Огниче ( Chenopodium botrys )

Огниче 
(гърличаво биле, леплива куча лобода)

Chenopodium botrys L.

Aнглийски – Ambros, Pуски - Марь душистая, Френски -Botrys, Немски – Klebriger Gansefuss

Сем. Chenopodiaceae — Лободови

Основно действие: Противоглистно.

Експериментални и клинични данни: В опити in vitro на българските учени Николов и Петков проведени през 1949г 5% 24-часова мацерация и 5% декокт от надземната част на огничето показва изразено противоглистно действие. Ниски концентрации от хеноподиево масло и аскаридол предизвикват при аскариси отначало прояви на бягство и защита, след това явления на парализа, които отначало са реверзиблени. При 4 мг% хеноподиево масло и 10 мг% разтвор или емулсия настъпва пълна парализа ка глистите в течение на около 2 часа. Oleum chenopodii следва да се използва само при отказ на модерните противоглистни средства при кръгли глисти, специално при аскариси; понякога оказва ефект и при тении.

В настоящия момент Chenopodium botrys като билка не се прилага.

Описание: Едногодишно тревисто растение, жълтеникаво жлезисто влакнесто, с вретеновиден корен и силна миризма. Стеблото изправено, рядко пълзящо, 15 - 60 (70) см високо, разклонено. Листата последователни на дръжки, светлозелени до жълтеникаво зелени, пересто нарязани. Цветовете многобройни зеленикави двуполови и женски, събрани в тесни удължени пирамидални мет- лици по върховете на стеблото и клонките. Плодът лещовидно орехче. Семето черносиво. Цъфти юли - октомври.

Разпространение: Расте из каменисти, песъкливи места край реките, по-рядко плевел из нивите. Разпространено из цялата страна, от низините докъм 900 м надморска височина. Среща се в Южна и отчасти в Средна Европа.    

Дрога: Изсушените надземни части (стръкове) на растението (Herba Chenopodii botrys). При стриване същите притежават приятна миризма и балсамичен вкус.

Съдържание: Около 0,20 - 1,5% етерично масло, съдържащо веществото аскаридол (прекис), сапонини, феноли и др.

Начин на приложение: Oleum chenopodii се дава на деца в 2 единични дози дневно по толкова капки, на колкото години е детето, в разстояние на 1 час сутрин на гладно; 2 часа след това се дава бързо и силно действащо очистително. Възрастните вземат по 20 капки единична доза. Лечението не трябва да се повтаря по-рано от една седмица. Чистият аскаридол няма предимства пред хеноподиевото масло.

Източник :http://bilki.bg/encyclopedia-bilki/ogniche.html

=======================================

ГЛИСТИ - http://www.zdraviste.com/%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-2/

Това са паразити, които  обитават червата и са честа причина за раздразнения в областта на ануса.

Морски пелин, сантонинов пелин (Artemisia santonicum) – има противоглистно действие. Използването на сантонина може да става само по лекарско предписание!!! Той предизвиква възбуждане с ритмични конвулсии на паразитите (аскаридите), редуващи се с периоди на временна парализа и отпускане от мястото на залавянето им към чревната стена. За да се изхвърлят преминалите под въздействието на сантонина в дебелите черва глисти, след него трябва да се даде очистително (магнезиев сулфат), но не и рициново масло, което засилва токсичното действие на сантонина.

Огниче/гърличаво биле, леплива куча лобода/(Chenopodium botrys L.) – притежава противоглистно действие. Масло от огниче се дава в 2 единични дози дневно по толкова капки на колкото е детето, в разстояние на 1 час сутрин на гладно; 2 часа след това се дава бързо и силно действащо очистително. Възрастните вземат по 20 капки единична доза. Лечението не трябва да се повтаря по-рано от една седмица.

Морков(Daucus carota) – суровите моркови имат умерено глистогонно действие. Сокът от моркови, както и полученото от него етерично масло отначало възбуждат, а след това парализират мускулатурата на чревните глисти и по този начин облекчават изхвърлянето им. Лечението с моркови може да се опита главно при слаби деца, при които прилагането на по-ефикасните противоглистни лекарства може да е свързано с рискове от отравяне.

Вратига(Tanacetum vulgare) – притежава противоглистно действие. При предозиране могат да се получат стомашно-чревни разстройства, гадене, повръщане, диария, а в много големи дози етеричното масло на вратигата 2-3 г може да предизвика гърчове и смърт!!!

