Огниче ( Chenopodium botrys )

Огниче 
(гърличаво биле, леплива куча лобода)

Chenopodium botrys L.

Aнглийски – Ambros, Pуски - Марь душистая, Френски -Botrys, Немски – Klebriger Gansefuss

Сем. Chenopodiaceae — Лободови

Основно действие: Противоглистно.

Експериментални и клинични данни: В опити in vitro на българските учени Николов и Петков проведени през 1949г 5% 24-часова мацерация и 5% декокт от надземната част на огничето показва изразено противоглистно действие. Ниски концентрации от хеноподиево масло и аскаридол предизвикват при аскариси отначало прояви на бягство и защита, след това явления на парализа, които отначало са реверзиблени. При 4 мг% хеноподиево масло и 10 мг% разтвор или емулсия настъпва пълна парализа ка глистите в течение на около 2 часа. Oleum chenopodii следва да се използва само при отказ на модерните противоглистни средства при кръгли глисти, специално при аскариси; понякога оказва ефект и при тении.

В настоящия момент Chenopodium botrys като билка не се прилага.

Описание: Едногодишно тревисто растение, жълтеникаво жлезисто влакнесто, с вретеновиден корен и силна миризма. Стеблото изправено, рядко пълзящо, 15 - 60 (70) см високо, разклонено. Листата последователни на дръжки, светлозелени до жълтеникаво зелени, пересто нарязани. Цветовете многобройни зеленикави двуполови и женски, събрани в тесни удължени пирамидални мет- лици по върховете на стеблото и клонките. Плодът лещовидно орехче. Семето черносиво. Цъфти юли - октомври.

Разпространение: Расте из каменисти, песъкливи места край реките, по-рядко плевел из нивите. Разпространено из цялата страна, от низините докъм 900 м надморска височина. Среща се в Южна и отчасти в Средна Европа.    

Дрога: Изсушените надземни части (стръкове) на растението (Herba Chenopodii botrys). При стриване същите притежават приятна миризма и балсамичен вкус.

Съдържание: Около 0,20 - 1,5% етерично масло, съдържащо веществото аскаридол (прекис), сапонини, феноли и др.

Начин на приложение: Oleum chenopodii се дава на деца в 2 единични дози дневно по толкова капки, на колкото години е детето, в разстояние на 1 час сутрин на гладно; 2 часа след това се дава бързо и силно действащо очистително. Възрастните вземат по 20 капки единична доза. Лечението не трябва да се повтаря по-рано от една седмица. Чистият аскаридол няма предимства пред хеноподиевото масло.

Източник :http://bilki.bg/encyclopedia-bilki/ogniche.html

=======================================

ГЛИСТИ - http://www.zdraviste.com/%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-2/

Това са паразити, които  обитават червата и са честа причина за раздразнения в областта на ануса.

Морски пелин, сантонинов пелин (Artemisia santonicum) – има противоглистно действие. Използването на сантонина може да става само по лекарско предписание!!! Той предизвиква възбуждане с ритмични конвулсии на паразитите (аскаридите), редуващи се с периоди на временна парализа и отпускане от мястото на залавянето им към чревната стена. За да се изхвърлят преминалите под въздействието на сантонина в дебелите черва глисти, след него трябва да се даде очистително (магнезиев сулфат), но не и рициново масло, което засилва токсичното действие на сантонина.

Огниче/гърличаво биле, леплива куча лобода/(Chenopodium botrys L.) – притежава противоглистно действие. Масло от огниче се дава в 2 единични дози дневно по толкова капки на колкото е детето, в разстояние на 1 час сутрин на гладно; 2 часа след това се дава бързо и силно действащо очистително. Възрастните вземат по 20 капки единична доза. Лечението не трябва да се повтаря по-рано от една седмица.

Морков(Daucus carota) – суровите моркови имат умерено глистогонно действие. Сокът от моркови, както и полученото от него етерично масло отначало възбуждат, а след това парализират мускулатурата на чревните глисти и по този начин облекчават изхвърлянето им. Лечението с моркови може да се опита главно при слаби деца, при които прилагането на по-ефикасните противоглистни лекарства може да е свързано с рискове от отравяне.

Вратига(Tanacetum vulgare) – притежава противоглистно действие. При предозиране могат да се получат стомашно-чревни разстройства, гадене, повръщане, диария, а в много големи дози етеричното масло на вратигата 2-3 г може да предизвика гърчове и смърт!!!

 ===============================================

Билките на Апостола, на неговия род и карловци - http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=3&b=475

