Генотоксични химиотерапевтични лечения включват:
1. Алкилиращи средства: Те са първи клас на химиотерапевтични средства.
2. Интеркалатиращи средства / агенти.
3. Ензимни инхибитори.
Целта на лечението с всеки един от тези три типа лекарства е да доведе до увреждане на ДНК на раковите клетки. Ако увреждането на ДНК е достатъчно тежко се очаква лекарствата да предизвикат апоптоза на клетките, т.е. клетъчно самоубийство. Генотоксичните лекарства за химиотерапия не засягат в такава степен здравите клетки (нормалните клетки) както въздействат на раковите клетки. Селективността на действие на лекарството се основава на чувствителност за третиране на клетки, които се делят бързо, като например ракови клетки.В човешкото тяло обаче , има и други клетки ,които са бързоделящи се - на червата и стволовите клетки в костния мозък, те са подтиснати заедно с раковите клетки по време на лечението . Лечението с тези лекарства може да доведе до появата на вторични ракови заболявания, като левкемия. Те се използват за лечение на много видове твърди тумори и тумори на кръвните клетки, често в комбинация с други лекарства. http://www.cancerquest.org/index.cfm?page=482&lang=italian
Такива лекарства са :
Busulfano -
Употреба: Бусулфан се използва за лечение на хронична миелогенна левкемия. Бусулфан обикновено се прилага под формата на орална таблетка. Механизъм: бусулфан (Myleran®) е алкилиращо средство.
Carboplatino
Carmustina
Clorambucile
Cisplatino
Ciclofosfammide
Dacarbazina
Daunorubicina
Doxorubicina
Epirubicina
Etoposide
Idarubicina
Ifosfammide
Irinotecano
Lomustina
Mecloroetammina
Melfalan
Mitomicina C
Mitoxantrone
Oxaliplatino
Temozolammide
Topotecano
През 2014 Европейската агенция за контрол на лекарствата забранява за употреба два генотоксични препарата - Caustinerf arsenical, Yranicid arsenical ,производни на арсен с твърдението ,че може да причинят рак , а в същото време за лечение на рак се използват генотоксични медикаменти .
"
Стоматологичните пасти Caustinerf arsenical и Yranicid arsenical вече няма да бъдат използвани за отстраняване на увредените нерви в зъбите, тъй като могат да представляват риск от поява на генотоксични ефекти (което може да причини развитие на рак) и клетъчна смърт в тъканите около зъбите, чието лечение може да бъде трудно. "
Две нови лекарства действат при лечение на мезотелиом - puls.bg
Малигненият мезотелиом е агресивно
раково заболяване. Този тумор обикновено се диагностицира в напреднал стадий и
засяга плевралната и перитонеалната кухина. Поставянето на ранна диагноза е
трудно, тъй като над 50 системни или белодробни заболявания се проявяват клинично
с изливи. Досега нито една терапевтична стратегия не е доказала ефективността
си срещу смъртоносния рак и прогнозата остава много лоша с някои малки
изключения.
През декември изследователският екип на Антонио Джордано, патолог, директор и основател на организацията Health Research във Филаделфия, и професор по патология и онкологични заболявания в университета в Сиена, Италия, публикува две отделни изследвания. Те са насочени към разрешаването на неотложни въпроси, свързани с възможните нови методи за лечение на мезотелиом.
В първото проучване, публикувано в научното сп. Cell cycle, изследователят Антонио Джордано прави клинично изпитване върху клетки от мезотелиом. Следи се ефектът от две лекарства, предназначени за повторно активиране на протеин р53.Този протеин е един от най-важните "туморни супресори".Той е неактивен при повечето видове рак при човека.
В мезотелиома, въпреки че p53 рядко мутира, той се инактивира от различни промени. Франческа Пентимали от Националния онкологичен институт на Неапол, Италия, водещ автор на изследването, счита че и двете лекарства, използвани в целевото р53 проучване, действат, но с различни механизми на действие. Единият медикамент, наречен RITA, е доказано, че е много токсичен. По-специално, RITA предизвиква мезотелиомни клетки, а не здрави клетки, към апоптоза - тип на програмирана клетъчна смърт, която се проявява чрез активирането на специфична "каскада" от събития.