 ===============================================

Билките на Апостола, на неговия род и карловци - http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=3&b=475

Брой: 7, 19 февруари 2015 - Хипертонията

Кратка историческа справка
Старите карловци и днес все още твърдят, че около всеки камък до потоците в планината растат и могат да се намерят по пет вида растения, от които три от тях са билкови. Затова града са го нарекли Градът на билките. По тази причина Карлово, като географски център на България, е станал през 1842 г. до 1878 г. център на сдружението на хекимините (лечителите) на Балканския полуостров, председателствано от Георги Осетов. Оттук е станало събирането и разпространението на билки и билкови екстракти, приготвени от местните лечители. В издадената книга за билките (само в 15 екземпляра) в края на XIX век на д-р Лудвиг Стрибърни е документирано изследването и откриването на около 2000 лечебни растения. Сдружението имало много мощна организация и било в добро финансово положение, за да отпусне на карловци заем от 12 000 лири за построяването до 1847 г. на съвременната християнска църква „Св. Никола“. Причините за това са били, че местните карловски лечители са продавали билки и направени от тях мехлеми. Дори един от хекимините се е опитвал да прави и ваксинация от тях.
Коляното на Левски – коляно на апостоли и лечители
Според историка Иван Андрейчин често за Левски говорили едва ли не като за самотник. Навярно това става заради величието му, което прави останалите край него по-мъчно забележими. Но те все пак са съществували – кой с по-малко, кой с повече блясък. По спомените и публикациите на д-р Васил Николов Чардаклиев (1929-2003) един от тях е неговият дядо и първи братовчед по майчина линия на Левски – Васил Тодоров Чардаклиев. В съседната къща, от север на леля му Дона и Тодор Чардаклиеви, се намирала една от първите работилници за производство на мехлеми и билкови смеси. В избата имало два оджака и вътрешен кладенец. Семейството отгледало трима сина, от които Христо избягал в гр. Тулча. Именно при него отива Левски, след като напуска учителството във Войнягово. Майката на Апостола – Гина Кунчева, била една от големите лечителки не само от Караивановия род, но и от Карлово. Именно тя през „тъмния период“ от своя живот е правела изключителни мехлеми и други лекарствени средства, които хекимините са разнасяли и продавали из полуострова. В нейния дом синът й Васил прекарал детските си години. Тук той опознал силата на билките и мехлемите, приготвени от неговата майка и лелите на огнищата в избата. Китната градина на двора и билките са усилвали желанието му да види България свободна, за което жертва живота си.
Васил Тодоров Чардаклиев най-ярко продължава тази характерна и особено силна родова традиция – билколечението 
Неговото начало води още 200 години преди Освобождението от турско робство. Дори нещо повече – първият братовчед на Апостола е и първият официално признат фитотерапевт не само от Апостоловата рода, но и в България. Това става възможно, след като той е приет да се учи в единственото по онова време фелдшерско училище в София още през 1879 година. В него Васил Т. Чардаклиев се представя отлично и „според протокола от 21 август 1881 г., съставен и подписан от представителите на по-старший клас, му се дава право да практикува фелдшерско занятие“. По този начин наследственото дарование на известния вече природолечител получава своя заслужен пътен знак в живота – Диплома № 1 (вижте факсимилето).
Тъкмо тази диплома го отвежда в единствената преди Освобождението в България държавна болница в гр. Русе, по искане на нейния управител д-р Константин Радославов, построена от Русенския валия Мидхад паша – бъдещия везир (премиер) на Турция. Така от 01.09.1881 г. назначеният млад фитотерапевт става родоначалник на фитотерапията в България. През 1884-1885 г. е построена новата окръжна болница в Русе, когато младият фитотерапевт се назначава да прави проверките на аптека в болницата. В този период рецептата му с лудото биле (Atropa belladonna) за лечение на Паркинсон е прилагана 50 години преди Иван Раев от гр. Сопот да я изнесе по молба на италианското кралско семейство. Именно в Русенската окръжна болница, където работи в продължение на 10 години, започва неговото малко апостолство, което, разбира се, е малко, сравнено само с делата на Големия Апостол.
