-
Синоними: Овча опашка, бесниче, чехълче, бесен бурен.
Семейство: Живеничеви
Разпространение: Расте по тревисти и каменисти места и храсталаци в предпланински местности. Многогодишно растение с право, неразклонено стебло, стигащо на височина до 1 м, с остри листа и събрани съцветия на върха. Цъфти през юни— август.
Използуваема част: Листата, които се берат по време на цъфтежа на растението, изсушават се на сянка или в сушилня при 50 °С.
Химически състав: Сърдечни гликозиди — ланатозид А, В, С, О и Е, стероидни сапонини — дигитонин; флавоноиди — лутеолин; антрахинонови гликозиди, холин, ацетилхолин и др.
Фармакологично действие: Основно действие — кардиотокично. Сърдечните гликозиди засилват сърдечните контракции (положителен инотропен ефект), като систолата става по-мощна, но по-кратка, а диастолата се удължава. Това дава възможност камерите да се напълват по-добре и ударният обем се увеличава. Под влияние на сърдечните гликозиди използуването на кислорода от миокарда става по-икономично. Сърдечните гликозиди забавят синусовия ритъм, в резултат на което сърдечната дейност се забавя (отрицателен хронотро-пен ефект). Това също допринася за по-пестеливо изразходване на кислорода от сърдечния мускул по време на неговата дейност. Провеждането на нервните импулси в преводната тъкан на сърцето също се забавя под въздействие на сърдечните гликозиди, което способствува за нормализирането на сърдечния ритъм. Най-добре изразени са тези ефекти при ди-гитоксина, по-слабо при дигоксина и ланитопа и най-слаби при строфантина, което се обяснява с техния метаболизъм и кинетика. В резултат на общото резорбтивно действие сърдечните гликозиди усилват диурезата вследствие подобряване на хемодинамиката и премахват условията за застойни явления, а така също и чрез подобряване на тубулната реаб-сорбция на електролити. Кумулират в организма.
Терапевтично приложение: Напръстникът (вълнестият) е едно от класическите средства за лечение на сърдечната недостатъчност. Голямото терапевтично значение на гликозидите не подлежи на съмнение. Още Уитеринг в 1785 г. е публикувал свой труд, в който описва свойствата на дигиталиса и препоръчва той да се употребява при оточни състояния. Кардиотоничният му ефект все още не бил познавай. Едва в началото на XIX век Къшни е описал фармакологичните свойства на дигиталиса върху сърцето и по същото време Макензи и Леви демонстрират клиничните му ефекти върху някои ритъмни нарушения, като напр. предсърдно мъждене и трептене. Но едва в 1910 г. Венкебах предписва за първи път дигиталиса при сърдечна недостатъчност.
Напръстникът се използува като суровина за получаване на дигиталисови препарати с кардиотонично действие, като дигитоксин, (дигиталин), ланатиген С (цеглунат, изоланидг цедиланид), ланатозид С, както и най-новите полусинтеткчни Препарати, какъвто е бета-метилдигоксинът (ланитопът) и др.
Начин на употреба и дозиране: В съвременната медицинска1 практика вече не се използуват нативни извлеци от листа на дигиталиса, тъй като има достатъчно много фармацевтични препарати за перорално и венозно приложение. Поради високата си токсичност и способността им да кумулират в организма те се назначават само от лекар и лечението се провежда под негов контрол.
Отравяне: Отравяне с дигиталисови гликозиди се получава при предозиране на дигиталисовия препарат. За настъпването на интоксикация с дигиталис при продължително приемане допринасят следните фактори: напреднала възраст, наличие на чернодробни и бъбречни заболявания, а оттам бавна елиминация, калиев дефицит в миокарда и др. Дигиталисовата интоксикация протича със следната симптоматика: гадене, повръщане, тежест и болки в корема, особено в епигастриума, парестезии. Сърдечната дейност в началото се забавя, появяват се неспокойствие и нервна възбуда. При по-тежко отравяне се наблюдават гърчове, придружени от зрителни, а понякога и от слухови смущения. Сърдечната дейност е брадиаритмич-на (бигеминия, тригеминия, вкл. АУ-блок) и преминава в предсърдио-камерна тахикардия с частичен АУ-блок, вследствие рязкото забавяне на провеждането на импулсите в сноп-чето на Хис. В камерите се създават ектопични огнища на възбуждане с камерна екстрасистолия и камерна тахикардия. Това може да премине в камерно трептене с летален изход.
Лечение: Стомашна промивка с медицински въглен, солево очи-стително, ако препаратът е приет орално. Бързо въвеждане на глюкозен р-р 100 т! 20 % с витамин С 500 мг 2 пъти на ден. Парентерално прилагане на На2ЕВТА (3—5 д в 0,5 1 физиологичен р-р). Срещу атрио-вентрикуларния блок атропин (два пъти по 1 мгзаедно с кофеин подкожно). Ако не се отстрани аритмията при брадикардична дейност — изопреналин. Хипноседативни средства. Форсирана диуреза. Кислородотерапия.