Друг учен, Алфредо Будилон, ръководител на отделението по фармакология към Националния институт за рака в Неапол и съавтор на изследването, счита, че способността на RITA да предизвика апоптоза е забележителна. Това е така, тъй като мезотелиомът е рефрактерен към програмираната клетъчна смърт тоест нечувствителен. В действителност, най-тежкият и рядко срещан тип мезотелиом - саркоматоидният, не отговори на лечението вероятно заради неразривно високите си нива от молекули, които действат като инхибитори на този процес.
През декември изследователският екип на Антонио Джордано, патолог, директор и основател на организацията Health Research във Филаделфия, и професор по патология и онкологични заболявания в университета в Сиена, Италия, публикува две отделни изследвания. Те са насочени към разрешаването на неотложни въпроси, свързани с възможните нови методи за лечение на мезотелиом.
В първото проучване, публикувано в научното сп. Cell cycle, изследователят Антонио Джордано прави клинично изпитване върху клетки от мезотелиом. Следи се ефектът от две лекарства, предназначени за повторно активиране на протеин р53.Този протеин е един от най-важните "туморни супресори".Той е неактивен при повечето видове рак при човека.
В мезотелиома, въпреки че p53 рядко мутира, той се инактивира от различни промени. Франческа Пентимали от Националния онкологичен институт на Неапол, Италия, водещ автор на изследването, счита че и двете лекарства, използвани в целевото р53 проучване, действат, но с различни механизми на действие. Единият медикамент, наречен RITA, е доказано, че е много токсичен. По-специално, RITA предизвиква мезотелиомни клетки, а не здрави клетки, към апоптоза - тип на програмирана клетъчна смърт, която се проявява чрез активирането на специфична "каскада" от събития.
Друг учен, Алфредо Будилон, ръководител на отделението по фармакология към Националния институт за рака в Неапол и съавтор на изследването, счита, че способността на RITA да предизвика апоптоза е забележителна. Това е така, тъй като мезотелиомът е рефрактерен към програмираната клетъчна смърт тоест нечувствителен. В действителност, най-тежкият и рядко срещан тип мезотелиом - саркоматоидният, не отговори на лечението вероятно заради неразривно високите си нива от молекули, които действат като инхибитори на този процес.
Остава да
се проучи дали при комбинацията на RITA с други активатори на апоптозата, може
да се постигне ефикасност и срещу по-агресивните случаи.
Освен това, мезотелиомните клетки, третирани с RITA, работят свързано с химиотерапия. При нея се прилага цисплатин, който е в основата на лечението на това заболяване, което предполага, че неговата употреба в клинични условия би могла да помогне за намаляване на необходимите дози и страничните ефекти на химиотерапията. По този начин, ще се подобри качеството на живот на пациентите.
Второто проучване, публикувано онлайн в сп. Cancer biology and Therapy, с ръководител Паула Индовина от Университета в Сиена и Института за изследване на рака към него (Италия), е проектирано по подобие на първото изследване. Във второто изследване за първи път се тества ново лекарство наречено МК-1775 в комбинация с цисплатин при мезотелиом.
MK-1775 е селективен инхибитор на WEE1. А WEE1 е протеин, който е от решаващо значение в активирането на "пункт" за ремонт на повредени ДНК-и, преди клетката да започне своя процес на разделение.
Основната причина за тази стратегия се основава на факта, че много ракови клетки, особено тези с нефункционални р53, разчитат на WEE1 да забави клетъчното делене и да позволи на клетките да поправят уврежданията. Тези уврежданията са индуцирани тоест предизвикани от генотоксични средства, такива като много химиотерапевтични лекарства, включително цисплатин. WEE1 инхибирането ограничава времето, необходимо за поправка, и следователно повлиява раковите клетки на ДНК-увреждащи агенти. Всъщност, инхибирането WEE1 с MK-1775 принуждава клетките да се делят въпреки щетите при тях, като по този начин предизвика апоптоза.