За да добием представа за първия братовчед на Левски през онези размирни времена след Освобождението, нека надникнем в дейността му като лечител по време на Сръбско-българската война през есента на 1885 година. Там младият билколечител приема още първия ешелон от ранени войници на фронта, които придружава на кораба „Голубчик“ по Дунава и ги лекува в Русенската болница. Същата дейност изпълнява и по време на Балканската война през 1912-1914 година. Сега ранените лекува в етапната болница в Пловдив, както и през Междусъюзническата и Първата световна 1914-1918 година. Трудно е да се опишат делата и саможертвата на лечителя през тези тежки времена за България, но не можем да отминем оценката за него от февруари 1886 г. на тогавашния ординатор на Русенската болница д-р Леонид Регутенко, който е един от основателите на здравната служба в Северна България. В своята „Атестация“ той пише: „По време на Сръбско-българската война Васил Т. Чардаклиев сам с болните работеше за четирима, от утрото до нощта“. Ординаторът  пише още, че авторитетът, с който се е ползвал, му позволявал в тези времена да лекува сифилис и краста по български метод. От 1883 година със заповед на кмета на Русе се разрешава фитотерапевтите да могат да лекуват и животни. Негов личен патент, приготвен от билки и сапун, успешно е лекувал крастата и какво ли още не.
А често пъти билките са били почти единственото средство за лечение на всички заболявания. Нека да се знае, че от тази природна даденост на Карловския Балкан и познанията на местните билколечители много се е възползвал в деветмесечния си престой в Карлово като командир на поделението известният български билколечител полковник Петър Димков. През този период служи като фелдшер и дядото на д-р В. Н. Чардаклиев, вече описаният отпреди В.Т. Чардаклиев. Може би съвсем непочтено наред с обогатяването на познанията си Петър Димков преписва всичко известно на билколечителите в този край от Апостоловия род. Тези рецепти стават в значителна степен основните и носят славата в лечителската дейност вече на бившия командир. Въпреки това неговата памет пропуска в биографията си този факт, като същевременно си приписва заслугите за спасяването от разрушаване на отдавна несъществуващата родна къща на Апостола. В.Т. Чардаклиев почива през 1931 година.
Достоен последовател и родови наследник в билколечението на дядо си става неговият внук д-р Васил Николов Чардаклиев. Той е роден в Карлово, до самата къща на Апостола, където завършва основното си образование. Както някои родственици на Левски, така и неговото семейство се преселват в гр. Пазарджик, където протича цялата му трудова дейност след завършването на Ветеринарно-медицинския факултет в София. С единия от другите му двама братя лекари, който става началник на лабораторията на ДВСК, започнали да изследват съдържанието на билките и откриват биологичните кристали на основната тяхна родова билка Clinopodium vulgare, т.е. обикновения черновръх, с народното наименование КОТЕШКА СТЪПКА. Освен с тази билка д-р Чардаклиев е работил с още много билки, което е станало по наследство от фелдшера дядо му Васил. Билките, с които е работил дядо му, са именно тези, които хeкимините са купували в миналото от карловци, без да знаят точното им съдържание и рецепти от тях. Той съпоставил написаното в книгата на Лудвиг Стрибърни със записките на дядо му и оттам пламнала голямата му любов и интерес към проучването на възможностите на лечебните растения.