Брой: 7, 19 февруари 2015 - Хипертонията

Кратка историческа справка
Старите карловци и днес все още твърдят, че около всеки камък до потоците в планината растат и могат да се намерят по пет вида растения, от които три от тях са билкови. Затова града са го нарекли Градът на билките. По тази причина Карлово, като географски център на България, е станал през 1842 г. до 1878 г. център на сдружението на хекимините (лечителите) на Балканския полуостров, председателствано от Георги Осетов. Оттук е станало събирането и разпространението на билки и билкови екстракти, приготвени от местните лечители. В издадената книга за билките (само в 15 екземпляра) в края на XIX век на д-р Лудвиг Стрибърни е документирано изследването и откриването на около 2000 лечебни растения. Сдружението имало много мощна организация и било в добро финансово положение, за да отпусне на карловци заем от 12 000 лири за построяването до 1847 г. на съвременната християнска църква „Св. Никола“. Причините за това са били, че местните карловски лечители са продавали билки и направени от тях мехлеми. Дори един от хекимините се е опитвал да прави и ваксинация от тях.
Коляното на Левски – коляно на апостоли и лечители
Според историка Иван Андрейчин често за Левски говорили едва ли не като за самотник. Навярно това става заради величието му, което прави останалите край него по-мъчно забележими. Но те все пак са съществували – кой с по-малко, кой с повече блясък. По спомените и публикациите на д-р Васил Николов Чардаклиев (1929-2003) един от тях е неговият дядо и първи братовчед по майчина линия на Левски – Васил Тодоров Чардаклиев. В съседната къща, от север на леля му Дона и Тодор Чардаклиеви, се намирала една от първите работилници за производство на мехлеми и билкови смеси. В избата имало два оджака и вътрешен кладенец. Семейството отгледало трима сина, от които Христо избягал в гр. Тулча. Именно при него отива Левски, след като напуска учителството във Войнягово. Майката на Апостола – Гина Кунчева, била една от големите лечителки не само от Караивановия род, но и от Карлово. Именно тя през „тъмния период“ от своя живот е правела изключителни мехлеми и други лекарствени средства, които хекимините са разнасяли и продавали из полуострова. В нейния дом синът й Васил прекарал детските си години. Тук той опознал силата на билките и мехлемите, приготвени от неговата майка и лелите на огнищата в избата. Китната градина на двора и билките са усилвали желанието му да види България свободна, за което жертва живота си.
Васил Тодоров Чардаклиев най-ярко продължава тази характерна и особено силна родова традиция – билколечението 
Неговото начало води още 200 години преди Освобождението от турско робство. Дори нещо повече – първият братовчед на Апостола е и първият официално признат фитотерапевт не само от Апостоловата рода, но и в България. Това става възможно, след като той е приет да се учи в единственото по онова време фелдшерско училище в София още през 1879 година. В него Васил Т. Чардаклиев се представя отлично и „според протокола от 21 август 1881 г., съставен и подписан от представителите на по-старший клас, му се дава право да практикува фелдшерско занятие“. По този начин наследственото дарование на известния вече природолечител получава своя заслужен пътен знак в живота – Диплома № 1 (вижте факсимилето).
Тъкмо тази диплома го отвежда в единствената преди Освобождението в България държавна болница в гр. Русе, по искане на нейния управител д-р Константин Радославов, построена от Русенския валия Мидхад паша – бъдещия везир (премиер) на Турция. Така от 01.09.1881 г. назначеният млад фитотерапевт става родоначалник на фитотерапията в България. През 1884-1885 г. е построена новата окръжна болница в Русе, когато младият фитотерапевт се назначава да прави проверките на аптека в болницата. В този период рецептата му с лудото биле (Atropa belladonna) за лечение на Паркинсон е прилагана 50 години преди Иван Раев от гр. Сопот да я изнесе по молба на италианското кралско семейство. Именно в Русенската окръжна болница, където работи в продължение на 10 години, започва неговото малко апостолство, което, разбира се, е малко, сравнено само с делата на Големия Апостол.
За да добием представа за първия братовчед на Левски през онези размирни времена след Освобождението, нека надникнем в дейността му като лечител по време на Сръбско-българската война през есента на 1885 година. Там младият билколечител приема още първия ешелон от ранени войници на фронта, които придружава на кораба „Голубчик“ по Дунава и ги лекува в Русенската болница. Същата дейност изпълнява и по време на Балканската война през 1912-1914 година. Сега ранените лекува в етапната болница в Пловдив, както и през Междусъюзническата и Първата световна 1914-1918 година. Трудно е да се опишат делата и саможертвата на лечителя през тези тежки времена за България, но не можем да отминем оценката за него от февруари 1886 г. на тогавашния ординатор на Русенската болница д-р Леонид Регутенко, който е един от основателите на здравната служба в Северна България. В своята „Атестация“ той пише: „По време на Сръбско-българската война Васил Т. Чардаклиев сам с болните работеше за четирима, от утрото до нощта“. Ординаторът  пише още, че авторитетът, с който се е ползвал, му позволявал в тези времена да лекува сифилис и краста по български метод. От 1883 година със заповед на кмета на Русе се разрешава фитотерапевтите да могат да лекуват и животни. Негов личен патент, приготвен от билки и сапун, успешно е лекувал крастата и какво ли още не.
А често пъти билките са били почти единственото средство за лечение на всички заболявания. Нека да се знае, че от тази природна даденост на Карловския Балкан и познанията на местните билколечители много се е възползвал в деветмесечния си престой в Карлово като командир на поделението известният български билколечител полковник Петър Димков. През този период служи като фелдшер и дядото на д-р В. Н. Чардаклиев, вече описаният отпреди В.Т. Чардаклиев. Може би съвсем непочтено наред с обогатяването на познанията си Петър Димков преписва всичко известно на билколечителите в този край от Апостоловия род. Тези рецепти стават в значителна степен основните и носят славата в лечителската дейност вече на бившия командир. Въпреки това неговата памет пропуска в биографията си този факт, като същевременно си приписва заслугите за спасяването от разрушаване на отдавна несъществуващата родна къща на Апостола. В.Т. Чардаклиев почива през 1931 година.
Достоен последовател и родови наследник в билколечението на дядо си става неговият внук д-р Васил Николов Чардаклиев. Той е роден в Карлово, до самата къща на Апостола, където завършва основното си образование. Както някои родственици на Левски, така и неговото семейство се преселват в гр. Пазарджик, където протича цялата му трудова дейност след завършването на Ветеринарно-медицинския факултет в София. С единия от другите му двама братя лекари, който става началник на лабораторията на ДВСК, започнали да изследват съдържанието на билките и откриват биологичните кристали на основната тяхна родова билка Clinopodium vulgare, т.е. обикновения черновръх, с народното наименование КОТЕШКА СТЪПКА. Освен с тази билка д-р Чардаклиев е работил с още много билки, което е станало по наследство от фелдшера дядо му Васил. Билките, с които е работил дядо му, са именно тези, които хeкимините са купували в миналото от карловци, без да знаят точното им съдържание и рецепти от тях. Той съпоставил написаното в книгата на Лудвиг Стрибърни със записките на дядо му и оттам пламнала голямата му любов и интерес към проучването на възможностите на лечебните растения.
Д-р Чардаклиев е тръгнал с дядо си да събират билки от едва 4-годишна възраст, а на 10-годишна възраст, през 1939 година, той излекувал първия си пациент в отсъствие на дядото. Съседите му знаели, че той покрай дядо си разбира от билки и те често се съветвали с него. Един ден го попитали дали знае как се лекува жлъчка. Той им дал от билките на дядо си, понеже знаел рецептата. Като се прибрал, дядо му потвърдил, че е постъпил правилно. Болният бил лекуван от много лекари, но той се оправил точно от билките. Много лекари идвали за съвет при дядо му, когато през тези минали времена е лекувано по симптоми в отсъствие на прецизна диагностика. Още тогава делели кръвното налягане на четири степени. За първа степен се смятало, когато някой човек е нервен и се кара със съседите и тогава се лекува с маточина, мента, жълт кантарион и дилянка. Но когато болният е пълен и с добър характер, тогава трябва да се лекува с чубрица, мента, маточина и джоджен. Така било записано в записките на дядо му Васил. Той написал още, че човек, премине ли 70-те години и ако главата му постоянно бучи, ще го оправи единствено билката КОТЕШКА СТЪПКА. На практика се оказало, че тази билка действително е единственото лечебно средство, което може да очисти, т.е. да разруши плаките на кръвоносните съдове. И неслучайно според писмото на най-доверения приятел на Апостола Христо Иванов (Големия) в писмото си от 24.04.1884 г. до Захарий Стоянов пише, че „Левски си носеше един бурен в дисагите и, като слезе, ще го натопи и водата за малко време се огорчава и пиеше нея“. Затова някои я наричат билката на Левски, която той неотлъчно носел заедно с бялата отрова, в случай на крайна нужда. Известен е неговият скитнически живот, който не познавал много удобства и при невъзможност да я свари в топла вода той я накисвал в студена вода на път из страната и изпивал извлека. С нея Матей Преображенски лекувал болния му стомах, от който той често страдал.
