния живот на Спасителя Иисус Христос, в които става въпрос за помазването с миро, което Той получава преди страданието Си, нека опитаме да обърнем внимание на материалния елемент – “миро за триста динария”. Освещаването на Светото миро е основа на освещаването в Църквата и живота на християнина.

Сигурно от помазването с миро и от името на Христос, т.е. “Помазаник”, използването на Свето миро изразява “знак на предаване, знак за духовна връзка” – по думите на Негово високопреосвещенство Антоний Пламадяла, митрополит на Ардял – връзка и общение на всички християни в Православието, между всички като една Църква. На неговото освещаване участват всички архиереи на поместната църква.

Със Светото миро, което съдържа приблизително 50 съставки, в чието число влиза и масло от смирна, се извършва тайната на Миропомазанието на новокръстените и на тези, които преминават от друга религия към Православието; освещаване на храмове, антиминси, утвари, необходими за извършване на Светата литургия.

Смирна – научно описание

Името смирна е дадено на различни видове тревни растения от семейство Valerianaceae. Основното растение има къс и дебел корен, влакнести и много ароматни листа и меки и червени цветове. Разпространено е по хълмовете на Индия, Китай, Япония, Хималаите и Непал. От корена се извлича чрез различни методи смирново масло. Листата на смирната се използват в парфюмерията.

Смирна – фармакологични действия

Маслото от корена на смирната, придобито чрез дестилация, е жълтеникава маслена течност с много хубав аромат, люта на вкус. Има антисептично, антипиретично, антибактериално, фунгицидно, лаксативно и пургативно действие. Съхранява се в шишенца от тъмно стъкло или в съдове от алабастър с дълго и тясно гърло.

Предполага се, че в парфюмерийните лаборатории в Египет се използва най-доброто смирново масло. Днес някои самозванци фалшифицират естественото смирново масло. Синтетичното масло от смирна може да наподобява естественото, но няма продължителен аромат. То се използва в парфюмерийната индустрия.

Маслина

Маслината е вечнозелено плодно дърво. Стъблото често е криво. Отглежда се в средиземноморските райони за дървесина и за плодове, които са богати на масло. Маслиновата клонка е символ на мира.

Маслина – библейски отпратки и значение

Маслината се споменава в Библията повече от 40 пъти и е едно от първите дървета, споменати в Светото Писание. От местата, където се споменава маслината в Библията ще посочим следните:

“Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.” (Бит. 8:11)

“Елей за светилника, аромати за помазен елей и за благовонно кадиво” (Изх.25:6)

“Касия – петстотин сикли, според свещената сикла, и един хин маслинен елей” (Изх. 30:24)

“Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза” (Пс. 127:3)

“И ще останат у него, както бива при стръсване маслини, две-три зърна на самия връх, или четири-пет по плодните клончета, казва Господ, Бог Израилев” (Ис. 17:6)

“И две маслини на него: едната отдясно на чашката, другата отляво.” (Зах. 4:3)

“Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.” (Лука 7:46)

“И, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.” (Лука 10:34)

Маслина – научно описание

Маслината е дърво, което принадлежи на средиземноморската флора. Засаждат се по високи места поради сухата почва. Дървото има дължина от 6 до 12 метра, с криво стъбло, а заради обвиващите го възли придобива странен и красив вид.

Дървото е жълто с черни ивици. Листата на маслината имат формата на копие, зелени са постоянно, а клоните са многобройни. Цветовете са дребни и гъсти, както при люляка. Плодовете се развиват от белите цветове, които са във формата на кръстчета и имат формата на големи бадеми. В началото са зелени, а след това черни.

Маслините могат да стигнат до голяма възраст. Някои казват, че това дърво никога не умира, защото младите филизи, които излизат при корена, могат да пораснат и да родят. Заради това и в Псалтира се казва: “Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза” (Пс. 127:3)

Маслиновото масло или зехтинът не се добива от костилките, а от плода (колкото плодът е по-месест, толкова маслото е по-малко и с по-ниско качество). Затова древните египетски свещеници казвали за учениците си същото – колкото повече месо на нея, толкова по-малко масло – т.е. колкото тялото е по-голямо, толкова сърцето и умът са малки.

