РОДОПИТЕ – ГРАДИНАТА НА ОРФЕЙ - НАРЪЧНИК

РОДОПИТЕ – ГРАДИНАТА НА ОРФЕЙ НАРЪЧНИК ЗА ВОДЕНЕ ПО БОТАНИЧЕСКИ МАРШРУТИ ИЗ СРЕДНИТЕ РОДОПИ

 гр. Смолян 2012 1 Ползвани съкращения БК - Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) Дг. - двугодишно ДХ - Директива за хабитатите Ег. - едногодишно ЕЕМ Натура 2000 - Европейска екологична мрежа Натура 2000 ЗБР - Закон за биологичното разнообразие ЗМ - защитена местност Изт. - източен, източна, източни Мг. - многогодишно Ср. - средни тр. - тревисто Цф. - цъфтеж ЧС - Червен списък на висшите растения в България CITES - Конвенция по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора. IUCN - Международен съюз за защита на природата и природните ресурси 2 3 Abies borisii-regis Mattfeld Abies alba subsp. borisii-regis Цар-Борисова ела Ботаническо описание: Едро иглолистно дърво с височина до 50-60 м. Листата са плоски, блестящо тъмнозелени отгоре и с две ясни синьобели восъчни ивици отдо- лу. При узряване шишарките се разпадат на отделни люспи и семената опадват. Това е характерно и за шишарките на обикновената европейска ела, което ги отличава от тези на смърча (Picea abies L.). Местообитание: Слънчеви, умерено влажни планински места с лек до умерен на- клон на склона. У нас се среща в планините Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родо- пите, между 900 и 1800 м н. в. Любопитно: Балкански ендемит (разпространен извън България главно в Гърция). Описан е като нов вид през управлението на Цар Борис III (известен с ботаническите си интереси), на когото е кръстен. Цар-борисовата ела е позната още и като българска или островръха ела. Смята се, че е естествен хибрид между гръцката (A. cephalonica) и европейската ела (A. alba), получен в зоната на среща в границите на разпростране- ние на тези два вида в условия на преход между континенталния и средиземномор- ския климат. За нея е характерен бързия растеж, доброто семенно възобновяване с отлична кълняемост на семената и по-голямата приспособимост към съвременните промени на климата. Това предполага увеличаване на разпространението на вида и засилване на ролята му във формирането на горите в Южна България. Опазване: Горите с участие на българска ела формират особен рядък вид природни местообитания като особено интересно е разнообразието във видовия им състав, съ- брал растения с различна екология и географско разпространение. Някои от тях са с природозащитен статус „застрашени”. Включени са и в приложенията на ЗБР, БК и ДХ. Въпреки важната си почвообразуваща и противоерозионна роля те са обект на ин- тензивни сечи, които са сериозна заплаха за съществуването на тези ценни хабитати. Achillea ageratifolia (Sm.) Boiss. Скален равнец Ботаническо описание: Мг. бяловлакнесто тр. растение с височина 10-25 см. За разлика от другите видове равнец у нас неговите силно овласинени листата са прости и целокрайни. Периферните цветове са едри, бели, езичести, а вътрешните са дребни, жълти, тръбести. Цф. V-VII. Местообитание: Расте по варовити скали и скални сипеи със слънчеви изложения от 300 до 2500 м н. в. Любопитно: Балкански ендемит естествено разпространен в България и Гърция. Обилното бяловлакнесто овласиняване е приспособление на растението към висо- ките температури върху припечните варовикови скали, но в същото време го пред- пазва и от ниските зимни температури. Опазване: Видът не е защитен. Achillea clypeolata Sibth. & Sm. Жълт равнец Ботаническо описание: Мг. сивовлакнесто тр. растение, високо 30-50 cм. Листата са последователно разположени, гъсто влакнести. Цветовете са златистожълти, съ- брани във връхни, сбити, сложни щитовидни съцветия. Цф. V-IX. Местообитание: Расте в открити варовити скалисти места в цялата страна до 2000 м н.в. Любопитно: Балкански ендемит, но с широко разпространение на Балканите. Род Achillea е кръстен на името на гръцкия герой Ахил, чиито войници са използвали равнеца за кръвоспиране и лекуване на рани. Съдържащото се в растенията от рода етерично масло с характерен аромат може да доведе до алергични реакции при чувствителни хора. В България се срещат още няколко вида равнец с жълта багра, сред които е и друг балкански ендемит - плътният равнец (Achillea depressa), който у нас се среща в юж- ната част на страната до 1000 м н.в. Освен широкото използване в народната и официална медицина някои от видовете са с отлични декоративни качества, ценени в озеленяването. Опазване: Видът не е защитен. Anacamptis pyramidalis (L.) Rich. Пирамидален анакамптис Ботаническо описание: Мг. тр. растение от семейството на орхидеите. Достига ви- сочина до 50 см. Цветовете с тънка шпора, бели до пурпурни, събрани на върха на стъблото в гъсто пирамидално съцветие, откъдето е и името на вида. Цф. V-VII. Местообитание: Среща се поединично или в малки групи в сухи и полусухи тре- висти места и разредени гори в цялата страна до 1000 м н.в. Любопитно: Този вид образува грудки, които през периода на цъфтеж са винаги две на брой. От дъщерната грудка през есента се развива нова листна розетка, коя- то по-късно образува цветоносно стъбло. Въпреки че не произвежда нектар, расте- нието се опрашва от дневни и нощни пеперуди, поради наподобяването на форма- та на цвета на други подходящи видове. Опазване: Защитен вид според ЗБР. CITES! 4 5 Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng. Мечо грозде Ботаническо описание: Малък вечнозелен храст използван като медицинско растение и в озеленяването. На височина достига 5-30 см. Листата са тъмнозеле- ни, звънчевидните цветовете са бели или розовеещи, а плодът е наситено червена ягода. Цф. VI-VIII. Местообитание: Расте по сухи, каменливи места, както и в разредени иглолистни гори. В България се среща в планинските райони между 1000 и 2900 м н.