Д-р Чардаклиев е тръгнал с дядо си да събират билки от едва 4-годишна възраст, а на 10-годишна възраст, през 1939 година, той излекувал първия си пациент в отсъствие на дядото. Съседите му знаели, че той покрай дядо си разбира от билки и те често се съветвали с него. Един ден го попитали дали знае как се лекува жлъчка. Той им дал от билките на дядо си, понеже знаел рецептата. Като се прибрал, дядо му потвърдил, че е постъпил правилно. Болният бил лекуван от много лекари, но той се оправил точно от билките. Много лекари идвали за съвет при дядо му, когато през тези минали времена е лекувано по симптоми в отсъствие на прецизна диагностика. Още тогава делели кръвното налягане на четири степени. За първа степен се смятало, когато някой човек е нервен и се кара със съседите и тогава се лекува с маточина, мента, жълт кантарион и дилянка. Но когато болният е пълен и с добър характер, тогава трябва да се лекува с чубрица, мента, маточина и джоджен. Така било записано в записките на дядо му Васил. Той написал още, че човек, премине ли 70-те години и ако главата му постоянно бучи, ще го оправи единствено билката КОТЕШКА СТЪПКА. На практика се оказало, че тази билка действително е единственото лечебно средство, което може да очисти, т.е. да разруши плаките на кръвоносните съдове. И неслучайно според писмото на най-доверения приятел на Апостола Христо Иванов (Големия) в писмото си от 24.04.1884 г. до Захарий Стоянов пише, че „Левски си носеше един бурен в дисагите и, като слезе, ще го натопи и водата за малко време се огорчава и пиеше нея“. Затова някои я наричат билката на Левски, която той неотлъчно носел заедно с бялата отрова, в случай на крайна нужда. Известен е неговият скитнически живот, който не познавал много удобства и при невъзможност да я свари в топла вода той я накисвал в студена вода на път из страната и изпивал извлека. С нея Матей Преображенски лекувал болния му стомах, от който той често страдал.
Потомъкът на Апостоловия род имал изключително доверие на старите карловски рецепти. Лечителската дейност с билките става основно препитание за няколко карловски фамилии. Дори самата Гина Кунчева осигурявала прехраната на многобройното си семейство с приготвянето на билки и мехлеми, а не, както пишат някои историци, чрез тъкане на платна и черги. Д-р В. Н. Чардаклиев е успял да издири и опише 179 рецепти за билкови отвари, запарки и мехлеми в рода на Левски. Той лекувал и никога не се е отказал да прилага изпитаните карловски рецепти. Това му дава достойно право през 80-те години на ХХ век да бъде избран за Председател на Националната асоциация за билкопроизводство, фитотерапия и народна медицина.
Внезапната му смърт го лишава от възможността да реализира замисъла за уреждане на музейна сбирка край къщата на Левски, с която да покаже билки, рецепти и документи на дядо си Васил, който е син на една от сестрите на Гина Кунчева, и прабаба му Дона, и Гина и другите му сестри Гана и Мария, всички занимаващи се с приготвяне на отвари и мехлеми, с които са лекували болните. Това магическо, емпирично знание за силата на билките се предало и на поколенията. Най-голямата сестра на Левски - Яна, също лекувала с билки и мехлеми. Карловските рецепти намираме в тефтерчето на Апостола, които той лично прилагал и препоръчвал на болните. Докторът стотици пъти изпробвал наследството на предците му. Той изхвърлил от някои рецепти токсичните растения, като не включвал белия и черния оман, белия имел, кукуряка и момината сълза. Те според него са много полезни, но опасни за практикуване от неспециалисти. Некоригирани са останали всички останали карловски билкови рецепти.
Докторът най-успешно е прилагал котешка стъпка за очистване на холестерола от кръвта и срещу атеросклерозата. Той регистрирал гърличето (гърлицата) в списъка на лечебните растения у нас. Нея прилагал за лечение на мастопатия и рак на гърдата при жените. Дядо му Васил му разказвал как с билки е лекувал сифилис. Билковият метод обаче включвал и кукуряк, който повишавал температурата до 40°, в което се криела лечебната сила. Докторът с карловски мехлеми преди години лекувал силно главоболие на бившата министърка на културата – карловката Емма Москова.
Доктор Чардаклиев заедно с брат си са успели трудно да изолират биологични кристали на котешката стъпка, които на белтъчна решетка или прибавена киселина се пресичали, без да успеят да ги разбият. По-късно те ги предоставили за изследване в катедрата по „Лечебни растения“ във фармакологическия институт и с тяхната помощ създали мощното лекарство „Клиногел“. Същото разтапяло една миома с размерите на детска глава и лекувало трудно зарастващи рани.
Котешка стъпка: кратка ботаническа характеристика, лечебни свойства и рецепти