Маслината – история и легенда
Омир наричал маслото от маслини “течно злато”. То било лекарство, магична субстанция, неизчерпаем ресурс на омая и изненади, подобен на виното. Не съществували два еднакви типа маслинено масло. Всеки вид се влияе от почвата, климата, сорта, възрастта, методите на придобиване.

Произходът на маслиновата култура се губи в мрака на времето. Според една хипотеза маслината се е родила може би в праисторически времена в южна Азия, откъдето се е разпространила в Австралия и Гърция. Други предположения сочат средиземноморския басейн. Друга теория казва, че идва от Етиопия. Археологически находки доказват, че дивата маслина съществува на остров Крит много преди раждането на цивилизацията. От Крит се разпространява в Египет (2000 г. пр. Хр.) и Палестина (1800 г. пр. Хр.). В VІ век пр. Хр. се появява в средиземноморския басейн и стига до Триполи, Тунис и Сицилия. В Испания отглеждането на маслините било въведено във времета на финикийското господство (1050 г. Пр. Хр.).

След откриването на Америка маслината прекосява океана, а през 1580 година вече се отглежда в Мексико, Перу, Калифорния, Чили и Аржентина. Във всеки случай най-голям производител на зехтин е Средиземноморието.

Легендата казва, че маслината се появила в Гърция като резултат от конфликта между Посейдон – бога на морето и Атина – богинята на войната и мъдростта. Разказва се, че Посейдон ударил с тризъбеца си в камъка и оттам започнала да тече солена вода. Атина ударила със стрелата си в земята и поникнала маслина. Дървото било смятано за ценно от народа на Атика. Така новият град получил името на Атина. Смята се, че всички маслини в Атина са дарени от богинята.

Настанени на скалистите брегове на Гърция, маслините за кратко време стават “стълб” на елинистичното общество. Били ценени толкова, че ако някой имал неблагоразумието да отсече дърво, бил осъждан на смърт или изгнание. Маслиновото масло се превръща в най-скъпата стока. Корабите били конструирани така, че да могат да транспортират маслини от Гърция към търговските центрове от Средиземноморския район.

Маслината е символ на славата и мира. Тя е дала клоните си за прослава на победителите – било в приятелски игри, в олимпийските надпревари или кръвопролитни войни. Венците от маслинови клонки били предлагани на богове или на височайши особи. Такива венци били намерени и в гроба на Тутанкамон.

Маслината – емблема на Палестина
В Светата земя – Палестина – маслината е високо ценена. Цар Давид имал охрана, която наблюдавала културите, за да бъде високо цененото масло в сигурност. Вярването, че маслото от маслина давало сила и младост, било разпространено по целия античен свят. В Египет, Гърция и Рим маслото се използвало в медицината и козметиката. В Мексико бил открит списък със съставки (копър, целина, кресон, мента, градински чай, роза, хвойна), прибавени към маслото от маслина, за получаване на вид миро.

Въпреки доста мразовитите зими, а понякога и задушните лета в района, където е отглеждана, маслината продължава да расте, да се издига към небето, да предлага плодове, от които, чрез различни методи, се придобива маслото. Най-доброто и фино масло се добива от още неузрели маслини. За да не се късат младите клони, маслините не се събират на ръка. В наказателния закон на Моисей се препоръчва да не се раздрусват маслините изцяло. “Кога береш маслините си, не дообирай клоните: нека остане за пришълец, сирак и вдовица. (Помни, че ти беше роб в Египетската земя; затуй ти и заповядвам да правиш това)” (Втор. 24:20).

Маслината се отглеждала във всички краища на Светата земя на такава голяма площ, че наистина може да се каже, че е емблема на Палестина. Маслинените гори се разпростират на север и на североизток от Газа към Сарон. Благоприятен за културата на маслината били и климатът край финикийското крайбрежие. Маслинените култури били богатството на Витлеем и покривали долното крайбрежието на долината Хеврон.

Единствената грижа, която изисква това растение е да бъде облагородено, докато е диво. След това то изобилно се отблагодарява. Селяните от Палестина – фелахи – казват, че лозовата клонка е “sitt” – деликатна госпожица от града, която изисква много грижи и внимание. Смокинята е “fellaha” – селянка, вече добре отгледана, която се нуждае само от малко грижи. Маслината е “бедуин”, която и в пусти непроходими места е твърда и силна и способна за работа.