в. Любопитно: Вечнозелените кожести листа са с продължителност на живот около 3 години, след което опадват и се заменят с нови. Те се събират като билка (Folium Uvae-ursi) заради диуретичното им и антисептично действие. Ползват се при въз- паление на бъбреците, пикочния мехур и пикочните пътища. Характерно за вида е бавното развитие и растеж на индивидите, поради което събирането му е нецеле- съобразно. От същото семейство Пиренови у нас са познати и няколко вида боро- винки. От тях червената боровинка (Vaccinium vitis- idaea L.) много прилича на мечо- то грозде, но листата й са с ясни точковидни жлези, които прозират. И те се ползват като билка с действие подобно на това на мечото грозде. Опазване: Растението e уязвим вид в ЧС, а високопланинските съобщества от мечо грозде са защитено природно местообитание според ЗБР. ДХ. Campanula lanata Friv. Вълнеста камбанка Ботаническо описание: Двугодишно тр. растение високо 30–70 cm, често разкло- нено от основата. Характерно за него е гъстото кадифено овласиняване. Листата са яйцевидни, също меко влакнести, приосновните по-едри, образуващи розетка. Цветовете са многобройни, бели или бледожълтеникави, събрани в гроздовидно съцветие. Опрашва се от насекоми. Размножава се семенно и вегетативно, като през първата година образува стерилна листна розетка, а през втората цъфти. Цф. VII–IX. Местообитание: Предимно сенчести скали и скални пукнатини. У нас се среща в планините Рила, Пирин, Стара планина, Средна гора и Родопите от 600 до около 1500 м н. в. Любопитно: Балкански ендемит с разпространение в България, Македония и ве- роятно в Гърция. Терциерен реликт – в минали геологични времена е бил широко разпространен вид и е оцелял след ледниковата епоха до наши дни, но само с огра- ничени места. Опазване: Защитен вид, с приоритетни за опазване местообитания съгласно ЗБР. Уязвим (IUCN). БК. Campanula orphanidea Boiss. Орфанийска камбанка Ботаническо описание: Дг. тр. растение високо 5–20 см. Листата са целокрайни или плитко назъбени. Съцветието гроздовидно. Цветовете са сравнително едри със синьо-виолетово камбанковидно венче, дълго до 3 см. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семенa. Цф. V–VIII Местообитание: Расте по каменисти и скалисти варовити терени и в скални пук- натини. Популациите са разкъсани, малочислени, съставени от малък брой групи растения. Славянка, Пирин и Родопите; между 1000 и 2100 м н. в. Любопитно: Балкански ендемит срещащ се у нас и в Северна Гърция. Опазване: Защитен вид според ЗБР. Застрашен (IUCN). Утъпкване от хора и живот- ни, опасване и промени в условията на местообитанията са неблагоприятни за въз- обновяването на вида. Campanula patula L. Разперена камбанка Ботаническо описание: Дг. тр. растение с височина 20-50 см. Цветовете са синьо- виолетови, с дълги дръжки, събрани в рехаво метличесто съцветие. Нерядко в ня- кои находища се срещат и индивиди с бели или много бледовиолетови цветове. Размножава се семенно.Цф. V-VII Местообитание: Расте в тревисти хабитати, ливади и в горската периферия. Широ- ко разпространен вид в планинските райони на страната. Любопитно: Цветовете на растението се затварят вечер и при дъжд и по този на- чин защитават поленовия прашец от отмиване чрез капките дъжд или роса. Поради красивите си деликатни цветове растението се използва и в озеленяването и градинарството. Опазване: Растението не е защитен вид, но влиза в състава на богати на видове защитени растителни съобщества. 6 7 Carpinus orientalis Mill. Kеляв габър Ботаническо описание: Ниско до средно високо широколистно листопадно дърво с височина до 10-12 м, обикновено развиващо се като едър храст. Стъблото му е криво, с гладка тъмносива кора. Листата са двойно назъбени, отгоре тъмнозелени и лъскави, а отдолу – светлозелени, дълги между 2 и 6 см. Те са по- дребни от тези на родственика му обикновения габър (Carpinus betulus), при когото плодната люспа е триделна, а при келявия габър е асиметрична. Местообитание: Широко разпространен вид у нас, характерен за топлите, сухи , припечни склонове с плитка, бедна, ерозирана почва до 900 м н.в. Любопитно: Келявият габър е наричан още източен габър поради естественото разпространение на вида в Югоизточна Европа, Мала Азия, Кавказ и Северен Иран. Келявият габър понася добре резитби, и се използва често в озеленяването и гра- динарството за живи плетове, а като саксиен вид - за отглеждане на бонсай. Той е светлолюбив, силно сухоустойчив и невзискателен към почвените условия, пона- ся добре и атмосферна суша, но е бавно растящо дърво. Дървесината му е плътна, твърда и тежка, ползвана предимно за огрев. Опазване: Не е защитен вид. Cephalanthera longifoliа (L.) Fritsch Дълголистен главопрашник Ботаническо описание: Мг. тр. растение високо до 50 см. Листата ланцетни, под- редени в две редици. Цветовете събрани в гроздовидно съцветие, бели, с жълто петно върху устната. Цф. V-VI Местообитание: Храсталци, разсветлени гори, сечища до 1000 м н.в. Любопитно: Латинският епитет “longifolium” означава „дълги листа”, което дава и името на вида. Тази особеност отличава растението от подобния вид бял главоп- рашник (Cephalanthera damasonium (Miller) Druce), който е с ясно по-къси яйцевид- ни листа и жълто-бели цветове. Както повечето орхидеи и тези два вида са силно привързани към местообитанието си поради многогодишни симбиотични взаимоотношения с гъби в почвения суб- страт, поради което не могат да се пренасят. Опазване: Всяка промяна в местообитанието е пагубна за тези орхидеи. Под закри- ла според CITES Cephalanthera rubra (L.) L. C. Richard Червен главопрашник Ботаническо описание: Мг. тр. растение с височина 20-50 см. Листата са ланцетни, а стъблото изправено, в горната част жлезистовлакнесто. Цветовете са розови със заострени краища. Цф. VI-VII Местообитание: Образува малки групи в храсталачни и горски (предимно букови) хабитати върху варовикова скална основа в цяла България при надморска височи- на до 1700 м. Любопитно: За разлика от други представители на рода, като белия и дълголист- ния главопрашник, този вид не образува нектар, но въпреки това се опрашва от насекомите успешно вероятно поради приликата в цветовете с други подходящи видове. Опазване: Растението не е защитен по ЗБР, но като всеки вид с ограничена числе- ност и силна привързаност към местообитанията е уязвим от тяхната промяна. Ceterach officinarum Willd. Златиста папрат Ботаническо описание: Мг. тр. коренищно растение с презимуващи кожести, дъл- боко пересто наделени листа. Местообитание: Разпространен вид у нас, растящ обикновено в скални пукнатини и каменисти места из цялата страна до 2000 м н.