Многогодишно растение на височина 10-50 см, с тъмнозелено стъбло и листа, наподобяващи по форма на чемширените. Цъфти от юли до август с красиви светловиолетови цветове. Неговите цветове се състоят от съединени помежду си меки килийки, които приличат на отпечатъка на котешката стъпка. Особено много се среща в Стара планина и в почти всички наши планини. То е едно от най-медоносните растения. В миналото е използвано и за направата на жълта боя.
Билката действа успокояващо, като отнема острите болки, подпомага възстановяването, стимулира кръвообращението и метаболизма, както и поддържа сигурна имунна система. Има свойството да премахва брадавици, лекува кожни заболявания, понижава високото артериално налягане и холестерола в кръвта. Може да стопи миома на матката в комбинация с мед и пчелен прашец. Употребява се при болни с диабет, парализи. Действа срещу атеросклерозата и чернодробните заболявания. Аналог като лекарство и билка няма.
В Карловския Балкан има и мутиращи растения, чиито цветове са бели. Употребява се срещу всички кожни заболявания.
Котешката стъпка съдържа биологични кристали и голямо количество магнезий – до 0,25%, на което до голяма степен се дължат лечебните му свойства. Лекува незарастващи рани. Преди Освобождението карловци са смятали тази билка за панацея, защото има многостранно полезни и лечебни свойства за безброй болести, като се стигне до раковите заболявания. Билката се използва и като студен извлек, както често я използвал Апостола, като 2 с.л. от нея се заливат в 1 литър вода и така престоява 2 часа, прецежда се и се пие на части по 1-2 чаени чаши на ден.
При простатит се използва отвара от 5-6 цвята, които се варят в продължение на 10-15 минути в 500 мл вода. След като изстине, се пие през деня на части по 3-4 чаени чаши, докато настъпи облекчение при уринирането и престане паренето.
Тинктура от котешка стъпка се приготвя в стъклен съд от 10 цвята и се заливат с чист аптечен 70-градусов спирт и вода в равни съотношения. Така билката престоява около 20 дни, прецежда се и се съхранява в стъклен съд, от която тинктура се взема по 1 с.л., разтворена в чаша вода, мляко или сок, и се пие на гладно 3 пъти дневно. С тази приготвена самостоятелна тинктура може да се мажат и трудно заздравяващи рани, костите, мускулите, сухожилията, ако ни болят, както и при навяхвания и счупвания.
Билколечение при едновременно заболяване от захарна болест, високо кръвно налягане и разширени вени
Когато кръвната захар в периферната кръв не е повече от 11 ммол/л, лечението да се проведе с отвара от билката котешка стъпка: 1 ч.л. ситно смляна в кафемелачка, билката се запарва в 400 мл вряла вода, кисне 1-1,5 часа, прецежда се и се приема три пъти на ден 15 минути преди хранене, т.е. по 130 мл или това е 1 винена чаша. Отварата се приема в продължение на 6 до 12 месеца до пълно оздравяване.
При високи стойности на кръвната захар, особено при инсулинозависимия диабет, е възможно да се намали трайно нивото на кръвната захар в комбинация между 1 ч.л. котешка стъпка и 1 ч.л. жаблек (Galega officinalis), запарени в 400 мл вряла вода за 1 час. Приема се 3 пъти 20 минути преди хранене.
В случай на едновременно заболяване от диабет и разширени вени или венозни язви, следоперативни усложнения след операция на вените се препоръчва употребата на първата рецепта, съчетана с налагане на компрес, приготвен от концентрирана отвара от същата билка. При лечение на разширени вени обикновено при свиването им между третия и четвъртия месец от започването на лечението им е възможно да се появи болка. В такъв случай се прави отвара от семената на билката драка – 2 с.л. се варят в 400 мл вода в продължение на 5 минути и киснат 40 минути. В отварата се потапя марля и се правят компреси няколко дни, след което болките изчезват окончателно.
В случай на заболяване в лека форма на диабет се прилага следната рецепта: 200 г шушулки от фасул, 100 г кора от бяла върба (смляна), 100 г листа от черна боровинка, по желание може да се прибавят 100 г плодове от шипка. Всички билки, смлени добре, се смесват, взема се от същата смес по 2 с.л. в 400 мл вода, варят се 5 минути, престоява 1 час, прецежда се и се пие по 3 пъти на ден 15 минути преди хранене.
Генерализирана склероза, пареза и Паркинсонова болест