В Йерусалим известни с маслинови култури места са така наречената Маслинова планина с Гетсиманската градина, което означава “капан за зехтин”. Това е много обичана и от Спасителя градина, където Той често се молел и където бил заловен. Днес още има известен брой маслинови дървета, който са много стари и за които традицията казва, че това са същите маслини, под чиито клони се е молел Христос.

В античността Палестина изнасяла зехтин за Тир и Египет. Той бил използван най-вече за ядене, после за жертва, за произвеждането на миро, за горене, както и за облекчаване и лечение на рани.

Заради вечнозелените си листа маслината напомня за безсмъртието. Маслиновата клонка е символ на мира, а многото й разлистени клонки символизират многобройното семейство. Съществува и дива маслина, от плодовете на която се извлича по-нискокачествено масло.

От дървесината на маслината се изработват произведения на изкуството. Това е много фино и плътно дърво, от което били направени херувимите, корнизите и стъпалата на Соломоновия храм (І Цар. 6:23 и 31-32).

Маслината и чудесният зехтин
Маслиновото масло се смята за маслото на Ориента. Маслините се консумират или варени в олио, или консервирани – кисели. Най-често едно маслиново дърво дава до 100-150 литра зехтин. В Палестина без хляб и зехтин селянинът не може да живее. Зехтинът се използва даже за осветление. При богослужението в Скинията, освен за осветление, зехтинът се използвал и за горене, за свещено помазване на царете, пророците и свещениците. Нерядко се използвал и за лечение на рани.

Маслото с ниско качество днес се използва за производство на сапун. В Палестина има много предприятия за производството на сапун от маслиново масло. За извличане на маслото в скалите на Палестина се изсичали резервоари или дупки приблизително от три кубически метра. Тези, в които се мачкали маслините се поставяли по-високо от онези, в които се отичало маслото. Маслините се мачкали с крака, както при нас гроздето, като сигурно преди това са били изчиствани от костилките с голямо каменно колело. Маслото се изтичало в долния резервоар, откъдето бивало изваждано и продавано или използвано за ядене.

Маслото не се използвало само като необходим за храненето продукт, а и като балсам за лечението на рани. В християнството маслото се използва в култа при различни форми: при тайнствата Кръщение и Елеосвещение, в края на Светата Литургия, когато се помазват вярващите, при литийно шествие.

Маслиновото масло е течно, жълто, със зелен нюанс, с леко лютив вкус и приятен аромат. Използва при приготвянето на Светото миро. За използването му при приготвянето на Светото миро, маслиновото масло трябва да има документ от анализа, в който да бъде посочена датата на производство и срока на годност, да бъде virgin, т.е. първи добив, да е внесено в бидони от 20-25 литра за икономическа ефективност, за предпочитане от само една фирма – гръцка или италианска – и да се купува в годината, в която ще се освещава мирото. Срокът на годност на зехтина е 3 години. Съхранява се при температура от +8 градуса по Целзий. Когато се приготвя Свитото миро, цялото количество зехтин трябва да е 15-20 градуса в рамките на 48 часа, за да се втечни напълно.

Маслината – терапевтични ефекти на зехтина virgin
Зехтинът се смятал от древните гърци за ключ към дълголетие и запазване на умствена цялост. Тази храна-лекарство задължително трябва да има място в домашната аптека. Тези, които искат да подържат сърцето си здраво и артериите си чисти, достатъчно е осем седмици да спазват тази диета: две лъжици зехтин на ден. Зехтинът е добър и за хипертония – три лъжици на ден – една сутрин, една на обяд и една в салатата.

Зехтинът може да премахне диабета при възрастните, ако осем седмици се взимат две лъжици зехтин на гладно. При болести на нервната система всяка сутрин се взима по една лъжица и би било добре домакините да използват за готвене само зехтин. Той е полезен за децата, тъй като е добро противоглистно средство. Дават се по три лъжици на ден.

При запек се взимат по две лъжици зехтин вечер преди лягане, за дълъг период от време и това е един от най-леките лаксативи. Зехтинът е добър антидот (противоотрова) при отравяне с гъби. До идването на лекаря се взима смес от въглен на прах и зехтин и това помага за неутрализиране на отровата.