в. Любопитно: При силно засушаване листните петури в туфата се завиват така, че люспестата долна повърхност да остане навън. По такъв начин ефективно се на- малява изпаряването и загубата на вода, а растението оцелява добре и в по-сухи и топли местообитания. Спороносната тъкан по долната част на листната петура е блестящо златисто- кафява, което дава и името на вида на български език. Латинският видов епитет “officinarum”, означава лечебен и се дава на много от използваните за медицински цели растения. Като билка се събират коренищата и надземната част на папратта. Растението има противовъзпалително, хипотермично, седативно и хемостатично действие. Употре- бява се и като жлъчегонно, противоглистно, слабително и фунгицидно средство, както и при лечението на чернодробни заболявания. Външно се прилагат лапи сре- щу болки в ставите. Опазване: Не е защитен вид. 8 9 Chamaecytisus absinthioides (Janka) Kuzmanov Балкански зановец Ботаническо описание: Силно разклонен от основата малък храст с височина до 1,5 м. Листата са образувани от 3 сребристо сиви листчета. Едрите наситено жълти цветове са събрани в компактни съцветия. Цф. V-VII Местообитание: Често срещан вид в откритите тревисти и храсталачни терени, па- сища, проредени гори, сечища, пожарища в Осоговo, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родопи. от 500 до 2500 м н.в. Любопитно: Целият род Зановец (Chamaecytisus) e силно изменчив, особено на Балканите. У нас той е представен с много ендемични красиво цъфтящи видове. Балканският зановец е най-едрият представител на рода в България. Той е балкан- ски ендемит, срещаш се още в Северна Гърция и Македония. Зановецът е един от първите видове развиващи се интензивно на мястото на гор- ски пожари и сечища в планинските райони, а също така е и добро медоносно рас- тение. Опазване: Въпреки че видът е широко разпространен той формира специфичен тип природно местообитание с важно средообразуващо значение за биоразноо- бразието в планинските райони на страната. Поради това то е включено в приложе- нията на ЗБР и ДХ и е с категория „Потенциално застрашено” Cirsium appendiculatum Griseb Балканска паламида Ботаническо описание: Мг. тр. растение със слабо разклонено стъбло, високо 60- 140 см. Цветовете събрани във връхно разположени, приседнали цветни кошнички с наситено розова до червено виолетова багра. Листните петури с дялове завърш- ващи с осилест бодил. Цф. VI-IX. Местообитание: Влажни места в планините, край реки, потоци, горски пътища, от 1000 до 2500 м н.в. Любопитно: Видовете от род Паламида са ползвани още от древността като лечеб- но средство против конвулсии, откъдето идва и научното наименование ”Cirsium” (от гръцкoто kirsos: гърч). Балканската паламида е ендемит срещащ се само на Балканския полуостров. Опазване: Видът не е защитен. Dactylorhiza cordigera (Fr.) Soó Сърцевиден дланокоренник Ботаническо описание: Мг. тр. грудково растение от семейството на орхидеите. Листата са характерно напетнени с различна интензивност. Цветоветете розови до пурпурни. Цф. IV-VI. Местообитание: Влажни слънчеви ливади и торфища, край потоци, в планинските райони на страна от 700 до 2400 м н.в. Любопитно: Видовете от този род са с дланевидно наделени длъгнести грудки, от- където идва и името им. Сърцевидния дланокореник е вид характерен предимно за флората на Балканите и Карпатите. (България, Гърция, бивша Югославия, Румъния, Украйна, Опазване: Под закрилата на CITES! Dactylorhiza saccifera (Brongn.) Sóo Торбест дланокоренник Ботаническо описание: Мг. грудково тр. растение, достигащо височина до 60 см. Отличава се с напетнени листа, сравнително едри розови, розово-бели цветове с шпора и триделна устна с пурпурни шарки. Цф. през V-VIII. Местообитание: Широко разпространен в страната вид, срещащ се из влажни мес- та край реки, потоци, поляни, край горски пътища и в гори до 2200 м. като образува често многобройни популации. Любопитно: Характерната дълга “торбеста” шпора е дала името на вида, както на латински, така и на български език. Опазване: Видът не е защитен от ЗБР. CITES! 10 11 Dactylorhiza sambucina (L.) Sóo Бъзов дланокоренник Ботаническо описание: Мг. грудково тр. растение с височина 10-25 см. Цветовете (жълти или червени) са с дебела насочена надолу шпора и са събрани в гъсти съ- цветия. Опрашват се от насекоми. Цф IV-V. Местообитание: Среща се в планинската част на страната, винаги на открити, слън- чеви места по пасища, ливади, горски поляни и разредени храсталаци, между 500 и 2200 м н.в. Любопитно: В някои находища се срещат заедно жълто и червено цъфтящи рас- тения, както и междинни вариации в баграта между двата основни цвята. В други находища растат само жълти екземпляри. Опазване: Поради декоративните си качества се отглежда за озеленяване, но е труден вид. Смята се, че повечето екземпляри на пазара са от нелегална търговия, въпреки че вида е включен в списъка на CITES! Digitalis lanata Ehrh. Вълнест напръстник Ботаническо описание: Дг. или мг. тр. силно влакнесто растение с височина 40-80 см. Стъблото е червеникаво виолетово, неразклонено. Венчето е звънчевидно, бе- лезникаво, с мрежа от кафеникави жилки. Цф. V-VII. Местообитание: Расте из сухи, слънчеви тревисти и каменисти места, пасища, храсталаци и разредени гори. Любопитно: Видовете от род Напръстник (Digitalis) са важни лечебни и декоратив- ни растения. От тях се получава лекарство за лечение на хроничната сърдечна не- достатъчност, тъй като тонизира дейността на сърдечния мускул. Препоръчва се използването на билката само под лекарски контрол, защото е отровна! Друг представител на рода у нас е зеленоцветния напръстник (Digitalis viridflora Lindl.). Въпреки че е често срещан в планинските райони в цялата страна (1000 – 2000 м н.в.) той е балкански ендемит, разпространен във всички балкански държа- ви. За разлика от вълнестия напръстник при този вид венчето е по-дребно, зелени- каво жълто на цвят. Опазване: Вълнестият и зеленоцветният напръстник не са защитени видове. Epilobium angustifolium L. Теснолистна върбовка Ботаническо описание: Мг. тр. Растение с височина 50-200 см. Листата последова- телни, отгоре тъмнозелени и лъскави, а отдолу сивозелени. Цф. VI-IX. Местообитание: Светлолюбив вид. Един от пионерните видове обрастващи сечи- ща, пожарища, горски просеки и нови пътища в предпланинските и планински ра- йони на страната от 100 до 1800 м н.