1. Билката котешка стъпка се смила в кафемелачка и се взема по 1 ч.л. за запарване в 400 мл вряла вода, кисне 1 час, прецежда се и се изпива на 3 пъти през деня преди хранене.
2. Заедно със започване лечението с билката се започва и употребата на 1 кг чист пчелен мед, смесен с 200 г смлян с кафемелачка пчелен прашец. От тази смес се вземат 3 ч.л. и се смесват със сока на 1 лимон, разбърква се и се изпива 15 минути преди закуска. Процедурата трае 45 дни, почива се 15 дни и се повтаря отново още 45 дни.
3. Със започване на лечението се спира употребата на алкохол и тютюнопушенето. Спира се консумацията на мазнини и свинско месо.
4. Препоръчва се употреба на повече плодове и зеленчуци.
5. Със спирт и обезболяващи средства се мажат местата, където се чувства болка.
6. По възможност да се правят максимално възможно повече масажи на крайниците, най-малко половин час сутрин и вечер.
7. Правят се 3 тояжки за движение с дължина 80 см и тегло 300, 600 и 900 грама. С тях се започва упражнение първо с най-малката, като постепенно се преминава към по-тежката и същевременно се увеличава времето на самите движения. Упражненията да бъдат от период на 15-30 минути, като се описват кръгови движения.
8. Приема се витамин В по едно драже 3 пъти дневно.
9. Когато стане възможно движението, да се правят разходки от по 30 минути сутрин и вечер.
Лечение на бронхит, астма и прекарана бронхопневмония
1. Вземат се 400 г цвят от дървесен дъб, по 200 г подбел, волски език, риган, мащерка, липа, мента, жълт кантарион, маточина, плод от шипка, както и 100 г анасоново семе. Всички билки се нарязват и смесват. От тази смес се взема 1 с.л. и се запарва в 400 мл вряла вода, престоява 1 час, прецежда се и се пие по 3 пъти на ден 15 минути преди хранене.
2. Едновременно с горските билки се взема 1 кг чист пчелен мед и се прибавят 200 г смлян на кафемелачка пчелен прашец. От сместа се вземат 3 ч.л. и се смесват със сока на 1 лимон, почива се 15 дни и се повтаря още 45 дни. Тази смес е известна под названието „майски цвят“ и дозата се запазва за по-нататък 3 ч.л. със сока на 1 лимон.
3. След 6-месечно лечение с билките от точка 1 се преминава към употребата на билката котешка стъпка. Същата се смила и от нея се взима 1 ч.л. и се запарва в 400 мл вряла вода, престоява 1 час, прецежда се и се изпива на 3 пъти 15 минути преди хранене. Продължителността на лечение с котешка стъпка е 6 месеца.
Сребролист очиболец (Potentilla argеntea L.)
Това е втората по значимост билка след котешката стъпка на Караивановия род (по линия на Гина Кунчева ) и карловци. Растението е многогодишно, от рода очиболци, което расте по сухите места на планината. От долната му страна листата посребряват, откъдето произлиза и наименованието му. Това му външно качество позволява да се разпознае от другите очиболци. Има жълти семена и съдържа естествени антибиотици, аналгетични вещества, както и салициеви соли. Използва се преди всичко за лечение на очите при възпаление, а напоследък и за лечение на простудни заболявания. Единствено в България и около Карлово билката е използвана за лечение на бъбречни заболявания, при което с учудваща сила разрушава бъбречните камъни, премахва възпалението и едновременно обезболява.
Аналог, растение или лекарство, няма.
Гърличе (Chenopodium foliosum L.)
Едно- и по изключение двугодишно растение от рода на „Куча лобода“ или „Сладка трева“, което у нас има няколко народни наименования: гърличе, свинска ягода, червено раче и др. Падналите семена наесен се развиват напролет, както и засетите напролет дават семена до септември. На височина достига от 10 до 80 см, а стъблото е дебело от 1-2 мм до 1,2 см. Семената му образуват още през март само удължени листа. След 40 дни вече образуват стъблата, които растат направо нагоре. След 60-80-ия ден по стъблата се образуват малки зелени бучици, които се вкореняват. След 110-ия ден зелените бучици добиват формата на ягода, поради което е наречено от народа свинска ягода. По тези плодове се появяват черни точици, които са самите семена на билката. Обаче растението се среща много рядко в България. Много е вероятно да расте само у нас, но и тук е вече на изчезване. Далеч преди Освобождението от турско робство то било добре позната билка в Карловския регион на Стара планина – от Клисура до Калофер. Край Карлово се среща в района на Суловрач, местностите Магарешка пътека и Съсъневка. Билката е била отглеждана и като културно растение в дворовете. Като диворастящо се среща още в Гоцеделчевско. Пренесено е за отглеждане още във Варненско, в Родопите, край Чепеларе и Пазарджишко, в района населата Главница, Црънча и най-вече Деброщица от д-р Чардаклиев.