Потомъкът на Апостоловия род имал изключително доверие на старите карловски рецепти. Лечителската дейност с билките става основно препитание за няколко карловски фамилии. Дори самата Гина Кунчева осигурявала прехраната на многобройното си семейство с приготвянето на билки и мехлеми, а не, както пишат някои историци, чрез тъкане на платна и черги. Д-р В. Н. Чардаклиев е успял да издири и опише 179 рецепти за билкови отвари, запарки и мехлеми в рода на Левски. Той лекувал и никога не се е отказал да прилага изпитаните карловски рецепти. Това му дава достойно право през 80-те години на ХХ век да бъде избран за Председател на Националната асоциация за билкопроизводство, фитотерапия и народна медицина.
Внезапната му смърт го лишава от възможността да реализира замисъла за уреждане на музейна сбирка край къщата на Левски, с която да покаже билки, рецепти и документи на дядо си Васил, който е син на една от сестрите на Гина Кунчева, и прабаба му Дона, и Гина и другите му сестри Гана и Мария, всички занимаващи се с приготвяне на отвари и мехлеми, с които са лекували болните. Това магическо, емпирично знание за силата на билките се предало и на поколенията. Най-голямата сестра на Левски - Яна, също лекувала с билки и мехлеми. Карловските рецепти намираме в тефтерчето на Апостола, които той лично прилагал и препоръчвал на болните. Докторът стотици пъти изпробвал наследството на предците му. Той изхвърлил от някои рецепти токсичните растения, като не включвал белия и черния оман, белия имел, кукуряка и момината сълза. Те според него са много полезни, но опасни за практикуване от неспециалисти. Некоригирани са останали всички останали карловски билкови рецепти.
Докторът най-успешно е прилагал котешка стъпка за очистване на холестерола от кръвта и срещу атеросклерозата. Той регистрирал гърличето (гърлицата) в списъка на лечебните растения у нас. Нея прилагал за лечение на мастопатия и рак на гърдата при жените. Дядо му Васил му разказвал как с билки е лекувал сифилис. Билковият метод обаче включвал и кукуряк, който повишавал температурата до 40°, в което се криела лечебната сила. Докторът с карловски мехлеми преди години лекувал силно главоболие на бившата министърка на културата – карловката Емма Москова.
Доктор Чардаклиев заедно с брат си са успели трудно да изолират биологични кристали на котешката стъпка, които на белтъчна решетка или прибавена киселина се пресичали, без да успеят да ги разбият. По-късно те ги предоставили за изследване в катедрата по „Лечебни растения“ във фармакологическия институт и с тяхната помощ създали мощното лекарство „Клиногел“. Същото разтапяло една миома с размерите на детска глава и лекувало трудно зарастващи рани.
Котешка стъпка: кратка ботаническа характеристика, лечебни свойства и рецепти
Многогодишно растение на височина 10-50 см, с тъмнозелено стъбло и листа, наподобяващи по форма на чемширените. Цъфти от юли до август с красиви светловиолетови цветове. Неговите цветове се състоят от съединени помежду си меки килийки, които приличат на отпечатъка на котешката стъпка. Особено много се среща в Стара планина и в почти всички наши планини. То е едно от най-медоносните растения. В миналото е използвано и за направата на жълта боя.
Билката действа успокояващо, като отнема острите болки, подпомага възстановяването, стимулира кръвообращението и метаболизма, както и поддържа сигурна имунна система. Има свойството да премахва брадавици, лекува кожни заболявания, понижава високото артериално налягане и холестерола в кръвта. Може да стопи миома на матката в комбинация с мед и пчелен прашец. Употребява се при болни с диабет, парализи. Действа срещу атеросклерозата и чернодробните заболявания. Аналог като лекарство и билка няма.
В Карловския Балкан има и мутиращи растения, чиито цветове са бели. Употребява се срещу всички кожни заболявания.
Котешката стъпка съдържа биологични кристали и голямо количество магнезий – до 0,25%, на което до голяма степен се дължат лечебните му свойства. Лекува незарастващи рани. Преди Освобождението карловци са смятали тази билка за панацея, защото има многостранно полезни и лечебни свойства за безброй болести, като се стигне до раковите заболявания. Билката се използва и като студен извлек, както често я използвал Апостола, като 2 с.л. от нея се заливат в 1 литър вода и така престоява 2 часа, прецежда се и се пие на части по 1-2 чаени чаши на ден.
При простатит се използва отвара от 5-6 цвята, които се варят в продължение на 10-15 минути в 500 мл вода. След като изстине, се пие през деня на части по 3-4 чаени чаши, докато настъпи облекчение при уринирането и престане паренето.
Тинктура от котешка стъпка се приготвя в стъклен съд от 10 цвята и се заливат с чист аптечен 70-градусов спирт и вода в равни съотношения. Така билката престоява около 20 дни, прецежда се и се съхранява в стъклен съд, от която тинктура се взема по 1 с.л., разтворена в чаша вода, мляко или сок, и се пие на гладно 3 пъти дневно. С тази приготвена самостоятелна тинктура може да се мажат и трудно заздравяващи рани, костите, мускулите, сухожилията, ако ни болят, както и при навяхвания и счупвания.
Билколечение при едновременно заболяване от захарна болест, високо кръвно налягане и разширени вени
Когато кръвната захар в периферната кръв не е повече от 11 ммол/л, лечението да се проведе с отвара от билката котешка стъпка: 1 ч.л. ситно смляна в кафемелачка, билката се запарва в 400 мл вряла вода, кисне 1-1,5 часа, прецежда се и се приема три пъти на ден 15 минути преди хранене, т.е. по 130 мл или това е 1 винена чаша. Отварата се приема в продължение на 6 до 12 месеца до пълно оздравяване.
При високи стойности на кръвната захар, особено при инсулинозависимия диабет, е възможно да се намали трайно нивото на кръвната захар в комбинация между 1 ч.л. котешка стъпка и 1 ч.л. жаблек (Galega officinalis), запарени в 400 мл вряла вода за 1 час. Приема се 3 пъти 20 минути преди хранене.
В случай на едновременно заболяване от диабет и разширени вени или венозни язви, следоперативни усложнения след операция на вените се препоръчва употребата на първата рецепта, съчетана с налагане на компрес, приготвен от концентрирана отвара от същата билка. При лечение на разширени вени обикновено при свиването им между третия и четвъртия месец от започването на лечението им е възможно да се появи болка. В такъв случай се прави отвара от семената на билката драка – 2 с.л. се варят в 400 мл вода в продължение на 5 минути и киснат 40 минути. В отварата се потапя марля и се правят компреси няколко дни, след което болките изчезват окончателно.
В случай на заболяване в лека форма на диабет се прилага следната рецепта: 200 г шушулки от фасул, 100 г кора от бяла върба (смляна), 100 г листа от черна боровинка, по желание може да се прибавят 100 г плодове от шипка. Всички билки, смлени добре, се смесват, взема се от същата смес по 2 с.л. в 400 мл вода, варят се 5 минути, престоява 1 час, прецежда се и се пие по 3 пъти на ден 15 минути преди хранене.
Генерализирана склероза, пареза и Паркинсонова болест
1. Билката котешка стъпка се смила в кафемелачка и се взема по 1 ч.л. за запарване в 400 мл вряла вода, кисне 1 час, прецежда се и се изпива на 3 пъти през деня преди хранене.
2. Заедно със започване лечението с билката се започва и употребата на 1 кг чист пчелен мед, смесен с 200 г смлян с кафемелачка пчелен прашец. От тази смес се вземат 3 ч.л. и се смесват със сока на 1 лимон, разбърква се и се изпива 15 минути преди закуска. Процедурата трае 45 дни, почива се 15 дни и се повтаря отново още 45 дни.
3. Със започване на лечението се спира употребата на алкохол и тютюнопушенето. Спира се консумацията на мазнини и свинско месо.
4. Препоръчва се употреба на повече плодове и зеленчуци.
5. Със спирт и обезболяващи средства се мажат местата, където се чувства болка.
6. По възможност да се правят максимално възможно повече масажи на крайниците, най-малко половин час сутрин и вечер.
7. Правят се 3 тояжки за движение с дължина 80 см и тегло 300, 600 и 900 грама. С тях се започва упражнение първо с най-малката, като постепенно се преминава към по-тежката и същевременно се увеличава времето на самите движения. Упражненията да бъдат от период на 15-30 минути, като се описват кръгови движения.
8. Приема се витамин В по едно драже 3 пъти дневно.
9. Когато стане възможно движението, да се правят разходки от по 30 минути сутрин и вечер.
Лечение на бронхит, астма и прекарана бронхопневмония
1. Вземат се 400 г цвят от дървесен дъб, по 200 г подбел, волски език, риган, мащерка, липа, мента, жълт кантарион, маточина, плод от шипка, както и 100 г анасоново семе. Всички билки се нарязват и смесват. От тази смес се взема 1 с.л. и се запарва в 400 мл вряла вода, престоява 1 час, прецежда се и се пие по 3 пъти на ден 15 минути преди хранене.
2. Едновременно с горските билки се взема 1 кг чист пчелен мед и се прибавят 200 г смлян на кафемелачка пчелен прашец. От сместа се вземат 3 ч.л. и се смесват със сока на 1 лимон, почива се 15 дни и се повтаря още 45 дни. Тази смес е известна под названието „майски цвят“ и дозата се запазва за по-нататък 3 ч.л. със сока на 1 лимон.
3. След 6-месечно лечение с билките от точка 1 се преминава към употребата на билката котешка стъпка. Същата се смила и от нея се взима 1 ч.л. и се запарва в 400 мл вряла вода, престоява 1 час, прецежда се и се изпива на 3 пъти 15 минути преди хранене. Продължителността на лечение с котешка стъпка е 6 месеца.
Сребролист очиболец (Potentilla argеntea L.)
Това е втората по значимост билка след котешката стъпка на Караивановия род (по линия на Гина Кунчева ) и карловци. Растението е многогодишно, от рода очиболци, което расте по сухите места на планината. От долната му страна листата посребряват, откъдето произлиза и наименованието му. Това му външно качество позволява да се разпознае от другите очиболци. Има жълти семена и съдържа естествени антибиотици, аналгетични вещества, както и салициеви соли. Използва се преди всичко за лечение на очите при възпаление, а напоследък и за лечение на простудни заболявания. Единствено в България и около Карлово билката е използвана за лечение на бъбречни заболявания, при което с учудваща сила разрушава бъбречните камъни, премахва възпалението и едновременно обезболява.