Изследванията на екипа са насочени към идентифицирането на нови молекулярни терапии срещу мезотелиом, които притежават потенциала за клинична употреба в близко бъдеще. МК-1775, например, вече се използва в клинични изпитвания за други видове тумори в Съединените щати.
Библиография
1. Paola Indovina, Eleonora Marcelli, Domenico Di Marzo, Nadia Casini, Iris Maria Forte, Francesca Giorgi, Luigi Alfano, Francesca Pentimalli, Antonio Giordano. Abrogating G2/M checkpoint through WEE1 inhibition in combination with chemotherapy as a promising therapeutic approach for mesothelioma. Cancer Biology & Therapy, 2014; 15
2. Domenico Di Marzo, Iris Maria Forte, Paola Indovina, Elena Di Gennaro, Valeria Rizzo, Francesca Giorgi, Eliseo Mattioli, Carmelina Antonella Iannuzzi, Alfredo Budillon, Antonio Giordano, Francesca Pentimalli. Pharmacological targeting of p53 through RITA is an effective antitumoral strategy for malignant pleural mesothelioma. Cell Cycle, December 2013
Прочети още на: http://www.puls.bg/health/highlights/news_18594.html
Освен това, мезотелиомните клетки, третирани с RITA, работят свързано с химиотерапия. При нея се прилага цисплатин, който е в основата на лечението на това заболяване, което предполага, че неговата употреба в клинични условия би могла да помогне за намаляване на необходимите дози и страничните ефекти на химиотерапията. По този начин, ще се подобри качеството на живот на пациентите.
Второто проучване, публикувано онлайн в сп. Cancer biology and Therapy, с ръководител Паула Индовина от Университета в Сиена и Института за изследване на рака към него (Италия), е проектирано по подобие на първото изследване. Във второто изследване за първи път се тества ново лекарство наречено МК-1775 в комбинация с цисплатин при мезотелиом.
MK-1775 е селективен инхибитор на WEE1. А WEE1 е протеин, който е от решаващо значение в активирането на "пункт" за ремонт на повредени ДНК-и, преди клетката да започне своя процес на разделение.
Основната причина за тази стратегия се основава на факта, че много ракови клетки, особено тези с нефункционални р53, разчитат на WEE1 да забави клетъчното делене и да позволи на клетките да поправят уврежданията. Тези уврежданията са индуцирани тоест предизвикани от генотоксични средства, такива като много химиотерапевтични лекарства, включително цисплатин. WEE1 инхибирането ограничава времето, необходимо за поправка, и следователно повлиява раковите клетки на ДНК-увреждащи агенти. Всъщност, инхибирането WEE1 с MK-1775 принуждава клетките да се делят въпреки щетите при тях, като по този начин предизвика апоптоза.
Изследванията на екипа са насочени към идентифицирането на нови молекулярни терапии срещу мезотелиом, които притежават потенциала за клинична употреба в близко бъдеще. МК-1775, например, вече се използва в клинични изпитвания за други видове тумори в Съединените щати.
Библиография
1. Paola Indovina, Eleonora Marcelli, Domenico Di Marzo, Nadia Casini, Iris Maria Forte, Francesca Giorgi, Luigi Alfano, Francesca Pentimalli, Antonio Giordano. Abrogating G2/M checkpoint through WEE1 inhibition in combination with chemotherapy as a promising therapeutic approach for mesothelioma. Cancer Biology & Therapy, 2014; 15
2. Domenico Di Marzo, Iris Maria Forte, Paola Indovina, Elena Di Gennaro, Valeria Rizzo, Francesca Giorgi, Eliseo Mattioli, Carmelina Antonella Iannuzzi, Alfredo Budillon, Antonio Giordano, Francesca Pentimalli. Pharmacological targeting of p53 through RITA is an effective antitumoral strategy for malignant pleural mesothelioma. Cell Cycle, December 2013
Прочети още на: http://www.puls.bg/health/highlights/news_18594.html