Жлъчният мехур се стимулира с една-две лъжици зехтин преди всяко ядене. Това задвижва секрецията на жлъчката преди яденето да достигне стомаха. Благодарение на витамин Е, който се съдържа в зехтина, той помага за лечение на язви. Ако се взима продължително време по две лъжици на ден, действа като стомашна “превръзка”.

Зехтинът е полезен и за външно ползване – против косопад, напукване на кожата и петите. Използва се и при суха кожа. Намажете на тънък слой лицето, шията и предмишниците с бързи и отмерени движения. Тази процедура подържа кожата достатъчно опъната и размеква бръчките.

Зехтин – качество и съхранение
Зехтинът се съхранява на хладно място. Температурата на коагулация е 6-8 градуса. Срокът на годност трябва да бъде посочен ясно в сертификата за качество и върху всяка опаковка. Като цяло, зехтинът има 3 години годност от момента на производство.

Кедър

Кедърът е дърво от семейство иглолистни. Той има твърда дървесина и хоризонтален клон. Дървесината е жълто-кафява, резистентна, мазна на пипане и със силен аромат. Използва се в корабостроенето, производството на мебели, дърворезбата и др.

Кедър – библейски отпратки и значение

Сред всички дървета, споменати в Светото Писание, най-хваленото е кедърът. Споменава се около 75 пъти и често се посочва като символ на гордостта. Ето някои от местата, където се споменава кедъра: Числ. 24:6, ІІІ Царств. 6:15: “И обложи стените на храма отвътре с кедрови дъски; от пода потона ги обложи отвътре с дърво, и пода на храма покри с кипарисови дъски”; ІV Царств. 14:9; Песен на песн. 5:15; Исая 2:13; Йезекил 17:22.

Цар Соломон (973-933 пр. Хр.), син и наследник на Давид, построил от кедър известния архитектурен комплекс в Йерусалим (храма на Яхве и царския дворец). В конструкцията на този известен комплекс е била включена много дървесина от ливански кедър, тъй като е твърда и добра за строежи.

Соломон, за да се сдобие с дървесина, необходима за строежа на храма (тъй като в Палестина такава не се намирала), трябвало да подпише съюз с Хирам, цар на Тир. Според това, което четем в Светото Писание целия храм е бил облицован с кедър.

Дори и днес дървото на покрива на Божи гроб е направен от дървесина на кедър. Толкова разпространен и известен някога, днес истинският ливански кедър е много рядко срещан (независимо, че на ливанското знаме има кедър).

Най-голямата гора се намира в Сирия и до Триполи; по горната страна на долината стига до Средиземно море, на около 25 км. от морето и приблизително 2 000 м. надморска височина. Кедри можем да видим и близо до Бейрут. Обикновено там ходят туристите, за да ги видят.

За да не изчезнат, горите се пазят много строго от властите в Сирия. Отскоро един екип от научни работници от Мюнхен, Германия, експериментира с антична рецепта за третиране на кедровото дървото и открива, че чрез този процес може да се извлече гуаякол – безцветна течност със специфична миризма, която се явява много силен химичен консервант. Това е субстанцията, която дава възможност мумиите да устояват на времето хиляди години. Учените извлекли кедровото масло, богато на гуаякол, използвайки древен метод, споменат от Плиний Стари, който е писал за балсамирането със субстанция, наричана “кедриум”.

Кедър – научно описание

В зависимост от разпространението, съществуват няколко вида кедър: Cedrus atlantica от Мароко, Cedrus brevifolia от Кипър, Cedrus libaniот Ливан, Cedrus deodora от Централна Азия. Всички видове са от семейство иглолистни.

Кедърът е голямо и красиво вечнозелено дърво с разстлани хоризонтално клони, листата са тъмнозелени, почти цилиндрични, къси и твърди, разположени на снопчета. Мъжките цветове са единични и са разположени на къси клонки, а женските са по 1-2 на място. Шишарките са овални, в началото пурпурни и пепеливо кафяви при узряването, подобно на нашия бор.

Кедърът расте в Ливан, Кипър, Мароко и Алжир. Понякога се отглежда и като декоративно растение заради своята пирамидална и величествената форма. Това е едно от най-красивите дървета. Може да достигне до 30 метра, а стъблото с клоните си прави обръч от 13-15 метра. От правия като свещ ствол започват клоните, които се разклоняват в голям брой хоризонтални наръчи. Не е токсично, не е дразнещо. Цветът е оранжев, а вкусът на плодовете – сладникав.