Аналог, растение или лекарство, няма.
Гърличе (Chenopodium foliosum L.)
Едно- и по изключение двугодишно растение от рода на „Куча лобода“ или „Сладка трева“, което у нас има няколко народни наименования: гърличе, свинска ягода, червено раче и др. Падналите семена наесен се развиват напролет, както и засетите напролет дават семена до септември. На височина достига от 10 до 80 см, а стъблото е дебело от 1-2 мм до 1,2 см. Семената му образуват още през март само удължени листа. След 40 дни вече образуват стъблата, които растат направо нагоре. След 60-80-ия ден по стъблата се образуват малки зелени бучици, които се вкореняват. След 110-ия ден зелените бучици добиват формата на ягода, поради което е наречено от народа свинска ягода. По тези плодове се появяват черни точици, които са самите семена на билката. Обаче растението се среща много рядко в България. Много е вероятно да расте само у нас, но и тук е вече на изчезване. Далеч преди Освобождението от турско робство то било добре позната билка в Карловския регион на Стара планина – от Клисура до Калофер. Край Карлово се среща в района на Суловрач, местностите Магарешка пътека и Съсъневка. Билката е била отглеждана и като културно растение в дворовете. Като диворастящо се среща още в Гоцеделчевско. Пренесено е за отглеждане още във Варненско, в Родопите, край Чепеларе и Пазарджишко, в района населата Главница, Црънча и най-вече Деброщица от д-р Чардаклиев.
В Карловския регион растението е било използвано за лечебна цел от Тахчиевия род отпреди 200 години преди Освобождението (а този род е майчиният род на Апостола). По-късно В.Т. Чардаклиев го прилага от 1881 г. в Русенската болница. В своята лечителска дейност неговият внук д-р В. Н. Чардаклиев след многогодишна селекция в Пазарджик създава собствен сорт за култивиране със съвсем различни качества от планинския вид. Той е няколко пъти по-едър и освен това не сваля така катастрофално кръвното налягане. Като дрога се използва цялата наземна част, която се прибира в момент на около 30% зачервяване на плодовете му. Изсушената дрога се нарязва на части от 1-2 см. От тази дрога се взимат 2 с.л. (пълни) и се варят в 400 мл вряла вода, докато останат 200 мл. След охлаждане от 20 минути се прецежда и остатъкът отново се преварява и изпива. Първите 200 мл се пият по 100 мл сутрин и обед 10 минути преди хранене, а вторият извлек от 200 мл се изпива 10 минути преди вечеря. Това е дневната доза за възрастен човек с тегло около 60-80 кг.
Билката има силно лечебно действие в областта на глътката и лекува почти всички нейни възпаления и тези на устната кухина, поради което е наречена гърличе. Доказана е неговата най-голяма лечебна сила и благоприятно въздействие за лечение на мастопатиите при жените, включително и на фиброзната мастопатия, т.е. бучките в женските гърди. А те се лекуват само по оперативен път или въобще не се лекуват. При катаралните мастопатии с билката гърличе бучките се стопяват само с два поредни сеанса от по 10 дни, направени в интервал от един месеца, което довежда до пълно оздравяване. За същия период от време то е в състояние да ликвидира дори и фиброзна мастопатия.
С успех се прилага за лечение при гнойно възпаление на гърдата при жените, където е възможно и комбинирано лечение с хума.
При ревматични заболявания билковият извлек се употребява в два поредни дни, след което, преди да се повтори, се почива 10 дни.
Билката има и противораково действие. С новоселекционирания от него културен сорт гърличе д-р Чардаклиев е лекувал успешно жена с рак на гърдата. Помага и при артрити. Растението е отбелязано в Червената книга на България като рядко и изчезващо.
Аналог на лекарство или билка с тези възможности няма.
Дребноцветна речна върбовка (Epilobium parviflorum)
Многогодишно растение с височина 20 до 40 см. В Карловския регион се срещат около 11 вида, един от който е дребноцветната двуцвета върбовка. Тя въобще не е описана в ботаническата литература. Притежава лечебно действие при лечението на простатата при мъжете и по-слабо лечебно действие при заболяване на черния дроб.
Горска бадемова млячка (Enperbia amigdaloides)
Многогодишно растение с височина 30-50 см. Среща се и като едногодишно с жълти цветове. Билката се явява като незаменимо средство за лечение на незаздравяващи рани, има и способност да унищожава почвените нематоди, които се намират около корените му.
Земна ябълка (Helianthus tuberosus), гулия, шарлагун
Употребява се най-вече като прясна салата. Притежава лечебно действие при бъбречни заболявания, нефрити и диабет.
Огниче – пясъчник (Chenopodium botrys)
Много често се среща около Карловско. Най-много се употребява против стомашно-чревни разстройства.
Схема за лечение на тумори (урологично)
А. Билката ВЪРБОВКА – 1 ч.л. от билката, смляна на ситно, се запарва в 250 мл вряла вода и кисне в продължение на 1 час, като същевременно може да се приготви още и от вечерта. Прецежда се и се пие на 2 равни части сутрин и вечер 10 минути преди хранене.
Продължителност на лечение – 10 дни.
Б. Билката ГЪРЛИЧЕ - 2 с.л. от сухо смляна билка се варят в 400 мл вода, докато остане наполовина (200 мл). Престоява до охлаждане, прецежда се и се пие на две равни части сутрин и обяд. Остатъкът от варената вече билка се преварява още един път по описания начин и се изпива вечерта.
Продължителност 10 дни.
В. Билката ТРЪНЧЕ - 1-2 с.л. смляна билка се вари 5-6 минути в 450 мл вода и в момента преди сваляне от огъня се прибавя 1 ч.л. от билката КОТЕШКА СТЪПКА. Запарката кисне 1 час, прецежда се и се пие на три равни части през деня 10 минути преди хранене.
Продължителност 100 дни.
Г. След този период се продължава само лечението с КОТЕШКА СТЪПКА и СРЕБРОЛИСТ ОЧИБОЛЕЦ, като се вземат по 1 ч.л. от двете билки, ситно смлени на прах, и се запарват в продължение на 1 час в 600 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пие на три равни части за деня 10 минути преди хранене.
Продължителност на приема на двете билки: 45 дни.
По-нататък лечението продължава само с котешка стъпка още три месеца по схемата: 400 мл вода, 1 ч.л. от билката за запарка от 1 час и се приема три пъти дневно 10 минути преди хранене.
Когато се започне с ТРЪНЧЕ, се употребява 1 кг чист пчелен мед и 200 г смлян пчелен прашец. Сместа се разбърква и от нея се взимат 3 ч.л. и се поставят в чаша със сока от един лимон. Всеки път сместа се разбърква и се взима сутрин преди закуска.
При лечението 3-4 пъти седмично се прави прясна салата от настъргани моркови от по 200 г. Сутрин и вечер се взема по 1 перла „Рибено масло“ Vit. ADE.
По време на лечението се препоръчва повече консумация на картофи, зеле и по-малко прием на белтъчна храна.
Противопоказни са: алкохол, цигари и кафе
Лечение на бъбречни заболявания с билката сребролист очиболец
1. Взема се стиска ситно нарязана билка и се запарва в 400 мл вряла вода, кисне 1 час и 30 минути, прецежда се и се пие на 3 равни части 10 минути преди хранене.
2. Едновременно с билката се започва употребата на чист пчелен мед, като към 1 кг мед се прибавят 200 г пчелен прашец. От сместа се взимат по 3 ч.л. и се смесват със сока от един лимон, разбърква се добре до разтваряне и се консумира преди закуска. Продължителността на лечението трае 45 дни, почива се 15 дни и се повтаря отново още 45 дни.
Ако бъбречните камъни са оксалатни (при нефролитиаза), тогава на трето място с меда и прашеца се употребява котешка стъпка по следната рецепта:
Билката с смила добре с кафемелачка и от сместа се взимат по 1 ч.л. и се запарва в 400 мл вряла вода, кисне половин час и се изпива 3 пъти дневно на равни части преди хранене.
Лечението е продължително: първоначално 3 месеца и след лекарска проверка се доуточнява продължението.
Заключителни указания и мнения на пациенти
При наличие на диабет котешката стъпка да се употребява повече от 2 години.
При уринарни проблеми сребролистният очиболец да се прилага поне 6 месеца.
При хроничен бронхит смлените билки на д-р Чардаклиев се прилагат поне 6 месеца. Които свикнат с тях продължават да ги пият като ароматен чай.
При пиелонефрит, простатни и бъбречни проблеми билката сребролист очиболец се прилага също поне 6 месеца и оплакванията от тях изчезват.
При наличието на бъбречни камъни и пиенето на отварата от сребролистния очиболец след 15-20 минути болките утихват, след третия-шестия ден започва изхвърлянето на камъните, което завършва към 60-ия ден, като курсът на лечение е 30 дни, след което няма следа от бъбречните проблеми.
При наличието на оксалатни бъбречни камъни се прибавя и котешка стъпка.
С котешка стъпка, прилагана като запарка, по мнение на лекари успешно се лекува диабетна ретинопатия и ангиопатия.
Една известна фитотерапевтка заявява, че ние трябва да сме благодарни на природата, че е създала билката КОТЕШКА СТЪПКА. Трябва същевременно да подчертая, че така обстойно описаната билка на Апостоловия род и карловци, котешка стъпка, е едно от природните лечебни средства, способно да създава и поддържа устойчива имунна система. Тя не бива да се бърка с билката от Амазонската джунгла от лиановия Котешки нокът в Перу. От него в САЩ се екстрахира билковото лекарство номер едно в света, наречено САМЕНТО, разпространявано чрез магазините и дрогериите „Лечител“.
Който е упорит и последователен, ще сполучи.
Благодарност: Изказвам моята сърдечна благодарност на съпругата на покойния д-р Н. Чардаклиев – д-р Златарева, за предоставената ми възможност да ползвам неговия богат лечителски архив.