В Карловския регион растението е било използвано за лечебна цел от Тахчиевия род отпреди 200 години преди Освобождението (а този род е майчиният род на Апостола). По-късно В.Т. Чардаклиев го прилага от 1881 г. в Русенската болница. В своята лечителска дейност неговият внук д-р В. Н. Чардаклиев след многогодишна селекция в Пазарджик създава собствен сорт за култивиране със съвсем различни качества от планинския вид. Той е няколко пъти по-едър и освен това не сваля така катастрофално кръвното налягане. Като дрога се използва цялата наземна част, която се прибира в момент на около 30% зачервяване на плодовете му. Изсушената дрога се нарязва на части от 1-2 см. От тази дрога се взимат 2 с.л. (пълни) и се варят в 400 мл вряла вода, докато останат 200 мл. След охлаждане от 20 минути се прецежда и остатъкът отново се преварява и изпива. Първите 200 мл се пият по 100 мл сутрин и обед 10 минути преди хранене, а вторият извлек от 200 мл се изпива 10 минути преди вечеря. Това е дневната доза за възрастен човек с тегло около 60-80 кг.
Билката има силно лечебно действие в областта на глътката и лекува почти всички нейни възпаления и тези на устната кухина, поради което е наречена гърличе. Доказана е неговата най-голяма лечебна сила и благоприятно въздействие за лечение на мастопатиите при жените, включително и на фиброзната мастопатия, т.е. бучките в женските гърди. А те се лекуват само по оперативен път или въобще не се лекуват. При катаралните мастопатии с билката гърличе бучките се стопяват само с два поредни сеанса от по 10 дни, направени в интервал от един месеца, което довежда до пълно оздравяване. За същия период от време то е в състояние да ликвидира дори и фиброзна мастопатия.
С успех се прилага за лечение при гнойно възпаление на гърдата при жените, където е възможно и комбинирано лечение с хума.
При ревматични заболявания билковият извлек се употребява в два поредни дни, след което, преди да се повтори, се почива 10 дни.
Билката има и противораково действие. С новоселекционирания от него културен сорт гърличе д-р Чардаклиев е лекувал успешно жена с рак на гърдата. Помага и при артрити. Растението е отбелязано в Червената книга на България като рядко и изчезващо.
Аналог на лекарство или билка с тези възможности няма.
Дребноцветна речна върбовка (Epilobium parviflorum)
Многогодишно растение с височина 20 до 40 см. В Карловския регион се срещат около 11 вида, един от който е дребноцветната двуцвета върбовка. Тя въобще не е описана в ботаническата литература. Притежава лечебно действие при лечението на простатата при мъжете и по-слабо лечебно действие при заболяване на черния дроб.
Горска бадемова млячка (Enperbia amigdaloides)
Многогодишно растение с височина 30-50 см. Среща се и като едногодишно с жълти цветове. Билката се явява като незаменимо средство за лечение на незаздравяващи рани, има и способност да унищожава почвените нематоди, които се намират около корените му.
Земна ябълка (Helianthus tuberosus), гулия, шарлагун
Употребява се най-вече като прясна салата. Притежава лечебно действие при бъбречни заболявания, нефрити и диабет.
Огниче – пясъчник (Chenopodium botrys)
Много често се среща около Карловско. Най-много се употребява против стомашно-чревни разстройства.
Схема за лечение на тумори (урологично)
А. Билката ВЪРБОВКА – 1 ч.л. от билката, смляна на ситно, се запарва в 250 мл вряла вода и кисне в продължение на 1 час, като същевременно може да се приготви още и от вечерта. Прецежда се и се пие на 2 равни части сутрин и вечер 10 минути преди хранене.
Продължителност на лечение – 10 дни.
Б. Билката ГЪРЛИЧЕ - 2 с.л. от сухо смляна билка се варят в 400 мл вода, докато остане наполовина (200 мл). Престоява до охлаждане, прецежда се и се пие на две равни части сутрин и обяд. Остатъкът от варената вече билка се преварява още един път по описания начин и се изпива вечерта.