Фармакологично действие: антисептичен за дихателните пътища, антисеборейно, против кашлица, хрема, при нервни смущения и като стимулиращ тоник.

Мирта

Миртата е средиземноморски дървесен храст, висок приблизително 5 метра, с продълговати твърди листи и ароматични, малки бели цветове –Myrtus communis.

Миртата – библейски отпратки и значение

“И намериха написаното в закона, който Господ бе дал чрез Моисея, че на празника в седмия месец синовете Израилеви трябва да живеят в сенници. Затова обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Иерусалим, думайки: идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите сенници според писаното.” (Неем. 8:14-15)

“Ще посадя в пустинята кедър, ситим, мирта и маслина; ще насадя в степите кипарис, явор и бук наедно, за да видят и познаят, и да разгледат и разберат, че ръката Господня е направила това, и Светият Израилев е сътворил това.” (Ис. 41:19-20)

“Вместо трън ще израсте кипарис; вместо коприва ще израсте мирта; и това ще бъде за слава Господу, за личба вечна, несъкрушима.” (Ис. 55:13)

Мирта – научно описание

Myrtis communis е вечнозелен красив храст, който излъчва приятна миризма и е от семейството Myrtaceaе. Има противоположно разположени листа, малки и многобройни, овални или копиевидни. Цветовете са единични или по два, малки и бели. Плодовете са месести и представляват тъмносини кръгли зърна.

Миртата произхожда от средиземноморския регион (Южна Европа). При нас често се отглежда като декоративен храст. В Палестина и целия Ориент миртата стига до значителни височини (три-четири метра), нищо, че се смята за храст.

Дървесината на миртата е твърда и се използва за фино стругарство. В древност плодовете, накиснати във вино, представлявали лекарство за стомах. Използват се и за подправка заради маслото, което съдържат. Имат подобен на пипера вкус.

Есенцията се извлича от цветовете, листата и клоните чрез дестилация. Течността е светложълта, с миризма, близка до камфора или евкалипта, с парещ вкус. Не е токсично.

Мирта – фармакологично действие

Маслото е антисептично, стягащо, балсамно, седатив, против кашлица.

Исоп

Исопът – библейски отпратки и значение

“И вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, що е в съда, и помажете горния праг и двата спонеца на вратата с кръвта, що е в съда; и никой от вас да не излиза от къщните си врата до сутринта.” (Изх. 12:22)

“След това да вземе кедровото дърво и исопа, червената нишка и живата птица, и да ги натопи в кръвта на закланата птица и в живата вода, па да поръси къщата седем пъти, и да очисти къщата с кръвта на птицата и с живата вода, с живата птица и с кедровото дърво, с исопа и с червената нишка” (Лев. 14:51-52)

“И свещеникът да вземе кедрово дърво и исоп и нишка от тъмночервена вълна и да ги хвърли в огъня, дето гори телицата.”(Числ. 19:6)

“И нека някой чист вземе исоп и го потопи във водата и да поръси шатрата и всички съдове и човеци, които се намерват в нея, и оногова, който се е допрял до (човешка) кост, или до убит, или до умрял, или до гроб” (Числ. 19:18)

“Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по-бял от сняг.” (Пс. 50:9)

“Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.” (Йоан 19:29) (Исоповото клонче представлявало дръжка, на която била сложена гъбата).

“Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ” (Евр. 9:19)

Вярването в пречистващата сила на исопа не е изчезнало след Моисей. Напротив, тя е изразена и желана с особена убедителност и от цар Давид при дълбокото му покаяние след извършения от него грях със съпругата на Урий. Именно той казва “Поръси ме с исоп, и ще бъда чист” (Пс. 50:9).

Исопът – фармакологично действие

Исопът се използва като адстрингент, антисептично, антивирусно, като карминатив и горчив тоник. Herba Hyssopi се използва под формата на 2-3% инфузия и се взима вътрешно по 200 ml. на ден против кашлица и изпотяване, при хроничен бронхит и хронична астма.

Лоза

Археологични свидетелства сочат, че на сегашната територия на Румъния лозя се отглеждали още в желязната епоха (V – І в. пр. Хр.). За мащабите на тази култура в Дакия по времето на крал Буребиста (82-44г. пр. Хр.) съществува информация, представено от гръцкия историк Страбон. Той казва, че кралят бил заповядал изкореняване на лозята, тъй като консумацията на вино застрашително нарастнала. От самото начало на своя произход лозата се развива на териториите, които предлагат най-добрите естествени условия за добиването на качествено вино.