в.. Любопитно: Освен че е с добри декоративни качества, видът е и отличен медонос, от който пчелите събират нектар и прашец. Цъфти продължително време до късно есента. Опазване: Растението не е защитен вид. Euphorbia myrsinites L. Мирзинитска млечка Ботаническо описание: Мг. вечнозелено растение, с височина 15-30 см. Листата са с характерна форма, наредени в спираловидна последователност, месести, сивка- возелени. Цветовете са жълтозелени събрани в ефектни кълбести съцветия Цф. V. Местообитание: Разпространено по сухи, тревисти и каменливи места в почти ця- лата страна. Любопитно: При нараняване растението отделя дразнещ кожата млечен сок, кое- то е специфично за целия род Млечка (Euphorbia). В известна степен растението е опасно, поради евентуалните кожни и очни възпаления, които причинява този сок. Мирзинитската млечка е с добри декоративни качества, често използван в гради- нарството за изграждане на алпинеуми, тъй като е непретенциозно сухоустойчиво и студоустойчиво растение. Опазване: Не е защитен и застрашен вид. 12 13 Fraxinus ornus L. Мъждрян Ботаническо описание: Ниско листопадно дърво високо до 8 м. Листата са перес- ти. Цветовете му образуват чашка и белезникаво кремаво венче, и излъчват силен характерен аромат. Събрани са в големи връхни метлици, разположени на върха на клонките. Развиват се след разлистването на клонките. Цф. IV-V Местообитание: Расте по сухи, припечни, каменисти терени до 1500 м н.в. из ця- лата страна. Мъждрянът е естествено разпространен в Южна Европа, Мала Азия, Турция и Кавказ, в храсталачни и смесени съобщества. Любопитно: Наричан още бял ясен този подчертано топло- и светлолюбив вид е и ценен лечебен вид. Като дрога се събират кората и листата на дървото. Дървесина- та му е плътна, тежка и здрава, и има стопанско приложение. Мъждрянът цъфти рано, поради което е важен вид за пчелите, които набавят от цве- товете му голямо количество прашец. Култивира се широко с декоративна, стопанска и противоерозийна цел. Опазване: Видът не е защитен от ЗБР. Genista rumelica Vel. Румелийска жълтуга Ботаническо описание: Нисък храст, с височина до 70 см. Листата след цъфтежа опадват напълно и придават характерен „изсъхнал” вид на растението. Цветовете са наситено жълти, разположени по върховете на клонките.В периода на цъфтеж, през месеците май и юни, целият храст цъфти интензивно, излъчвайки приятен аромат и придава характерен облик на цялата територия, в която се среща. Местообитание: Сухи, каменисти и припечни терени, сипеи и ерозирани места, върху слабо развити почви, както и на мястото на деградирали или унищожени гори. Любопитно: Балкански ендемит - среща се само в Южна България и Северна Гър- ция. Опазване: Растението не е защитен вид. Отрицателно действащи фактори върху местообитанията формирани с участието на този интересен вид са прякото унищо- жаване като резултат на човешки дейности, деградация вследствие на пашата на селскостопанските животни, пожари, строителство, естествената промени. Geranium sanguineum L. Кървав здравец Ботаническо описание: Мг. тр. растение с хоризонтално коренище и височина 15- 60 см. Листата са дълбоко наделени. Цветовете са до 3 см в диаметър, винаги еди- нично разположени с наситен розов цвят. Цф. V-VIII. Местообитание: Расте из сухи, тревисти, каменисти и храсталачни места и в пери- ферията на гората в цялата страна. Любопитно: Кървавият здравец е лечебно и дъбилно растение. Като билка се из- ползват коренището с корените (Rhizhoma et Radix Geranii sanguinei). Притежава ка- пиляроукрепващо, затягащо и противовъзпалително действие. Прилага се и при стомашно-чревни възпаления - гастрити, язви, колити, диария. Външно под фор- мата на компреси и лапи се използва при кръвотечения от носа и при заболявания на кожата. Заради красивите си цветове този здравец е отглеждан широко като градинско рас- тение. Създадени са различни сортове. Опазване: Видът не е защитен от ЗБР. Geum coccineum Sm. Червено омайниче Ботаническо описание: Mг. тр. растение, високо 5-20 cм. Цветовете с 5 разперени, ярко червенооранжеви венчелистчетата. Цф. V-VIII. Местообитание: Среща се във влажни ливади, мочурища и край планински потоци от 900 до 2300 м н.в. в повечето планински райони на страната. Любопитно: В Европа се среща на Балканския полуостров, но е разпространен още и в Югозападна Азия. В градинарството червеното омайниче е познато с няколко сорта, използвани за оформяне на бордюри и скални кътове. Опазване: Видът не е защитен. Abies borisii-regis Achillea ageratifolia Anacamptis pyramidalis Arctostaphylos uva-ursi Achillea clypeolata Achillea depressa Campanula orphanidea Carpinus betulus Cephalanthera damasonium Campanula patula Campanula lanata Carpinus orientalis Cephalanthera tenuifolia Ceterach officinarum Chamaecytisus absinthioides Cirsium appendiculatum Ceterach officinarum Cephalanthera rubra Dactylorhiza cordigera Dactylorhiza saccifera Digitalis lanata Digitalis viridiflora Dactylorhiza sambucina Dactylorhiza sambucina Euphorbia myrzinites Fraxinus ornus Genista rumelica Geranium sanguineum Geum coccineum Epilobium angustifolium Inula aschersoniana Iris reichenbachii Jovibarba heuffelii Gymnadenia conopsea Haberlea rhodopensis Lathraea rhodopea Lilium martagon Micromeria dalmatica Morina persica Ophrys cornuta Lilium rhodopaeum Lathraea squamaria Ophrys insectifera Orchis coriophora Orchis morio Orchis morio Orchis purpurea Orchis tridentata Orchis ustulata Platanthera chlorantha Saxifraga stribrnyi Sideritis scardica Saxifraga sempervivum Ostrya carpinifolia Trachelium rumelianum Vaccinium vitis-idaea Verbascum humile Verbascum speciosum Verbascum decorum Tulipa rhodopea 24 25 Gymnadenia conopsea (L.) R.Br. Дългорога гимнадения Ботаническо описание: Мг. грудково тр. растение с височина 30-60 см. Цветовете са многобройни, дребни, розови, с до 2 см дълга тънка шпора. Цв. ІV-VІІ. Местообитание: Торфища, влажни и променливо влажни ливади, разсветлени влажни гори до 2200 м н.