Доц. Тодор ДОНЧЕВ, д-р по биология http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=3&b=475

Ваксиниране на новородени с Първични (вродени) имунодефицитни заболявания. Опасно ли е ?

Първичните (вродени) имунодефицитни заболявания (PID) са група наследствени болести на имунната система, предразполагащи към различни проявления, включително повтарящи се инфекции, ваксинални усложнения, автоимунитет и др. Има редица PID, податливи на много тежки БЦЖ усложнения, включително описани случаи на смърт, такива бебета и деца не трябва да се ваксинират. Проблемът идва от това, че повечето бебета са диагностицирани, след като вече са ваксинирани в родилното.

Такива PID са: хронична грануломатозна болест (CGD), тежка комбинирана имунна недостатъчност (SCID), менделова податливост към микобактериални болести (MSMD) и още около 150 други.
В една от статиите се посочва, че е доказано неразкриването на някои PID до появата на ваксиналните усложнения. Даже някои БЦЖ реакции се явяват като подсказка за имунодефицит. Същевременно, ранното откриване на PID (напр. SCID) може да бъде животоспасяващо, а и да предотврати последващи тежки постваксинални последствия.
По тези причини в някои страни е стартиран скрининг за някои имунодефицити като рутинна програма за новородени (напр. в САЩ от 2008 г.).
Някои PID са по-често срещани в страни с високи нива на родствени бракове (у нас също), обаче именно тези страни са силно насърчаващи БЦЖ ваксинацията при раждане (и безогледното ваксиниране на конвейер).

Силно се препоръчва ранното диагностициране на лица с PID, прецизен контрол и мерки, насочени за избягване прилагането на БЦЖ при раждане при бебета с фамилна анамнеза за повтарящи се инфекции и имунодефицит. Предварителното познаване на фамилната анамнеза при такива пациенти може да е животоспасяващо или да избегне тежки постваксинални реакции (и смърт).

Въпросът е на какво ниво са тези мерки в България и какво се случва с тези ваксинирани пациенти. Мисля, че отговорът е ясен на всички...

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/20171917
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/26477962
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2668749/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3361897/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4792288/

Подбор и текст : К. Асенова

БЛАГОЙ ПАЛИКАРСКИ: РАКЪТ Е ЛЕЧИМ С ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ВЪЛНИ

Принтирай публикациятаСподели

 0 Коментара

Благой Паликарски от София е икономист по образование, вече пенсионер, пламенен привърженик на биорезонансната терапия, създадена от американския лекар д-р Роял Реймънд Райф през 30-те години на 20в. За забележителните възможности на тази терапия и за особения начин, по който се запознава с нея, г-н Паликарски разказва в интервю за вестник „Доктор“.

Г-Н ПАЛИКАРСКИ, ЗАЩО СТАНАХТЕ ПОЧИТАТЕЛ НА БИОРЕЗОНАНСНАТА ТЕРАПИЯ НА Д-Р РАЙФ?

Аз не съм доктор, но виждам моята мисия като просветителска да стане известно на възможно повече хора, и то лекари, делото на д-р Райф. Запознах се с неговотооткритие благодарение на моето приятелство с Тодор Георгиев от Пещера, който има 15 технически изобретения. Прави впрочем и електромобили.

През юли 2011г. оперират майка му от рак на стомаха- отварят я, виждат, че има много метастази и я затварят. Лекарите казват, че тази 77 – годишна жена вероятно ще живее само още пет месеца. И тогава Тодор търси алтернативно лечение. Разбира от интернет за успеха в лечението на онкологично болни в последен стадий от д-р Райф с помощта на откритата от него биорезонансна терапия.

По схемите в интернет Тошко направи един генератор – резонансен апарат и започна да третира майка си всеки ден по 15-20 минути с нискочестотни вълни до 20 килохерца. През този период той се свърза с един българин, който живее в САЩ и обслужва компютри в болници, и сподели, че лекува майка си по метода на д-р Райф.

Този българин говори с един много възрастен лекар дали е чувал за д-р Райф. Оказва се, че не само знае за него, но и като млад лекар е работил в неговия екип. Американския лекар ни изпрати честотите, с които се лекуват 1002 заболявания и техните разновидности. Например диабетът е четири вида, синузитът е три вида и така нататък. Казах тогава „Тоше, две разузнавания да работят за теб, нямаше да се доберат до информацията, която ти подари този американски лекар“.

След време Тодор искаше да говори с него, за да го консултира за някой неща, но човекът беше вече много стар, на 95 години, и болен на легло. Връзката не стана.

А КАКВО СЕ СЛУЧИ С МАЙКАТА НА ТОДОР?

На 2 май 2012г. в болницата в Пловдив и правят изследване и виждат, че няма никакви метастази. Но и предлагат втора операция, защото туморът притиска хранопровода и жената щяла да умре от глад. Но майка му се чувстваше добре и се отказа от операцията. Работеше си в двора, отглеждаше домати. Но една сутрин се събуди – единият и крак посинял, тромбофлебит. След 4-5 дни тя умря. Предполагат, че тромбът е стигнал до мозъка.

Има и още един случай, момиче от Пещера с екзема от осем години, на която не помагат нито лекарства, нито мазила, разбрало, че Тошко лекувал майка си чрез биорезонанс и го помолило да и помогне. За месец и половина ежедневно третиране по два пъти екземата на момичето изчезнала.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА БИОРЕЗОНАНСНИЯ АПАРАТ НА ТОДОР ГЕОРГИЕВ?

Направи до сега четири типа апарати. Единият от тях заедно с честотите за 1002 заболявания даде на човек, който прави биорезонансна терапия с швейцарски апарат. Този Райф-терапевт смята, че апаратът на Тошко е по-хубав от швейцарския, който струва 8000 евро.

Апаратът на Тошко може да унищожава не само вирусите, но и техните мутации. Когато въздейства на вируса, в отговор той започва да мутира. Но апаратът улавя честотите на мутациите и ги атакува с тях, за да ги унищожи.

На пазара за медицинска апаратура има също германска, холандска, френска, руска апаратура за биорезонансна терапия. В почти всички държави на този принцип са направени уреди с различна степен на възможности. Някои от тях работят само с 15 честоти. Наричат ги детоксикатори.

