Протеин от змийска отрова срещу рак

Като отговор на т.н. " ДЕЖУРНИ ХЕЙТЪРИ ", които постоянно отричат абсолютно всичко без да се замислят, публикувам информация за отровата от пепелянка и възможността за употребата й при ракови заболявания. Няма да обсъждам нискобюджетните медии,които имат нужда от рейтингови заглавия и се стараят да имат възможно повече трафик без да предлагат никаква гаранция за достоверност. В повечето случаи зад тези "супер " заглавия за магическо излекуване стоят сериозни научни публикации, но нова остава някак в сянка...и хората решават, че това е "поредната глупост " и подминават с лека ръка много достъпни алтернативи. 

http://www.bgdnes.bg/Article/5450680

Ето това е снимка на материалът станал повод аз самата преди години да проверя каква е истината в подобни твърдения. Тогава открих няколко начучни публикации и за себе си вече имах отговор, но ДЕЖУРНИ ХЕЙТЪРИ " не се спират и пишат ли пишат, но най- жалкото е че имат и фенове, които сляпо им подгласят. 

Едното от проучванията е конкретно за рак на гърдата , чието заключение е че протеините от змийската отрова са  добра перспектива за борбата с рак и  е необходими по-нататъшно изследване за да има дози и да се ползва  при рак на гърдата. Тук  всеки може да го прочете, резюмето е достъпно - https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28862296

И тук :

 https://www.researchgate.net/publication/319620272_Disintegrins_from_the_Venom_of_Vipera_ammodytes_ammodytes_Efficiently_Inhibit_Migration_of_Breast_Cancer_Cells

През 2014 година бе публикувано обширно проучване от 14 учени , което определя змийската отрова като нов начин за лечение на рак.Четете тук : https://www.hindawi.com/journals/bmri/2014/203639/

Review Article

Antitumoral Activity of Snake Venom Proteins: New Trends in Cancer Therapy

Leonardo A. Calderon,1 Juliana C. Sobrinho,1 Kayena D. Zaqueo,1 Andrea A. de Moura,1 Amy N. Grabner,1 Maurício V. Mazzi,2 Silvana Marcussi,3 Auro Nomizo,4 Carla F. C. Fernandes,1 Juliana P. Zuliani,1 Bruna M. A. Carvalho,5 Saulo L. da Silva,5 Rodrigo G. Stábeli,1 and Andreimar M. Soares1