Лоза – фармакология

Биологичното действие и химичната полезност на препаратите от листата на лозата, описани в специалната литература, може да се резюмира като защитно действие на капилярните съдове и действие при венозна недостатъчност, при усложнения на вътрешните артерии, разширение на вените, тромбофлебит, отоци и т.н. Най-просто казано, препаратите действат при леки отоци, видими по-специално вечер при хора, които работят в по-голямата част от деня прави.

Фармакологичните свойства на този препарат се проявяват на първо място над кръвоносната система, най-вече капилярите. Прилагането на фитотерапевтични продукти на базата на лозата реактивира местната микроциркулация, подобрява венозния поток и облекчава отстраняването на вътрешносъдовите течности, намалявайки по този начин отоците.

Лечение с грозде  
Казва се, че гроздовото зърно е истинска миниатюрна химична лаборатория “всичко за всеки” – вода, захар, витамини, защитна субстанция за васкуларната система, за имунната система, тоник, минерални соли, диуретик, лаксатив и т.н.

Терапевтичните свойства на гроздето зависят от сорта и почвата, на която расте лозата. Така гроздето, произведено от глинеста почва, има по-висока киселинност и суха субстанция с по-ниско качество, както и лаксативни и пургативни свойства. Гроздето, придобито от лозя, които растат във варовита или силикатна почва, има диуретични или пречистващи свойства. Бялото грозде леко възбужда стомашната лигавица, а черното има стягащо и тонизиращо действие.

Лечение с шира (гроздов сок) – чрез диуретичния си и пречистващ ефект лечението с шира се провежда 30 дни. Организирано е по следния начин: Първи ден – приемат се 0,5 л. шира на три части, 30 мин. преди хранене; на 14-я ден се стига до два литра шира (количеството расте всеки ден); 15-я, 16-я и 17-я ден се пият по два литра на ден, без да се яде нищо. След това количеството започва да спада, докато се стигне отново до 0,5 л., т.е. стига се до количеството, с което се започва.

Лекарство от грозде – като казваме грозде, незабавно си мислим за вино. Нито една друг естествен алкохолен “сок” не съдържа над 600 компонента като виното. Пастьор нарича виното “най-здравословното и благородно сред питиетата”.

Специалистите констатират, че виното има серия положителни влияния над човешкия организъм. Свойствата му са антибактериални и антивирусни. Статистиката показва, че броят на инфаркти на миокарда е четири пъти по-нисък в страните, в които се отглеждат лозя в сравнение с другите, в които не се отглеждат. Изучавани са и гроздовите семена, от които впоследствие започнали да произведат лекарства със защитни за сърдечносъдовата система свойства. От обвивката на гроздето за червено вино се получава компонента “ресвератрол”.

Естествената медицина препоръчва грозде при следните болести:

Ангина – правете гаргара със сок от гроздови зърна преди да са узрели.

Бронхит – за борба с хроничния бронхит направете отвара от гроздовите зърна, изсушени във фурна. Сварете 0,5 л. вода и прибавете една лъжица изсушено грозде. Оставете да ври 15 мин. без капак. Прецедете след това течността и консумирайте топла.

Напукани устни – приложете помада, направена от грозде (30 гр.), краве масло (25 гр.) и жълт восък (12 гр.). Поставете всичко в емайлиран съд и варете, докато сместа придобие кремов вид.

Запек, цистит – пийте сок от грозде, добре узряло (шира).

Диария – направете отвара от сухи лозови листа (25 гр. на литър вода). Пийте по една чашка три пъти на ден.

Задържане на урина – пресовайте (изстискайте) 1, 5 кг. бяло грозде, за да извлечете сока. Прецедете и изпийте половината от количеството сутринта на гладен стомах, а другата половина вечерта преди лягане. Преди да го изпиете, прибавете няколко капки лимонов сок.

В заключение запомнете – виното е най-чистото питие след водата. Ефектът му зависи само от количеството, в което се приема! | www.crestinortodox.ro

Превод от румънски: Камелия Константинова

ИЗТОЧНИК : www.pravoslavie.bg