В интернет може да се открият честотите за третиране на 3500 заболявания. Някои от тях съвпадат с нашите 1002, които ни изпрати възрастният американски лекар. Аз лично разполагам с програмата и честотите за третиране на 455 заболявания. Имам най-голямо доверие на нашата програма, защото със сигурност е резултат от работата на д-р Райф и неговия екип.

Според него голяма част от заболяванията имат патогенен характер – вирусен, микробен, гъбичен и т.н. тези патогени имат различни резонансни честоти от здравите тъкани. Д-р Райф използва резонансната честото на вируса или на микроба, за да го третира с нискочестотни електромагнитни вълни със същата честота и така да го унищожи. Биорезонанса е гениално откритие. Доказва го и това, че по този начин д-р Райф е излекувал 16 души, безнадеждно болни от рак.

ВИЕ ЛИЧНО ЛЕКУВАТЕ ЛИ СЕ С БИОРЕЗОНАНСНИЯ АПАРАТ?

Да, от един месец си лекувам простатата. Тошко също си я лекува. Имаме честотите за лекуване на четири вида заболявания на простатата. Моята разновидност се лекува с 27 честоти по три минути всяка.
Процедурата ми трае 1 час и 40 минути. Прави се всеки ден един или два пъти. След два месеца ще направя ново изследване, за да видя резултата. Тошко си излекува пневмонията. А мой приятел, на който дадох апарата, се оправи от астма, отключена след грип. Отървал се е и от запек. Резултат сме видели и от третирането на разширени вени. Който от познатите ни има нужда и желание да го изпита на себе си, взема апарата, качваме му честотите на компютъра и сам си провежда процедурите. Двата електрода се държат в ръце . Усещат се в началото леки бодежи в дланите и нищо друго. Човек трябва да внимава само да не се допират двата електрода един с друг, за да не се повреди апаратът.

ЗАЩО СПОРЕД ВАС НЕ Е МНОГО ПОПУЛЯРНА БИОРЕЗОНАНСНАТА ТЕРАПИЯ НА Д-Р РАЙФ, ВЪПРЕКИ ДОКАЗАНИТЕ И РЕЗУЛТАТИ?

Тук става въпрос за сблъсък на финансови интереси. Открихме интервю в интернет от 2013г. на лицензирания Райф-терапевт Васил Стоев, който работи във Флорида, САЩ. Той обяснява яростното отхвърляне на Райф-терапията с финансовите интереси на фармацията: „Всеки ден се купува инсулин за един милиард долара. Представете си, че ако с Райф-терапията се излекуват една четвърт от болните, това са 250 000 долара на ден, които фармацевтичната индустрия ще губи“. От това интервю на Васил Стоев става ясно, че за сега биорезонансът не може да въздейства при левкемия. Но споменава, че автоимунното заболяване ревматоиден артрит може да се лекува с биорезонанс, защото е причинено от вирус.

КОЙ Е Д-Р РЕЙМЪНД РАЙФ?

Този разностранен гений е роден през 1888г. Лекар, биолог и физик от Сан Диего. Д-р Райф разработва технологии, които и днес се прилагат в електрониката, биохимията, радиохимията, балистиката и авиацията. Той развива биоелектричната медицина. През 1933 завършва окончателно работата си над своя универсален микроскоп, работещ на базата на биорезонанса и постигащ увеличение 60 000 пъти.

Чрез него наблюдава в динамика репликационния цикъл при вирусите, жизнения цикъл на бактериите, а също как под влиянието на различни канцерогенни вещества някой вируси превръщат нормалната клетка в ракова. За сравнение със съвременните електронни микроскопи могат да се наблюдават вируси и бактерии само в неактивно състояние.

УРЕД С ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ ВЪЛНИ

За да унищожи патогенните микроби, Райф използвал същия физичен принцип, който му помагал да ги наблюдава живи – принципа на биорезонанса. Атакува ги чрез създаден от него уред с електромагнитни вълни с тяхната резонансна честота, но с много по-голям интензитет. Така предизвиквал разрушаването им. Използвайки този метод, Райф успява да излекува 16 онкоболни в терминален стадий.

Д-р Райф е принуден да прекрати дейността си, защото Американската медицинска асоциация (AMA) започва съдебен процес срещу него и методите му на лечение. Голяма част от документацията с изследванията му била открадната, а микроскопите му изпотрошени. Преследванията довели д-р Райф до алкохолизъм. Той починал беден и забравен през 1971г.

 Източник : bezrak.com  Източник: в-к Доктор

Парадонтоза

В памет на Д-р Мери Димитрова Марчева
Споделяне относно:
1.Парадонтоза
2.Флуор в питейната вода.
3.За общото състояние на зъбите и грижите за устната кухина през живота.

На 96 г.възраст ни напусна нашата родственица Д-р Мери Марчева (1920-2016), която е лекувала хиляди болни, главно със стоматологични проблеми. Направила е през 60-те години дисертация за минералните води в България, като подробно ми е разказала за влиянието на флуора от естествени водоизточници за питейна вода върху здравето. Като равносметка за десетилетната си практика ми разказа, включително с конкретни казуси, за грижите за зъбите и устната кухина – едно необичайно виждане, което може да шокира цивилизования читател, както и да разгневи производителите на всякакви средства за предпазване и лечение.

1.Парадонтозата е често срещано хронично заболяване на устната кухина при което се оголват постепенно шийките на зъбите. Придружава се с кървене, което отваря врата за патогенни и сапротрофни микроорганизми. Накрая се стига до загуба на зъбите. Класическото лекуване осигурява, по данни на Д-р Марчева до 18 години живот на зъба, след първичното установяване на заболяването.
Рано или късно, всички губим зъби. Естествената загуба става като каналът в зъба, който подхранва пулпата и съдържа нерв и кръвоносни съдове, започва да се стеснява. Това предизвиква недохранване и денервация (обезчувствяване) на зъба. Зъбът пада без болка и кървене.
Болестната загуба може да е придружена или не от парадонтоза, надраскване и начупване на емайла, което отваря врата за храна и микроорганизми до дентина, като навлизането след счупвания и просмукване може да стигне до пулпата и да предизвика възпалението й (пулпит). Неизлекуван или неправилно лекуван пулпит може да предизвика гранулом и изваждането на зъба да е наложително. Грануломът изваден със зъба оставя голяма дупка в челюстта, като впоследствие може да създава проблем за сетнешно залавяне на временна или постоянна протеза.
През 50-те години швейцарски лекар докладва в статия за успешно лечение на парадонтоза с Ровамицин (Rovamycin). Първи със системното приложение на това лечение у нас прави д-р Мери Марчева, като публикува резултати едва след достатъчен брой проследени случаи, за да бъде достоверно, както се казва, на наша земя. Моят опит на пациент с парадонтоза показа, че у нас не се прилага това лечение защото не е влязло в учебниците по стоматология / парадонтология.
Макар и с голямо закъснение, след като доста зъби са ми били увредени от парадонтозата, след прилагане на класическите медицински похвати, аз успях да прекратя кървенето, инфекциите и дори венците ми се стегнаха и затвориха зъбните шийки на останалите зъби.
Затова и сега аз споделям рецептата, оставена от нея.

Основното лекарство е антибиотикът Rovamycin. Тъй като той се произвежда в различни количествени варианти, ще посоча ограничителните задължителни за лечението количества. Необичайното в прилагането е голямата доза, която обаче се взема за кратко време (по принцип продължителното приемане на антибиотици, особено в по-малки количества, или количества под нивото на положителното терапевтично действие срещу микроорганизмите, води до получаване на мутирали щамове, които привикват към антибиотика и след това се размножават успешно при последващо лечение с достатъчни терапевтични дози. Лечението може да стане сложно, давайки бонус време на патогените).