в. в планинските и предпланински части на страната. Любопитно: Дългата шпора на цвета наподобяващ комар е причина К. Линей да наименова растението с видовия епитет „conopsea” означаващ „комароподобен”. Растението е силно ароматно с приятен ванилов мирис. Опазване: Видът е зависим от състоянието на хабитатите си и промените в тяхното ползване. CITES! Haberlea rhodopensis Friv. Силивряк Ботаническо описание: Мг. тр. растение с приосновни листни розетки, образуващи туфи. Цветовете са звънчевидни с варираща багра от бяло до наситено розово и вио- летово. Цф. V-VI. Местообитание: Влажни и сенчести, обикновено покрити с мъх скали и скални пукна- тини с добра въздушна влага, често край реки и потоци в Родопите, Стара планина и Средна гора. Любопитно: Балкански ендемит разпространен само в България и Северна Гърция. Силиврякът е едно от най-интересните растения в европейската флора. Растението е представител на терциерната флора, преди ледниковия период да я промени в познатия ни днес вид. Само 5 вида от семейство Геснериеви, някога широко разпространено на континента, оцеляват днес в изолирани места, запазили подобен на терциерния климат. Днес съществуващи родственици са известните с декоративните си качества сейнтполии (Saintpaulia) или африкански теменужки, разпространени естествено в Африка. Силив- рякът е известен и с анабиотичните си свойства, с които е идеално приспособен към екстремни условия. Растението оцелява еднакво добре при продължителна суша, както и при ниски температури. Изсушени екземпляри престояват в анабиоза до 30 месеца, а след поставяне в благоприятна среда възстановяват напълно нормалното си развитие. Открит за науката за първи път в Родопите силиврякът носи името на планината, с която го свързват редица легенди. Според една от тях, малкото растение с красиви цветове е изникнало от сълзите на митичния родопски певец Орфей, който скърбял по любимата си Евридика, изчезнала завинаги в подземния свят Оттук идва и популярното име „ор- феево цвете”. Според друга легенда растението е родено в планината Пенгей (Παγγαίο) от капките кръв на разкъсания и захвърлен в река Хебър (Марица) Орфей. В родопските традиции е известен и като “шапива билка” или „шап”, ползван за леку- ване на животните от едноименната болест, а оборите са закичвани с китки силивряк за плодовитост и здраве на добитъка. Ползван е още и против уроки и за наричане на новородените за дълголетие. Цветето е било сечено на римски монети като символ на безсмъртието. Опазване: Защитен вид по ЗБР. БК. Основна заплаха е събирането му от естествените находища за лични градини. Inula aschersoniana Janka Ашерсонов оман Ботаническо описание: Мг. тр. растение високо 15-40 cм., образуващо туфи. Листа- та са бяловлакнесто напластени отдолу, стеснени в основата. Цветовете са наситено жълти, събрани в кошнички. Цф. VI-IX. Местообитание: Расте по припечни варовити скали, скални групи и каменисти те- рени. Любопитно: Широко разпространен в границите на ареала си балкански ендемит. Поради ефектните си овласинени листа, продължителния цъфтеж и интензивната багра на цветовете, този вид оман се ползва с успех в градинарството при създа- ването на алпинеуми и скални кътове. Растението не е особено взискателно, а е сухо- и студоиздръжливо. Опазване: Видът не е защитен от ЗБР. Iris reichenbachii Heuffel. Райхенбахова перуника Ботаническо описание: Мг. коренищно тревисто растение с плоски листа и едри жълти или виолетови цветове. Достига височина до около 30-40 см. Цф. IV-V. Местообитание: Расте в открити, слънчеви скалисти и тревисти местности и паси- ща от 700 до 2000 м н.в. Любопитно: Както и другите представители на род Перуника (Iris) и този вид се рад- ва на популярност сред градинарите и любителите на цветята. В естествените му находища се срещат големи вариации в баграта, съчетаващи в различна степен два- та основни цвята, характерни за вида. Ареалът на разпространение е сравнително тесен и включва главно Източното Средиземноморие. Близък вид е широко разпространената в Европа, включително и в България, дреб- на перуника (Iris pumila), която лесно се познава по ароматните си цветове. И двата вида се култивират лесно и се използват в озеленяването. Опазване: Самото растение не е защитен вид по ЗБР, но участва в състава на инте- ресни съобщества с много специфични, а някои и редки видове. 26 27 Jovibarba heuffelii (Schott) A.&D. Löve Нежит Ботаническо описание: Мг. тр. растение образуващо розетки от месести лис- та. Листата по ръба са с реснички, а на върха с хрущялно бодилче. Цветоносните стъбла са с височина до около 30 см събрали на върха многобройни звънчевидни, 6-делни светложълти цветове. Цф. VII-IX Местообитание: Расте в каменисти места и пукнатини в скали в повечето планин- ски райони в България на височина между 600 и 2200 м н. Разпространен е в Източ- ни Карпати и на Балкански я полуостров Любопитно: Растението е приспособено да преживява дълги периоди на засуша- ване благодарение на месестите си листа, които са резервоар за вода. Видът е популярен в народната медицина, но често погрешно е наричан дебела мара, но под това народно название е известна голямата тлъстига Sedum maximum. Не е трудно розетките на нежита да се объркат и с тези на някои видове от род Де- белец (Sempervivum). С думата ”нежит” в словенската митология е наричан зъл демон носещ болести; Нежитът може да се използва чудесно като декоративно растение за озеленяване на алпинеуми и като саксийно цвете. Опазване: Видът не е защитен. Lathrea rhodopea Dingler Родопска горска майка Ботаническо описание: Мг. тр. безхлорофилно растение, което паразитира по ко- рените на широколистни и иглолистни дървета. Стъблото е изправено, високо до 40 см, сочно, розовочервено. Листата са дребни, люсповидни, месести. Цветовете са тръбести, двуустни, събрани в грозд. Цф. III-V Местообитание: Среща се из влажни гори и храсталаци. У нас е установен в Родо- пите, Рила, Тракийска низина и планината Славянка. Любопитно: Балкански ендемит. Освен в България се среща и в Гърция. Терцие- рен реликт - представител на древната предледникова флора. Близък вид е обик- новената горска майка (L. squamaria L.), която в българската народна медицина се използва за укрепване на матката при бременност, откъде идва и името на рода. За разлика от нея при родопската горска майка цветовете са разположени около цялото стъбло, а не едностранно. Опазване: Родопската горска майка е защитен вид по ЗБР. Lilium martagon L Петров кръст Ботаническо описание: Мг. луковично растение високо 50-100 (150) см. Листата събрани по 5-10 в прешлени. Цветовете едри, розови до пурпурни, разположени по 2–10 в рехав грозд. Венчелистчетата са силно извити назад, тичинките са едри с наситено червено-виолетови прашници. Размножава се вегетативно и семенно. Цф. VI-VII. Местообитание: Горски, тревисти и храсталачни местности в цялата страна, между 1000 и 2000 м н.