Продължителност 10 дни.
В. Билката ТРЪНЧЕ - 1-2 с.л. смляна билка се вари 5-6 минути в 450 мл вода и в момента преди сваляне от огъня се прибавя 1 ч.л. от билката КОТЕШКА СТЪПКА. Запарката кисне 1 час, прецежда се и се пие на три равни части през деня 10 минути преди хранене.
Продължителност 100 дни.
Г. След този период се продължава само лечението с КОТЕШКА СТЪПКА и СРЕБРОЛИСТ ОЧИБОЛЕЦ, като се вземат по 1 ч.л. от двете билки, ситно смлени на прах, и се запарват в продължение на 1 час в 600 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие на три равни части за деня 10 минути преди хранене.
Продължителност на приема на двете билки: 45 дни.
По-нататък лечението продължава само с котешка стъпка още три месеца по схемата: 400 мл вода, 1 ч.л. от билката за запарка от 1 час и се приема три пъти дневно 10 минути преди хранене.
Когато се започне с ТРЪНЧЕ, се употребява 1 кг чист пчелен мед и 200 г смлян пчелен прашец. Сместа се разбърква и от нея се взимат 3 ч.л. и се поставят в чаша със сока от един лимон. Всеки път сместа се разбърква и се взима сутрин преди закуска.
При лечението 3-4 пъти седмично се прави прясна салата от настъргани моркови от по 200 г. Сутрин и вечер се взема по 1 перла „Рибено масло“ Vit. ADE.
По време на лечението се препоръчва повече консумация на картофи, зеле и по-малко прием на белтъчна храна.
Противопоказни са: алкохол, цигари и кафе
Лечение на бъбречни заболявания с билката сребролист очиболец
1. Взема се стиска ситно нарязана билка и се запарва в 400 мл вряла вода, кисне 1 час и 30 минути, прецежда се и се пие на 3 равни части 10 минути преди хранене.
2. Едновременно с билката се започва употребата на чист пчелен мед, като към 1 кг мед се прибавят 200 г пчелен прашец. От сместа се взимат по 3 ч.л. и се смесват със сока от един лимон, разбърква се добре до разтваряне и се консумира преди закуска. Продължителността на лечението трае 45 дни, почива се 15 дни и се повтаря отново още 45 дни.
Ако бъбречните камъни са оксалатни (при нефролитиаза), тогава на трето място с меда и прашеца се употребява котешка стъпка по следната рецепта:
Билката с смила добре с кафемелачка и от сместа се взимат по 1 ч.л. и се запарва в 400 мл вряла вода, кисне половин час и се изпива 3 пъти дневно на равни части преди хранене.
Лечението е продължително: първоначално 3 месеца и след лекарска проверка се доуточнява продължението.
Заключителни указания и мнения на пациенти
При наличие на диабет котешката стъпка да се употребява повече от 2 години.
При уринарни проблеми сребролистният очиболец да се прилага поне 6 месеца.
При хроничен бронхит смлените билки на д-р Чардаклиев се прилагат поне 6 месеца. Които свикнат с тях продължават да ги пият като ароматен чай.
При пиелонефрит, простатни и бъбречни проблеми билката сребролист очиболец се прилага също поне 6 месеца и оплакванията от тях изчезват.
При наличието на бъбречни камъни и пиенето на отварата от сребролистния очиболец след 15-20 минути болките утихват, след третия-шестия ден започва изхвърлянето на камъните, което завършва към 60-ия ден, като курсът на лечение е 30 дни, след което няма следа от бъбречните проблеми.
При наличието на оксалатни бъбречни камъни се прибавя и котешка стъпка.
С котешка стъпка, прилагана като запарка, по мнение на лекари успешно се лекува диабетна ретинопатия и ангиопатия.
Една известна фитотерапевтка заявява, че ние трябва да сме благодарни на природата, че е създала билката КОТЕШКА СТЪПКА. Трябва същевременно да подчертая, че така обстойно описаната билка на Апостоловия род и карловци, котешка стъпка, е едно от природните лечебни средства, способно да създава и поддържа устойчива имунна система. Тя не бива да се бърка с билката от Амазонската джунгла от лиановия Котешки нокът в Перу. От него в САЩ се екстрахира билковото лекарство номер едно в света, наречено САМЕНТО, разпространявано чрез магазините и дрогериите „Лечител“.
Който е упорит и последователен, ще сполучи.
Благодарност: Изказвам моята сърдечна благодарност на съпругата на покойния д-р Н. Чардаклиев – д-р Златарева, за предоставената ми възможност да ползвам неговия богат лечителски архив.

Доц. Тодор ДОНЧЕВ, д-р по биология http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=3&b=475