Rovamycin 1,5 МЕ:
2 дни х 4 табл.
2 дни х 3 табл.
2 дни х 2 табл.
В останалите дни до края на месеца (т.е. 24 дни) се взема само 1 табл. дневно.
Таблетките се приемат на равни отрязъци от време. Например 4-те таблетки се приемат на 6 часа, 3-те таблетки на 8 часа, 2-те таблетки на 12 часа. Вземането по няколко таблетки наведнъж за подсигуряване на цялото денонощие е предозиране и е опасно!
Ако разполагате с други количества за таблетките, трябва да знаете, че дневната доза в началните 2 дни трябва да достигне 6 МЕ (не повече!) (1,5х4=6). Така, за старта на лечението с този антибиотик са ни нужни, при примера с тази опаковка/разфасовка общо 42 таблетки.
Макар и рядко, човек може да се случи човек да има алергия към този антибиотик. За да се провери това, се прави тест, който до минути дава резултат. Ако организмът ви го приема, няма причини да не приложите лечението.

Едновременно с антибиотика трябва да се вземат и витамини:
Вит.А – 5000 Е за ден (ако разфасовката е с друго описание, трябва да знаете че 1 милилитър от некапсулования, течен витамин А е 4000 Е. Т.е. трябва ви малко над 1 милилитър, ако е възможно да измерите). 5000 Е са приблизително 4 капки.
Вит. С - 1 грам (1000 милиграма) за деня, като се разпределя на интервали така, че в еднократен прием да няма повече от 300 милиграма. Предозиране с витамин С е невъзможно дори при еднократно приемане на 1 грам, дори и повече, но организмът го изхвърля през бъбреците. Аз препоръчвам 4 приема по 250 милиграма или 5 приема по 200 милиграма. Масовите разфасовки са по 100, 250 и 500 милиграма.
Вит. В1 – 3х2 табл. дневно
Вит. В6 – 3х1 табл. дневно.

Следва почивка от 1 месец, през който не се приема нито антибиотика, нито витамините.
След почивката схемата за антибиотика е следната:
1 ден 4 табл.
1 ден 3 табл.
1 ден 2 табл.
В останалите 27 дни до края на месеца се взема 1 таблетка. За тази част на лечението ви трябват общо 36 таблетки, ако са по 1,5 МЕ.
Витамините са същите.
Следва почивка от 2 месеца и се прави контролен преглед на състоянието на устната кухина, с оглед промени за парадонтозата. При положителни промени, повтаряте схемата. Възможно е пълно излекуване, както стана при мен (например кървенето при мен спря още на шестия ден от първата част).
Това лечение се прилага само за възрастни (зрели) хора, които нямат противопоказания към добавените към основното средство вещества. Например най- чистата и напълно съответстваща на количеството форма на витамин С е ампулата. Тя е и най-скъпата за дадено количество, но човек сам решава дали здравето му е ценно. В сухите таблетки указаното съдържание е по-малко, а в някои от измерванията, се оказва доста под написаното.
*
С оглед защитата на своето здраве и достойнството на дипломираните лекари, бъдете деликатни, когато решите да давате информация за това лечение. Препоръчвам да имате доверен лекар, който ТРЯБВА ДА ЗНАЕ че прилагате. На класически тесногръди и необновяващи знанията си лекари бъдете еднакво учудени как здравето ви се е подобрило.

2. Флуор в питейната вода.
Флуорът е отровен газ, разтворим във вода. Той е халогенен елемент, като е известно, че всички халогенни елементи (хлор, бром, йод) са силно отровни, освен в много ниски дози, където са безопасни или дават под-патогенни, и дори лечебни реакции. Хлорът е първия боен отровен газ. За пръв път той се използва в Първата световна война. (Какво пием?!).
Флуорът е любима добавка в пастите за зъби. По-широката информираност на населението, че флуорът в различните си съединения е отровен е контраатакуван от търговците, че количеството му е съвсем малко. Че ако той не се пие и се измива внимателно устата, той не попада в организма. Това обаче е лъжа. Никое дете до 6 годишна възраст не може да отдели пяната от водата в устата си. Освен това веществата в пастата за зъби са водоразтворими и някои от тях, като флуорните съединения, лесно преминават през лигавицата на устата.
Физиологичното действие на флуора е изследвано практически от д-р Менгеле, член на националсоциалистическата партия на Германия и последовател на Адолф Хитлер. Прилагайки на затворници, заловени неприятелски войници, партизани и наречени за геноцид евреи и цигани, този елемент, той е удостоверил неговите летални, наполовина летални дози, както и промените със здравето при по-ниски дози. Интересни са най-ниските дози, при които не се наблюдават видими никакви промени в здравето. Но… се потиска критичното мислене. Именно в обхвата на тези дози е флуора в пастите за зъби, при положение, че внимателно се изплюе използваното количество.
Човек, който е с потиснато критично мислене, не задава никакви допълнителни, контролни въпроси на този, който му заповядва. Въпреки наличието на морал и съвест, действията на приемащия флуор са без съответствие с тях. Те стоят като теория, която е красива, но не подхожда да се прилага на практика.
Ако изключим конспирацията срещу здравето и ума на хората, може ли човек да си навреди сам, без да иска, от невежество, с флуор?
Оказва се, че може. Минералните води със съдържание на флуорни йони над 0,1 микрограма (не милиграма!) на литър не стават за пиене. При 0,2 микрограма на литър, примерно, ако нямате никаква друга вода, може да си позволите до 100 милилитра (1/10 от литъра) вода на ден, напълно безопасно. Всичко над това ще ви действа съобразно резултатите на д-р Менгеле.
Какво показват изследванията на д-р Мери Марчева?
Някои от изворите на минерална вода в Родопите, където населението живее и пие от векове, съдържат високи количества флуор. Водата от някои от тези извори и днес се бутилира и хората не задават неудобни въпроси, пият, казвайки, нали ВСИЧКИ ПРАВЯТ ТАКА?
Какви са резултатите от приемането на флуор с водата, в тези непосредствено несмъртоносни дози?
Зрелите хора, когато започнат да пият флуорна вода, имат по-здрави зъби и кости. ФАКТ! След време обаче се появяват жълти петънца по емайла на зъбите – флуороза. След още време – зъбите намаляват своята жизненост и умират от свиване на канала към пулпата, за което споменах по-горе.
Когато редовно се приема флуорна вода от детска възраст, човекът нараства много бавно и рано му се вкостява скелета. Изследваните от некрополите скелети в район с естествено флуорна вода в Родопите са на възрастни хора, но с размери на 10-12-годишни деца. С навлизането на съвременно водоснабдяване, което улавя планинската вода с произход от снеговете и дъждовете (а не преминала от дълбоки земни недра през минерали, съдържащи флуор), скелетите на хората вече достигат до нормалния си ръст.
Време е хората да се замислят, и ако не са жертви на потиснатото от флуора критично мислене, да направят съответните изводи и коригират поведението си.