в. Среща се в Европа, Кавказ, Сибир, на изток до Япония. Любопитно: Ароматното медоносно растение се използва в озеленяването заради декоративните си качества. Любима храна на сърните. Опазване: Широко разпространен вид, но растящ разпръснато в малки групи. Про- мени в местообитанията (сечи, горски пожари, свлачища), събиране за букети, ва- дене на луковици, паша, са сред заплахите за вида. Lilium rhodopaeum Delip. Родопски крем Ботаническо описание: Мг. тревисто растение с едра луковица и височина 35–130 cm. Цветовете 1–3(5), връхни, фуниевидни, до14 cm в диаметър, лимоненожълти, с извити навън листчета. Прашниците оранжево-червени. . Опрашва се от насекоми. Размножава се главно вегетативно, рядко и със семена.Цф. VІ–VІІ. Местообитание: Расте в малки групи в умерено влажни планински ливади, скалис- ти склонове и каменисти поляни между 1100 и 1600 м н. в. Любопитно: Балкански ендемит, срещащ се в България и Гърция (ограничено в Ро- допите). Близкородствен е с други два жълто цъфтящи ендемични вида крем: ал- банския (L. albanicum Griseb.) и жълтия крем (L. jankae A. Kerner), които са с по-дреб- ни цветове, а венчелистчетата им отвътре са покрити с кафеникави петънца. Според легенда именно това е цветето„Звездата на Орфей”, което легендарният му- зикант подарил на Евредика, възпявайки любовта си към нея. Опазване: Защитен вид съгласно ЗБР. Критично застрашен (IUCN). БК. Част от нахо- дищата попадат в различни защитени зони. Застрашаващи фактори са ограничено- то разпространение на вида и ниска плътност на индивидите, косенето на ливадите преди узряване и разпръскване на семената; паша; бране за букети и изкореняване; изграждане на екопътеки. 28 29 Micromeria dalmatica Benth. Далматинска микромерия Ботаническо описание: Мг. тревисто растение образуващо рехави туфи. Цветове- те му са дребни, жълтеникави или бели.Цф. VI-IX. Местообитание: Расте по припечни варовити скали, скални групи и каменисти местности с бедна или липсваща почва в южната част на България. Любопитно: Широкоразпространен в границите на ареала си балкански ендемит от 200 до 1500 м н.в. Растението има силен ментово-лимонен аромат и в районите си на разпростране- ние се събира активно от местното население за приготвянето на билков чай и из- ползването му като билка. Опазване: Видът не е защитен. Morina persica L. Персийска морина Ботаническо описание: Мг. тр. растение с дълги твърди, бодливи листа събрани в приосновна розетка. Достига височина до 1,50 м. Цветовете са многобройни, дву- устни, бели или розови, разположени в прешлени. При отварянето си цветовете са бели, но с остаряването им преминават през различен интензитет на розовата баг- ра.Цф. VI-VIII. Местообитание: Расте ограничено в Средни Родопи, Южен Пирин и Знеполски ра- йон в открити слънчеви тревисти и каменисти местности и пасища с оскъдна почва на височина между 1000 и 2000 м. Любопитно: Това красиво, ефектно и с приятен нежен аромат растение е рядко разпространено в Европа, само в нейната югоизточна част. Ареалът му е по-широк в Азия. Родовото име Морина произлиза от името на френския ботаник Люи Морин. Опазване: Защитен вид според ЗБР. Ophrys cornuta Steven Двурога пчелица Ботаническо описание: Мг. тр. растение с височина 15-50 см. Цветовете в рехаво малоцветно съцветие. Устната кадифена с две тъмно пурпурни овласинени рогчета, откъдето е и името на вида. Цф. V-VI. Местообитание: Расте в малки групи нарядко в открити пасища и храсталаци, раз- редени гори и сухи горски поляни, по-често на варовити почви, в по-голямата част на страната до 1400 м н.в. Любопитно: Характерна особеност на целия род Пчелица е приликата на цветове- те с насекомите опрашители на тези орхидеи, обикновено различни видове пчели. Съвместната им еволюция е довела до често абсолютна видова специфичност меж- ду растение и опрашител. Двурогата пчелица е най-широко разпространеният вид от рода у нас. Опазване: Защитен вид според ЗБР, в ЧС е с категория Уязвим. Orchis coriophora L. Дървеницов салеп Ботаническо описание: Мг. грудково тр. растение с височина 15-40 см. Цветовете са дребни със специфичен кафяво-червен цвят. Цф. IV-VII Местообитание: Тревисти места и ливади в цяла България до 1500 м н.в. Любопитно: Българското си име този вид салеп дължи на характерната миризма на дървеници отделяна от цветовете. Латинското име на рода идва от гръцката дума “orchis”, която означава тестис (по аналогия с подземните грудки, наподобяващи тестиси). Използван е в народната медицина в сборната медицинска дрога Тубера Салеп (Tubera Salep), при различни възпаления на горните дихателни пътища и из- общо лигавиците, като за целта са събирани грудките. Опазване: Видът не е защитен от ЗБР, но влиза в състава на ливадни хабитати с ви- сока природозащитна значимост. Събирането на грудките за лечебни цели е непри- емливо, поради бавното и трудно възобновяване на видовете от този род. 30 31 Orchis morio L. Обикновен салеп Ботаническо описание: Мг. тр. растение високо до 25 см, образуващо две подзем- ни грудки. Цветовете са най-често червени до пурпурни, по-рядко розови или бели, устната е напетнена, а шпората е леко извита нагоре със задебелен връх. Цф. IV-VI. Местообитание: Открити пасища, ливади, храсталаци в цялата страна до 1500 м н.в. Любопитно: По време на цъфтеж едната грудка (майчина грудка) храни растение- то, поради което е набръчкана, а от другата (дъщерна грудка), която е сочна, се раз- вива растението през следващата година. Лечебно растение, от което в миналото са събирани грудките. Опазване: CITES! Orchis purpurea Hudson Пурпурен салеп Ботаническо описание: Мг. тр. грудково растение с височина 30-80 см. Цветовете сравнително едри Шлемът кафявопурпурен. Устната бяла или бледорозова с пур- пурни точки образувани от четинки. Цф. IV-VI. Местообитание: Среща се в цялата страна до 1500 м н. в., в разсветлени гори, храс- талаци, горски поляни и слабо използвани пасища, Любопитно: Най-едрият представител на орхидеите у нас е същевременно и един от най-често срещаните и лесно различими видове салеп. Грудките му са събирани като билка, но днес това е ограничено. Опазване: Видът не е защитен от ЗБР, но е забранено събирането му за лечебни цели. Заради красивите едри съцветия хората берат пурпурния салеп за букети, което е сред причините (освен промените в хабитата и горските пожари) видът да става по-рядък. CITES! Orchis tridentatа Scop. Тризъбест салеп Ботаническо описание: Мг. тр. грудково растение с височина до 40 см. Съцветието е кълбесто или овално с 20 до 50 цвята. Цветовете бели розови или лилави с дълбо- котриделна устна, бяла с розови точки. Цф. IV-VI. Местообитание: Растението обитава открити слънчеви, сухи и умерено сухи паси- ща, ливади и храсталаци със сравнително бедни почви. Среща се в цялата страна с надморска височина до 1600 м. Любопитно: Видовият епитет „тризъбест” идва от формата на устната на цвета. Опазване: Видът не е защитен по ЗБР. CITES! Оrchis ustulata L. Опърлен салеп Ботаническо описание: Мг. тр. грудково растение с височина 10-30 см., като се чи- сли към най-дребните представители на род Салеп (Orchis). Съцветието е класовид- но, съставено от многобройни нежни дребни цветчета. В горната си част цветът е интензивно оцветен в тъмночервено до тъмнокафяво. Устната е бяла или розовее- ща с тъмни точки. Цф. IV-VII. Местообитание: Широко разпространен в цяла Европа вид. У нас се среща в уме- рено влажни, слънчеви поляни, пасища и ливади в диапазона от 400 до 2000 м н.в. Любопитно: Името опърлен салеп произлиза от тъмния цвят на връхната част на съцветието преди отварянето на най-горните цветчета. Цъфти продължително вре- ме, като постепенно се отварят всички цветчета от съцветието. Семената на този салеп, както и при други подобни видове, съдържа минимално ко- личество хранителна тъкан, нужна за покълването. Поради тази причина покълва- нето е успешно само чрез стимулиращото го заразяване с определен вид коренова гъба. Този тип взаимоотношения е известен като микориза. В миналото от този и други близки видове салеп са събирани грудките за лечебни цели, но днес това е забранено. Опазване: Видът не е защитен от ЗБР. CITES! 32 33 Ostrya carpinifolia Scop. Воден габър Ботаническо описание: Широколистно листопадно дърво с височина15-20 м. Лис- тата са прости, елиптични, остро и двойно назъбени. Цветовете са еднополови, а видът е еднодомен. Мъжките цветове са събрани в реси и се развиват през есентта, а женските съцветия се развиват напролет, с разлистването. Плодовете са орехчета разположени в мехуреста плодна люспа, събрани в хмелоподобно съплодие. Местообитание: Разпространен е по сухи места и сипеи върху бедeн, слаборазвит почвен слой. Южна Европа, Мала Азия и Кавказ. Водният габър е сенкоиздръжлив, но понася и голямо количество светлина.В България водният габър се среща в ра- йоните със субсредиземноморско влияние. Любопитно: Бързорастящ вид, рядко достигащ възраст над 100 години. Дървеси- ната е тежка, плътна дървесина, позволяваща обработка. Ползва се широко и за огрев. Опазване: В миналото вида е бил по-широко разпространен, с възрастни екзем- пляри. Днес а по-рядък, а поради интензивните сечи, индивидите са често издън- кови. Platanthera chloranta Зеленоцветна платантера Ботаническо описание: Мг. тр. грудково растение с височина до 60 см, от семей- ството на орхидеите. Цветовете са елегантни, зеленикавобели, с хоризонтална, дъл- га и тънка шпора, събрани в рехаво класовидно съцветие. Цф. V-VII. Местообитание: Среща се поединично или в малки групи в горски поляни, край горски пътища и в разредени гори в цялата страна до 1200 м н.в. Любопитно: Близък на този вид е двулистната платантера (P. bifolia), но за разлика от зеленоцветната платантера цветовете й излъчват характерна ванилова миризма. Двата вида отделят предимно нощно време различни аромати за да привличат раз- лични видове опрашители. Предпочитани са от нощните пепруди, които събират с дългите си хоботчета нектар от цветовете на платантерата. Опазване: Видът не е защитен, но е много чувствителен към промените в хабитати- те, в които е разпространен. CITES!. Saxifraga sempervivum C.Koch. Вечнозелена каменоломка Ботаническо описание: Мг. тр. растение, образуващо туфи от приосновни розетки. Стъблата са с височина до 10 см. Розетковите листа са сребристо сиви, игловидни. Цветовете са тъмночервени, разположени в гроздовидни съцветия. Размножава се главно вегетативно. Цф. IV-VII. Местообитание: Варовикови скали и скални пукнатини в планините Рила, Пирин, Славянка и Родопите между 400 и 1800 м н.в. Любопитно: Балкански ендемит, но с по-широко разпространение от подобния вид Стрибърниева каменоломка. Среща се в Албания, Гърция, Македония, Бълга- рия и ограничено в Турция. Култивирани растения се използват в градинарството и озеленяването. Опазване: Видът не е защитен. Saxifraga stribrnyi (Velen.) Podp. Стрибърниева каменоломка Ботаническо описание: Мг. тр. растение, формиращо туфи от приосновни розетки. Стъблата с височина са около 5 см. Розетковите листа са лопатовидно заоблени на върха, по ръба с характерни отлагания на калциеви соли. Цветовете са розови до пурпурно червени, събрани в разклонени метличести съцветия. Цф. IV-VI Местообитание: Полусенчести варовикови скали и скални пукнатини между 500 и 2000 м н.в. в планините Пирин, Славянка, Родопи. Любопитно: Видът е балкански ендемит с ограничено разпространение в Бълга- рия и Северна Гърция. Култивирани индивиди се използват в градинарството и озеленяването. Опазване: Стрибърниевата каменоломка е защитен вид по ЗБР. 34 35 Sideritis scardica Griseb. пирински чай Ботаническо описание: Мг. тр. бяло влакнесто растение. Стъблата високи 15 – 40 cm, неразклонени или слабо разклонени, в основата вдървенели. Листата срещупо- ложни, сивовлакнести. Цветовете са лимоненожълти, събрани в гъсто класовидно съцветие. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.