3.За общото състояние на зъбите и грижите за устната кухина през живота.
Д-р Мери Марчева е имала пациенти от цялата страна. Хора с различни професии и на различна възраст. Едни с голямо усърдие прилагащи паста за зъби като здраво работят с четката. Други, които бихме нарекли „занемарени”.
Попадайки на пациенти над 70 и 80 годишна възраст с минимални проблеми по зъбите, тя се е натъкната на парадокс. Те не са ползвали паста за зъби. Вместо четка – клечки. За последните две днешни поколения е правилно да се напомни, че стоката „клечки за зъби” е нещо което не е било познато в България, или е рядка, чужда, скъпа, снобарска стока, преди те да се появят на бял свят. Клечките за зъби, които не са стоки, преди са били от здрави клонки. С тях са отстранявали всичко, което може да е останало между зъбите.
Тези старци и старици със здрави зъби задължително след всяко ядене са си изплаквали с вода устата. Хранели са се с груба храна. Самата храна остъргва евентуални по-стари остатъци върху зъбите, които сега наричат „плака”. Така, каквото и да остане по зъбите, може да престои не повече от няколко минути до няколко часа.
Някои от тях са дъвкали след изплакване на устата борова смола. По нея полепва всичко, което се намира в устната кухина, не само между зъбите. След няколко минути дъвкане, се изплюва.
Удивителен е случая с близо 90 годишен мъж, придружаван за кураж от две по-млади 80-годишни дами. Оказва се, че без тях, той не би отишъл на зъболекар. Оплаква се от болка в краен зъб (молар), откъм гърлото. Всички зъби са му били здрави. При внимателно вглеждане, е забелязано липсващо малко парче откъм задната, откъм гърлото, страна на зъба.
Когато приключили с процедурата, д-р Марчева го запитала, как поддържа зъбите си в добро състояние? Каква паста за зъби използва? Отговорът е шокиращ за съвременниците ни. Той никога през живота си не е вкарвал в устата си чужди тела: нито паста за зъби, нито четка за зъби. Промивал си е устата с вода след ядене. Хранителен режим: сурова храна (което сега наричаме „салата”), по-рядко „готвено”. Не се е хранил с меки храни (каши). Хлябът се е правил на място, в семейното огнище, само веднъж седмично. След като се изпече и изстине, той се разрязва и оставя в затворено, но не задушено състояние (както сега го слагат в найлон, пвц и т.н.). На практика, това е твърд хляб. Мога да предположа, че е бил пълнозърнест (кой ще чисти и разделя зърното на отделните му съставки, както сега се прави?!).
Хората от три поколения преди нашето най-младо, не са яли рафинирани храни. Захарта е била непозната.
*
Какво показват изследванията и да прибавим към тях разсъжденията на д-р Марчева, за четката и пастата за зъби.
Пастата за зъби съдържа вещества, които са детергенти, които убиват микробите. В устата, както и в други части на тялото, има микроби, чиято функция е слабо изучена днес. Масовата практика преди десетилетия приема, че всички клетки, които не са човешки, нямат място в човешкото тяло. Последните десетилетия показват, че това не е така. Ние имаме нужда от микроби, от огромен брой видове микроби, които в нужното количество и на правилното им място, служат за стража на нашите едри, в сравнение с тях клетки. Микробната теория за болестите днес може да се приеме с известни основания, за една добра хипотеза. Много от бактериите са сапрофаги – те ядат мъртвите клетки, които се случват непрекъснато при жизнената дейност. Припознаването им като патогени, на места където има вече болестен процес, в някои случаи означава грешка. Огромен брой клетки на епителите ни живеят само от един до няколко дни. Тези от тях, които не са на повърхността на тялото, няма как да се отделят, освен ако не бъдат раздробени и изконсумирани от съседите си и от бактериите сапрофаги. Някои болестотворни бактерии се явяват паразити или убийци за нас, само защото врагът им – други бактерии, са били потиснати, „излекувани” и отстранени от битката, давайки по този начин преимущество сама на едната, неприятелската за нас страна. Една правилно изпълнявана хигиена би трябвало да помага на нашите работници и стражи в битката им със заобикалящите ни и попадащи в нас, условно болестотворни микроби.
Какво правим, когато мием зъбите си с четка и паста?
С помощта на четката, която е с абразивно действие, нанасяме дразнещо и атакуващо повърхността на зъбите, лигавицата и микробите вещество. Ние атакуваме микробите без оглед дали са полезни или не. Ние се стремим да убием ВСИЧКИ МИКРОБИ! Ние се стремим да направим устата стерилна, да мирише на лаборатория по органична химия, и да живеем с изкуствения аромат, добавен да компенсира мъртвилото в устата.
Разговарях със съвременен млад зъболекар, който е установил, че прилагането на все по-модерни, с избелващо действие, с все по-силно антимикробно действие пасти за зъби, от неговите пациенти, води до селектирането на все по-резистентни на детергентите микроби. На прост език казано, ние все по-успешно отглеждаме все по-зли микроби в устата си (!).
Наблюденията над пациенти и аналогичните експерименти с четка за зъби, показват че след 40 годишно ежедневно (еднократно или двукратно) въздействие с четка за зъби, зъбният емайл става критично тънък. Вече не помагат пломбите. Нужно е обличането на всички зъби с коронки. Понякога цяла редица зъби се замества и облича с протезен мост.
Това са резултатите от цивилизованите обгрижвания.
*
Попитах д-р Марчева, какво да правим, когато сме в тази натрапена ни от съвремието ни ситуация.
Тя каза, че ако се избягват надраскванията на емайла със зъболекарската машинка, което е неизбежно при поставянето на най-обичайната пломба; ако не се ядат кисели (асетатни) храни (или ако се ядат, то да не стоят продължително в устата), ако не се ядат захарни изделия, особено с рафинирана захар; ако не се ядат рафинирани храни, човек ще е със здрава уста.
Все пак, дали има безопасен заместител на пастата за зъби? – Да. Това е сода за хляб със сол (вариант на нейна колежка със защитен докторат за същото – с наситнена морска сол), които се втриват (1 сол / 2-3 сода). После се изплаква с вода.
Понякога, за накрая – еднократно изплакване с кислородна вода към обикновена 1:3. След това се промива с обикновена вода. Това би убило анаеробни микроби, ако са попаднали в устата.
Също: не бива да се пие много горещо, много студено (вероятно заради топлинния ефект на разширяване и свиване, което става неравномерно поради разликите в материала от който сме изградени).

Събрах, подредих и написах, със съзнание за повишаване на просветеността, с почит към паметта на д-р Мери Д. Марчева.

Киста на опашката - Владо Радев

 

Копирано от фб

Рецепта 1 от Владо Радев

" Здравейте,
Преди няколко години имах киста на опашката.През няколко месеца се възпаляваше,подуваше се и болеше доста докато не се спука(малка дупчица) сама,през която изтичаше и отшумяваше за известно време.Изчетох челия интернет,но изглехдаше че единствения начин беше оперативна намеса.Понеже ме беше страх от упойката (спинална упойка) с която искаха да ме оперират,не знаех на какъв анестезиолог ще попадна,започнах да търся алтернативно лечение.Оказа се много просто.Малко чист пчелен восък от току що изградено далаче(без восъчна основа-чист восък) още не напълнено с мед и малко чист пчелен клей(ако не ви е ясно питайте някои пчелар,а и най-доре си вземете от него,не от магазин).Поставя се малко от восъка и малко от клея 1към1 в метален съд и се загрява и разбърква постоянно до получаване на хомогенна смес като се внимава да не загори(аз на няколко пъти отмествах съда от котлона за да не загори и после пак го поставях).Още докато е горещо се потапя подходящо парче марля (колкото да се залепи на мястото) по която сместа полепва.Изчаква се сместа да поистине да не е гореща,но трябва да е топла (да може да се търпи) и се залепва върху кистата и се преспива с марлята.Моля на сутринта да не ме псувате когато отлепяте марлята :) (като епилация си е...боли доста)Прави се 4/5 нощувки.Аз започнах да поставям марлята в момента в който усетих че започва да се възпалява наново кистата.Обикновенно се спуква и има отвор колкото клечка за зъби.След поставянето на марлите на 4-я ден на сутринта имах отвор в който можех да пъхна цигара(не съм го правил 5-тата вечер).Отвора се затваря много бавно може би 10/15 дена(не помня точно)След тези 4 нощувки вече трета или четвърата година този проблем изчеза.Спортувам скачам вдъгам тежко и нямам проблем...не се възпалява(забравих за кистата).Ако имате въпроси питайте.Дано да съм полезен на някого.Вианаги има алтернативно лечение.Успех на всички." 

Рецепта 2 от Пламена Владимирова 

 При мен беше подобен случей .Първия път ходих да ми я "сцепят" при хирург оперативно .На следващата година почти по същото време се появи отново и тогава моята баба ми направи подобен мехлем ще споделя рецептата може да съм полезна на някои .Та оттогава нямам никъкъв проблем вече повече от 10 години и две нормални раждания.
Рецепта:
Истнска дъвка от аптеката
Восък
Чисто масло
Тези съставки се смесват и загряват на котлон в не залепващ съд или тя ми го правеше в празна кутия от консерва и след това изхвърля като изтине мехлема се налага на мястото и сутринта всичко беше свършило без болка абсолютно нищо не бях усетила 
Колачеството на съставките е по равни части .
Желая успех дано помогнем на някои в нужда