Цф. VI–VIII Местообитание: Открити, сухи, припечни, каменисти места на варовит терен в планините Славянка, Пирин и Pодопи; от 1000 до 2200 м н. в. Любопитно: Балкански ендемит, разпространен още в Албания, Гърция, Македо- ния. Този вид е с ценни лечебни качества и се събира традиционно за приготвяне на ароматен чай. Опазване: Защитен вид според ЗБР. Застрашен (IUCN). Ограниченото разпростра- нение, малката численост на популациите, активното събиране с търговска цел като лечебно растение, съчетано с бавното възобновяване на вида, водят до уни- щожаване на популациите. Видът е в Списък на лечебните видове под специален режим на опазване и ползване. Trachelium rumelianum Hampe Румелийски тръбоцвет Ботаническо описание: Мг. тр. растение с разклонено коренище. Цветоносните стъбла многобройни, образуващи гъсти туфи. Листата последователни, остронапи- лени Съцветието връхно, кълбесто, с многобройни сини до синьо-лилави цветове. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.Цф. VII–VIII Местообитание: Расте по варовити скалисти места, често в скални пукнатини в пла- нините Пирин, Родопи, Славянка както и в Долината на р. Места, 500 до 1500 м н. в. Любопитно: Балкански ендемит, разпространен още в Гърция и Македония. Опазване: Защитен според ЗБР. Уязвим (IUCN). Включен в Червена книга на РБъл- гария. В резултат на засиленото антропогенно въздействие особено пътно строителство и разработване на каменни кариери се променят условията в местообитанията и намалява площта на популациите. Tulipa rhodopea (Velen.) Velen. Родопско лале Ботаническо описание: Мг. тр. луковично растение. Стъблото високо 25–45 cm, из- правено, облистено. Листата 3–4, сивкавозелени по ръба вълновидни. Околоцвет- ните листчета дълги 3–7 cm на върха заоблени или заострени, червени, в основата отвътре с черно петно и жълта ивица. Размножава се семенно и вегетативно.Цф. IV–V. Местообитание: Расте на групи по каменисти тревисти места, отворени храстала- ци на варовита скална основа в Средни Родопи на 500–800 м н. в. Любопитно: Български ендемит. Опазване: Защитен вид според ЗБР. Критично застрашен (IUCN). За опазването му е обявена ЗМ, попадаща и в защитена зона от ЕЕМНатура 2000. Сред отрицателно действащите фактори са събирането за букети и засаждане в гра- дините, лошите възобновителни способности и ниската численост на популациите, естествените процеси на промяна в местообитанията. Verbascum decorum Velen. Декоративен лопен Ботаническо описание: Двугодишно тр. силно бяло напластено растение, високо 50–120 cм. Приосновните листа с крилата дръжка също силно овласинени. Цветове- те събрани на групи в пазвите на прицветниците. Венчето 2–3 cm в диаметър, жъл- то, отвътре голо. Тичинките с оранжеви дръжки и еднакви, бъбрековидни прашни- ци. Oпрашва се от насекоми. Размножава се със семена. Цф. V–VII Местообитание: Среща се ограничено по каменисти склонове и в скални пукнати- ни единствено в Родопите (Зап. и Ср) между 200 и 600 м н. в. Любопитно: Български ендемит. Опазване: Защитен вид по ЗБР. Застрашен. IUCN(R). Отрицателни въздействие върху вида имат засилващот се селищно развитие, тури- зма, особено мероприятия свързани с промени в местообитанията, както и ограни- ченото разпространение на самия вид. 36 Verbascum humile Janka Нисък лопен Ботаническо описание: Дг. или мг. тр. паяжинестовлакнесто растение с изправено разклонено многоцветно цветоносно стъбло високо до 20-80 см Образува харак- терни приосновни листни розетки. Тичинките бъбрековидни. достигащо до 60 см височина. Цф. V-VII. Местообитание: Сухи варовикови скалисти и каменливи места от 300 до 1200 м н.в. Любопитно: Род Лопен (Verbascum) е представен у нас с над 40 вида. От тях полови- ната са защитени според ЗБР, а много от тях са и ендемични. Ниският лопен е балкански ендемит, разпространен в България в Родопите, Стара планина и Тракийската низина. Опазване: Не е защитен вид, но е с ограничен ареал на разпространение. Verbascum speciosum Schrad. Прекрасен лопен Ботаническо описание: Дг. тр. растение високо до 2 m. Стъблото облистено до съцветието с вълновидно нагънати листа, в основата е с розетка от листа. В периода на цъфтеж е силно разклонено с множество цветове. Цветовете са жълти, събрани по два и повече. Всички прашници са еднакви, с бъбрековидна форма. Цф. VI-VIII. Местообитание: Открити слънчеви тревисти и каменисти места из цялата страна до 1800 метра н. в. Видът е разпространен в Югоизточна и Централна Европа, Юго- западна Азия. Любопитно: Прекрасният лопен е сред широко разпространените видове у нас. Развива особено многочислени популации върху места, където са пладнили сел- скостопански животни, тъй като предпочита богати на азот почви. Опазване: Видът не е защитен от ЗБР. Издава се от: 4700, гр. Смолян ул. Х. Хр. Попгеоргиев 22, вх. В, ап.1 e-mail: eco.rhodope@gmail.com www.rhodope.eu по проект „Родопите – градината на Орфей” © автор: Михаела Йорданова © снимки: Михаела Йорданова © дизайн корица: Емил Ваклинов Екологична организация – Родопи (ЕО Родопи) е създадена през 1992 г. от група сту- денти, специалност биология към СУ “Климент Охридски” като Младежка секция към Българския съюз за защита на Родопите (БСЗР). За да изпълнява по-ефективно своите цели, през 1997 г. Младежката секция към БСЗР се отделя като самостоятелна организация и се регистрира като фондация “Младежка екологична организация - Родопи”(МЕО-Родопи). През 2002 г. МЕО-Родопи се пререгистрира по ЗЮЛНЦ като сдружение “Екологична ор- ганизация - Родопи” с общественополезна цел, като на практика промяната засегна име- то на организацията и адреса на седалището на организацията и даде възможност за по- добра работа на организацията на местно ниво. Към настоящия момент организацията има реализирани над 20 проекта и участия в проекти. ЕО Родопи работи за изследване, опазване и възстановяване на биологичното разноо- бразие на Родопите, подпомагане процесите на устойчиво развитие в региона и съхра- няване на природата, културата и традициите, чрез образователни и информационни дейности сред обществеността. С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА ПРОГРАМАТА ЗА МАЛКИ ПРОЕКТИ НА ГЛОБАЛНИЯ ЕКОЛОГИЧЕН ФОНД

http://www.rhodopeflowersfestival.org/wp-content/uploads/2013/05/Narachnik_marshruti.pdf